Home Икономика МИТНИЧЕСКО ПОСРЕДНИЧЕСТВО. МИТНИЧЕСКО ОБЛАГАНЕ

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
МИТНИЧЕСКО ПОСРЕДНИЧЕСТВО. МИТНИЧЕСКО ОБЛАГАНЕ ПДФ Печат Е-мейл

Митническо посредничество. Митническо облагане.

Икономика на митническото посредничество.

Митническото посредничество представлява съвкупност от дейности, при които митническите агенти защитават интересите на икономческите агенти пред митническите служители. Както всяка стопанска дейност и митническото посредничество трябва да бъде управлявано съобразно изискванията на пазарните закони. Важно значение имат:

  1. Започването на посредническите операции.
  2. Локализирането на посредническата операция.
  3. Организационната форма на капитала - характеризира с малка капиталоемкост.
  4. Първоначалният капитал.
  5. Работната сила.
  6. Организацията на труда - обработка и подготовка на документите.

Видовете услуги, които произвежда митническия посредник може да разграничат:

  1. Услуги по митническото оформяне на износа.
  2. Услугите, свързани с митническото оформяне по вноса.
  3. Консултантските и спомагателните услуги.

Митнически контрол.

Митническият контрол представлява система от дейности, предхождащи процеса на обмитяване на стоките. Митническият контрол цели да осигури пълното обмитяване на стоките и да не се допуска контрабандно движение на стоките. Субекти на митническия контрол са вносителя и износителя. Обект на митническия контрол е движението на стоките. Съществуват следните видове митнически контрол:

à                    Контрол по вноса.Това е най-важната част от дейността на митниците. Той може да се обособи в две части- граничен и вътрешен. Граничният митнически контрол е контролът,който се осъществява при непосредственото влизане на стоките на територията на страната.Вътрешният митнически контрол се осъществява преди непосредственото обмитяване и териториално е разположен в близост до местопребиването на облагаемите лица. Основен принцип на митническия контрол по вноса при физическите лица е защита правото на свободно потребление на стоките. Всяко право е свързано със задължение.

  1. Митническият контрол по вноса на юридическите лица по своята същност и дейност не се различава съществено от този при физическите лица. Основният принцип тук е създаване условия за пълното изпълнение на задачите и целите, заради които е въведено митото.
  2. Митнически контрол по износа. Всяка страна предвижда силно облекчени митнически режими по износа. За да се предпазят вътрешните пазари, се прилагат най-разнообразни форми за ограничаване на нежелан износ. Тези форми не са митнически, а са елемент на външно-търговската политика, но митническите власти се явяват контрольори по спазването на външно-търговският режим
  3. Митнически контрол по временните режими. Стоките, които влизат по временен режим ще останат временно в страната, затова законодателствата не предвиждат облагане с мито на тези стоки. Основен принцип тук е предотвратяването на отклонение на стоките от временното им пребиваване.
  4. Ветеринарен митнически контрол.

Обмитяване.

Обмитяването е процес на определяне на данъка. Процесът на обмитяване е по-сложен и представлява дейност по определянето на митата и всички данъци и данъкоподобни форми, за които законодателят е прехвърлил правомощията на митническите власти.

Определяне размера на митото.

  1. Възникване на митническо задължение по вноса - съществуват няколко случая:

à                    в момента на приемане на митническата деклереция;

à                    в момента на неправомерното въвеждане на стоки, които са се намирали в свободна зона или склад преди това;

à                    в момента на отклоняване от митническия надзор на дадена стока;

à                    в момента, когато престава да бъде изпълнявано едно от изискванията за временно складиране;

à                    в момента на изчезването или унищожаването на стоката, когато това става при условия, различни от предвидените в митническите разпоредби.

  1. Митническо задължение по износа възниква при следните случаи:

à                    в момента на приемането на митническата декларация за износ;

à                    в момента на действително изнасяне на стоката, когато това става без митническа декларация;

à                    в момента, когато стоката е достигнала до място, различно от това, за което е разрешено нейното изнасяне с пълно или частично освобождаване от митните сборове.

  1. Обезпечаване на митническите задължения - такова се изисква в два случая:

à                    когато митническите разпоредби изискват задължително обезпечаване;

à                    по преценка на митническия орган, когато плащането в предвидените срокове не е сигурно.

  1. Митническа тарифа - тя е концентриран израз на митническата политика, водена от дадена страна. Тя представлява установена от държавата система за определяне и събиране на митата. Факторите, които обуславят нейните цели, съдържание и задачи са:

à                    Оформена или оформяща се цел на производството.

à                    Действащите търговско-политически отношения.

à                    Тенденцията за развитие в светомен мащаб.

Митническата тарифа се състои от списък на стоките,които могат да се внасят,изна-сят или да приминат транзит през дадена страна.Обикновено в митническите тарифи стоки-те са квасифицират по групи в съответствие с техния произход, по предназначение, по степен на праработка. Работата с митническата тарифа се нарича тарифиране. Тарифирането е процес на определяне на шифъра на стоката и позицията й в митническата тарифа.

Определяне на митническата облагаема стоност.

Облагаемата основа на митото се нарича митническа облагаема стойност.Под митническа облагаема стойност трябва да се разбират реално платените или подлежащи на плащане разходи за придобиване и достигане на стоката до митническата граница на страната вносител.

Основа за митническия данък е договорната покупна цена, т.е. реално платената или подлежаща на плащане цена на стоката. Митническият служител трябва да определи платената цена

Определяне на митническия режим.

Най-често срещани у нас са:

  1. Внос на стоки.
  2. Износ на стоки.
  3. Транзит.
  4. Митническо складиране.
  5. Активно усъвършенствуване.
  6. Обработка под митнически контрол.
  7. Временен внос.
  8. Пасивно усъвършенстване.
  9. Временен износ.
  10. Реимпорт.
  11. Реекспорт.

Изчисляване и събиране на митническите сборове.

Съвкупността от всички плащания в полза на държавата, извършени от юридически лица в процеса на освобождаване на стоката от митнически контрол, се нарича митнически плащания. Независимо от режима, който ще се приложи за съответната стока,митните сборове трябва да бъдат изчислени и данъчното задължение да се изплати. Изчисляването се извършва в следната последователност:

  1. Изчисляване на митото.             V x C = Tc

Tc - общата сума на митото; V  - митническата облагаема стойност; C  - размерът на митото в процент.

  1. Изчисляване на импорнтните и експортните такси.         Q x d = Td

Q  - количеството внасяна или изнасяна стока;  d  - размерът на таксата в процент; Td - задължението към бюджета по такси.

  1. Изчисляване на митническите такси - Tm -  те са абсолютна сума, която ни е дадена.
  2. Изчисляване на акциза.          ( V + Tc + Td + Tm ) x a = Ta

a   - размера на акциза;  Ta - общата сума на акциза.

  1. Изчисляване на ДДС:                ( V + Tc + Td + Tm + Ta ) x t = Tt

t    - размера на данъка;  Tt  - общия размер на данъка.

Съществуват три начина за събиране на данъка:

à                    изравнително плащане;

à                    нулево плащане;

à                    разходно плащане.

  1. Изчисляване на митните сборове:               С = Tc + Td + Tm + Ta + Tt

 

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG