Най-четените учебни материали
Най-новите учебни материали
SMS Login
За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)| Местни финанси и бюджети |
 |
 |
 |
|
1.Въведение в проблематиката Държавата се олицетворява от конкретни институции на власт и управление. Тези институции се свеждат преди всичко до централните и местни органи на държавна власт и управление, които по принцип не се занимават със стопанска дейност, а изпълняват властническо-управленски функции. За да може тези органи да изпълняват възложените им функции и задачи, те трябва да разполагат с определени финансови ресурси. Тези ресурси им се осигуряват посредством техните бюджети, които взети заедно образуват общия или така наречения консолидиран държавен бюджет. Издръжката на централните органи на власт и управление – парламента, държавния глава и неговата администрация, правителството и неговите органи, както и съдебната власт, се осигурява от централния държавен бюджет или както се нарича у нас - републикански бюджет. Трудното и сложно управление на държавата не е по силите само на централните органи. Освен тях всяка държава изгражда и система от местни териториални и регионални органи на власт и управление. Във връзка с това територията на страната се обособява и подразделя на отделни териториално-административни единици. Съгласно чл.2 /1/ от Конституцията на Република България нашата страна е „единна държава с местно самоуправление. В нея не се допускат автономни териториални образувания”. С приближаването на страната ни към условията на пазарното стопанство и изискванията на Европейския съюз, ролята на местното самоуправление става все по-значителна. Общината, като основно административно-териториално звено, единствена акумулира свои собствени приходи – местните данъци и такси, има право на своя собственост, на самостоятелна стопанска дейност и на съучастие в такава дейност. В общинските бюджети постъпват и част от държавните данъци и такси, а могат да бъдат финансирани по линия на Европейския съюз или различни международни програми. Основно перо в приходите на общината си остават местните данъци и такси. 2.Местни финанси и бюджети – същност и специфика Същността и особеностите на местните финанси зависят както от мащабите на паричните ресурси, които се акумулират и разпределят, така и от структурата на местното управление. Влияние оказва и степента на административна и финансова зависимост, която през последните години често се сочи като пречка в развитието на териториалните програми. При всички случай мащабите на използването на финансовите методи и форми за разпределение завият от дейностите и функциите, които изпълняват местните органи на властта. В това отношение може да се отбележи, че в редица страни съществува тенденция към предоставяне на повече отговорности в ръцете на местното управление или, че „местния сектор играе ролята на голям икономически актьор. Неговата стопанска сила го прави мотор на локалното икономическо развитие “[1]. Влияние върху финансите оказва и разширяването на компетенциите на местните органи на властта, наложено от процесите на децентрализацията на икономиката. „Децентрализацията не се разглежда като цел, а като средство за постигане на нормално развитие за осигуряване на нормални приходи на общините, с които да се финансират техните задължения за предоставяне на местни услуги”.[2] Всичко това обуславя съществуването на специфични особености във функционирането на всеки локален финансов механизъм, а обликът на местните финанси се предопределя от мащабите и структурата на приходите и разходите и от характера на бюджетната политика. Финансовите средства на общинските бюджети са резултат от разпределението и преразпределението на националния доход и служат за посрещане на колективни социални и икономически потребности на фирмите и гражданите от съответна териториална общност. Различният икономически потенциал и финансови възможности на стопанките субекти от съответните общини при еднакви приходни пера води до акумулирани в отделни общински бюджети на собствени приходи, съществено различаващи се от нормативно определения обем. „Промените в нормативната база на местните бюджетни приходи бяха насочени към намаляване на тези различия т.е. търсене на възможности за сближаване на собствените средства с нормативно определените за преобладаващата част от общините. Тази цел почти беше постигната през 1989 и 1990г., но това не доведе до укрепване на финансовата база на местните съвети.”[3] “Преобладаващата през 80-те год. практика на честа смяна на отделните данъци, вноски и други отчисления, както и на нормативите за техния размер – трансформиране на част от преотстъпените средства в собствени приходоизточници (през 1982г.) не можеше да повлияе стабилизиращо върху местните финанси. Причините често се търсеха в слабостите на отделните данъци, а не базисните отношения наложени в обществото.“.[4] Формирането на бюджетните приходи на регионалните органи за управление зависи от насоките и формите на провежданата от държавата регионална финансова политика. В отделните европейски страни източниците за формиране на регионалните бюджети са различни и се обуславят както от националните традиции, така и от изпълняваните функции от съответните органи. Последните зависят от това дали те са предоставени на местната териториална общност или на държавната власт. Общото правило в това отношение е : ¨ Деконцентрираните регионални органи за управление (държавната администрация, в момента такива са областните съвети) се назначават от правителството и защитават интересите на държавата в съответната територия, следователно трябва да получават необходимите средства за осъществяване на своите функции от държавата. „Деконцентрацията означава прехвърляне на някои отговорности от централната власт на локализираните и структурни подразделения в провинцията.”[5] ¨ Самоуправляващите се децентрализирани органи за управление се избират от населението на отделната териториална общност, защитават неговите интереси, следователно техния бюджет трябва да се формира от източници намиращи се на съответната територия За да изпълняват своите функции и задоволяват потребностите на местните блага, местните органи на управление трябва да разполагат със собствени източници на финансови средства. Те се регламентират в приходната част на техните бюджети. Според Европейската харта за местното самоуправление местните власти имат право да разполагат със собствени приходоизточници и да се разпореждат свободно с набраните средства. Местните приходи са част от националния доход, предоставена на административно – териториалните единици (общините и кметствата) за задоволяване на потребностите от местни публични блага. Техния размер зависи от величината на създавания доход и от степента на фискална децентрализация, т.е. каква част от националния доход се предоставя на органите за местното самоуправление за осигуряване на местни публични блага. Местните приходи могат да се групират по различни признаци, в зависимост от техните характеристики: ¶ Според методите за набиране те се делят на данъчни и неданъчни приходи; ¶ Според организационната форма за набиране и разходване, местните приходи се разделят на бюджетни и извънбюджетни; ¶ Според механизмите на тяхното предоставяне местните приходи могат да бъдат собствени средства, трансфери от висше стоящи бюджетни звена и привлечени средства; ¶ Според предназначението им местните приходи са общи и целеви; ¶ Според Закона за общинските бюджети[6] приходи на общините у нас се класифицират по следния начин: собствени приходи, държавни трансфери, трансфери между разпоредители с бюджетни кредити. Под собствени приходи се разбират „онези данъчни и неданъчни вноски, които със закон са предвидени да постъпват изцяло в приход на местния бюджет. Те предполагат някаква степен на свобода на местната власт при тяхното определяне. Собствените приходи се характеризират с това, че са създадени на територията на общината и изразяват отношения между местната власт и гражданите на съответната територия.”[7] Собствените приходи за общините се набират за сметка на: ¶ Местни и други данъци, установени и определени със закон – такива са: данък върху недвижимите имоти, данък върху наследствата, данък върху даренията, данък върху превозните средства, данък при възмездно придобиване на имущество; ¶ Местни такси, установени с закон и събирани в полза на общината са – такси за битови отпадъци, за ползване на пазари, тържища и др., за детски ясли и градини, за туристически услуги, за технически и административни услуги, за гробни места и други[8]; ¶ Услуги и права предоставени на от общината – ползвателите на такива услуги плащат тяхната цена,като тези услуги не са упоменати с закон; ¶ Общинска собственост – това са приходи от наеми и концесии от общинска собственост; ¶ Глоби и имуществени санкции, лихви и неустойки, други постъпления; С промяната на Конституцията и съответните промени в Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), общините могат да определят размера на местните данъци в определени от закона граници. Те определят ставките на местните такси и облекченията за определени групи граждани, могат да въвеждат цени на услуги, нямат ограничения при продажба или при определяне размера на наема на обекти, които са общинска собственост. Общините получават обща изравнителна субсидия и компенсиращи субсидии, приходите от които могат да използват по свое решение. Те нямат нормативни ограничения за теглене на кредити от банки, в т.ч. чуждестранни. По този начин местните власти могат да определят или да въздействат върху равнището на около 60% от своите бюджети. За останалата част става въпрос за предоставяне на делегирани от държавата услуги, финансирани с целеви субсидии и непланирани в общинските бюджети държавни трансфери, използването на които е строго регламентирано или за които общините имат силно ограничени разходни правомощия. 3.Анализ на проблемите и предизвикателствата пред местните финанси Развитието на процеса на децентрализация, както и новите отговорности, възлагани на местните власти с промените в законодателството, поставят в центъра на вниманието финансовото укрепване на общините на базата на собствени, устойчиви приходоизточници. Промените в тази насока бяха изключително необходими и с оглед развитието на услугите за гражданите и бизнеса по адекватен на новите обществени условия начин. Сериозно предизвикателство пред местните власти постави присъединяването на страната ни към Европейския съюз с оглед възможността на общините за пълноценно участие в усвояването на структурните и кохезионния фондове. За тази цел те трябва да развият собствена, устойчива и непрекъснато развиваща се приходна база, като в резултат на усвояването на тези фондове ще могат да обогатят предоставяните на своите граждани услуги по вид и по качество. Въпросът за предоставяне на определени данъчни правомощия на общините се обсъжда от доста години. На много форуми, включително и международни, тази тема е била център на дискусиите. Във всички тях преобладаващият извод и препоръка са били едни и същи – да се даде възможност на общините да влияят върху размера на своите приходи, в т.ч. и върху тези от местни данъци. От друга страна, процесът на присъединяването на България към Европейския съюз изисква сближаване на нашето законодателство със законодателството на страните-членки и в областта на местното самоуправление. В почти всички европейски държави местните власти самостоятелно определят размера на местните данъци и такси. Практиката в тези страни по безспорен начин доказва правилността на едно такова решение – сериозно увеличение на привлечените инвестиции, подобряване на местната инфраструктура, гъвкава социална политика. Подобни промени на пръв поглед напълно отговарят на основната цел на Стратегията за децентрализация, а именно „ускорено прехвърляне на правомощия и ресурси от държавните органи към общините за укрепване на местното самоуправление"[9]. Предложените промени обаче съвсем не са в унисон с идеята за ускоряване на процеса на финансова децентрализация, а по-скоро представляват малка стъпка в правилната посока. Стъпка в тази посока е фактът, че от 2008г. година приходите от патентен данък ще постъпват директно в местните бюджети, като лицата, които се облагат с патентен данък, ще бъдат освободени от данък общ доход. Тези приходи обаче се очаква да бъдат едва 40 млн. лв. или около 0.2% от всички данъчни приходи в страната за 2008г.. Трансферът на тези 0.2% от държавния към общинските бюджети едва ли може да се квалифицира като „ускорено прехвърляне на ресурси от държавните към общинските органи". Все пак подобна стъпка дава донякъде по-широки правомощия и отговорности на общините в сферата на местните финанси, стига те да можеха наистина да определят сами местните данъци, сред които вече и патентният данък. 4.Заключение и изводи Местните финанси и бюджети обикновено са крайъгълен камък в публичните финанси, тъй като от техния баланс зависи финансовото състояние на общините и техния просперитет. Във връзка с това и в аспекта на изследнавено могат да се направят следните обобщения и изводи: Местният бюджет е съвкупност от финансови планове на общинските администрации, в които са отчетени приходите и разходите за определен период от време, като трябва да се обърне внимание и на факта, че публичните финанси се отразяват не само в бюджетите на общинските органи, но и по техните извънбюджетни фондове и сметки. Като финансов план бюджетът има 2 части – приходна и разходна. В приходна попадат различните парични постъпления, а в разходната – всички разходи, свързани с програмата на правителството, респ. на общинския съвет през бюджетния период. Местните бюджети обхващат бюджетите на възприетите във всяка отделна държава териториални единици (области, общини, кметства, щати, републики и т.н.). Характерно за местните бюджети е тяхната автономност (финансова децентрализация), която в различните страни е по-силно или по-слабо развита. Общините имат възможността да генерират по-големи собствени приходи, чрез по-добро управление на общинската собственост, чрез ползване на заеми, а и днес, когато България е пълноправен член на Европейския съюз, чрез ефективно усвояване на европейските средства. Установява се, че България се нуждае от децентрализацията, но ефективността на управлението зависи значително както от усилване капацитета на администрациите на общините, така и от преразпределяне на функциите е компетенциите между нивата на управление. 5.Използвана литература и източници
|