Joomla Software solutions Template

Payday loan

Източници на приходи и методи за акумолирането им в  ДБ.

І.Теоретичеки основи но Д приходо,

Прих. Са тази част от нац.доход, която се акумулира в ДБ-ти и служи  като основа за осъщ-не на разходите.

Същността на държ.приходи може да се резюмира така: - като понятие на финансите прих. Са част от нац.доход, която се акумулира в ДБ; - от гл.т.т. на финансовото разпределение и преразпределение приходите  са резултат от използването на фин.методи и форми  за акумулиране на пари; - държавата може да въздейства ч/з приходите само когато те получават строго целево назначение ч/з разходите; - събирането на приходи е п-с на финансово разпределение и преразпределение на нац.п-кт и нац.доход.

ІІ.Класификация на приходите.

Финансоват наука разделя държ.приходи на две големи групи – частноправни и публичноправни.

Най-широко приложение обаче има т.нар. икономическа класификация на държавните /бюджетните/ приходи: -  приходи от облагане на потреблението; - на доходите; - на богатството; - прих.от др.д/сти.

В зависимост от мотивите за тяхното събиране и техния източник биват: - Приходи от от данъци  в/у п-бите на предпиятията; - от ДДС; - от телефонните и телеграфните услуги; - от облагане на поземлената собственост; - от прехвърляне на имущества при смърт; - от облагане на вноса и износа на стоки; - от акцизи  в/у алкохола; - от подоходен данък; - от горите; - от нац.лотария.

И в двете класификации обаче отсъства групата на прих.от ДОО, които заемат съществена част в стр/рата на съвременните бюджети /30-40%/.

Най-точната представа за държ.прих. ни дава следната класификация:I Приходи от финансовите и нефинансовите фирми;  1.Приходи от облагане на печалбата; 2. Приходи от облагане на капитала.

II. Приходи от облагане доходите на домакинствата: 1. Приходи от  индивидуалния подоходен данък; 2. Приходи от косвени данъци; 3. Приходи от имуществени; 4. Приходи от такси и глоби.

III. Приходи от облагане доходите на предприемачите:1.Приходи от облагане на богатството; 2. Приходи от облагане на лихвата и рентата. IV. Приходи от вноски за социалното осигуряване. V. Приходи от държавната собственост. VI. Други приходи.

Ако в основата на класификацията се поставят използваните методи и форми за акумолиране на финансовите ресурси, приходите могат да се разграничават на: I. Данъчни приходи: 1. Приходи от ДДС; 2. Приходи от данъка в/у печалбата; 3. Приходи от данъчно облагане на домакинствата; 4. Приходи от вноски за общинските съвети; 5. Други неданъчни приходи.

II. Данъкоподобни приходи: 1. Приходи от такси; 2. Приходи от самооблагане; 3. Приходи от вноски за социално осигуряване; 4. Други данъкоподобни приходи.

III.Неданъчни приходи: 1. Приходи от държавните заеми; 2. Приходи от стопанката дейност от държавата; 3. Приходи от глоби и конфискации; 4. Други неданъчни приходи.

В зависимост от сферите, от които се изземват приходите се разграничават на: I. Приходи от производственатасфера: 1. Приходи от държавния сектор; 2. Приходи от часния сектор; II. Приходи от непроизводствената сфера.

Съществено значение има и разделянето на държавните приходи на две големи групи:

~ Приходи от печалбата;

~ Приходи от работната заплата.

Националният доход-основен източник на държавни приходи

Национален доход в страните с развита пазарна икономика.

Чистият национален продукт се определя като от стоиността на произведените материални блага и осъществените услуги се извадят амортизациите.

Ако последните се прибавят тогава тогава се получава БНП.

Общия национален продукт включва постъпленията от реализацията на продукцията и стойността на извършените услуги;

ФК+ОК+РЗ+Пч+У, където:

ФК-фиксалният капитал /активи/

ОК-оборотният капитал /активи/

РЗ-работна заплата

Пч-печалбата

У-услугите.

Когато от чистия национален продукт се извади стойността на включените в него предмети на труда се получи националният доход.

Общ вътрешен продукт-включва постъпленията от реализацията на продукцията, ДДС и митата.

Общ национален продукт-включва общия вътрешен продукт увеличен със сумата на фиксираният капитал /актив/.

Националния доход= РЗ+Пч+ДДС+И-В,

Където: РЗ-работна заплата

Пч-печалба

ДДС-сумата на данъка в/у добавената стойност

И-сумата на износа

В-сумата на вноса.

“Общият национален продукт не е нищо друго освен стойността в долари на всички стоки за потребление и всички стоки за инвестиции”.

Би могло да се каже, че “общият национален продукт е сумата персоналното потребление /С/, брутното инвестиране на частните домакинства /I/, държавните покупки (G) и чистия износ (Х), което може да се представи по следния начин:

P.N.B.= C + I +G +Х

Марксистка концепция за националния доход.

В основата на марксисткото учение за националния доход се позовава на 2 принципа на теорията за общественото възпроизводство, която дели стойността на съвкупния обществен продукт /а следователно и стойността на всяка стока/ на три части-постоянен капитал /С/, промени в капитала /V/ и принадената стойност /М/. Характерно е, че:

~ средствата за производство не са капитал, а приемат формата на производствени фондове;

~ разходите свързани с недвижимите и  движимите активи заемат най-голям относителен дял в структурата на съвкупния обществен продукт.

Теоретически основи на растежа и разпределението на националния доход.

Съществуват и действат две основни групи фактори на растежа на националния доход-екстензивни и интензивни.

Обикновенно количественото увеличаване на материалната база и броят на работниците се приемат за екстензивни фактори, а останалите за интензивни фактори за растежа на националния доход. От съществено значение е растежът на производителността на труда, защото състоянието на производителността предопределя ефикасността на останалите интензивни фактори-рационалното използване на машините, икономията на суровини и материали, международното разделение на труда..

Прието е проиезводителността на труда да се измерва с количеството на произведените материални блага за единица време.

Разпределение и Преразпределение на националния доход.

Разпределението чрез цените има за основа отклонението им от стойността. Чрез по-високите цени се осъществява преразпределение на националния доход в полза на производителите, а чрез по-ниските в полза на потребителите. Цените обаче в определена степен /при отклонение на стойността/ са причина преразпределението чрез финансите да се осъществява с по-голяма изгода за производителите или за потребителите.

Разпределението на националния доход чрез услугите от комунален и битов х-р, бръснарските и козметичните услуги, киното, театъра, спортните състезания. Чрез него част от националния доход, намиращ се в ръцете на икономическите агенти, които ползват услугите, се изземват в полза на учрежденията организиращи тези услуги.

Разпределението чрез кредита намира израз в мобилизирането на всички временно свободни парични средства в националното стопанство.

Разпределението чрез вноските на организации има за цел да осигури издръжка за заетите в тези организации.

Държавното финансово разпределение на националния доход има големи мащаби и измерения. То предшества всички останали типове разпределения.

Национално богатство и чужд национален доход.

Националното богатство представлява съвкупност от всички стоково-материални, духовни и природни ценности, създадени и придобити в дадена страна за продължителен период от време.

Обикновено националното богатство включва произведенията на изкуството , които са собственост на обществото и индивидите, всички средства за производство и предмети за потребление, благородните метали, скъпоценностите, накитите, жилищата и поземления фонд.

Използването на националното богатство, свързано с покриването на държавните разходи, е показател за сериозно разстройство на държавните финанси, последствията от които се понасят от домакинствата.

Източник на приходи за държавната финансова система може да бъдат чуждият национален доход и чуждото национално богатство. Тяхното прехвърляне през границата може да стане по два начина-доброволно и принудително.

Огромна маса чужд национален доход и богатство се присвоява по време на войни. В мирно време  използването на чужд национален доход се осъществява главно по линия на държавните заеми.

Методи и форми за акумулиране на държавни приходи.

Източници на приходи може да бъдат националният доход, общият национален продукт и националното богатство.

Методите за набиране на приходи са инструментът, чрез който паричните ресурси се вземат от източниците и се представят на държавния бюджет.

Формите за събиране на прихода са отделни съставни елементи на използвания метод за събиране на приходи.

При съвременните условия държавата може да акумулира приходи чрез три метода:

1.Данъчен-има следните форми:

~ Данък в/у печалбата;

~ Данък в/у оборота;

~ Данък в/у общия доход;

~ Данък в/у наследствата.

2.Кредитен-обикновенно има три форми:

~Краткосрочни заеми;

~Средносрочни заеми;

~ Дългосрочни заеми.

3.Емисия на пари-намира израз в пускането в обръщение на несъответстващо на потребностите националното стопанство количество пари, с което се покриват държавните разходи. Обикновенно то води до обезценка на националните пари, до покачване на стоковите цени и до преразпределение на националния доход в полза на държавата.

Данъкоподобни приходни форми.

Главен представител на данъкоподобните приходни форми са таксите.

Таксата е парично плащане в полза на централните и местните бюджети, в основата на което лежи извършването на дадена услуга или операция   от страна на държавните учреждения.

В усновата на плащането на таксите лежат различни мотиви, като по важните от тях са:

~ Действието на държавните органи

~Целесъобразността на събирането на средства за издръжка на институциите

~Целесъобразността държавните услуги да се ползват само при необходимост

~ Осигуряването на определен размер приходи на финансовата система

За разлика от данъците таксите имат в определена степен възмездин и доброволен характер, защото:

~услугата получена от държавното управление е своеобразен еквивалент на платената такса;

~основанието за плащане на таксата е намерението на дадено лице да се възползва  от определена услуга;

~искането на услугата става по волята и желанието на гражданина и плащането на таксата по този повод има доброволен характер;

~финансовото състояние на платеца не се взема предвид при плащането на таксите.

Във всяка стана броят на използваните такси се предопределя от мащабите на развитието на държавните услуги.

Важно значение за тяхното изучаване има класифицирането им по определени признаци и белези. Като критерий в това отношение може да бъдат използвани:

~броят на ведомствата, събиращи дадена такса;

~финансовото положение на платците-от тази гл.т. таксите се разграничават на:

а)прости /постоянни/

б)пропорционални /съвременни/ такси-зависят от изгодата на платеца

~бюджетно звено, в което се внасят-то е основание за разграничаване на:

а) централни /държавни/ такси

б) местни такси

~потребността от регулиране използването на административните и правните услуги

а)възмездни б)ограничителни

~начин на събиране

а)непосредствени /в брой/

б)посредствени /плащат се чрез облепване на исканите документи с таксови марки или използването на специална хартия за оформянето на документите/.