Joomla Software solutions Template

Payday loan

Влиянието на държавата върху науката датира от векове, като се засилва особено през втората половина на 20 век, след Втората Световна Война, създават се фондове за финансиране на научни проекти и разработки. Президентът на САЩ Джордж Буш (старши) е известен с изказването си, че е необходимо държавата да се заеме сериозно и с “основополагаща наука” – това са научните идеи и теоретически постановки, които предхождат практическите изобретения и следователно имат малко корпоративна стойност според него. В същото време те са основата за надграждане на научната мисъл и за появата на иновации и нови научни постижения. Научните постижения стоят в основата на просперитета на човечеството, те са крайно необходими за подобряване на факторната производителност в икономиката – т.е. със същия капитал и труд да се постига по-голяма производителност и съответно повече добавена стойност в икономиката. Необходимостта от намеса на държавата в научното финансиране се обосновава основно чрез два аргумента.

Първият произлиза от теорията за пазарния провал и науката се посочва като класически пример за публично благо, което ако бъде оставено на пазара, ще се произвежда под оптималното количество, нужно на обществото. Това е така, защото частните ползи от научните разработки и достижения на научната мисъл в техния начален път се считат обективно за по-малки от ползите, които могат да бъдат извлечени за обществото като цяло. С други думи, науката е съпътствана с много позитивни странични ефекти, които пазарът “не взема предвид” при процеса на разпределение на оскъдните ресурси и координация на икономическите субекти.

Вторият аргумент включва фактът, че знанието и научните идеи биват използвани от всички и това води до възможността от появата на рентиери, хора които търсят облаги наготово (free riders). Затова бизнесът и частните предприемачи не са склонни да инвестират в първични научни разработки и научна дейност, а предпочитат да се възползват от доказани теории и идеи, на които могат да намерят практическо приложение и впоследствие да патентоват изобретението си.

В действителност, обаче, и двата аргумента не могат да бъдат доказани. Заблудата идва от това, че институциите в науката не са същите, които движат пазара. В научните среди публикациите и цитатите са тези, които определят колко значима е дадена идея, а не печалбата от публикацията. Знанието не е собственост само на един индивид, само техническите достижения и открития могат да се патентоват, но научните идеи и изследвания, публикации, статии и т.н. не носят печалба и не са подчинени на закономерностите на пазарната размяна. Материализирането на дадена научна идея в конкретно бизнес решение, което има практическо приложение за обществото, от своя страна, се движи изцяло от бизнесинтересите на предприемачите. Практиката показва, че най-големите изследователски институти, се финансират в голяма степен от дарения на физически лица или фирми, от поръчки на частни корпорации, от неправителствени организации и университети. Данните сочат, че частните ресурси съставляват значителен дял от сумите, които се дават за развитието на науката. През 2003 г. над 63% от средствата за изследвания и проучвания в САЩ идват от бизнеса, а около 5% - от неправителствени организации и университети. Идеята, че научното знание е достъпно за всички и следователно носи по-малко стимули за предприемачите да финансират основополагаща наука, също не е подкрепена от емпиричните изследвания. За да се възползва някой предприемач от научни публикации и теории, трябва да има ясна представа и идея за фокуса на разработките, да умее да прозре практическото приложение от дадената идея. А за това е необходимо наличието на учени, които са в състояние да разчетат идеите зад публикациите, да отсеят новите и иновационните разработки от съществуващите. В края на 20 век са правени емпирични изследвания, които не намират статистически значима връзка между правителствените разходи за наука и реалния растеж на БВП на глава от населението в САЩ.

В същото време основополагащата наука не е тази, която движи икономическия растеж, а съществуващите идеи и решения. Но научните идеи и практическите иновации са свързани. Нещо повече – много изследователски отдели на фирми поддържат учени, които се занимават с изследователска работа, защото така те са наясно с новостите в областта, в която работят. Концернът “Сименс” обяви, че е предвидил годишен бюджет за 2007 г. от над 5,4 млрд.евро за научни разработки, което е сравнимо с целия бюджет от ЕС, заделен за научна дейност, равняващ се на около 5 млрд. евро. Това е само едно от доказателствата, че частните фирми действително имат стимули да инвестират в знание и наука, водени от различни мотиви. Частното финансиране на науката действително означава повече практическо приложение на разработките и е ориентирано към резултата, но това е смисълът на науката за развитието на икономиката.

От своя страна финансирането от държавата носи своите особености. Различните източници на финансиране водят до различия в практиката на научните изследвания. Правителството не се интересува толкова от резултата, колкото от отражението на проектите върху гласоподателите и заинтересуваните групи, които са политически представени. Правителството финансира тези проекти, които са в приоритетни области според политическата му програма. Когато се оценява даден проект за финансиране, държавните чиновници обикновено нямат достатъчно знание и обективни критерии да оценят реалните рискове и ефекти от реализацията на проекта. Впоследствие мониторингът също се превръща по-скоро в бюрократична процедура, а не в реално измерване на резултатите.

Как се свързва практически всичко това с България?

Финансирането на научните изследвания се формира от следните потоци:

1. Пряка бюджетна субсидия, включваща:

-          1.1. Институционално финансиране, подкрепящо хоризонтални научни институции (БАН, НЦАН, държавни ВУ, научни институти към други ведомства);

-          1.2. Програмно и проектно финансиране на грантова основа.

2. Непряка бюджетна подкрепа за научна дейност, включваща:

-          2.1. Членски вноски за достъп до участие в международни научни програми и инициативи ви програми, CERN);

-          2.2. Данъчни облекчения за специфична научна и иновационна дейност.

3. Небюджетно финансиране, включващо:

-          3.1. Финансиране на научни изследвания от индустрията и бизнеса

-          3.2. Приходи от международни програми

Средствата за наука, които отпуска правителството, се равняват на около 0,3 и 0,4% от БВП. Това представляват около 37% от общия бюджет за наука. Средства се получават още по линия на чуждестранни научни проекти /предимно европейски научни програми-понастоящем Седма рамкова програма на Европейския съюз/ и програми от чуждестранни фирми. Делът на инвестициите от българския бизнес в научни разработки и проучвания е около 2%.

В България програмното и проектно финансиране на науката от държавата се осъществява чрез създадения през 1990 г. Фонд "Научни изследвания" /ФНИ/. ФНИ се утвърди като единствена национална институция, финансираща научните изследвания и рискови разработки във всички области на науката в Република България и получи признанието на националната научна общност.

През 2005 г. стартира дейността си Националния иновационен фонд, чиято стратегическата цел е повишаване конкурентоспособността на българската икономика чрез стимулиране на пазарноориентирани научно-приложни изследвания, предназначени за индустрията и създаване на условия за привличане на частни капитали за финансиране на иновации, в съответствие с Иновационната стратегия на Република България и мерките за нейната реализация. Цялостната дейност по администриране на фонда се изпълнява от Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия /ИАНМСП/. Националния иновационен фонд работи на принципа на проектното финансиране, като проектите се оценяват по два критерия: иновативност и икономическа перспектива.

Друг аспект на държавното финансиране в областта на науката е субсидирането на научните изследвания във висшите училища. Средствата в тази посока са насочени към създаването на нови научни знания или научно-приложни продукти, както и за обосноваване и развитие на обучението. Научната дейност във висшите училища се финансира от субсидия от държавния бюджет, която се определя в размер не по-малко от 10 на сто спрямо издръжката на обучението.

Средствата, които държавата предоставя за научни изследвания /НИ/ чрез бюджета си, трябва да се използват по-рационално, което може да се осигури чрез различни инструменти като основният стремеж е към увеличаване на дела на програмното и проектното финансиране по отношение на институционалното. /Приложение №1/. Наред с това, за да се получи желания обществен резултат е необходимо:

-          увеличаване на публичните разходи за наука – в отговор на Лисабонската стратегия и решенията от Срещата на върха в Барселона за достигане средно до 3% от БВП за наука до 2010 г.;

-          усъвършенстване на административния капацитет и ефективен следпроектен държавен контрол, за да се проследи какво се случва във времето с получения научен продукт, финансиран от държавата /на съответния програмен или проектен принцип/;

-          реформиране на научните звена с цел принципното изравняване със страните от ЕС на начините за оценка и заплащане труда на преподаватели и изследователи, на кариерното развитие на учените, на тяхната мобилност и възможности за използване от бизнеса, на издигане на техния социален статус, за преодоляване неравнопоставеността на българските учени и преподаватели с техните колеги от ЕС. Публикационната активност следва да се насърчава и да заеме съществено място в оценката на изследователските институции заедно с други показатели за ефективността на изследователската дейност. При това е необходимо въвеждането на периодичното им оценяване с привличане на чуждестранни експерти за гарантиране на обективност и съпоставимост на оценките с подобни изследователски институции в Европа.

-          превръщане на висшите учебни заведения в организации, където се прави наука и на тази база да се обучават студентите. Основен критерий за научно-преподавателския състав да бъдат научните разработки и научната продукция;

-          създаване на условия /вкл. материални стимули/ за по-масово участие в ратифицираните рамкови програми с определени приоритети на Европейския съюз;

-          подобряване на ресурсното обезпечаване на едно работно място в областта на изследванията  /в момента то е десетки пъти под това на ЕС/;

-          радикални промени в областта на подготовката на млади учени за осигуряване на възпроизводство и растеж в сферата на НИ.

1.Размер и структура на разходите за научноизследователска и развойна дейност

България е на едно от последните места в Европейския съюз по инвестиции в изследователска и развойна дейност /Приложение №2/. Това потвърждават и последните данни, оповестени от ЕВРОСТАТ. Докато средно за ЕС през 2005 г. инвестициите в наука и технологии са били 1.84 % от БВП, за България тези стойности са под 0.50%. Така страната ни  инвестира близо три пъти и половина по-малко в технологии и наука от средното за Европейския съюз. През периода 2001 – 2005 г. разходите за научна и развойна дейност в Европа са се увеличавали с 1.5% годишно. За 2005 г. ЕС е похарчил над € 200 млрд. за научноизследователска и развойна дейност /НИРД/, докато България  е отделила € 100 млн. Според Евростат обаче, инвестициите в изследователска дейност  в Евросъюза са по-ниски в сравнение с другите водещи икономики в света. Например за 2004 г. Китай е отделил 1.34%, обаче САЩ са вложили 2.68%, а Япония - 3.18%. По-ниските стойности за Евросъюза се дължат на една основна причина - инвестициите от страна на бизнеса. За Европа техният дял е 55%, за Америка - 64%, за Япония - 75%, 66% - за Китай. Къде сме ние в Европа? На дъното близо до Словакия, като само Румъния (0.39%) и Кипър (0.40%) отделят по-малко пари за НИРД от нас. Начело в класацията са Швеция (3.86% от БВП за НИРД), Финландия, Германия (2.51%), Дания, Австрия и Франция, сочат още данните на Евростат.

Очевидно е, че България трябва да положи значителни усилия за промяна на тази ситуация. Насоките за търсенето на такава промяна стават ясни от структурата на разходите според източника на средствата /Приложение №3/ и дела на разходите за изследователска дейност в държавния бюджет /Приложение №4/. Структурата на разходите за НИРД според източника им – държавата, предприятията, други национални източници или чужбина показва, че относителните разходи за НИРД на предприятията в България са много по-ниски от тези в ЕС-15 или даже ЕС-25. Основната тежест във финансирането на тази дейност в България се носи от държавата, което не само не е в унисон с поставената цел за 3% разходи за НИРД от БВП, в които около 1% е делът на държавата и около 2% този на предприятията, но е и далеч от сегашното състояние в ЕС, при което повече от половината от разходите за НИРД се правят от предприятията и около една трета от държавата. Схемите за финансиране на държавните изследователски институти, университети и други научни организации не стимулират получаването на повече и по-качествен "научен продукт". Понастоящем, връзки между тези организации и бизнес сектора почти не съществуват. Тази констатация е отчетена и в Иновационната стратегия.

Ясно е, че за постигане на целта се изисква от една страна увеличаване на държавните разходи за НИРД не по-малко от два пъти (без при това да е отчетен растежът на БВП). От друга страна, която е и много по-важна, за постигане на поставената цел е необходимо нарастване на средствата за НИРД, отделяни от предприятията, около 20 пъти. Това може да стане единствено, ако държавните средства се изразходват не само значително по-рационално, което изисква преструктуриране на системата за изследвания и нейното финансиране. Преди всичко е необходима радикална промяна в начина на разходване на тези средства. Те трябва в значителна степен да стимулират предприятията да насочват от своя страна средства към изследователска дейност.

2. Фонд "Научни изследвания"

Фонд "Научни изследвания" е национална институция, финансираща научните изследвания и рискови разработки във всички области на науката. Фондът финансира научноизследователски проекти с обща продължителност до три години. Основни инструменти на неговата дейност са вариативни конкурси за научни изследвания, организирани на проектен и програмен принцип. Фондът работи с постоянни и временни научно-експертни комисии (НЕК) определени със Заповед на министъра наобразованието. НЕК са конструирани от български учени на базата на номинации от научни институти и Висши училища (ВУ). Всяко предложение се дискутира в НЕК и се оценява от независими рецензенти. ФНИ работи с над 2500 рецензенти (които са учени от системата на Българската академия на науките (БАН), ВУ, Националния център за аграрни науки (НЦАН), университетски болници и други). Административното обслужване на Фонда се осъществява от Дирекция „Научни изследвания” към Министерство на образованието и науката. Фондът е  юридическо лице със седалище София - второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на образованието и науката.

Тематичните приоритети на ФНИ отчитат приоритетите заложени в националния план за икономическо развитие: Комуникации и информационни технологии; Енергия; Туризъм; Селско и горско стопанство; Транспорт. И част от приоритетите за научни изследвания и иновации на Европейския съюз: Геномика; Информационно общество; Нано-материали и нанотехнологии; Общество и наука. Фонд „Научни изследвания” съблюдава следните приоритети, приети от Националния съвет „Научни изследвания”: Информационни технологии; Нови материали и технологии; Агро- и медико-биологични изследвания и технологии; Национална идентичност и културно наследство; Като общ за всички области приоритет е определено направлението: Развитие и усъвършенстване на научната инфраструктура.

Поканата към кандидатите за участие в конкурсната процедура се публикува в централен ежедневник и в страницата на Фонда в Интернет. Научно-експертните комисии извършват оценка на представените проекти, съобразно критериите, и ги класират. Класираните проекти се представят за одобряване от Изпълнителния съвет. Въз основа на решението на изпълнителния съвет управителят на фонд “Научни изследвания” сключва договор, в който се определят условията за финансиране и изпълнение на проекта. Фондът определя приходите и разходите си в годишен бюджет. Изготвя се план за разпределение за оборотните средства, които се влагат в подпомагането на изследванията. Неизразходваните средства от предходната година се прехвърлят в следващата финансова година. Разпределението на средствата на Фонда се осъществява на конкурсен принцип като основният критерий е научното качество и оригиналността на предлагания проект. В съгласие с утвърдените световни практики, финансирането се извършва на основата на състезателен принцип, т.е. чрез конкуренция между добре защитени научни проекти. Най-много средства са заделени за финансиране на проекти от областта на природните науки (химия, физика и науки за земята), следвани от медицина и биология и аграрни науки. Това показва в кои области на науката у нас се работи най-интензивно и къде е съсредоточен сериозен научен потенциал като квалификация на колективите и резултатност на научните изследвания. Това показва и в кои области учените гъвкаво са приели съвременните принципи на проектното финансиране на науката.

Съотношението между подадените и одобрените проекти (одобрени са не повече от 20% от подадените проекти) демонстрира високите критерии на Експертните комисии и ясната тенденция да се финансират само стойностни научни изследвания. Фонд „Научни изследвания” финансира научни изследвания на конкурсен принцип по грантове /Приложение №5/.

За подпомагане на научните изследвания във висшите учебни заведения, през 2006 г. за трета поредна година бе проведен конкурса ”Стимулиране на научните изследвания в университетите”. Основната му цел бе да стимулира научните изследвания във висшите училища, чрез привличане на млади хора, които участват съвместно с хабилитирани лица в осъществяването на научни изследвания, като в процеса на работа се създадат условия за доразвиване на техните оригинални виждания и подготовка на дисертационен труд. Участието в конкурса е на базата на представен научно-изследователски проект за срок от 3 години, за да се осигури необходимото време за подготовка на дисертационния труд.

Друг конкурс, организиран от ФНИ е конкурса „Млади учени“, който е един от инструментите на политиката за подобряване възрастовия профил на научния потенциал, чрез създаване на условия за стимулиране развитието на ново поколение учени и ограничаване процеса на изтичане на интелектуалния потенциал. Конкурсът се провежда и финансира съвместно с Фондация „Еврика“. Тематичните приоритети се актуализират регулярно.

От анализа в годишния отчет на ФНИ за 2005 г. се вижда, че най-много средства за изразходвани за програма “Развитие на научния потенциал” и конкурса „Стимулиране на научните изследвания в университетите” /Приложение №6/.

През 2005 г. за първи път в рамките на програмата “Развитие на научния потенциал” бе проведен конкурс за подобряване на инфраструктурата в изследователските звена, за който конкурс бяха отделени малко над 3 000 000 лв. Конкурсът „Уникална научна апаратура” привлече широко участие на висши училища и изследователски институти. Подадените проекти показаха колко голяма е нуждата от подобряване на инфраструктурата във висшите училища и научните институти.

По покана на Министерството на образованието и науката от 10 до 15 юли 2006 г. 4 международно признати експерти в областта на политиката и финансирането на научни изследвания, проучиха, анализираха и оцениха дейността на Фонд Научни изследвания.

ФНИ осъществява програмното и проектно финансиране на науката от държавата, отчитайки националните приоритети, но постигането на значим за обществото ни резултат се препятсва от все още малкия размер на средствата, които ФНИ разпределя /Приложение №7/. Във връзка с основния национален приоритет: “Изграждане на икономика базирана на знанието” дейността на ФНИ през първите години от членството на Република България в ЕС следва да се концентрира върху изграждането на научна и информационна инфраструктура на научните звена в публичния и частния сектори. Липсата, понастоящем, на развита инфраструктура прави невъзможно развитието на научните идеи в технологии. Това е и основната причина за зависимостта на нашата икономика от внос на технологии. Тази промяна в дейността на ФНИ следва да бъде пряко обвързана с усвояването на структурните и кохезионните фондове на ЕС.

Очевидна е и необходимостта от създаването на база данни с научните продукти, създадени със средства на ФНИ и следващ контрол на тяхното развитие. Понастоящем няма данни, или те не са публични, за реализираните научни продукти. Липсва и активно управление на научните продукти. В тази връзка е необходимо към Дирекция “Научни изследвания” да се създаде структура, отговорна за това управление.

3. Национален иновационен фонд

Националният иновационен фонд е създаден със задачата да стимулира внедряването на нови наукоемки изделия във вече доказали своите възможности перспективни фирми като се предложат различни схеми на финансиране. Типовете проекти, които имат право да участват в конкурса са два:

-          научно-приложни изследователски проекти

-          технико-икономически/предпроектни проучвания

Бюджетът на Иновационния фонд за 2005 г. е 5 млн. лв., а за 2006 г. – 7 млн.лв. Конкурси за научно-приложни проекти се обявяват до два пъти в годината, в зависимост от наличния бюджет. Конкурси за проекти за предпроектно проучване са текущи и се приемат по всяко време след обявяване на конкурсна процедура.

При научно-приложни изследователски проекти максималната стойност на субсидия е в размер на 500 000 лв. със срок на реализация до 3 години, като разходите за изследване и развитие се покриват от фонда в рамките на 25 до 50%. Научно-приложните проекти се състоят от индустриално изследване  и от т.нар предпазарно развитие, включващо първите етапи на развитието. В резултата на индустриалното изследване се получава ново технологично и научно знание, което се използва по-нататък при развитието. Спрямо индустриалното изследване, предпазарното развитие е по-близко до пазарната реализация. В рамките на предпазарното развитие резултатите от индустриалното изследване се преобразуват в конструктивна документация, планове и графици. Допустима е  изработката на първи  опитен образец на новото изделие или подобрен вариант на вече съществуващото изделие, както и неговото изследване. Не е допустимо опитния образец да бъде използван за комерсиална експлоатация. В рамките на един проект: 50% е субсидията за научно-приложно (индустриално) изследване и 25% е субсидията за предпазарно развитие.

Проектите с характер на предпроектно проучване имат право на 50 % субсидия от направените разходи. Максималната стойност на субсидията е до 50 000 лв. за проекти със срок на реализация до 1 година. Резултатът от реализацията на технико-икономическото проучване, представлява доклад, който съдържа аргументирани изводи  относно възможността за  реализацията на научно-приложния проект. /Приложение №8/.

Оценката на конкурсната документация се осъществява от Оценяващ комитет, който се състои от 15 члена - представители на бизнеса и науката с доказана професионална репутация. За субсидия могат да кандидатстват всички лица, регистрирани по Търговския закон на Република България, реализиращи проектите на територията на България, сами или съвместно с други лица, регистрирани по Търговския закон, висши училища, БАН, научни организации или колективи. Изискванията, на които трябва да отговарят кандидатите, са капацитет на управителния екип да реализира проекта; добре описани действия и тяхното бюджетно осигуряване; познават ли се нуждите на пазара; очаквани резултати и ползи за предприятието или националната икономика.

Кратко описание на субсидията:

-          Субсидия за научно-приложен проект, който дадено предприятие изпълнява само или заедно с други предприятия или научни организации, или колектив;

-          Субсидия за малко и средно предприятие, което иска първо да установи възможността за реализация на научно-приложен проект;

-          Субсидия могат да получават българските предприятия участващи в съвместни международни проекти;

-          Основният процент на субсидията е в границите на 25 до 50 % от стойността на проекта, който се изпълнява в зависимост от типа на дейностите – изследвания или развитие;

-          Малките и средни предприятия могат да получат допълнителна субсидия, когато участват в реализацията на научно-приложен проект, в рамките на 10 % от стойността на проекта;.

-          Допълнителна субсидия от 10 % може да бъде получена, ако в екипа реализиращ проекта участва научна организация, университет или друго висше училище;

-          Субсидията  се отнася до разходи по проекта направени в България.

Научният потенциал в българската промишленост трябва да се повиши в два аспекта: от една страна - да се подобри иновационния процес в самите фирми, и от друга – да се създадат предпоставки за пълноценно усвояване от частния сектор на достиженията на науката от държавния сектор. Това налага повишаване равнището на знания и опит в промишлеността, както и създаването на ефективни механизми за трансфер на ноу-хау.

Преобладаващата част от българския бизнес сектор в България се състои от малки и средни предприятия /МСП/. От гледна точка на присъединяването на България към ЕС повишаването равнището на тяхната конкурентоспособност е от особено значение. МСП не разполагат с научна база. Те не извършват самостоятелна изследователска и развойна дейност, но имат потенциал за развитие и внедряване на иновативни решения. Тези фирми не са лидери в технологично отношение, а по-скоро последователи, които използват технологии и иновации, разработени другаде. Много съществуващи МСП не разполагат с висококвалифициран персонал за разработване и въвеждане на нови технологии с цел повишаване обема и качеството на продукцията, за разработване на нов продукт, нов дизайн или други иновационни дейности. Поради това те не използват потенциала си за иновации. За  целта те трябва да наемат млади специалисти. Наемането на инженер или учен, обаче, често е скъпо или рисковано.

Добре известни са схемите за подпомагане на МСП в индустриално развитите страни. Те включват, най-вече, субсидиране на съществуващи фирми при наемане на млади висококвалифицирани специалисти. Предвид мобилността на човешките ресурси, тези схеми са най-прекия път към повишаване иновативния потенциал на промишлеността. Това е една от предпочитаните политики за повишаване иновативността на малките фирми, които не разполагат с финансови и човешки ресурси за извършване на изследователска и развойна дейност.

Съществуващият опит в други страни показва, че  преотстъпването на изследователски постижения (за които се смята, че стоят на “академичните рафтове”), като готови за използване технологии, на традиционни МСП, не е дал желания резултат поради следните причини:

• На първо място, повечето изследователски продукти не са във  вид, готов за прилагане, а необходимото сътрудничество между научния сектор и предприемачите е възпрепятствано от факта, че учените и предприемачите говорят на “различни езици”;
• На второ място, работата на посредника между доставчиците и потребителите на научни постижения и иновации е затруднена от факта, че повечето МСП срещат трудности при определянето на конкретните си нужди в тази област.
• Освен това, резултатите от Иновационния преглед на Общността показват, че основните източници за получаване на знания и иновации за МСП в Европейския съюз са други фирми.

Чудесната идея за структурирането на Национален иновационен фонд би се изпълнила със съдържание само ако предварително се изградят, споменатите по-горе, научна и информационна инфраструктури на научните звена.

4. Научна дейност във висшите училища

Обема на научната продукция, създадена във висшите училища е значително по-малък от този в институтите на БАН. За периода от 1992 г. до 2006 г. БАН е изпълнила 402 успешни проекта по различните рамкови програми на ЕО. Всички университети, висши училища и други научни организации общо са участвали в доста по-малък брой проекти. БАН има двустранни споразумения за сътрудничество с над 40 чуждестранни академии и други научни институции. Пак там са организирани 8 от общо 11 елитни научни центрове, работещи по програми на ЕС. Безспорно, учебните звена имат важна и основна задача – обучението на младото поколение, но задача на всеки университет е и да развива научни изследвания. В международен план това правят с успех само 6 университета. Само там, където се водят интензивно научни проучвания, учебнопреподавателската работа е на съвременно ниво и като теория, и като практика. Националната стратегия за научни изследвания за периода 2005-2013 г. предвижда мерки за повишаване на интереса към научноизследователска дейност във висшите училища, за създаване на условия за усвояване на съвременни знания от младото поколение и подготовка на нова генерация учени. Трябва да се стимулира използуването на капацитета на неуниверситетските изследователски организации  и съвместната подготовка на млади учени. Стратегията предвижда мерки за повишаване качеството на докторантурите.

В заключение следва да се отбележи, че отчитайки развитието на технологично напредналите страни, трябва да се разпредели по подходящ начин тежестта във финансирането на изследователската дейност, като основната част от приложните изследвания се извършва и/или финансира от бизнеса, а публичното финансиране се концентрира върху фундаментални изследвания и изследвания, представляващи интерес за развитието на приоритетни за страната икономически сектори.

Необходимо е увеличаване значително дела на програмното финансиране на фундаменталните изследвания, като съотношението институционално-програмно финансиране трябва да достигне стойности 50 % на 50 %. Програмното и проектно финансиране на грантова основа, осъществявано чрез Фонд НИ, следва да се оптимизира и усъвършенства.

Националният иновационен фонд е финансов инструмент за подкрепа на проекти, включващи научни изследвания или експериментални разработки с цел усвояване на нови производства и изделия, насочени към повишаване на иновативния потенциал на предприятията. Със създаването му се цели налагането на договорите за определен продукт/услуга, като основен начин за деклариране и защита на интересите на партньорите в иновационния процес, които да заменят сегашната неефективна система за държавно субсидиране на институции. За ефективното му функциониране е необходимо развитието на научна и информационна инфраструктура на научните звена в публичния и частния сектори.

Университетското образование, особено в магистърските и докторски програми, е немислимо без активна научноизследователска дейност. Необходимо е създаването на условия за повишаване на интереса към научноизследователска дейност във висшите училища.