Joomla Software solutions Template

Payday loan

Тема 5: Шест стъпков  процес в създаването и поддържането на финансовите продукти

Ценообразуване, оценяване, търговия и хеджиране на структурирани  продукти

1. Определяне на инвеститорското търсене.

Структурираните продукти се предлагат от различни по тип и организация инвестиционни посредници и дружества. Независимо, че инвестиционните дружества набират свободния паричен капитал от индивидуалните инвеститори, то инвестиционните им портфейли се управляват от инвестиционните посредници, на които се възлагат и сделките с ценни книжа предимно на вторичния капиталов пазар. Това не изключва възможността инвестиционните посредници да извършват сделки по първичната емисия на ценни книжа на първичния капиталов пазар.

Освен за сделки с ценни книжа на борсовия организиран пазар инвестиционното посредничество се прилага и при продажбата на цели предприятия, обособени части, пакети от дялове и акции на извънборсовия пазар. В този случай функциите на инвестиционни посредници могат да се изпълняват от банки, застрахователни дружества, консултантски дружества, финансово-брокерски къщи, маркетингови агенции и др., като субектите извършващи посредническа дейност с инвестиции по принцип не е задължително да извършват изключително тази дейност. Напротив, практиката показва, че те извършват основно други дейности (банкова, застрахователна, консултантска), но и едновременно с това и дейност по инвестиционно посредничество.

Очевидно е, че посочените по-горе субекти трябва добре да познават пазара на инвестиции, интересите на инвеститорите, особеностите и атрактивността на самата инвестиция, начина на проучване на пазара, начина на преговаряне, начина на ценообразуване на инвестициите, финансовите схеми и гаранции по изпълнение на сключените сделки и др.

В това отношение от съществено значение е избраният инвестиционен посредник да бъде коректен партньор и да действа от името и за сметка на своя доверител в рамките на делегираните му права.

В същото време той е задължен да предоставя достоверна и коректна информация на бъдещите инвеститори за състоянието и перспективността на инвестицията, за икономическата изгода, която ще носи на бъдещите си собственици, както и за рисковете, които ще поражда за тях.

2. Процесът на генериране на идеята и процесът на структуриране.

В най- общ план, съществуват два вида инвестиционни дружества в зависимост от механизмите за набиране на капитала:

- Инвестиционни дружества от отворен тип. Те акумулират парите на големи групи инвеститори притежаващи общи инвестиционни цели и еднопосочни финансови интереси чрез емисия и пласмент на свои акции. Набраният паричен капитал се инвестира в ценни книжа, формиращи инвестиционния портфейл на инвестиционните дружества. За разлика от акциите на компаниите, чиито брой е точно определен, количеството на акциите, издавани и пускани в обръщение от инвестиционните дружества от отворен тип не е ограничено. От друга страна статута им позволява обратно изкупуване на пуснатите в обръщение акции.

- Инвестиционни дружества от затворен тип. Те също акумулират свободни парични средства на голям брой инвеститори и ги влагат в корпоративни ценни книжа. Но за разлика от инвестиционните дружества от отворен тип, те емитират свои акции само веднъж и не купуват обратно от инвеститорите намиращите се в обръщение акции.

В зависимост от целите, които си поставя инвестиционното дружество, те биват следните видове:

- Инвестиционно дружество, чиято цел е нарастване на капитала. Това означава, че реализираната печалба изцяло се капитализира и по този начин се увеличава капиталовото участие на всеки акционер.

- Инвестиционно дружество, чиято стратегия е разпределение на дивиденти. В този случай реализираната печалба след данъчно облагане в съответствие с избраната стратегия се разпределя за дивиденти. Инвестиционно дружество, чиято стратегия е както нарастване на капитала, така и разпределяне на дивиденти. От това следва, че реализираната печалба след нейното данъчно облагане се разпределя както за нарастване на капитала на инвестиционното дружество, така и за разпределяне на дивиденти на акционерите. Именно този тип инвестиционно дружество отговаря на интересите на инвеститорите и на стратегията за нарастване на пазарните позиции и пазарния дял на инвестиционното дружество.

Набирането на свободните парични средства и формирането на капитала на инвестиционното дружество се постига чрез публична емисия и продажба на акции.

Инвеститорите избират инвестиционното дружество, в което да инвестират капиталите си по обявената от тях стратегия, очакваната сигурност на инвестицията и очаквана възвръщаемост. В последствие,  инвестиционното дружество инвестира набрания капитал в бизнес дейностите като закупува акции в съответствие с публично обявената стратегия в публичния проспект.

Очевидно инвестираните капитали от индивидуалните инвеститори ще им носят приходи едва след изтичане на определено технологично време. Ако правилно е избрана стратегията от инвестиционното дружество за инвестиране в печеливши и доходни дейности, тогава то ще реализира приходи от дивиденти от дългосрочните инвестиции едва в следващата година, след приемане и утвърждаване на годишния счетоводен отчет и разпределяне на реализираната печалба между акционерите, в т. ч. и на инвестиционното дружество. От оборотния си портфейл инвестиционното дружество ще реализира приходи като разлика между пазарната продажна цена и покупната им цена.

Финансовият резултат, който ще реализира инвестиционното дружество ще се формира като разлика между реализираните приходи през годината и разходите за тяхното придобиване след данъчното облагане на печалбата. В следващата година се формира балансовата печалба, която служи като източник на дивидент на индивидуалните инвеститори.

Индивидуалните инвеститори могат да реализират приходи и от самонарасналата стойност на притежаваната ценна книга в инвестиционното дружество, когато прехвърлят собствеността си на трети лица. Следователно реализираните доходи на индивидуалните инвеститори в най-голяма степен ще зависят дали са избрали подходящ и надежден инвестиционен посредник - дали инвестиционното дружество е разработило и провело успешна инвестиционна стратегия, инвестирало ли е набрания капитал в изгодни бизнес-дейности, опитен ли е мениджмънтът му, умее ли да управлява инвестициите и т. н.

Очевидно е, че ако инвестиционното дружество е разработило добра стратегия и закупило акции от стопански субекти с добри пазарни позиции, с доходоносна и рентабилна дейност, то ще реализира достатъчно приходи и ще развива печеливша дейност.

3. Правни и регулаторни норми и регистрация.

При продажба на структурирани продукти, основен търговец е инвестиционния посредник. Правният статут на инвестиционните посредници може да бъде банка, акционерно дружество или дружество с ограничена отговорност, което притежава минимален капитал необходим за учредяване на акционерно дружество.

За да могат обаче да осъществяват инвестиционно посредничество, посочените по-горе субекти трябва да получат писмено разрешение (лиценз).

Освен това,  те могат да извършват:

-          инвестиционни консултации относно ценните книжа;

-          консултации    и    анализи    на   дружества   относно   финансирането    им,

-          капиталовата структура, промишлената стратегия;

-          представителство на притежатели на ценни книжа пред емитента и на общи събрания;

-          представяне на небанкови заеми за покупка на ценни книжа.

Инвестиционният посредник може да бъде клон на чуждестранно юридическо лице при условие, че:

а/ лицето има право по националното си законодателство да извършва тези сделки;

б/ органът по контрола на пазара на чуждестранното лице упражнява контрол и върху дейността му на българския пазар.

Клиент на инвестиционният посредник е субект,  проявяващ желание да ползва услугите при осъществяване на сделки с ценни книжа.

Инвестиционният посредник е длъжен да уведомява своите клиенти дали купува или продава ценни книжа за своя или за чужда сметка.  Инвестиционният посредник е длъжен да води специален дневник, в който по реда на постъпването им се вписват всички нареждания на своите клиенти.

Инвестиционният посредник е длъжен да отдели своите ценни книжа от тези на клиентите. Съгласно закона,  той няма право да ползва парични средства и ценни книжа за свои цели на клиентите.

Следва да се посочи, че в международен план, една от основните тенденции в развитието на инвестиционното посредничество  през последните години е рязкото увеличаване на броя на т.н. хедж-фондове.

Понятието “хедж-фонд” се свързва в най-общи линии с “празни продажби” (short selling), с висока възвращаемост на инвестициите в резултат на използуването на аномалии в пазарните цени, но също така и с поемането на рискове за загуби, значително превишаващи обема на направените инвестиции.

Понятието “хедж-фонд” се използува за обозначаването на различни форми на инвестиционни стратегии с цел постигането на висока възвращаемост на направените инвестиции, независимо от развитието на финансовите пазари. То е малко объркващо, защото повечето от тези стратегии нямат нищо общо с ограничаването на риска.

Хедж-фондовете представляват пул от средства (участниците в тях предоставят на фонда средства за управление с цел реализирането на доход), които се инвестират в определени финансови инструменти.

Инвестициите в хедж-фондовете са част от т.н. алтернативни инвестиции (alternative investments), които имат за цел постигането на абсолютен резултат (absolute return). Най-разпространените форми на алтернативните инвестиции са хедж-фондовете и фондовете за рисков капитал. При алтернативните инвестиции става дума за инвестиции във финансови инструменти, чиито пазарни цени не корелират (не се намират във взаимозависимост) или корелират слабо с традиционните форми на инвестиции и които носят значително по-висок доход като следствие на поемането на по-високи рискове. Целта на хежд-фондовете е да реализират доход независимо от тенденциите в развитието на финансовите пазари.

4. Подписка, синдикиране и маркетинг.

Структурираният продукт е финансов инструмент, който е адаптиран спрямо специфичните нужди на клиента. Тези продукти обикновено са отъждествявани с една или повече от следните характеристики:

§         Поведение, определено от базов инструмент или комбинация от такива – лихвен процент, ЦК, индекси и други, или изчислено чрез формула;

§         Ливъридж ефект;

§         Други характеристики, договорени между страните като споразумение за обратно изкупуване или наличието на гаранция;

§         Продукт, който не позволява предварителни заявки за котиране от различни финансови институции;

§         Липса на вторичен пазар или неликвиден вторичен пазар.

Всеки структуриран продукт съдържа свой собствен рисков профил. Поради големият брой възможни комбинации, рискът, съдържащ се във всеки структуриран продукт не може да бъде описан в детайли. Преди предприемането на инвестиция в структурирани продукти, клиентът би трябвало детайлно да ги проучи.

5. Ценообразуване, оценяване, търговия, хеджиране и управление на риска.

Финансовите институции използват паричния пазар, с цел да управляват по-доб­ре риска и ликвидността. Обикновено се емитират ценни книжа, когато институци­ите изпитват недостиг и се нуждаят от ликвидни средства за покриване на крат­косрочни нужди.

Паричните взаимни фондове (money mutual funds) са институционални инвести­тори, които поддържат в портфейла си краткосрочни финансови инструменти. Ин­вестиционните пулове (short-term investment pools) са обединения от инвестицион­ни фондове, банки, публични институции. Общинските инвестиционни фондове са също един от водещите участници на паричния пазар. Лихвеният процент между страните е различен и разликата в лихвените проценти е в основата за приток и отлив па капитали. Паричните пазари в условията на финансова глобализация са интегрирани и много сс използват за управление на валутния риск и предпазване от обезценяване на валутата, в която са деноминирани ценните книжа.

Рискът при финансовите инструменти, с изключение на съкровищните бонове, е от възможността издателят да изпадне в неплатежоспособност или фалит и да не изпълни задължението си към инвеститора.

Придобиването на парични ресурси в рамките на финансовите пазари може да стане чрез емисия на дългов инструмент или продажбата му на вторичния пазар.

Облигациите са често използван инструмент за финансиране, те са ценна книга, която удостоверява емитиране на дълг. Емнтептът на облигацията се задължава да заплаща лихви в определен бъдещ момент на притежателя иа облигацията. За ин­веститора облигацията осигурява паричен поток.

Дълговите ценни книжа изразяват прехвърляеми вземания за предварително определен или определяем доход срещу емитента на ценните книжа, възникнали вследствие на предоставени му в заем парични средства или други имуществени права.

По своята същност облигациите са ценни книжа с фиксирана доходност. В стра­ните с развити капиталови пазари облигациите като средство за финансиране са популярни. Популярността им се дължи на: 1) лимитираност на цената иа дълга (допълнителна печалба се реализира при покупка и продажба на вторичния пазар); 2) ликвидни и нискорисколи инструменти; 3) гъвкавост на капиталовата структура на компанията в случай на клауза за обратно изкупуване; 4) сравнително ниски раз­ходи за обслужване на облигациите.

Търговията на  структурирани продукти на капиталовите пазари се извършва с посредничеството на инвестиционни посредници и дилъри. Използването на лихвени суапови операции е изгодно за емитента, защото те услесняват покриването на задълженията по дълга. Търговията на облигации се извършва по електронен път, тя е неприсъствена.

6. Развитие на вторичния пазар и стандартизационна подкрепа.

Сегментите на вторичния пазар включват търговия с ценни книжа, които вече са пласирани на първичния пазар и представляват източник за ликвидпост за техните притежатели. По отношение на сделките на паричния и на капиталовия пазар се разграничават първичен и вторичен пазар. Първичният пазар не би могъл да се развива, ако няма вторичен пазар, който позволява на инвеститорите да реализират печалба от продажбата на акции на вторичния пазар. На вторичния капиталов пазар пласираните емисии се търгуват между неограничен брой икономически агенти. Първичният пазар осигурява средства за емитента. Важна черта на капиталовия пазар е, че на него участниците планират да продадат ценните книжа преди техния падеж. Търговията на вторичните пазари е аукционна или дилърска. Приходите от продаж бата па ценните книжа не отиват към емитента, а към тези, които ги притежават.

Вторичните пазари се класифицират:

—- В зависимост от вида на търгуваните финансови продукти — вторичен пазар за собственост (акции) и вторичен пазар за дълг (облигации).

—           В зависимост от обема на сделките и участието на чужди компании — национални, регионални и международни.

—           В зависимост от регулациите и организираността на търговията — официални и неофициални вторични фондови пазари. Фондовата борса е тип официален организиран пазар, на нея се спазват изисквания за листване на компаниите. Търговията е предимно присъствена.

—           В зависимост от дейността на инвестиционните посредници — аукционен, брокерски и дилърски пазар.

На аукционния пазар покупко-продажбата на финансовите инструменти се осъществява на специално организирани търгове. При организирания аукционен пазар посредникът между контрагентите в сделката се нарича аукционатор. За разлика от брокера или дилъра, гой не представлява интересите на никоя от страните по сделката, както това извършват брокерите или дилърите.                 Брокерският пазар на ценни книжа се характеризира с посредничеството на брокер, който защитава интересите на клиента. Целта на брокера е да осъществи сделката при най-изгодни за клиента условия.

На дилърския пазар на ценни книжа ролята на посредник между продавачите и купувачите на финансови инструменти се изпълнява от дилъра. Той играе от свое име и печалбата му се формира от спреда. С навлизането на електронната система на търговия и нарастването на сделките на неорганизираните пазари, борсовата търговия се унифицира и диференциацията между брокерските и дилърските пазари постепенно се елиминира.