Joomla Software solutions Template

Payday loan

Дивидентна политика на акционерното

Дружество 

1. Същност на дивидентната политика
2. Фактори , влияещи на дивидентната политика
3. Видове дивиденти и начини на изплащане

Основни финансови понятия

Нетна печалба, резерви, задължителни резерви, капитализиране на печалбата, девидент, девидентна политика, видове девиденти- парични, ликвидационни, не парични- чрез акции, чрез раздробяване на акции. Редовни девиденти, допълнителни девиденти.

1.Същност на дивидентната политика

Дивидентната политика е свързана с вземането на решения за разпределението на печалбата на акционерното дружество чрез изплащането на дивиденти или за нейното рефинансиране. Двете възможности са взаимно свързани и противоположни. Колкото по-високи са дивидентите, толкова по-малки са вътрешните ресурси за реинвестиране в търговското дружество. Затова то би следвало да провежда оптимална дивидентна политика. Под оптимална дивидентна политика се разбира изплащане на дивиденти в размер, удовлетворяващ акционерите, за да се поддържа тяхната лоялност към дружеството, и реинвестиране на остатъчната печалба с цел постигане бъдещ растеж в неговото развитие и повишаване цената на акциите му.

В основата на оптималната дивидентна политика стои остатъчната теория за дивидентите. Нейната същност се изразява в това, че инвеститорът предпочита акционерното дружество да задържа и реинвестира печалбата, а не да я изплаща под формата на дивиденти, в случаите когато дохода от реинвестираната печалба превишава нормата на възвращаемост, която инвеститорът би могъл да получи от алтернативна инвестиция с подобен риск. С други думи, ако акционерното дружество може да реинвестира не разпрделената печалба при норма на възвращаемост 25%, а най-високата норма, която акционерите могат да получат под формата на дивиденти след нейното реинвестиране, е 15%, то те биха предпочели задържане на печалбата и нейното реинвестиране.  Ако акционерите на дружеството биха могли да закупят други акции с подобен риск и да получат 12% дивидент плюс дохот по прираст на капитала, то стойността на не разпределената печалба на акционерното дружество е 12%.

Акционерното дружество трябва да прецени с колко ще се променят разходите за капитала в резултат на новото финансиране и какви разходи ще се получат по различните инвестиционни проекти. Целта е постигането на минимални разходи, водещи до максимално увеличаване стойността на дружеството. Останалите парични средства могат да се използват за изплащане на дивиденти на акционерите.

При оптимална структура на капитала новото финансиране се осъществява частично от дългосрочния дълг и частично от акционерния капитал. Създаденият акционерен капитал осигурява финансирането само на част от новите инвестиции, което налага емисия на нови обикновени акции. В момента на продаването на новите акции нараства стойността на обикновените акции, респективно на стойността на капитала.

Чрез използването на остатъчната теория за дивидентите акционерното дружество може да оптимизира задържането на печалбата, инвестициите и дивидентите, бе да променя капиталовата структура.

Например: Да допуснем, че акционерното дружество е реализирало 60 млн. лв. печалба и трябва да допълни амортизационните резерви за закупуване на дълготрайни материални активи със 70 млн. лв. Коефициентът на дълга е 40% Да се определи оптималният размер на дивидентите.

За да се запази оптималната капиталова структура, е необходимо акционерното дружество да финансира 60% от необходимите средства от печалбата и 40% от дълга.

Или:

Сума за нови

обикновени акции

Печалбата за разпределение под формата на дивиденти ще бъде равна на :

60 млн.лв. – 42 млн.лв. = 18 млн.лв.

По такъв начин процентът на изплащане на дивиденти в съответствие с остатъчната теория ще бъде равен:

Извод: Прилагането на остатъчната теория за дивидентите би следвало да се извършва при съблюдаването на следните изисквания:

1.Създаване на оптимална капиталова структура.

2.Определяне стойността на собствения и привлечения капитал, необходим за финансиране при спазване на оптималната капиталова структура.

3. Използване на остатъчните доходи за увеличаване на капитала до максимално възможна величина.

4. Изплащане на дивиденти само тогава, когато акционерното дружество притежава повече от необходимия за поддържане на оптимална капиталова структура доход.

2. Фактори, влияещи върху дивидентната

политика

При провеждане на дивидентна политика акционерното дружество би следвало да се съобразява с редица фактори, по-важните от които могат да се обединят в следните групи:

-ограничения, свързани с дивидентните плащания;

-възможности за инвестиране;

-алтернативни източници на капитал;

-влияние на дивидентната политика върху разходите за капитал.

Ограниченията, свързани с дивидентните плащания, възникват в случаите, когато в договорите за получаване на заеми под различна форма са включени изисквания за изплащане на дивиденти след постигане на определени резултати. Това се прави с цел гарантиране на връщането на заемите.

Друго ограничение е свързано с величината на неразпределената печалба по баланса. Дивидентите не могат да превишават сумата на неразпределената печалба по баланса, тъй като ще се нарушат интересите на кредиторите.

Изискването за изплащането на дивидентите само с налични пари също влияе ограничаващо върху дивидентните плащания. Липсата на достатъчно налични пари в банката може да възпрепятства изплащането на дивиденти.

Възможностите за инвестиране са свързани с приемането или отхвърлянето на даден инвестиционен проект и определяне на коефициента на изплащане на дивиденти. Възможностите за ускоряване или забавяне осъществяването на инвестиционните проекти може да доведе до изплащането на по-високи или по-ниски дивиденти.

Съществен фактор, влияещ върху дивидентната политика, са алтернативните източници на апитала. Финансирането на инвестиционния проект може да се извърши чрез използването на печалбата или продажбата на нови акции. Ако разходите по продажбата на нови обикновени акции превишават нормата на възвращаемост, то финансирането следва да се извърши от задържаната печалба. Колкото по-високи са разходите по продажбата на нови акции, толкова по-ниски са оптималните дивидентни плащания. Дивидентната политика е насочена към поддържане на оптимално ниво на разходите за капитала и коефициента на плащане на дивиденти.

Гъвкавостта на капиталовата структура също оказва влияние върху дивидентната политика. Колкото по-гъвкава е структурата на капитала, толкова по-малко значение има дивидентната политика и обратно. Неизменността на капиталовата структура води до увеличаване значението на дивидентната политика, за да може да се оптимизират източниците за финансиране на дивидентното плащане.

Влиянието на дивидентната политика върху разходите на капитала може да бъде разгледано в зависимост от :

-равнището на данъчния размер за доходите по прираст на капитала и от дивиденти;

-желанието на акционерите да имат текущ, а не бъдещ доход;

-равнището на риска, свързан с дивидентите и с ръста на капитала;

-информацията за дивидентите, изплащани от акционерното дружество.

Наличието на диференциран данъчен размер за доходите от дивиденти и от капиталова печалба принуждава големите акционери да предпочитат дохода, който се облага с по-нисък данъчен размер. Това неминуемо се отразява на дивидентната политика.

Някои акционери (пенсионери, работници с ниски доходи, многодетни семейства и др.) предпочитат получаването на доходи сега. Други акционери, неизпитващи нужда от текущи доходи, проявяват интерес към реинвестиране на печалбата. Ако акционерното дружество задържа печалбата и не изплаща дивиденти, то акционерите, нуждаещи се от текущи доходи, ще бъдат неудовлетворени и ще бъдат принудени да продадат част от своите акции за получаване на налични пари. Това налага акционерното дружество да провежда дивидентна политика в зависимост и от предпочитанията на своите акционери.

Практиката показва, че в определени случаи рискът е по-голям при получаването на дивиденти, а в други- при доход от прираст на капитала. Ако акционерът получи дивидент и след това реши да го реинвестира в същото акционерно дружество или в друго с аналогичен риск, то ще се получи известна разлика в равнището на риска, при положение , че акционерното дружество не е изплатило дивидент, а само извърши реинвестирането.

Наблюденията показват, че ръстът на дивидента често пъти се съпровожда с увеличаването на цените на акциите на акционерното дружество, а снижаването на дивидента води до тяхното падане. Това е и причината за предпочитането от някои акционери на получаването на дивиденти. Информацията за равнището на дивидентите по акциите на акционерното дружество може да предизвика техния ръст или спад , който да се отрази и върху нивото на цените. Информацията може да доведе и до стабилизиране на дивидентите. Затова тя е важен фактор, влияещ върху дивидентната политика на акционерното дружество.

4.Видове дивиденти и начини на

изплащането им

Дивидентът представлява доход на инвеститора, притежаващ акции от акционерно дружество.

В зависимост от източника на дивидента те се подразделят на два основни вида: парични дивиденти и ликвидационни дивиденти.

Паричните дивиденти имат за източник нетната печалба, резервите или неразпределената печалба от минали години. Те се изплащат на акционерите тримесечно, шестмесечно или годишно.

Ликвидните дивиденти имат за източник капитала на акционерното дружество и се изплащат при неговия фалит след удовлетворяване на кредиторите.

В зависимост от предназначението дивидентите биват: редовни и допълнителни.

Редовни са дивидентите, които си обявяват в определени срокове в съответствие с финансовите резултати и провежданата дивидентна политика на акционерното дружество.

Допълнителният дивидент се изплаща над редовния в резултат на увеличаване на нетната печалба в края на финансовата година.

В зависимост от формата на изплащане на непаричните дивиденти те се подразделят на : дивиденти чрез акции и дивиденти чрез раздробяване на акции.

Дивидентите чрез акции са дивиденти под формата на допълнителни акции на акционерите. Характерно за тях е това, че те не носят доход при обявяване на дивидента, защото цената на акцията спада с процента на изплащания дивидент. Например, да допуснем, че акционерът притежава 20 акции по 1 000лв. или с обща стойност 20 000лв. Акционерното дружество обявява 10% дивидент чрез акции. Това означава, че акционерът ще получи 2 безплатни акции и ще притежава 22 акции с обща стойност 20 000 лв., като всяка акция ще има цена 909, 10 лв. (20 000: 22).

Дивидентите чрез акции оказват промени в счетоводния баланс, като повишават получавания капиталов излишък и съкращават остатъчните доходи.

Дивидентите чрез раздробяване на акции са разновидност на плащането на дивиденти чрез акции. Различават се по това, че е свързано с издаването на повече акции. Например при раздробяванто на акциите в съотношение 2:1 акционерите получават две нови срещу една стара. Общата стойност на капитала обаче остава непроменена.

Например:

Раздробяването на акциите не изменя положението на акционерите, но позволяват на акционерното дружество да съхранява парични средства. Освен това акциите на дружеството стават по-разпространени, което може да улесни бъдещото финансиране чрез емитиране на конвертируеми ценни книжа. Не е за подценяване и обстоятелството, че акционерите притежават повече акции, което засилва лоялността им към акционерното дружество.

Начините на изплащане на дивидента зависят от величината на процента на изплащане. Той се определя по формулата

Пид е процент на изплащане на дивиденти;

Д1а – дивидентите на една акция;

НП1а- нетна печалба на една акция

Например: Да допуснем, че акционерното дружество изплаща дивидент за една акция 300 лв., а нетната печалба на една акция е 500 лв. При тези условия процентът на изплащане на дивиденти ще бъде равен:

Това означава, че акционерното дружество изплаща 60% от реализираната нетна печалба . Високият процент на изплащане на дивиденти предполага тяхното изплащане в налични пари, а ниският процент- изплащане на дивиденти чрез акции или чрез раздробяване на акции.

Сумата на дивиденти се определя по формулата:

Сд е сумата на една акция.

Като използваме посочените вече данни, ще получим:

Извод: дивидентната политика на акционерното дружество е важен фактор, влияещ върху неговия просперитет. Тя оказва влияние върху цените на акциите и стойността на дружеството. Затова всяко акционерно дружество би следвало да провежда гъвкава дивидентна политика в съответствие с неговите финансови възможности и реални условия в страната.