Финанси на предприятието(1)

Най-четените учебни материали

Най-новите учебни материали

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)

Финанси на предприятието(1)

1. Пари и финанси

В условията на стоково-парични отношения парите са много важен елемент. Парите са единен измерител, еквивалент на стойностите на благата. В древността ролята на пари са изпълнявали житото, солта, добитъка, кожите и др. След това са започнали да се секът златни, сребърни и медни монети. По време на средновековието книжните пари и банкнотите, обменяеми в злато и сребро гарантират задълженията на държавното управление. През 1976 г. на сесията на Международния валутен фонд в Ямайка е се отхвърля стоковата форма на парите. От тогава основно платежно средство стават съвременните пари, които нямат собствена стойност, не представят стойността на златото или среброто. Те са кредитни книжни пари и символизират стойността. Зад тяхната покупателна сила стои авторитетът на държавата, закона и вземанията на Централната банка.

Функции на парите :

- Еталон за ценност. Парите са средство за изразяване и измерване на пазарните цени на стоките и услугите, и на доходите, плащанията, вземанията и задълженията.

- Законно средство на обръщение. Парите са разплащателно средство - покупателно, кредитно средство и средство за уреждане на задълженията

- Форма на богатството. Парите са най-изчистената от конкретност, най-абстрактната обществено приемлива форма, в която се притежава и натрупва богатството.

2. Предприятие

Предприятията основните участници в икономиката, имайки впредвид съвкупността от производство, реализация и потребление. Предприятията са правно-юридическа и икономическа форма на търговска дейност на физическите и на юридическите лица. Имуществото на предприятията са отделно от имуществата на собствениците на предприятията. Имуществото на предприятието е обект на собственост и предмет на сделки. Според Търговския закон предприятието е съвкупност от права, задължения и фактически отношения.

Правата са имуществени и неимуществени. Имуществените права имат стойностна оценка и включват вещните права – право на собственост и ползване, облигационните права – вземания и правата върху нематериалните блага – индустриална собственост – търговска марка, изобретения, ноу хау.

Неимуществените права нямат стойностна оценка. Това са: правото на всяко предприятие да има фирма /наименование/.

Задълженията са паричните и имуществени задължения на предприятието съгласно договори, парични задължения по кредити, данъчни задължения и др.

Фактически отношения – касаят търговската организация на предприятието, клиентите, партньорите, пазарната позиция.

Търговската дейност е: производството на стоки и продажбата им, покупка на стоки и препродажбата им, банкова дейност, застрахователна дейност, покупко-продажба на ценни книжа и на валута, туристическа, информационна, хотелиерска, рекламна и др. дейности.

Търговци – физически и юридически лица, обединени в предприятие и регистрирани съобразно закона под определено наименование, осъществяващи търговска дейност. Не са търговци физически лица, които се занимават със селскостопанска дейност, занаятчиите, които извършват услугит със собствен труд, когато не са регистрирали предприятие, както и лицата, които отдават под наем стаи – част от жилищата, в които живеят.

Предприятията са: Еднолични търговци и търговски дружества. Търговските дружества са частни и публични /държавни, общински/.

Едниличен търговец /ЕТ/ - собственика носи отговорност по задълженията на фирмата с личното си имущество и неограничено.

Събирателно дружество /с-ие/- персонално дружество, което е образувано от две и повече лица, които носят отговорност по задълженията на фирмата солидарно и неограничено

Командитно дружество /КД/ - персонално дружество образувано от сдружаването на две или повече лица, при което едно или повече лица /комплементари/ са солидарно и неограничено отговорни, а останалите /командитиски/ носят отговорност до размера на своето участие.

ООД – дружество с ограничена отговорност – учредено от едно /ЕООД/ или повече лица със законодателно установен минимален капитал от 5000 лв., разделен на дялове, собственост на отделните съдружници. Съдружниците отговарят солидарно и ограничено до размера на притежаваните дялове.

Акционерно дружество /АД/ - капиталово дружество на две или повече лица. При ЕАД е едноличен собсвеника. Капиталът е разделен на акции. Собствениците носят отговорност до размера на притежавания от тях капитал. Минималният размер на капитала е 100000 лв.

Командитно дружество с акции /КДА/ - смесена дружествена форма, при която на не по-малко от трима се издават акции.

Кооперациите – специфична форма на сдружаване на дребни собственици с цел осъществяването на стопанска дейност. Спадат също към предприятията.

3. Финанси на фирмата

Наука за финансите на предприятието– наука за управление на паричните потоци, на богатството, на капитала, на материалните и на паричните активи. Тази наука се занимава с проблемите на управлението на капитала на фирмата с цел увеличаването на капитала, реализирането на печалба и доходи. Обхваща уменията и знанията за ефективно балансиране на приходите и разходитена фирмата, за правилния избор на финансово-инвестиционни решения, за оптималното структуриране на капитала.

Финансите на фирмата – паричните потоци от и към фирмата

4. Финансов мениджмънт

Финансов мениджмънт е управлението на финансите на фирмата. Целите на финансовия мениджмънт са: реализиране и увеличаване на приходите, на печалбата, на капитала, на богатството, на имуществото на фирмата.

Финансовият мениджмънт има четири фази, през които минават финансите на фирмата:

- Формиране на капитала – набиране на собствен капитал на фирмата от вноски на собствениците и от разпределение на част от чистата печалба, както и осигуряване, привличане на заемни средства, безвъзмездни помощи и др.

- Инвестиране на капитала – влагане на капитала в необходими за дейността на фирмата материални, нематериални, финансови, дълготрайни и краткотрайни активи и др.

- Дезинвестиране – фаза на функциониране на капитала – производство, продажби, реализиране на приходи, възвръщане на вложения капитал и получаване на печалба от него.

- Изплащане на задължения на фирмата /фаза на разплащане/ - фаза на изтичане на парични потоци от фирмата с цел погасяване на задължения по кредити, изплащане на дивиденти, данъци и др.

Финансовият мениджмънт е способността за правилно управление на финансите на фирмата – постигането на оптимална структура на капитала, реализиране на печалба, поддържане на ликвидността, разумно инвестиране на паричните средства, правилно управление на активите на фирмата.

4. Същност и предназначение на капитала на фирмата

Капитал на фирмата – съвкупност от всички средства, с които разполага фирмата – всички материални и нематериални блага и финансовите активи. Капиталът е имущество на фирмата, от което се печели, което е включено в стопанския оборот с цел увеличаването му и реализиране на печалба.

Капиталът на фирмата се разделя на: собствен и привлечен.

Собственият капитал - вътрешните източници на финансиране на дейността – резерви, неразпределена печалба, печалбата за текущ период, амортизационни отчисления.

Привлечен капитал – външни източници на финансиране – привличане на нови съдружници чрез увеличаване на основния капитал, емисия на облигации, вземане от страна на фирмата на баннкови и др. кредити, неизплатени задължения по данъци, такси, социално и здравно осигуряване.

5. Собствен капитал на фирмата

Собственият капитал включва основния /учредителен/ капитал, допълнителния капитал, резервите, неразпределена печалба, печалбата за текущ период, амортизационни отчисления. Единствено при ЕТ закона не изисква наличие на учредителен капитал. При дружествата основният капитал се набира чрез дялови вноски. Тези вноски биват: парични и апортни /имущество/.

По решение на съдружниците фирмата може да формира допълнителен капитал посредством преобразуване на част от резервния капитал или чрез преобразуване на част от печалбата /неразпределената печалба. Източници на резервният капитал могат да бъдат печалбата или допълнителният капитал.

Основният капитал на фирмата, което е регистрирано като акционерно дружество се нарича акционерен капитал. АД може да се учреди по два начина: чрез публична подписка /сюксесивен начин/ и без подписка /симулативен начин/. При публичната подписка на желаещите да закупят акции се открива чрез обнародване от учредителите на предложение и информация за бъдещото дружество. Публичната подписка се осъществява чрез посредничеството на банки, брокери или директно при фирмата. При внасяне на вноските се издава удостоверение срещу което по-късно се издават акции. Без подписка – преобразуване на едно АД в друго чрез привилегирована замяна на старите акции с нови. Също така може да се осъществи при учредително събрание на което две лица да запишат повече от половината капитал на дружеството. Основният капитал при учредяване на АД без подписка е 100000 лв. и при набиране с подписка – 500000 лв.

Акция- съгласно Търговския закон трябва да съдържа следните реквизити: означение „Акция”, вид на акцията, пореден номер, форма, седалище на АД, размер на капитала на АД, общ брой на акциите, единична номинална стойност на акцията, купоните и техния падеж. Номиналната стойност на акцията е стойността, която е отбелязана върху акцията. Емисионна стойност – стойността, по която акцията се продава на първичния пазар. Пазарна или курсова стойност – при нея акцията се търгува на вторичния пазар или на фондовата борса. Нетната счетоводна стойност на акцията е отношението между собственият капитал на АД и броя на емитираните акции.

Видове Акции:

Поименни акции – на тях се изписва името на собственика.

Акции на приносител – анонимни, при тях собствеността се прехвърля чрез продажба или дарение без никакви формалности.

Обикновени акции – с право на глас в управлението на АД. Гарантират дивидент и дял от имуществото на АД при ликвидация.

Привилигировани акции – без право на глас и контрол и гарантират допълнителен дивидент и право на замяна.

Заменяеми акции – акции, които могат да бъдат заменени срещу облигации при определени условия.

Незаменяеми акции – акции при които не може да има замяна като при заменяемите.

Инвестирането в акции е рисково. Стойността на акциите на се подлагат всеки ден на пазарно преоценяване, което зависи от търсенето и предлагането, както и наличната информация. Дивидентите от акциите се променят в зависимост от общите финансови резултати от дейността на АД, както и от политиката за разпределяне на дивиденти.

Основният капитал на АД се нарича акционерен капитал. Формира се от сумата на продадените акции по номинална стойност. При реализиране на акциите по емисионна стойност по-висока от номинала на акциите, разликата влиза в резервен капитал.

Печалбата се разпределя между акционерите. Без решение на общото събрание на АД или без наличие на клауза в учредителния договор положителният стопански резултат не може да измени величината на основния капитал.

При загуба, основният капитал на АД се попълва за сметка на дъбедещи печалби.

6. Привлечен капитал

Привлеченият капитал е външен източник на финансови средства за фирмата. Привлеченият капитал може да е банков кредит, търговски кредит и облигационен кредит.

Видове банков кредит:

Според срока – краткосрочен /до 1 год./, средносрочен /1-3 год./ и дългосрочен /над три год./

Според вида си – ипотечен /с обезпечение на имот/, ломбарден кредит /със залог на движимо имущество или ценни книжа/, поличен /сконтов/ кредит – банката отпуска кредит срещу полица издадена от фирмата, овърдрафтен /контокорентен/ кредит – отпуска се по разплащателна сметка на фирмата с предварително договорен лимит за излизане на „червено” на сметката.

Чеков кредит – банката осребрява чек без покритие по сметката на фирмата.

Търговските кредити – форма на отложено плащане на стоки от фирмата-продавач на фирмата-купувач, което се гарантира с документ наречен полица или менителница. Търговският кредит предполага дългосрочно сътрудничество и доверие между фирмите. Освен това срещу менителницата и полицата фирмите могат да получат финансиране от търговските банки. А банките от своя страна да получат вземането от длъжниците.

Полица – запис на заповед, едностранна трата – кредитен документ, в който длъжникът е едновременно издател, платец и длъжник, който се задължава на посочената дата да заплати посочената сума.

Менителница - /трата/ - документ при който има три лица във взаимотношение: Издател /кредитор/, платец и бенефициент /приносител/. Менителницата е нареждане от страна на издателя до платеца да заплати определена сума на определен падеж. Менителницата може да се прехвърля /джиросва/ на друго лице, което я определя като заместител на парите.

Облигационни кредити – свързани са с емисията на ценни книжа – облигации. Облигацията задължава емитента да осигури на притежателя й съответен фиксиран доход. Облигациите са два вида: обикновени облигации и облигации заменяеми срещу акции. АД може да реши емитиране на облигационен заем минимум две години след учредяването си като сумата на заема не може да превишава 50% от внесения капитал. За да има замяна на облигации срещу акции е необходимо да се вземе решение на общото събрание на акционерите.

Неизплатени задължения на фирмата към търговските партньори – към персонала, държавния бюджет, към социално осигуряване, към здравната каса и др.

Финансирания – когато фирмата получава безвъзмездно средства за инвестиции, за покриване на лихви по взети кредити, също така субсидиите, дотациите, и др. от държавния бюджет и др.

Лизинг – форма на търговско отношение, при което се отдават под наем дълготрайни активи. Има два вида лизинг: оперативен и финансов лизинг. При оперативният лизинг лизингодателят остава собственик на активите отдадени под наем и след изтичане на договора. Финансовия риск се поема от лизингодателя. Финансовият лизинг е лизинг с изкупуване на актива от лизингополучателят. При него финансовия риск се поема от лизингополучателя.

Факторинг – Форма на изкупуване от страна на специализирана компания, наречена факсторинг компания, на трата издадена от доставчика и акцептирана от купувача. При факторинга се изключва възможността за регресен иск към издателя на менителницата.

7. Цена на собствения капитал

Универсална цена на капитала е лихвата в два основни аспекта: цена на собствения капитал, тоест това което капиталът ни носи, и цена на привлечения капитал – това, което плащаме за ползването на привлечен капитал.Цената на привлечения капитал е цена на финансиране.

Цената на собствения капитал е съотношението между реализираната от нея чиста печалба и собствения й капитал.

ПЧ х 100%

ЦСК = ---------------

СК

ЦСК – цена на собствения капитал

ПЧ – чистата печалба на фирмата за година като абсолютна сума

КС – Собствен капитал на фирмата по балансова стойност.

Коефициент за определяне на максимална пазарна стойност на фирмата – КПСмакс.

ЦСК

КПС макс. = ------------

ЛД

ЛД – лихвен процент по депозити в %

Този коефициент ни показва максимално колко пъти пазарната стойност на фирмата може да бъде по-голяма или по-малка от стойността на собствения капитал по баланс.

ЦСК

КПС макс. = ----------

ЛД + ПР

ПР- полагаща се рискова премия в %

Цена на акционерния капитал на дружества, чиито акции се продават на борса –

(Д + НП) х 100%

ЦАК = --------------------

АКП

ЦАК – цена на акционерен капитал

Д – сума на изплатения от АД годишен дивидент

НП – неразпределена годишна печалба

АКП – стойност на акционерния капитал по пазарен курс.

8. Цена на финансирането

Цената на финансирането на фирмата е цената на привлечения от фирмата капитал. Средната годишна цена на финансирането на дадена фирма от различни източници се определя като съотношение между сумата на лихвата от различни озточници в лева към общата величина на привлечения капитал.

Л₁+Л₂+...Л_n*100%

СЦФ = ---------------------------

К₁+К₂+...К_n

СЦФ – средна цена на финансиране

Л₁+Л₂+...Л_n– лихви, плащани за привлечен капитал от различни източници в лв.

К₁+К₂+...К_n– капитал от различни източници в лв.

Маргинална цена на привлечения капитал – Лихвата, която фирмата би трябвало да плати за допълнително привлечен капитал при финансирането на дейността си.

Маргинална цена на акционерния капитал – изчислява се по следната формула:

Д*100%

МЦАК = --------------

ПЦА – СЕ

Д – сума на дивидента, който се плаща по допълнителната емисия акции

ПЦА – обща продажна цена на акциите от допълнителната емисия

СЕ – стойност на допълнителната емисия на акции

9. Капиталова структура на фирмата

Капиталовата структура на фирмата е съотношението между собствен и привлечен капитал. Това съотношение може се вижда в пасива на баланса на предприятието.

При привличане на чужди средства фирмата трябва да увеличи доходността така, че при заемането на средства расте нормата на печалба върху собствения капитал на фирмата.

10. Ливъридж

Коефициентът на ефективност от ползването на заемни средства – показва ефекта от ползването на кредитни средства от фирмата. Нарича се „Ефекта на лоста”, „Ефекта на зъбната предавка”. Позволява при запазване на общата норма на печалба на капитала на фирмата да се увеличи нормата на печалба на собствения капитал и оттам доходът на собствениците.

НП₁

Коеф.3=------------

НП_О

НП₁– норма на брутна печалба по отношение на собствения капитал без ползването на кредитни средства

НП₀- норма на брутна печалба по отношение на собствения капитал при ползването на кредитни средства

За да има ефект ползването на кредитни средства, този коефициент трябва да е по-голям от единица.

Много важно е правилното използване на кредитните средства, за да повишат ефективността.

Ливъридж – капиталова структура в икономическата литература на САЩ и Канада – означава действие на лост

Гиринг – кап.структура в ик.литература във Великобритания – означава скоростна предавка.

Ливъридж коефициент /ЛК/-

ЛК = --------------

Д + СК

Д - сума на задълженията на фирмата

СК – собствен капитал на фирмата

Ливъридж коефициентът трябва да е в границите на 0,33 – 0,67, за да е приемливо поемането на финансов риск. Може да се изчисли и по следния начин

ПК

ЛК = --------------

ПК + СК

10. Желязно, сребърно и златно правило при привличане на капитал

Желязно правило – очакваният доход от привлечения капитал трябва да бъде по-висок от лихвите и другите суми за обслужване на кредита. Лихвите и другите плащания по кредитни средства не трябва да намаляват брутната печалба на фирмата. Посредством заемането на капитал тази печалба трябва да се увеличи или да си остане същата. В противен случай привличането на капитал е безсмислено. Привличането на капитал е оправдано само ако увеличава нормата на печалба върху собствения капитал на фирмата.

БП1 – БПО ≥ 0

БП0– първоначална брутна печалба на фирмата, преди заемането на капитал

БП1 - брутна печалба на фирмата след привличането на капитал

БП

Дбп = ---------- х 100%

БП + Л

Дбп – дял на брутната печалба на фирмата в сумата на брутната печалба и лихвите, плащани от фирмата

БП – брутна печалба на фирмата

Л – лихва за обслужване на кредитите плащана от фирмата

Дбп - Този показател показва каква част от реализираната печалба изтича под формата на лихви, плащани от фирмата.

Дл = ---------- х 100%

БП + Л

Дл – дял на лихвите в сумат ана брутната печалба на фирмата и лихвите, плащани от нея

БП – брутна печалба на фирмата

Л – лихви за обслужване на кредитите плащана от фирмата

Сребърно правило – показва съотношението между собствения и привлечения капитал на фирмата.

2 СК  ПК

СК – собствен капитал на фирмата

ПК – привлечен капитал на фирмата

С това неравенство се поставя горната разумна граница на задлъжнялостта на фирмата. Привлеченият капитал максимелно може д достигне стойност малко под два пъти по-голяма от тази на собствения капитал. Ливъридж коефициент – 0,67.

0,5 СК  ПК

С това неравенство се поставя долната разумна граница на задлъжнялостта на фирмата. Минималната стойност на привлечения капитал е правилно да бъде поддържана малко над половината от собствения капитал.Ливъридж коефициент – 0,33.

Златното правило – дълготрайните активи на фирмата трябва да се финансират от собствения капитал и от дългосрочни кредити, а краткотрайните активи съответно – от краткосрочни кредити и от собствен капитал .

11. Годишен финансов отчет

Годишният финансов отчет съдържа информация за имущественото и финансово състояние на фирмата и финансовия резултат за годината. Закона за счетоводството задължава фирмите да изготвят и публикуват годишен финансов отчет към 31 декември, който трябва да съдържа: баланс, отчет за приходи и разходи, отчет за паричния поток, отчет за собствения капитал и приложения. Тази информация се ползва от външни източници – банки, доставчици, клиенти, акционери, съдружници, персонал, държавни органи и др. Фирмата може да си изготвя и за по-кратки срокове финансови отчети но само за вътрешна информация. Информацията е от изключителна важност за фирмата – за съпоставяне на предишния с текущия период, за вземане на важни решения.

12. Баланс на фирмата

Баланс на фирмата е основна част от годишния финансов отчет. Балансът е таблица, която показва състоянието на фирмата към определен момент – всички активи и пасиви на фирмата. Тъй като се съставя към 31.12. от всяка година, той отразява състоянието на фирмата към края на отчетния период. Балансът се състои от две страни – актив и пасив.

Активът е от лявата страна на баланса. Отразява в какво са употребени собствените и привлечените средства. Разделя се на Дълготрайни активи и Краткотрайни активи. Дълготрайни – материални, нематериални и финансови активи. Краткотрайни – материални запаси, вземания, финансови средства.

Пасивът е от дясната страна и отразява източника на финансовите средства. Пасивът е съставен от две части1.собствен капитал – основен капитал, неразпределена печалба/загуба, резерви и 2.привлечен капитал – всички задължения и финансирания на фирмата.

Важно за баланса е, че активът е равен на пасива, което се нарича финансово-счетоводно равенство.

Балансът е много важен документ за фирмата, който представя много неща за фирмата – въз основа на него се вземат важни решения за бъдещата дейност, преценява се състоянието на фирмата и отделни финансови показатели.

13. Активи и пасиви

Активи – всички неща, които са собственост на фирмата, чрез които се осъществява дейността и увеличаване на капитал на собствениците. Активите са краткотрайни и дълготрайни. Дълготрайните са тези активи, които се ползват във фирмата повече от 1 година. Те пренасят стойността си поетапно в себестойността на продуктите и услугите на фирмата. Краткотрайните активи се използват еднократно и се ползват от фирмата не повече от 1 година. Те пренасят веднага стойността си в себестойността на продуктите и услугите.

Дълготрайните активи са материални /ДМА/, нематериални /НДМА/ и финансови. ДМА – имат натурално-веществена форма. Предназначени са за стопанска дейност, за административни цели, за отдаване под наем. Те са – всички сгради, транспортни средства, оборудване, съоръжения и др.

НДМА – нямат материално-веществена форма. От тях се очакват съществени икономически ползи. НДМА са всички разходи за учредяване, разширяване, ноу-хау, фирмени марки, програмни продукти и др.

Финансовите ДМА са определена форма на насочване на собствените средства на фирмата и включват дългосрочните инвестиции – дялове, акции, държавни ценни книжа, облигации и др. със срок на погасяване над 12 месеца.

Краткотрайни активи – биват материални запаси, вземания, финансови средства.

Материални запаси – материали, готова продукция, стоки, опаковки и незавършено производство.

Вземания – нематериални краткотрайни активи – суми, които фирмата има да взима в кратък срок до 12 месеца.

Финансови краткотрайни активи – парични средства на каса и по банкови сметки, както и краткосрочни инвестиции /акции, облигации, държавни ценни книжа/.

Пасиви – източниците на средства. Според това, дали са от собствени средства или от привлечени се дели на Собствен капитал и Привлечен капитал. Собствен капитал – основен капитал, неразпределена печалба/загуба, резерви. Привлечен капитал – всички задължения и финансирания на фирмата.

14. Приходи и разходи на фирмата. Отчет за приходите и разходите

Отчетът за приходи и разходи /ОПР/ е втората по важност част от годишния счетоводен отчет. ОПР показва начина на формиране на финансовия резултат на фирмата. В него се отразяват всички приходи и разходи за определения отчетен период.

Приходи – приходи от продажби на продукция, стоки, услуги и използването на ресурсите на фирмата от трети лица.

Разходи – отразяват намаляването на стойността на активи /амортизационни отчисления, вложени материали, ликвидирани дълготрайни активи, брак/, начисляване на заплати, социални осигуровки и други разходи, свързани с дейността на фирмата.

Раздели на ОПР:

ПРИХОДНА ЧАСТ – включва приходите от дейността, финансовите и и извънредни приходи

Приходи от дейността – приходи от обичайната дейност на фирмата.

Финансови приходи – приходи, получени от трети лица за използвани ресурси на фирмата – приходи от лихви за предоставени заеми, парични средства в банки, приходи от съучастия и дивиденти, положителни разлики от операции с ценни книжа, валута и др.

Извънредни приходи – имат случаен, извънреден характер - постъпления от различни случайни продажби, които не са свързани с дейността, приходи от отдадени под наем активи, получени суми от неустойки и др.

РАЗХОДНА ЧАСТ – съдържа разходите за дейността, финансовите и извънредните разходи.

Разходи за дейността – обичайни разходи, свързани с нормалната стопанска дейност на фирмата - Разходи за материали, разходи за външни услуги, разходи за заплати, за социални осигуровки, начислени амортизации на ДМА и НДМА.

Финансови разходи – разходи за лихви по кредити, отрицателни разлики от операции с ценни книжа, валута и др.

Извънредни разходи – имат случаен, извънреден характер – вземания на фирмата, глоби, неустойки, щети и др.

Разходи за данъци – намират се в отделен раздел на ОПР.

Финансовият резултат се изчислява като разлика между приходи и разлики. Бива – печалба и загуба. Ако има загуба, тя се вписва в приходната част на отчета, с което той се балансира до сумата на извършените разходи. Ако има печалба, тя се вписва в разходната част на отчета.

Печалбата и загубата се посочват в пасива на баланса. Загубата със знак -.

15. Печалба – същност и значение

Постигането на максимална печалба е от изключителна важност и основна цел за всяка фирма. То зависи до голяма степен от ефективното управление и поемането на риск от управляващите. Печалбата е и основен фактор за развитието на фирмата. За да се развива една фирма, за да има нови инвестиции е необходимо да се реализира печалба.

В Америка печалбата е култ. В Европа – форма на присвояване, въведена от предприемача. Според Маркс – печалбата е принадена стойност, която се конфискува от работниците.

16. Формиране, облагане и разпределяне на печалбата

Печалбата е обект, разглеждан от различна гл.т. – от финансово-счетоводна и от данъчно-правна. Печалбата има няколко разновидности – счетоводен финансов резултат, облагаема печалба, чиста печалба и неразпределена печалба. Тези разновидности се получават по различен начин. Към различните разновидности на печалбата има различни интереси от различни субекти – собственици, кредитори, държава, менджъри.

Счетоводен финансов резултат - /брутна печалба/ - крайният финансов резултат от стопанската дейност на фирмата, установен чрез отчета за приходите и разходите. Финансовият резултат може да бъде положителен или отрицателен според съотношението между реализираните приходи и разходи. Той е икономическият резултат от осъществявана дейност за определен счетоводен период.

Облагаема /фискална или данъчна/ печалба – според Закона за корпоративното подоходно облагане облагаемата печалба е положителната величина, определена на основата на счетоводния финансов резултат, установен като разлика между приходите и разходите преди определяне на данъците за сметка на печалбата и преобразуван по реда на този закон.В закона са определени начина за формиране на облагаемата печалба, размера на дължимите данъци, реда и срокове за внасянето им в приход на бюджета, преференции, ограничения, специфични проблеми и др.

Корекцията на финансовият резултат се извършва в годишната данъчна декларация. След данъчното преобразуване отрицателния финансовия резултат може да стане положителен, а положителния – отрицателен. Облагаемата печалба е винаги положителна, поради това, че загубата не се облага.

Чиста /нетна/ печалба – равна на разликата между брутната печалба и корпоративните подоходни данъци. Чистата печалба е реалната печалба на фирмата, с която фирмата може да разполага и да увеличава собствения си капитал. Това е чистия доход на собствениците и те решават как да бъде използван. Разпределянето на чистата печалба е според дяловете на съдружниците и се регламентира при учредяването на дружеството.

Неразпределена печалба – остава за разпореждане на фирмата. Това е неразпределения финансов резултат между собствениците. Тази печалба се реинвестира в бизнеса, т.е. увеличава собствения капитал. С увеличаването на собствения капитал фирмата има възможност да разшири дейността си. Така фирмата има възможност да увеличи икономическата си власт, да се наложи на пазара, да се развие максимално.

17. Рентабилност

Рентабилността е относителен показател за измерване на финансовия резултат.

Характеризира степента на ефективност на дейността. Показателите за рентабилност съпоставят резултатите от дейността на фирмата с постигнатото през предишните години или с резултатите, постигнати от подобни предприятия. Целта на сравнението е да се прецени постигнатото от фирмата и да се вземат подходящи управленски решения.

Рентабилността се изчислява като се съпостави постигнатата печалба към величина, приета за база. Според това, кой финансов резултат се съпоставя, рентабилността бива: брутна рентабилност или нетна рентабилност. База за изчисляване на рентабилността е капитала на фирмата, приходи, разходи, активи. Според базата рентабилността бива: Рентабилност на капитала, Рентабилност на база разходи, Рентабилност на база приходи, Рентабилност на активите.

Рентабилност на капитала – Универсална рентабилност. Изразява процентно съотношение между финансовия резултат и целия капитал, който обслужва икономическия оборот.

ФР.100%

КРк = ---------------

КРк – коефициент на рентабилност на капитала

ФР – финансов резултат

К – сума на капитала

Показва размера на финансовия резултат, реализиран със сто лева интестиран капитал.

Бива Рентабилност на собствения капитал и рентабилност на привлечения капитал.

Рентабилност на база разходи - Изразява процентно съотношение между финансовия резултат и извършените разходи.

ФР.100%

КРр= ---------------

КРр – коефициент на рентабилност на разходите

ФР – финансов резултат

Р – сума на разходите

Показва размера на финансовия резултат, реализиран със сто лева разходи.

Рентабилност на база приходи – Търговска рентабилност. Изразява процентно съотношение между финансовия резултат и приходите.

ФР.100%

КРп= ---------------

КРп – коефициент на рентабилност на приходите

ФР – финансов резултат

П – сума на приходите

Бива Рентабилност на собствения капитал и рентабилност на привлечения капитал.

Показва относителния дял на печалбата в общия размер на приходите или колко процента от приходите са печалба. Най-важен показател е нетната рентабилност на приходите, който ни дава информация за нетната печалба на 100 лева приходи – данните се взимат от Отчет за приходи и разходи.

Рентабилност на активите - Изразява процентно съотношение между финансовия резултат и реалните активи. Нарича се коефициент на капитализация на активите.

ФР.100%

КРа= ---------------

КРар – коефициент на рентабилност на активите

ФР – финансов резултат

А – сума на активите

Бива Рентабилност на собствения капитал и рентабилност на привлечения капитал.

Показва размера на финансовия резултат, реализиран от включването на 100 лева реални активи в стопанския опорот на фирмата.

18. Възпроизводство на капитала на фирмата

Капиталът в една фирма са вложената сума пари и имущество, с които се цели тяхното нарастване. Възпроизводство на капитала е непрекъснатото обръщение на капитала докато възстанови първоначалната си стойност и докато реализира печалба. Този процес най-общо се изразява по следния начин:

Ко  К₁

Ко – начален капитал

К₁– увеличен капитал след инвестирането му

По-ясно визуализиране на възпроизводството имат следните схеми:

Влагане на пари в банка

Ко  Депозит  К₁

Покупко-продажба на ценни книжа

Ко  ценни книжа  К₁

Пре-продажба на стоки

Ко  стоки  К₁

Производство и продажба на стоки

Ко  покупка на стои и наемане на работници  производство на продукция  К₁

Възпроизводството на капитала се разглежда в два аспекта: Кръгооборот на дълготрайните активи и кръгооборот на краткотрайните активи. Дълготрайните активи годишно се пренасят част от стойността си върху продукцията. Краткотрайните активи се включват в цената на продукцията изцяло. краткотрайните активи.

Възпроизводството на ДА касае амортизацията и амортизационната политика, а възпроизводството на КА касае управлението на КА на фирмата

19. Амортизация и амортизационна политика

Амортизация - процес на постененно прехвърляне на стойността на дълготрайните активи въргу продукцията във времето и в определено съотношение.

Почти всеки дълготраен актив участва в производствения процес и пренася постепенно, на части стойността си върху стойността на новосъздадения във фирмата продукт. Така дълготрайният актив се износва във времето и достига момент, в който се е износил напълно и трябва да бъде изваден от производството.

Съгласно закона за счетоводство фирмата е задължена да начислява амортизации на всички дълготрайни активи, с изключение на горите, земята, паметниците на културата, произведенията на изкуството и напълно амортизирани активи.

Всяка фирма трябва да разработи и одобри план за амортизация на всеки материален и нематериален дълготраен актив или по групи еднородни по вид активи. Амортизационният план е таблица, в която се съдържа информация за: дата на придобиване на дълготрайния актив, дата на въвеждане в експлоатация, полезен срок на ползване, амортизационна сума, остатъчна стойност, прилаган метод на амортизация, амортизационна норма, годишна амортизационна квота и др.

Отчетна стойност – стойността, по която даден дълготраен актив се записва в счетоводството на фирмата при неговото придобиване. Придобиването на актива е от покупка, производство, безвъзмездно, дялова вноска в капитала.

Амортизационна сума – част от отчетната стойност на актива, която ще се начислява като разход за амортизация в течение на периода на експлоатация. Тя е равна на отчетната стойност, намалена с приблизителната остатъчна стойност.

Остатъчна стойност – известна е и като ликвидационна стойност. Това е нетната сума, която фирмата може да възстанови от един дълготраен актив в края на неговия полезен живот, намалена с разходите за ликвидацията на актива.

Амортизациоен срок – предполагаем срок в години за използването на дълготрайния актив. Този срок се определя от фирмата и е според срока, за който даден дълготраен актив се износва.

Амортизационна норма – определя се в процент и показва частта от амортизационната сума, която ще се пренесе в себестойността на произведената продукция през съответния отчетен период.

Амортизационна квота – част от амортизационната сума на актива, която се начислява за разход за амортизация за определен период. Квотата зависи от прилаганите методи на амортизация и от определените условия във фирмата.

Амортизационен метод – чрез него се установява редът за намаление на отчетната стойност на счетоводен обект през срока на неговото използване.

20. Методи на амортизация

Законодателството в България дава възможност предприятията сами да избират метода на амортизация, но отделните методи са точно регламентирани. Разликата е в начина на определянето на амортизационните норми и последващото изчисляване на амортизационните квоти.

Основните методи на амортизация биват: линеен метод и нелинейни методи.

21. Линеен метод на амортизация

Лесен за изчисляване и широко използван. Прилага се при дълготрайни активи, за които лесно може да бъде определен полезния срок на годност. Годишната амортизационна норма е постоянна за целия период на използване на актива. Изчислява се по следната формула и се измерва в проценти:

Ан = 100/n

Ан - амортизационна норма, n – срок на използване на актива

Квотите за отделните години са равни и се получават по формулата:

Ак = Ас.Ан

Ак – амортизационна квота

Ас – амортизационна сума

Ан – Амортизациона норма

22. Нелинейни методи на амортизация

Амортизирането на актива се извършва неравномерно. Амортизационните норми за отделните години са различни. Вследствие на това, амортизационните квоти са различни. Нелинейните методи биват: дегресивни и прогресивни, в зависимост от това дали амортизационните квоти са по-високи в първите години или в последните години от срока на използване на актива.

Дегресивни методи – използват се широко, поради възможността да се прилага ускорена амортизация. Дават възможност по-голяма част от стойността на актива да бъде пренесена в себестойността на продукцията под форма на разходи за амортизация през първите години от използването му. Дегресивните методи се използват предимно за дълготрайни активи, които подлежат на по-бързо морално и физическо изхабяване. Дегресивни методи са: Констатно-дегресивен метод, метод на сумата на числата, неравномерно дегресивен метод, метод на изключителната амортизация.

Константно-дегресивен метод /метод на снижаващия се остатък/. Характерно за него е, че амортизационната норма се прилага към амортизационната сума, за да се получи амортизационната квота само за първата година, не както е при линейния – всяка година. За всяка следваща година амортизационната норма се прилага къмо остатъчната стойност на актива, по предпослената година. Остатъчната стойност за предпоследната година от амортизационния срок се разделя на 2 и двете части представляват амортизационната квота за последните 2 години.

Амортизационната норма се изчислява, като се умножава с коефициент на ускорение, който варира от 1,5 до 2,5.

Ако във фирма за актив на стойност 200 лв. е приет този метод с корекционен коефициент 1,8 например, амортизационната норма за 4 години ще бъде Ан=100/4 = 25%*1,8 = 45%, а амортизационните квоти за 4-те години са: 90.00, 49.50, 30.25, 30.25. Остатъчната стойност както следва: 110, 60.50, 30.25, 0.00.

Метод на сумата на числата. При определянето на амортизационната норма от значение е сумата на числата, която се получава като сбор от числата на годините в амортизационния срок. За четири години сумата е 1+2+3+4 = 10. Амортизационната норма е различна за отделните години и се получава като отношение между годините, оставащи до края на експлоатационния период на актива и сумата на числата. Например: за първата година – 4/10, за втората 3/10 и т.н. Амортизационната квота се получава като произведение от амортизационната сума и амортизационната норма.

Неравномерно дегресивен метод. Няма правила за изчисляване на амортизационните норми. Нормите за отделните години от амортизационния срок се избират напълно свободно, като единственото изискване е техния сбор да бъде точно равен на 100%. Поради това, че този метод е дегресивен, амортизационната норма намалява с всяка следваща година. Всяка от амортизационните норми по години се прилага към амортизационната сума, за да се получи амортизационната квота за всяка година.

Метод на изключителната амортизация. При него първата година от използването на даден актив се прилага изключително висока норма на амортизация. През следващите години от амортизационния срок нормата се определя по линейния метод или по някой от нелинейните методи на амортизация.

Прогресивен нелинеен метод – противоположен на неравномерно дегресивния. Фирмата определя амортизационните норми за годините на ползване на актива по своя собствена преценка, но тези норми са по-ниски в началото и постепенно се повишават към края на експлоатационния период. Прогресивният метод се прилага от фирми, за които първите години от използването на даден актив няма условия за пълно достигане на експлоатицонните възможности, но това ще се осъществи към края на неговия полезен живот. Прилага се при новосъздадени предприятия, които не са достигнали производствения си капацитет.

Също така, когато дадена фирма е нова на пазара, може да приложи този метод, за да постигне по-ниска себестойност и следователно да може да предложи по-ниска и конкурентна цена.

23. Обръщаемост на краткотрайните активи. Показатели за измерване на обръщаемост.

Краткотрайните активи преминават през всички фази на кръгооборота и се възпроизвеждат за време по-кратко от един отчетен период, за разлика от дълготрайните активи, които използват няколко отчетни периода и възпроизводството им през текущия период се ограничава до размера на начислените амортизационни отчисления. Обръщаемостта на краткотрайните активи е показател за степента на използване на краткотрайните активи и скоростта на техния оборот. Ускоряването на обръщаемостта е предпоставка за по-висока ефективност и по-висока рентабилност на активите.

Показателите за обръщаемост на активите могат да бъдат изчислени както за общия размер на използваните от фирмата краткотрайни активи, така и за отделните им елементи – материални запаси, вземания и финансови средства. Показателите са: времетраене на един оборот на активите в дни, коефициент на обръщаемост, коефициент на натовареност на краткотрайните активи, управление на материалните запаси, управление на вземанията, управление на паричните средства.

24. Времетраене на един оборот на активите в дни

Показва времето за обръщение на активите, т.е. колко дни са необходими на краткотрайните активи, за да извършат един оборот.

КМА.360

Т = -----------------------

НПП

Т - времетраене на един оборот в дни на материалните краткотрайни активи

КМА – средна наличност на краткотрайните материални активи

НПП – нетен размер на приходите от продажби

25. Коефициент на обръщаемост

Показва скоростта на обръщение на краткотрайните активи и показва броя на оборотите, които активите извършват пред определен период от време. Обръщаемостта на активите се изчислява като отношние на приходите от продажби и средногодишната сума на активите.

НПП

Ко = -----------------------

КА

Ко – коефициент на обръщаемост

НПП – нетен размер на приходите от продажби

КА – средна наличност на краткотрайните материални активи

Този показател определя способността на фирмата да генерира приходи от продажбата на продукти или услуги по отношение на краткотрайните активи, с които разполага. Обръщаемостта на краткотрайните активи показва колко пъти са се обърнали през годината, измерено чрез реализираните нетни приходи от продажби. Показва приходите, реализирани средно от използването на един лев активи.

26. Коефициент на натовареност на краткотрайните активи

Този показател показва сумата на краткотрайните активи, необходими за реализиране на един лев приходи.

КА

КЗ = -----------------------

НПП

КЗ – коефициент на заетост

КА – средна наличност на краткотрайните материални активи

НПП – нетен размер на приходите от продажби

Фирма, която поддържа висока степен на обръщаемост на активите, създава условия за увеличаване на своите приходи, печалби и капиталов ресурс. Ускоряването на обръщаемостта на краткотрайните активи води до освобождаване на парични средства, ангажирани в активи, а забавянето на обръщаемостта означава допълнително ангажиране на средства. Необходимо е да се установи точното количествено влияние на промяната в скоростта на обръщението на КА върху дейността на фирмата.

Ефектът от промяната в обръщаемостта на краткотрайните активи се изразява посредством сумат на освободения или допълнително ангажиран капитал. Този ефект се изчислява по следния начин:

П. /Т1 – То/

Е = ----------------------- = Х лв.

Е – Ефект от промяна в скоростта на обръщаемост на краткотрайните активи

П – Продажби през текущия период

Т1 – Продължителност на кръгооборота в дни през анализирания период

То – продължителност на кръгооборота в дни през предходния период

Д – продължителност на периода в дни

При ускоряване на обръщаемостта на краткотрайните активи от То на Т1 дни се освобождават средства в размер на Х лв., които могат да бъдат използвани за други цели. При забавяне на обръщаемостта се ангажират средства в размер на Х лв. които фирмата допълнително трябва да осигури.

27. Управление на материалните запаси

Всяка фирма трябва да поддържа оптимално ниво на запасите. Ако е много високо ще се получи задържане на непродуктивни краткотрайни активи и ще се правят излишни складови разходи. Много ниско ниво на запасите би довело до прекъсване на производствения процес и нарушаване на производствения ритъм поради липса на някои от суровините и материалите. Това ще доведе до проблеми в реализацията на продукцията. За да има правилно и ефективно управление на материалните запаси, е необходимо да се следят:

- минималното ниво на запасите, гарантиращо спазването на технологичната последователност в производствения процес без излишни престои и нарушения на качествата на продукцията

- разходите по доставка на различните суровини, материали и др.

- разходите по съгранение на материалните запаси

- оптимално количество на доставките, наречено целесъобразен размер на заявките.

За оптимално се счита това количество материални запаси, при което се изравняват разходите по съхранението с разходите по доставянето им.

Основните параметри, които фирмата трябва да следи с цел ефективно управление на материалните запаси са: долна граница на запаса, оптимално количество в една доставка, оптимален брой доставки.

Долна граница на запаса – минималното количество от съответния вид запас, което фирмата трябва да поддържа в склада, за да осигури ритмичността и непрекъснатостта на производствения процес.

Т . Кг

Гд = --------------------

Гд – долна граница на запаса

Кг – количество материал, употребено през годината

Т – времето за осъществяване на една доставка

С – брой работни седмици през годината

При достигане на критично ниво, е необходимо да се направи нова заявка.

Оптимално количество в една доставка – показва за това, какво количество от даден вид материал е най-изгодно да заяви фирмата. За определяне на оптималното количество в една доставка са важни разходите за доставката и разходите по съхранение на съответния вид материален запас.

_________

V 2. Кг . Р1

Копт. = -----------------------

К опт. – оптимално количество в една доставка

Кг – количеството материал, употребявано през годината

Р1 – разходите за една доставка

Р – складовите разходи за съхранение на материалните запаси

Оптимален брой доставки, управление на вземанията – показва най-изгодния за фирмата годишен брой доставки на различните видове материални запаси.

Кг

Допт. = -----------

Копт.

Допт. – оптимален брой доставки

Копт. – оптимално количество в една доставка

Кг – количеството материал, употребявано през годината

28. Управление на вземанията

Управлението на вземанията е от голямо значение за всяка фирма. При увеличаване на продажбите, растат и паричните постъпления, но в зависимост от процента на продажбите на кредит в общата сума на продажбите, нарастват постъпленията по фактури, ане постъпленията в налични пари. Всяка фирма разработва политика по отношение продажбите на кредит, за да не изпадне с ликвидни проблеми. Най-важни моменти при управление на вземанията са:

- определяне каква част от продажбите ще се осъществяват на кредит

- разпределяне на общия размер на вземанията по отделни клиенти

- определяне размера на паричните отстъпки

- постоянно наблюдение на вземанията

- оценка и класификация на клиентите

- политика на събиране на просрочени вземания

Обръщаемост на вземанията може да се изчисли по следния начин:

Пкт

Ковз = -----------------------

(В_з1 + В₃₂) / 2

Ковз – коефициент на обръщаемост на вземанията

Пкт– продажби на кредит

В31 – сума на вземанията към 01.01.

В32 – сума на вземанията към 31.12.

Периодът на събиране на вземанията – определя дните, необходими на фирмата, за да събере вземанията си от продажби на кредит.

360

Твз= -----------------------

Ковз

Ковз – коефициент на обръщаемост на вземанията

Твз– коефициент на обръщаемост на вземанията

29. Управление на паричните средства

Парични средства са: пари в касата, по разплащателни сметки и безсрочни влогове на фирмата. Те могат да се използват за текущите плащания. Управлението на паричните средства е от съществено значение за всяка фирма и зависи от спецификата на дейността. Различните фирми имат различна необходимост от парични средства за осъществяване на дейността. За определяне на оптимална парична наличност се ползват няколко модели и техники за управление на наличните пари.

1. Един от моделите дава приоритет на оценката на разходите, т.е. целта е да се намери оптималния размер на парични средства според различните видове разходи. Разглеждат се два варианта на вложения на свободните парични средства – налични пари и ценни книжа. Ако наличните парични средства са над оптималното ниво, е налице пропусната доходност от евентуалното им вложение в ценни книжа. Ако наличните пари са под оптималното ниво, ценните книжа трябва да се продадат, при което има допълнителни разходи във връзка със сключването на сделки за ценни книжа. Според този модел оптималното ниво на налични пари във фирмата е при което разходите, които възникват в двата случая се изравняват.

2. Друг модел – при него се въвеждат три парични баланса – минимален, оптимален и максимален. Целта е паричния баланс да е на оптимално ниво. Финансовият мениджър коригира паричния запас, когато има минимален или максимален баланс. За определянето на оптималното ниво е необходимо ежедневно наблюдаване на паричните средства във фирмата за по-дълъг период от време. Според резултатите от това наблюдение, се определят:

- минималното възможно равнище на наличните пари, което се възприема за неснижаема парична наличност

- варирането на входящи и изходящи парични потоци и максимално колебание

- максимално допустимо ниво на наличните пари, следкоето е ефективно да се закупят ценни книжа с цел реализиране на определена възвръщаемост.

Обикновено корекциите на паричния баланс се поверява на банките чрез техниката на автоматично изчистване на чековите или разплащателните сметки. Така парите преминават в лихвоносеща банкова сметка или в съкровищни менителници.

0. Оценяване на активите при тяхното придобиване

При придобиване на активи се прилага т.нар. историческа цена. Историческата цена може да бъде: цена на придобиване, себестойност или справедлива цена.

Цената на придобиване включва покупната цена и всички разходи, които фирмата прави, за да приведе дадения актив в подходящ за ползването му вид. Тези разходи могат да бъдат – доставка, монтаж, други.

Себестойност – включва основните производствени разходи на фирмата. Това са разходи за материали, външни услуги, за амортизации на активите, за заплати, социални осигуровки. Основните производствени разходи са разходите, без чието осъществяване не може да се произведе продукцията. Разходите за продажба на продукцията и разходите за организация и управление не се включват в себестойността.

Справедлива цена – сумата, за която един актив може да бъде продаден при сделка между информирани и желаещи осъществяване на сделката продавач и купувач. По справедлива цена се оценяват активи, които са безвъзмездно получени, които са обект на апортна вноска на някой от съдружниците.

31. Текущо оценяване на активите

Всяка фирма може да прави периодична преоценка на притежаваните активи. Обикновено това се прави в края на годината. Дълготрайните материални активи се преоценяват в края на всяка година според нивото на инфлация, определена и оповестена от Националния статистически институт. Фирмата определя процента на преоценка на ДМА, който не може да бъде по-висок от този на инфлацията. Земи и гори се преоценяват по справедливата им цена, определена от фирмата или от оторизиран оценител. Увеличението на стойността на активите води до формиране на преоценъчен резерв, който служи за покриване на евентуални бъдещи намаления на тази стойност, в резултат на преоценки.

Дългосрочни инвестиции – оценяват се в края на годината по справедливата им цена. Увеличението на балансовата стойност на тези инвестиции също се отчита като преоценъчен резерв. При всяко следващо намаление на стойността става за сметка на този резерв. Когато намалението е по-голямо от резерва, получената разлика се отчита като финансов разход.

Краткосрочни инвестции – акции, държавни ценни книжа, облигации или други ценни книжа в оборотен портфейл, които лесно се обръщат в пари. Целта на тяхното придобиване е да се препродадат препродадени в срок до една година. Оценяват се в края на всеки месец по борсовата им цена, ако са регистрирани на борсата и са борсово продаваеми.

Материалните запаси се оценяват в края на годината и се посочват в баланса по справедливата им цена, само когато тя е по-ниска от цената, по която се отчитат до момента.

Паричните средства, вземанията и задълженията във чуждестранна валута се оценяват по централния курс на БНБ в края на всеки месец.

31. Оценяване на материалните запаси при влагането им в производството

Материалните запаси са краткотрайни активи. Те са материали, продукция, стоки, амбалаж, незавършено производство. Всяка фирма сама избира метода на оценка на запасите. Методите за оценка на материалните запаси са:

а/ първа входяща, първа изходяща цена;

б/ първа входяща, последна изходяща цена;

в/ метод на средна претеглена цена

г/ конкретно определена цена по доставени партиди.

Първа входяща, първа изходяща цена – При този метод употребените материални запаси се изписват по оценки на тяхното придобиване и по реда на тяхното постъпление във фирмата.

Първи се изписват първите доставени материални запаси.

Метод последна входяща, първа изходяща /Lifo метод/ - При този метод употребените материални запаси се изписват по оценки на тяхното придобиване и по ред, обратен на реда на тяхното постъпление. Първи се изписват последните доставени материални запаси.

Метод на средна претеглена цена - При този метод употребените материални запаси се изписват по усреднена стойност чрез изчисляване на една средна претеглена оценка на постъпилите материални запаси. Текущата цена на материалите се установява като средна претеглена величина .

Метод конкретно определена цена по доставени партиди – При този метод фирмата сама решава кога кои материални запаси ще вложи в производството.

32. Инвестиране

Инвестирането е процес на използване, влагане на капитала на фирмата във всичко, което може да доведе до нарастването му, до реализирането на печалба. Инвестирането се нарича още капиталовложение. Схематично инвестирането се представя така: Ко  А К₁.

Ко – стартов капитал на фирмата

А – активи, в които се влага капитала

К₁ – капитал на фирмата в края на оборота му, увеличен с реализираните доходи

Брутна инвестиция – общата сума на капиталовложенията, направени от фирмата равна на сумата от реинтестициите и новите инвестиции.

Нето-инвестиции – Бруто инвестиции минус реинвестициите

Ефективността от реализирането на инвестционните проекти се установява посредством два метода – статични и динамични. Статичните методи не отчитат изменението на стойността на парите във времето.

Статични методи за установяване на ефективността на инвестцията

Статичните методи за установяване на ефективността са:

а/ Метод на сравняване на разходите

б/ Метод за определяне на критичното количество на продажбите

в/ метод на съпоставяне на рентабилността

г/ метод на определянето на срока за откупуване на инвестицията

33. Статични методи за установяване на ефективността на инвестицията

Статичните методи за установяване на ефективността са:

а/ Метод на сравняване на разходите

б/ Метод за определяне на критичното количество на продажбите

в/ метод на съпоставяне на рентабилността

г/ метод на определянето на срока за откупуване на инвестицията

Метод на сравняване на разходите

При два възможни инвестиционни проекта за производство и реализация на един и същ по вид, количество и качество и продажна цена продукт най-лесно би било да се сравнят разходите за единица продукция и да се предпочете този проект, който е с най-малки разходи.

Обаче, ако двата проекта са с еднакви разходи на единица продукция, но с различна структура на тези разходи, и има непълно натоварване на производствените капацитети, се налага изчисляването на т.нар.

Критично натоварване на мощностите.

Изчисляването е:

ПР₁ – ПР₂

КНМ =--------------------

ЕПрР₂ – ЕПрР₁

КНМ - критично натоварване на мощностите

ПР₁ – постоянни разходи при първия вариант на инвестиционния проект

ПР₂^-постоянни разходи при първия вариант на инвестиционния проект

ЕПрР₂ – променливи разходи за единица продукция при втория вариант на инвестционния проект

ЕПрР₁– променливи разходи за единица продукция при първия вариант на инвестционния проект

Полученият резултат показва натоварването на мощностите до достигането на което трябва да се предпочита вариантът с по-ниски постоянни разходи, тоест този с по-евтини машини, а над него –съответно вариантът с по-скъпите машини.

Постоянни разходи – влючват калкулираните във всяка единица продукция амортизационни отчисления за използваните машинии и съоръжения, ако има лизингови вноски за тях, и също лихвите по евентуален ползван за реализирането на инвестицията кредит, наеми ако има.

Променливи разходи –разходите за материали, горива, електроенергия, разходи за работни заплати, вноски за фондовете на социално и здравно осигуряване.

Метод за определяне на критичното количество на продажбите

Определянето на критичното количество на продажбите е определяне на годишното количество на продажбите на продукция в бройки под които не бива да се пада, защото фирмата ще реализира загуба. При продажби съответстващи на критичното количество приходите са равни на разходите и печалбата е равна на нула.

ПР

ККП =--------------------

ЕЦ – ЕПрР

ККП - критично количество на продажбите

ПР – обща сума на постоянни разходи

ЕЦ ^–единична цена на продукцията

ЕПрР – единични променливи разходи

Метод на съпоставяне на рентабилността

Нормата на рентабилност се получава по формулата:

НП х 100%

Р =--------------------

СК

Р – рентабилност

НП – нетна печалба

СК – среднозает капитал

Нетната печалба се получава като от брутната печалба се извадят дължимите данъци, а среднозаетия капитал се получава като сборът от стойността на инвестицията в началото на годината и остатъчната й стойност в края на годината се раздели на две.

При два алтернативни инвестиционни проекта се избира този с по-висока рентабилност.

Метод на определянето на срока за откупуване на инвестицията

Намира широко практическо приложение. За инвеститора е много важно да знае за колко време вложените пари ще се върнат изцяло и фирмата почне да работи само на печалба.

СОИ =---------

НПП

СОИ – срок за откупуване на инвестицията в години

И – стойност на инвестицията в лева

НВВ – годишен нетен паричен поток, изчислен като сума от нетната печалба плюс амортизационните отчисления в лв./година.

34. Динамични методи за установяване на ефективността на инвестцията

Динамичните методи за установяване на ефективността са:

а/ Метод на нетната настояща стойност

б/ Метод на вътрешната норма на възвръщаемост

в/ Метод за определяне срока за откупуване на инвестицията

Метод на нетната настояща стойност

БС = НС х (1 + ЛК)ⁿ

БС – бъдеща стойност на съответен капитал

НС – настояща стойност на съответния капитал

ЛК – лихвен коефициент /по безсрочни влогове/

n – брой на годините, за които съответния капитал се инвестира

тази формула е известна като формула за сложно олихвяване на дадена сума пари, а изразът (1 + ЛК)ⁿ се нарича сложнолихвен фактор.

БС

НС = ---------

(1 + ЛК)ⁿ

Тази формула се нарича дисконтираща, а изразът 1/(1 + ЛК)ⁿсе нарича дисконтов фактор.

Инвестицията се счита за изгодна, когато полученият по метода на нетната настояща стойност резултат е с положителен знак. Избира се този проект, който е с най-голяма нетна настояща стойност.

НПП₁ НПП₂ НПП_n

ННС = ---------------- + -------------- + -……. + -------------- - Ко

(1 + ЛК)¹ (1 + ЛК)² (1 + ЛК)ⁿ

ННС – нетна настояща стойност

НПП1,2,n – нетни парични потоци за първата, втора и т.н. години

ЛК – лихвен коефициент

Ко – първоначални капиталови разходи /без разходи за оборотни средства/

Рентабилност на база нетна настояща стойност

ННС х 100%

РННС = -----------------

Ко

Ко - първоначални капиталови разходи

Метод на вътрешната норма на възвръщаемост

Чрез този метод се отчита факторът време при нарастването на парите, както и при предишния метод

НПП₁ НПП₂ НПП_n

Ко = ---------------- + -------------- + -……. + --------------

(1 + ВНВ)¹ (1 + ВНВ)² (1 + ВНВ)ⁿ

Ко – първоначални капиталови разходи

ННС – нетна настояща стойност

НПП1,2,n – нетни парични потоци за първата, втора и т.н. години

ВНВ – вътрешна норма на възвръщаемост

Когато ВНВ е е по-голяма от лихвата по депозит, при други равни условия инвестицията е обоснована. По този начин се преценява и ефективността от взимането на кредит за извършване на инвестицията. Ако нормата на вътрешна възвръщаемост е по-голяма от лихвата за обслужване на кредита, се счита, че инвестицията може да бъде направена чрез ползването на кредит.

Динамичен Метод за определяне срока за откупуване на инвестицията -

НПП

СОИ =---------

ННС

СОИ – срок за откупуване на инвестицията в години

НПП – нетни парични потоци

НВВ – вътрешна норма на възвръщаемост

Срокът за възвръщане на инвестицията трябва да съответства на или да е по-кратък от срока за финансово амортизиране на ползваните за това активи.

35. Рискът при инвестирането

Рискът при инвестирането е свързан с вероятността предвидените постъпления от определена инвестиция да не съответстват на фактическите постъпления.

Инвистициите с по-голям риск изискват по-голяма норма на възвръщаемост.

Общият пазарен инвестиционен риск е свързан с несигурността на пазара като цяло и отразява колебанията на общата пазарна конюнктура. Индивидуалният риск е рискът свързан с дейността на едно предприятие.

Рискът се измерва чрез дисперсията D и стандартното отклонение . Колкото по-големи са двете величини, толкова по-голямо е отклонението от очакваните постъпления, т.е. рискът е по-голям. Дисперсията и станд.отклонение се изчисляват по сл.начин:

D = (ФП - ОП)²

ФП – фактически постъпления

ОП – очаквани постъпления

 = D =  (ФП – ОП)²

За определяне на индивидуалния риск се използва понятието  -коефициент, който изразява съотношението между уникалния риск и пазарния. Този коефициент показва чувствителността на доходността от определен вид инведстиция спрямо колебанията на общата средната, нормалната пазарна доходност.

ИР

 =----------

ПР

ИР – индивидуален риск

ПР – пазарен риск

ПРу

 = --------

ПРс

Коефициент 1-ца показва чувствителност, равна на пазарната, а 0,3 – слаба чувствителност, а 3 – силна чувствителност.

Изискуема доходност на една инвестиция се определя по формулата:

ИДИ = БД +  х ПРс

БД – безрискова доходност в % по съкровищни бонове

 - бета коефициент

ПРс – стандартна премия за риска за съответния вид вложение в %

У нас като безрискова доходност е най-добре да се ползва лихвата по безсрочни депозити.

ИДИБ = БДд + ПРс

ИДИБ – изискуема конкретна инестиционна доходност в България в %

БДд – безрискова доходност в % по безсрочни влогове

 - бета коефициент

ПРс – стандартна премия за риска за съответния вид вложение в %

Финансовият мениджър трябва да вземе решение относно разнообразяването на инвестиционния портфейл с инвестиции, което помага за намаляването и елиминирането на уникалния риск и до приближаването му до пазарния.

За да се получи ефекта на елиминиране на уникалния риск, избраните инвестиционни проекти трябва да бъдат максимално необвързани един от друг, колебанията в доходността им трябва да бъдат с ниска взаимна корелация.

36. Инвестиране в облигации

Инвестирането в ценни книжа е влагане на капитал в облигации, акции, анюитети и др.

С определянето на сегашната цена на облигациите се решава дали една инвестиция е изгодна или не. Ако сегашната цена е по-голяма от цената на придобиване, то инвестицията е изгодна и обратно.

Сегашната цена на едногодишна /безрискова/ държавна облигация, която е с отстъпка в номинала може да се изчисли по следния начин:

НО

СЦКДОон = ---------

1 + ЛК

СЦКДОон – сегашна цена на краткосрочна държавна облигация

НО – номинал на облигацията

ЛК – лихвен коефициент по депозитите по безсрочни влогове

Сегашната цена на тримесечна облигация може да се изчисли по следния начин:

НО

СЦКДОон = ------------------

1 + 3/12 х ЛК

СЦКДОон – сегашна цена на краткосрочна държавна облигация

НО – номинал на облигацията

ЛК – лихвен коефициент по депозитите по безсрочни влогове

Сегашната цена на средно- и дългосрочни облигации се изчислява по следния начин:

ЛО1 ЛО2 ЛОn + НО

НСОр = --------------------- + ----------------------- + .......... + -----------------------

(1 + ЛК + КПР)¹ (1 + ЛК + КПР)2(1 + ЛК + КПР)ⁿ

НСОр – настояща стойност на рискова облигация

ЛО1, ЛО2, ... ЛОn – годишен доход от облигацията

ЛК – лихвен коефициент по депозитите по безсрочни влогове

КПР – коефициент отразяващ премията за риск по облигации. У нас се използва коефициент 0,01 за правителствени облигации и 0,02 за корпоративни облигации.

В случай че настоящата стойност е по-висока или равна на покупната, то от инвестирането има полза и обратно.

36. Инвестиране в акции

Инвестирането в акции са два вида – поупка на акции с цел осигуряването на „вечен” доход, т.е. целта е да не се продават и с цел на по-късен етап да бъдат препродадени.

Настоящата стойност на акция, осигуряваща вечен доход:

НСАвр = -------------

ЛК + КПР

НСАвр – настояща стойност на акция „вечен доход”

Д – гарантиран или прогнозен дивидент в абсолютна стойност

ЛК – лихвен коефициент по депозитите по безсрочни влогове

КПР – коефициент отразяващ премията за риск по съответната акция. У нас се използва коефициент 0,02 за привилегировани акции и 0,08 за обикновени акции.

Настоящата стойност на акция с цел по-късна препродажба:

Д1 Д2 Дn + ПЦА

НСАп = ---------------------- + ---------------------- + ... + -----------------------------

(1+ ЛК + КПР)¹ (1+ ЛК + КПР)¹ (1+ ЛК + КПР)ⁿ

НСАn – настояща стойност на акция с цел препродажба

Д1, Д2...Дn – гарантиран или прогнозен дивидент по години в абсолютна стойност

ЛК – лихвен коефициент по депозитите по безсрочни влогове

ПЦА – прогнозируема продажна цена на акцията след определен брой години

Настояща стойност по-голяма от тази, по която акцията се продава на пазара показва по-голяма ефективност на инвестицията и обратно.

37. Инвестиране в анюитети

Инвестирането в анюитети цели осигуряването на определен годишен доход, обикновено еднакъв. Анюитетите са платими за определен брой години или са вечни.

Настоящата стойност на вечен анюитет, осигуряващ фиксиран доход: Рискът е минимален, поради това, че платец е държавата или застрахователна компания или пенсионен фонд. Цената, на която може да се купи или продаде такъв анюитет се определя по следния начин.

ФДА

НСАнвФ = -------------

ЛК + КПР

НСАнвФ – настояща стойност на вечен анюитет с фиксиран доход

ФДА – фиксиран годишен доход абсолютна стойност

ЛК – лихвен коефициент по депозитите по безсрочни влогове

КПР – коефициент отразяващ премията за риск по съответната акция. Използва се стандартен КПР за корпоративна облигация, равен на приблизително 0,02.

Настоящата цена на вечен анюитет, при който доходите не са фиксирани, а са динамизирани според общия темп на увеличение на заплатите се определя по следния начин:

ФДА1

НСАнвД = -----------------

ЛК + КПР - ЗК

НСАнвД – настояща стойност на вечен анюитет, носещ динамизиран доход

ФДА1 –годишен доход абсолютна стойност през 1-та година

ЛК – лихвен коефициент по депозитите по безсрочни влогове

ЗК – коефициент на годишно нарастване на заплатите

Настоящата цена на анюитет, осигуряващ доходи в продължение на ограничен брой години – 5, 10, 15 и т.н. , настоящата стойност се определя по следния начин:

АД АД АД

НСАнл = ---------------------- + ---------------------- + ... + -----------------------------

(1+ ЛК + КПР)¹ (1+ ЛК + КПР)¹ (1+ ЛК + КПР)ⁿ

НСАнл – настояща стойност на анюитет, носещ доходи за определен брой години

АД – анюитетен годишен доход абсолютна стойност

ЛК – лихвен коефициент по депозитите по безсрочни влогове

Всички настоящи стойности на анюитети над и равни на реално предлаганите на финансовия пазар цени на анюитети показват изгода от закупуването на анюитета и обратно.

38. Определяне на ориентировъчната пазарна стойност на предприятияОпределяне на

Коефициент за определяне на максимална пазарна стойност на фирмата –

ЦСК

КПС макс. = ---------------

ЛД

ЛД – лихвен процент по депозити в %

ЦСК

КПС макс. = ------------

ЛД + ПР

ХП- полагаща се рискова премия в %

Пазарна стойност на предприятие

НП

ОСП = --------------

ЛК + КПР

ОСП – ориентировъчна пазарна стойност на предприятието

НП – нетна печалба на предприятието за година за продължителен период

ЛК – лихвен коефициент по безсрочни депозити в първокласна търговска банка

КПР – коефициент премия за риска – препоръчителне е да бъде около 0,08, т.е. премия за риска равна на тази при стандартно рисковото инвестиране в акции.

Коефициент на премия за риска над 0,08 показва по-високо рисково предприятие, а под 0,08 – по-нискорисково предприятие.

Инвестирането в предприятие е рисково, което предполага калкулиране и отчитане на риска и на перспективата да бъде получен по-висок доход в сравнение с безрисковите вложения.

За да се влагат пари в предприятие трябва предприятието да носи доход по-висок от този по безсрочни депозити в първокласна банка, който доход се приема за безрисков.

В случай, че дадено предприятие е на загуба, пазарната му оценка е сума от пазарната стойност на отделни дълготрайни и краткотрайни активи плюс евентуална добавка.

39. Определяне на ориентировъчната пазарна стойност на недвижимости и наеми

Цената на недвижимостите е функция от наемите /рентите/. За да бъде изчислена ориентировъчната пазарна цена на сграда, земя и др., трябва да се знае наемът или рентата, които се получават. Обратното – наемът може да се изчисли ако се знае пазарната цена на дадена недвижимост.

ЧН

ОПЦН = ------------

ЛК + КПР

ОПЦН – ориентировъчна пазарна цена на съответната недвижимост

ЧН – чист наем

ЛК – лихвен коефициент по безсрочни депозити в първокласна търговска банка

КПР – коефициент премия за риска – препоръчва се да бъда около 2%

Изчисляването на ориентировъчните цени на недвижимостите ни дава информация когато имаме желание да закупим недвижимост.

По-изгодно е да се закупи на по-ниска от ориентировъчната пазарна стойност и да се продаде на по-висока от ориент. пазарна стойност.

Тази стойност определя дали в момента пазарът на недвижимости е „Пазар на продавачите” или „Пазар на купувачите”. „Пазар на продавачите” когато цените на предлаганите недвижимости са по-високи от ориентировъчно определените. „Пазар на купувачите” – когато цените са по-ниски от изчислените ориентировъчни цени.

ОЧН = ПЦН х (ЛК + КПР)

ОЧН – ориентировъчен чист наем на година

ПЦН – пазарна цена на недвижимостта

ЛК – едногодишен лихвен коефициент по безсрочни депозити в първокласна търговска банка

КПР – коефициент премия за риска – препоръчва се да бъда около 2%.

Изчисляването на ориентировъчните цени на наема ни дава информация когато имаме желание да закупим недвижимост.

За наемателя е по-изгодно да плаща наем по-нисък или равен на ориентировъчната пазарна стойност.

ЧФН х 100%

Д = ----------------

ПЦН

Д – годишна доходност в % от дадена недвижимост

ЧФН – чист реализиран наем средно за година през някакъв представителен период

ПЦН – съответна пазарна цена на недвижимостта

Ако получения резултат е с 2 или повече процентни пункта по-висок от годишната лихва по безсрочните депозити на първокласните банки, то инвестицията в определената недвижимост е изгодна. По-ниски стойности от лихва плюс два процентни пункта отгоре показват, че инвестицията не е изгодна.

40. Ликвидност на фирмата

Ликвидност – способността на определен актив да бъде лесно обърнат в пари. Парите са най-ликвидния актив.

Ликвидността на предприятието се разглежда в 3 аспекта: платежоспособност, способност на финансовите активи да бъдат обърнати в пари и степени на ликвидност.

1. Платежоспособност – възможността на предприятието да погасява паричните си задължения и да извършва необходимите плащания за дейността;

НПС  ЗМ

ННС – налични парични средства

ЗМ – падежи по задължения към момента

Структурната ликвидност се отнася до поддържането на ликвидност във времето, в динамика. Изрядната ликвидност е към всеки даден момент наличните парични средства на фирмата да покриват задълженията. Златното правило при външно финансиране е: Краткосрочните активи да се финансират с краткосрочни кредити /до 1 година/, а дългосрочните активи – с дългосрочни кредити.

ВПП – ИПП МПР

ВПП – входящ паричен поток

ИПП – изпходящ паричен поток

МПР – минимални парични резерви в касови наличности и по безсрочни влогове.

2. Способност на финансовите активи на фирмата да бъдат превърнати в пари, т.е. да придобият най-ликвидната си форма; Нарича се средносрочна или дългосрочна ликвидност. Засяга обслужването на средносрочни и дългосрочни задължения, както и възможността на фирмата да предостави гаранции за покриването на задълженията. Включва всички активи, които могат да бъдат продадени на пазара.

ПН + БЛА

ККЛ = -----------------

ЗМ + КЗ

ККЛ – коефициент на краткосрочна ликвидност

ПН – парични наличности

БЛА – бързо ликвидируеми активи /менителници, полици, акции, облигации/.

ЗМ – задължения към момента

КЗ – краткосрочни задължения

При стойности по-големи или равни на единица – показва добра ликвидност.

ПН + БЛА + СДЛА

КСДЛ = ------------------------

ЗМ + КЗ + СДЗ

КСДЛ – коефициент на средносрочна и дългосрочна ликвидност

СДЗ – средносрочни и дългосрочни задължения

При стойности приблизително равни или по-големи от 1-ца показва за добра ликвидност.

3. Степени на ликвидност на активите – първа, втора и трета степен на ликвидност.

Първа степен – наличностите в брой, по разплащателни сметки и по безсрочни депозити.

Втора степен – срочни депозити, акции, облигации, полици и менителници, движимо имущество, краткотрайни материални активи

Трета степен – дълготрайни материални активи. Първата и втората степен се отнасят до покриването на краткосрочни, средносрочни и дългосрочни задължения, а третата степен – гарантирането на задълженията на фирмата.

41. Финансов анализ

В условията на отворен пазар и силна конкуренция анализът на финансовото състояние е въпрос на ефективен мениджмънт, на търсене на предимства пред конкурентите, на стратегия за краткосрочно и дългосрочно бъдещо развитие.

Всяко едно управленско решение следва да се базира на обстоен анализ на голяма по обем техническо и икономическа информация. Анализът се явява като междинен етап в процеса на управлението между събирането на информацията и вземането на едно управленско решение. Анализът освен това служи не само като база на вземането на едно или друго управленско решение, но той лежи и в основата на стопанската стратегия, която фирмата ще следва през един по-кратък или по-дълъг период от време. Извършва се изследване за да се получат финансовите резултати, финансово състояние и финансова структура на фирмата. По този начин се създава основа за вземане на мотивирани финансово-икономически решения.

Целта на финансовия анализ е да се установят закономерностите и тенденциите в развитието на стопанските явления и процеси и да се измери посоката и степента на влияние на факторите, които ги обуславят, за да се ограничат отрицателните и се засилят положителните въздействия. В резултат на финансово – икономическия анализ се получава информация, която е необходима на финансовите мениджъри за вземане на обосновани и разумни управленски решения.

Финансовият анализ е свързан с разчленяване на изучаваните обекти на техните съставни части с оглед на по-пълното опознаване на тяхната същност и характерно поведение. Той е функция, без чието осъществяване е немислима реализацията на управлението на фирмата като процес. Както планирането и отчитането, така и контролът и регулирането са немислими без практическото му осъществяване.

В зависимост от целите на изследването, резултатите от анализа в най-общи линии се използват за:

- даване цялостна оценка на резултатите от стопанската дейност в т.ч. и на проведените мероприятия по опазване на околната среда;

- разработване основните показатели и нормативи за текущата дейност;

- оценка на резултатите от проведените мероприятия за разкриването на резервите и пътищата за тяхната мобилизация;

- обосноваване стратегията за развитието на фирмата.

В съвременните условия значението на финансовия анализ нараства значително и той се превръща в един от най-важните елементи на управленския процес. Това е така, защото чрез него се разкрива миналото развитие на дадено предприятие и се очертават контурите на бъдещата му финансова политика, т.е. той се явява основа за прогнозиране на бъдещето.

42. Показатели за рентабилност

Рентабилността е критерий за просперитет на фирмата. Показва възвръщаемостта от използвания капитал /показва изменението – увеличение или намаление на изходните средства за стопанската дейност/. Рентабилността се определя от два компонента:

1. Първият компонент включва определянето на процентния дял на печалбата към продажбите, т.е. нормата на печалбата в получените приходи.

2. Вторият компонент показва ефективността от използване на целия капитал от гледна точка на неговото обръщение по отношение на продажбите. Получава се като стойността на продажбите на отчетния период се раздели на размера на общия капитал, включващ всички активи.

Това се представя по следния начин:

Печалба печалба продажби

------------------------------ = ------------------------- Х -----------------------

Използван капитал продажби капитал

Двата компонента на възвръщаемостта са променливи величини, но между тях има връзка. В практиката се използват няколко показатели за рентабилност:

Коефициент за рентабилност на приходите от продажби /КРПП/ - показва съотношението между финансовия резултат /ФР/ и нетния размер на приходите от продажби /НРПП/.

КРПП = (ФР) : (НРПП)

С този коефициент се анализира ефектът на доходността на получените приходи, подчертава се връзката между цените на продуктите и услугите не само с величината, но и със скоростта на обръщението на капитала, както и тяхното отражение върху фирмената печалба.

Коефициент на възвръщаемост на активите /КВА/ - показва съотношението между финансовия резултат /ФР/ и реалните активи /РА/, използвани в стопанската дейност.

КВА = (ФР) : (РА)

С този коефициент се анализира ефективността на използване на реалните активи, тъй като те именно създават икономическата полза, съпоставена с направените от фирмата разходи.

Коефициент на рентабилност на собствения капитал /КРСК/ - показва съотношението между Финансовия резултат и собствения капитал /СК/.

КРСК = (ФР) : (СК)

Този коефициент е важен за собствениците, защото отчита увеличаването на собствения капитал.

43. Показатели за ефективност –

Показателите за ефективност са количествени характеристики на съотношението между приходите и разходите на фирмата.

Приходи

КЕР = ------------

Разходи

КЕР – коефициент на ефективност на разходите – дава ни информация за размера на приходите, които са реализирани с един лев разходи.

Разходи

КЕП = ------------

Приходи

КЕП – коефициент на ефективност на приходите – дава информация за това колко разходи са направени във фирмата за получаване на 1 лев приходи

Благоприятна стойност на КЕП = 0,95.

Фирмата се стреми за повишаване на ефективността на приходите и разходите, да се реализират повече приходи с по-малко разходи.

Мярка за ефективност е т.нар. „Разходи на 100 лева приходи”:

Разходи

Р/100 лв. ПР = ------------ х 100

Приходи

Всяко изменение на разходите на 100 лв. приходи влияе пряко върху рентабилността на приходит, защото сумата от тези два показателя е 100%.

44. Показатели за ликвидност

Ликвидност – степента, в която определен актив на фирмата може бързо и евтино да се превърне в пари, които по дефиниция са напълно ликвидни.

Коефициентите на ликвидност показват способността на фирмата да изплати в кратък срок своите задължения. Важен момент в дефинирането на тази способност е изясняването на въпроса “Кога предприятието може да обърне тези активи в пари?” или това е изясняването на степента на ликвидност на отделните елементи на активите.

Коефициент на обща ликвидност /КОЛ/– показва отношението между Краткотрайни активи /КА/ и краткосрочни задължения /КЗ/

КА

КОЛ = --------

КЗ

Коефициентът на общата ликвидност е равен на Краткотрайните активи разделени на краткосрочните задължения. Ако е над 1-ца, тогава бизнесът има достатъчни краткотрайни активи за да изплати всички краткосрочни задължения. Като правило коефициентът трябва да бъде около 2. Нисък коефициент може да значи проблеми с платежоспособността. Много висок коефициент може да значи, че ръководството на фирмата не инвестира свободните активи ефективно.

Коефициент на абсолютна ликвидност /КАЛ/– показва отношението между Парични средства /ПС/ и краткосрочни задължения /КЗ/

КА

КАЛ = --------

КЗ

Коефициент на незабавна ликвидност /КНЛ/– показва отношението на сбора от краткосрочни инвестиции /КИ/ и Парични средства /ПС/ към краткосрочни задължения /КЗ/

КИ + ПС

КНЛ = ------------

КЗ

Коефициент на бърза ликвидност /КБЛ/ – показва отношението на сбора от краткосрочни вземания /КЗ/, краткосрочни инвестиции /КИ/ и Парични средства /ПС/ към и краткосрочни задължения /КЗ/

КИ + ПС

КБЛ = ------------

КЗ

45. Показатели за финансова автономност

Показателите за финансова автономност и задлъжнялост показват степента на финансовата независимост на фирмата от кредиторите.

СК

КФА = ------

КФА - Коефициент на фин.автономност

СК – собствен капитал

П – пасиви

Благоприятни са стойностти над 0,5. Това означава, че целия заемен капитал може да бъде покрит със собствения капитал на фирмата.

КЗ = ------

СК

КЗ - Коефициент на задлъжнялост

СК – собствен капитал

П – пасиви

Благоприятни са стойностти около 1-ца. При увеличаване нд 1-ца се увеличава задлъжнялостта на фирмата.

46. Показатели за обръщаемост на краткотрайните материални активи

Показателите за обръщаемост на КМА показват ефективността от използването на Краткотрайните А ктиви.

Показателите са:

1. Времетраене на един оборот /в дни/.

КА х 360

ВЕО = --------------

НПП

КА – средна наличност на краткотрайните активи

НПП – нетен размер на приходите от продажби

2. Брой на оборот

Величините на показателите е желателно да бъдат възможно най-ниски.

47. Показатели за динамика

Показателите за динамика показват количествено измененията на всички видове активи, пасиви, собствен капитал, разходи, приходи и др. Изчисляват се като съотношение между отчетната и базовата величина.

Показателите са:

1. Коефициент на динамика.

ОВ

КД = -----------

БВ

КД – Коефициент на динамика

ОВ – отчетна величина

БВ – базова величина

2. Процент на динамика

ОВ х 100

ПД = ----------------

БВ

ПД - Процент на динамика

3. Пункт на динамика

ПНД = ПДХ – ПДY

ПНД - Пункт на динамика

Показателите за динамика дават информация за промените във величината на активите, пасивите, приходите или разходите в сравнение със стойностите им през базовия период.

48. Показатели за структура

Показателите за структура саса едни от най-важните за финансовия анализ във фирмата. Те се разглеждат съвкупно, за да се получи цялостна информация за състоянието на фирмата.

1. Показатели за структурата на имуществото на фирмата - биват Относителен дял на ДА в общата сума на активите и относителен дял на КА в общата сума на активите.

ДА х 100

К1 = ----------------

КА х 100

К2 = ----------------

К1 + К2 = 100%

К1 – относителен дял на ДА и общата сума на актива

К2 – относителен дял на КА в общата сума на актива

ДА – сума на ДА

КА – сума на КА

А – обща сума на актива

Показателите за структурата на имуществото на фирмата дават информация за приспособеността на фирмата към промени в икономическата обстановка. В случай, че относителния дял на ДА са по-малко от 50%, фирмата е достатъчно приспособима. Фактори, които влияят са също отрасловата принадлежност, правната форма на фирмата, възрастта на фирмата.

2. Показатели за структурата на капитала на фирмата: Относителен дял на собствения капитал в общия и относителен дял на привлечения капитал в общия капитал.

СК х 100

К1 = -------------

ПК х 100

К2 = -------------

К1+К2 = 100%

К1 – относителен дял на собствения капитал в общия капитал

К2 – относителен дял на привлечения капитал в общия капитал

В случай, че относителния дял на собствения капитал е висок, фирмата е финансово устойчива. Но нисък относителен дял на собствения капитал не говори лошо, ако рентабилността на общия капитал е достатъчно висока.

3. Коефициент на покритие на дълготрайните активи с дългосрочен капитал

ДК

Кп = ---------

ДА

Кп – коефициент на покритие на ДА с дългосрочен капитал

ДК –дългосрочен капитал

ДА – дълготрайни активи

Благоприятна стойност на този коефициент е поне равен на 1-ца, което означава, че дълготрайните активи на фирмата са финансирани според изискванията на златното правило на финансиране. Златното правило - ДА на фирмата трябва да се финансират от собствения капитал и от дългосрочни кредити, а КА съответно – от краткосрочни кредити и от собствен капитал .

49. Видове финансов анализ

Според момента на извършването му, финансовият анализ бива предварителен, текущ и последващ.

Предварителен анализ – извършва се преди да започне дейността на фирмата. Спомага предварително да се прецени ефективността от дейността и да се получат изводи за очакваните резултати. От изключителна важност за вземането на решение по даден инвестиционен проект.

Текущ анализ – извършва се в процеса на дейността. Информация се взима от текущите счетоводни отчети. Целта е оптимизиране на дейността на фирмата и адекватни управленски решения.

Последващ анализ – извършва се след като дейността е отчетена за даден период, получени са резултати от нея. Целта е да се даде оценка на финансовите резултати и имущественото състояние на фирмата, да се направят изводи и да се предложат ефективни решения за бъдещето на фирмата. Този анализ е най-обективен и с най-точно съдържание. Недостатъкът му е, че има последващ ефект, понякога закъснял.

Сравнителен анализ – има универсално значение. Сравнението дава възможност за съпоставяне на явленията и процесите във времето и в пространството. Сравнението се извършва по различни начини – въз основа сравняване на показателите за различни периоди за една и съща фирма или сравняване с подобни фирми.

Според това, дали се изследват вече съществуващи състояния или се прави прогноза за развитието на фирмата анализа бива Диагностичен анализ и Прогностичен.

Диагностичен – подобен на последващия финансов анализ. Определят се стойностите на показателите за приключилия вече период, като се използват данните от баланса и отчета за приходи и разходи, установява се отклонението на показаталетие от базисните или планираните им величин, анализират се факторите, довели до това отклонение и се изследва влиянието им. Чрез този анализ се прогнозират тенденциите и се определя бъдещата пазарна политика на фирмата.

Прогностичен –Прогнозните показатели използват също данните от баланса и отчета за приходи и разходи, но се ориентират за бъдещи периоди. Прогнозната рентабилност е от съществено значение и се използва в областта на инвестициите.

50. Прогнозиране и планиране във фирмата

Прогнозиране – проектира в бъдещето тенденции и колебания, които се базират на информацията от финансовите отчети. Сравняват се основни показатели за няколко последователни периода. Най-простия вид прогнозиране е екстраполирането, при което установени в миналото тенденции се проектират автоматично в бъдещето. С помощта на екстраполирането различни параметри от баланса или отчета за приходи и разходи могат да бъдат прогнозирани въз основа на счетоводните данни за последните няколко тримесечия.

Слабост на това прогнозиране е автоматичното допускане, че в бъдещето ще бъдат валидни същите тенденции, които са валидни за миналото. Най-успешно могат да бъдат прогнозирани физическите характеристики на производството – обем на продажби, капацитет на производство, разходни норми, обем на производство и др. Колкото за по-кратък бъдещ период се прогнозира, толкова по-точни могат да бъдат резултатите. За дълги периоди екстраполирането не се препоръчва.

Планиране – процес на определяне на планови величини на показателите, характеризиращи развитието на производствената, търговската и финансовата дейност. За да бъде реализирано планирането е необходимо прогнозиране на стойността на отделни финансови показатели, с цел подобряване ефективността на управлението, производството, продажбите и финансите. Планирането е необходимо за мениджъра на дадена фирма, за да може дейността на фирмата да бъде печеливша и да се наложи на пазара. Планирането взема впредвид възможните промени в стопанската конюнктура, както и възможните промени в самата фирма.

Фирмите изготвят план в два случая:

1. когато е необходимо да се докаже ефективността от започване на нова дейност или разширяване на съществуващата. Този план се нарича инвестиционен бизнес план. Този план е част от процедурата за доказване на ефективността на инвестиционните проекти на фирмата пред инвеститори, кредитори, застрахователи. Инвестиционния бизнес план се базира на резултатите от оценката на ефективността на инвестиционните проекти, извършвана чрез изчисляване и интерпретиране на бъдещите им праметри. Инвестиционният бизнес план влючва и прогноза на стойностите на основните показатели на фирмата. Акцентира се на това, как новия проект ще окаже влияние върху дейността. При искане за инвестиционен кредит банките изискват бизнес план от фирмите.

2. когато е необходимо цялостно виждане за тенденциите и перспективите за развитието на фирмата в близко и далечно бъдеще.

Планирането бива дългосрочно, краткосрочно и средносрочно. Краткосрочен период е една година.

Основни елементи на плана са: очакваните стойности на показателите от счетоводния баланс и отчета за приходи и разходи.

Екскурзия до Солун	Екскурзия до Одрин	Екскурзия до Мелник	Екскурзия до Солун	Екскурзия до Албания	Почивка в Албания

30 лв.	35 лв.	25 лв.	129 лв.	169 лв.	460 лв.

Joomla Software solutions Template
Payday loan

Най-четените учебни материали

Най-новите учебни материали

SMS Login

Основно меню

Учебни материали

WWW.GLOBALNO.BG

WWW.POCHIVKA.ORG

Joomla Software solutions TemplatePayday loan

Най-четените учебни материали

Най-новите учебни материали

SMS Login

Основно меню

Учебни материали

WWW.GLOBALNO.BG

WWW.POCHIVKA.ORG

Joomla Software solutions Template
Payday loan