Joomla Software solutions Template

Payday loan

Погасяне на заемите

Погасяването на заемите е процедура, при която държавата изпълнява поетите обещания за връщане на капиталите на кредиторите, като по този начин регулира и намалява растежа на своя дълг. По правило държавният дълг расте непрекъснато. Ако не се вземат мерки за прогресивното му съкращаване, рискът от внушително увеличаване на неговото тегло (дотолкова, че държавата да не е в състояние да обслужва поддръжката на дълга) е реален и това води до банкрут или до парична девалвация, която в действителност е прикрит банкрут. На тази основа възможните процедури за съкращаване на дълга са две - конверсията, която по принцип позволява намаляването на лихвите и амортизацията, която дава възможност да се намали величината на дълга.

3.1. СЪЩНОСТ и особености на конверсията

Конверсията е финансова технология, чрез която държавата намалява предимствата, които е предоставила на своите кредитори и по този начин съкращава бремето на своя дълг. На този фон е интересно да се види как на практика може да се осъществи намаляване на обещаните предимства. При всички случаи е конверсията има юридически, финансови и технически аспекти.

*Юридически основи на конверсията. Конверсията е операция, при която се осъществява постепенна смяна на дадена ценна книга, носеща определена лихва и към която са прикрепени определени предимства, с друга ценна книга, носеща по-ниска лихва и по-малко предимства за кредиторите. Тя не трябва да се смесва с намалението на лихвата, при което държавата просто се отказва от своите ангажименти и съкращава едностранно величината на своя дълг, обявявайки в определена степен банкрут.

Конверсията е легална операция от юридическа гледна точка.

Като съкращава лихвата, фиксирана на договорна основа по време на емисията, тя я намалява пак на договорна основа, Т.е. със съгласието на заемодателя (притежателят на ценните книжа). Тук е целесъобразно да се установи по какъв начин може да се получи съгласието на кредитора за промяна в първоначалните условия на договора. Отговорът може да се търси в:

-• Юридическите механизми на конверсията. Характерно е, че механизмите, чрез които се анализира иновация от типа на конверсията, са доста сложни. В крайна сметка неизгодният за държавата стар дълг се превръща в нов дълг с по-малка лихва и много по-малко неудобен за държавното съкровище или службата по управление на държавния дълг. Всъщност дейностите по конверсията имат две съставки. От една страна, държавата издължава дълга, който е емитиран с висока лихва или при неблагоприятни за нея условия. От друга страна, държавата емитира нов заем с по-изгодни условия за държавното съкровище или за службата по управление на държавния дълг.

Тези две видимо изолирани една от друга операции са коректни от юридическа гледна точка. В действителност обаче тяхното комбиниране е неизбежно. Обикновено държавата желае чрез конверсията подписката на новия заем да се реализира посредством капиталите, внесени от притежателите на издължения заем. От съображения за опростяване операцията (за заемодателите, които не искат издължаване) се свежда до замяна на стари облигации срещу но­ви с по-ниска лихва. Това е основание да се смята, че конверсията не е дотолкова коректна, независимо че от юридическа гледна точка тя е напълно законна. По този начин се вижда, че съществена черта на конверсията (черта, която се различава от обикновеното съкращаване на лихвата) е предложението за издължаване на стария заем, Всъщност конверсията поставя кредитора пред дилемата - да получи сумата, която е дал назаем преди предварително определения срок, или да получи в замяна облигации, които са по-малко изгодни за него.

-• Юридическите условия на конверсията. За да бъде конверсията юридически издържана-е необходимо и е достатъчно издължаването да бъде предложено. Проблемът тук е да се знае в каква степен държавата е упълномощена да предложи издължаване на своите заемодатели. Неговото решаване зависи от природата на заемите. При това положение:

- ако става дума за "рентите" в техническия смисъл на думата, Т.е. за вечните заеми, тогава е известно, че при тях, макар че кредиторът не може никога да иска издължаване, дебиторът винаги може да го наложи. При това положение конверсията е винаги юридически възможна;

- при срочните заеми, чиито условия на издължаване са фиксирани в облигационния контракт, проблемът е да се знае дали държавата може да наложи предварително издължаване, което да направи конверсията неизбежна.

Решенията на проблемите трябва да се търсят в принципите на облигационното право. Става дума за обстоятелството, че основният принцип тук се състои в това, че частта за която срокът е уговорен може да се откаже. При това положение трябва да се види за кого е договорен срокът в облигационния контракт - за държавата или за кредитора. Обикновено юридическите правила посочват, че срокът винаги е с ясно формулирани клаузи в полза на дебитора, въпреки че не произтича от клаузата или от обстоятелствата, които са приети в полза на кредитора. Следователно в облигационния контракт срокът е договорен в съответствие с интересите на заемателя и заемодателя.

При срочните заеми е достатъчна само една изключителна клауза от облигационния контракт, която би могла да разреши предварително издължаване и в резултат на това конверсия. Понякога клаузите разрешават издължаване преди определена дата чрез допълнително съображение, по силата на което се преценява, че издължаването е възможно след тази дата. При това състояние на нещата в юридически план конверсията е винаги възможна за вечните заеми дотолкова, доколкото предварителното издължаване се разрешава от специална клауза в облигационния контракт.

Не е достатъчно обаче само конверсията да е юридически възможна. Необходимо е освен това тя да е успешна, Т.е. идеята, която се предлага за издължаване на стария заем и за приемането на една нова по-неизгодна ценна книга за кредитора, е той да избере новия заем и да не оспорва предварителното издължаване на стария. На практика този избор е свободен за рентиерите и зависи от техния интерес, Т.е. от финансовите им съображения.

*Финансови аспекти на конверсията. Успехът на конверсията е свързан с определени финансови условия, които предопределят отношението на заемодателя към подобен род промени в условията на заема. Някои от тези условия правят конверсията възможна за осъществяване, а други осигуряват нейният успех. На тази основа може да се каже, че:

-• Финансовите условия, които правят конверсията осъществима, са свързани с потребността от убеждаване на кредитора да предпочете нея пред издължаването. За целта е необходимо издължаването, което се предлага, да бъде по-неизгодно, а новите ценни книжа, които се предлагат в замяна на старите, да бъдат по-атрактивни. При това положение:

о за да се избегне решение за издължаване от страна на заемодателя то трябва да бъде за него неизгодно. Това условие се реализира, при положение че дълговата ценна книга в момента на конверсията се котира на пазара под номинала. По този начин една 10%-на облигация от 1 ООО лв. може да се котира на пазара по 11 ЗО лв. (като доходността и при новия курс е 13 %). Правителството предлага издължаване на заема по номинал (1000 лв.) или конверсия. Логично е да се предположи, че при пазарен курс 11 ЗО лв. кредиторът ще губи по 1 ЗО лв. на всяка своя облигация и ще предпочете конверсията. Ако обаче облигацията се котира по 800 лв. издължаването ще бъде избрано от рентиера, тъй като ще печели по 200 лв. на всяка облигация. На практика той задължително избира издължаването вместо получаването на нови облигации с по-малка лихва, поради което тези облигации ще се котират под 800 лв. Следователно първото финансово условие за успешността на конверсията е пазарната стойност на облигациите по стария заем да е по-висока от номиналният и курс;

о новите ценни книжа трябва да предоставят достатъчно предимства за кредитора, за да не предпочете той издължаването, което би му позволило да осъществи едно по-добро използване на своите капитали. В същото време държавата, която има намерение да смени старите облигации с нови, трябва да предложи една малко по-висока доходност или пък специални предимства, които другите ценни книжа не притежават. Във връзка с това облигация от 1 ООО лв. с 1 О % доходност, която се котира на 1130 лв. и има доходност 13 % може да се конвертира в облигация с 14 % доходност. Ако на практика кредиторът избере издължаването на стария заем, той би могъл да вложи отново своите пари при 13 %, тъй като това е лихвата за периода (основание за това е обстоятелството, че 1 3 % носят облигациите, които се продават на пазара за 1130 лв.). Той би има", интерес да избере ценна книга с 14 % доходност, тъй като тази доходност е малко по-висока. В същото време кредиторът може да се откаже от конверсията, ако новите ценни книги му носят 12 % доходност и, ще предпочете издължаването на стария заем, което му осигурява 13 % лихва. Следователно второто финансово условие, необходимо за осъществяването на конверсията, е свързано с потребността новите' облигации да имат малко по-голяма доходност от старите.

-• Финансовите условия, които осигуряват успеха на конверсията, имат специфични измерения. По принцип не е достатъчно само конверсията да е осъществима. Тя трябва да бъде реализирана ефективно. В това отношение нейният успешен завършек зависи от нови условия. Всъщност трябва да се има предвид, че:

-за да успее конверсията е необходимо кредиторът да бъде задължен да избере между издължаването или приемането на нови облигации. В случая не трябва да му се предоставя възможността да запази своите стари облигации, които (като по- изгодни за него от новите) ще бъдат предпочетени по необходимост. При това положение първото условие за успеха на конверсията е ликвидирането на стария заем;

- за да бъде приключена успешно конверсията е необходимо да се придружи от съответната реклама. В случая голямо значение има психологическият елемент на осъществяването на заемните операции, като доминиращ е изключително свободния и доброволен характер на участието в конверсията. За целта трябва да се използват средствата за обществено убеждаване, за да може заемодателите да се уверят, че за тях е по-изгодно да сменят старите си облигации с нови, вместо да предпочетат издължаване на стария

заем;

- обещанието, че новите облигации няма да може да

бъдат конвертирани преди определен срок също допринася за успеха на конверсията. Всъщност конверсията е една болезнена операция за кредитора, който констатира, че неговият доход намалява. По тази причина съществува опасност той да излезе от играта и да предпочете издължаването. Обещанието, че новите облигации няма да бъдат подложени на конвертиране преди определен период има за цел да го разубеди и накара да не избере издължаването на стария заем.

- последното средство, което може да доведе до успешността на конверсията, това е да се фиксира на кредиторите един доста кратък срок за представяне на облигациите за осребряване. В случая се разчита на предположението, че притежателите на облигации по стария заем , които не са успели да ги предоставят за изплащане в указания кратък срок, просто ще бъдат принудени да изберат конверсията, Т.е. заменянето на старите с нови облигации, тъй като това е единствената им възможност.

Тази система кара всички заемодатели, които не са имали възможност да представят своите облигации по стария заем за издължаване в обявения срок, да приемат автоматично новите облигации. В определена степен подобен подход нарушава правилата на класическата конверсия дотолкова, доколкото предложеното издължаване на практика обхваща само част от кредиторите. По този начин той доближава конверсията до обикновеното намаляване на лихвения процент. Всъщност финансовите условия за успеха на конверсията са важни, но процедурите по промяната в първоначалните условия на заема са почти невъзможни без използването на много на брой и разнообразни техники за осъществяване на конверсията .

*Технически аспекти на конверсията. До този момент основа на разсъжденията е само Т.нар. конверсия по номинал. Конверсията обаче може да се реализира чрез различни по-сложни техники. На тази основа може да се разграничат:

-• Конверсия по номинал. Става дума за най-обикновената техника, чрез която държавата превръща един стар заем в нов. При нея на заемодателя се предоставя възможност да избира между издължаването на неговите облигации по номинална стойност и замяната и срещу облигации със същата номинална стойност, но с по-ниска лихва. При това положение 10 % облигация, която се котира за 1130 лв. на финансовия пазар (пазарна доходност 13 %), може да се конвертира чрез предлагането на заемодателя на нова облигация с номинал 1000 лв. Т.е. или издължаване по курс 1000 лв., или нова облигация с 10 % доходност. Това на практика е класическият вариант на конверсията.

-• Конверсия под номинала. Нейната цел е да се получи едно по-съществено намаление на тежестта на лихвата, посредством нарастване на дълга в капитал. Тя е възможна за осъществяване поради факта, че когато два заема имат различни номинални лихви,заемът чийто номинален процент е по-нисък има по-ниска реална доходност.

Във връзка с това облигация с 13 % доходност, която се котира

за 1130 лв. има номинална доходност 1 О %. При конверсията тя трябва да се котира за 800 лв. при 8 %, за да има реална доходност от 1 О %. Необходимо е обаче същата да има курс, който да е малко по-висок от 800 лв. (900 например), за да стане нейна реална лихва (8%х1000)/900=8,9% малко по-ниска от 1 О %.

Заемодателят с ценна книга с 8 % доходност на практика се задоволява с доходност, която е по-ниска от този на притежателя на 13 % облигация, тъй като 8 %-та облигация му позволява да реализира допълнителна стойност от 1 ОО лв. при издължаването по номинал.

При това състояние на нещата държавата може да избира

между два типа конверсия:

- конверсия по номинал и предлагане на кредитора

13 % в замяна на издължаването на 1 ООО лв. от дълга или замяна на облигация с 10 % доходност, която остава интересна, тъй като основната лихва в същото време е 9 %;

- конверсия под номинала и предлагане на избор между

издължаването по номинал от 1 ООО лв. или облигация с 8 % доходност със стойност по-ниска от номинала (800 лв.). Конверсията може да успее, тъй като 8 % за облигация от 800 лв. са по-изгодни от цената (900 лв.), по която заемодателят може да я купи от пазара (ако избере

издължаването ).

Ако държавата избере конверсия под номинала, тя е в състоя-

ние да осъществи едно по-сериозно намаление на тежестта на дълга. Обикновено притежателят на четири 1 3 %-НИ облигации, които се котират по 11 ЗО лв. и които носят 130 лв. абсолютна лихва в случай на конверсия по номинала ще получи само (10х12=120) 120 лв. и не повече от (13х8=104) 104 лв. в случай на конверсия под номинала (когато се предлагат 8 % на 800 лв. стойност). По този начин срещу 4000 лв. (4х1000 лв.) капитал при 13 % лихва на практика ще се получат пет броя облигации по 800 лв. с 8 % лихва.

Същественото намаление на лихвата по заема, което се наблюдава, предизвиква само чувствително увеличение на общия дълг, тъй като четири 1 3 %-НИ облигации с по 1 ООО лв. номинал се заместват от 5 броя облигации с 8 % доходност и цена 800 лв. При това положение общият дълг се увеличава от 4000 лв. на 4800 лв., което в действителност е нарастване с 20 % при намаление на лихвата от 130 на 104 лв. В същото време конверсията по номинал остава дълга в капитал (общият дълг) непроменен при съкращение на абсолютната стойност на лихвата от 130 лв. на 120 лв., Т.е. от 10 % на 8,9 % или общо намаление с 11 %.

Разликите в реалната доходност на ценните книжа, които се дължат на разликите в техните номинални проценти, може да се използват при друга техника на конверсията - конверсията с парична сума за изравняване.

-• Конверсия с парична сума за изравняване (компенсация). Тя има за цел да финансира разликата в реалната доходност на заемите с различни номинални проценти (доходности), за да позволи на държавата не да намали величината на лихвите по своя дълг, а да си набави допълнителни ресурси. Тази конверсия може да бъде реализирана дори ако цената на облигацията, която предстои да се конвертира, още не е стигнала номинала. Всъщност един пример ще даде възможност да се разбере тази техника. Налице е ситуация, при която 12 % облигации имат пазарен курс 950 лв. В същият момент 8 % облигации се котират за 750 лв. (така реалната им доходност е малко по-ниска от тази на 1 О %-те облигации, след като се има предвид по-голямата възможност за допълнителен доход по време на издължаването и номиналния риск на конверсията). При това положение държавата може да предложи на собственика (кредитора) на 12%-ни облигации да му ги конвертира на 8 %, които са с по-големи възможности за покачване, но които имат по-ниска доходност. На тази основа държавата предлага замяна на десет 12%-НИ, които струват 950х10=9500 лв. на пазара и носят 12х10=120 лв. за 14 броя 8 % облигации, които носят 15х8=120 лв. и които се продават на пазара 750х15=11250 лв. Тази операция носи подарък от 11250-9500=1750 лв. за кредитораЛри това положение държавата обявява (по този повод) плащането на парична сума за изравняване от 1 ООО лв. в качеството на компенсация.

По този начин държавата прави на собственика на 12 %-НИ облигации следното предложение: "искате ли да заменим вашите десет 12 %'НИ облигации за 15 броя 8 %-НИ облигации, като за това ни платите една компенсация от 1 ООО лв. Ако желаете можете да запазите вашите 12 % облигации". Характерно е, че подобно предложение е съблазнително за притежателя на 12 %-ни облигации, който може да запази своя доход непроменен и в същото време да има за 1000 лв. 8%-НИ облигации, струващи 1750 лв. повече. В случая той печели 750 лв. от размяната на десет 12%-НИ срещу петнадесет 8%'НИ облигации.  И по принцип приема предложението.

Същата сделка е изгодна и за държавата, която получава 1000 лв. без да се увеличават лихвените и разходи. Съществува обаче и едно неудобство за държавата, чийто общ дълг нараства чувствително, тъй като номиналният дълг от 10000 лв. (десет 12%-ни облигации) се заменя срещу номинален дълг от 15000 лв. (15 броя 8%-НИ облигации), Т.е. увеличение от 5000 лв. на общия дълг, за което

получава компенсация от 1 ООО лв.

Не е трудно да се констатира в крайна сметка, че при кон-

версията с парична сума за изравняване (компенсация) обектът на сделката се променя. Няма намаление на разходите за лихви (разходите за управление на държавния дълг), но се осъществява реализирането на един заем чрез значително нарастване на общия дълг. Така на практика се получава промяна в условията на стария заем и може да се каже, че подобен тип конверсия е финансово защитима само дотолкова, доколкото величината на паричната обезценка намалява сумата на общия дълг в момента на изравняването. Следователно техника от този род е удобна за правителствата в периоди на парична обезценка, тъй като предизвиканото от нея сериозно нарастване на дълга се обезсилва от обстоятелството. че на падежа държавата плаща с по-евтини пари. Съвсем друга е картината в периоди на парична стабилност, когато въпреки компенсацията кредиторите на държавата печелят от конверсията. Трудно е обаче за един период от 10-15 години да се намери парична единица,

която да не е засегната от инфлацията.

-• Отсрочена конверсия. При нея намаляването на лихвения

процент се реализира прогресивно. По този начин 13% се конвертират в 12%, но се подразбира че 12%-ните облигации, които се дават на собствениците на 13%-НИ облигации, ще дадат лихва от 12% само през определен период, след който . лихвата автоматически ще бъде намалена на 11 %, а след това на 10%.

Характерно е, че тази система (тя се практикува във Велико-британия и Швейцария) дава добри резултати, при положение че основната лихва непрекъснато пада след конверсията. В същото време, ако основната лихва се покачва, а лихвата на дълговите ценни книжа продължава да пада автоматично, цената на заема се повишава - обстоятелство, което не облагодетелства държавната финансова система. На този фон отсрочената конверсия може да се квалифицира като опасна техника, тъй като бъдещите колебания на основната лихва никога не могат да бъдат предвидени с точност.

Разбира се, не може да се пренебрегне фактът, че техниките на конверсията могат да бъдат разнообразни и множество на брой. Днес тези операции се осъществяват все по-рядко, тъй като капиталите на кредиторите намаляват съществено в резултат на паричната обезценка и на практика тяхното допълнително орязване чрез конверсията става трудно осъществимо. По тази причина може да се каже, че през втората половина на миналия век техниките на традиционната конверсия отстъпват място на техниките на Т.нар. обратна конверсия.

-• Обратна конверсия. Всъщност това не е истинска конверсия. При нея рентиерите (кредиторите), вместо нови облигации с пониски изгоди от старите, получават нови облигации с повече предимства от старите. Обикновено системата се утвърждава с намерението рентиерите да се възмездят частично за загубите, които им нанася паричната обезценка. На тази основа всяка конверсия, която води до покачване на лихвения процент, може да се разглежда като обратна конверсия, тъй като в действителност води до увеличаване на доходността, а не - до нейното намаляване. Истина е обаче, че еринансовите закони не предвиждат данъчни облекчения (типични за старите заеми) за новите облигации, но в същото време заемодателите са защитени от паричната обезценка както чрез по-високата доходност, така и чрез клаузи за индексация на базата на златото или някоя стабилна валута, което води до съхраняване и нарастване на капитала.

При това състояние на нещата може да се каже, че обикновено държавата прибягва до конверсия при две условия - подобряване състоянието на ликвидните активи или спадане на лихвения процент на пазара. Когато правителството осъществява и промяна в срока на заема, тогава е налице Т.нар. частен случай на конверсията -консолидацията.

Когато по различни причини държавата не може да осъществи плащането в срок, тя може да поиска отсрочка на плащането -явление, което в световната финансова практика се нарича мораториум. Когато правителството не е в състояние да плати своите дългове, тогава то може да обяви държавен банкрут или фалит.

4. Амортизиране на дълговете

Обикновено конверсията има за цел да намали тежестта на лихвата (разходите за обслужване на дълга) без да се намалява общата величина на заемния капитал. Има случаи (както е при конверсията под номинала), когато този капитал се увеличава. При амортизирането обаче се засяга главно сумата на дълга. То е операция, която се състои в съкращаване или погасяване на дълга, посредством изплащане на главницата или част от нея.

Характерно е, че юридическият проблем, който поставя амортизирането е подобен на този, който се среща при конверсията, Т.е. проблемът за възможността за издължаване. Както е известно:

-• за вечните дългове издължаване е възможно винаги, освен в случаите на специални клаузи в облигационния контракт, които променят до определена степен това базово условие;

-• за амортизируемите (или срочните) дългове издължава-

нето може да бъде предложено на кредиторите само в съответствие с условията, фиксирани по време на емисията на заемите. Разбира се, съществува още едно решение тогава, когато издължаването не е възможно откупуване на облигациите на борсата и тяхното

унищожаване.

В същото време трябва да се има предвид, че при амортизира-

нето на дълговете проблемът не е толкова юридически, колкото финансов. За да се изплати дългът е необходимо да се осигурят ресурси, които са свързани с проблема за финансовите условия на амортизирането. След това не по-малко важни са и техническите

проблеми на погасяването на дълговете.

4.1. Финансови условия на издължаването

Потребността от мобилизиране на ресурси за осигуряване на плащанията на дълговете е свързана с деликатни финансови проблеми. Някои автори и практици смятат, че капиталите трябва да се намерят на всяка цена и издължаването да се осъществи при всички обстоятелства. Това всъщност е тезата за постоянното амортизиране на заемите. Не стоят така нещата за защитниците на тезата за конюнктурното амортизиране. Според тях амортизирането е рационално само дотолкова, доколкото съществуват бюджетни излишъци, Т.е., то зависи от финансовата конюнктура. На тази основа трябва да

се има предвид, че:

*Тезата за постоянното амортизиране на дълга е развита от

англичанина д-р Праис в края на 18 век Той се позовава на мултипликационния ефект на сложните лихви и констатира, че на практика едно годишно плащане от 1 долар, пласиран при 4% сложна лихва, дава възможност да се получат 1 ОО долара за 41 години, докато в същото време са необходими 1 ОО години, ако годишната вноска не се осъществява. На базата на тази констатация д-р Праис препоръчва създаването на специална каса, която да се подхранва от една годишна вноска. Тази каса ще използва капиталите за покупка на дългови ценни книжа, за съхраняване на ценните книжа и събиране на лихвите по тях - обстоятелства, които ще и позволят да откупува облигации и да осигурява едно по-ускорено амортизиране. По този начин на базата на лихва от 4 %, амортизирането може да бъде

осъществено за 41 - вместо за 1 ОО години.

Характерно е, че тази съблазнителна система стои в основата на британската и френската амортизационна политика през миналия век. Тя изисква амортизирането да бъде постоянна практика. На тази основа е необходимо да се сключват заеми, за да се захранва специалната каса, тъй като новоемитираните заеми съдържат само прости лихви, докато ресурсите, поверени на касата, печелят (поради начина на управление) от сложните лихви.

Необходимо е обаче да се има предвид, че тази система се базира на разсъждения, които са малко нереални. Тогава, когато държавата (чрез посредничеството на специалната каса) откупува облигации с рента, тя няма повече интерес да плаща на кредитора. Ако на нея и харесва да продължи плащанията на лихви на касата, Т.е. на самата себе си, това на практика е една абсолютно стерилна операция. Държавата не ще стане по-богата, ако облигацията бъде унищожена по време на откупуването и ако всяка година вноската, посветена на амортизирането, нараства. По принцип механизмът на сложните лихви не е магическа формула за ускоряване на амортизирането. Обикновено годишните бюджетни ресурси и практически данъкоплатците са факторите, които винаги осигуряват финансиране­то на амортизацията. И всъщност едва ли има толкова значение директното използване на тези ресурси за изплащане на дълга или плащането на лихви по ценните книжа, които ще дадат възможност на специалната каса да осъществи издължаването.

Следователно системата за постоянно издължаване, което осигурява специалната каса, не е идеалното решение на проблема за амортизирането на дълга. Нещо повече тя може да се окаже лошо решение, ако, за да осигури вноски за касата и плащане на лихви за откупените облигации от нея, държавата е задължена да емитира заеми при по-неизгодни условия от тези, фиксирани в договорите за откупните дългови ценни книжа.

Впрочем същата критика може да бъде отправена и към цялата система на задължителното амортизиране. Тогава, когато клаузите на облигационния контракт фиксират условията на издължаването, държавата може да се окаже принудена да осъществи издължаването в даден неподходящ момент.Задължителното амортизиране има предимството, че стимулира държавата да използва своите ресурси, за да намали дълга. При положение че издължаването на заемите е предпоставка на волята на правителството, може да се вярва, че то няма да намери по-изгодно вложение на държавните ресурси от издължаването на дълга. В този план задължителното амортизиране осигурява определена строгост на финансовата политика и представлява спирачка на разхищенията.

*Тезата за конюнктурното регулиране. Според нея амортизирането е логично само дотолкова, доколкото съществуват бюджетни излишъци и е неизгодно да се сключват нови заеми, за да се осигури амортизирането. Във връзка с това е необходимо да се предостави н държавата да решава (в зависимост от икономическата конюнктура дали има възможност за погасяване или не. За да се осигури незадължителността на амортизирането е целесъобразно в бюджета да предвидят разходи за обслужване на държавния дълг, които да са по-високи от величината на лихвите.

Обикновено гъвкавостта на конюнктурното амортизиране да възможност да се избегнат както периодите на финансови затруднения, така и периодите на небалансиран бюджет. Разбира се, подобно решение може да се използва само при вечните дългове, чието ... издължаване никога не може да бъде изискуемо. То не може да се; използва при амортизируемите дългове, чиято дата и условия на амортизиране са договорно фиксирани по време на емисията на заема и са задължителни за държавата. Във връзка с това националните финансови закони не изключват възможността за съществуване на предназначени за амортизиране заеми. Обикновено това се отразява чрез специални членове и параграфи, в които се казва, че заемите са предназначени за покриване на съвкупността от разходите на държавната хазна и по-специално разходите, свързани с амортизирането на държавния дълг. По този начин заемите, предназначени да амортизират дълга, са оправдани дотолкова, доколкото се емитират при по-изгодни условия за държавата в сравнение с редовните заеми. Такава е практиката на Т.нар. консолидационни заеми, които служат за замяната на един краткосрочен или средносрочен дълг с дългосрочен такъв или с вечен дълг, чиято тежест като цяло ще бъде по-лека за държавата поради облекченията, дължащи се на прогресивната обезценка на парите. Тази гъвкавост в практиката на амортизирането, която зависи от величината на финансовите ресурси, се предопределя от техническите подходи, които се използват за осъществяване на амортизацията.

4.2. Техники за амортизиране на дълговете

Широко приложение във финансовата практика имат две техники за амортизиране - договорното амортизиране и доброволното амортизиране. В това отношение е характерно, че:

*Договорното амортизиране има няколко разновидности. По-важно значение от тях имат:

-• Амортизирането чрез постоянни анюитети. Този тип амортизиране се състои в добавянето всяка година към лихвените плащания на една допълнителна сума за всеки кредитор, която съответства на издължаване на част от дадения на заем капитал. По този начин амортизирането се реализира прогресивно. Неудобството на тази система е, че кредиторът получава едновременно доход и капитал и, че той трябва да извършва разпределение на постъпленията, за да възстанови своя капитал. Тази техника намира частично приложение във финансовата практика на правителствата. Обикновено величината на годишния купон надвишава нормалния лихвен процент и съответства частично на издължаването на част от заемния капитал . По този начин величината на издължаването на облигацията намалява с течение на времето и издължаването е частично осигурено чрез плащането на годишните купони.

-• Серийното амортизиране. При него заедно с плащането на лихвата има един амортизационен анюитет, който вместо да бъде разпределен между всички заемодатели (както е в предходната система) засяга издължаването само на серия от облигации, определени по конкретен признак. Характерно е, че повечето от разновидностите на тази система са възможни поради това, че анюитетът е постоянен или, обратно, варира и нараства в съответствие с това доколко издължаването позволява облекчаването на лихвените разходи.

-• Амортизиране с премия или лотария. Състои се в изплащането на една обща сума, по-висока от тази, която е взета назаем, като всички кредитори или част от тях (избрани чрез лотария) са облагодетелствани (чрез получаването на премия).

-• Глобално амортизиране. По своята природа то е система на еднократно и пълно издължаване на всички ценни книжа по заема. Използването му е ограничено, тъй като изисква масивно изтичане на ресурси и в повечето случаи за предпочитане е издължаването на части.

*Доброволното амортизиране е свързано с вечните заеми, за които може (подобно на амортизируемите заеми) да се конструира един амортизационен фонд. В случая анюитетите може да бъдат използвани за откупуване на облигации от пазара - обстоятелство, което позволява добро амортизиране, ако заемът е под номинала и осигурява поддръжката на курса на облигациите, които са откупени. В същото време анюитетите може да служат за издължаване на облигациите, предназначени за тиражиране.

Щo се отнася до срочните заеми (амортизирането може да бъде приложено отделно от условията, предвидени по време на емисията само при откупуване на пазара) издължаването е възможно единствено при настъпване на падежа.В случая на заемодателя не може да бъде наложена промяна в срока,поради това,че предварителното издължаване е предвидено по време на емисията.