Joomla Software solutions Template

Payday loan

Увод

Предприемачеството и предприемаческото управле­ние, като термини, като теоретико-методологическа обос­нов­ка и като конкретна практика станаха известни у нас през последното десетилетие на 20-ти век, когато светов­на­та икономика и икономиките на отделните държави, в т.ч. и нашата, рязко започнаха да се променят - промениха се структурите на пазарите, на производството и  на управ­ле­нието, промени се ценностната ориентация на хо­ра­та и нагласата им за самостоятелен бизнес, промениха се човешките взаимоотношения, начинът на контактуване и мотивацията за комуникиране чрез постоянно разширяващите се електронни мрежи, които стават част от ежедневието и важно условие за успешен бизнес.

Глобалната промяна в световното стопанство предизвика множество въпроси за позитивните и негативни страни в нейното развитие, както и за очакваните резултати в близкото и по-далечно бъдеще на предстоящия нов век. Редом с тях възникнаха и редица въпроси с практико-приложен характер, които са свързани с реалното човешко поведение при новата характеристика на бизнессредата. Разсъжденията върху тях трябва да ни  помогнат да си отговорим на въпроса какво и как да правим днес, за да постигнем онова, което очакваме утре.

Предприемаческият процес е решаващ за стартиране на бизнес. По Българското стопанско законодателство Търговският закон е либерален в това отношение. По смисъла на Търговския закон предприемачът е физическо или юридическо лице, което извършва някои от следните дейности: производство на стоки с цел продажба, препродажба, покупка на ценни книжа с цел препродажба и т.н. Учредителите на фирми избират онази форма на регистрация, която ще им създаде най-добри рамкови нормативни условия за достигане, както на поставените основни цели, така и за съчетаване на фактори като например благоприятен данъчен режим, възможности за ефективно управление, за получаване на кредити и т.н.

Теоретична част

В почти всички дефиниции на понятието “предприемачество” съществува една обша черта – това, че говорим за един вид човешко поведение, което включва:

1.Вземане на инициатива,

2.Организация и реорганизация на социално-икономическите механизми, които трябва да обърнат процесите и ресурсите към практическа област,

3.Приемане на възможния риск в дейността или възможността за провал.

Предприемачът за повечето хора е някой, който създава богатства за себе си, но и за другите, който намира най – добрите пътища да използва ресурсите, да намали загубите и, разбира се, който създава работни места, които другите могат да използват.

Предприемачеството е динамичен процес на създаване на богатства.Тези богатства се създават от предприемачите, които поемат големия риск да загубят капитали, време и професионална кариера, като в същото време създават стойности на определени продукти или услуги, които може да бъдат или не нови или уникални за пазара, но които задължително са резултат на оптималното разположение на ресурсите на предприемаческия бизнес по такъв начин, че да се постигне наи – голяма производителност и печалба.

Под предприемачество о предприемаческа дейност в съвременната икономика се разбира най-често процеса на организиране и управление на стопанската дейнсот при едновременно поемане на определен стопански риск.

Основните теоретици на предприемачеството са:

1. Жан батис Сей – през 1803 година той публикува своя научен труд, където излага възгледите си за предприемачеството. Според него предприемачеството е способ за прехвърляне на икономически ресурси от област с ниска производителност в област с по-висока производителност и доходи. Този способ суздава и осигурява харастване на стойността на стоките, както и стойността на вложения капитал и стойността на заплатите. През този период предприемачът е собственик на капитала и ръководител на дейността. В края на 19 век започва процес на изграждане на големите кооперации, чието ефективно управление изисква наемане на квалифицирани мениджъри. Това да ва основание на американските икономисти да разглеждат предприемачеството отделно от собствеността и да включав ръководното поведение на предприемачът като дпълнителен фактор на производството.
2. Йосф Щумпер – разлежда предприемачеството като стонаски субект, коти осъздава или изполва нови идеи, които са в негова полза и в полза за обществото. От гледна точка на търговските фирми, предприемачите откриват нови клиенти, разработват и прилагат нови идеи и технологии.
3. Питър Дракър – според него предприемачите търсят промяна, реагират на нея и я експлоатират. По негово време се считало, че предприемачеството е твърде рсисковано начинание, но Дракър оправдава това като отбелязва, че всяка дейност е рискована. Новаторите потигат успех до тогава, докато могат да определят и ограничат риска. Целта им е да създадат нови ресурси или да комбинират съществуващите в производството и създаването на нови продукти.

Предприемаческата дейност с еосъществява в съответствие с действащото стопанско законодателство в съответната страна. Учредителите на фирми в България са свободни да избират онази форма на регистрация по закона, която ще им създаде най-добри условия за постигане на поставните цели. Преди извършването на регистрацията, предпиемачът най-често с помощта на консултатни трябва да изясни слените върпоси:

-           самостоятелно или в сдружение ще исвършва своята инициатива

-           предпочита ли бъдещата му фирма да има статут на юридическо лице

-           каква лична имуществена отговорност е сколнен да носи

-           какъв е размерът на стартовия капитал

Рамковите условия за регистрация на фирма се съдържат в Търговски закон. Според него основните форми на стопанска дейснот се осъществяват в три основни стопански субекта:

1. Търговец – физическо лице
2. Търговец – публично лице
3. Търговско дружество

Възможностите за законова регламентация на предприемаческата инициатива включва следните форми на регистрация на фирми:

1. Едноличен търговец (ЕТ) – осъществява своята дейност като физическо лице. Тази форма на регистрация дава пълна свобода на предприемачът при вземане на управленски решения и при провеждане на самата стопанска дейнсот
2. Едноличен търговец – публично предприятие. Това са държавни и общиснки предприятие, които според Указ 56 се превърнаха в множество общински и държани фирми.
3. Събирателно дружество (СД)– дава възможност на предприемачът да обедини своите ресурси с един или повече съдружници за извършване на съмнестна търгосвска дейност. Особенното при нея е, че всични съдружници носят обща и неограничена отговорност
4. Дружество с ограничена отговорност (ООД) – обединение на две или повече лица, които чрез дялови вноски формират неоходимия за регистрация капитал. Отговорността на учредителите се ограничава до размерът на дяловите им вноски
5. Командитно дружество (КД)– предприемачът има право да се сдружи с един или повече партньори. Някои от тях са неограничено отговорни с цялото си имущество, а други носят отговорност само до размерът на своите дялови вноски
6. Акционерно дружество (АД) -  възникнало е поради необходимостта да с еакумулират големи парични и финансови средства за осъществяване на значителни стопански цели, като средствата се предоставят от множество дребни спестители. Събрания капитал се разделя на акции според размерът на внесения капитал от всеки акционер. Закупуването на акция е признак на членство, а не право на собственост върху имуществото на дружеството. Акцията е ценна книжа, която удостоверява, че притежателя й участва в капитала на даденото дружество с посочената върху нея номинална стойност. Минималната номинална стойност на акцията в България е 100 лв. най-голямата стойност на акцията трябва да бъде определена в сума, кратна на 100.
7. Командитно дружество с акции (КДА) – това е командитно дружество, при което за вноските на ограничено отговорните съдружници, които са не по-малко от трима, се издават акции. Това е междинна форма между командитно дружество и акционерно дружество.
8. Гражданско дружество – преприемачите, чиито дялови вноски са насочени към изпълнението на договорни поръчки. То не е правен субект и не се регистрира, а договорът за учредяване се подисва от две или повече физически или юридически лица.
9. Кооперация – изисква наличието на сравнително голям минимален брой учредители, които трябва да внесат определен дял от общия капитал

Практична част

Обща среда за финансиране на МСБ

Малкия и средният бизнес играят основна роля в икономиката във връзка с производствен капацитет, заетост, иновационен потенциал, а оттук и конкурентоспособност на съответната промишленост или страна като цяло.

Проблемите, свързани с достъпа до финансиране за МСП в България заемат първо място по своята значимост. Причина за това е, че от една страна, все още доста консервативната политика на търговските банки при предоставяне на кредити за МСП, съпъствано от почти символичното развитие на различните инструменти за небанково финансиране и, от друга страна, постоянната нужда от финансови средства на МСП през целия период на тяхното възникване и развитие. Финансирането на МСП в България е една от основните предпоставки за бъдещото развитие на българската икономика и за постигането на на икономически растеж.

Външни източници на финнасиране са[1]:

-стандартни банкови кредити, предоставяни на МСП от търговските банки в рамките на техните кредитни портфейли;

-кредити от средствата по целево предоставените за финнансиране на МСП кредитни линии и програми от чуждестранни банкови и финнасови институции;

-финансова и безвъзмездна помощ по програми на ЕС и специални програми от предприсъединителните фондове на Европейската комисия;

-фондове за дялово участие и др.

През последните няколко години бяха разработени много проекти и програми на чуждестранни донори, насочени към финансиране и кредитиране на бизнеса в България и преди всичко на малкия и средния бизнес. През периода 1998 – 2000 година са реализирани или са били в процес на осъществяване 126 проекта по линия на външното съдействие в подкрепа сектора на МСП в България с обща сума на бюджетите от 580,690 млн. щатски долара, а стойността на плащанията по проектите през периода възлиза на 183,185 мбн. щатски долара[2].

Основни програми за кредитиране на малкия и средния бизнес в България

• Програма на немската кредитна институция “KfW” за кредитиране на малкия бизнес
• Кредитна линия за МСП по програма “PHARE”
• Програма на фондация “ФАЕЛ” за насърчаване на МСП
• Инвестиционни програми на Държавен фонд “Земеделие”
• УСТОИ – Програма за микрофинансиране на CRS/България, подпомагана от Американската агенция за международно развитие
• Гаранционни схеми на “Обединена българска банка”
• Национална мрежа за микрокредитиране
• Насърчаването на МСП, дребните предприемачи и производители и кредитирането им е приоритет в кредитната дейност на създадената през 1999 г. “Насърчителна банка” АД , чийто основен акционер е държавата.

Финансирането на МСП в България се осъществява от група от 24 донора, от които 15 са двустранни, а 9 многостранни. Най-значителните донори са САЩ, ЕС, Европейската банка за възстановяване и развитие, Германия    и Международната финансова корпорация от групата на Световната банка.

Сред многостранните донори на първо място е ЕС, с дял 20,7 % в общата сума на плащанията по всички проекти, касаещи МСП. Основните програми на ЕС са: ФАР и предприсъединителните програми – програма САПАРД, Проектът за съдействие при изграждането на устойчива национална мрежа от бизнесцентрове и инкубатори за МСП в България. Проектът за подкрепа на МСП при сертифицирането по ИСО и др.

Програма САПАРД е специална програма за присъединяване в областта на земеделието и развитието на селските райони (Special Accession Programe for Agriculture and Rural Devеlopment – SAPARD). Тя е предприсъединителен финансов инструмент за десетте страни от Централна и Източна Европа, кандидатстващи за членство в ЕС, за периода 2000 – 2006 г. и заедно с програмите ФАР и ИСПА се включва в механизмите на финансова помощ, оказвана от Евросъюза за подготовката на страните-кандидатки за присъединяване.

Безвъзмездната финансова помощ за десетте страни, гласувана от Европейската комисия, възлиза на 520 млн. EUR. За България тази помощ е 52,124 млн. EUR годишно и е третата по големина след Полша и Румъния.

По програма САПАРД се финансират два типа проекти: публични и частни. За публичните инвестиции ЕС осигурява до 75% от вложените средства, а останалите 25% се финансират от държавния бюджет. Частните проекти се субсидират с 50% от одобрените инвестиционни разходи, а другата половина се поема от кандидата. В частния сектор се финансират проекти по четири мерки:

h инвестиции в земеделски стопанства;

h подобряване на преработката и маркетинга на селскостопански и рибни продукти;

h развитие и разнообразие на икономическите дейности;

hсъздаване на групи на производители.

Вторият значителен донор сред многостранните е EBRD с относителен дял от 17 % в общата сума на плащанията по проектите.

EBRD е сред най-активните донори в използването на съвременни форми за осигуряване на надеждно финансиране и кредитиране на сектора на МСП. Наред със своето дялово участие в пет местни частни банки тя осъществява проекти в подкрепа на четири инвестиционни фонда за рисково финнасиране чрез дялово участие в капитала на МСП[3].

С относителен дял от 5,4 % в общата сума на плащанията по проекти Международната финансова корпорация е на трето място сред многостранните донори на малкия и средния бизнес  в България. Нейните проекти се реализират в подсектора „Съдействие чрез небанкови институции” и са важна форма за финнасово съдействие в България на два фонда за рисково финансиране чрез дялово участие в капитала на МСП и на една специализирана лизингова компания.

Алгернативни източници за финансиране  на МСБ по международни програми

Европейският съюз предоставя подкрепа на европейските малки и средни предприятия (МСП). Тя се предлага в различни форми като грантово финансиране, заеми, а в някои случаи и като гаранции. Подкрепата се предоставя пряко или по линия на програми, управлявани на национално или регионално равнище, например такива по линия на Структурните фондове на Европейския съюз. МСП могат да се възползват и от серия мерки за оказване на нефинансово съдействие под формата на програми и услуги за подпомагане на бизнеса.

Схемите за оказване на съдействие са разделени в следните четири категории:

1. Тематични възможности за финансиране

Подобно финансиране в по-голямата си част е тематично с оглед на специфични цели – околна среда, научни изследвания, образование – замислено и прилагано от различни отдели на Европейската комисия. МСП или други организации обикновено могат да кандидатстват пряко по програмите, при условие, че представят устойчиви, транснационални проекти с добавена стойност. В зависимост от програмата, кандидатите могат да бъдат индустриални обединения, търговски сдружения, организации в подкрепа на бизнеса и/или консултанти.

Като основно правило се прилага принципът на съфинансирането: подкрепата, оказана от Европейския съюз, обикновено се състои от субсидии, които покриват само част от разходите по проекта.

2. Структурни фондове

Структурните фондове (Европейският фонд за регионално развитие [ЕФРР] и Европейският социален фонд [ЕСФ]) представляват най-мащабните инструменти за финансиране на Общността, от които МСП могат да се възползват по линия на различни, изпълнявани на регионално равнище, тематични програми и инициативи на Общността. Бенефициентите на Структурните фондове получават пряк принос за финансиране на своите проекти.

Финансови инструменти

По-голямата част от финансовите инструменти са достъпни единствено непряко, посредством национални финансови посредници. Значителен брой се управляват от Европейския инвестиционен фонд.

4. Подкрепа за интернационализацията на МСП

В по-широк план те включват предоставянето на помощ на посреднически организации и/или на публични власти в сферата на интернационализацията, с цел да окажат съдействие на МСП в достъпа им до пазарите извън територията на ЕС.

Възможности за финансиране

Околна среда, енергетика и транспорт

LIFE +

Тази програма е разделена в три направления:

- Природа и биологично разнообразие

- Политика и управление на околната среда

- Информация и комуникации

За периода 2007-2013 г., бюджетът, предвиден за програма LIFE+, възлиза на 2,1 милиарда евро. МСП биха могли да получат достъп до финансиране по програма LIFE+ както от дела от средствата, управлявани централно от Европейската комисия, така и от тези, управлявани от националните агенции.

Рамкова програма "Конкурентноспособност и иновации” (ПКИ)

Описание на възможността за финансиране

Програмата „Конкурентоспособност и иновации” (CIP), обхващаща периода от 1 януари 2007 г. До 31 декември 2013 г., има за цел да допринесе за повишаване на конкурентоспособността и иновативния капацитет на Общността като развито общество на знанието, при устойчиво развитие, основано на балансиран икономически растеж и висококонкурентна социална пазарна икономика с висока стпене а защита и подобряване на качеството на околната среда.

Общите й цели са: :

• Насърчаване на конкурентоспособността на предприятията, особено малки и средни предприятия
• Насърчаване на иновациите, включително екоиновациите
• Ускоряване на развитието на конкурентно, иновативно и включващо Информационно Общество
• Насърчаване на енергийната ефективност и използването на нови и възобновяеми енергийни източници във всички сектори, включително транспорт.

CIP ще допълва основни дейности като дейностите по сближаване, рамковата програма за изследвания и програмата на ЕС за учене през целия живот и свързва няколко съществуващи европейски дейности, финансиращи и подкрепящи конкурентоспособността и иновациите. Тя ще бъде съставена от 3 подпрограми:

1. Предприемачество и иновации.

Тази програма ще включва дейности, които преди това са попадали в рамките на Многогодишната програма за предприятия и предприемачество, дейности за Индустриална Конкурентоспособност и частта за еко-иновации (включително екологични технологии) на съществуващата програма LIFE-Околна среда. CIP ще стъпи и върху иновативни дейности, които са били успешно тествани и развити в рамките на предишните рамкови програми за изследвания.

Програмата има за цел да помогне на предприятията да създават и въвеждат иновации като им осигури достъп до финансиране: поделяне на рисковете и възвръщаемостта с частни капиталови инвеститори и осигуряване на насрещни или съпътстващи гаранции към национални гаранционни схеми. Чрез програмата малките и средни предприятия ще получат и опростен, ясен и ефективен достъп до ЕС през мрежите за бизнес подкрепа, състоящи се от много от съществуващите Евро Инфо Центрове и Центрове за иновативен обмен, но при възприемане на подхода на отворените врати. Условията за иновации ще бъдат подобрени чрез по-добри политики, основани на обмяна на добри практики между страните членки и засвидетелстване на резултати.

В рамките на тази програма ще се финансират проекти в следните области:

• Достъп до финансиране за стартиране и развитие на МСП и инвестиции в иновативни дейности
• Създаване на среда, благоприятстваща сътрудничеството между МСП, особено трансграничното сътрудничество
• Всички форми на иновации в предприятията
• Еко-иновации
• Предприемаческа и иновативна култура
• Икономически и административни реформи, свързани с предприятията и иновациите

Приоритетите на тази подпрограма ще бъдат постигнати чрез:

• Нови финансови инструменти, управлявани от Европейския Инвестиционен Фонд: Инструмента за бързорастящи и иновативни МСП, Инструмента за предоставяне на гаранции на МСП и Схемата за изграждане на капацитет.
• Услуги в подкрепа на бизнеса и иновациите като предоставяне на информация и обратна връзка, бизнес сътрудничество, услуги, свързани с трансфер на иновации, технологии и знания и услуги, насърчаващи участието на МСП в рамковата програма за изслезвания.
• Схема за подкрепа на бизнес иновации
• Анализ на политики, развитие и координиране с участващите държави
• Туининг между администрации на национално и регионално ниво

1. Програма за подкрепа на политиката в областта на информационните и комуникационни технологии.

Тази програма ще надгради целите на програмите e-TEN, Modinis и e-Content всъотвествие с новата интегрирана стратегия i2010 – Европейско Информационно Общество 2010. Тя ще включва следните дейности:

• Развитие на Единното Европейско информационно пространство и укрепване на вътрешния пазар на ИКТ продукти и услуги и ИКТ-базирани продукти и услуги.
• Стимулиране на иновациите чрез по-широкото приемане на и инвестиране в ИКТ
• Развитие на включващо информационно общество и по-ефективни и ефикасни услуги в областите обществен интерес и подобряване на качеството на живот.

Приоритетите на подпрограмата ще бъдат постигнати чрез:

• Проекти, добри практики и тематични мрежи
• Анализи на политики, развитие и координация с участващите държави
• Насърчаване, комуникация, обмен и разпространяване на информация
• Проекти от общ интерес: провеждане на търгове на база технически спецификации, разработени в координация със страните членки.

1. Интелигентна енергия

Програмата „Интелигентна енергия – Европа” ще стимулира навлизането на нови и възобновяеми източници на енергия и подобряването на енергийната ефективност, и ще повиши степента на съответствие с общата енергийна регулативна рамка. Тя има за цел засилване на действията във връзка с приетата европейска стратегия и цели в областта на устоючивата енергия, увеличаване на дела на възобновяемата енергия и понататъшно намаляване на крайното потребление на енергия. Програмата включва дейности по:

• Насърчаване на енергийната ефективност и рационалното използване на енергийните ресурси (SAVE)
• Насърчаване на използването на нови и възобновяеми енергийни източници и подкрепа за енергийна диверсификация (ALTERNER)
• Насърчаване на енергийната ефективност и използването на нови и възобновяеми енергийни източници в транспорта (STEER)

Тази подпрограма ще подкрепя и хоризонтални инициативи като:

• Интегриране на енергийната ефективност и възобновяемите енергийни източници в няколко сектора на икономиката
• Съчетаване на различни инструменти, средства и партньори в рамките на едно и също действие или проект.

Приоритетите на подпрограмата ще бъдат постигнати чрез:

• Проекти за промоция и разпространение
• Проекти за пазарно въвеждане.

Марко Поло II (2007-2013 г.)

Програмата "Марко Поло” цели да намали претоварването на пътните артерии, да подобри функционирането на системата за транспортиране на товари в рамките на Общността в екологичен план, както и да даде тласък на интермодалността, като по този начин допринесе за изграждане на една ефективна и устойчива транспортна система. За постигането на тази цел, по линия на програмата се предоставя подкрепа за дейности в сферата на товарните превози, логистиката, както и на други съответни пазари, включително морски магистрали и мерки за избягване на натоварените транспортни трасета. Бюджетът на програмата за периода 2007-2013 г. е 400 милиона евро.

Иновации и научни изследвания

Седма рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие (2007-2013 г.)

Седмата рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие (РП7) обръща специално внимание на МСП, чрез различните си програми : “Сътрудничество” (с бюджет от приблизително 32,3 милиарда евро), “Идеи” (с бюджет от приблизително 7,5 милиарда евро), “Хора” (с бюджет от приблизително 4,7 милиарда евро) и “Капацитети” (с бюджет от приблизително 4 милиарда евро).

- Насърчаване на участието на МСП в програма „Сътрудничество”

Активното участие на МСП във всички дейности в областта на научните изследвания се насърчава активно.

Насърчава се и участието на МСП в Съвместните технологични инициативи (СТИ), в случаите, в които това бъде счетено за целесъобразно.

- МСП могат да участват и в програма "Идеи”

Подобно на всички други организации, изследователските екипи от МСП могат да се съревновават на базата на високи достижения.

- Потенциала от персонал при научните изследвания и технологията по програма “Персонал”

По-специално внимание се отделя на насърчаване повишаването степента на участие на МСП в “Индустриални/ академични партньорства и пътеки”.

- Компонент "Изследвания в полза на МСП” на програма "Капацитети”

Компонент „Изследвания в полза на МСП” цели да укрепи капацитета за иновации на МСП и техния принос към развитието на нови технологично-базирани продукти и пазари.

Индикативният бюджет за специално насочени към МСП дейности възлиза на приблизително 1,3 милиарда евро.

На лице е списък на националните центрове за контакти за МСП (НКТ) по линия на РП7. Европейската комисия подкрепя тази мрежа с оглед предоставяне на практическа информация, съдействие и обучение за потенциални участници и изпълнители.

Рамкова програма "Конкурентноспособност и иновации” (ПКИ)

“Рамковата програма за конкурентноспособност и иновации” (ПКИ) представлява съгласуван и интегриран отговор с оглед целите на обновената Лисабонска стратегия за растеж и трудова заетост. Със срок на изпълнение 2007-2013 г., програмата разполага с бюджет в размер на 3,6 милиарда евро.

По отношение на иновациите и информационните технологии, ПКИ се състои от две основни направления:

a) Програма "Предприемачество и иновации” (ППИ) цели да подобри условията за иновации, например обмена на най-добри практики между страните-членки и дейности, насочени към усъвършенстването, стимулирането и популяризирането на иновациите в предприятията. По линия на програмата се предоставя подкрепа за дейности, насърчаващи иновациите в специфични сектори, секторните обединения, публично- частните партньорства за иновации, както и ползването на техники за управление на иновациите.

б) Програма за подкрепа на политиката за ИКТ, за която са определени приблизително 728 милиона евро. Програма "ИКТ” цели да стимулира новите конвергентни пазари на електронни мрежи и услуги, медийното съдържание и цифровите технологии. По линия на програмата се предоставя и подкрепа за модернизацията на услугите от публичния сектор, което ще допринесе за повишаване на производителността и подобряване на качеството на услугите.

ЕВРИКА - мрежа за пазарно-ориентирана изследователска и развойна дейност

Еврика е паневропейска мрежа за пазарно-ориентирани организации в областта на индустриалните изследователски и развойни дейности, които допринасят за конкурентноспособността на европейските компании чрез създаване на връзки и мрежи за иновации в 36 страни. Еврика предлага на партньорите по проекти бърз достъп до цяло богатство от познания, умения и опит от цяла Европа и улеснява достъпа до националните публични и частни схеми за финансиране.

Образование и обучение

Интегрирана програма за действие в областта на обучението през целия живот

Интегрираната програма за действие в областта на обучението през целия живот за периода 2007-2013 г. обхваща четири специфични програми: Програма КОМЕНИУС в областта на общообразователни дейности, имащи отношение към училищата до завършване на горния гимназиален курс на обучение; програма ЕРАЗЪМ в областта на образованието и дейностите по обучение на университетско ниво; програма ЛЕОНАРДО ДА ВИНЧИ по отношение на всички останали аспекти на професионалното образование и обучение; и програма ГРУНДВИГ в областта на образованието за възрастни. Програма ЛЕОНАРДО ДА ВИНЧИ има най-непосредствено значение за предприятията, тъй като по нейна линия се предоставя подкрепа за иновативни транснационални инициативи, насочени към популяризиране на познанията, пригодността и уменията, необходими за успешна интеграция в трудовия живот и пълноценното упражняване на гражданските права.

Култура и медии

Програма „Култура“ за периода 2007 – 2013 г.

По линия на програма КУЛТУРА за периода 2007 – 2013 г. се предоставя грантово финансиране за културни проекти за сътрудничество във всички творчески и културни сфери (сценични, пластични и визуални изкуства, литература, културно наследство и история и т.н.). Програмата разполага с бюджет от 400 милиона евро за финансиране на проекти и инициативи, насочени към отбелязване на европейското културно многообразие и общото културно наследство посредством укрепване на трансграничното сътрудничество между културни оператори и институции. Тя има три основни цели:

насърчаване на трансграничната мобилност на заетите в сферата на културата лица;

укрепване на транснационалното разпространение на произведения на културата и художествени творби и засилване на междукултурния диалог.

Програма „Медия“ за периода 2007 – 2013 г.

Програмата разполага с бюджет от 755 милиона евро за периода 2007 – 2013 г. и е насочена към обучението на професионалисти в медийната сфера; развитието на продуцентски проекти и компании; разпространението и популяризирането на кинематографичните творби и аудиовизуални програми, както и към подкрепа на кинематографичните фестивали. Тя предоставя грантово финансиране на МСП, които развиват дейност в тези области

Въпроси от областта на трудовата заетост

Информация, консултации и социален диалог

В бюджета е предвидено специално перо за съфинансиране на мерки за популяризиране на съветите за европейски творби, участието на служители в инициативите "Европейска

компания" и "Европейско общество за сътрудничество", информирането и консултациите със служители в рамките на Европейската общност, както и трансграничните сливания на дружества с ограничена отговорност.

Здравословни и безопасни условия на труд

Европейската агенция за здраве и безопасност при работа подкрепя действия за подпомагане на МСП, насочени към повишаване на техните стандарти за здраве и безопасност.

Структурни фондове

Структурните фондове са предназначени за спомагане намаляването на диспропорциите в развитието на отделни региони, както и за повишаване нивото на икономическа и социална кохезия в рамките на Европейския съюз. На тази база, Европейската комисия съфинансира регионални проекти в страните-членки. Въпреки това е важно да се подчертае фактът, че пряката помощ, отпускана на МСП за съфинансиране на техните инвестиции е възможна единствено за икономически по-слабо развитите региони (така наречените “конвергентни региони”). В други региони приоритет имат действия, характеризиращи се с висока степен на “ефекта на лоста” (напр., обучение в предприятия, услуги, свързани с предоставяне на подкрепа, бизнес инкубатори, механизми за трансфер на технологии, създаване на мрежи и др.) за разлика от пряката помощ, отпускана на конкретно МСП.

Европейски фонд за регионално развитие

За периода 2007-2013 г. стратегията и ресурсите, върху които ще почива изпълнението на кохезионната политика (Европейски фонд за регионално развитие [ЕФРР], Европейски социален фонд [ЕСФ] и Европейски кохезионен фонд) са групирани съгласно три приоритетни цели, за които са заделени средства в общ размер на 308 милиарда евро.

• Конвергенция: ускоряване на икономическата конвергенция на по-малко развитите региони (81,54% от бюджета);

• Регионална конкурентност и заетост: укрепване на конкурентноспособността и привлекателността на регионите и подкрепа на работещите и дружествата за адаптиране към икономическите промени (15,94% от бюджета);

• Европейско териториално сътрудничество: укрепване на трансграничното, транснационалното и междурегионалното сътрудничество (2,52% от бюджета).

ЕФРР представлява най-мащабният финансов инструмент на Общността за подкрепа на МСП. Неговата цел е да намали диспропорциите в развитието между отделните региони и да окаже подкрепа на социалната и икономическа кохезия в рамките на Европейския съюз. С цел укрепване и изграждане на конкурентноспособен капацитет на МСП, по линия на ЕФРР се финансират дейности в редица области:

1. предприемачество, иновации и конкурентноспособност на МСП (например, предприемаческо наставничество, иновативни технологии и системи за управление в МСП, екологични иновации, по-добро ползване на ИКТ);

2. подобряване на регионалната и местна среда на функциониране на МСП (например, достъп до финансиране във фазата на създаване и растеж на МСП, бизнес инфраструктура и услуги в подкрепа на МСП, научноизследователска и развойна дейност и капацитет за иновации на регионално и местно ниво, бизнес сътрудничество и капацитет за иновации);

3. междурегионално и трансгранично сътрудничество между МСП;

4. инвестиции в човешки ресурси (паралелно с финансиране по линия на Европейския социален фонд)

Европейски социален фонд

В рамките на периода 2007-2013 г., по линия на Европейския социален фонд се предоставя подкрепа, свързана с очакванията и управлението на икономическата и социалната промяна, като съществуват редица възможности за подкрепа на МСП.

Четирите ключови области за действие по направление “регионална конкурентност и заетост” са:

1. повишаване на приспособимостта на работещите и предприятията;

2. укрепване на достъпа до трудова заетост и участието в пазара на труда;

3. утвърждаване на социалното включване посредством борба с дискриминацията и улесняване на достъпа до пазара на труда за хората в неравностойно положение;

4. популяризиране на партньорството за реформи в областта на трудовата заетост и включването.

В най-слабо развитите региони, основният акцент при разходване на средствата по линия на Фондовете е поставен върху стимулирането на структурното приспособяване, растежа и създаването на работни места. За тази цел, по линия на цел "Конвергенция”, ЕСФ предоставя подкрепа също и за:

1. усилията за подобряване на инвестициите в човешки капитал, и по-специално посредством подобряване на системите за образование и обучение;

2. дейности, насочени към развитието на институционален капацитет и ефективност на публичните администрации на национално, регионално и местно равнище.

Фонд за развитие на селските региони

През периода 2007-2013 г. Фондът за развитие на селските региони поставя акцент върху три тематични области: подобряване на конкурентноспособността в областта на земеделието и горското стопанство; околната среда и извънградските райони; подобряване на качеството на живота и разнообразяването на икономиката в селските региони; Посредством четвърта ос се въвеждат и възможности за възприемане на подходи за развитие на селските региони на местна основа, в посока "отдолу-нагоре".

По отношение на всеки набор от приоритети, страните-членки изготвят национални стратегии за развитие на селските региони на базата на следните шест стратегически указания на Общността:

1. подобряване на конкурентноспособността на селскостопанския и горския сектор;

2. подобряване на околната среда и на извънградските райони;

3. подобряване на качеството на живот в селските региони и стимулиране на разнообразяването;

4. изграждане на местен капацитет за трудова заетост и разнообразяване;

5. формулиране на приоритетите в програми;

6. взаимно допълване между инструментите на Общността.

"Съвместни европейски ресурси за микро, малки и средни предприятия” (JEREMIE)

JEREMIE представлява съвместна инициатива на Европейската комисия, Европейския инвестиционен фонд и Европейската инвестиционна банка. Нейната цел е подобряване на достъпа до финансиране на микро до средните предприятия, и по-специално на предлагането на микро кредити, финансиране чрез инвестиции на рисков капитал или гаранции, както и други форми на иновативно финансиране. Ще бъде поставен специален акцент върху подкрепата за наскоро регистрирани компании, трансфера на технологии, фондовете за технологии и иновации и микрокредитирането. Инициатива JEREMIE ще бъде управлявана като неразделен елемент на програмите по линия на Европейския фонд за регионално развитие, като селекцията на проектите ще се осъществява на съответното национално и регионално равнище.

Съвместно действие за подкрепа на институциите за микрофинансиране в Европа - JASMINE

JASMINE представлява съвместна инициатива на Европейската комисия и Европейския инвестиционен фонд в сътрудничество с Европейската инвестиционна банка, която е допълнение към инициативата JEREMIE. Тя цели подобряване предлагането на микро кредити в Европа посредством две основни дейности: чрез предоставяне на техническа помощ на институциите за микрофинансиране с цел укрепване на надеждността им като финансови посредници и по-лесното получаване на капитал; както и чрез финансиране на дейностите на небанковите финансови институции с цел осигуряване на възможност за предоставянето на по-голям брой кредити. Целта на програмата е подобряване на достъпа до финансиране на малки предприятия, безработни или все още незаети лица, които биха желали да осъществяват дейност като самостоятелно заети лица, но нямат достъп до традиционните банкови услуги. Началото на тази програма ще бъде поставено през 2009 г. с тригодишна пилотна фаза и първоначален капитал от 50 милиона евро.

Финансови инструменти

По линия на Рамковата програма Конкурентноспособност и иновации (ПКИ) 1130 милиона евро са определени за финансови инструменти за периода 2007-2013 г. Тези средства се организират по три схеми, които се управляват от Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ от името на Европейската комисия):

1. Инструментът за висок растеж и иновативни МСП (ИРИ) цели повишаване на предлагането на капиталово финансиране за иновативни МСП, както на ранните етапи на тяхната дейност (ИРИ1), така и във фазата на разрастване на тяхната дейност (ИРИ2). Инструментът ИРИ е средство за споделяне на риска и печалбите с инвеститорите на частен капитал, предоставяйки важен лост за предлагането на капиталово финансиране на иновативни компании.

2. Гаранционният инструмент за МСП предоставя допълнителни гаранции по гаранционни схеми, с цел повишаване на предлагането на дългово финансиране на МСП. Акцентът на усилията е съсредоточен върху елиминиране на случаите на неуспешно функциониране на пазарите в четири области:

-достъп до кредитиране (или заместващи форми на кредитиране, например лизинг) на МСП с потенциал за растеж;

- предоставяне на микро-кредити;

- достъп до капиталово или квази-капиталово финансиране

- секюритизация.

3. Схемата за изграждане на капацитет оказва подкрепа на капацитета на финансовите посредници в някои страни-членки.

Собствени инвестиции на Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ)

Дейността на ЕИФ се базира на два инструмента:

- Инструментите за рисков капитал на ЕИФ се състоят от капиталови инструменти във фондове от рисков капитал и бизнес инкубатори за оказване на подкрепа на МСП, особено на онези от тях, които са новосъздадени и технологично ориентирани.

- Гаранционните инструменти на ЕИФ се състоят в предоставяне на гаранции на

финансовите институции, които покриват кредити, отпуснати на МСП.

Заеми на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ)

За периода 2008 – 2009 г. ЕИБ е заделила 15 милиарда евро за кредити за МСП като част от общ пакет в размер на 30 милиарда евро за периода 2008 – 2011 г. Тези кредити ще бъдат предоставени чрез посредници от рода на търговските банки. Те са предназначени за инвестиции на МСП в материални и нематериални активи. Освен това кредитите на  ЕЦБ могат да спомогнат за стабилност на базата на оборотния капитал на МСП, т.е. кредити, отпуснати за финансиране на задължения, свързани с търговския цикъл на МСП, а отразяването на дългосрочните нужди от финансиране на МСП в това отношение може също да бъде подходящо за финансиране от ЕЦБ. Срокът за погасяване на кредитите ще бъде между 2 и 12 години, а максималният размер на един кредит – 12,5 милиона евро.

Заключение

Малките и средните предприятия проявяват по-голяма гъвкавост в кризисни ситуации и притежават гъвкава вътрешна организационна структура. Имат възможност за по-бързо и лесно внедряване на иновации и нови технологии и са благоприятно място за развитие на предприемачески умения и бизнес култура.

Малките и средните предприятия в България се сблъскват с все по-сложна правна и административна среда.  Административното бреме за малките и средните предприятия, измерено във време и финансови ресурси за спазване на нормативните и административни изисквания непрекъснато расте.  Част от това административно бреме е неизбежно, но тежестта е изключително по-голяма спрямо големите фирми.  Малките и средните предприятия нямат достатъчно ресурси да се справят с тези тежести и често не могат да си позволят да използват помощ отвън. Облекчаването на административното бреме за малките и средните предприятия ще доведе до повишаване на конкурентноспособността на сектора и ще способства за икономическия растеж.

Затрудненият достъп до финансиране особено в началната фаза ограничава избора на поле на дейност, технология и възможностите за разрастване на малките и средните предприятия. Липсва система от гаранционни фондове, схеми за рисково финансиране и необходимостта от разработване на нови финансови инструменти за улесняване на достъпа на малките и средните предприятия до финансиране на дейността. Липсват финансови ресурси за научно-приложни изследвания и иновации, които са изключително важни за сектора на малките и средните предприятия, защото са основният механизъм, посредством който фирмите създават и поддържат конкурентните си предимства.

Производителността на труда и нивото на заплащане в малките и средните предприятия са по-ниски в сравнение с големите предприятия. Необходими са мерки, стимулиращи повишаването на общото ниво на изследвания и технологично развитие, в. т.ч. изследвания, насочени пряко към сектора на малките и средните предприятия и предоставящи му необходимите технологии за развитие на дейността.

Изключително важно е изграждането на национална иновационна система, укрепване на технологичната инфраструктура, стимулиране на инвестициите от страна на малките и средните предприятия като важно условие за динамизиране на икономиката. Необходимо е повишаване на конкурентноспособността на българските малки и средни предприятия на международните пазари.

Малките и средните предприятия често нямат достъп до важна информация за пазарите в чужди страни и са затруднени при откриване на подходящи партньори. Информацията е основен ресурс и ключов фактор за функционирането на малките и средните предприятия и бързото и целенасочено предаване на информация подкрепя процеса на вземане на правилни управленски решения. Необходимо е координиране на процесите по осигуряване на информационно-консултантски услуги за сектора на малките и средните предприятия.

Малките и средните предприятия в районите в индустриален упадък и в изостаналите селски райони оперират при несъпоставими условия по отношение на достъп до финансиране, информация, консултантски услуги, иновации и обучение.  Необходимо е разработването на механизми за диференцирана подкрепа за малките и средните предприятия от районите за целенасочено въздействие с цел преодоляване на между и вътрешно регионалните различия и насърчаване на предприемачеството и заетостта в различните райони.

В контекста на оценката на външната среда за предпремаческата дейност, възниква въпросът как финансовите бариери влияят върху развитието на МСП. Редица изследвания  посочват значението на развитието на финансовия сектор за икономическото развитие посредством редица техни функции: идентификация на инвестиционни проекти, улеснен достъп до по-евтино външно финансиране за предприятията, подобрени умения за поемане на риск, технологичните иновации и др. фактори.  Компаниите при които липсва възможност за финансиране се развиват по-бавно от същите, при които условията на външната среда са формирали развити финансови пазари.

Проблемът с достъпа до капитали не бива да се свежда единствено до малките и средни предприятия в развиващите се икономики. Улесняването на достъпа до капитали е сред водещите предизвикателства пред МСП в Европа, въпреки че социалните и фискални регулации са по-съществен фактор.