Joomla Software solutions Template

Payday loan

1.ГЛАВА

Финансите е наука за управлението на изразения в пари национален продукт.

Ф-те са дейност на човека,свързана с формирането на използваните бюджети.

Финансите са система,обслужваща движението на парите в икономиката.Финансите са паричен феномен,т.к. са следствие от съществуването на парите,предполагат пари и дават възможност на икономическите агенти да събират,съхраняват и изразходват своите пари.

Държ.ф-и-формирането и използването на държ.бюджет..сдружения и банки.

Ф-и на производствените фирми-формирането и използването на фирмените бюджети.

Ф-и на банки и останалите финан.посредници-формиране и използване на бюджетите а финансовите посредници.

Персоналните ф-си-формиране и използване на бюджетите на домакинствата.

Междунар.ф-си-формирането и използването на бюджетите на междунар.сдружения и банки.

1.Финансите като инструмент за разделяне на обществения продукт-Ф-те създават условия и предпоставки за справедливо разпределение на продукта на труда,измерен в пари,м/у икономическите агенти.Основите на изучаването на финансите са познанията по макроикономика,засягащи доходите на държавата,производств.фирми и домакинствата.Тук става дума за трите групи икономически агенти.Това разпределение става чрез финансови методи и форми.Трите основни гр.парични потоци са на осигуряващите доходите на държавата;на осигуряващи доходите на домакинствата и на производствените фирми.Основният инструмент на трансфер на пари са финансите и тук се формура първата група парични потоци,които се управляват чрез ф-те.

2.Управление на излишъците и недостига на пари-Ако търсенето и предлагането на пари е краткосрочен план(до 1год)повечето от решенията се свързват с краткосрочни пласменти на капитали с паричния пазар.

2.1.Краткосрочно предлагане на пари-Това е процедура по захранване на паричния пазар с капитали.Икон.агенти с бюджетни излишъци влагат пари си по начин,по който те да се запазят.Влагането на пари с цел получаването на повече пари е инвестиция.Краткоср.предлагане на пари по същество е краткоср. Инвесиране,което формира потоци ,които захранват икономиката със своите пари в краткосрочен план.Фин.инструменти на краткоср.предлагане:

2.1.1.Депозити-осигуряват определена защита на парите от обезценка и съответно възнаграждение .Депозитите са безрискова краткосрочна инвестиция,ангажираща голяма част от краткоср.капитали.

2.1.2.Покупка на краткоср.държ.ценни книжа-Те са вид краткосрочна  инвестиция,която дава възможност за изгодна продажба на парите.Става дума за емисии на съкровищни менителници,чрез които държавата мобилизира с цел да покрива текущия недостиг на пари в своите бюджети.

2.1.3.Инвестиции на търг.ценни книжа-Това са полици ,които са ценни книги свързани с фирмен бизнес дългове и които дават право на вземане на дадена фирма.Полиците са изражение на краткосрочния кредит.

2.1.4.Закупуване на валута-Защитава капиталите от обезценка,но не увеличава тяхната ст-т.Този вид инвестиции е предпочитан тогава,когато паричната обезценка е голяма и за кратко време намалява покупателната сила на парите.

2.2.Краткосрочно търсене на пари-Осъществява се икон.агенти с бюджетни дефицити,които също ползват услугите на паричния пазар.Осн.инструмент на търсенето е кредитът. Покупката на пари от банката ,чрез която се мобилизират едновременно свободните пари в икономиката и продажбата на пари са 2 измерения:1.Мобилизиране(получ.на кредит) на капиталите с/щу зпалащане на лихва.2.Насочване на капиталите(даване на кредит) срещу получаване на лихва.

Обикновенно кредити предлагат финан.посредници за които това е една от основните операции.Финан.изнструм.на краткоср.тъсрене на пари:

2.2.1.Емисия и продажба на държ.ценни книжа-Държ.ценните книжа са дългови ценни книжа и по принцип тяхната продажба е възможност  за попълване на касови разриви

в държ.бюджет.Емисията и продажбата на държ.ценни книжа са осн.метод за набиране на допълнителни приходи в държавн бюджет.

2.2.2.Директна покупка на пари от банките-Тя се осъществява главно от домакинствата и от фирмите.Тук основен инструмент е банковия кредит.

2.2.3.Емисия и продажби на търг.ценни книжа-Свързани са с търг.кредит,чиито главен представител е търг.полица.Кредиторът сконтира полицата на търг.банки и срещу определна комисионна получава своето вземане.

3.Особености на дългосрочното търсене на пари-Паричните потоци свързани с търсенето на дългосрочни капитали се формират от:

3.1.Емисии и продажби на фирмени ценни книжа-Те са базов инструмент за привличане на капитали  и за формиране и разширяване на стабилно финансиране на активите.

3.1.1.Емисия и продажби на акции-Те са ценни книжа за собственост ,чрез който техният притежател може да придобива дялове  от дадена фирма.Постъпилите на тази база капитали се отразяват в пасива на баланса и формират част от капиталовата и финансовата структура на фирмата.

3.1.2.Емисия и продажби на фирмени облигации-Това са ценни книги за дълг,чрез която фирмите мобилизират допълнителни дългосрочни капитали от финан.пазар.Емисии и продажби се осъществяват чрез финан.посредници срещу опредлвъзнаграждение.

3.1.3.Директно сключване на дългоср.заеми по линия на банковия кредит-Важно значение има обезпечаването на кредита и неговата цена.Дълговете формирани на банковия кредит са източник на капитали,отразяват се в баланса и са част от  капиталовата структура на фирмата.

3.2.Емисии и продажби на държ.облигации-те са свързани с:

3.2.1.Търсенето на дългоср.капитали от централния бюджет и правителството-Облигациите са дългови ценни книжа ,създаващи условия за функциониране на дефицитно финансиране.Те са в основата на някои разходи и предизвикват потребност от нови заеми.

3.2.2.Търсене на дългоср.капитали от местните бюджети-Тук осн.инстрмент са общинските облигации,които са дългосрочни ценни книжа и често се използват за допълнително мобилизиране на капитали.Те дават възможност за финансиране на важни териториални проекти.

3.3.Особености на финансовото спестяване-Това е дългоср.инвестиране с цел извличане на допълнителни доходи.Инструмент на това спестяване са дългоср.финансови активи.Доминираща роля играят:

3.3.1.Инвестициите във фирмени ценни книжа-Това са акции и облигации за мобилизиране на дългосрочни капитали във фирмата.Инвестицията във фирмени ценни книжа са високорискови вложения ,които носят по-високи доходи.

3.3.2.Инвестиции в държавни облигации-Много иконом.агенти избират инвестиции в държ.облигации,поради малкия риск и гарантираната доходност на държавата.

4.Управление на богатсвото-Базовите съставки на богатството са –реални активи(сгради,машини,съоръжения и др),финансови активи(кредит и вс.видове ценни книжа),ликвидни активи(депозити,кредитни карти,чекове,валута и др).Управлението на бюджетните разходи в опр.степен е управление на парите-важен елемент на ликвидните активи.Упр.на богатството е съвкупност от техники.

5.Инвестициите в реални активи-крайна цел на движенията на парите-Крайната цел на движението на парите са реални активи.Финансовите активи са междинна спирка по пътя на движението на парите към стоковия пазар.Финансите са наука за управление на парите.Финанси и финансова дейност има на всякъде,където се осъществява движение на пари или се предполага и очаква движение на пари.Ф-те са с-ма,която дава възможност за икономич.агенти да управляват рационално своите бюджети и богатство.

6.Държ.разпределение и преразпределение на доходите(парите)-Паричните потоци,които се насочват и излизат от държ.бюджет,заемат съществена част от финансите и финансовата дейност.В глобален план могат да се обособят няколко съвкупности от парични потоци,влизащи в обхвата на държавните финанси.Основа на движението на парите по финансов път е производството.съществуването на небалансирани бюджети е основна причина за възникване на търсенето  предлагането на пари(капитали) и за осъществяване на краткосрочните и дългосрочните пласменти.В основата си сделките с пари са изражение на желанието на икономическите агенти да инвестират и да увеличават своите доходи.Обликът на всяка фин.с-ма се предопределя от мащабите на държ.фин.политика и от мощта на банките и банковото въздействие.Финансите са наука за управление на парите и тяхното превръщане във финансови,реални и различни от парите ликвидни активи.

2.ГЛАВА

1.Поява и развитие на парите-възникват още по време на стоковотото производство и размяната.

1.1.Стокови пари-Те възникват в средата на стоковата размяна.Бартерната размяна,която макар и рядко,се среща и в наши дни,е 1 познат начин на хората за  осъществяване на търговия.Стоката пари задоволява опр.човешки потребности чрез своите естествени свойства и качества.Наред с това тя придобива и допълнителна обществена потребителна ст-т.Тя намира израз в нейната способност да служи за средство за намиране или за изразяване на ст-та на всички останали стоки,да посредничи при тяхната размяна.В различните епохи и краища на света ролята на всеобщ еквивалент се изпълнява от различни стоки-сол,кожи,миди,овце и др.С развитието на стоковото производство и размяната именно металите преодоляват тесните рамки на затворените регионални пазари.Това води до универсализирането на паричната стока,до превръщането й във всеобщ еквивалент.Основните изисквания към парите са:

1.1.1.Качествена еднородност-едно и също кол-во от парична стока да притежава едни и същи св-ва.

1.1.2.Делимост-парите трябва да могат да се делят на части,без да променят качеството си.

1.1.3.Лесна преносимост-Парите трябва да притежават голяма ст-т в малък обем.

1.1.4.Съхраняемост-Физическата същност на парите не трябва да се променя лесно под влияние на външни фактори като вятър,влага.температура.

1.2.Парични знаци-Паричните знаци не са стока и не възникват в резултат от стоковата размяна.Тяхната основа е обръщението на стоките в пари и обръщението на полиците.Извесни са 3 групи предполставки за възникване на книжните пари.

1.3.Кредитни пари-те израстват непрестанно от обръщението на частните полици.С развитие на кредитните операции знаците на ст-та и на парите започват да се предават от ръка на ръка и започнали да се извършват обръщения.Съвременните полици съществуват в 2 форми:

1.3.1.Запис на заповед-Кредитен документ,чрез който платецът се задължава лично да плати в опр. Време и място уречената сума на друго лице.

1.3.2.Менителница-Полица,по силата на която едно лице задължава друго лице да заплати сле допр.време уговорената сума на трето лице.Прехвърлянето на правото по вземане на менителницата  от 1 лице на друго се нарича джиросване.Джиро е подписът на платежеца.

1.4.Банкноти-Ограничеността на търговския кредит се преодолява чрез прерастването му в банков кредит,а ограниченото обръщение на частните полици-чрез заместването им с полици на банката или т.нар банкноти.Те са завършен израз и резултат от развитието на кредитните средства за обръщение.Те са полици срещу банката,а не срещу частно лице.

2.Същност и форми на парите

2.1.Същност на парите-Те са всеобщ елемент на размяната,които служи за измерване ст-та на всички останали стоки.Те са самостоятелен вещен израз и носител на опред.величина разменна ст-т.Те са елемент и на съвременната организация.

2.2.Форми на парите-Стокови пари и парични знаци.Паричните знаци се делят на държавни с принудителен курс и на кредитни пари.От техническа и формална гледна точка парите се поделят на налични,безналични и електронни пари.В икономическо естество-монети,книжни пари и чекови депозити.

3.Функции на парите-средство за размяна,средство за изравняване на ст-та,палтежно средство и средство за натрупване.

4.Количествена дефиниция на парите-Под пари в обръщение се разбират съставките на парите,които реално противостоят на наличните непарични материални активи чието основно предназначение е да опосредстват кръгооборота и оборота на последните.Каналите на паричното обръщение са икономическите еднородното и еднопосочното движение на парите от оборотните каси на банките,през касите на предприятията,фирмите и учрежденията-до населението и обратно.Паричната маса е количество пари,които се намират в оборота в дадено нац.стоп-во.Агрегатите са показателите .посредством които се контролира и регулира състоянието и изменението на в паричната маса.

5.Покупателна сила,обезпечение и роля на парите-Величината на покупателната сила на паричната единица във всеки даден момент може да бъде фиксирана в количественото стоково-материални ценности и услуги,които могат да бъдат закупени или платени с една парична единици.Покупателната сила на парите зависи от динамиката на цените Ипс=.Покупателната сила на парите може да се разглежда и като важен качествен показател за състоянието и развитието на националното стоп-во.Тя е съществен ф-р влияещ в/ху реалните доходи на стопанските субекти и в/ху фин-кредитната с-ма.Всичко,което е произведено и противостои на паричната маса в оборота и може да бъде предвидено в движение от парите,може и трябва да се счита за обезпечение на парите.Ролята на парите се определя от изпълняваните парични функции.Цените,печалбата,работната заплата,данъците,кредитът и лихвата съществуват днес в парична форма.организирани са като парични пр-си и явления.Чрез тях именно парите оказват регулиращо въздействие в/ху реалната икономика.

3.ГЛАВА

1.Възникване на кредита-Доверието е много важно условие за възникване на кредитни сделки.Първите кредитни сделки възникват из недрата на натуралната размяна.След 2 и 3 обществено разделение на труда се разпространяват лихварството и търговския кредит.Благодарение на банките и банковото дело се слага край на предисторията на кредита и запо1ва неговата истинска съвременна история.

2.Теоритически основи на кредита

2.1.Кредит и пари-Кредитните пари са изтласкали от сферата на обръщението стоковите пари.Има повсеместно функционално и институционално срастване между кредита и парите.

2.2.Особености на кредитното движение на ст-та-Кредитът е самостоятелно иконом.явление,в чиято основа седи  кредитното движение на ст-та.Кредитът е инструмент на обръщението.

2.3.Парично-кредитната с-ма в цялост-Паричната с-ма е организацията на паричното обръщение ,въведена по законен път ,която е форма на организацията на функционирането на парите в сферата на обръщението.Кредитната с-ма е съвкупност от кредитни отношения,,кредитни форми и начини за крията на парично-кредитиране,както и съответните кредитни институции.Парично-кредитната с-ма има 2 елемента-парично-кредитни сделки като база и свързана с тях съвкупност от парично-кредитни институции.Елементите на парично-кредитната надстройка са:организацията на парично-кредитните механизми;парично-кредитна политика;парично-кредитна теория.Условията за една парично-кредитна с-ма са да е адекватна,единна,стабилна и еластична.Тя трябва да извършва парично-кредитни сделки-материални сделки,възникващи м/у стопанските субекти по повод и във връзка с движението на парите и паричните капитали в стопанството.Парично-кредитен механизъм-пазарният парично-кредитен механизъм е конкретна форма,в рамките на която съществуват и се развиват съвременните парично-кредитни сделки.Парично-кредитна теория и политика-теорията е с-ма от възгледи на хората за парично-кредитните пр-си за формите на тяхната обществена организация.А парично-кредитната политика пък е с-ма от подходи,мероприятия и механизми,насочени към развитието и усъвършенстването на пар.-кред.сдеелки и тяхната обществена организация и управление.

3.Форми на кредита

3.1.Търговски кредит-Играе важна роля в съвременната икономика и е основата на цялата съвременна кредитна с-ма.

3.2.Банков кредит-Възниква по-късно от търговския кредит и се свързва с развитието на банките и банковото дело.Той е господстващата форма на кредита днес.

3.3.Държавен кредит-единят от субектите в сделката е държавата.

3.4.Потребителски кредит-Един от субектите при него е заемателят,който е обикновен гражданин и кредита се използва за потребителски цели.

3.5.Международен кредит-с-та на кредитното движение се премества м/у отделните национално обособени стопанства.

4.Лихва и нейната норма

4.1.Лихвата като цена на парите-Лихвата е определна парична сума,която длъжникът плаща на своя кредитор за ползваните в заем пари.Така лихвата приема формата на цена на парите.Тя е паричен израз на част от потребителната ст-т на заеманите капитали и на тяхната способност да задоволяват определени потребности  или да носят доход при ефективното им използване.Тя е доход на заемодателя,за кредитора.

4.2.Норма на лихвата-Нл=.Долната и горната граница на лихвата са различни както за отделните нац.стопанства ,така и за съответните периоди на тяхното съществуване.

4.3.Видове лихви и лихвени %

4.3.1.Проста лихва- изчислява се само върху заетата парична сума без натрупване.

4.3.2.Сложна лихва-Прибавя се към сумата през всеки лихвен период и се олихвява заедно с нея следващия лих.пвериод.

4.3.3.Лихва по кредити-е тази,която кредиторите събират по отделните видове заеми,които те отпускат на клиентите си.

4.3.4.Влогова или депозитна лихва-Е тази,която влоговите и депозитните институции плащат на своите клиенти за привлечените и съхранените при тях пари и капитали.

4.3.5.Сконтов %-Ск=Това е отбивът,който се прави от номиналната ст-т на една полица при нейното сконтиране или продажба,преди да е настъпил нейният падеж.

4.3.6.Основен%-Прилага се от Централната Емисионна банка при кредитирането на търговските банки.Дели се на номинален и реален лих.%.

5.Инфлацията като икономически “феномен”-Тя е явление в сферата на паричното обръщение.Трябва да се знаят причинитекоито са довели до това състояние на паричното обръщение.

6.Разновидности на инфлацията

6.1.Умерена-При нея год.увеличение на цените е до 10%,среща се в развитите страни има стимулиращ ефект върху икономическия растеж.

6.2.Галопираща инфлация-при нея покачването на цените е от 20 до 200

% годишно.

6.3.Инертна-равнището на цените се повишава равномерно и постоянно,но в малки размери 2-3% годишно.

6.4.Пълзяща инфлация-равнището на цените расте бавно 3-5-%.Обезценката е видима и малка.

6.5.Хиперинфлация-когато цените се повишават с 50%месечно.Те е много страшна за съвременната икономика

6.6.Нормална инфлация-при нея има малка обезценка на парите.

6.7.Балансирана инфлация-цените тук се покачват равномерно ,а реалните доходи не се променят.

4.ГЛАВА

5.ГЛАВА

1.Основни параметри на финансовия и паричния пазар-Фин.пазар е мястото,където се купуват и продават ценни книжа,с цел да се вложат или да се наберат пари.Обикновено в центъра на събитията на капиталовият пазар стоят сделките с дългосрочни фирмени ценни книжа.Борсата е един почти съвършен конкурентен пазар,който се подчинява на закона на търсенето и предлагането.Първичните пазари се формират от частта от пазарния капитал,насочваща се за дългосрочно финансиране на държавните дейности,а вторичните-от частта от пазарния капитал,която се насочва за дългосрочно финансиране на фирмите.Финансовия пазар е пазар на дългосрочните капитали.Централна позиция заема вторичния финансов пазар.Основни представители на инвестиционните носители,които са обект на покупко-продажби са акции и облигации.

Паричния пазар-той е институция на краткосрочното търсене и предлагане на капитали.Трябва да се съобразява с това,че мащабите на функционирането на този пазар се определят състоянието на икономиката.Основен инструмент тук са инвестициите на ЦБ,задължителните резерви,политиката на открит пазар.Кредитните възможности на паричния пазар се гарантират чрез система.

2.Пазар на ценни книжа

2.1.Същност и видове ценни книжа-Пазара на ценни книжа се характеризира с това,че специфичен финансов пазар,на който се осъществява емитирането с фондови ценни книжа.Тук задължително се търгува чрез посредници.Това е вид институционализиран пазар.Има пазар на акции,пазар на облигации,пазар на деривати,акционрски,брокерски,дилърски,касови и срочни пазари.

2.2.Първичен пазар на ценни книжа-на него за 1 път се срещат мотивираното от потребностите и интересите търсене и предлагане на различни видове финансови инструменти.Определя се още като емисионен пазар на ценни книжа.Основните елементи на ценните книжа са държавата и нейната администрация,фирмите и кооперациите,банките,фин.посредници,основни инвеститори и др.

2.3.Вторичен пазар на ценни книжа-Това е пазар на вече емитирани фин.инструменти.Фондовата борса е специфичен,организиран и регулиран пазар на ценни книжа,на който сделките се сключват от посредници в определено време,на определено място,при спазване на строги правила на търговията.Всички са  вторични пазари на ценни книжа.Всяка борса има свой бюджет,регистър и печатен орган.Акционерите на борсите са предимно юридически лица.Официалния борсов пазар се характеризира като елитен,селективен,дискретен и прекъснат пазар на ценни книжа.

3.Българска фондова борса-София АД-регулиран пазар на ценни книжа-Основни акционери на борсата са инвестиционни посредници и институционални инвеститори.

4.Механизъм на действие на фондовите борси

4.1.С-ма на борсови поръчки-Борсовата поръчка се прави писмено до посредника.Границите.които посредника изисква от своя клиент при сключване на сделка за покупка на ценни книжа е много важна.При подаване на поръчката за продажба на определено количество ценни книжа ,брокерът изисква от клиента да депозира при него книжата или да му покаже депозитна разписка от институцията в която те се съхраняват.

4.2.Технология на котирането на ценните книжа-Контирането на ценни книжа е дейност на посредниците и механизъм ,чрез който се установяват и оповестяват цените на финансовите ефекти-обект на търговия на борсовия пазар.Електронното контиране съществува в различни форми и на различни пазари.Според степента на ликвидност акциите,който се търгуват са разделени в две групи,които определят съответно и 2 начина на осъществяване на транзакциите.Количествата на акциите ,посочени в поръчките за продажба се събират с натрупване от горе надолу,а броя на акциите,посочени в поръчките за покупка отдолу нагоре.Поръчките за продажба по пазарен курс се записват първи най-отгоре,а тези за покупка най-отдолу в таблицата.Там,където кумулираните количества за акциите за покупка и продажба имат равни или най-близки ст-ти се фиксира равновесния курс.

6.ГЛАВА

1.Инструменти на ЦБ-при осъществяване на своите изключителни права за емисия на банкноти ЦБ следи пуснатите пари в обръщение изцяло.БНБ управлява златно-валутния резерв на страната.Чрез рефинансирането на ТБ ЦБ се явява кредитор.Лихвената политика на ЦБ се изразява в определяне на осн.лих.%.,който е традиционен инструмент на антиинфлационната политика.ЦБ имат водеща позиция в двузвенните банкови с-ми.Основна и по-широка цел на ЦБ в нашата страна е да създава необходимите условия за развитие на производството,осигуряването на заетост у намаляването темпа на инфлация.Паричния агрегат М1 включва наличните пари и безсрочните депозити.М2-бързоликвидните пари и квази парите.Срочните влогове на нашата страна могат да се приемат за сходни с депозитивните сертификати в САЩ.Паричния агрегат М3(широки пари) –М2 и спец.депозити.Паричната политика на ЦБ в преспектива( за 1год на пред)се основава в/ху прогнозата за търсенето на широките пари.Средствата на паричната политика за регулиране на ликвидността и кредита могат да се разграничат на преки и непреки.Важен момент е рефинансирането на ТБ от ЦБ.Чрез лих.% ЦБ регулира косвено кредитната дейност на ТБ ,паричното предлагане и въобще иконом.активност.БНБ използва като основен регулатор основният лих.%.Ресконтовите операции се осъществяват когато банките-последните кредитори по полиците не могат да чакат падежа,за да си съберат вземането.Сконтовите операции са средство за осъществяване на политиката на рефинансиране от ЦБ като елемнт на паричнта политика.Чрез повишаването или намаляването цената на ресконтовите операции и чрез установяване на тавани за рефинансиране ЦБ регулира създаването на пари.ТБ могат  да получават кредити не смао от ЦБ,а и от др.кредитори.ТБ могат да получават ликвидни активи и на организираните търгове за предоставяне на краткосрочни междубанкови депозити.ЦБ може да влияе на паричното предлагане и чрез определяне на кредитни тавани.ЦБ може да влияе в/ху предлагането на пари и чрез увеличаване или намаляване на депозитите които тя предоставя на ТБ.

2.Особености на паричното регулиране

2.1.Сконтова политика-Намаляв.на сконт.% при равни др.условия,стимулира търсенето на кредит от ТБ,а повишаването му ограничава търсенето.ЦБ в нормални пазарни икономики подпомага банковата с-ма като кредитор по последната инстанция.Сконтовата политика се използва за въздействие в/ху сконтовите кредити и паричната база.Главен инструмент на сконт.политика е сконт.%ЦБ сконтира 2 вида търговски ценни книжа

2.2.Операции на открития пазар-Те са осн.иконом.средство за ЦБ за регулиране на паричната маса,паричния пазар и банковата ликвидност.ЦБ участва и на първичния и на вторичния пазар на ценни книжа.Операциите на открития пазар могат да се изразят като окончателна покупка или продажба на ценни книжа,или операции “репо”.Иниацитива за операциите на открит пазар има ЦБ,поради което тя има пълен контрол над тях.За ефективно провеждане на политиката на открит пазар е необходим функциониращ паричен и финансов пазар.Чрез операциите на откритият пазар ЦБ влияе непосредствено в/ху ликвидността на банковата с-ма и паричното предлагане.Операциите на открития пазар са осн.елемент на паричната политика.ЦБ чрез продажбата на ценни книжа свива паричната база,намаляват се резервите на ТБ и по този начин се свива паричната маса.ЦБ предпочита този механизъм за регулиране,поради куп причини.Операциите на откр.пазар изразяват парични отношения и действия на ЦБ относно формирането на депозити и резерви в ЦБ и по рефинансирането на ТБ.Паричната политика на ЦБ е силно зависима от фискалната.Развитието на първичния и вторичния пазар на държавнни ценни книжау нас създава реални условия за финансиране на бюджетния дефицит с такива емисии.Когато правителството закупува ДЦК пряко от първичния пазар обаче се създават реални предпоставки за неконтрилируемо управление на паричното предлагане.Чрес репо-сделките ЦБ може да регулира банковата ликвидност.

2.3.Норми на задължителните резерви-Операциите по задължителните резерви са също един “класически” инструмент на паричната политика на ЦБ.Чрез размера на изискуемия минимален резерв,лих.% които ЦБ плаща на ТБ,размера на наказателните лихви и др.се влияе силно в/ху ликвидността на ТБ.

2.4.Ломбардни кредити на ЦБ-Чрез “ломбардения прозорец”  се изразява предлагането на краткоср.капитали на ТБ от ЦБ.

3.Банков надзор-Най-важни елемнти на надзорна политика са лицензиране и структура,разумни регулации,ефективни методи за постоянен банков контрол,правомощия на надзорниците.Важен аспект на регулирането на дейността на ТБ са процедурите на издаване на лицензи и структурните изменения на ЦБ.

4.Х-ка на ТБ-Размяната на ценности е първата ф-я на предвестниците на банките.Банките са предприятия които търгуват с пари.Дейността им е устремена към печалба и осигуряване на своята ликвидност.Първата им дейност е размяна на парите.Имат също емисионна дейност и доверителна дейност.

7.ГЛАВА

1.Калсификация на банковите кредити:Според обезпечеността си банковите кредите се разграничават на обезпечение и необезпечени.В зависимост от субекта на кредитиране банковите кредити биват на физич.лица,на юридически лица,на държавата или на др.субекти.Банковите кредити могат да се разглеждат още като потребителски и предприемачески в зависимост от целта ,предназначението или ползването им.Закрит или затворен е този кредит,който се получава от физическото лице еднократно,като глобална сума и се погасява след определен период,съгласно договорените условия.Банковите кредити с производствено значение са два основни вида:кредити за краткотр. активи и кредити за дълготр.активи.В зависимост от фазата  на обслужвания възпроизводствен процес ,кредите се квалифицират като:кредити,обслужващи  запасите в готова продукция и тяхната реализация и кредити,обслужващи закупуването на суровини,материали и др.

2.Краткосрочни банкови кредити:

2.1.Контокорентен кредит:Нарича се още счетоводен кредит,т.к. всяка счетоводна операция по съответната банкова сметка влияе в/ху неговия размер.Този вид кредит технически се предоставя и ползва за оборот.Банката предоставя контокорентен кредит на стопанските субекти със сезонна или несезонна дейнсот.По-значителни колебания в потребностите от оборотни капитали има при стопанските субекти със сезонна дейност-при сезонно увеличение на производството оборотния капитал нараства значително,и обратното-през период на сезонно намаление оборотния капитал се снижава до минимум.В опр.специфични условия контокорентният кредит може да служи за финансиране на дълготрайни материални активи.Кредитът на разположение е контокорентния кредит ,който се предоставя на физически лица.Междинният кредит се използва за предварително временно финансиране на създаването на дълготрайни материали.Овърдрафтният кредит и възобновяемият кредит могат да се разглеждат като разновидност на счетоводния кредит.

2.2.Сконтов кредит:Инициативата за сконтовата операция е у банковите клиенти.Следователно ресконтирането е операция присъща на емисионните банки,но може да се прилага и между ТБ.Сконтовата операция е едновременно предоставяне на кредита и извършване на покупко-продажба.От позициите на банката сконтовата операция е сконтов кредит.Сконтирането не създава дълг на продавача.При тази операция банките дават пари на предявителя.Кредитния х-р на сконтирането е по-ясен от гледна точка на банките.Сконтовата операция за банките е краткосрочно пласиране на капитал срещу ТЦК.

2.3.Акцептен кредит:Това е краткосрочен кредит.Поради това той се използва за формиране на оборотния капитал на стопанските субекти,който няма инвестиционни предназначения.

2.4.Ломбаредн кредит:Това е краткосрочен и еднократен банков кредит.За гаранция се приемат лесно ликвидни и със стабилна “ст-т” заложни вещи.Той е кредит “по остатък”.Размерът на заема зависи от вида и оценката на заложените вещи.Поради краткоср. Им х-р ломбардните кредити се използват за текущи нужди.

3.Дългосрочни банкови кредити(ипотечен кредит):Когато ТБ избягват да предоставят дългосрочни кредити ,кредитирането срещу ипотека на недвижимо имущество се подчинява на принципите на краткоср.кредитиране.Съществено значение за банковата и стопанската практика имат ипотечните кредити.ТБ си набавят необходимия кредитен ресурс и чрез емитирането на заложни облигации.Реалната ст-т на обекта може да се определи чрез ст-та на недвижимия актив,намалена с амортизацията.Условията по ипотечен кредит са срок,лихви,комисионна,погасяване и др.Този кредит може да бъде под формата на пари или облигации.Издължаването на ипотечни кредити се осъществява главно под формата на годишни анюитетни вноски.

4.Потребителки кредит:Първоначално този вид кредит е бил стоков кредит ,предоставен от търговеца на своя клиент.субектите при косвеното кредитиране са кредиторът,длъжникът и банката.Банките могат да прилагат и пряко потребителско кредитиране като предоставят кредити в парична форма пряко на гражданите,Кредитните карти са специфична форма на потребителското кредитиране.Банките обикновено лимитират плащанията с кредитни карти.Функционирането на съвременните кредитни карти се базира на електронно-изчислителна техника.

5.Организация на кредитния процес:Процедурата по отпускане на кредит се предприема при заявяване на желание на клиента да ползва банков заем.Кредитния инспектор се стреми добре да обмисли отговорите на клиента и да не взима прибързани решения.Важно изискване на банката за отпускането на кредита е фирмата да представи договорите за реализация на продукцията.Когато кредитоискателят е физическо лице,се изисква да представи декларация за гражданското и имущественото си състояние.

6.Договаряне,ползване и издължаване на банков кредит:Когато по време на ползването на кредитът се наложат промени в условията по кредита,те се оформят с анекс към договора.За обезпечение се приема всяко поръчителство,гаранция,залог,ипотека или изявление.Поръчителството се използва при предоставянето на потреб. Заеми.Договорът за гаранцията е отделно споразумение м/у банката  гаранта.Поръчителството и гаранцията са към категорията “лични” обезпечения.Като залог могат да се приемат още съоръжения,машини,моторни  средства и др.Залозите на произведения на изкуството и бижута банката оценява като рискови.Използва се и залог в/ху прехвърляеми вземания  като форма на кредитно обезпечение.Кредитът се се предоставя по открита за целта заемна сметка.При краткоср.кредити,които са с по-малък размер,обикновено използването на заемните капитали става наведнъж.В условията на цнтрално определн осн.лих.% от БНБ ,ТБ се ръководят от него при определяне на лих.% в конкретния кредитен отговор.Обикновено лих.%  по потребителски кредити имат за основа год.лих.% по депозитите.Плащането на лихвите може да се извършва всеки месец или чрез тяхната капитализация,След като се договори цената на кредита,банката и кредитоискателят уточняват начина за погасяване на заема.При разработване на погасителния план първо се определя т.нар. “анюиет”.Погасителната вноска се получава като общата сума на заема се разделя на времето за което ще се погасява.Всички документи,относно клиента и разрешения заем ,оформят неговото “кредитно досие”.

7.Кредитен портфейл на банката: средна норма за възвращаемост на кредитния портфейл.,където R-ср.норма на възвращаемост,Wi-относитлен  дял на отделните кредити,Ri-норма на възвращаемост,n-бр. кредити.Недостатъците в кредитното ценообразуване са рисковата структура на кредитния портфейл,делът на загубите в общата сума на раздадените кредити,степен на покритие на кредитът.Достатъчната обезпеченост на кредитите със собствен капитал позволява провеждането на по-рискова,но високодоходна  кредитна политика.T.к кредитите заемат най-голям дял от активите,а лихвите от тях формират основна част от доходите,оценката може да се конкретизира чрез показателя норма на рентабилност на кредитите.Важна насока за оценяване състоянието на кредитния портфейл е взаимната обвързаност м/у характера на предоставените кредити и особеностите на източниците за финансиране на кредитния портфейл.

8.ГЛАВА

1.Обща характеристика на безналичните плащания:При тях парите се използват като сметна единица,средство за обръщение и платежно средство.Безналичните плащания намаляват разходите по осъществяване на паричното обръщение,съкращават значително платежния процес,създават по-голяма сигурност в разплащателния процес.Плащанията м/у стопанските субекти обикновено се осъществяват по безналичен начин,чрез прехвърлянето на пари от една сметка по друга,въз основа на нареждането на титулярите им.Съществуват разплащателни сметки,депозитни сметки,текущи бюджетни сметки,спестовни сметки,набирателни сметки,акредивни сметки и ликвидиционни сметки.Откриването на банкова сметка става чрез договор м/у банките и съответното лице.При определяне на условията банките могат да извършват и служебно събиране на задължения.

2.Основни форми на безнличните плащания:

2.1.Директен трансфер(вирментна форма):Основният документ тук е платежното нареждане.

2.2Акредитивна форма на плащане:Минава се през 2 етапа-договаряне на условията и откриване на акредитив на разположение на доставчика.Акредитивът е много изгодна форма за плащане от гледна точка на доставчика,защото му гарантира получаването на плащането.Осн.роля тук има банката на доставчика,която внимателно проверява представените от доставчика документи.

2.3.Незабавно инкасо:Плащането чрез него може да се осъществи,само когато платецът предварително е дал съгласието си плащането да стане незабавно от неговата сметка по искане на доставчика.

2.4.Плащане с чекове:Чекът представлява писмено нареждане на платеца до обслужващата го банка да предостави(или изплати) на посочения бенефициент определена сума.Има три основни вида чекове-обикновени,лимитирани и акцептирани.Лимитирания чек се издава от платеца в един екземпляр и се предава на доставчика.

2.5.Електронни с-ми за плащания:SWIFT р мрждунар.финан.общност.ЛОБИС обслужва вътрешнобанковите разплащания на клиенти на банката.БОРИКА-е изграден като национален оператор.Електронното банкиране има две форми на реализация:-разплащане с банкови карти и домашно банкиране.Широко приложение намират класическите форми на разплащане-акредитив,вирмент,инкасо и др.Използването на формите за безналични плащания у нас е едностранчиво и непълно.

9.ГЛАВА

1.Същност и ососбености на търговския кредит:ТК е една от формите на движение на заемен капитал.Той е част от основната сделка,по която се дължи паричната сума.ТК се появява много преди останалите форми на кредита.Неговите предимства са,че този вид кредит се получава по-лесно,т.к. не се изискват много процедури.За кредитиращия субект може да е по-изгодно да получи по лихва от длъжника си,отколкото от банката.Този вид кредит съдейства за развитието на стокооборота.Той е особено полезен за купувачите.Недостатъци:Може да доведе кредитора до финансови затруднения и има ограниченост в количествено и качествено отношение.Предоставянето на ТК е свързано с иск за кредитора.при добре разбита банкова с-ма и нормални пазарни процеси,ТК е обикновено по-малко предпочитаният.

2.Видове Търг.кредит:

2.1.ТК за купувача(платеца):ТК по “открита сметка” няма широко разпространение.Поличният кредит е другата,по-широко използвана форма на кредитиране на купувача.

2.2.Фирмен кредит е полза на доставчика:Авансът кат форма на ТК се отличава от паричните кредити по това че длъжникът погасява кредита не в брой,а чрез доставка на договаряната стока,за която е отпуснат кредитът.Начините за погасяване на авансите са 3-в опр.% от сумата на доставката,% на погасяване нараства с всяка следваща доставка.Авансът се погасява с последователна доставка.

3.ТЦК-основа на бизнес кредита:

3.1.Възникване и същност на търговските полици:Записът на заповед е документ,чрез който едно лице се задължава да изплати определена сума на друго лице.При менителницата участват 3 субекта-длъжник(издател),кредитор(поемател) и трето лице(платец).

3.2.Съдържание на търговските полици:ТЦК съдържат безусловно задължение за плащане на определена парична сума.При записът на заповед платецът съвпада с издателя на полицата.Падежът е датата,от която парично задължение става изискуемо и кредиторът може да изисква плащането по менителницата по менителницата или по записа на заповед.Падежите са падеж,определен на предявяне,падеж на определен срок след предявяване,падеж на определен срок след издаване на ценната книга.Тези сделки стават чрез точно определяне на деня на изплащане на паричната сума,мястото на плащане се определя от издателя на документа,денят и мястото на издаване се посочват обикновено в горния ъгъл на документа.Паричната сума трябва ясно и точно да бъде посочена в документа.

3.3.Предявяване,приемане и джиросване на менителницата:Банковият акцепт повишава качеството на менителницата като платежно средство.Джирант е лице,което извършва прехвърлянето,а лицето,в полза на което се прехвърля полицата се нарича джиртар.Всеки последен кредитор има възможност да преустанови прехвърлянето на полиците чрез “ректа”(ограничително джиро),с което се нарежда сумата да се събере направо от длъжника.Джирото има няколко функции:1.ф-я прехвърляне на вземането;2.Притежателна(легитимационна) ф-я и 3.гаранционна ф-я.

3.4.Поръчителство(Авал):За да се повиши надежността на полицата и нейното по-широко приемане в обръщение се включва отделен препоръчител.Обикновено той поставя надпис “като гарант” или “в качеството на поръчитител”.Авалирането следователно е поръчителство,с което едно лице се задължава да извърши плащането  изцяло или частично,в случай че длъжникът не извърши това.

3.5.Плащане и протестиране:Кредиторът трябва да предяви документа за плащане към длъжника.Плащането може да бъде отсрочено за друг падеж,но с изричното съгласие на последния притежател.Длъжникът може да плати и преди падежа.Задължението по полицата е самостоятелно.При частично  неизпълнение на основния договор претенциите на купувача се удовлетворяват  по съдебен ред.

3.6.Роля на търговските полици:Основна роля на полицата е кредитната.Рефинансираща роля се изразява във възможността банките да закупуват или ломбардират полиците.Гаранционната роля на полиците означава,че те се използват като гаранция за предотвратяване ма другите кредити от банките.Полиците,като платежно средство ,служат за погасяване на задължения към други кредитори.Практически използването на полиците,като платежно средство,обаче е ограничено,поради това че по своя характер представляват частно дългово задължение.Търговската полица е инвестиционен носител.Всеки който предлага полици,трябва да се съобразява с условията и възможностите ,които предоставят другите ценни книжа.

3.7.Разновидности на полиците:1.Ректа полица-обезпечителна,депо;2.полица с процентна ставка;3.гаранционна полица;4.рента полица-това е полица,която се погасява на равни части;5.банкова полица;6.финансова полица;7.приятелска полица;8.оборотна полица;9.бронзова полица.

3.8.Сконтиране на търговски полици:Номиналът на полицата ,намален с дисконта,формира сумата,която притежателят й получава.Банките предварително определят съответните условия,на които трябва да отговарят полиците,за да бъдат сконтирани.Формулата за дисконта е:D=,сконтираната сума Е=S-D,сконтовият кредит  PV=PVx(1-txDF).Дисконтовият фактор се калкулира като твърд %,по-висок от лихвения в момента на дисконтиране.Когато се предлагат повече полици и всяка от тях има различен падеж,може да се изчисли среден падеж на полиците.

10.ГЛАВА

1.Обща х-ка на държавните приходи:В преобладаващата си част акумулирането на приходи на държавата изразява главно преобразувателни пр-си,т.к.става дума за изземване в бюджета на част от вече формираните доходи на фирмите и домакинствата.Приходите са част от нац. Доход,която се акумулира в бюджета на държавата.От гледна точка на финансовото разпределние и преразпределние приходите са резултат.Държавата може да въздейства чрез приходите само тогава,когато те получават строго целево назначение.Събирането на приходите е процес на финансово разпределение и преразпределение на нац.продукт и националния доход.

2.Класификация на държавните приходи:Групирането и подреждането на приходи по определен белег или признак е една от съществените предпоставки за тяхното изучаване.Има приходи от частни и държавни фирми,приходи от облагане на доходите на индивидите,приходи от облагане доходите на предприемачите,приходи от вноски за соц.осигуряване,други приходи-данъчни приходи,данъкоподобни приходи,неданъчни приходи,приходи от производствената сфера,приходи от непроизводствената сфера,приходи от националното стопанство,приходи от домакинства.

3.Източници на държавни приходи:Чистият национален продукт се дели на:Oбщ вътрешен продукт,общ национален продукт,национален доход.

4.Разпределение и преразпределение на националния доход:Разпределението може да бъде и чрез цени,услуги,кредит,вноски и др.Най-големи мащаби и измерения обаче има държавното финансово разпределение на нац.доход.

5.Национално богатство и чуждият национален доход като източници на държави и приходи:Националното богатство представлява съвкупност от всички стоковоматериални,човешки,духовни и природни ценности,създадени и придобити в дадена страна за продължителен период от време.Използването на националното богатство,свързано с покриването на държавните разходи,е показател за сериозни смущения на държавните финанси.Източник на приходи за държавната финансова система може да бъдат чуждият нац.доход  и чуждото нац.богатсво.

6.Методи и форми за акумулиране на държавните приходи:Източници на приходи могат да бъдат нац.доход,общият нац.продукт и нац.богатство.Методите за набиране на приходи са инструментът чрез който парите се вземат от източниците  и се предоставят на държавния бюджет.Формите за събиране на приходи са отделни съставки щ,елементи,на използвания метод за събиране на приходи.Надеждите на съвременните правителства са насочени към данъчния и кредитния метод за набиране на приходи.Сключването на заеме и своевременното покриване на бюджетните дефицити е изгодно не само за държавата,но и за предприемачите и банкерите,които обикновено я кредитират и по този начин си осигуряват  стабилни доходи и подкрепа във всяко начинание.

7.Данъкоподобни приходни форми:

7.1.Теоритически основи на таксите:Таксата е парично плащане в полза на централните и местните бюджети,в основата на което лежи извършването на дадена услуга или операция от страна на държавните учредения.Важно значение имат действията на държавните органи,целесъобразността на сбирането на пари,целесъобразността на държавните услуги,осигуряването на опр.обем приходи.

11.ГЛАВА

Що е данък:Той е парично плащане с безвъзмезден и окончателен характер,осъществявано от частните лица-акт на държавната власт.Данъкът осигурява не само функционирането на различни дейности на държавната власт,но и определени възможности за икономическа и социална намеса.

1.Елементи на данъка:

1.1.Облагаема маса и основание за събиране на данъка-Това е основанието за събиране на данъка.Става дума за явленията или събитията,които правят данъка изискуем в полза на държавата.Дава възможност за характеризиране полето на приложение и природата на данъка.В комбинация с облагаемата маса и облагаемата личност е съществен елемент на  определянето на типа данъчната основа.

1.2.Облагаема личност и данъчна основа:Тук става дума за 3 различни понятия-законният данъкоплатец по право,реалният,ефективният или фактическият данъкоплатец и колекторът на данъка.В областта на оборотните данъци законният платец е производителят или търговец,но действителният данъкоплатец в повечето случай е потребителят.В повечето страни подходният данък се събира при източника.Законен длъжник не винаги е лицето ,което може да бъде определено по еднозначен начин.Данъчната основа представлява съвкупност от данни за съставките на облагаемата маса.

1.3.Данъчна тарифа:Данъчните намаления и облекчения имат за цел да редуцират облагаемата основа с определена сума.В зависимост от неговата природа размерът може да бъде специфичен и стойностен.Глобалните,нарастващите,легалните и реалните размери на данъка намират различно приложение във финансовата практика.

2.Фази на определянето на данъка:

2.1.Разпределение и ликвидация на данъка-Рзпределението на данъка е съвкупност от административни операции,които имат за цел да установяват облагаемата маса,преброяването на данъкоплатците,декларирането на състоянието.Главна цел на операцията,наречена “ликвидация на данъка” е определяне на величината на фискалното задължение чрез прилагане към облагаемата основа на данъчната тарифа,която може да съдържа един или няколко размера.Да се ликвидира един данък означава да се изчисли сумата,дължима от данъкоплатеца.

2.2.Събиране на данъка-Технология,в чиито процес данъкоплатеца се лишава от владеене на част от своите доходи,които се внасят в държавният бюджет.При системата на данъкоплатците избират свои пълномощници,които събират данъка за сметка на държавното съкровище.Системата на откупвачите има същата съдба ,независимо че притежава и някои положителни страни.Недостатъците на старите системи са причина днес данъка навсякъде да бъде установяван и събиран от държавните служители.В съвременната финансова практика данъкът се плаща изключително в парични знаци.Плащането може да стане чрез нареждане,непосредствено плащане,разбито на части плащане,данакът мое да се изплати чрез чек или вирмент,чрез гербови марки,данъчни книжки или печати,чрез абониране.Когато данъкът не се плаща в предвидените срокове,се пристъпва към т.нар.принудително събиране.

3.Класификация на данъка-всяко представяне на данъците обикновено започва с общоизвестното им разграничаване на преки и косвени.

3.1.Класификация в зависимост от основанието за събиране на данъка:Пряк данък-периодично засяга ситуациите,имащи постоянен и определен х-р.Непрекият данък-обхваща явления,като движение на собствеността или ползването й.

3.2.Реални и персонални данъци-Днес всеки данък е едновременно персонален и реален,т.к. засяга благата,стоките и имуществата на една личност.Реалният данък е данъчна форма ,която има за цел да обхване икономическия елемент,без да взема предвид персоналната ситуация на неговия притежател.Персоналният данък засяга финансовите възможности на данъкоплатеца,разгледани в пределите на дохода или капитала.В тесен смисъл персоналният данък се определя от личността на данъкоплатеца.Тук облагаемата маса е самият данъкоплатец.А в широк-това е данък,който обхваща богатството като облагаема маса,а не личността на данъкоплатеца.при определянето на данъка обаче се вземат предвид всички елементи,характеризиращи ситуацията на данъкоплатеца.

3.3.Аналитични и синтетични данъци-Аналитичните данъци са по-често пропорционални,докато прогресивността и персонализацията в по-голяма степен прилягат на синтетичния данък.Синтетичните данъци са относително неутрални по отношение на икономиката.Тези данъци видоизменят слабо мащабите на предпочитанията на икономическите агенти.синтетичният данък е по-добър инструмент на данъчната политика в сравнение с аналитичния.

3.4.Икономическа класификация на данъка:Ако в основата се постави икономическият ресурс на данъка може да се обособят:подходни данъци,данъци върху капитала,данъци върху разходите.

4.Правила и цели на данъчното облагане

4.1.Принципи на данъчно облагане:

-Съразмерност на облагането-всеки данък трябва да бъде съобразен с икономическото и финансовото състояние на данъкоплатеца и да не пречи,както на неговото съществуване ,така и на участието му в производството на стоки и услуги.

-Определеност на данъка-Данъка трябва да бъде организиран така,че за данъкоплатеца да не съществуват затруднения при определянето на неговата величина,начините и сроковете за плащане.

-Икономичност на данъка-Плащането на данъка не трябва да затруднява финансовото състояние на данъкоплатеца.

-Удобство на данъка-Изисква съобразяване на  облагането с възможностите на гражданите да плащат.

-Равномерност на данъка-Негова основа са формулировки,направени от класиците  на икономическата наука.свързан е с виждането,че данъкът трябва да осигури равномерно и справедливо разпределение на разходите на държавата между индивидите.

-Продуктивност на данъка-свързана е с т.нар.рандеман на данъка.продуктивен е данъкът ,който носи колкото може повече приходи по отношение на данъчните разходи.

-Стабилност и еластичност на данъка-Данъкът е стабилен тогава,когато не се влияе от колебанията на конюнктурата.Неговият рандеман не се увеличава по време на подем,но не се и намалява по време на криза.Еластичността на данъка е израз на съществуването на реакция на облагаемата маса при всяко увеличение на данъчния размер.Данъкът е еластичен тогава,когато на нарастването на данъчния размер не съответства свиване на облагаемата маса.

-Неутралитет на данъка и данъчен интервенционализъм.

4.2.Предназначение на данъка-Има 3 основни ф-ии-фискална(рентабилност на данъка),икономическа и социална.

-Рентабилност на данъка-Проявява се при определени условия и в определени граници.За да бъде един данък продуктивен трябва отговаря на 3 условия-всеобщност на данъка,плурализъм на данъка и автоматичност.

-Постигането на социално равенство чрез данъка-свързва се с обезпечаване на социално равенство в процеса на събирането на данъците.Важно значение тук има равенството чрез данъка и равенството пред данъка.

-Легално бягство от данъка-Това е бягство от данъка,организирано от закона.То може да бъде и пренебрегвано от закона.

-Нелегално бягство от данъка-Това са разновидностите на данъчната измама,факторите на данъчна измама,и последствията от тях.

4.3.Икономически цели на данъка:

-Икономическа конюнктура-Свързва се с експанзионистична данъчна политика и стабилизационна данъчна политика.

-Икономически структури

5.Прехвърляемост и въздействие на данъка:операция,при която лицето,което плаща данъка в действителност не понася неговият товар.Въздействието чрез данъка е израз,с който се означава точката на крайното попадане на данъка.Данъка може да се прехвърля напред и назад,има обикновенна и многостепенна прехвърляемост.Той може да се капитализира и амортизира,както и да се наваксва.

12.ГЛАВА

1.Подходно облагане на физическите лица

1.1.Утвърдени принципи след въвеждането на ЗОДФЛ:установяване на брутния доход,обект на данъчно облагане са доходите на юридически и физически лица,обект на данъчно третиране е не брутния,а нетния доход на физическите лица.

1.2.Принципи на данъчното облагане:определяне на облагаемия доход за календарния месец,социалните разходи и разходите за здравно-осигурителната каса,в облагаемия доход за календарен месец не се включват трудови възнаграждения изплатени през миналия период.

2.Корпоративно подходно облагане:

Този закон цели да  се създаде оптимална организация за облагане доходите на юридическите лица и неперсонифицираните дружества,която да стимулира нарастването на производството.

3.Оборотни данъци

3.1.Обща х-ка на оборотните данъци:В основата на косвеното облагане стой данъкът върху оборота,който на практика е изражение на едно по-съвършенно акцизно облагане.Най-много приходи на държавните бюджети носи облагането на оборотите на реализацията  на продуктите за широко потребление и услугите.Многофазното облагане е характерно за по-ранните етапи от развитието на данъка,това е т.нар.кумулативен ефект на облагането.

3.2.Организацията на облагането с данък върху добавената стойост в България(ДДС).

Х-ки:ДДС се начислява за облагаеми досатвки;Данъчнозадължени са регистрираните лица,а начисяването на ДДС се извършва от доставчика за всяка облагаема доставка.Изчисляване на данъка:Д=;Д-величината на данъка на облагаемата доставка;ДО-данъчната основа на облагаемата доставка;ДС-данъчен размер.Начисляването на данъчното задължение се извършва с издаване на документ и се отразява в отчетните регистри на фирмата.

Когато в дадена доставка ДДС е включен в договорната цена ,величината му се определя чрез:Д=;Д-величината на данъка,включен в цената на доставката;ДС-данъчен размер;Ц-договорената цена с включен ДДС.

Величината на данъка при доставки,свързани с прехвърляне на сгради и части от тях се определя по формулата:Д=;Д-величина на данъка;Ц-цена на доставка;ДС-данъчния размер;ДМДТ-дължимите месни данъци и такси.

Начисляването на ДДС при стоки се осъществява от митническите органи.Величината на дължимия данък се установява ,като данъчната основа при внос се умножи с данъчната ставка.Данъчната основа при внос на стоки включва:цената на доставки,увеличени с дължимите при вноса митнически  сборове,такси,акцизи,т.е.:Д=

Съществена роля при практическото прилагане на ДДС играе данъчния кредит.По същество това е сумата от начисления данък на получателя за придобита от него стока или услуга по облагаема доставка или внос на стоки,в рамките на данъчния период,която той има право да приспадне.

3.3.Акцизи-Косвени данъци,които се събират от потребителите чрез цените или продажбата на стоки за масово потребление.Тяхното определяне и събиране става без знанието и съгласието на данъкоплатците.

Основните моменти при акцизното облагане са:облагане на луксозна консумация;облагане на вредните за здравето стоки;за вино,спиртни напитки и пивото;за алкохолосъдържащи суровини;при лотарии и томболи;хазартни игри;Нов момент при облагането на определени стоки и услуги с акциз е необходимостта от данъчна регистрация.

Акциз не се начислява при:стоките,предмет на сделките за износ;сделките със стоки и услуги,когато вече  е бил начислен акциз;Производството от физическите лица на вина и ракии;сделки със стоки в безмитни зони;

Особеностите във връзка с определянето и внасянето на акцизите от лицата организиращи хазартни игри ,могат да бъдат систематизирани.

3.4.Особености и предназначения на митата:Това са данъци с които се облагат стоките,които се внасят.Митата са парично плащане на юридическите ,които внасят или изнасят стоки.Това плащане има задължителен и непротиворечив характер.

От Икономическа гледна точка митата спадат към групата на данъците върху потреблението.Митата се реализират чрез въздействието на икономическите структури;социалното дело;политиката;фискалната политика.Повечето аспекти от използването на митата се определят от митническата тарифа.Тя съдържа номенклатура и размер.Митническите режими с преобладаващи икономически функции са :режим на транзита;режим на подобренията;режим на промишлено складиране.В резултат на тези функции намалява фискалното значение на митата и увеличаване на митническите техники за икономическо контролиране и стимулиране на международния обем.

4.Имуществени данъци

4.1.Данъчно облагане на земята:Поземленото облагане е ориентирано към изместване на част от деференциалната рента ма производителите от селското стопанство в бюджета.Диференциланта рента може да бъде от 1 или 2 род.

4.2.Данък върху недвижимите имоти-използва се за реализиране участието на индивидите в провеждането на мероприятията по архитектурното и жилищно преустройство,както и за регулиране,използването на недвижимата собственост от физически и юридически лица.

Данъкът върху недвижимите имоти може да бъде:данък в/ху недвижимите имоти на предприятията или на  гражданите.

4.3.Данък върху наследствата:Основание за облагане с данък върху наследствата е данъчната декларация,която се подава от наследниците.

4.4.Данък при придобиване на имущества по дарение и по възмезден начин;Тук данъчната основа се определя върху оценката на имуществото в български левове към момента на прехвърлянето.

4.5.Данък върху превозните средства-за някой превозни средства  при плащане на данъка са въведени облекчения,като една част са свързани с екологични облекчения.

13.ГЛАВА

Държавни заеми-Използването на заеми не е само технология за събиране на приходи ,но и неизбежно следствие на предизвиканото от тях нарастване на държавния дълг.

1.Теоритически основи на държавните заеми-Явление,характеризиращо се със специфично движение на парите между държавата,нефинансовите фирми,банките,финансовите учреждения и гражданите-движение ,което е свързано с дейността на правителствата като заематели на капитали.По принцип отношение към националните финансови системи имат предимно вътрешните държавни заеми.Използването на заеми като метод за набиране на приходи е един от основните фактори на балансираността на държавните бюджети.

2.Оргиналност и специфика на заемите-Заемът намалява богатството на заемодателя,но намаляването се дължи на обезценката на парите и на покачването на цените.

2.1.Връзка и зависимост между заемите и данъците-данъците не са само инструмент за събиране на приходи ,но и инструмент за използване на част от доходите на индивидите.Всяко увеличаване на данъците или въвеждане на нови данъци създава условия за намаляване на доверието в правителството.При използване на заемите правителството може веднага да разполага с необходимите и в неограничен обем пари.Събирането на приходи чрез данъците е свързано с  редица финансово-технически неудобства и изисква време.Държавния заем  има връзка с инфлацията.

2.2.Държавен фирмен кредит-В преобладаващата си част движението на парите при фирмения кредит е обусловено от потребностите на производството и тяхното използване като капитал.За разлика от фирмения кредит държавните заеми рядко се влагат в производството,което означава ,че тяхното потребление не създава нарастваща ст-т ,не осигурява самовъзвръщаемост,а води до унищожаване на парите,взети на заем.

3.Класификация на държавните заеми-Широко разпространение в световната финансова практика има обаче групирането на заемите на външни и вътрешн.В зависимост от това кое звено на държавната власт ползва заемите като метод за набиране на пари.,те се делят на централни и местни.Има лотариини и лихвени заеми.В зависимост от продължителността на заемите те биват-текущи,краткосрочни,средносрочни и дългосрочни заеми.

4.Управление на държавния дълг-Под държавен дълг се разбира общата сума на парите,които държавата дължи на своите кредитори към определена дата.Управлението на държавния дълг е с-ма от мероприятия на държавата в областта на сключването ,емисията на земите,подготовката,съблюдаването на условията на заемната сделка-срокове,цени,лихва,участници-промени в срока и лихвата поддържане на курсовете на облигации ,погасяване на заемите с настъпил падеж.Утвърждаването на заемите е свързано с три групи проблеми:-юридически,технически и финансови.

4.1.Правила и компетенции в областта на заемите-Правителствената компетентност има различни измерения.Принципът на законодателната компетентност е свързан с едно от най-старите изисквания на държавното финансово право-изискването заемът да се разрешава с право.Гласуването и приемането на закона за държавния бюджет на практика е гласуване и приемане на заемите като метод за набиране на приходи.Лихвата по държавния кредит е инструментът ,който обикновено осигурява трайността на държавния дълг дори и когато същият се раздели на части.

4.2.Технология на емисията на заемите-Емисията на заеми чрез посредничество на банките е често срещано в практиката.Определени възможности за пласирането дава и пазарната емисия на заемите.

5.Предимства и облекчения за кредиторите на държавата-договарянето на  рентите по ДЦК се ползва с определена гаранция.

5.1.Доходност на ДЦК-Държавата не разполага с пълна свобода при фиксирането на лихвата.Тук има 3 подхода:1.Емисия под номинала-Не се осигурява определена защита с/щу рискове от предстояща конверсия.2.Емисия с обещание за издължаване с премия.3.Емисия с лотарийни печалби.

Държавните заеми намират приложение удобствата на подписката,фиксирането на бъдещи предимства ,данъчният имунитет,който е най-търсената привилегия.

5.2.Стабилност н ДЦК-Гаранииците срещу смущенията в работата на правителствата  могат да бъдат реални или персонални.Гаранииците срещу паричната обезценка  са един от най-силните аргументи на държавата тогава,когато когато се опитва да убеди икономическите агенти да участват в подписка за заеми,която е почти безрискова.Обиковенно системата за гарантиране на кредиторите срещу паричната обезценка се състои в индексиране както на капитала,така и на лихвата по заема.Гаранциите срещу предварителното издължаване на заема са по-специфична техника.Доходите,свързани с вечните заеми носят названието “рента”и всъщност гарантират определено равнище на парични постъпления,с които кредиторът на държавата може да посрещне текущите си нужди до края на живота си.Вечните заеми не предпазват заемодателя срещу риска от предварително издължаване или конверсия.

6.Погасяване на заемите

6.1.Същност и особености на конверсията-Има 3 аспекта-юридически,юридически механизми и юридически условия.решенията на проблемите трябва да се търсят  в принципите на облигационното право.

Финансовите условия,които правят конверсията осъществима,са свързани с потребността от убеждаване на кредитора да предпочете нея пред издължаването.За да се избегне решение за издължаване от страна на заемодателя ,то трябва да бъде за него неизгодно.

Финансовото условие за успешна конверсия е пазарната стойност на облигациите по стария заем за да е по-висока  от номиналният им курс.Новите ценни книжа  трябва да предоставят достатъчно предимства за кредитора,за да не предпочете той издължаването,което би му позволило да осъществи едно по-добро използване на своите капитали.

Второто финансово условие ,необходимо за осъществяването на конверсията е свързано с потребността новите облигации да имат малко по-голяма доходност от старите.Финансовите условия които осигуряват успеха на конверсията имат специфични изменения.

За да успее конверсията е необходимо кредиторът да бъде задължен да избира м/у издължаването или приемането на нов облигации.Първото условие за успеха на конверсията е ликвидирането на стария заем.За да бъде приключена успешно конверсията е необходимо да се придружи от съответната реклама.Обещанието ,че новите облигации няма да могат да бъдат конвертирани преди определен срок също допринася за успеха на конверсията.Последното средство,което може да доведе успех на конверсията е да се фиксира на кредитора един доста кратък срок.

6.1.1.Технически аспекти на конверсията-конверсия по номинал,конверсия под номинал ,конверсия с парична сума за изравняване.

6.2.Обратна конверсия-всяка конверсия,която води до покачване на лихвения процент,може да се разглежда като обратна конверсия,т.к. в действителност води до увеличаване на доходността,а не до нейното намаляване.Когато обаче правителството осъществява и промяна в срока на заема ,тогава е налице т.нар.”частен случай”на конверсията-консолидация.

7.Амортизиране на дългове-Операция,която се състой в съкращаване или погасяване на дълга,посредством изплащане на главницата или част от нея.Амортизацията може да стане чрез анюиети,серийно амортизиране,амортизиране с премия или лотария,глобална амортизация.доброволно амортизиране.

14.ГЛАВА

1.Обща х-ка на държавните разходи-те отразяват една специфична дейност на държавата,която оказва въздействие върху различни страни от общественото възпроизводство.Обемът на разходите не е гаранция  за ефективността на държавната разходна политика.Държавните разходи са главна форма на финансовото преразпределение,чрез която събраните в бюджета финансови ресурси получават строго целево назначение в съответствие с целите и задачите на глобалното икономическо развитие.

-Като понятие на финансите-те са форма на преразпределение на националния доход и националния продукт.

-За държавата-разходите са основен инструмент за намеса и участие в обществения живот.

-От иконом.гледна точка-Те са част от националния доход.

2.Разходи за развитието на националната икономика-Държавата е главен клиент на частните компании и фирми.Тя се насочва към ключовите сектори на националната икономика,секторите,които имат съществено значение за конкуренцията,отделните рентабилни предприятия или фирми и др.Своебразна форма на държавно въздействие върху стопанските процеси е финансирането и развитието на научните изследвания  и експерименталните разработки.състоянието на държавните разходи зависи от държавното въздействие чрез тези разходи.Тяхна основна съставка са инвестициите.

2.1.Субвенции- Разходите за подпомагане на компаниите и фирмите от промишлеността,транспорта и селското стопанство.

3.Военни разходи

3.1.Преките военни разходи са разходите за поддържане  и подготовка на въоръжените сили,р/ди за снабдяване и оборудване  ма отделни войскови групи,р/ди за строеж на военни съоръжения.Голямо внимание се отдава на промените в структурата на преките военни разходи и обемът на преките военни разходи,който се увеличава най-бързо по време на война.

3.2.Косвени военни разходи-разходите по държавните дългове,р/дите за надпревара във въоръжението,разходите за изплащане на пенсии и помощи за ветераните от войната и др.

3.3.Скритите военни разходи-р/ди за строителство,за развитие на енергетиката,за развитие на електрониката и механиката,р/дите за наука и научни изследвания.

4.Социални разходи-внимание се обръща на развитието на научно-техническите прогрес,засилването на борбата на хората с икономически и политически права,развитието на икономиката като цяло.Водещи позиции заемат разходите за соц.осигуряване,пенсии за инвалидност и старост,обезщетения за безработица.Засилват се позициите на държавния сектор.,усилията на държавата се насочват към комплексни центрове за обучение на научни изследвания.

4.1.Разходи за социално осигуряване

4.2.Разходи за здравеопазване-Тук се включват разходи за персонални прегледи,болнични прегледи,за апаратура,научни изследвания и др.Мащабът на държавните разходи се определя главно от процесът на нарастване на тотално равнище,неравномерното разпределение на разходите и свръх консумацията на медицински услуги.

4.3.Разходи за образование-Тук равнището на държавните разходи се предопределя от задължителното обучение на подрастващите,развитието на научно-техническия прогрес,превръщането на държавни учебни заведения в центрове за изследвания,развитието на висшето образование.

5.Разходи за управление-те се обуславят от съоръжаването на отделите и службите за управление със съвременна апаратура,разширяването на  функциите на държавата в различните сектори,денационализацията и национализациите на отделни предприятия.

6.Разходи за външноикономическа намеса-Причините за тяхното нарастване са крахът на колониалната система,конкуренцията на международните пазари,непосредствено подпомагане и развитие на отделните отрасли и дейности и мн.др.

ИЗВОД:Държавните разходи са финансово изражение на участието на централния апарат за управление,те непрекъснато се увеличават.Ориентацията на държавните бюджети към ограничаване и задържане растежа на военните разходи е тяхна характеристика.

15.ГЛАВА

1.Основни х-ки и бюджета-Бюджета е по-скоро картина ,изобразяваща различни извършвани последователно операции за определен период от време. Държавния бюджет е закон и следователно всяка промяна,свързана с изменение във величината на бюджетните приходи и разходи,трябва да се гласува в парламента.Разминаването в абсолютната сума на предвидените и фактическите бюджети води до субективизъм.Различията във величините на предвидените и фактическите бюджетни салда поставя под съмнение реалността и пълнотата на държавния бюджет.

-От Юридическа гледна точка –държавния бюджет може да бъде определен като закон ли като законодателен път.Държавния бюджет на република България е закон.чийто разпоредби имат юридическа сила една година.

-От техническа гледна точка-е таблица,в която се отразяват приходите и разходите на държавната власт.Държавния бюджет обхваща приходите и разходите на държавата.

2.Принципи за изграждане на бюджета:

2.1.Публичност-тя е синоним на гласността и означава пълна информираност на юридическите физическите лица за величината на бюджетните приходи и направлението на бюджетните разходи.Публичният х-р на бюджета не трябва да се обвързва и още по-малко да се разглежда като следствие от конкретните форми на икономическата организация на производството и управление на обществото.

2.2.Провеждане на определена правителствена политика-изисква реално и точно определяне на бюджетните приходи и разходи.Тясно свързан с принципа за реалност и точност на бюджета е и принципът за неговата плътност.

2.3.Специализация-като бюджетен принцип тя конкретизира приходоизточниците и уточнява направленията за изразходване на акумулираните в бюджета ресурси.

3.Бюджетна структура и трансфери

3.1.Бюджетна структура-Съвкупност от бюджетни звена ,които се включват в състава на консолидирания държавен бюджет.Основно звено в бюджетната структура на България е републиканският бюджет.Важно звено на консолидирания държавен бюджет е бюджетът на държавното обществено осигуряване.Със закона на консолидирания държавен бюджет за 1992год. бюджетът на социалното осигуряване е включен в състава на последния ,но извън обхвата на правителствения бюджет.Отделно звено на консолидираният държавен бюджет са бюджетите на общините.Като изхожда от разбирането,че държавните и общинските интереси не трябва да се противопоставят при разпределението на разходите,правителството утвърждава принципа на целесъобразността.Величината и направленията на разходите са в тясна зависимост от размера на структурата на бюджетните приходи.

4.Технически измерения на бюджета в Република България

4.1.Подготовка и съставяне на проектобюджета от изпълнителната власт:Процеса на подготовка за съставяне на проектобюджета започва с прогнози и анализи на динамиката на брутния национален продукт,доходите,цените,заплатите,валутния курс и др.През последните няколко години бюджетната процедура в Република България се открива с решение на правителството.

4.2.Обсъждане и гласуване на държавния бюджет в парламента:Проектобюджетът се внася за обсъждане в парламентарна зала с експозе на министъра на финансите от името на правителството.Приемането на държавния бюджет на второ четене се осъществява в съответствие с едната бюджетна класификация.

4.3.Периоди при подготовката и утвърждаването на проекта на държавния бюджет-Процеса на подготовката на проектобюджета и утвърждаването му от правителството през последните няколко години представлява симбиоза.Указанията се изпращат за сведение и на Висшия съдебен съвет,на общинските съвети и на Сметната палата.Основният проблем,при разработването на проекта на държавния бюджет ,се свежда до липсата на нормативи.

5.Изпълнение на държавния бюджет

5.1.Изпълнение на приходната част на държавния бюджет-Данък върху печалбата се внася в приход на републиканския бюджет до 31 март на следващата календарна година.Данък върху доходите на физическите лица от трудови правоотношения се внася от работодателите едновременно с обикновения банков превод на сумите за заплати или до 10-то число на следващия месец.Диференциацията на данъчните вноски и на авансовия данък в зависимост от величината на данъчната основа би поставило данъкоплатците в по-равностойно положение при уреждане на взаимоотношенията им с бюджета.Данък върху добавената стойност получен като разлика между начисления от регистрираното лице данък и данъчния кредит ,се внася в републиканския бюджет в 14-дневен срок.

5.2.Касово изпълнение на държавния бюджет

5.3.Изпълнение на разходната част на държавния бюджет-Изпълнението на републиканския бюджет се организира от министерския съвет чрез министерството на финансите и първостепенните разпоредители с бюджетни кредити.Тези разпоредители извършват бюджетни разходи в границите на предоставените ресурси.Разпоредителите с бюджетни кредити от първа степен разпределят бюджетите си по пълна бюджетна класификация и по тримесечия.

6.Финансово изравняване-форми и насоки на развитие-Процес на уреждане на финансовите взаимоотношения м/у републиканския бюджет бюджетите на общините.то става чрез субсидия и вноска.

6.1.Основните проблеми свързани с взаимоотношенията между централния и общинските бюджети ,произтичат от методиката за тяхното определяне.Обективността изисква общинският съвет да бъде информиран за всичко.

6.2.Вторият начин за финансово изравняване чрез данъчните приходи е целевата субсидия.Като се обобщи съдържанието на общата субсидия се налага становището ,че общата е за предпочитане.Разделителната система може да бъде негативно или позитивно предписана.

6.3.Системата за двойното данъчно облагане от своя страна се разделя на три подсистеми-автономно облагане,облагане при наличието на два данъчни размера и система на разпределение на получените чрез единно облагане на даден проект приходи.

-Балансиране на приходите и разходите на общинския бюджет може да се осъществи или само чрез изравняване на приходите,или само чрез поделяне на данъчните обекти.

-Двете основни форми на финансовото изравняване се съчетават при отчитане на следните особености:нормативна уредба,уточняване на преотстъпени приходи и по възможност на съотношението им,яснота,прозрачност и ефективност на методиката,задълбочен анализ на критериите.

7.Бюджетен контрол-Системата на бюджетния контрол може да се определи като съвкупност от технологии,правила и институции,чрез които се осъществява контрол по изпълнението на бюджетите.

7.1.Основни елементи на бюджетния процес-избор на бюджетни цели и развитие,планиране бъдещото разпределение,контрол по изпълнението.

7.2.Основни разновидности и техники за осъществяване на бюджетен контрол:

-В зависимост от времето за осъществяване на операциите контролът бива-превантивен и последващ.

-Според равнището,на което се осъществява контролът може да бъде-контрол на бюджетните звена,на правителството и на централната власт.

-Според обектът,който се контролира може да се разграничи контрол по:-събиране на бюджетните приходи,по правилно изразходване на бюджетните разходи и др.

-В зависимост от това кой осъществява бюджетния контрол се разграничава:вътрешен,външен,държавен финансов контрол.

7.3.Технология на бюджетния контрол-Установяването на действително реализираните разходи и приходи в бюджетното звено е процедура в рамките на които се използват различни финансово-счетоводни данни и отчетни документи.

7.4.Извършване и сравнения на отклоненията:Има следните вариации:

-Изследване на регистрираните отклонения

-Изработване на решения за разкритите проблеми

7.5.Правителствен бюджетен контрол-Основни елементи на системата за осъществяване на правителствен контрол в/ху бюджетната сфера могат да бъдат контролните блокове,профилирането,месечните наблюдения,приключването на финансовата година.

16.ГЛАВА

1.Технология на отразяването на капиталите инвестициите в баланса-съпоставката на всичко,което фирмата притежава и всичко,което дължи дава възможност на финансовия мениджър да определи т.нар. чистото богатство или чистото състояние на фирмата,т.е.величината на собствения капитал.При съвременните условия на несигурност и риск фирмите могат да се осигуряват срещу изтичането на ресурс и чрез формирането на т.нар.”вторични резерви”.Известно е ,че инвестициите в ДЦК са почти безрискови и имат висока възвръщаемост.

1.1.Богатството на фирмата и икономическите агенти се състой от финансови,реални и ликвидни активи.

1.2.Класификация на активите-3групи:реални,финансови и ликвидни активи.

-Реални активи-Сгради,терени,машини,канцеларски материали,горива,енергия,поддръжка на административните и производствените сгради и оборудването.

-Финансови активи-облигации,акции и ТК.

-Ликвидни активи-Парите в касата,срочните и безсрочни влогове,чекови депозити,парите в РС,пазарни ценни книжа.

2.Разпределение на печалбата

2.1.Формиране на провизии за покриване на загуби и рискове-Това е капитал,който се формира от печалбата,преди облагането й с данъци,и има за цел покриване на т.нар.безнадеждни и съмнителни вземания или загубите,дължащи се на тях.Провизиите за загуби и разходи са своебразна форма за избягване на данъчното облагане или поне за намаляване на неговата тежест за определен период.

2.2.Покриване на дълга към държавата по повод данъка в/ху печалбата.

2.3.Формиране на резервите на фирмата,което задължително се прави преди плащането на дивидентите-Сумите по тази статия са част от собствения капитал на фирмата и представляват ресурс с определено предназначение.Това е т.нар.”неразпределяема печалба”.

2.4.Формиране на разпределяемата печалба(“дивидент”)-До настъпването на падежа сумата на дивидентите фигурира в групата на краткосрочните дългове.Този ресурс е своебразен  преливник на печалбата  по пътя й към увеличаването на собствения капитал.

3.Покриване на загубата-Означава ликвидиране на краткосрочния дълг,възникнал по този повод и съответно-намаление на пасива.Наличието на загуба,предполага увеличение с  една и съща сума на употребата и в същото време нарастване на краткосрочните дългове.

3.1.Ликвидиране на загубата-Намаляване на величината на капиталите  и на инвестициите.Ликвидирането на загубата е свързано с използването на предвидения за целта ресурс в статията”Провизии за загуби и разходи”.

-Ликвидирането като източник на капитал е предположено от използването на ресурса за покриване на загубата.

4.Основни правила на съставянето и четенето на баланса:

4.1.Пасивът представя произхода на капитали,използвани от фирмата-Всички дългове са суми,на които фирмата не е собственик-суми,които трябва да се върнат след определен срок или при поискване.За времето на пребиваването им във фирмата те обаче са ресурс,който може са се използва.

4.2.Активът отразява употребата,използването на капиталите,което фирмата осъществява.Точността на анализите изисква елементите ,фигуриращи в актива на баланса са бъдат отразявани по тяхната покупна цена.

5.Отразяване намаленията в цената на активите-амортизациите и провизиите са израз на намаление на стойността,фигурираща в актива на баланса.

-Амортизациите са изражение на една постоянна величина,дължаща се на износването във времето.

-Провизиите за обезценка са израз на случайно намаление на стойността на актива,дължащо се на дадено дело неприятно събитие.

17.ГЛАВА

1.Технология на финансовия синтез на счетоводния баланс-Инструмент,който дава възможност от множество статии на баланса да се извлекат няколко елемента,които отразяват важни ,общи черти и особености на активите и пасивите.

-Дълготрайни активи-Обхващат дългосрочните материални активи и дългосрочните ценни книжа.

-Краткотрайни активи-Композирани са от запасите и краткосрочните финансови активи,включително и  наличности,намалени с провизиите за обезценка.

-Собствен капитал-Включва собствените капитали и резервите,печалбата за даден период,провизии за загуби разходи.

-Дългосрочни и средносрочни дългове

-Краткосрочни дългове-Това са краткосрочните дългове към доставчиците,държавата,акционерите,персонала и др.

-Чисти оборотни капитали-Допълнителни капитали,равни на сумата на превишението на оборотните активи над краткосрочните капитали.Те са допълнителни дългосрочни капитали на фирмата .Съставени са от частта на дългосрочните капитали,което не се използва за финансиране на дълготрайните активи.

-Собствени оборотни капитали-Изразяват частта от собствени капитали,с която се финансират  краткотрайните активи.

-Чужди оборотни капитали-Изразяват частта от средносрочните и дългосрочните дългове,с която се финансират оборотни активи.

2.Финансов баланс на фирмата

3.Оборотни капитали на фирмата-Те стоят в основата на финансирането на краткотрайни активи.

-Принцип на минималното финансово равновесие на фирмите-То изисква капиталите,предназначени за финансиране на да даден елемент от краткотрайните и дълготрайните активи,да бъдат оставени на разположение на фирмата за времето,което съответства  на продължителността на използване на тези активи.

4.Финансов синтез за отчета за приходите и разходите-Инструмент за представяне на операциите на фирмата в рамките на определен период от време.

-Брутна печалба-Разликата м/у общите приходи и разходите за дейността с променлив х-р.

-Текуща печалба или  печалба преди лихвите и данъците-Разликата м/у брутната печалба и разходите за дейност с фиксиран характер.

-Финансов резултат или печалба преди данъчното преобразуване-Разликата м/у текущата печалба и финансовите разходи.

-Облагаема печалба-Разлика м/у финансовия резултат и предвидените със закона за корпоративното подоходно облагане увеличения и намаления на резултата за данъчни цели.

-Счетоводната концепция за баланса на фирмата не отговаря на реалните потребности а финансовия мениджмънт.

-Чрез финансовия синтез на отчета за приходите и разходите се открояват отделните форми на фирмената печалба и се извеждат ключови за финансовия мениджмънт променливи.