Joomla Software solutions Template

Payday loan

Управление на запасите

Същност - Фирмите формират запаси от краткотрайни материални Аи(КМА) с цел осигуряване на ритмичност и синхрон м/у снабдяването, пр/вото и реализацията. Поддържането на по – високо равнище на запасите влияе негативно на финия резултат, тъй като се увеличават потребностите за финансиране на КМА, появява се опасност ат влошаване на качеството им, морално остаряване, изпаряване, кражби, пропускат се алтернативни инвестиционни възможности. В някои случаи по – високото ниво на запасите е изгодно, тъй като намалява опасността от производствени престои, пропуснати продажби или ползи от по – високи отстъпки при покупки на по – голямо количество, повишаване на р/дите в резултат на увеличения на цените на суровините и материалите. Управлението на запасите изисква поддържането им на достатъчно ниво при дадени условия: р- ди по доставка, р- ди за съхранение, загуби от недостиг на запаси, за да функционира фирмата нормално и посреща промените в търсенето.

Видове запаси – Невъзможността да се получи синхрон м/у доставките, потребностите на пр/вото и реализацията, налагат фирмите да поддържат три вида запаси: запаси от суровини и материали; запаси от незавършено пр/во; запаси от готова продукция.

Управление на запасите от материали – От трите вида запаси акцентът при управлението се поставя върху запасите от суровини и материали. В състава им се включват: запаси на път; текущи запаси; гаранционни запаси, а за някои производства , в зависимост от особеностите на технологичния процес: подготвителни(за приемане, измерване, първична подготовка на материала) и сезонни запаси. Запасите на път са тези,к` се формират по време на доставките. Равнището на тези запаси се влияе от интервала от време м/у заявката за доставка и нейното изпълнение, така и от обема на заявката. Целта на управлението им е да се минимизират, като се намалява времето за изпълнение на доставките. Текущият запас осигурява нормално протичане на производствения процес в интервала м/у две поредни доставки. Тези запаси се управляват чрез определяне момента на изпълнение на доставката и оптималния и размер (обема на запаса). Увеличаването на броя на доставките води до намаляване на ср/вата инвестирани в материални запаси, р/дите по съхраняването им и застраховане, но до увеличаване на р/дите по доставките (командировъчни, заплати за снабдителите, транспортни, товароразтоварни, пощенски, комисионни по банкови разплащания). При намаляване броя на доставките тези р/ди намаляват, но се увеличава количеството доставяни материали, а като следствие и р/дите по тяхното съхраняване. Оптималният размер на запаса може да бъде намерен чрез известния модел на Уилсън за определяне на оптималното количество на една доставка по следната формула:  ОКД = √(2НКГ.РД)/СР  където НКГ е необходимото количество на материала за една година, РД р/дите по една доставка, СР складовите р/ди за единица производствен запас.

Моделът на Уилсън за оптималния размер на запаса е приложим при следните условия: 1.обемът на годишните потребности може точно да се планира (търсенето е известно); 2.потреблението на материалите е равномерно през годината; 3. доставките се изпълняват веднага (материалите постъпват без забавяне); 4. не се предлагат отстъпки при закупуване на по голямо количество.

В действителност търсенето на материалите, тяхното потребление в пр/вото и времето за доставките непрекъснато се променят, к` налага поддържането на гаранционен запас. Предназначението на гаранционния запас е да осигури ритмичност на производствения процес в случаи на нарушаване на нормалния ход на доставките или ритмичността на пр/вото. Увеличаването на размера на гаранционния запас, намалява вероятността от дефицит на материали, но повишава р/дите по издръжката на запаса. Управлението на запасите от незавършено пр/во е силно зависимо от особеностите на технологичния цикъл.

Управление на запасите от готова продукция – В състава на запаса от готова продукция се включва: текущ, гаранционен, а за някои производства и подготвителен. Подготвителният запас се формира в процеса на окомплектоване на готовата продукция и управлението му включва процедури по намаляване на времето на тези операции. При управлението на текущия запас от готова продукция се прилага модела за оптималния размер на доставката, к` се модифицира в оптимален размер на една партида. Увеличаването размера на партидата на експедираната продукция води до повишаване на складовите р/ди по съхранението на готовата продукция, но до понижаване на пласментните р/ди и обратно.

Контрол на запасите – Управлението на запасите включва, освен използването на модели за определяне на оптималния им размер, така и процедури за контролиране на състоянието им. В корпорации, к` произвеждат и тъгуват с разнообразна продукция, контролирането на запасите е доста сложно и трудоемко. Налага се изграждане на информационна с/ма за следене на размера на поддържаните запаси. Финият мениджър отговаря за изграждането и актуализирането й. В световната практика при управлението и контролирането на запасите се прилага модела АВС. При него материалите се класифицират на четири групи (А,В,С,D) в зависимост от с/стта им, влиянието им върху производствения процес, времето за доставка. В група „А” се включват най – скъпите материали, к` заемат около 20% от номенклатурата и около 70% от с/стта. При управлението на запасите за тях се провежда много строг контрол. В група „В” се включват материали, к` заемат 30% от номенклатурата и 20% от с/стта. За състоянието на запасите от материали в тази група контролът е умерен. В група „С” се включват материали, к` заемат около 10 % от с/стта, но 50% от номенклатурата. За управление на запасите от тези материали се отделя малко време. Обикновено се определя само „безопасно”ниво на запаса. В група „Д” се включват материали, к` престояват дълго време (повече от 6 месеца). Заявка за нова доставка за тях се прави след пълното им изчерпване.