Joomla Software solutions Template

Payday loan

Данъкът в системата на държавните приходи.

І.Данъкът е метод за набиране на приходи за държавата.Данъкът е плащане в полза на определени лица на държавното право.В замяна на това държавните предприятия национални или местни,не могат да бъдат истински платци на данъка.

ІІ.Елементи на данъка

1.Качествени елементи на данъка.-дават възможност да се установят обектите и субектите на данъчното облагане.

1.1.Облагаема маса.В нея се вкл. Доходите и имуществата на,към които се прилага данъчния размер.Облагаемата маса може да обхваща както части така и целия доход или разход на облагаемата личност.Облагаемата маса се разграничава на:

А.Облагаема маса на натуралните данъци.Когато данъкът се плаща в натура и засяга определен продукт,тогава определянето на облагаемата маса не среща затруднения.Просто облагаемото лице трябва да представи на държавата една част от своята реколта ако е земеделец или част от своето производство ако е занаятчия.

Необходимо е да се каже,че при плащане в натура облагаемата маса и величината на данъка имат еднаква природа.Облагаемата маса е само част от продукцията измерена в определено количество.Дължимия данък в случая е само част от облагаемата основа.Не трябва а се смята,че данъците в натура се свеждат само до формите с които се облагат продуктите или способността на гражданите да вършат услуги на държавата в натура.

Б.Облагаема маса на индексните данъци.Индексни са данъците,които се определят въз основа на външни белези,показатели,качества и свойства на облагаемата маса.От индексните данъци се разграничават данъците,определени според наемната стойност на сградите в/у база,която по принцип става фиксирана за дълъг период.Счита се,че повечето имуществени данъци се доближават до данъците в/у дохода,независимо,че могат да бъдат причислени към категорията на индексните данъци.Всъщност характеристиката на индексните данъци и изчисляването на данъчното задължение се предопределя от:

-Случаите в които облагаемата маса е определено количество.Типичен представител е стария подомов данък чиято облагаема маса са жилищата използвани за живеене а за облагаема основа служи броят на отворите в жилището-врати,прозорци,комини.Днес този данък не намира приложение.

-Случаите в които облагаемата маса е определено количество-примерно капацитета на производството.Капацитетът на производството лежи в основата на облагането с местната такса в/у професионалните дейности,която съществува в Германия и Франция.Нейното използване показва,че нито величината на изплатените заплати нито наемната цена на инсталациите или приходите са облагаемата маса.Те са само елементи на оценката на облагаемата основа.за облагаема маса на данъка законодателя определя капацитета на производството на облагаемото лице.Този капацитет трудно може да се установи с точност.Поради това определянето на облагаемата основа става с индексите или обикновените критерии,като наемната цена на професионалните сгради или изплатените заплати.

-Облагаемата маса на аналитичните данъци.Става дума за данъците в/у продуктите в/у услугите или  движението на имуществата по възмезден начин.При тях разграничаването м/у продукт и услуга има икономическо значение.Това е така защото вещта,която е стока за купувача може да е продукт за фабриката.

В.Облагаемата маса на синтетичните данъци.Това са данъците които обхващат общата сума на дохода,имуществото или оборота.При тях определянето на облагаемата маса зависи от вида на данъчната форма.При оборотните данъци (данъкът в/у ДДС )облагаема маса е съвкупния оборот,а оборотът за определен период е облагаема основа.При подоходните данъци облагаема основа е съвкупната годишна сума на реализирания доход,която по принцип представлява и облагаемата маса.

1.2.Основание за събиране на данъка.Установяването на облагаемата маса е важно но недостатъчно условие за да пристъпи държавата към събиране на данъка.За целта са необходими още няколко определени от закона условия които по същество съставляват основание за събиране на данъка.

Важни условия:

-Икономическата природа на данъчното основание показваща и изразяваща неговата връзка с явленията на производството,обръщението,разпределението и потреблението на богатството.

-Юридическа природа на данъчното основание-природа която не изключва икономическия характер на данъка

Освен че е свързано с появата на фискалното задължение,основанието за събиране на данъка:

-Дава възможност за характеризиране полето на приложение и дори природата на данъка.Така например ако облагаемата маса е движимото имущество,природата на данъка варира според това дали данъчното основание е притежаването или използването на това имущество.При недвижимото имущество природата на данъка се определя в зависимост от това дали данъчното основание е собственост в/у тази недвижимост на определената дата.

-В комбинация с облагаемата маса и облагаемата личност е съществен елемент на определянето на типа на данъчната форма.В някои случаи данъчното основание има случаен характер и не засяга природата на данъка.Такъв е случая с ДДС.Неговата природа не се засяга поради което основание за събиране на данъка в полза на държавата е доставката на стоките или пък плащането на услугите.Това състояние на нещата дава възможност на данъкоплатците да избират сами момента на плащане на данъка.

-Предопределя приложението на данъчния закон във времето и пространството.Това е така защото новите положения на данъчния закон се прилагат само по отношение на ситуации,явления или актове които съставляват основанието на данъка и които са следствие на тези разпореждания тогава когато законът не цели намаляване на данъка.Фискалното право в полза на една държава или на който и да е местен орган може да се породи само ако данъчното основание възниква на територията на тази държава или орган т.е. там където се упражнява нейния суверенитет или компетентност.От тук следва изводът,че принципът за териториалност на данъка и данъчното основание са тясно свързани.На тази основа може да се отбележи,че при всички случаи данъчното основание е ключово понятие на данъчната теория и практика.То поражда данъчното събитие и фиксира неговия юридически режим.

-Прави данъка изискуем.Появата на данъчното основание поражда данъчното право.Но тя няма за резултат мигновеното възникване на задължението за плащане от страна на облагаемото лице.Във връзка с това данъчната теория фискалното задължение се характеризира с използването на още 1 понятие-изискуемост на данъка.В този план данъчното основание е доказателство че е настъпило времето в което държавата може да упражни своето право т.е. да събере полагащите и се данъци.От тази гледна точка може да се отбележи,че основанието за събиране на данъка като елемент на полето на приложение на данъка е свързано с неговото разпределение.Изискуемоста от своя страна засяга главно събирането на данъка.Следователно данъчното основание поражда правото за събиране на данъка но това право възниква заедно с факта,който прави данъка изискуемоста се свързва с настъпването на сроковете за плащане на данъка и в този аспект може да се говори за месечна или годишна изискуемост.Важно значение за анализа и изясняването на данъчно изясняване както и за изясняване на приложението му към различните типове данъци има разглеждането на:

а)данъчното основание като състояние-състоянието към което се насочва законодателят при определяне на данъка трябва да бъде констатирано на определената дата и в определена територия.Като се има предвид че данъците като цяло са периодични отдръжки тази дата отговаря на определен ден от годината.Що се отнася до територията обикновено това е територия на държавата(за националните данъци) и за териториалните общности(за местните данъци).Освен това всеки анализ на състоянието трябва да има предвид че:

-когато годишните данъци са определени в зависимост от индекси или външни признаци на способността за плащане данъчното основание и ситуацията констатирана на определената дата от годината.

-данъчното основание на годишните или извънредните данъци в/у капитала се определя също ч/з констатирането на една ситуация на дадената дата в/у една територия.Такъв е случая с данъка в/у големите богатства чиито суми понякога като изключение се събират и от резервите на компаниите и фирмите.Следователно когато става дума за данъците при които способностите на данъкоплатците са оценени в зависимост от собствеността и или разпореждането с една или друга група на имуществото данъчното основание като цяло е едно състояние констатирано на определена дата и на конкретно място.Данъчната практика обаче показва,че тези данъци не са нито многобройни нито имат голям рандеман.За това при модерните синтетични данъци данъчното основание е не само състоянието но и неговото изменение.

б)данъчното основание като промяна на състоянието.В съвременните данъчни системи не е достатъчно само да се констатира състоянието на данъкоплатеца.Много е важно да се видят и обхванат неговите изменения при:

• непреките данъци. За повечето от тях и главно за данъците вьрху разходите, данъчното основание можа да бъде както даден акт на производството или доставката, така и конкретна операция, свойствена на производството. При някои случаи основанието може да бъде пускането в обръщение (таксата върху виното) или потреблението (данъка върху алкохола). При други използването му е доста сложно

Като се има. предвид практиката на данъка върху добавената стойност..може да се каже, че по принцип тук изискуемостта представлява по-голям интерес. Това е така, защото тя определя както периода на облагането, така и датата на която при лицето, което използва стоката или услугата, възниква правото за приспадане на данъка, включен в цените на неговите покупки. В тези случаи данъчното основание се използва само при определяне на условията, в които трябва да се приложи изменение на размера на данъка. Обикновено дадена услуга е облагаема с определен размер в момента на нейното изпълнение (данъчното основание). Данъкът трябва да бъде изплатен в този размер, независимо че междувременно неговата тарифа може да е променена.

• митата. Тук данъчното основание е пресичането на границата или фактическото преминаване на границата, Влияние оказва и обстоятелството, че стоките могат да се третират  при различни митнически режими, които позволяват освобождаването от мита(складиране, транзит, безмитен внос). Митата се събират най-вече за стоките, предназначени за потребление. Потреблението обаче НЕ може да бъде разгледано като данъчно основание. Всъщност, в случаи на подчинение на различни режими, съществува данъчно право, гарантирано от действащите решения, което налага различни задължения на вносителя и главно подписването на разписката за поръчителството. Фактът, че. стоката е. предназначена за' потребление, е само критерий за изискуемост на данъка. ОТ друга страна, преминаването на границата от недекларирана, стока, представлява митническо нарушение и показва много добре, че подобно събитие е данъчно основание на митото.

• подоходните данъци. Определянето на данъчното основание в тази област може да варира в зависимост от природата на данъка, но се влияе и от използвания начин за събиране на данъците. При подоходния данък, с който се облагат индустриалните и търговските печалби, основанието е реализирането на дохода. В замяна на това възнагражденията и заплатите се облагат, само ако са предоставени на разположение на данъкоплатеца - например чрез плащането в налични или чрез вирмент по неговата банкова сметка.

• данъците върху капитала. При данъците, чиято облагаема маса е капиталът (данъци, дължими когато един елемент на капитала или актив на богатството променя своя собственик), е характерно, че:

- Когато става дума за движение на богатството между физическите лица, по принцип прехвърлянето на собствеността е данъчното основание. Тук може да се включат два вида данъчни плащания: регистрационните данъци и данъците за прехвърляне на имущества. При последните основанието е прехвърлянето на имуществото, а при регистрационните данъци - издаването, редактирането на документа. Ако основанието на регистрационния данък е съществуването на въпросния документ, данъкът е дължим в зависимост от действащата тарифа на датата на издаването;

-                      Когато става дума за безвъзмездно прехвърляне на имущества, трябва да се разграничава:прехвърляне чрез дарение и прехвърляне чрез наследяване. Както вече се отбеляза облагането движението на имуществата, предизвикано от прекратяване физическото съществуване на техния собственик, има за данъчното основание смъртта на наследодателя. Характерно за този тип данъци е обстоятелството, че те в определен срок могат да бъдат обект на постепенно плащане. Във връзка с това данъкът върху наследствата предлага един от редките случаи, в които данъчното основание е явление (смъртта), а не конкретно човешко деяние. В същото време трябва да се отбележи, че явленията, свързани със състоянието на физическите лица (раждане, пълнолетие, женитба, развод), не са основание за събиране на данъка. Те обаче оказват определено влияние върху качествата на данъкоплатеца и върху облагаемата основа на различните данъци.

1.3.Облагаема личност.

Облагаемата личност е елемент на данъка, който има специфичен характер. Много често тази специфика се дължи на обстоятелството, че в практически план истински носител на данъка може да не бъде посоченият от закона данъчен дебитор. В този план облагаемата личност е лицето, което по закон трябва да плати данъка, въпреки че истинският платец (носителят) на данъка може да бъде съвсем друго лице.

Характерна особеност на всеки данък е, че той е удръжка върху богатството на дадено физическо или юридическо лице. За да се определи кой източник трябва да се засегне от даден данък, трябва не само да се установи облагаемата маса, данъчното основание, но също и да се прецизира кое е за този данък облагаемото лице, Т.е. да се квалифицира данъкоплатецът, длъжникът, подлежащото на облагане лице.

Облагаемото лице е важен елемент на всеки данък. В данъчната практика на отделните страни субект на данъка е собственикът на недвижимото имущество, който е платец на поземления данък. Със същия данък се облагат и лицата, които ползват чуждо имущество под аренда. В тези случаи реалният собственик се облага за доходите от арендата.

Данъкът върху сградите, който обхваща притежаването на едно жилище, се дължи от този, който го обитава (собственик или наемател). От своя страна, подоходният данък се дължи по принцип от този, който реализира облагаемия доход, данъкът върху оборота - от продавача, а данъкът върху наследствата - от наследниците. Както се вижда на пръв поглед определянето на облагаемото лице не е трудно. По-внимателното анализиране на теоретическите постановки за облагаемата личност обаче показва, че тук става дума за три различни

понятия:

• законен длъжник или данъкоплатец по право - юридическо понятие;

• реален, ефективен или фактически данъкоплатец - икономическо понятие;

• колектор на данъка - техническо понятие.

Тези три качества могат да бъдат събрани или не в едно лице.

Във връзка с това трябва да се има предвид, че:

-В областта на оборотните данъци законният длъжник е производителят или търговецът, но действителният, реалният платец в повечето случаи е потребителят. При това пределно ясно е, че прехвърляемостта на данъка е характерна не само за данъците върху разходите. Тя може да се осъществи както при подоходните, така и при имуществените данъци.

-В повечето страни подоходният данък се събира при източника. В тези случаи практиката показва, че предприемачът, който извлича данъка при източника, не е нито длъжник, нито данъкоплатец, а колектор на данъка. Съвсем друга е картината при търговците, които са длъжници по оборотните данъци, въпреки че истинските носители на данъка са други лица. В същото време при облагане на доходите от облигации и активи, които може да придобиват различни форми, колекторът на данъка не е този, който получава доходите. Подобна роля често изпълнява страната, която плаща (например дружество, което плаща дивиденти). Тя всъщност удържа данъка при източника и изплаща сумата на бюджета, но не е данъкоплатец.

Разбира се, срещат се и случаи, когато данъкоплатецът може да бъде подчинен на всички данъчни задължения и по-специално на прякото плащане на удръжката, като това не отнема принудата той да участва в разпределението и събирането на данъка. Подобна е ситуацията при регистрационните данъци, където може да се разграничат:

+ задължението за плащане, което определя лицата, които може да бъдат контролирани от администрацията;

+ предположението за плащане, което засяга лицата, които по силата на данъчния закон трябва да понесат данъчния товар. .Законен длъжник невинаги е лицето, което може да бъде определено по еднозначен начин. Подобна практика се наблюдава при митата, където облагаемото лице по принцип е собственикът-вносител. Но тук се следва общоприетият юридически принцип, че за митницата деклараторът, който може да бъде транспортьор или комисионер е вземаният предвид собственик. На практика много често истинският собственик не е нито едно от посочените лица.

Следователно всяко лице, което представя декларация на свое име, има качеството на декларант (такава е ситуацията главно при комисионерите към митниците) и дебитор на данъка. То единствено е отговорно за ангажиментите, съдържащи се в декларацията и подлежи на административни или наказателни санкции в случаи на неверни данни. Естествено истинският собственик остава граждански отговорен, ако декларантът е негов служител.

Същото двусмислие понякога се наблюдава при фирменото и индивидуалното подоходно облагане. Така персоналните дружества, чиито членове са обложени различно за своите части и общия капитал на дружеството, може да изберат режима на капиталовите дружества, които се преки данъкоплатци и реализираните от тях печалби са обект на глобално облагане. В областта на индивидуалния подоходен данък облагаемо лице може да бъде главата на домакинството или други негови членове. Във връзка с това в някои страни се прилага принципът - облагане на огнище. При определени условия главата на семейството може да поиска отделно облагане на неговите доходи, на съпругата и на децата му. В този случай облагаеми лица са всички членове на семейството.

2. Количествени елементи на данъка

Количествените елементи - данъчната основа, данъчната тарифа (размерът на данъка) и данъчното задължение предопределят технологията за изчисляване на данъка. Тяхното познаване има съществено теоретическо и практическо значение.

2.1. Данъчна основа

Основата на данъка представлява съвкупност от данни за съставките на облагаемата маса, които са предмет както на изчисления, измервания, така и на оценяване. Обикновено за основа на повечето от данъците се използват:

.Изчислени или измерени данни. Използването на изчислени данни се среща често при определяне основата на индексните данъци. Типичен пример в това отношение е старият подомов данък. Подобен характер има и старата такса върху конете и мулетата, таксите върху кучетата, пътищата и мостовете, които се установяват в зависимост както от броя на самците (мъжките екземпляри), живеещи в жилището на главата на семейството, така и от броя на колите, с които той разполага. Специфичните данъци (някои акцизи например) изискват също преброяване или измерване на количеството на продуктите, пуснати в обръщение или доставени за потребление.

.Оценени (обработени) данни. Те се използват за определяне облагаемата основа на модерните данъци. В зависимост от случая данъчната основа е цената стойността на богатството, величината на чистия доход по пазарни цени, счетоводната печалба. Не е трудно да се види, че оценката е повече или по-малко прецизна в зависимост от природата на данъка. Обикновено чистият доход, които е база на местните поземлени данъци, често се различава от реалния доход. Същото е и при земеделските доходи, определени пазарно в зависимост от фиктивния рандеман на декар. Данъците, с които се облагат търговците (тяхната сума, подобно на практиката в селското стопанство, предварително се договаря), се определят индивидуално и

оценката съдържа известно подценяване на дохода.

Трябва да се отбележи, че определянето на някои стойности понякога е деликатно (например митническата стойност). По принцип тук може да възникнат сериозни трудности. Не е лесно също така да се фиксира наемната цена на една фабрика, на доменна пещ, на специализирано оборудване, както и продажната цена на индивидуалното богатство. Доста трудни за дефиниране са и понятията капитал и доход. Може би затова в данъчната област те получават променливи измерения, които зависят най-вече от действащите законодателства .

• Комбинирани (преброени и оценени) данни. Те също се използват за определяне основата на данъка. В някои случаи преброяването се използва като допълнително средство. Типичен пример на комбинирано използване на данни е данъкът върху общия доход, който използва един пропорционален и един фиксиран размер.

Преброяването се използва като помощно средство при определяне основата на подоходния данък. Става дума за случаите, когато данъкът е определен според глобалния доход на данъкоплатеца и

-3 лицата, живеещи с него. Тогава той може да бъде установен според елементите на начина на живот на данъкоплатеца (големината на жилището, притежаването на лека кола, използването на прислужници и пр.). Тези елементи са база за определяне на минималния доход ч/з скала, която фиксира съставките на дохода, отговарящ на всяка констатирана цифра. До подобно облагане (по външни белези) обикновено се пристъпва в редки случаи тогава, когато съществува явна диспропорция между начина на живот на данъкоплатеца и декларираните от него доходи.

2.2. Данъчна тарифа

За да се получи величината на данъка е необходимо данъчният размер да се приложи към данъчната основа. Данъчната тарифа по своята природа е изражение на технологията, чрез която се осъществява определяне на данъчната основа, прилагането към нея на данъчния размер и изчисляването на данъчното задължение Нейните елементи може да се променят за всеки данък в зависимост от облагаемата маса и качеството на облагаемото лице. Тарифата всъщност е по-сложна, тъй като може да съдържа не само приложение на размера, но също и облекчения, които позволяват приспадане на някои от елементите на облагаемата маса и нейното разделяне на отделни дялове, към които се прилагат различни размери. Характерно е, че:

.Основен елемент на тарифата е данъчният размер, който може да обхване един или няколко дохода. Преди да бъде използван данъчният размер (прилагане на данъчния размер към данъчната основа) данъчната основа трябва да бъде съобразена с предвидените облекчения и съкращения. По този начин, след прилагане на размера съществуват условия за намаляване или увеличаване величината на данъка. На тази основа може да се каже, че съвкупността, формирана от съкращенията, размерите, намаленията или увеличенията на данъчната основа представлява тарифата или начина за изчисляване на данъка .

• Данъчните съкращения и облекчения имат за цел да намалят облагаемата основа с определена сума. Тяхното прилагане има за цел да съобрази облагането с личното състояние на данъкоплатеца. Облекченията са предназначени да осигурят определен жизнен минимум от доходи или пък да съобразят данъка със състава на семейството на данъкоплатеца. Определящ в случая е съставът и числеността на домакинствата. В този план повечето данъци съблюдават както материалното състояние, така и броя на децата. Важно значение обикновено имат два вида разходи -специални (типични само за някои данъци и данъкоплатци) и стандартни (отнасящи се до всички данъци и данъкоплатци).

След коригирането на брутната данъчна основа с облекченията и съкращенията се получава чистата данъчна основа. Към последната именно се прилага данъчният размер, за да се получи данъчното задължение. Съкращенията и облекченията се срещат най-често при синтетичните данъци, засягащи глобалния доход или глобалното богатство. Британският подоходен данък, както и германският съдържат облекчение на базата и съответните съкращения за всеки член на семейството. От своя страна, френският подоходен данък включва (само по изключение) облекчения на данъчната основа. Данъчната скала обаче съдържа един нулев размер, приложим към сума, която варира в зависимост от броя на страните. Състоянието на семейството е взето предвид при определяне на подоходния данък не чрез механизма на съкращенията, а чрез системата на фамилния коефициент (разделно облагане дохода на всеки член от семейството).

Данъците върху наследствата в преобладаващата си част също включват облекчения на данъчната основа. Така например данъкът върху наследствата е добра илюстрация за сложността на понятието тарифа. Става дума за това, че облагаемата основа е съставена от чистото богатство на починалия. В същото време чистата облагаема основа (за всеки наследник, ако наследниците са по права линия или съпрузи) се съкращава за всеки наследник поотделно. При това положение размерът на данъка се прилага към всяка част от чистата облагаема основа, падаща се на всеки наследник, в зависимост от степента на родство. Така данъкът може да се намалява в зависимост от броя на децата, издържани от всеки наследник.

Що се отнася до данъците върху разходите може да се каже, че техника за облекчаване на данъчната основа не се използва. Своеоб­разно намаление на данъчния товар се получава чрез диференциране размерите на данъка, които икономическите агенти плащат при потреблението на продуктите от първа необходимост.

.Намаленията на данъчната основа също се срещат във финансовата практика. Има се предвид обстоятелството, че при определяне на данъка, чрез прилагане на размера към чистата облагаема основа, получената сума невинаги представлява данъчното задължение на данъкоплатеца, Т.е. чистата сума на данъка. Възможно е да се правят намаления главно в зависимост от разходите на семейството в процент от данъка (такъв е случаят с италианския подоходен данък). Възможна е и обратната ситуация - увеличение на данъците, изразено в процент по различни причини. Тогава ползването на данъчното

облекчение също се намалява.

2.3. Данъчният размер - основен елемент на тарифата

Системата за определяне на данъчния размер зависи от това дали се използва методът разпределение на данъка или методът акумулиране на данъка. В зависимост от неговата природа размерът може да бъде специфичен и стойностен. Трябва обаче да се има предвид, че понятието размер на данъка има различни измерения. Целесъобразно е при определени условия да се разграничава: законен (легален) размер; реален размер; нарастващ размер.

Ако изследването се прави по отношение на данъчната основа (облагаемата маса или икономическия ресурс) размерът може да бъде постоянен, нарастващ или намаляващ в зависимост от това дали данъкът е пропорционален, прогресивен или регресивен. Данъчният размер посочва величината на данъка за определена част от облагаемата основа. Неговото практическо използване изисква по-детайлно

да се познават:

*Данъкът за разпределение и данъкът за акумулиране. Това разграничение е свързано с историческото развитие на фискалните системи, но има връзка с данъчния размер. По принцип данъкът е предназначен за покриване на държавните разходи, чието равнище е фиксирано от централния бюджет. Предвид на това, че глобалната сума на разходите определя равнището на приходите от данъци, за държавата понякога е по-удобно да определи първо глобалната сума на данъка и след това да я разпредели между данъкоплатците. В световната практика този данък се нарича "данък за разпределение". По принцип в системата за разпределение данъчният размер е резултат, а не начало на определянето на данъка. Тя има някои предимства, които заслужава да се отбележат. Става дума за това, че:

• постъпленията на данъка са фиксирани, обезпечават предварително в известна степен сигурност и не се влияят от икономическата ситуация;

• подобна практика прави данъчната измама почти невъзможна дори и по отношение на контрола, който може да си упражняват данъкоплатците един на друг. Някои от тях (разпределителите) впрочем не участват непосредствено в администрацията, ангажирана с разпределение на данъците.

Тези предимства трудно се проявяват на практика. Това е така, защото, от една страна, определени размери понякога се оказват неправилно приложени или непокриваеми и резултатът е по-нисък от очакваната сума. Този недостатък може да бъде компенсиран чрез създаването на допълнителни данъци. От друга страна, проблеми възникват при осигуряване на справедливост в процеса на разпределението на данъка между гражданите.

Данъчната практика показва, че е много трудно да се определят основните величини на данъка за разпределение. Невинаги и самото разпределение се извършва рационално. Някои автори подчертават необходимостта от извършването на серия от разпределения чрез предварително определяне на провинциалните, областните и общинските контингенти, като след това във всяка община се извършва индивидуалното разпределение. Следователно избирането на икономически или финансови критерии за извършване на разпределението и полуразпределението е напълно произволно и завършва с неравенства, които стават непоносими, ако глобалният данъчен таван е по-висок.

В съвременната данъчна практика се използва системата на данъка за акумулиране, при която първо се определя данъчния размер, а след това постъпленията от данъка. Данъчните постъпления зависят както от количеството на облагаемата маса, така и от размера на данъка. При системата за разпределение приходите от данъка не се влияят от измененията в облагаемата основа. Това прави данъка изгоден за държавата в периоди на криза. Неговата тежест обаче може да се окаже фатална за предприемачите и домакинствата. Що се отнася до данъка за акумулиране може да се направят следните изводи:

• величината на данъка варира пряко в зависимост от облагаемата основа, което може да бъде предимство, ако икономиката е в подем. Следователно този данък е чувствителен към икономическата конюнктура.

• системата за акумулиране на данъка може да използва и прогресивни размери, докато при данъка за разпределение по принцип се използва пропорционалност по отношение на основата. Прогресивността впрочем е съществен елемент на съвременните подоходни данъци.

• предварителното определяне на глобалната сума на данъка и нейното разпределение след това е почти неприложимо при съвременните преки данъци. То е съвместимо с данъците върху разходите, тъй като предполага относително стабилна и лесно изчислима облагаема маса. На тази основа повече от очевидно е, че данъкът за акумулиране осигурява по-точно разпределение на данъчния товар от данъка за разпределение.

• Специфичните и стойностните размери на данъка, които често се срещат във финансовата практика. Обикновено данъчният размер е специфичен тогава, когато е изразен в пари за единица количество от облагаемата маса - тегло, обем, площ и Т.Н. Специфичните размери се използват главно при акцизите (акцизите върху виното, солта, захарта, алкохола), а понякога и при митата. На тяхна база съществува многообразие от специфични данъци. Такъв характер имат фиксираните такси (данъци). Данъчното задължение при тях зависи повече от количеството на облагаемата основа. За да се определи величината им е достатъчно да се констатира съществуването на данъчна основа и наличието на данъчно основание. Такава е практиката при таксите върху регистрационните документи, а също така и при поголовния данък.

Данъчният размер е стойностен (адвалорен) тогава, когато е изразен в проценти от облагаемата основа, която обикновено е оценена в пари. Използването на стойностни измерители от техническа гледна точка е по-сложно от използването на специфични размери. При специфичното облагане за определяне на данъка е достатъчно да се извършат преброявания или измерване на количеството, което обикновено е по-лесно от определянето на една парична стойност, тъй като става дума за понятия с по-ярко изразен абстрактен характер. При определяне стойността не е изключено правенето на неточни оценки и появата на рискове от измама и контестация. То обаче е за предпочитане от икономическа гледна точка, тъй като величината на данъка при него следва колебанията на цените. Освен това оценката на стойността е единствено възможна за калкулиране на синтетичните данъци върху дохода или богатството .

• Глобалните, нарастващите, легалните и реалните размери на данъка намират различно приложение във финансовата практика. Тяхното съществуване налага понятието данъчен размер в някои случаи да бъде прецизирано и осветлено. Обикновено данъчният размер може да се променя в съответствие с измененията на облагаемата основа (прогресивно-подоходния данък). Това съотношение се запазва (отношението между данъка и облагаемата основа) дори, ако данъкът е пропорционален с постоянен легален данъчен размер и с приети облекчения на тази основа. Следователно целесъобразно е де се разграничава глобален и нарастващ размер.

Във връзка с това може да се каже, че глобалният размер е резултат от отношението между величината на данъка и облагаемата основа, която може да бъде облагаемата маса, засегната от данъка. От своя страна, нарастващият размер е резултат от отношението между нарастването на променливата на данните, влизащи в облагаемата основа.

При определени условия използването на размера може да породи двусмислие и неяснота от гледна точка на калкулирането на данъка и по този начин да не се даде точна представа за данъчния товар. Това означава, че е необходимо да се разграничи легалният данъчен размер, който е фиксиран от закона, от реалния данъчен размер, който се влияе и от други фактори и би могъл да бъде различен от легалния.

Разграничаването на легален и нарастващ размер е особено полезно при анализа на връзката на данъка с облагаемата основа или с облагаемата маса. По правило нарастващият размер (Ж. Монтей го нарича пределен размер)6 се определя от измененията на данъка в зависимост от променливостта на данъчната основа или облагаемата маса. На практика този размер показва скоростта на изменение на данъка - явление, което се наблюдава както при пропорционалните, така и при прогресивните данъци. От своя страна, данъкът е функция на данъчната основа, а реалният размер често е по-висок от легалния. Всъщност реалният размер на данъка има икономическо, психологическо и математическо значение. В случаите, когато данъкът се определя на базата на реален размер, използването на легален размер показва, че продажната цена изразява въпросния данък. Следователно величината на данъка е равна на реалния размер по цената.

При подоходния данък е възможно да се допусне приспадане от дохода за текущата година на данъка, платим през същата година върху доходите от предходната година. В случая се смята, че премахването на приспадането от този род дава основание данъкът да се разглежда като използване на дохода, а не като бреме. Така държавата става съучастник в разпределението, а също и участник в разпределението на печалбите. В действителност отсъствието на приспадане на данъка не може да има такова значение. Ако данъкът нe се приспада от дохода, положението е същото както в случаите, когато реалният размер на данъка е по-висок от легалния. Техническото предимство на политиката на несъкращаване намира израз в избягването на годишните колебания на данъчния товар."

Следователно и в двата случая, независимо дали става дума за данъка върху оборота или за подоходния данък, реалният размер се определя като данъчното задължение се разделя на разликата между данъчната основа и данъчното задължение.

В зависимост от състоянието на размера може да се разграничат:

*Фиксиран данък. Той намира ограничено приложение. Става дума за данък, който е фиксиран по отношение на облагаемата маса и неговото реално тегло често намалява с нарастването на същата. Подобно явление се наблюдава при поголовния данък, който се плаща от дохода. В този случай глобалният размер на данъка намалява по отношение на дохода с неговото нарастване. Това дава основание да се направи изводът, че фиксираният данък е регресивен по отношение на дохода.

*Пропорционални, прогресивни и регресивни данъци. За да бъде дадена данъчна форма пропорционална, прогресивна или регресивна, определящо значение има това дали нейният размер е постоянен, нарастващ или намаляващ по отношение на облагаемата основа или облагаемата маса - дохода или капитала.

Трябва да се има предвид, че когато става дума за пропорционален или прогресивен данък повече от необходимо е по принцип да се посочи елементът, по отношение на който се проявява тази пропорционалност или прогресивност. Това е така, защото в действителност прогресивният данък върху квартирния наем (облагаема основа) не е непременно прогресивен по отношение на дохода (икономическият ресурс на данъка). От своя страна, пропорционалният данък върху оборота може да бъде регресивен по отношение на дохода на действителния данъкоплатец. Изразът "пропорционален" или "прогресивен" данък по-често се уточнява чрез начина на прилагане на данъчния размер към данъчната основа. Във връзка с това може да се каже, че данъкът е пропорционален тогава, когато неговата величина е изразена чрез една линейна функция на облагаемата основа. В този случай размерът е постоянен и определящ за квалифицирането на един стойностен данък. Той фактически е фиксиран по отношение на облагаемата основа. В тези различни случаи данъкът представлява постоянна функция, част от оборота, от дохода или величината на капитала.

Според Ж. Кондорсе (първият теоретик на прогресивния данък)

прогресивен е този данък, който се увеличава повече от пропорционално по отношение на облагаемата стойност. Това означава, че прогресивно е това облагане, при което данъчното задължение расте при нарастване на данъчната основа и нарастване на данъчния размер.

Необходимо е всъщност да се подчертае, че невинаги даден данък е прогресивен докрай. Прогресивният данък на практика никога не завършва с конфискация (изземване) на по-високите дялова от дохода, въпреки че неговият размер понякога може да надвиши 100%. От определена величина на облагаемата основа размерът по принцип става постоянен, което означава, че по-високите дялове от облагаемата основа се обхващат пропорционално.

Важна особеност на този тип облагане е обстоятелството, че прогресивният данък може да се използва, само ако данъчната основа има за съставки дохода или капитала. Оборотните данъци по принцип са пропорционални. Това Qзначава, че не може да се въведе пряк прогресивен данък върху оборота. Неудобството ще бъде това, че този данък ще бъде повече инструмент за дискриминация, отколкото регулатор на потреблението.

2.5. Данъчно задължение

Данъчното задължение показва величината на данъка за част или за цялата съвкупност на облагаемата основа. Получава се като данъчната основа се умножи по данъчния размер. В глобален план данъчното задължение е резултат от приложението на данъчния закон. Той показва абсолютното и относителното тегло на данъка и по принцип е показателен индикатор за състоянието на финансовата система. Общата сума на данъчното задължение отнесена към националния доход или вътрешния продукт дават възможност за оценка на характера на данъците и дори за дебати по повод на тяхната справедливост.

Представянето на елементите на данъка дава възможност да се отбележи, че:

• Елементите определят физиономията на всеки данък. Те са указание и ръководство за действие на всеки финансист.

• Елементите на данъка показват една логика на разсъждаване и една технология на действие, която трябва да съблюдава всеки, който има претенции да познава данъците и всеки който работи в данъчната практика.

• Разграничаването на облагаемата печалба и облагаемата основа е важно условие за рационалното използване на пропорционалните и прогресивните данъчни размери.