Joomla Software solutions Template

Payday loan

1. ПАЗАРИ НА ЦЕННИ КНИЖА. 

1.            Място, функция и роля на пазара на ценни книжа.

Основно място и официален пазар на ценни книжа се явяват фондовите борси. Обективната необходимост от тяхната поява е продиктувана от нуждите на фирмите за получаване на финансови средства необходими за развитието им и нарастване на органичния строеж на капитала.

Откакто съществува, борсата винаги е била барометър за просперитета и културата на всяка една епоха или район на света.

По принцип, терминът борса има доста широк обхват. Определения има както в чужбина, така и в българската правна традиция, например:

“Борсата е институт, който има за цел да уреди едно редовно, повтарящо се в къси периоди от време, събиране на търговци на едно определено място за сключване на сделки със стоки или ценности, които не са на лице”.

В българската действителност мястото на фондовата борса във функционирането на инвестиционния пазар е определено като “организирано тържище на ценни книжа”. Борсата всъщност е структура, която създадена или не от частни лица, е предназначена да направи възможен и да поддържа съществуването на пазара на ценни книжа и доверието на инвеститорите в този пазар. Исторически пазарът на ценни книжа е може би първият наистина и по естеството си концентриран пазар на икономически блага, създаден от заинтересованите от  съществуването му професионалисти и поддържан от тях на принципа на монополизирането чрез ограничаване на достъпа на нови професионалисти до него.

Що се отнася до фондовите борси, нередовната търговия и ограниченията във времето са крайно неефективни за постигане на добра ликвидност. За разлика от продажбата на редки предмети, при операциите с ценни книжа, факторът време играе доминираща роля. Продавачите или купувачите на ценни книжа желаят да сключат сделката незабавно, за която са взели решение и не могат да чакат с месеци или години за това. За тях непрекъснатата търговия, такава, каквато се практикува на информатизираните борси, е идеалната форма на търговия. По този начин борсата успява до най-голяма степен да разреши един от главните проблеми на пазарната икономика, а именно-да разпределя капитала между различните отрасли на икономиката по най-бързия и най-ефективния начин, при това на цени, съответстващи на пазарната конюнктура.

Фондовите борси следват процес на развитие, продължаващ векове сред скромното начало на местно равнище. Очаквания завършек на тази еволюция - електронната борса, оперираща 24 часа в денонощието, с директен достъп до нея от цял свят - все още не е напълно достигнато. Тенденциите за момента са на една обща борса за всяка валутна зона, с определен висок обем на транзакциите. От тук нататък, в далечно бъдеще е възможно да се очаква, че ценните книги на всички компании ще се търгуват на една единствена световна борса.

Историята на фондовите борси сочи, че възникването им е свързано главно с развитието на държавните заеми и необходимостта от превръщането на държавните документи за дълг, т.е. държавните облигации в предмет на покупко-продажба. Силен тласък в развитието на фондовите борси дава зараждането и разширяването на дейността на акционерните дружества, чиито акции стават главен предмет на борсовата търговия.

Смята се, че първата фондова борса с международно значение е основана в Антверпен през 1531г. За нея ебила построена специална сграда, на фасадата, на която е била изписана знаменитата фраза : „In usum nogotionorum cujuscunque nationis as linguae” – „За търговци от всички страни и говорещи на различни езици”. По-късно се откриват борси и в много други страни и градове: Лондон – 1554г.; Амстердам – 1688г.; през периода 1605 – 1635г. се откриват борси в Хамбург, Франкфурт на Майн и други германски градове; Париж – 1711г.; Берлин – 1760г. и други. Швейцария – 1850г.; Япония – 1878г. и други.

Днес няма страна с развита пазарна икономика, която да няма фондова борса. У нас до 1948г. също е имало фондова борса, но тя е била закрита и ликвидирана. Последните години отново се чувства и изпитва необходимостта от фондова борса във връзка с изграждащата се пазарна икономика у нас. Такава борса е била учредена в началото на 1992г. под наименованието Първа българска фондова борса. Била е създадена и Софийска фондова борса, а така също т.нар. фондови отделения към стоковите борси. По-късно двете борси са се сляли в една – Българска фондова борса.

Следователно може да се каже, че борсите въобще и фондовите борси в частност са продукт или резултат на определена степен от развитието на пазарната икономика, на която те са органичен елемент.

Възходът на борсите и ориентацията им към търговията с акции започват, в следствие на индустриализацията, едва през XIX век. Точно в този момент се създават и голям брой предприятия с висока капитализация, при които се налага формата на акционерно дружество. Именно те емитират акциите, които са в основата на съвременната борсова търговия. По това време огромна част от предприятията, още от основаването им, са били изцяло финансирани от борсите. По този начин през XIX век борсите добиват ключова роля в индустриализацията на Европа и Северна Америка. Почти всеки голям град е искал да има своя борса, за да осигури икономическото си развитие. Държавата е насърчавала това развитие, позволяващо емисията на големи по размер кредити. Преди началото на Първата световна война борсите са наброявали стотици. Германия и Англия поотделно са разполагали с над 20 фондови борси, а Швейцария, която е доста по-малка, е имала 7 или 9 според квалификацията им. Борсите в Азия и Латинска Америка имат значение за подема на тези райони поне толкова голямо, колкото на времето за Европа. Най-старата извъневропейска борса е борсата в Токио. Тя бележи началото на превръщането на Япония от една феодална аграрна държава в съвременна индустриална сила. През 1865 г. в Япония е имало недостиг на капитали. Данъците са се плащали в натура (в случая с ориз). Именно на борсата се е паднало да събере малкото налични капитали и да ги вложи в решената от правителството индустриализация на страната, като това е станало предимно под формата на кредити. Борсата в Токио придобива световно значение едва доста след края на Втората световна  война. Издигането и до равнището на най-големите борси в света стана успоредно с появата на “японското чудо”.

Нюйоркската фондова борса е най-голямата фондова борса в света и е известна като The Big Board. Нейното основаване датира  от 1817 г. като години преди това група мъже-търговци и брокери, при няколко поредни срещи, подписват споразумение, известно като “Платаново споразумение”. То носи името си от платановото дърво, под което са се осъществявали сбирките на търговците. През 1863 г. борсата в Ню Йорк приема сегашното си име – New York Stocks Exchange. През 1903 г. борсата се премества в сградата с колони, намираща се на ъгъла на Уол Стрийт и Броуд Стрийт, където се намира и до днес. Значението на Нюйоркската фондова борса е голямо. На нея се извършват около 80% от операциите с ценни книжа в САЩ. Също така сред водещите борсови центрове могат да се споменат борсата в Цюрих, борсата в Чикаго и борсата в Тайван.

Всяко предприятие се нуждае от средства за своята дейност. Не винаги собствените спестявания на фирмата са достатъчни за развоя на дейността или пък получаването на кредит от банка е най-удачното решение. Ето защо се налага продажбата на част от предприятието чрез акции и насочване на получените пари за разширяване и развитие на фирмата.

Функциите, които изпълнява фондовата борса дават представа за нейната значимост в рамките на националната и световната икономика. Борсовите пазари съгласуват търсенето и предлагането на търгуваните инструменти и разкриват пазарните курсове, по които се сключват борсовите сделки. Борсите изпълнявят важна информационна функция, като своевременно разпространяват цялата пазарна информация. Борсовите котировки са надежден ценови ориентир и за извънборсовата търговия. Фондовата борса като първостепенен вторичен пазар на ценни книжа осигурява и поддържа ликвидността на инвестициите в тях. Създаването на постоянен (непрекъснат) пазар на листваните емисии от ценни книжа е една от най-важните и функции. Ценните книжа, които имат постоянен пазар, притежават висока ликвидност и безпроблемно се приемат като обезпечение на кредитиране. Съществуват няколко критерия за постоянство на пазара на определени ценни книжа:

ü       Честота на продажбите

ü       Тесен спред между офертите за продажба и офертите за покупка

ü       Бързо изпълнение на поръчките

ü       Минимални ценови флуктуации между поредните трансакции

Основна роля на пазара на ценни книжа е гарантирането на сигурно и качественото обслужване на сделките с ценни книжа, обособяване по качество и надеждност на различните емитиенти и разпределянето им в прилежащи групи съобразно техните качества.

Важните функции и роля, които изпълнява борсата  в пазарната икономика, налагат необходимостта от нейната законова регламентация. Борсовата търговия винаги е била обект на специална регламентация и контрол от страна на държавата. На базата на действащите борсови закони всяка борса приема свой устав и правилник за работата си. При все че всички борси притежават много общи характеристики, не съществуват две еднакви борси. Всяка една от тях е възникнала при определени исторически условия, които са дали своя отпечатък върху организационноуправленската й структура и начин на функциониране. По отношение на правния статут различаваме два основни типа борси-европейски и англосаксонски.

В Европа повечето борси са с публичноправен характер. За тях е характерно по-активната роля на публичния сектор ( преди всичко държавата ). Борсите от т. нар. Англосаксонски тип са с частноправен статут. Те са продукт на частната инициатива и стремежа на заинтересовани лица от създаването на общи правила и организация за осъществяване на търговията. 

1. Видове пазари на ценни книжа.

Съществуват два основни типа пазари, на които се осъществява покупко-продажбата на ценни книжа. Това са така наречените първичен пазар и вторичен пазар. При първичния пазар се предлагат само новоиздадени акции, пускани за първи път в обръщение, а на вторичния пазар се извършват всички следващи покупки и продажби на цени книжа след пускането им на първичния пазар.

Компаниите, нуждаещи се от капитал за започване или разширяване на своя бизнес, издават акции, които се предлагат на обществеността чрез първичния пазар. Под първичен пазар се разбира процес на първоначална емисия на ценните книжа в обръщение, т.е. в стадия на мобилизация на финансовите ресурси. Първичния пазар е точката, в която, образно казано, се създават ценните книжа като такива. Първичната емисия на ценни книжа е най-сложния етап в целия процес на пласиране на ценни книжа, тъй като неправилно определянето на нейните условия може да доведе до отказ на пазара да поеме ценните книжа и до накърняване на деловата репутация на емитиента. Именно поради това в болшинството от случаите с организацията на емисията на ценни книжа се занимават инвестиционни и други банки и специализирани за тази дейност компании.

Същвствуват десетки форми за емисия и пласиране на ценни книжа - чрез борсата, банки, търгове, продажба на непосредствени инвеститори и други. Много важно е привличането в емисията на авторитетни банки, тъй като техните имена в рекламата на емисията е своеобразна гаранция за инвеститорите. Процесът по емитиране на нови акции е известен като “подписване на емисията” и протича в строго определен ред и последователност. Първо и задължително действие се явяват предварителните разговори между представители на компанията-издател на новите акции и търговската банка, която ще се заеме с продажбата на емисията. На тези разговори задължително се уточняват детайли като каква да е сумата на капитала, видът на акциите, които ще бъдат издадени, сроковете и условията на споразумението и др. От своя страна инвестиционната банка провежда формално разследване на дейността и финансовите резултати на компанията. За целта инвестиционната банка ползва услугите на експертна счетоводна фирма за проверка на счетоводната документация и услугите на юридически консултанти, които да изяснят правните моменти по издаването на акциите. Накрая инвестиционната банка разработва прогноза за очакваното развитие на бизнеса на компанията. След завършването на анализа за състоянието на фирмата инвестиционната банка изготвя проект на споразумение за подписване на емисията. В резултат на консултации между страните в него могат да се направят някои корекции. Следва изготвяне на окончателното споразумение, съдържащо всички условия с изключение на едно – цената на акциите. Вторият основен момент е изготвяне на документ за регистрация на емисията, който се депозира при органа, упълномощен да узаконява пускането на нови емисии от ценни книжа. В него се съдържат подробни данни за компанията – издател на акциите и пълна информация за книжата на новата емисия. С депозирането на проспекта започва да тече изчаквателен пероид, който в отделните държави има различна продължителност. През това време комисията извършва проверка по правилността и законността на представената и документация и набира допълнителна информация, ако това е необходимо. Докато траят тези процедури, инвестиционната банка няма право да се ангажира с конкретна дейност по продажба на емисията. Тя може само да отпечата предварителен проспект, който показва че емисията все още не е получила одобрението или неодобрението на компетентния орган. В него се съдържа информация за новата емисия, но без цената на предлагане. Третия момент е оповестяване на предложената цена на новите акции който възниква чак след изтичане на регистрационния период. Формирането на тази цена е особено важен момент защото баланса между висока и ниска цена е най-удачен за инвестиционната банка. Няма официално предписание, което да регламентира определянето цената на акциите от новата емисия. Съществува обаче общоприета практика, изразяваща се в следното: инвестиционната банка изкупува новата емисия от нейния издател по цена за акция, по-ниска с няколко пункта от цената на намиращите се в обръщение акции на същия издател при затваряне на борсата в последния ден от регистрацията. Ако фирмата пуска акции за първи път, тази практика е неприложима. Цената им ще се определи по критерии, приети от двете страни. За инвестиционната банка продажбата на новата емисия би била твърде лесна, ако цената на акциите е ниска. От друга страна компанията-издател пък се стреми да получи за емисията си възможно най-висока цена, което понякога предизвиква конфликт между страните. Поради това фирмите сравняват цената на свойте акции с тези на сродните компании, а инвестиционните банки се стремят към цена, максимално близка до пазара. Следващият четвърти момент е подписване на емисията и поемане на задължението за продажбата и от инвестиционната банка. В много от случаите общата стойност на новоиздадените акции е доста голяма, а заедно с това и риска, който приема подписникът. С цел намаляване риска при продажбата на голям брой акции, ръководещата банка може да създаде консорциум или синдикат от няколко други банки, всяка от коята да поеме част от продажбата на емисията и свързания с това риск. Освен разпределяне на отговорността, използването на синдикат за продажба на нова емисия води до облекчаване на процедурата за реализация и осигуряване на по-широк обхват на предлагането. Финалният етап е формирането на специални групи за продажба от банките-участнички в синдиката. Те са съставени от брокерски фирми, във всяка от които влизат от 300 до 600 дилъри. Дейността на групите се регламентира със споразумение, в което са описани броят на акциите, комисионите по продажбата, цената на предлаганите книжа, срокът на съществуване на групата.

Инвестиционната банка купува акциите от компанията издател с отстъпка от цената, по която същите се предлагат на инвеститорите. В този случай подписникът действа като търговец на едро, който в последствие продава акции на групите за продажба. Последните предлагат акциите на обществеността и играят ролята на търговци на дребно. Разликата между покупната и продажната цена представлява печалба за участниците в реализацията на емисията.

На вторичният пазар на ценни книжа  се извършват всички покупки и продажби на ценни книжа след пускането им на първичния пазар. Всички ценни книжа имат първичен пазар, но единствено тези с широко признати характеристики и правна прехвърляемост имат вторичен пазар.Обикновено ценните книжа се емитират от хиляди компании, банки, държавни органи и за нормалното функциониране на вторичния пазар и на процеса на инвестиране е необходима ясна представа за степента на риска по тях. Вторичния пазар е необходим преди всичко, за да могат инвеститорите във всеки момент да осъществят покупко-продажба на ценни книжа, т.е. дадена форма на вложение на средства да е по-гъвкава от обикновените кредити. Развитието на вторичния пазар се определя от много фактори, включително тяхната прехвърляемост, стандартните номинални количества, стандартните падежи и достъпа до характеристиките на емисията.

Всички сделки на организираните фондови борси и на извънборсовите пазари на ценни книжа се извършват с вече емитирани ценни книжа. Тъй като такива сделки между собствениците на ценни книжа не осигуряват капитал за емитиента, те се наричат вторични сделки, за да бъдат разграничени от сделките на първичния пазар, на който фирмите и държавните органи предлагат нови ценни книжа на инвеститорите, за да мобилизират капитал за производствени и други цели. Приема се, че продажбата на нови ценни книжа на първичния пазар в голяма степен са възможни поради увереността на купувачите, че ценните книжа ще могат да бъдат продадени на надежден вторичен пазар. Следователно икономическото здраве на първичните и вторичните пазари е взаимно обусловено.

Вторичния пазар на ценни книжа съществува в няколко форми: организираните фондови борси, “околоборсови” и извънборсови пазари. Операциите на околоборсовите пазари се провеждат непосредствено от банките и компаниите с помощта на различни електронни системи и съобщителни средства.

Извънборсов пазар на ценни книжа.

Извънборсовите пазари са т.нар. “неофициални” борси, на които се котират ценни книжа, чиито емитиенти не отговарят на високите изисквания за котиране на централните борси. Извънборсовите пазари функционират на основата на съвременна, високоразвита съобщителна мрежа, която пренася информация за цените, по които фирмите купуват или продават ценни книжа на контрагенти, разпръснати по цялата страна. Самите сделки се сключват по телефона и телекса. Въпреки, че се търгува с ценни книжа, котирани на фондовите борси, по-голяма част от извънборсовите сделки са с обект некотирани ценни книжа. Клиенти на извънборсовия пазар са малки компании, които не притежават голям капитал и акциите им не отговарят на изискванията за включване в списъка на фондовата борса. Освен тях, на извънборсовия пазар се предлагат и акции на големи корпорации като: Apple Computer, Microsoft, MCI, Jaguar и други. Причина за това са както по-ниските такси за включване в списъците, така и възможността за разширяване на пазара. Статистиката показва, че около една трета от общия брой на обикновените акции се търгуват на извънборсовия пазар, а не на фондовите борси. За разлика от фондовата борса, тук операциите не се извършват в определена зала, а както споменахме по-горе, с помощта на телефон или друг вид комуникационна система. В САЩ се използва “Автоматизирана система за котиране на Националната асоциация на дилърите с ценни книжа - NASDAQ”. Системата действа от 1971 г. и поддържа база с котировките на ценните книжа, дадени от голям брой брокер-дилъри които осъществяват пазара на ценните книжа на над 4,000 компании. В зависимост от обема на сделките и интереса от страна на инвеститорите акциите, търгувани на извънборсовия пазар, попадат в една от следните четири групи:

Първа група: известна е като Национална пазарна система – National Market System – NMS. Тя включва най-търгувяните акции. За тези акции брокер-дилърите, които правят пазара, дават данни за извършваните от тях сделки /количество и пазарна цена на търгуваните акции/, както при организиранат фондова борса.

Втора група: тя е известна като Национален списък /National List/. Акциите от тази група имат по-слабо пазарно търсене. За тях Националната асоциация на дилърите с ценни книжа предоставя данни за количеството на продадените акции, цена купува и продава, но без действителна цена, по която са сключени сделките.

Трета група: известна е като Допълнителен списък /Suplemental List/. В него се включват данни за цена купува и цена продава на около 2 000 акции. Списъкът се отпечатва в най-големите вестници.

Четвърта група: обхваща най-слабо търгуваните акции на извънборсовия пазар. Информация за тях се публикува в така наречените розови страници /pink sheets/. 

1. ФОНДОВАТА БОРСА – ГЛАВЕН И ПЪРВОСТЕПЕНЕН ПАЗАР НА ЦЕННИ КНИЖА.

Капиталовият пазар винаги е привличал вниманието на публиката, а на настоящия етап у нас, когато представите за него са повърхностни и противоречиви, той става обект на особен интерес. Този факт сам по себе си показва колко неща трябва да разберем и осмислим за кратко време, за да сме подготвени за промените в икономическите реалности и в личните си решения.

Фондовата борса е мястото, където се срещат посредниците, представляващи интересите на инвеститорите, за да изпълнят поставените им поръчки за покупка и продажба на акции. На борсата се допускат само лица и организации, които са нейни членове и притежават предварително заплатени места. На съответната борса могат да се търгуват само ценни книжа, които фигурират в нейния списък. Всяка борса има свой изисквания за допускане на акции до котировка и те се упоменават изрично в правилника и  по своята същност фондовата борса представлява аукционен тип пазар, при който покупката или продажбата на акциите се извършва по възможно най-добрата цена, получена чрез конкуренция между постъпилите предложения. Цените се определят от брокерите, действащи като агенти на продавачите и купувачите и от дилърите, които купуват и продават акции за своя сметка и на свой собствен риск.

Фондовата борса като първостепенен вторичен пазар на ценни книжа осигурява и поддържа ликвидността на инвестициите в тях. Създаването на постоянен(непрекъснат) пазар на листваните емисии от ценни книжа е една от най-важните и функции. Ценните книжа, които имат постоянен пазар, притежават висока ликвидност и безпроблемно се приемат като обезпечение на кредитиране.

Фондовата борса улеснява финансирането на бизнеса, макар че в повечето случаи това става индиректно. Също така една от най-важните функции на фондовата борса е да предлага механизъм за трансфер на ценовия риск в икономиката. По този начин срочните борси изпълняват осигурителна функция по отношение на представителите на реалната търговия, които желаят да се освободят от ценовия риск. Срочната борсова търговия разширява пазара и спомага за изравняването (стабилизирането) на цените.

Фондовата борса разработва критерии за приемане, съответно на прекратяване на търговията на определени ценни книжа. Критериите за включване в списъка на ценните книжа на съответната фондова борса се отнасят преди всичко до размера на приходите и нетната сума на активите  на емитиента, пазарната стойност и броя на акциите в обръщение, броя на притежателите на акции и др.

1.Характеристики на борсата

Борсата е средище за търгуване нa финансови активи, с определени правила на търговията. Организираният борсов пазар гарантира:

- сигурност за участниците в търговията;

-  равноправен достъп на всички участници до пазара;

-  равноправен достъп до информацията;

- унифицирани правила за търгуване и разплащане по сключени сделки;

- висока ликвидност;

- прозрачност.

Сигурност, прозрачност и уреденост са необходими за нормалното функциониране на всеки пазар, за привличане на по-широк кръг участници, за спечелване доверието на инвеститорите.

Фондовата борса е специализирана в търговия с ценни книжа. Фондовият пазар е място за преразпределение на инвестиционни капитали. Търгуваната “стока” е нематериалното право на собственост или прехвърлянето на задължения. Вложените в застрахователни компании или в пенсионни фондове пари чрез този пазар стават достъпни за производители и търговци. Частните домакинства притежават лично акции,облигации или държавни ценни книжа. Цените на този пазар се определят от очакванията на инвеститорите за бъдещите икономически резултати на предприятията.

Търговията с деривативи е нововъдение в борсовата практика. Деривативните инструменти се създават като средство за преразпределяне на риска. Още в началото на съществуването е както на фондовете, така и  на стоковите борси се обособяват кръгове за търговия с деривативи. В момента отделни борси, чийто предмет на сделки са фючърсни и опционни контракти върху финансови и нефинансови активи, има в най-големите финансови световни центрове като Чикаго, Лондон, Сингапур. От началото на осемдесетте години пазарът на деривативни достигна небивал разцвет и съсредоточи големи обеми капитали. Фондовите борси обикновено се учредяват като акционерни дружества, чиито членове са свързани с борсовия пазар лица, имащи интерес от развитие на фондовата търговия. В някои страни участието на държавата е преобладаващо. Това е европейският модел на фондовата борса, при който държавата играе решаваща роля в определянето на правилата и контрола над фондовия пазар. Такъв тип борса е Франкфуртската борса в Германия.

Американският модел на фондовата борса е доста по либерален. Американските борси се създават като акционерни дружества. Членовете на борсата са финансово-брокерски къщи, инвестиционни компании, търговски банки, изпълняващи определени изисквания. Съществуват независими контролни органи, които регулират фондовата търговия, лицензират участниците на фондовия пазар и следят за неговото нормално функциониране. Такава в САЩ е Комисията по ценните книжа .

Според новия Закон за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества (ЗЦКФБИД), приет през юли 1995 г., фондовата борса е акционерно дружество с уставен капитал не по-малко от 100 млн.лв. и едностепенна система на управление. Фондовата борса не разпределя дивиденти.

Най-малко две трети от капитала трябва да е собственост на банки, инвестиционни посредници, финансови къщи и застрахователни дружества. Акционерите не могат да притежават пряко или чрез свързани лица повече от 5% от капитала на борсата. Това ограничение не важи за държавата.

Очевидно е, че младите, макар и вече с  утвърдено име фондови борси у нас, каквато е Първа българска фондова борса (ПБФБ), се различават в известна степен от този модел. Основната причина за това е, че борсите у нас възникнаха и се развиваха в условията на липсваща законодателна основа, третираща проблемите на фондовия пазар. Сега, след приемането на закона, борсите ще приведат правилата и капитала си в съответствие с изискванията.

Дефинирането на борсата като явление винаги е занимавало изследователите на пазара на ценни книжа както от икономическа, така и от юридическа гледна точка. Определения има както в чужбина, така и в българската правна традиция, например : “Борсата е институт, който има за цел да уреди едно редовно, повтарящо се в къси периоди от време, събиране на търговци на едно определено място за сключване на сделки със стоки или ценности, които не са налице”. Според нормативната уредба на борсовата дейност, действала по времето на създаване на горното определение, борсата се организира като обединява на корпоративен принцип участниците в сделките, които се извършват на нея, като публичноправно юридическо лице.

Според чл.16, ал.1 най-специфичният елемент на фондовата борса е нейното място във функционирането на инвестиционния пазар като “организирано тържище на ценни книжа”. Ключовата позиция в това словосъчетание заема думата “тържище”, която достатъчно добре описва функциите на всяка борса като своеобразен център за сключване на сделки между професионалисти. Специално в търговията с ценни книжа липсата на централизиране на пазара представлява такава начална липса на информация, която може да затрудни оборота им изключително много и да обмисли мястото на инвестиционния пазар. От друга страна, практиката сочи, че търговията, включително с ценни книжа предшества всяка регламентация на дейността и закономерно се развива неизбежно по същия модел – концентрацията се получава обективно по икономически механизъм и се търси от самите професионални участници на пазара. Впоследствие, на свой ред, тази именно концентрация обаче позволява въвеждането на истински ефективни регулативни ограничения върху инвестиционния пазар, които защитават инвеститорите като ограничават професионалистите. По естеството си всяка концентрация предполага и известна организация, за да има каквато и да е ефективност. Традиционно борсите са си извоювали правото да регулират дейността, която се извършва на тях самостоятелно. Това право да въвеждат общовалидни правила за поведение на професионалните посредници обаче още повече засилва функцията им на обществени институции. Така борсите заемат важно място в структурата на инвестиционния пазар, доколкото, освен че сами са обект на регулиране, стават и субект за регулиране на други участници на пазара. В някои юрисдикции това положение е само елемент от цялостния модел на саморегулиране на инвестиционните услуги, но в България това остана единствената област, в която саморегулирането на пазара намери безспорно признание.

2. Структура и механизъм на функциониране

Доскоро търговията на всички фондови борси е била присъствена. Това се е налагало по технически причини. Не е съществувал друг начин за “среща” на голям брой участници с еднакви интереси, по едно и също време, на едно и също място. По тази причина борсите възникват там, където се съсредоточават големи капитали, а именно в световните финансови центрове.

С навлизането на иновационните технологии, създаването на надеждни междуконтинентални комуникации вече е почти без значение къде се намират отделните инвеститори. Всяка поръчка за покупка или продажба може за секунди да достигне до пода на борсата или да бъде изтъргувана на извънборсовия пазар. Възникват “електронните борси”, при които са налице всички останали характеристики на борсите: едновременно участие на голям брой субекти в търговията, равни права и равен достъп до информацията, единни правила за търговия, осигурена прозрачност  и ликвидност на пазара. Не се изисква единствено физическото присъствие на участниците в търговията. Последните се намират в своите офиси в различни краища на света, следят информацията на мониторите на компютрите си и сключват сделки с помощта на няколко натиснати клавиша.

Въпреки големите удобства, които предлага “компютърна търговия”, най-големите борси в света все още използват компютрите като помощно средство за съхраняване и разпространяване на борсовата информация. Освен всичко друго, съществуват и чисто психологически причини, мотивирани от желанието на търговците да виждат партньора, с когото търгуват, да следят изражението на останалите, за да разберат “тренда” на пазара. Оказва се, че директната човешка реакция е за предпочитане пред услугите на компютъра, особено на най-динамичните пазари, каквито са тези на деривативни инструменти.

Операциите по покупко-продажбата се извършват в сградата на борсата на определено място, наречено trading floor (“под”). Когато на “пода” на борсата се търгува повече от един инструмент, се обособяват отделни кръгове. Лицата, оторизирани за сключване на сделки на пода на борсата, обикновено са специализирани в търговията на някои от търгуваните активи.

Подовете за търговия са оборудвани с необходимата техника за получаване на информация като телефони, монитори терминали на REUTERS, TELERATE, BLOOMBERG  и други мощни информационни компании. Неотменна част от оборудването са информационните табла, покриващи стените на борсовия салон, на които се отразяват не само всички промени в курса  на търгуваните финансови активи, но и информации и котировки от другите финансови центрове, кратки финансови новини и други.

На фондовите борси се търгуват основно акции, облигации, търговски ценни книжа, депозитни сертификати и техни производни. Борсата е вторичен пазар (secondary market), за разлика от първичния пазар (primari market), но в някои страни тя може да се използва за първоначално набиране на капитал, какъвто например е случаят с Лондонската фондова борса. За да съществува необходимост от борса обаче, по-важно е да съществуват субекти, които се нуждаят от набиране на капитал, и такива, които в момента не се нуждаят от наличните си средства. Първите са компаниите, търсещи капитал за започване или разширяване на своя бизнес, държавата, нуждаеща се от спестяванията на домакинствата за финансиране на бюджета. От другата страна са вложителите, които не желаят да използват парите си в момента. Те предпочитат да ги предоставят за известно време на нуждаещи се стопански субекти и да ги използват на по-късен етап.

В търговията на пода на борсата имат право да участват само оторизирани за целта лица. Най-общо те се делят на такива, които търгуват за своя сметка, т.н. дилъри , и такива, които търгуват от името и за сметка на своите клиенти – брокери .

Дилърите са лица, които притежават собствен потфейл от ценни книжа. Те са членове на борсата и имат закупени места за търгуване на пода. Обикновено са специализирани в търговията на определени акции или друг вид ценни книжа. Някои от тях са задължени да поддържат ежедневен пазар на тези ценни книжа, котирайки на борсата,(market makers) т.е. да обявяват ежедневни цени купува и продава, по които са готови да закупят или продадат финансов актив.Дилърите печелят от разликите между покупката и продажната цена на финансовия актив. Старият търговски принцип “купувай евтино, продавай скъпи” определя характера на тяхното присъствие на борсата.

Брокерите са лица, които посредничат на своите клиенти по покупко-продажбата на ценни книжа. За услугата те получават брокерска комисиона. Брокерите не притежават собствен портфейл от търгуваните книжа.

В някои случаи едни и същи лица могат да бъдат едновременно и дилъри, и брокери, както е в момента и у нас, а такава е и световната тенденция.

Дилърите и брокерите като институции оторизират физически лица, които ги представляват на борсата. Търговците с ценни книжа – физически лица се сдружават в професионални организации, чиято цел е създаване на единни правила и норми за търговия. Особено внимание се обръща на професионалната чест и етика. Целта е да се осигурят професионални и лоялни отношения между участниците на пазара, които да гарантират сигурността и изпълнението на търговските сделки.

Пълноправен член е всяко лице, притежаващо минимум 200 акции  по 1000 лева от капитала на борсата. Това му дава право на едно брокерско място за търговия.

Асоциираните членове плащат гаранционна вноска, която им осигурява едно брокерско място. Те имат същите права за участие в търговията, както и пълноправните членове. Приемането им се извършва след утвърждаване от съвета на директорите.

Членовете на борсата плащат периодични такси, необходими за нормалното функциониране и развитие на борсата.

От членовете на борсата се изисква спазване на всички правила за търговия, навременно разплащане по сключените сделки, защита на интересите на техните клиенти.

На търговските сесии членовете се представят от един оторизиран за целта брокер. Брокерите се утвърждават от съвета на директорите, а при необходимост могат да бъдат подложени  на изпит.

За разрешаване на споровете между членовете на борсата, възникнали във връзка с търговията, се създава борсова арбитражна комисия (арбитражен съд). Правата и задълженията на арбитражния съд се уреждат от съществуващите в страната закони и правила на съответната бора и обичаите в борсовата търговия. Арбитражния съд разглежда спорове между членове на борсата или между член на борсата и нечленове, във връзка със сключено между тях писмено споразумение, касаещо сделки на борсата. Решенията на арбитражния съд са задължителни и окончателни за членовете на борсата и техни служители.

3. Процедура на търговията

Търговските сесии са ежедневни. Всяка борса обявява нетърговски дни, които съвпадат обикновено с официалните празници на съответната страна. Търговски сделки се сключват само по време на търговските сесии. В сесиите могат да участват само оторизирани на съответната борса брокери.

Търговията се ръководи от служители на борсата, които следят за спазване на борсовите правила и нормално протичане на търговските сесии. Отделните ценни книги се търгуват наотделни кръгове (pits) или на едно място, когато обемите са по-малки. На борсата много от параметрите на търговията са стандартизирани. Това улеснява търговията и я ускорява. Брокерите не губят време за уточняване характеристиките на търгуваната “стока”. По същата причина на борсата могат да се търгуват само “стоки”, които подлежат на лесно унифициране.

Единствените параметри, които се договарят, са обемите и цените. Затова всеки брокер трябва много добре да поднава правилата за работа на борсата и изискванията, които борсата поставя пред него. Много борси изискват брокерите да преминат специален изпит пред борсова комисия. За различаване на ценните книги всяка една притежава уникален код. Отделни кодове могат да се въведат и за различни емисии на едно и също дружество, ако акциите имат различни характеристики (например обикновени или привилегировани).

Всеки брокер притежава идентификационен буквен или цифров код, по който се различава еднозначно от останалите. По време на търговия брокерът обявява поръчките си чрез своя код. Освен това той е задължен да нос на видно място специална идентификационна карта, на която са означени неговия код и фирмата, която представлява. С този код брокерът се записва и във всички документи по борсовата сделка.

Брокери, които играят на борсата за своя сметка на клиенти, са задължени да изпълняват с проритет клиентските поръчки. ”.

Всеки брокер може да сключи неограничен брой сделки по време на борсовата сесия. Всяка сключена сделка се удостоверява с попълване на специален формуляр-потвърждение.

В него отново се попълват параметрите на сделката и времето на сключването й. Формулярът задължително съдържа кода на ценната книга, кода на брокера, обема и цената на сделката. Указва се дали сделката е сключена за сметка на клиент или за собствена сметка. Указват се и подробности по начина на разплащане. Чрез runner формулярът се предава на представителя на фирмата си в борсата. Представителят се обажда по телефона  на брокера в офиса на фирмата, а той от своя страна потвърждава сключването на сделката пред клиента. Цялата процедура отнема минути при борси, оборудвани с добри комуникационни средства и развита търговия.

Сключената сделка се удостоверява от брокера с попълване на формуляр за сключена сделка (Contract Note). Този формуляр се изпраща на клиента. По-късно клиентът купувач получава и сертификат за закупените ценни книжа, който показва колко и какви ценни книжа са закупени. Клиентът-продавач съответно получава сумата по сделката. Освен че достига до клиента, информацията за сключената сделка се регистрира и в информационната система на борсата. Тази информация се използва за осъществяване на две основни функции на борсата. Първата е осигуряване на разплащанията по сключените сделки, за което е отговорна клиринговата съща или клиринговият отдел на борсата.

Втората функция е свързана с разпространяването на борсовата информация. Актуалната борсова информация се отразява незабавно на специални табла или екрани по стените на залата за търговия, за да се наблюдава от всички търгуващи в залата. След това информацията се разпространява и  извън борсата. Борсите в световните търговски центрове дават непрекъсната информация за движението на пазара. Тази информация се актуализира на терминалите на големите информационни агенции като REUTERS   ежеминутно и чрез тях достига до инвеститорите от цял свят.

Борсите установяват минимални пазарни партиди за всеки вид ценна книга с оглед интересите на клиента и поддържане ред на пазара. Тези партиди се смятат за минимални количества при котиране и минимални единици при редовни пазарни сделки. В американската борсова практика минималната партида се нарича лот (LOT).

Освен със стандартни партиди на борсата могат да се търгуват и нестандартни такива. Обикновено те са по-ниско от установените.

Борсовите правила определят и минималната промяна в цената на ценните книжа на борсата. Тази минимална промяна се нарича стъпка на кодиране (Minimum Price Change) и е различна за различните ценни книжа.

Начинът на прехвърляне собствеността на ценните кнжа зависи от вида им. В случай че ценните книжа са в наличната форма, клиентът купувач ги получава от своя брокер.

Поименните акции се джиросват (прехвърлят) според изискванията на закона (у нас по Търговския закон). Собствеността върху ценните книжа се отбелязва на гърба на последните или се придружава от съответен документ за прехвърляне на права. Попълват се данните на купувача и продавача и се удостоверяват с техните подписи.

Ценните книжа на приносител се предават на брокера на купувача без допълнителни изисквания.

При безналичните ценни книжа прехвърлянето е свързано с издаване на сертификат на новия собственик. Сделката се отразява и в депозитара (мястото, където се регистрира собствеността и се съхраняват ценните книжа). Собствеността се отписва от стария собственик и се отразява новият. За целта както брокерите, така и борсата са задължени да изпратят копие от документа за сключена сделка до депозирата в определен срок (обикновено деня след сключване на сделката).

Едно от важните предимства за инвеститора да търгува на борсата е достъпът до информация. Борсата осигурява откритост на сделките и равни права на всички инвеститори да участват в търговията.

Главният източник на информация са борсовите бюлетини. Те са дневни или статистически, базирани на информация за минали периоди. В дневните бюлетини се отразяват цените от търговията (най-високи, най-ниски, цени при отваряне и затваряне на борсата) и обемите на сключените сделки за всяка търгувана ценна книга. Публикуват се измененията на цените по отношение на предишния търговски ден.

Обобщените данни от търговията намират отражение в борсовите индекси, които също имат място в дневните бюлетини.

Борсите издават седмични, месечни и годишни статистически бюлетини, които отразяват обобщена информация за движението на цени и обеми през съответния период. Тази информация е особено интересна за тези, които се занимават с технически анализ на цените на ценните книжа. Индивидуалните инвеститори могат да получат тази информация чрез своя брокер или директно от терминалите, ако притежават такива.

Освен това ежедневна и обобщена информация за борсата се помества в специализирани издания на пресата като Wall Street Jurnal  или  Financial Times. Много важно за инвеститорите е да се ориентират добре в колоните от цифри и кодове.

В българската преса също се публикува ежедневна информация за фондовия пазар. За сделките на борсата има отделни страници във в.”Пари”, в.”24 часа” и всички специализирани седмичници. Информацията съдържа обемите и цените на търгуваните дружества и някои коментари, които за съжаление не винаги са компетентни и се разминават с истинското положение на пазара.

Един много важен момент в борсовата търговия са навременните разплащания. За целта се създават т.нар. клирингови къщи, клирингови банки или при по-малките борси – клирингови отдели. Клиринговите къщи се създават като дружества от участниците в борсовата търговия. Всеки член на клирингова къща внася определен от правилата на къщата депозит, с който може да бъде фиксирана или плаваща сума, в зависимост от вида на търгуваните активи.

Гаранционните депозити на клиринговите членове се поддържат в отделна сметка. Те могат да бъдат и под формата на държавни ценни книжа.

Възможно е член на борсата да не е член на клиринговата къща. В този случай за уреждане на разплащанията нечленовете на клиринговата къща са длъжни да открият сметка при някои от клиринговите членове, който да отговаря за техните разплащания пред клиринговата къща.

Всеки член на клиринговата къща носи финансова отговорност пред нея за приключване на сключените сделки. За тази цел той открива сметка в клиринговата къща. Ако борсата разполага само с клирингов отдел, тя определя банка, в която се поддържат клиринговите сметки на нейните членове. Тези сметки са различни от сметката, в която се събират гаранционните депозити на клиринговите членове.

Брокерът на купувача е длъжен в срок да внесе парите по своята сметка в клиринговата къща, а брокерът на продавача да достави ценните книжа.

След приключването на борсовата търговия (затварянето на борсата) клиринговата къща получава информация за всички сключени по време на търговската сесия сделки. Всяка една борса регламентира в правилата си времето за клиринг и сетълмент, т.е. времето, което изминава от деня на сключване на сделката до деня, в който парите стават налични в сметката на продавача, а акциите достигат до купувача. В повечето европейски страни, САЩ и Япония този период е между два или пет дни до една седмица.

През това време брокерът-купувач е длъжен да осигури средствата в своята клирингова сметка, а продавачът - ценните книжа.

В деня на сетълмент клиринговата къща прехвърля сумата по сделката от сметката на купувача в сметката на продавача. В случай, че брокерът продавач е неизправен, т.е. по съответната сметка няма достатъчно средства, клиринговата къща покрива задълженията от гаранционните депозити на своите членове.

Всеки ден клиринговата къща обобщава информацията за всички сключени от брокерите сделки и определя общите суми по техните задължения или постъпления.

4. Организация и управление на борсата

Борсата се управлява от общото събрание на акционерите. Съветът на директорите на борсата има следните правомощия и задължения според закона:

ü       да приема борсовия правилник и правилника на арбитражния съд и да следи за тяхното спазване от участниците в търговията;

ü       да приема ценни книжа за регистрация или да прекратява търговията с тях;

ü       да приема или отстранява членовете на борсата;

ü       да контролира правилното провеждане на търговията, на временните разплащания между членовете и публичността на цените.

Борсовият правилник е основен за уреждан на техническата и технологическата страна на борсовата търговия. Съдържанието  му е предмет на уреждане в чл. 22, ал.1, но направеното там изброяване по-скоро следва да се възприема като нормативно определен минимум, отколкото като изчерпателно изреждане на материята. Въз основа на предвиденото съдържание става ясно, че борсата запазва възможността да създава правила както за обектите на търговия: за отделните пазари, които явно ще се отделят на база на видовете ценни книжа и е предпоставено, че могат да имат специфични правила за допускането и прекратяването на търговията с ценни книжа; върху реда за извършване на сделките: за вида и начините на провеждане на търговията, реда за сключване и изпълнение на сделките, за извършване на срочните борсови сделки, както и контрол върху  цената на инвестиционното посредничество, така и върху членовете на борсата за приемане на членове, за допускането на служителите им (борсовите посредници - § 1, т.5 от преходните и заключителни разпоредби) до търговия  - което предвид разделението между  т.2 и 3 на ал.1 на чл.22 явно не следва автоматично от приемането за член, а се очаква и персонална проверка; както и санкционирането на членовете и борсовите посредници.

Важната обществена роля на борсовия правилник се подчертава не само от изискването за проверката му от Комисията при издаване на лиценза, но и от задължението за уведомяване на Комисията за последващи промени в него съгласно чл.22, ал.2.

Особено значение за съдържанието на борсовия посредник имат и специфичните изисквания по глава осма от закона, измежду които следва да се отбележат правилата по чл.89, които не позволяват на борсата произволно да прекратява търговията с ценни книжа, за да не предизвика срив на пазара им.

Съдържанието на борсовия правилник и тъй да се каже ръководното място на борсата по отношение на останалите участници в инвестиционния пазар, поставят въпроса за ефекта на тези разпоредби по отношение на инвестиционните посредници и за възможността на последните да ги оспорят. Тъй като правилникът като акт е по-скоро с гражданско-правен, отколкото с административно-правен характер, то явно неговите правила следва да се третират като общи условия по смисъла на чл.16 ЗЗД, за които се изисква предварителното одобрение на Комисията по ценните книжа и фондовите борси. В известен смисъл те са своеобразен “проспект” на борсата и до голяма степен могат да предопределят желанието на инвестиционните посредници да се присъединят към една или друга борса.Относно измененията в тях също може да се приложи правилото на чл.16, ал.3 ЗЗД и посредникът да не е ограничаван да се освободи от членството си и да се присъедини към друга борса. Не така елементарно обаче, поне на първо време, биха се разрешили проблемите, свързани със спазване на разпоредбите на Закона за защита на конкуренцията. 

1. МЕХАНИЗЪМ ЗА ТЪРГУВАНЕ НА БЪЛГАРСКА ФОНДОВА БОРСА – СОФИЯ АД.

БФБ - София, е прекъснат пазар, на който борсовите посредници осъществяват покупко-продажби на ценни книжа и сключват сделки на търговски сесии. Към средата на 1998 г. търговията на регистрирания пазар на борсата остава присъствена, като целта е нерегистрираният (свободния) пазар да работи по електронен начин, т. е. търговията да бъде неприсъствена. Всичко това обаче зависи от възможностите за изграждане на електронна система за котиране и от одобрението на КЦКФБ.

Съветът на директорите на борсата възлага на директора по търговията организирането на търговските сесии. Той одобрява списък на служителите на борсата, които могат да действат като пълномощници на търговските сесии, и определя за всяка сесия конкретни пълномощници. Те следят за спазването на принципите на търговия и при констатирани нарушения имат право да:

а) спрат търговията с една или повече емисии ценни книжа;

б) решават по време на сесията противоречията между борсови посредници;

в) отстраняват борсов посредник от търговската сесия и др.

Директорът по търговията определя измежду пълномощниците водещ на борсовата сесия. В неговите пълномощия се включва цялостното координиране на процеса на търговия в т.ч. откриването и закриването на сесията, откриването и закриването на търговията с всяка отделна емисия ценни книжа. На БФБ - София АД покупко-продажбите на финансови инструменти се осъществяват в определена последователност. Първо се допуска търговията на ДЦК; след това на акции на регистрирания пазар - официалния, временния и паралелния; на трето място остават корпоративните облигации; след тях са срочните сделки и на последно място е търговията с корпоративни ценни книжа на свободния пазар.

В зависимост от изграждането на извънборсовия пазар у нас, предложената последователност ще претърпи изменения, като е възможно покупко-продажбите на свободния пазар да заемат по-челно място. В този случай обаче критерият за подредба ще се свързва с предпочитанията на инвеститорите към даден сегмент на вторичния пазар на ценни книжа. Като се има предвид, че за търговия на официалния и паралелния пазар у нас потенциалните дружества и крупните инвеститори са малко, то интересът на дребните инвеститори вероятно ще се насочи към извънборсовия пазар.

Съветът на директорите за всеки отделен вид ценни книжа определя пазарни партиди, подлежащи на търговия, както и изисквания при сделките с нестандартни партиди и блоковата търговия. За нестандартна партида се приема "количество, по-малко от одобрената пазарна партида за търговия". Посредниците нямат право да приемат от клиенти поръчки за нестандартни партиди, ако последните могат да се обединят в пазарна партида, както и да комбинират нестандартни партиди на различни клиенти в пазарни без тяхно съгласие. По принцип също не се разрешава на членовете на борсата да извършват сделки с нестандартни партиди за своя сметка. Изключение се допуска в случаите, "когато с минимални количества се попълват непълни партиди, закупени от член на борсата за осигуряване на ликвидност на клиента, и те съответно се продават или купуват на паритетна основа с поръчките на клиентите". В залата на БФБ - София АД сделките с ценни книжа се осъществяват с помощта на електронна система на търговия, като поръчките за покупка и поръчките за продажба се записват от брокерите в намиращите се в помещението компютри. В края на 1997 г. борсата разполагаше само с два компютъра и брокерите се редяха на опашка, за да продиктуват поръчките си. В средата на 1998 г. положението от гледна точка на количеството компютри е значително по-добро. Борсата има 23 компютъра и 2 сървъра - един работен и един за архивиране на данните. От гледна точка на качествените промени, които трябва да се направят за да заприлича борсата на модерен, европейски пазар, има още много работа. Въвеждането на поръчките се осъществява в рамките на борсовата сесия, като записването им става по реда на постъпването в системата. Тук механизмът на котиране не е по системата "фиксинг", а по-скоро по системата на т. нар. еднопътно засичане. За нея е характерно, че посредниците изпращат поръчките на специален служител, наречен клерк. Задачата му се състои в съпоставянето на количествата на търсените и предлаганите ценни книжа по посочената във всяка поръчка лимитирана цена. У нас ролята на клерка се изпълнява от водещия. Най-често използваните поръчки са лимитираните и сделките се сключват при съвпадение на количествата и цените на две противоположни поръчки. БФБ - София АД допуска осъществяването на кръстосани сделки, но само между борсови посредници на един член на борсата и за една и съща емисия на ценни книжа. Тази сделка няма да се осъществи, ако други борсови посредници предлагат по-добра цена или същата цена, но по-рано е била регистрирана в системата.

С цел да се защитят интересите на инвеститорите от рязка промяна на курсовете на книжата борсата не допуска цените в поръчки, които ще се търгуват на регистрирания пазар, да се отклоняват от ценовите граници, които е определила. Отклонението на цената от последната сесия, на която е извършена сделката, се допуска да бъде ±10%. Допустимото отклонение при кръстосаните сделки е ±5%. Сделките между посредниците се считат за сключени, след като те си разменят подписани от тях фишове. Съдържанието на фишовете трябва да е идентично с разпечатката от електронната система за борсовата сесия. Ако има несъответствие между двата фиша, то незабавно се уведомяват страните, които е желателно да постигнат доброволно споразумение. В противен случай споровете се отнасят за вземане на решение в арбитражния съд. При наличие на неидентичност в данните от фишовете и от разпечатката за валидни се приемат тези от разпечатката.

За да се осъществи разплащането по сключените сделки, фишовете се предават до 15 ч. в деня на сделката, в отдела за клиринг и сетълмент. Плащането може да стане само по безкасов начин чрез дебитиране и кредитиране на банкови сметки. Приключването на сделката се осъществява задължително от посредника независимо от факта, че клиентът може да не е предоставил книжата или да няма достатъчно средства по банковата си сметка. Ето защо е необходимо гарантирането на сделките, както и откриването на маржови сметки при брокерите. Отговорността на посредника не приключва със сключването на сделката. Той е длъжен до 13 ч. на следващия ден да изпрати потвърждение за всяка сключена за негова сметка сделка.

Борсата събира такси за извършените сделки и от двете страни - купувача и продавача. Те се изчисляват в процент, спрямо стойността на сделката. Регламентирането е: за сделки с акции - 0.2 %; за сделки с ДЦК -0.002%; за сделки с корпоративни облигации - 0.01%.

Борсата събира също годишни такси за поддържане на регистрацията за емисии на акции и корпоративни облигации.

Размерът на таксите се определя от обема на емисията. Първоначалната такса за регистрация е 10 пъти по-висока от годишните такси. Минималната такса за поддържане на регистрация е 0,05% от емисионната или пазарната стойност на емисията в зависимост от това, коя от двете е по-висока.

Описаният механизъм на търгуване на ценните книжа на БФБ - София АД съответства на началния етап, в който се намира вторичният пазар на ценни книжа в България. Въвеждането на електронна система на котиране по западен образец коренно ще измени: облика на борсата, количеството и качеството на обектите на търговия, поведението на субектите на търговия, както и отношението на инвеститорите към вложенията в ценни книжа и възможностите на борсата за осъществяване на бързи транзакции. Промените до известна степен ще рефлектират и върху организационно-управленската структура на борсата, нейните членове, правилата за търговия, системата за депозиране и разплащане на книжата и т. н. В този аспект описаният начин на действие е временен и в близко или по-далечно бъдеще ще се промени. Независимо от това този механизъм на действие е част от еволюцията на един от най-важните пазари във всяка страна - фондовата борса. 

1. ЗАКЛЮЧЕНИЕ.

Причините за покупка на ценни книжа винаги трябва да бъдат мотивирани и е нормално да се очакват впечатляващи резултати. Тази операция съвсем не е евтина и инвеститорът се впримчва в сделки, от които обикновено не може да се измъкне. За реализиранат печалба на фондовия пазар вложителят дължи и съответните държавни данъци и такси. Данъци от печалба в резулта на борсова дейност не бива да се идентифицират като акцизи или към добавената стойност, защото поради сложността на сделките с ценни книжа и в частност на операциите с акции източникът на облагаемата стойност /дивидентът или печалбата от нарастване цената на акцията/ се облагат по различен начин. Освен това върху размера на данъците влияе и цялостното материално положение на инвеститора, т.е. размерът на получените от него приходи от други дейности.

Всеки вложител се стреми да използва данъчни преференции, ако такива съществуват. Това най-вече се отнася за случаите, когато за съответната държава има регламентирани минимум акции, печалбата и дивидентът от които не се облагат с данък. В други случаи загубата, която е реализирана на пазара за ценни книжа, се счита като разход на фирмата и по този начин се намалява данъкът от печалбата, получена от други дейности.

Нормалните пазарни отношения са невъзможни без пазара на ценни книжа, т.е. без фондовата борса. Постепенно българската фондова борса ще започне за спазва общоустановените „правила на играта” и ще се интегрира на регионалния и европейския борсов пазар. Задължително условие за това е приемане на законодалство, аналогично на това в развитите европейски държави. Все още в България най-голямата трудност е липсата на леснодостъпна и обективна информация, необходима за вземане на борсови решения. Преимущество на фондовата борса у нас може да се окаже обстоятелството, че опитът, натрупан от другите държави, ще бъде приет, като първоначалните проблеми по регистрацията на съмнителни предприятия и други могат да бъдат преодолени за по-къс период. Все още в България лихвеният процент по депозитите на средства, вложени в търговските банки, надвишава дивидента, получен от ценни книжа, емитирани от малобройните засега български кционерни дружества. У нас практиката на календарните борсови сметки, т.е. възможността да се купи и продаде през определен период, без да се млагат собствени средства, което е може би и източникът на най-значителни печалби от борсовата игра, не съществува. Освен това трудно могат да се отделят сериозните професионално действащи брокери от търсачите на лесни печалби, които работят ден за ден. Всичко това не дава възможност за пълното развитие на фондовия пазар в страната, но след започването на действителната приватизация нещата обективно ще дойдат на своите места, защото никой не може да надскочи и да противодейства на икономическите закони.