Joomla Software solutions Template

Payday loan

Същност и значение на държавния бюджет. Принципи за иаграждане. Видове бюджети. Бюджетна система. Извънбюджетни фондове.

Бюджетът е мястото, хазната, където се събират държав­ите приходи и откъдето се извършват държавните разходи. В бюджета се отразяват всички осо­бености на финансовото стопанство на държавата - предвижда­нето на приходите, планираната реализация на разходите, тях­ното изравняване и евентуална икономия, поддържането на важни за държавата отрасли и постигането на определени полити­чески или социални цели. От правна гледна точка бюджетът може да бъде закон или законодателен акт. Това зависи от правомощията на двата ор­гана на държавна власт - законодателна и изпълнителна. Когато бюджетът се гласува от парламента и парламен­тът има право да внася в него изменения, тогава той става закон. В обратния случай - когато правомощията на правителст­вото са по-големи, тогава бюджетът е законодателен акт. В Бъл­гария бюджетът се гласува със Закон за държавния бюджет, с което изпълнението му става .задължително. От сошшлно-икономическаа гледна точка бюджетът е ос­новният държавен финансов план, чрез който се предвиждат очакваните приходи, които ще постъпят в разпореждане па дър­жавата, и се разпределят необходимите разходи за осъществява­не на нейните цели. Той съсредоточава онази част от БВП, коя­то е предназначена за финансиране на дейности от общодър­жавно предназначение. Бюджетът може да се разглежда от политическа гледна  точ­ка като финансов израз на политиката на правителството на дадена страна. Само в бюджета може да се види обединеното мне­ние за сферата на дейност и характера на правителствената ак­тивност и само тук могат да бъдат различени финансовите на­соки, които правителството планира да предприеме. От фнпинсаво-икономическа гледна точка бюджетът може да бъде представен като съвкупност от таблици и цифри, които от­разяват приходите н разходите на отделните звена. Т.е. таблици­те имат две страни - приходна и разходна. Бюджетът с и средство за контрол и отчетност, за предоставяне на права и носене на отговорности. 3. Принципи за изграждане и функциониране на бюджета. За да може бюджетът да изпълнява пълноценно своята роля, при съставянето, изграждането и изпълнението му. трябва да се спазват някои принципи: • Бюджетът да е максимално прозрачен за населението, да могат да се следят мотивите и действията на пранителството, затова трябва да се спазва принципът на публичността. От една страна спазването на този принцип изисква публикуване­то на приетия бюджет в Държавен вестник, за да може общество­то да се запознае с разпределението на средствата. От друга стра­на, в по-ранен стадий, за да бъдат ясни мотивите на това разп­ределение, средствата за масова информация трябва да отразя­ват дебатите в парламента при приемането на отделните члено­ве и клаузи във финансовия документ. • Принципът за яснота на бюджета допълва първия прин­цип. Бюджетът трябва да е ясен и разбираем. Така обществото ще може по-лесно да прецени дали правителството си е свърши­ло добре работата. • При приемането на бюджета в него трябва да са вклю­чени всички приходи и всички разходи, касаещи изпьлненнето на правителствената програма. това е принципът за пълнота на бюджета. • Специализация на бюджета. По определени характерис­тики разходната част на бюджета се подразделя на групи, разде­ли, дейности и параграфи, като параграфите са последното под­разделение. В тях се посочват паричните суми, които на практи­ка определят в каква степен могат да бъдат финансирани и най-дребните нужди. По този начин парламентът поставя граници и контролира правителствената дейност. • Принципът за реалност изисква и приходите, и разходи­те на бюджета да бъдат икономически обосновани и в най-голя­ма степен да отговарят на действителното състояние на иконо­миката. • Близък до него е принципът на точността на бюджета -той изисква приходите и разходите да бъдат възможно най-точ­но изчислени и предвидени. • За една стабилна и добре работеща икономика е много важна балансираността на нейния бюджет. Принципът на бюджетното балансиране гласи, че чрез бюджета не биха могли да бъдат предвидени повече разходи, отколкото стоящите на раз­положение за тяхното покриване вероятно реализируеми прихо­ди, т. е. бюджетът не трябва да приключва с дефицит. Той тряб­ва така да е съставен, че предвидените разходи, като размер, да се вместват в сумата на очакваните приходи.За набирано на необходимите сред­ства трябиа или да се увеличи размерът на събираните данъци. което ще доведе до недоволство в населението, или централната банка да пусне допълнително количество пари в обращеиие, ко­ето тук води до риск от инфлация. Третият вариант е държавни­ят кредит, но той реално е временно решение, защото събраните средства впоследствие трябва да се връщат и то с лихвите. • Принципът за единство на бюджета се появява в проти­вовес на старото фондово начало вън финансите, когато всеки отделен приход е имал и конкретно предназначение. Този принцип означава, че е необходимо всички прихо­ди да се събират в една обща държавна хазна и събраната сума да се разпределя според държавните нужди след съответното гла­суване в парламента. • Бюджетът трябва да бъде съставен, разгледан и гласу­ван преди да започне неговото изпълнение, т.е. това е принци­път за предвпрителност.  Срокът на действие на гласувания бюджет е 12 месеца (една година), или следващият принцип е принципът на годишност на бюджета. Обикновено бюджетният период съвпада с кален­дарната година - от I януари до 3] декември. 4. Видове бюджети-В зависимост от обхвата на бюджета различаваме: * Държавен  бюджет - гласува се със закон от парламента всяка година и обхваща приходите и разходите на държавата. Това е единственото бюджетно звено, с чиито средства се разпо­реждат парламентът и правителството. При недостиг на средст­ва по някой от другите бюджети този недостиг се покрива със субсидия от държавния бюджет. * бюджет на Държавното обществено осигуряване - гла­сува се със закон от парламента всяка година по отношение на общата му величина и структурата на приходите и разходите му. За управлението на фонда се създаде Национален оси­гурителен институт, който отчита своята дейност пред Народ­ното събрание. От началото на 2000 г. задължителното осигуряване се организира чрез няколко фонда. *Бюджети на местните органи на управление - това са общинските бюджети. Те не се гласуват от парламента, а се при­емат на сесия на съответния общински съвет, т.е. те не са закон. Обхващат очакваните приходи й планираните разходи на общи­ната като самоуправително тяло. *Консолидиран държавен бюджет - съвкупност от всички изброени до тук звена. Дава обща информация за средствата, които държавата отделя за една година, за финансиране на така наречените „обществени потребности". Консолидираният бюд­жет не е закон. Той е съвкупност от звена, три от които са закони. * Частни бюджети - това са бюджетите на съответните министерства и ведомства и са съставни части на държавния бюджет, т. е. те не фигурират самостоятелно като първите три бюджета. Тук, освен бюджетите на министерствата, влизат и бюджетите на Съдебната власт, на Сметната палата идр. * Бюджет на Националната здравноосигурителна каса-гласува се със закон от Народното събрание и предвижда прихо­дите и разходите, необходими за издръжка на публичното здра­веопазване. Със средствата по този бюджет се разпорежда здрав­ната каса, която отчита дейността си пред парламента. Този бюджет обаче не фигурира самостоятелно, а като съставна част от държавния бюджет. В зависимост от периода на изпълнение различаваме: * Бюджет за изпълнение - това е бюджетът, който ще се изпълнява през предстоящия бюджетен период. Това е бъдеща­та програма за изпълнение, която отразява пълномощията, да­дени от парламента на правителството. *Изпълнен бюджет - това е вече реализираният бюджет.. На базата на този бюджет пра­вителството се ориентира къде да насочи усилията си при из­пълнението на новия бюджет за постигане на по-добри резултати. В зависимост от начина на обхващане на приходите и разходите по тяхното осъществяване различаваме: * Брутен бюджет - съдържа всички приходи, съвместно с направените, свързани с тях, разходи. Предимствата на брутният бюджет са, че позволява да се разбере на кои сфери и дейности трябва да се обърне повече вни­мание и те да се реорганизират, тъй като дава пълен поглед върху цялостните им приходи и разходи. В България се работи с брутни бюджети. * Нетният бюджет съдържа само чистите приходи или само чистите разходи. Предимствата на нетния бюджет са, че показ­ва по-ясно кои дейности са на печалба и кои - на загуба. В зависимост от характера на приходите и разходите, вклю­чени в структурата па бюджета различаваме: *Редовен бюджет - това е редовният бюджет, който се гласува всяка година със закон и съдържа редовните приходи и разходи. Основният му приходоизточник са данъците, а разпре­делението на средствата е според публичните приоритети. * Извънреден бюджет - съдържа сумите на извънредните приходи и разходи, възникнали във връзка със случайни съби­тия, а не с текущите нужди на публичното тяло, както е при редовния бюджет. Съставянето на извънреден бюджет се нала­га в случаи на война, при съществени административни, държавно -политичски, социално-политически или други реформи, но може да се наложи и при неправилно изчисление на параметри­те по редовния бюджет. За покриването на извънредните разхо­ди е необходимо набирането на извънредни приходи. Затова тук  основният приходоизточник не са данъците, а кредитите, но е възможно и гласуване на нови данъци. В случай че по бюджета постъпят повече приходи, отколко­то са предвидени, тогава правителството може да поиска от пар­ламента да увеличи разходите по някои параграфи или да гласу­ва някои нови разходи. В този случай говорим за сврьхсметни кредити. Гласуването на свръхсметните кредити може да стане и без да са нарастнали приходите. Тогава дадени разходи се под­силват за сметка на намаляването на други такива. В теорията се прави разделение и на постоянен и променлив бюджет макар, че да се говори за постоянен бюджет като цяло, не е съвсем реално, тъй като няма икономика в света, коя­то да стои на едно и също място, без да се развнва п променя. Затова по-достоверно е да се говори за части от бюджета (в при­ходната или в разходната му част), които в определен период от време не се изменят и остават относително постоянни. В зависимост от периода, ча които с състшн-н, различава­ме: * бюджет на страната за саответната година— това е бюджетът, който се съставя, гласува със закон и изпълнява вся­ка календарна година. В него са предвидени приходите, които се очаква да се съберат в рамките на една година и разходите на държавата, които трябва да се изпълнят за същия период в зависимосг от икономическото състояние на страната. *Бюджетни прогноза- съставя се от правителството но с по-дългосрочен период - от три до пет години, но може да бъде и десетгодишна. В момента на съставянето й, тя се опира на икономическите показатели на страната за минал период и прави бъдеши предвиждания на същите за определен период от време.  В случай че бюджетният период е започнал, а няма приет бюджет, тогава се практикуват бюджетните дванадесетини.. То­ва означава, че всеки месец може да се изразходва сума, в рам­ките на една дванадесета част от разходите по миналогодишния бюджет. Разбира се изразходваната сума ще е за сметка на ново­постъпилите приходи и впоследствие ще бъде включена в теку­щия бюджет. 5. Извънбюджетни фондове и средства-Това са суми със специално предназначение, които не се разпределят чрез държавния бюджет. Те имат самостоятелен из­точник и се изразходват за покриване на точно определени пот­ребности. В Закона за държавния бюджет на страната за всяка съответна година само са изброени кои извънбюджетни фондо­ве и сметки ще действат през съответния бюджетен период, без да се уточняват техните приходи и разходи. Броят на извънбюджетните сметки и фон­дове не е един и същ през различните години, тъй като и потреб­ностите на държавата се променят в различните периоди. 1. Национален фонд към Министерството на финансите, съг­ласно Закона за ратифициране на меморандума за разбирателс­тво за създаване на национален фонд между правителството на Република България и Европейската комисия, фондът се създа­ва като централен съкровищен орган към Министерството на финансите. В него постъпват и се управляват средства, отпуска­ни от Европейската общност за изпълнение на програми „фар" и финансова помощ, във връзка с ускорената предприсъединителна стратегия на страната ни като кандидат за членство в Евросъюза. От него се трансферират средства към изпълнител­ните агенции или към Централното звено за финансиране и до­говаряне, които отговарят за организационните и изпълнител­ните действия по договорените за изпълнение проекти и съгласно механизма, посочен във финансовото споразумение. 2. „ фонд за покриване на разходите за приватизиране на държавните предприятия " към Агенцията за приватизация и „ Об­щински фонд за покриване на разходите за приватизация" към съответната община.-Приходите по държавния фонд се набират от: - 10% от паричните постъпления от приватизацията на държавното участие в капитала на търговски дружества, както и на обособени части от имуществото на еднолични търговски дружества с държавно участие в капитала (с изключение на слу­чаите, когато се касае за разсрочено плащане на покупната цена по приватизационни договори, когато тези 10% постъпват в при­ход на Агенцията за следприватизационен контрол); - паричните постъпления от дейности, съпътстващи при­ватизационния процес - меморандуми, тръжна и конкурсна до­кументация и  т.н. Набраните по фонда средства се изразходват по ред, опре­делен от Министерския съвет. В случаите на продажба на акции чрез публично предлагане от фонда се заплащат възнагражде­нията на инвестиционните посредници и на други лица, ангажи­рани с извършването на експертни дейности, свързани с подго­товката на и с контрола след приватизацията. Остатъкът от сред­ствата се използва за придобиване на дълготрайни активи и за допълнително стимулиране на служителите на Агенцията за при­ватизация. Приходите по общинския фонд се набират от: - 9% от паричните постъпления от приватизацията на об­щинското участие в капитала на търговски дружества, обособе­ни части от имуществото на еднолични търговски дружества с общинско участие в капитала, както и на обособени части от имуществото на търговски дружества с над 50% общинско учас­тие в капитала; - парични постъпления от дейностите, съпътстващи при­ватизационния процес - както при държавния фонд. Събраните по фонда средства се използват за придобиване на дълготрайни и краткотрайни активи и за издръжка на специализираните органи по осъществяне  на приватизацията към общинските съвети. 3. Цържааен фонд „Земеделие" към Министерството на зе­меделието и горите, фондът подпомага финансово земеделски­те производители съгласно одобрена програма по приетия от Министерския съвет доклад и изпълнява функциите на агенция „Сапард". Създава се и се поддържа регистър на земеделски про­изводители, които ще бъдат подпомагани. Приходите във фонда се набират от субсидии от държав­ния бюджет, приходите от наем, аренда и продажба па държав­ни земеделски земи, дарения, помощи и средства от междуна­родни споразумения, кредити и безвъзмездни помощи по реше­ние на Министерския съвет и др. Учителски пенсионен фонд. Регламентиран е с Преход­ните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигу­ряване. Средствата по фонда се набират чрез осигурителни внос­ки, които са за сметка на работодателя и чиито размер се опре­деля със Закона за бюджета на държавното обществено осигурява­не за съответната година (в момента - 4,3% върху брутното тру­дово възнаграждение). От него се изплащат: - пенсии при предсрочно пенсиониране на учители с необ­ходимия стаж, но без навършена, изискуема съгласно Кодекса, възраст за пенсиониране Изплащат се до навършване на необ­ходимата възраст, когато лицата започват да получават редов­на пенсия. Изчисляват се по ред, определен в кодекса, но полученият размер се намалява с 0,3 на 100 за всеки месец, недостигащ на лицето до навършване на възрастта; - добавка към пенсиите на учителите, навършили необхо­димата възраст и пенсионирали се при пълен трудов стаж. До­бавката е в размер 0,1 % от пенсията за всеки месец, за който има осигурителна вноска във фонда.