Home Икономика Валутни сделки и външнотърговски операции на фирмата

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Валутни сделки и външнотърговски операции на фирмата ПДФ Печат Е-мейл

Валутни сделки и външнотърговски операции на фирмата

  1. Валутни условия и рискове при външноикономически сделки.
  2. Международни плащания на фирмата.
  3. Кредитиране на външноикономическите сделки.

3.1                 Валутно-финансови условия

3.2                 Основни форми на кредитиране

3.3                 Съвременни форми на кредитиране.

1$/BGN = E/ BGN : E/ $

Курсът на долара се определя от ЦБ.

Валутните условия се дефинират на:

-          външни условия за конкретната сделка и

-          вътрешни условия за специфични за конкретния договор

Външните условия определят околната среда, в която се осъществяват външноикономическите сделки и се характеризира от:  - спецификата на функциониращата национална валутна система;  -  същността на механизма на действащата международна валутна система.

Вторият аспект (вътрешните условия) на валутните условия се отнася до конкретните клаузи, които се съдържат в договора за осъществяване на  валутната сделка. Те са реалната основа за осъществяване на сделката, както и за валутното плащане. Към тях се отнасят:

-валутата на сделката;

-валутата на цената , по която е фактурирана стоката;

-валутата ня плащанета;

-клаузите насочени срещу валутния риск.

При осъществяването на външно-икономическите сделки вероятният риск произтича от възможността да се промени реалната стойност на валутата,  на цената или на плащането от момента на сключването на сделката до пълното  й заплащане.

Проблемът за валутния риск стои с голяма сила при условията на плаващите валутни курсове, характерни за съвременната валутна система.

Валутни позиции на фирмата – разглеждат се от гледна точка на счетоводните данни и реално осъществените сделки. Анализа на валутните позиции дава възможност за отговор на вероятните промени на валутните условия и тяхното конкретизиране в сделките на фирмата.

Възможности за определяне големината на руска. Достатъчни ли са валутните средства и резерви за компенсиране и минемизиране на риска ? Важно значение при конкретния анализ има изчисляването на позицията на размяната. Тя се изчислява в съотношението на вземането във вълута на фирмата спряма нейните контрагенти.

Позициите са открити  и закрити, а откритите са дълги и къси.

Открита е валутната позиция, когато постъпленията са по-големи от плащанията. Откритата позиция е дълга, когато постъпленията са по-големи от плащанията и къса, когато постъпленията са по-малки от плащанията.

Закритата позиция е обратна на откритата.

Възможности за предпазване от валутен риск

За предпазване от валутен риск фирмите могат да предприемат следните мерки:

-          избор на валутата на плащането;

-          включване в договора на клаузи, ограничаващи валутния риск, при значителна промяна на курсовете;

-          инфлационни мерки срещу относително намаляване на валутните постъпления по международни сделки.

-          При подбора на валутата на плащането възможностите се съдържат в договарянето на една и съща валута на цената на плащанто, с което се елиминира прилагането на курса на валутата на плащането спрямо валутата на цената.

-          Най-често прилаганите мерки за предпазване от валутен риск са тези, насочени към изчисляване сумата на валутата на плащането спрямо настъпилите значителни промени на курса на валутите от момента на сделката до датата на реалното плащане.

В съвременните условия за защита от валутен риск се прилагат клаузи, при които валутата на плащането се свързва с друга валута , която се приема за клауза.

Антиинфлационни мерки- те могат да бъдат включени като клауза в съответните договори или да се използват с действие извън договора.  Използват се компенсационни двупосочни сделки, индексни клаузи, срочни валутни сделки и срочна продажба на очаквана валута от сключените сделки.

2. Международни плащания на фирмата

2.1. Налични и кредитни основания за плащането са: конкретната договориност между субектите, съществуващите документи доказващи приемането и предаването на стоката ; съществуващите правила, уреждащи валутните отношения.

Реална основа за плащанията са съпроводителните документи, такива са: товарни документи; търговски фактури; застрахователни документи; документи за количество и качество на стоката.

Реалното плащане се извършва : с налични парични средства и платежно-кредитни средства (търговски ефект).Преобладаващо се използва втората форма чрез полици, чекове, банкови средства за международни плащания. Прилага се когато позициите на износителя са по-силни на международния пазар от тези на вносителя.

2.2. Форми на плащане с банкови гаранции.

Всички кредитни международни плащания се обезпечават с банкови гаранции. При разглежданите форми източниците на средствата за гаранциите са различни, но за бенефициента при всички случай са осигурени.

Акредитивна форма на плащане- прилага се когато позициите на  износителя са по-силни на международния пазар от тези на вносителя. Същността на формата е, че вносителят нарежда на акредитивната банка да изплати по сметката на вносителя при представяне на документи или да акцентира трата издадена от него в рамките на определена сума и срок. Основни субекти при плащането са: наредител; вносител; акредитивна банка; бенефициент, износителя.

Според правата и задълженията на субектите  участниците в акредитивното плащане се разграничават на:

-покрити и непокрити;

-отменяеми и неотменяеми;

-потвърдени и непотвърдени;

Прехвърляеми и непрехвърляеми.

Според механизма на използване на сумите на открития акредитив те могат да бъдат:

-делими и неделими;

-помощни и основни;

-насрещни (компенсаторни);

Акредитиви на виждане, при които се реализира непосредствено плащане при представяне на стоково разпределителни/разплащателни разпоредби.

2.2.2. Документарно валутно инкасо- по принцип тази форма на плащане е противоположна на акредитивната. Използва се когато позициите на вносителя са по-силни на международния пазар. Субекти на плащането са:

-наредител, износител;

-банка на наредителя;

-касиращата банка;

-платец.

Съществуват два технически способа за плащане:

-          предоставяне на стокоразпределителните документи срещу плащане в брой. В този случай се поставя щемпел D/ P върху документа.

-          Предоставяне на тези документи срещу акцентиране на менителница (..........................)Това озн. Че вносителя ползва кредит от износителя в срока и размера на менителницата . Поставя се D/A  щемпел.

Други форми на плащане:

-чрез открита сметка т.нар. плащане на доверие (пощенски и банкови преводи.) В банковия превод участват:

-наредител;

-банка на наредителя;

-банка на бенефициента;

-бенефициент.

2.3.Банкови гаранции – договор , с който банката гарант се задължава спрямо получателя да заплати в определен срок дадена сума, ако длъжникът не заплати своето задължение или причини щете от лошо изпълнение на задълженията си. Субекти по договора са: банката-гарант, доставчика, износителят (в чиято полза се издава гаранцията).

Банковата гаранция е валидна когато е издадена в писмена форма.

Тя е действителна , когато е действително и задължението, което обезпечава.

Издава се по нареждане на платеца. Възможно и от двете страни. Прилага се при крупни доставки.

Видове гаранция:

-платежни – поема се цялото плащане;

-неплатежни- когато се поема само определено обезщетение.;

-преки банкови гаранции- осигурява се от банката на субекта, който трябва да достави обезщетението;

-непреки-  (косвени)- издават се от трета банка по нареждане на банката на длъжника.

 

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG