Joomla Software solutions Template

Payday loan

ОПТИМИЗАЦИЯ СТРУКТУРАТА НА КАПИТАЛА

В своето развитие фирмата се нуждае и ползва различни по произход финансови ресурси, за да изгражда необходимата си капиталова база. Основните обособени източници са следните:

-   фирмени „спестявания" (неразпределената печалба, предвидена за реинвестиране);

-   част от амортизациите, предвидени за реконструкция, модернизация, нови проекти;

-   собствен капитал, идващ основно от емитиране на собственически акции с право на глас;

-   квази-собственически капитал, идващ от емитиране на привилегировани акции, както и от инвестиционни договори с привилегировани собственици*;

-   продажба на активи.

-   заемен ресурс от емитиране на корпоративни облигации;

-   заемен ресурс от банки (краткосрочни, средносрочни, дългосрочни кредити);

-   субсидии, ако републиканският и общинските бюджети позволяват това.

Използването на всеки потенциален източник има „цена" и алтернативна цена за сравнение, което позволява решения за формиране на рационална (оптимална по критерий) структура на капитала на фирмата. Определяща също така при търсене на капитал в една фирма е фазата на бизнесцикъла, в която той се намира в момента.

Модел „претеглена осреднена стойност на капитала"

Той може да се дефинира като комплексна оценка на база дисконтиране на очаквани бъдещи нетни  парични потоци за всеки използван финансов ресурс, предоставен от  инвеститорите. Ако тази оценка вече е направена на пазара от всички предложители на ресурс, тогава ще съществуват пазарни цени (стойности) на всяко финансиране. Нека да означим с:

Ка1 - стойността на дълговото финансиране на кредити;

Кв2 - стойността на дълговото финансиране с корпоративни облигации;

КР, ~ стойността на финансирането с емитиране на привилегировани акции;

Кр2 ~ стойността на финансирането чрез емитиране на собственически акции с право на глас;

Кр3 "  стойността на финансирането от неразпределената печалба; Ка   - стойността на финансирането от амортизации за развитие.

Тогава може да се запише в общ вид изразът като произведение на „пазарната" стойност на всеки капиталов ресурс и тегловите коефициенти, характеризиращи структурата на участие на всеки ресурс в общата сума на капитала:

Ко = а,^ + а2К,2 + а3Кр1 + а4Кр2 + а5Крз + а6Ка,

където:

К0 - значението на средната претеглена стойност на целия капитал;

аг а2, а3, а4, а5, а6 - теглови коефициенти със сума 1.

Стойност на капитала по отделни елементи

За да се достигне до тази комплексна оценка на целия капитал, трябва последователно да се премине през конкретната оценка на всеки потенциален капиталов източник. По-долу са дадени основните разсъждения, отнасящи се за всеки специфичен капиталов източник, които финансистът на фирмата трябва да има предвид, когато „конструира" „оптималната капиталова структура" на компанията си:

Стойността на финансирането с кредити в капиталовата структура на компанията очевидно е лихвеният процент на заемането (преди изплащането на данъка), както и на другите плащания, свързани с взимането и обслужването на кредита . Нека фирмата привлича кредит в размер 100 000. При фиксирана 10% норма на лихва на кредита, тя ще има годишен лихвен дълг от 10 000.

При взимането на кредит фирмата спестява данък върху печалбата върху масата на лихвата, тъй като лихвата по принцип се признава като финансов разход. Ако например печалбата преди данъчно облагане е 200 000 при финансиране със собствен капитал, фирмата трябва да плати данък 30%, или 60 000. Ако тя ползва кредит в обем 100 000 и лихва 10 000, тогава облагаемата сума ще бъде:

200 000-10 000 = 190 000. При данък 30% тя ще плати 57 000 вместо 60 000. По този начин фирмата ще спести 3000 от данъци, което съответно допълнително ще поевтини стойността на кредита.

Освен лихвените плащания стойността на кредита би трябвало да включи различните добавки за първичния кредитор, обслужващата банка, посредника, което действа в посока на повишаване на стойността на кредита. При плаващ лихвен процент, базиран на ЛИБОР + инфлационна компонента + риск е възможно допълнително оскъпяване на вече получения кредит при по-високи от първоначалните нива на инфлация.

- Стойността на финансиране с дългосрочни корпоративни облигации (корпоративно дългово финансиране) ще зависи от определения купон (годишен лихвен процент), нормата на корпоративния данък, който се спестява от лихвата, както и равнището на облагаемата печалба на фирмата.

Специфични пресмятания за стойността на дълга могат да се извършат във връзка с вида на корпоративните облигации (конвертируеми и неконвертируеми), както и базата, върху която е издадена облигацията - ипотека, доход.

-  Стойността на финансиране чрез привилегировани (преференциални) акции е хибридна форма между стойността на дълг и стойността на обикновената акция. От гледна точка на риска тя е по-рискова за фирмата от обикновената акция, но по-малко рискова от корпоративната облигация. По същество дивидентът на привилегированата акция е „твърд". Макар че санкциите за неизплащане на обещан дивидент според Търговския за-Цкон са минимални и неефикасни, което води до системно заобикаляне на рова изискване от фирмите.

-  Стойността на финансирането чрез емитиране на обикновени акции с право на глас е променлива величина. Тя е равна на стойността на дивидента, който се планира да се изплати, който пък зависи от реалната възвръщаемост на бизнеса. Притежателите на този вид ценни книжа са реалните собственици, които главно са заинтересовани от ефективността на предприятието. Те за разлика от всички притежатели на ценни книжа с фиксиран доход са настроени на вълна „Очаквания" за бъдещата стойност на бизнеса.

- Стойността на финансирането от амортизации зависи от това, доколко амортизационните норми целят да покрият само първоначално финансирания собствен капитал в дългосрочен план или комбинацията от собствен и дългов капитал. Ако се изхожда от хипотезата за постоянна пропорция между дългов и собствен капитал във времето, тогава очертаващата се средна претеглена стойност на капитала  може да се запише като стойност на капитал от амортизации. Въпреки че финансирането от амортизации не е „безплатно" за фирмата, много често стойността на този компонент се изключва от общата формула на  Съществува една възможност за подценяване на финансовия ресурс „Амортизация", характерен за икономики със значителна дълговременна инфлация. Ревалориза-цията на активите често не може да догони темповете на инфлация, в резутат на което прилагането на амортизационния метод не заделя маса на амортизация, съответстваща на сегашната стойност на първоначално инвестирания капитал. При това положение в дългосрочен план може да настъпи процес на декапитализация на фирмата, като части от спестената амортизация си поделят правителството (чрез корпоративния данък върху нереално високата печалба) и акционерите - с нереално високия дивидент. На практика това означава изземване на съществуващ капитал под формата на различни видове плащания.

Съществуват и други „по-екзотични" форми на привличане на капитал като:

- лизинг, където стойността на този ресурс ще се дефинира като стойност на дълга през периода на лизинга;

- суап , където компаниите могат да спечелят от разлика във валутни курсове чрез поддържане на променлива структура от валутни ресурси;

- фючърси, когато компаниите ползват предимствата на отложените плащания, зависещи от равнището на лихвите, дивидентите и цените.

При така развитите условия и принципи за оценка на различните потенциални финансови ресурси за набиране на необходимия капитал на фирмата реалният състав на капиталовата структура ще зависи от три основни предпоставки:

1. Съпоставянето на нормата на общата възвръщаемост на фирмата и стойността на всеки ресурс трябва да показва, че цената на ресурса е по-ниска от рентабилността на фирмата. В противен случай фирмата ще се финансира с ресурс по-скъп от възвръщаемостта, в резултат на което цената на акциите й ще започне да пада при възможен банкрут.

2.  Съпоставянето на два ресурса с различна стойност трябва да води до избор на по-евтиния, при положение че оценката за риска за двата ресурса е една и съща.

3.  Оптималното съчетание на различни видове финансови ресурси в структурата на компанията би трябвало да доведе до максимизиране цената на акциите на фирмата.

Съществено влияние върху формирането на капиталовата структура оказват различните форми на риск - бизнесриск, финансов риск, кредитен риск, риск от фалит, валутен риск.