Най-четените учебни материали
Най-новите учебни материали
SMS Login
За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)| ИНВЕСТИЦИИ ВЪВ ФИНАНСОВИ АКТИВИ |
 |
 |
 |
|
ИНВЕСТИЦИИ ВЪВ ФИНАНСОВИ АКТИВИ 1. Същност и видове инвестиции Инвестиция - капиталово вложение, което се прави с цел да се получават положителни ефекти за период, по-дълъг от една година. Инвестициите в съвременното търговско дружество изискват вземането на два типа решения, които са взаимно свързани помежду си. Първият тип са капитало- бюджетните решения, вторият тип са решенията за финансирането. При капитало-бюджетните решения се определят активите, в които да се инвестира капитал. Те се основават на анализ на очакваната възвръщаемост и риска на инвестицията. Решенията за финансирането се отнасят до избора на източниците на капитал за инвестицията. Видове инвестиции: - инвестиции в реални активи - характеризират се с ниска ликвидност на инвестиционните обекти. Инвестиционното решение се взема на основата на анализ на очакваните ефекти за целия инвестиционен период и на основата на анализ и оценка на инвестиционния риск. - инвестиции във финансови активи - характеризират се с висока ликвидност на инвестиционните обекти. Инвестиционното решение се взема на основата на оценка на очакваната възвръщаемост и риска на целия инвестиционен портфейл. 2. Цена на облигация Облигации -Облигациите са дългосрочни дългови ценни книжа, свидетелстващи, че техният емитент е длъжник на притежателя им. При емисията им техният матуритет е по-дълъг от една година. Според своите характеристики облигациите се класифицират в различни групи. 1. Според това дали се търгуват на регулиран капиталов пазар: 1.1. Публични 1.2. Непублични Публичните са облигации по облигационни заеми, при които е осъществена публична емисия / първично публично предлагане / или вторично публично предлагане. Първичното публично предлагане се осъществява по определен ред, регламентиран в Закона за публичното предлагане на ценни книжа /ЗППЦК/. То изисква сравнително дълъг период от време и значителни разходи. Необходимо е участие на инвестиционен посредник, който изготвя проспект за емисията. Проспектът се представя в Комисията за финансов надзор/КФН/ и ако не бъде издадена окончателна забрана за публикуване, той се публикува и се осъществява публичната емисия. Публичните облигации се характеризират с относително висока ликвидност. Те се търгуват на регулиран капиталов пазар. Цената е формирана на основата на търсенето и предлагането в рамките на установените ограничения от фондовата борса. Емитентите са длъжни да разкриват информацията, която влияе съществено върху оценката за риска и върху цената на облигациите. Информацията, която следва да бъде разкривана е: - периодична - междинни и годишни финансови отчети и друга периодична информация, изисквана съгласно ЗППЦК и Наредбата за проспектите - текуща незабавно разкривана информация за съществени промени в състоянието на емитента или залога на заема. КФН контролира емитентите и пазара на публичните облигации. Непубличните облигации са емитирани чрез директно пласиране. Те не са обект на търговия на регулиран капиталов пазар. Информация за емитентите се разкрива по реда на Търговския закон. Покупко-продажбите на такива облигации се извършват чрез директно договаряне между продавач и купувач. Цената се договаря без спазване на ограничения и има сериозен риск да се отклонява съществено от стойността на облигацията. 2. Според вида на емитента: 2.1. Правителствени – облигации на централните органи на държавна власт; 2.2. Муниципални / общински/- облигации на местните органи на държавна власт; 2.3. Корпоративни – облигации на акционерни дружества; 2.4. Облигации на международни финансови институции. 3. Според обезпечението: 3.1. Необезпечени; 3.2. Обезпечени с гаранция; 3.3. Обезпечени с ипотека върху недвижимо имущество; 3.4. Ипотечни облигации - емитирани от търговски банки по Закона за ипотечните облигации. 4. Според начина на определяне на дохода за кредиторите: 4.1. Сконтови / с нулев купон/; 4.2. Купонни с фиксиран купонен процент; 4.3. Купонни с плаващ купонен процент; 4.4. Сконтово- купонни. 2.1. Настояща стойност и цена на сконтова облигация Сконтовите облигации са такива облигации, при които емитентът не плаща лихви по време на срока на заема, а поема задължението да изплати на падежа парична сума, равна на номиналната стойност на облигацията. Затова цената на такава облигация е по- малка от номиналната й стойност, като разликата е лихвата до падежа. Доходът от сконтовите облигации се получава при продажбата им преди падежа или при изкупуването им от емитента на падежа. Цената на сконтова облигация зависи от: - номиналната стойност на облигацията; - брой на годините в срока на облигацията до падежа; - нормата на доходност, която се изисква от инвеститорите и която зависи от лихвеното равнище в страната и от риска на облигацията. Po - цена Nom - номинална стойност - дисконтов фактор, изчислен за r и за n r - изисквана от инвеститорите норма на доходност при инвестиции със същата степен на риск /т.е. при кредити със същата степен на риск / n - брой години до края на срока на облигацията РЕШЕНА ЗАДАЧА: 1. Изчислете цената на сконтова облигация, за която знаете, че номиналната стойност е 1 000 лв; срокът до падежа е 5 години, нормата на доходност, която се изисква от инвеститорите при инвестиции със същата степен на риск е 0,1 /10%/. Ро = 1000 = 1 000 . 0,621 = 621 лв. 2. Изчислете доходността на сконтова облигация, за която знаете, че пазарната цена е 621 лв., номиналната стойност е 1 000 лв.; срокът до падежа е 5 години. 621 = 1000 621 = 1 000 . DF (X;5) X = 0,1 (10%) Връзка между цената и доходността при сконтовите облигации. Да анализираме как ще се изменя цената на облигацията при промяна на нормата на доходност, която се изисква от инвеститорите: доходност % цена лв. % на изменение спрямо 621 5 784 +26,25 10 621 0 15 497 - 19,97 20 402 -35,27 Да анализираме връзката между цената и доходността на сконтова облигация със същата номинална стойност 1000 лв., но със срок до падежа 10 години. доходност % цена лв. % на изменение спрямо 386 5 614 + 59,07 10 386 0 15 247 - 36,01 20 162 - 58,03 Колкото е по- дълъг срокът до падежа, толкова по- голяма е степента на промяна на цената на облигациите вследствие на изменението на нормата на доходност, която се изисква от инвеститорите. Матуритетен риск е рискът, който се определя от срока до падежа. Този риск се отчита от инвеститорите, затова, при равни други условия, нормата на доходност, която се изисква при инвестиране в облигации с дълъг срок до падежа е по- висока от нормата на доходност, която се изисква при инвестиции в облигации с по- кратък срок до падежа. 2.2. Настояща стойност и цена на купонна облигация Купонна облигация е такава облигация, по която се плащат лихви /купони/ на предварително определени периоди по време на срока на заема, а погашението се извършва чрез обратното изкупуване на облигацията по номиналната й стойност / или по определена матуритетна стойност/. Цената на купонна облигация се изчислява като сума на настоящите стойности на купоните, които ще бъдат изплащани от емитента до падежа и настоящата стойност на погашението на падежа. където: Po – цената на облигацията In – купонът, който ще бъде платен по облигацията за година n M – матуритетната стойност на облигацията, която ще бъде платена на падежа N – последната година /срокът на заема/ В случай, че купонният процент е един и същ за всяка година от облигационния заем, изчисляването на цената на купонната облигация ще се опрости: Po = I x AF(r;n) + M x DF (r;n) I - годишният купон, който се изплаща по една облигация AF(r;N) - анюитетен фактор, изчислен за норма на доходност r и за брой години N M - матуритетната стойност, която ще бъде изплатена на падежа DF(r;N)- дисконтов фактор, изчислен за норма на доходност r и за брой години N Връзка цена - доходност РЕШЕНА ЗАДАЧА: Да анализираме зависимостта между цената и доходността на купонна облигация с фиксиран купон 8% /годишен/, по която се изплащат купони на дванадесет месеца. Погасяването на дълга се извършва чрез обратно изкупуване на облигацията на падежа - след 5 години. Номиналната стойност на облигацията е 1000 лв. Доходност Цена разлика % на изменение 0 1 400,00 400,00 40,00 0,02 1 282,78 282,78 28,28 0,04 1 178,04 178,04 17,80 0,06 1 084,29 84,29 8,43 0,08 1 000,00 0 0 0,10 924,16 75,84 -7,58 0,12 855,78 144,22 -14,42 0,14 794,05 205,95 -20,60 0,16 738,04 261,96 -26,20 0,18 687,28 312,72 -31,27 0,20 641,15 358,85 -35,89 1. Ако изискваната норма на доходност е равна на нормата на купона по облигацията, цената на облигацията е равна на номиналната й стойност. 2. При увеличаване на изискваната доходност, цената се намалява, при намаляване на изискваната доходност, цената се увеличава. РЕШЕНА ЗАДАЧА: Да анализираме зависимостта между цената и доходността на купонна облигация с фиксиран купон 8% /годишен/, по която се изплащат купони на дванадесет месеца. Погасяването на дълга се извършва чрез обратно изкупуване на облигацията на падежа - след 10 години. Номиналната стойност на облигацията е 1 000 лв. Приемаме, че базата е цената, изчислена за доходност 8%/равна на купонния процент/. Доходност Цена разлика % на изменение 0 1 800,00 800,00 80,00 0,02 1 538,91 538,91 53,89 0,04 1 324,47 324,47 32,45 0,06 1 147,21 147,21 14,72 0,08 1 000,00 0 0 0,10 877,07 122,93 - 12,29 0,12 774,02 225,98 - 22,60 0,14 686,99 313,01 - 31,30 0,16 613,36 386,64 - 38,66 0,18 550,63 449,37 - 44,94 0,20 496,90 503,10 - 50,31 Изводи: При едно и също изменение на изискваната доходност, цената на облигацията с по-дълъг срок до падежа се изменя в по- голяма степен от цената на облигацията с по-кратък срок до падежа. По- голямо изменение се наблюдава както при нарастването на цената вследствие на намаляването на изискваната доходност, така и при намаляването на цената вследствие на увеличаване на изискваната доходност. Цена на купонна облигация с фиксиран купон, по която се изплащат купони на по-кратки периоди от една година: r = (1+r1)m – 1 r1 = където: m - брой на периодите на плащане на купони в рамките на годината РЕШЕНА ЗАДАЧА: Да изчислим цената на купонна облигация с фиксиран купонен процент 8%, по която се изплащат купони 4 пъти годишно. Номиналната стойност е 1 000 лв., погасяването ще се извърши на падежа след 5 години чрез обратно изкупуване по номинал. Инвеститорите изискват годишна доходност 4,06%. I = 0,08 x 1 000 = 80 1 + r1 = r1 = - 1 r1 = 0,01 Po = . AF( 0,01; 4х5) + 1 000 . DF(0,01; 4х5) = 20 х 18,05 + 1000 х 0,82 = 361 + 820 = 1 181лв. 3. Цена на анюитет Анюитетите са облигации, по които се получават равни по величина парични потоци всяка година до края на живота на този финансов инструмент. Към момента на емисията тези парични потоци са изчислени така, че да съдържат в себе си лихва и погашение, като нормата на лихвата е равна на нормата на доходност, която се изисква от инвеститорите при същата степен на риск. Цената на анюитета е сума на настоящите стойности на Сан., които ще се получават от притежателя на анюитета до края на срока му. Po = Can x AF ( r,N ) където: Can - паричната сума, която се изплаща годишно по анюитета РЕШЕНА ЗАДАЧА: Каква цена бихте приели да платите за анюитет, който носи по 10 000 лв. годишно за срок 5 години. Според Вашата преценка, нормата на доходност, която се получава от инвестиции със същата степен на риск е 0,2 /20%/ годишно. Решение: Po = 10 000 x AF(0,2; 5) Ро = 10 000 х 2,991 = 29 910 лв. Цена на активи с неограничено дълъг срок на съществуване 4. Цена на перпетуитет /вечна рента/ Вечната рента е безсрочен финансов инструмент, по който се получават предварително определени положителни годишни парични потоци. Емитенти на вечни ренти са стабилни банки с дългогодишна история, които се ползват с доверие сред инвеститорите. Купувачи на вечни ренти са инвеститори, които искат да осигурят за себе си или за други лица / училища, болници, домове за сираци, старчески домове и др./ стабилни доходи за неограничено дълъг срок от време. Вечните ренти могат да се прехвърлят, продават и наследяват. Цената на вечната рента е сума на настоящите стойности на доходите, които ще се получават от момента на покупката неограничено дълъг срок. N (1) (2) (2) – (1) където: S - паричната сума, която ще се получава годишно от притежателя на вечната рента Po - цената на вечната рента към настоящия момент r - годишната норма на доходност, която се изисква от инвеститорите в активи със същата степен на риск РЕШЕНА ЗАДАЧА: Да изчислим цената на перпетуитет, по който ще можем да получаваме по 10 000 лв. годишно, като вземем предвид, че нормата на доходност, която изискват инвеститорите при инвестиции със същата степен на риск е 0,08 /8%/ Ро == 125 000 лв. 5. Цена на акция Акциите са финансови инструменти, които свидетелстват, че техният притежател участва със съответната номинална стойност на акцията в акционерния капитал на дружеството - емитент. За разлика от досега разгледаните финансови инструменти, по които могат сравнително лесно да се определят паричните потоци, които ще бъдат получавани, при акциите това не е така. Акциите носят на своя притежател два вида доход: - текущ доход от нетната печалба на дружеството; - доход от изменението на цената на акциите, който се нарича "капиталов доход". Цената на акцията е сумата на настоящите стойности на очакваните доходи, които ще се получават от инвеститора. За да се изчисли цената е нужно: - да се определят очакваните доходи; - да се оцени риска на инвестицията. От съществено значение за оценяването е разграничаването на два вида акции - привилегировани и обикновени. 5.1.Цена на привилегирована акция Привилегированите акции носят фиксирани дивиденти, които се изплащат преди изплащането на дивиденти по обикновените акции. Следователно, привилегированите акции носят по-малък риск от обикновените /при равни други условия/. Цената на привилегирована акция представлява сума на настоящите стойности на дивидентите, които ще се получават по нея за неограничено дълъг период от време. Формулата се извежда по същия начин, както за цена на перпетуитет. N Умножаваме двете страни на равенството с (1+r) и получаваме: Изваждаме (2) – (1) и получаваме: N D - фиксирания годишен дивидент; r - нормата на възвръщаемост, която се изисква от инвеститорите при същата степен на риск. РЕШЕНА ЗАДАЧА: Вие искате да купите привилегировани акции на АД "Х". Разполагате със следната информация: - АД "Х" има в обръщение 5 000 броя привилегировани акции; - номиналната стойност на една привилегирована акция е 100 лв.; - фиксираният дивидент, който се изплаща по една привилегирована акция е 20 лв.; - нормата на възвръщаемост, която се изисква от инвеститорите при инвестиции със същата степен на риск е 0,25 /25%/ Решение: Ро == 80 лв. 5.2. Цена на обикновена акция Модели за определяне на цената на обикновена акция: Първа група модели – цената се определя на база на сумата на дисконтираните дивиденти, които се очакват от акцията; Втора група модели – цената се определя на база на нетната стойност на активите на акционерното дружество; Трета група модели – цената се определя на база на коефициенти, изчислени за дружества – аналози; Четвърта група модели – цената се определя на база на сумата на дисконтираните парични потоци / или доходи/, които се очакват от акционерното дружество. Първата група модели на цената на акцията, която се определя на база на сумата на дисконтираните дивиденти, включва три модела, в зависимост от това какви са очакванията за бъдещите дивиденти. Първи модел - очакванията са за изплащане на еднакви по размер дивиденти. РЕШЕНА ЗАДАЧА: Да изчислим цената на обикновена акция на АД"Х" за която знаем, че през предходните години е изплащан дивидент 50 лв. на акция годишно. Предвиждаме, че дружеството ще изплаща същия по размер дивидент и през следващите години още неограничено дълъг срок. Нормата на възвръщаемост, която се изисква от инвеститорите при инвестиции в акции със същата степен на риск е 0,25 /25%/. Ро = = 200 лв. Втори модел - очакванията са за изплащане на дивиденти, които ще нарастват с еднакъв темп на нарастване g. (1) Умножаваме двете страни с (2) Да извадим от (2) – (1) r >g Тази формула, известна като "модел на Гордън" се прилага само ако: - темпът на нарастване е постоянен и ще се запази за неограничено дълъг период от време; - темпът на нарастване е по- малък от изискваната от инвеститорите норма на възвръщаемост от инвестициите със същата степен на риск. РЕШЕНА ЗАДАЧА: Да изчислим цената на обикновена акция на АД"Х" , като вземем предвид следните данни: - дивидентът, изплатен за предходната година е 2 лв. на акция; - номиналната стойност на акцията е 10 лв.; - броят на акциите в обръщение е 100 000; - темпът на нарастване на дивидента е 0,04 /4%/ годишно; - нормата на възвръщаемост, която се изисква от инвеститорите при инвестиции в акции със същата степен на риск е 0,28 /28%/ Решение: От представената информация ще ползваме само тази, която е нужна за изчисляване на цената на обикновената акция. Ро = = 8,67 лв. Трети модел - при наднормален темп на нарастване. Определянето на очакваните дивиденти се извършва в двата периода: - периода на наднормален темп на нарастване - периода на нормален темп на нарастване Цената на акцията с наднормален темп на нарастване е равна на сумата на дисконтираните дивиденти за периода на наднормален темп и за периода на нормален темп на нарастване. Фиг. За периода на наднормален темп на нарастване се изчисляват очакваните дивиденти на база на дивидента, платен за предходната година. Да приемем, че дружеството ще осигури наднормален темп на нарастване на дивидента g 1 за период Т години. Тогава очакваните дивиденти ще бъдат: D1 = Do (1 + g1) D2 = Do (1 + g1)2 D3 = Do (1 + g1)3 .............................. D T = Do (1 + g1)T D T+1 = Do (1 + g1)T(1+g) Цената на акцията в края на година Т ще бъде равна на сумата на дисконтираните очаквани дивиденти, които ще се получават след края на периода на наднормален темп на нарастване. За изчисляване на цената в края на година Т ще приложим модела на Гордън, защото следващите дивиденти ще нарастват с устойчив темп на нарастване g. PT = Цената на акцията ще бъде: Ро = + + + ...........+ + Връзката между нормата на дисконтиране и цената на акциите е следната: увеличаването на нормата на дисконтиране предизвиква намаляване на цената на акциите. Нормата на дисконтиране представлява нормата на възвръщаемост на капитала, която се изисква от инвеститорите при инвестицията в акции. Тя зависи от риска на акциите. Досега разгледахме моделите за оценяване на обикновена акция на база на очакваните дивиденти. Напрактика се прилагат и други модели от така наречения «фундаментален анализ». Методи на коефициентите на предприятията- аналози. Тази група методи включва следните процедури:
Решена задача: Изчислете стойността на акцията на АД "Х" като използвате метода на съотношението цена / нетна печалба на дружества - аналози. АД"Х" има 5000 бр. обикновени акции с номинал 10 лв. Нетната печалба на АД "Х" е 25 000 лв. АД "У" е дружество - аналог на АД "Х". АД "У" има 100 000 бр. акции с номинал 1 лв. Нетната печалба на АД"У" е 200 000 лв. Пазарният курс на акциите на АД "У" е 13 лв. Премията за ликвидност е 30%. Решение: За АД”У” НП на една акция = 200 000 : 100 000 = 2 лв. Съотношение Цена / НП на една акция = 13 : 2 = 6,5 Коефициентът, който следва да използваме при оценяването е 6,5. За АД”Х” НП на една акция =25 000 : 5 000 = 5 лв. Условна стойност на една акция на АД”Х”, ако има същата степен на ликвидност, както акциите на АД”У” = 6,5 х 5 = 32,5 лв. Условна стойност на една акция на АД”Х” с отчитане на разликата в ликвидността = 32,5 : (1+0,3) = 25 лв. Отговор : 25 лв. Методи за оценка на база на нетната стойност на активите на дружеството Нетната стойност на активите се изчислява като разлика между стойността на активите и стойността на пасивите на предприятието. Тя показва стойността на собствения капитал на предприятието. Тази група методи включва три метода: - метод на база на нетната стойност на активите, изчислена по баланса на предприятието; - метод на база на нетната стойност на активите, оценени по възстановителна стойност; - метод на база на нетната стойност на активите, оценени по ликвидационна стойност. Метод на база на нетната стойност на активите, изчислена по баланса на предприятието Оценката на акциите се прави по баланса. За да се направи коректна оценка, трябва да се решат следните въпроси:
Всички тези обстоятелства налагат да се прави корекция на баланса за целите на оценяването на акциите. Метод на база на нетната стойност на активите, оценени по възстановителна стойност Този метод се състои в оценяването на активите по цената която трябва да бъде платена, ако се придобиват нови подобни активи в момента на оценяването. Използват се актуалните пазарни цени. За оценяването на амортизуемите активи се налага да се определи стойността на изхабяването им. Това става на база на експертни оценки за степента на намаляване на тяхната способност да бъдат използвани по своето предназначение. От стойността на така оценените активи се изваждат пасивите по баланса. Ако има основания за корекции, пасивите също се преоценяват. Метод на база на нетната стойност на активите, оценени по ликвидационна стойност Този метод има важно значение при оценяването, защото оценката по ликвидационна стойност представлява минималната граница за стойността на акциите. Оценяването се извършва като всички активи се остойностяват по цената, по която могат да бъдат продадени. От така получената стойност се изваждат разходите по ликвидацията. Пасивите се остойностяват на база на паричната сума, която би трябвало да се заплати, ако дълговете се погасят към момента на оценката. Методи за оценка на базата на очакваните нетни парични потоци от функционирането на предприятието Метод на дисконтираните очаквани нетни парични потоци Същността на този метод се състои в оценяването на собствения капитал на дружеството на база на прогнозирането на нетните парични потоци, които ще се получат в резултат от функционирането на предприятието. За целта се разграничават два периода: Първи период – “прогнозен”. Това е период, за който може да се прогнозират детайлно всички положителни и отрицателни парични потоци в резултат на функционирането на дружеството, инвестиционната дейност и финансирането. Прогнозират се: обем на производството; обем на продажбите; продажни цени; разходи по производството по елементи на разходите; потоците на лихви и погашения по главниците на кредитите; потоците на инвестициите; потоците на данъка върху печалбата и т.н. Този период трябва да бъде най-малко пет години. Втори период –“след прогнозен”. Това е период, за който не може да се прогнозират детайлно всички положителни и отрицателни парични потоци. Затова за този период се приема, че нетните парични потоци ще нарастват с устойчив темп на нарастване. Оценяването се извършва по следния начин. Изчисляват се годишните нетни парични потоци за всяка година от прогнозния период. Те се дисконтират, за да се изчисли тяхната настояща стойност към момента на оценяването на предприятието. Изчислява се така наречената “терминална стойност” на предприятието. Тя представлява сума на дисконтираните нетни парични потоци, които ще се получат през “след прогнозния” период. Тъй като за този период приемаме, че нетните парични потоци ще нарастват с един и същ годишен темп на нарастване, терминалната стойност се изчислява с прилагането на формулата на Гордан. Терминалната стойност е определена към края на “прогнозния” период. Сумата на дисконтираните нетни парични потоци и дисконтираната терминална стойност се използват като база за оценяване на дружеството. Методът на дисконтираните очаквани нетни парични потоци се прилага в два варианта. Първи вариант – собственият капитал се изчислява като стойността на дружеството се намалява със стойността на дългосрочния дълг. Стойността на дружеството се определя като сума на дисконтираните нетни парични потоци. При този вариант нетните парични потоци се изчисляват без да се вземат предвид паричните потоци по финансирането с кредити. Изчисленията на нетния паричен поток се правят по следната схема: Печалба преди лихви след данъци плюс Амортизации плюс Намаление на нетния оборотен капитал минус Инвестиции в дълготрайни активи минус Увеличение на нетния оборотен капитал равно на Нетен паричен поток /НПП/ Така изчислените нетни парични потоци се дисконтират със средно-претеглената цена на капитала на предприятието. С нея се дисконтира и терминалната стойност. Сумата на дисконтираните НПП и дисконтираната терминална стойност представлява стойността на активите на предприятието. От стойността на активите се изважда стойността на пасивите /задълженията/ и се получава стойността на собствения капитал. Стойността на собствения капитал се дели на броя на акциите и това се приема за вътрешно присъщата стойност на акцията на предприятието. Втори вариант – собственият капитал се изчислява като сума на дисконтираните парични потоци. При този вариант нетните парични потоци се изчисляват, като се вземат предвид паричните потоци по финансирането с кредити. Изчисленията на нетния паричен поток се правят по следната схема: Печалба след лихви и данъци плюс Амортизации плюс Намаление на нетния оборотен капитал плюс Увеличение на дълга минус Инвестиции в дълготрайни активи минус Увеличение на нетния оборотен капитал минус Погашения по главниците на дълга равно на Нетен паричен поток/НПП/ Така изчислените нетни парични потоци се дисконтират с цената на финансиране със собствения капитал на предприятието. С нея се дисконтира и терминалната стойност. Сумата на дисконтираните НПП и дисконтираната терминална стойност представлява стойността на собствения капитал на предприятието. Стойността на собствения капитал се дели на броя на акциите и това се приема за вътрешно присъщата стойност на акцията на предприятието. Ако предприятието притежава активи, които не са ангажирани в дейността, те следва да бъдат остойностени по най-подходящия начин и да бъдат включени в оценката на предприятието. Стойността на акцията на дружеството е равна на стойността на собствения капитал, разделена на броя на акциите. Изборът на най-подходящия подход и метод за определяне на стойността на акцията зависи от особеностите на акционерното дружество и възможностите за ползване на надеждна информация за оценката. 6. Цена на конвертируеми облигации Конвертируемите облигации са хибридни финансови инструменти, които се емитират чрез първично публично предлагане /публична емисия/. Те представляват облигации, които дават право на техния притежател да ги замени срещу обикновени акции в определена при емисията пропорция. Имат две характеристики: - свидетелство за дълг на емитента към притежателя на конвертируемата облигация; - опция за придобиване на обикновени акции на дружеството в определената пропорция. Конверсионен коефициент е броят на обикновените акции, които могат да се получат при замяната на една конвертируема облигация. На основата на този коефициент се изчислява конверсионната цена на обикновената акция: Цената на конвертируемата облигация е равна на по- високата между инвестиционната стойност и конверсионната стойност. Тъй като конвертируемата облигация е хибриден финансов инструмент с две характеристики, тя се оценява като: - обикновена облигация и се изчислява инвестиционната стойност; - опция за придобиване на обикновени акции във фиксирана пропорция и се изчислява конверсионната стойност. Инвестиционна стойност Р инв = I x AF(r;N) + M x DF (r;N) Конверсионна стойност P конв. = Кк х ПК ОА
Р инв- инвестиционна цена на конвертируемата облигация P конв - конверсионна цена на конвертируемата облигация ПК ОА - пазарният курс на обикновените акции Цената на конвертируемата облигация е равна на по- високата между инвестиционната и конверсионната цена в момента на оценката. РЕШЕНА ЗАДАЧА: Да изчислим цената на конвертируемите облигации на АД"Х" , като вземем предвид че: - пазарният курс на обикновените акции е 300 лв.; - конверсионният коефициент е 4; - номиналната стойност на конвертируемите облигации е 1000 лв.; - нормата на доходност, която изискват инвеститорите при закупуване на облигации на акционерното дружество е 0,1 /10%/; - срокът на облигационния заем е 5 години; - купонният процент по облигационния заем е 16%; - погасяването на облигационния заем ще се извърши по номинал. Р инв. = 160 х 3,791 + 1000 х 0,621 = 1227,56 лв. P конв. = 4 х 300 = 1200 лв. Следователно цената на конвертируемата облигация е 1227,56 лв. 7. Цена на гаранции Гаранциите дават право за закупуване на акции от акционерното дружество по фиксирана цена. Те се емитират чрез директна продажба в пакет с облигации или с привилегировани акции. Гаранциите имат ограничен живот в рамките на определения при емисията срок на валидност. Целта на дружеството - емитент е да повиши интереса на инвеститорите към емисията. В момента на емисията, фиксираната цена на акциите по упражняване на гаранциите е по- висока от пазарната цена. Това означава, че инвеститорите трябва да изчакат до момента, когато пазарната цена на акциите се покачи над фиксираната цена по гаранциите. Тогава те ще закупят по по- ниска цена актив с по-висока стойност. Цена на гаранциите В момента на тяхната емисия гаранциите имат нулева стойност, защото никой не би купил правото да придобие акции по по- висока цена от пазарната. Ако пазарната цена на акциите се повиши над фиксираната цена по гаранцията, инвеститорите ще проявят интерес към този финансов актив. Цената на гаранцията се нарича още "цена на упражняване на правото" (exercise price). ЦГ = (ПК - ФЦ)хК където: ЦГ - цена на гаранцията; ПК - пазарен курс /пазарна цена/ на акциите; ФЦ - фиксирана цена на акциите при упражняване на гаранцията; К - брой на обикновените акции, които могат да се купят по една гаранция. Цената на гаранцията може да бъде или 0, или по- висока от нула. РЕШЕНА ЗАДАЧА: АД"Х" емитира облигации в пакет с гаранции. Срокът на валидност на гаранциите е 3 години. Една гаранция дава право да се закупят 5 обикновени акции по фиксирана цена 150 лв. В момента на емисията на облигационния заем пазарната цена на обикновените акции е 140 лв. Цена на гаранцията в момента на емисията ЦГ = (140 - 150)х5 следователно цена 0 След една година пазарната цена на обикновените акции на АД"Х" става 170 лв. Цена на гаранцията: ЦГ = (170 - 150)х5 = 100 лв. Нека да допуснем, че пазарната цена на обикновените акции се повишава още с 10% и става 187 лв., тогава цената на гаранцията ще стане: ЦГ = (187 - 150)х5 = 185 лв. Следователно, нарастването на цената на акциите с 10% доведе до нарастване на цената на гаранцията с 85%. Проявява се т.нар. "мултипликационен ефект", който се състои в това, че нарастването на цената на акциите над фиксираната цена на упражняване по гаранциите води до многократно по-голямо нарастване на цената на гаранциите. В нашия пример цената на гаранцията нарастна осем пъти и половина повече от нарастването на цената на акциите. 0,85 : 0,1 = 8,5 Вследствие на посочения мултипликационен ефект притежателите на гаранции имат интерес да се реинвестира по- голяма част от нетната печалба на дружеството и да нараства пазарната цена на акциите. 8. Цена на “Права”. При емисия за увеличаване на капитала на публично акционерно дружество в нашата страна задължително се прилага емисия по права. Това е регламентирано в ЗППЦК[1]. Емисията по права осигурява на всеки акционер възможността да запази своя дял в акционерното дружество, като закупи съответна част от новоемитираните акции. Това става по следния начин. Срещу всяка стара акция се дава едно "право" за участие в новата емисия. Чрез съотношението между старите акции в обръщение и новоемитираните акции се определя срещу колко "права" може да се закупи една новоемитирана акция. Например, ако старите акции в обръщение са 100 000 броя, а новоемитираните акции са 50 000 броя, се определя, че срещу две "права" може да се закупи една нова акция. Така този акционер, който е имал 10% от старите акции /10 000 броя/ ще може да придобие още 5 000 нови акции. Неговият дял ще бъде пак 10% от дружеството и след емисията. / 15 000 броя от 150 000 броя акции е пак 10%/. При емисия по права офертната цена обикновено е много по- ниска от пазарната. По този начин се дава възможност на старите акционери да придобият за по- малко паричен капитал акции с по- висока пазарна стойност, като фактически получат част от неразпределената печалба на дружеството. Определя срок за упражняване на правата. Ако в рамките на този срок не се упражнят правата, те се продават чрез явен аукцион на фондовата борса. Самите "права" получават пазарна цена, която зависи от разликата между пазарната цена на акциите и офертната цена по емисията. Фондовата борса служебно превежда паричните суми от продажбата на "правата" на старите акционери. По този начин се запазват интересите на тези акционери, които нямат финансова възможност или не желаят да направят допълнителна инвестиция в акционерното дружество. Цената на едно право е равна на разликата между пазарната цена на акциите и офертната цена по емисията, разделена на броя на правата, срещу които се придобива една нова акция плюс 1. Например: - пазарната цена на акциите е 130 лв. - офертната цена по емисията е 100 лв. - срещу 2 "права" може да се закупи една нова акция. Цената на едно "право" = = 10 лв. В тази глава се запознахме с моделите за формиране на цените на основните финансови инструменти. Убедихме се, че цената представлява сума на настоящите стойности на паричните потоци, които ще се получават до края на икономическия живот на финансовия инструмент. За да се определи цената, трябва: 1. да се прогнозират паричните потоци, които ще се получават; 2. да се разположат тези парични потоци във времето; 3. да се оцени риска, за да се определи нормата на възвръщаемост, която следва да се изисква от инвеститорите при закупуване на финансовия инструмент / тя ще се използва като норма на дисконтиране за изчисляването на настоящите стойности/.
|