Joomla Software solutions Template

Payday loan

Финансиране и капиталова структура на фирмата 

1. Същност на финансирането. Видове финансиране.

Финансирането е дейности свързани с набавянето на парични средства, необходими за придобиването на активите, а който фирмата произвежда и продава своите продукти и/или услуги. Финансирането намира място в актива на фирмения капитал.

-         Собствен капитал – отразява задълженията на фирмата към нейните собственици. За изплащане на дивиденти, за ликвидационни квоти при фалит и ликвидация. Състои се от:

• Основен капитал
• Резерви – премии от емисии на акции
• Печалба – вписва се в пасива и е източник за финансиране на инвестициите на фирмата. Тя бива от текуща година, не разпределена от минали години.

-         Привлечен капитал – отразява задълженията на фирмата към кредитори

• Дългосрочно привлечен – използва се за закупуване на ДА
• Краткосрочно привлечения – за краткотрайни активи

Според златното балансово правило е нужно да има съответствие между срочността на пасивите и активите. Това гарантира стабилността на фирмата в краткосрочен и дългосрочен времеви план.

Привилегированите акции нося постоянен девидент, но не дават право на глас в общото събрание на акционерите, тяхната настояща стойност по същество е настояща стойност на перпеюитета и е равна на дивидента делено на нормата на доходност.

Финансиранията на привлеченият капитал са  банкови заеми, лизинг, факторинг.  При използването на привлечен капитал фирмата реализира данъчни изгоди от лихвите. Защото разходите за лихви се приспадат преди данъчното облагане. За разлика от това не носи данъчни изгоди, защото източника на дивидента е нетната печалба. Данъчната изгода от един разход при признаването му за целите на данъчно облагане е равна на размера на разхода умножена по ставката на данъка в/у печалбата. Според мястото където е формиран капиталът говорим за финансиране с външни и вътрешни източници.

-         Вътрешните са: печалбата, след като са изплатени дивиденти и амортизацията на ДА

-         Външни: те са на финансовите пазари, борси, банки . Осъществяват се чрез емитираме на ценни книжа и различни банкови заеми.

1. Емисия на ценни книжа като метод на финансиране.

На лице са следните етапи при емисия на фондова борса.

Етап 1. Вземане на решение от общо събрание, поне 2/3 от гласовете

Етап 2. Сключване на договор с инвестиционен посредник.

Етап 3. Подготвяне  на подаването на необходими документи в КФН (комисия за финансов надзор) за да се пристъпи към публично предлагане на борсата. Изискваните документи, за да може комисията да разреши публичното предлагане са: инвестиционен проспект, устав на дружеството, последен годишен финансов отчет.

Етап 4. Публикуване на инвестиционният проспект и на съобщението за публично предлагане.

Етап 5. Допускане на книжата за публично предлагане на борсата. Изискват се същите документи но пред борсовият съвет.

Етап 6. Въвеждане на емисията сегмента „емисионен пазар” и осъществяване на публичната продажба на книжата. На пазара на ценните книжа аукциона е едностранен.

Етап 7. Приключване на борсовите сделки – със сетълмент, и ДВП

Етап 8. Отчитане на постъпленията от емисията на книжата.

При емисия на облигации има допълнителни изисквания, те са свързани първо със сключването на договор с банка в качеството и на довереник; в проспекта трябва да бъде посочено обезпечението, условията за предсрочно погасяване, минимални равнища на някои финансови коефициенти. У нас облигации могат да емитират само АД-та.

1. Нетрадиционни методи за финансиране.

Нетрадиционни методи са лизинга, факторинга, гаранциите, конвертируемите облигации

Лизинга е форма на отдаване под наем на производствено оборудване. Лизинговата дейност също подлежи на надзор и се изисква лиценз от БНБ. Лизинговото оборудване – ДА предоставени на лизинг

Срок на лизинга

Лизингови плащания

Съществува оперативен и финансов лизинг.

При оперативният лизинг периода е кратък и не покрива целият икономически живот на актива

Финансовият лизинг покрива по-голямата част от икономическия срок на оборудването.

Конвертируеми облигации – Дават право на сивите преносители да ги заменят с/у обикновенни акции по фиксирана цена наречена конверсионна цена, тази цена на една акция е равна на номиналната стойност на облигацията разделена на конверсионният коефициент. Конверсионният коефициент е отношението с което се заменя една облигация за обикновени акции.

Пример. Ако фирма емитира 100 000 – 5 год. Облигации с номинал 1000лв. и конверсионният коефициент 5, конверсионната цена на една акция ще бъде 200лв. Когато текущият борсов курс расте и превишава конверсионната цена инвеститорите реализират печалба от замяната. Ако за примера конверсионната акции поскъпнат на 210лв. собственика ще упражни правото на замяна и ще спечели.

1. Цена на финансирането. Средно предеглена цена на капитала СПЦК.

Цената на различните източници се изразява в разходите който парви фирмата, за да си го осигури. Представят се в като коефициент или % (в относителен план)

-         Цена на финансиране с обикновени акции – един коефициент изчислим със зависимостта : Ф 22

-         Цена на финансиране с привилегировани акции (R_pе)

-         Цена на финансиране с не разпределена печалба – това е вътрешен източник за финансиране за фирмите, този източник се представя по начина по които се представя финансирането с обикновенни акции, но без разходи по емисията. Ф24

-         Цена на финансиране с облигации ф25 – Данъчните изгоди от дълговото финансиране понижават неговата цена. С отчитане на корпоративният данък за т.нар. реална цена на финансиране: R_br=R_b.(1-T), където R_br – реална цена на финансиране; R_b – цена на финансиране; Т – размер на данъка върху печалбата;

-         СПЦК и нейните инвестиционни функции (WACC) ф 26 – използва се за граница или ориентир за желаната норма на доходност (r) в инвестиционните проекти, проектите с по ниска норма на възвръщаемост от СПЦК следва да бъдат отхвърлени. Ако фирмата няма ориентир за изискуема норма на доходност за да определи ННС на проекта във формулата на ННС може да използва WACC (СПЦК).

1. Капиталова структура и финансов ливъридж.

-         Капиталова структура – измерва се с няколко показателя: пасива и дългосрочният дълг : Дългосрочният дълг към пазарната ст-ст на собственият капитал и дългосрочно привлеченият капитал на фирмата. Капиталовата структура се измерват защото промените в нея показват 2 взаимосвързани ефекта върху финансовото състояние и перспективите за развитие на фирмата, те са :

• Промяна в цената на собствения капитал
• Промяна на Равнището на финансовият риск – въздействието на
• Въздействието на акционерния или собствен капитал се нарича финансов ливъридж или ливъридж ефект или гиъринг
• Финансовият ливъридж измерва влиянието на една или друга капиталова структура върху цената; Лихвеният процент по дълга да бъде по-нисък от нормата на възвръщаемост на фирмата;

Пример: Фирма А и фирма Б имат следните финансови показатели: в хил. лв.

Лихвеният процент по дълга на двете фирми е 7%. Да се изследва влиянието на капиталовата структура в/у възвръщаемостта на акционерния капитал.

-         Възвръщаемост на активите – брътната печалба преди лихвите по дълга към тяхната сума: ф 28

-         Възвръщаемост на собствен капитал : определя се въз основа на нетната печалба, защото е възнаграждението на собственците на фирмата и подлежи на разпределение – за дивиденти и за реинвестиране: ф 29

Възвръщаемостта на активите на фирмите е 10%(1 800 / 18 000=0,1)

Капиталовата им структура. За фирма А тя е: C_z^A=3000/15000+3000=0,167 или делът на дългосрочният дълг е 16,7%

Втората фирма е използвала по-голям дълг при финансиране на активите си и нейната структура е 44,4% дълг

За да изследваме влиянието на дълга в/у възвръщаемостта на акционерния капитал е необходимо да установим нетната печалба  на фирмите

1. БП_А=БПЛ_А-лихви_а=1800-7%.3000=1590 хил лв.
2. БП_В= БПЛ_В-лихви=1800-7%.8000=1240 хил лв.

След това трябва да се определи данъка и нетната печалба

1. НП_А=БП_А-Д_А=1590 – 10%.1590=1590-159=1431 хил лв
2. НП_В= 1116 хил лв.

Цената на собствения капитал на втората фирма е по-висока. Това се вижда от:

R_eq^A=1431/15000=0,0954 или 9,5%

R_eq^B=1116/10000=0,1116 или 11,2%

Вижда се че от инвестирани 100 лева се падат по 9.5 лв нетен доход за А и 11.2лв за В.

Финансовият ливъридж се пресмята :

ФЛ=БПЛ/БПЛ-Л  или КПЛ=БПЛ/Л, където

ФЛ – финансов ливъридж

КПЛ – коефициент на покритие на лихвите

БПЛ – брутна печалба

Двете фирми имат следните показатели за ФЛ

Използването на дългосрочен дълг при финансиране на активите е че рискът от фалит е по-висок, но и доходността е по висока.

Дивидентна политика на фирмата

1. Определение. Видове дивиденти.

Свързана е с вземане на решения и предприемане на действия относно определянето на размера и тяхното изплащане. Дивидентните решеия са финансови. Във финансовият мениджмънт решенията се разделят на 2 групи: 1. С най- голяма важност от гледна точка на стойността на фирмата и богатството на акционерите е групата на инвестиционните решения. Те са свързани с изготвянето на инвестиционни проекти за различните алтернативи, оценка на тяхната финансова ефективност с познатите ни методи ННС, ВНВ и др. и избор на инвестиционен проект (алтернатива). Инвестиционните решения формират актива на счетоводния баланс. Финансовите решения според съвременната концепция за финансов мениджмънт стоят на по-заден план защото се възприема убеждението, че те не влияят върху стойността на фирмата, а от там и върху богатството на акционерите. Това доказват двама учени М. Милър и Ф. Моделиани за което са получили нобелови награди по икономика. По същество финансовите решения са свързани с проучване на алтернативите за финансиране, определяне на цената на финансиране и определяне на СПЦК. Необходим за финансиране на одобрените инвестиционни проекти. Т.е финансовите решения намират отражение в пасива на счетоводния баланс, чрез тях се формира една или друга капиталова структура, респективно един или друг финансов ливъридж, с тях се управлява финансовия и инвестиционен риск. Решенията за изплащане на дивиденти са финансови, защото източникът за плащане на дивиденти е нетната печалба и нейното съкращаване поради плащането на дивиденти оказва въздействие върху използването на други източници на финансиране, ако бъде платен голям дивидент на акционерите фирмата ще ползва повече дългосрочни заеми за финансира инвестиционните си проекти.

-         Делът на дивидентите в нетната печалба за компаниите, включени в състава на борсовия индекс Standard & Poor’s  в периода 1936 – 1985 г. в САЩ е около 55%.

Съвременните възгледи за дивидентната политика се изграждат в/у хипотезата, че дивидентите, формата и размерите не влияят на цените на акциите, както и че капиталовата структура също не влияе на тази цена.

Макар дивидентната политика да няма дългосрочно влияние в/у стойността на акционерният капитал, размерът и формата на дивидентите се оказват важна част от корпоративните финанси на фирмата.

-         Фактори при изграждането на дивидентната политика

• данъчното облагане на дивидентите и данъчната печалба, цените на акциите на фирма с по големи дивиденти ще расте по-бързо
• информационният ефект на дивидентите
• предпочитанията на акционерите

Видове дивиденти:

-         изплащани в налични пари

-         изплащани чрез изкупуване на стари акции – намалява се общия брои на акциите и спада собствения капитал

-         дивиденти изплащани, чрез емисия на нови акции – увеличаване на общия капитал и разводняването му;

От своя страна наличните дивиденти се характеризират като:

-         редовен дивидент – изплаща се периодично, нормален и очакван от акционерите и е относително постоянен

-         допълнителен дивидент – определя се като неочакван от мениджърите  на компанията, който може да се повтори или не

-         специален дивидент – като горния но без основание за повтаряне

-         ликвидационен – изплаща се при ликвидиране на дружеството емитент

1. Ефекти на дивидента

-         информационен ефект – може да се възприеме като добра новина в случайте когато нетната печалба се колебае  в негативен план, защото неговото повишаване се свързва с бъдещ прираст на паричния поток от бъдещите инвестиционни проекти.. Отчитайки информационният ефект мениджърите вземат трудно решение за намаляването му. Като аргумент в полза на ниските дивиденти се сочат транзакционните разходи, който би понесла фирмата при емисия на ценни книжа.

-         клиентски ефект на дивидента – може акционерите да бъдат разделени в групи по предпочитания

• ориентирани към висок текущ доход – облагането на дивидента е с 5% данък при източника
• предпочитащи дългосрочен растеж на цените на акциите – те тъсят акции с нисък или нулев дивидент
• данъчното облагане при условие че липсва единство  в данъчните размери на …

1. Определяне на дивидента на една акция.

В зависимост на условията дивидента на една акция се пресмята по 2 начина:

-         Ако е известен коефициента на изплащане „p” и нетната печалба;

P=Div/NP

-         Печалбата и нетният дивидент на една акция  E=NP/Ns, където

p – коефициент на дивидента

Е – нетна печалба

Div – обща сума

Ns -

С помощта на коефициента на плащане р ще се определи като:

D=p.E, където

D – дивидент на една акция

Във вторият случай:

D=Div/Ns

Пример за определяне на дивидента на една акция.

АД има нетна печалба 1,2 млн. лв. коефициент на дивидента е 0,45. В обръщение се намират 1 млн. броя акции. Първо намираме обща сума на дивидентите

0,45.1.2=0,54 млн. лв

D=540000/1000000=0,54лв.

Е=1200000/1000000=1.2 млн.лв

-         Форми на дивидента

• Под формата на нови акции – разводняване на акционерният капитал – означава намаляването на нетната печалба на една акция, след като нарастне броя на обикновените акции в резултат на плащането на дивидент под формата на нови акции;може да се измери и чрез балансовата и стойност, тя е равна на БС=активи-ДЗ-КЗ/брой акции;
• Чрез изкупуване на стари акции – увеличава се балансовата стойност на една акция, защото брой на акциите намалява, но фирмата намалява основният си капитал със сумата на изкупените акции. Ако не бъдат отчетени транзакционните разходи покупката на стари акции има еднакви последици и за емитента и за акционерите, при изкупуване на обратни акции акционерите ще дължат данък в/у капиталовата печалба.