Най-четените учебни материали
Най-новите учебни материали
SMS Login
За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)| АНАЛИЗ НА РИСКА И ВЪЗВРЪЩАЕМОСТТА ОТ ИНВЕСТИЦИИ В РЕАЛНИ АКТИВИ |
 |
 |
 |
|
АНАЛИЗ НА РИСКА И ВЪЗВРЪЩАЕМОСТТА ОТ ИНВЕСТИЦИИ В РЕАЛНИ АКТИВИ Доходите от инвестициите в реални активи са възнаграждение за инвеститорите затова, че доброволно и с осъзнат от тях риск са вложили парите си в покупката на тези активи. Получаването на доходите е свързано с очакваните постъпления, а несигурността и непостоянството при тях поражда риска. Дори и при много прецизен анализ на всички условия за инвестицията, тя носи риск. Причината е изменчивостта и несигурността при търсенето, конкурентното предлагане и равнището на цените на стоките, които ще се създават с активите, в които са инвестирани средствата на фирмата. Другите фактори за риска при инвестициите в реални активи са: - пазарните възможности за натоварване на машините, съоръженията и оборудването; - пазарният капацитет на фирмата, изразен чрез максималното й количество стоки и услуги, които могат да се продадат; - възвръщаемостта на алтернативната инвестиция. Инвестициите с по-висок риск водят до получаването на по-високи доходи, а по-високите доходи, очаквани от инвестициите, са по-несигурни и с по-голяма вероятност за непостоянство на получаването им. Различните инвестиции имат различна възвръщаемост поради различните по размер рискове, които носят за инвеститорите. На инвеститорите трябва да им е гарантирано, че получаваните от тях доходи са съразмерни на поетия риск. 2.1. Взаимоотношение между риск и възвръщаемост Тези взаимоотношения се характеризират със следните особености: а) при липса на риск инвестицията носи някакъв минимален доход, наречен “доход от безрисковата инвестиция”; б) колкото по-голям е рискът, толкова по-висок е доходът от инвестицията; в) колкото по-несигурно е получаването на дохода от инвестицията, толкова по-голям е рискът. Рискът при инвестирането в реални активи е свързан с несигурността при получаването на бъдещите доходи от направената инвестиция. 2.2. Фактори за риска Факторите, влияещи силно върху риска от инвестициите в реални активи, са: - несигурността на бъдещите приходи; - степента на изменчивост на очакваните приходи; - времето на възвръщане на инвестицията, чрез очакваните доходи от нея. 2.2.1. Несигурност на бъдещите приходи Несигурността на бъдещите приходите е свързана със следните видове риск: а) бизнесриск, представляващ несигурността на бъдещите приходи, произтичаща от характера на дейността на фирмата; б) финансов риск, представляващ несигурността, породена от използвания метод на финансиране на инвестицията; в) валутен риск, представляващ несигурността на получаването на бъдещите приходи, възникваща с промените във валутните курсове. 2.2.2. Степен на изменчивост на очакваните приходи Степента на изменчивост на очакваните приходи като фактор, влияещ върху риска от инвестицията, се измерва с колебанията им около една тяхна средна стойност. Например, на серията от приходи със стойности 3 000, 5 000 и 7 000 средната стойност е 5 000, а на серията 5 000, 7 000 и 9 000 - е 7 000. Втората серия от приходи е по-изменчива от първата. Колкото по-висока е вариацията на измененията на приходите, толкова по-висока е степента на поетия риск при инвестицията.
2.2.3. Време на възвръщане на инвестицията Друг фактор, влияещ върху риска от инвестицията, е времето. Бъдещите приходи от инвестицията имат по-малка ценност за инвеститорите, отколкото парите, вложени от тях в сегашния момент. За да поемат този риск, инвеститорите са склонни на компенсация под формата на доход от вложените пари. Нарастването на риска за инвеститорите от отлагането във времето на получаването от тях на вложените пари чрез бъдещите доходи от инвестицията, се съпътства с нарастване на размера на изискуемия доход от тези пари. Бъдещите доходи, към които се насочва анализът на възвръщаемостта и риска от направената инвестиция, са паричните потоци, които инвестицията създава. В паричните потоци от инвестицията се включват: - печалбата на фирмата след плащане на данъците; - амортизационните отчисления, увеличени с нетните приходи от ликвидацията на ДМА. При анализа на възвръщаемостта и риска от инвестицията най-напред се установява размерът на паричните потоци, създавани в бъдеще от активите, придобити при нейното извършване. След това стойността на бъдещите парични потоци, осъвременена към момента на извършването на инвестицията, се сравнява с разходите по нея и се оценява дали тя е рентабилна. Несигурността на паричните потоци, която поражда риска от инвестицията, се измерва с оценката на вероятността те да възникнат в бъдеще. 2.3. Измерване на риска Ако за една инвестиция е сигурно, че носи доход и е извършена за кратък период от време, тя се нарича нерискова. Ако е направена за по-дълъг период от време, трябва да се изплати допълнителен доход на инвеститорите за носения от тях риск, свързан с времето. Това означава, че стойността на риска се дели на две съставка - нерискова норма на доход и премия за носения риск. Нерисковата норма е процентната норма на доход от активи, придобити от фирмата чрез направената инвестиция и осигуряващи сигурна възвръщаемост. Това са държавните краткосрочни облигации, които се емитират за определен срок и държавата е гарантирала изплащането им на падежа. Премията за носения риск е нормата на доходност от активите над нерисковата норма. Нерисковата норма е известна величина. Тя се изразява с нормата на доход от безрисковите инвестиции. Премията за носения риск може да се изчисли като разлика между общия риск, поеман при инвестирането в различни активи и нерисковата норма. Пример за такова изчисление е илюстриран в таблицата по-долу. Вид на инвес- Срок на Безрискова Премия за Общ тицията инвестицията норма (%) риска (%) риск (%) Държавни облигации 1 г. 5 0 5 Инвестиции във фирмени облигации 3 г. 5 7 12 Инвестиции в ДМА на фирмата 10 г. 5 10 15 От примера става ясно, че общият риск, свързан с придобиване на фирмени облигации е по-голям, отколкото този при краткосрочните държавни облигации. Причината за разликата в поемания от инвеститорите риск е, че цените на фирмените облигации са по-променливи от тези на краткосрочните държавни облигации. Следователно, възможността за получаването на дохода при по-рисковите облигации е с по-малка вероятност, отколкото при по-нерисковите. Същият принцип е валиден и при измерване на риска при инвестициите в ДМА на фирмата. Това става с измерване на изменчивостта на бъдещите приходи от актива и сравнението й при други активи. Изменчивостта на приходите при ДМА, разглеждана в примера, е по-висока, отколкото при фирмените облигации и затова специфичната премия за риск е по-висока. Следователно, измерването на риска от инвестициите в ДМА е свързано с измерване на променливостта на очакваните от тях парични потоци. За измерване на променливостта на паричните потоци от инвестициите се използват статистическите величини дисперсия (σ2) и стандартно отклонение (σ). Дисперсията в този случай е сумата от квадратите на отклоненията на очакваните нетни парични потоци от средния очакван нетен паричен поток, през всеки от периодите на бъдещото използване на актива, претеглени с вероятността за получаването на тези парични потоци., т.е.: σ2 .= ∑(нппi – нпп)2 х Zi където: НППi - очакваният нетен паричен поток през i-тата година; НПП - средният очакван годишен нетен паричен поток, претеглен с вероятността за неговото получаване; Zi - вероятността за получаването на нетния паричен поток през i-тата година, изразена като десетична дроб; i= 1 … n - броят на годините. Стандартното отклонение е квадратният корен на дисперсията, т.е. √σ2 . Резултатите от изчисляването на дисперсията и стандартното отклонение дават количествена оценка на риска от всяка инвестиция. Предпочита се инвестиция, чиято дисперсия и стандартно отклонение са най-малки. Те изразяват най-малкия интервал на колебания на очакваните нетни парични потоци от инвестицията около средния очакван годишен нетен паричен поток. Пример: Да се оцени рискът на две сравнявани инвестиции, дадени в следващата таблица, чрез дисперсията и стандартното отклонение. инвестиция А инвестиция Б пери очакван вероят- претег- очакван вероят- претег- оди НПП ност лен НПП НПП ност лен НПП (лева) (лева) (лева) (лева)
1 200 0.20 40 160 0.25 40 2 666 0.60 400 600 0.50 300 3 1500 0.20 300 1600 0.25 400 ОБЩО 1.00 740 1.00 740 Решение: На основата на субективното решение на оценяващия може да се приеме, че вероятностите нетните парични потоци от инвестиция А през отделните периоди да бъдат със стойности 200, 666 и 1 500, са съответно 0.20, 0.60 и 0.20, а вероятностите нетните парични потоци от инвестиция Б през същите периоди да бъдат съответно 160, 600 и 1 600, са съответно 0.25, 0.50 и 0.25. Стойностите на очакваните нетни парични потоци се претеглят чрез умножаване с вероятностите за тяхното получаване и произведенията се сумират. Сумата от претеглените с вероятностите нетни парични потоци се нарича очаквана средна стойност, отбелязвана с Еr. Изчисленията в примера показват, че очакваната средна стойност на нетните парични потоци от двете инвестиции съвпада по размер. Това не означава обаче, че двете инвестиции са носители на еднакъв риск за инвеститорите, тъй като диапазонът на колебанията на очакваните от тях нетни парични потоци около очакваната средна стойност Еr, не е еднакъв. При инвестиция А дисперсията е: Периоди (ппi – нпп) (нппi – нпп)2 вероятност (Zi) (нппi – нпп)2 х Zi 1 - 540 291 600 0.20 58 320
2 - 74 5 476 0.60 3 286
3 760 577 600 0.20 115 520 ОБЩО: 177 126 При инвестиция Б дисперсията е: Периоди (ппi – нпп) (нппi – нпп)2 вероятност (Zi) (нппi – нпп)2 х Zi 1 - 580 336 400 0.25 84 100
2 - 140 19 600 0.50 9 800
3 860 739 600 0.25 184 900 ОБЩО: 278 800 Стандартното отклонение при инвестиция А е: σА =√177 126 = 421 Стандартното отклонение при инвестиция Б е: σБ =√278 800 = 528 При тези резултати рискът, свързан с инвестиция А и инвестиция Б, може да се сравнява. Двете инвестиции притежават еднакви очаквани средни стойности. Инвестицията А има по-малко разсейване около очакваната средна стойност, стандартното й отклонение е по-малко от това на инвестиция Б и следователно рискът, свързан с нея, е по-малък от този на инвестиция Б. Затова от гледна точка на носения риск, инвеститорите би трябвало да предпочетат инвестиция А. Този избор би бил правилен, ако и двете инвестиции имат еднаква вътрешна норма на възвръщаемост. Анализът на риска и възвръщаемостта на единични инвестиции може да се използва, за да се максимизира възвръщаемостта и да се сведе до минимум рискът на някакво общо количество активи (портфейл) на фирмата. Следователно, при този подход се вземат предвид отношението риск/очаквани приходи на отделните активи в портфейла, за да се измери рискът и очакваните приходи от общото количество активи на фирмата. Измерването на риска и очакваните приходи на портфейла се извършва чрез изчисляване на стандартните отклонения и очакваните приходи от всеки актив в портфейла. Приходите от отделните активи в портфейла имат различни отклонения от очакваната средна стойност и създават възможност за съкращаване на общия риск от инвестициите в активите на фирмата. Този ефект се постига по два различни начина. При първия начин портфейлът се допълва с нови активи. При другия начин портфейлът се допълва с активи, чиито бъдещи приходи имат по-различно разсейване около очакваната средна стойност отколкото активите, намиращи се вече в портфейла. Намаляването на риска за фирмата, чрез разнообразяване на комбинацията от активи, повишава стойността й, намалява необходимостта от заеми и повишава рентабилността на активите и капитала й. 2.5. Измерване на възвръщаемостта от инвестиции в реални активи Измерването на възвръщаемостта от инвестиции в реални активи се извършва като очакваните от тях доходи, дисконтирани към момента на влагането на парите в придобиването им, се сравняват със стойността на вложението. Този начин на оценка на възвръщаемостта означава, че измерването й се прави чрез нетната настояща стойност на инвестицията, т.е. ННС = НС - ПР, където: НС - настоящата стойност на очакваните доходи от актива; ПР - първоначалните разходи (размерът на инвестицията). При дисконтирането на очакваните бъдещи доходи от активите, дисконтовият процент трябва да съответства на риска, който носи инвестицията в тях. При по-висок риск, дисконтовият процент е по-голям. Въпроси: 1. В какво се изразява рискът при инвестирането в реални активи? 2. Кои са фактори за риска при инвестирането в реални активи? 3. Кои са съставните части на стойността на риска при инвестиране в реални активи? 4. Как се измерва рискът при инвестиции в реални активи? 5. Как се измерва възвръщаемостта от инвестиции в реални активи? Задача: Да се оцени чрез дисперсията и стандартното отклонение рискът на две сравнявани инвестиции, при следните данни за бъдещите резултати от тях: инвестиция А инвестиция Б периоди Очакван вероят- претег- очакван вероят- претег- НПП(лв.) ност лен НПП(лв.) ност лен НПП НПП (лв.) (лв.) 1 1000 0.20 200 1600 0.25 400 2 1500 0.60 900 2600 0.50 1300 3 2000 0.20 400 3600 0.25 900 ОБЩО 1.00 1500 1.00 2600 Отговор: Инвестицията А е с по-нисък риск. Решение: При инвестиция А дисперсията е: Периоди (ппi – нпп) (нппi – нпп)2 вероятност (Zi) (нппi – нпп)2 х Zi 1 - 500 250 000 0.20 50 000
2 0 0 0.60 0
3 500 250 000 0.20 50 000 ОБЩО: 100 000 При инвестиция Б дисперсията е: Периоди (ппi – нпп) (нппi – нпп)2 вероятност (Zi) (нппi – нпп)2 х Zi 1 - 1000 1 000 000 0.25 250 000
2 0 0 0.50 0
3 1000 1 000 000 0.25 250 000
ОБЩО: 500 000 Стандартното отклонение при инвестиция А е: σА =√100 000= 316 Стандартното отклонение при инвестиция Б е: σБ = √500 000 = 707. Предпочита се инвестицията, чиито дисперсия и стандартно отклонение са най-малки. Това е инвестиция А.
|