Joomla Software solutions Template

Payday loan

Управление на вземанията във фирмата

Увод

В стопанската си дейност предприятията встъпват в постоянни взаимоотношения с други предприятия. При тези взаимоотношения възникват вземания и задължения. Те могат да бъдат уредени веднага чрез заплащането им по банков или касов път. Но в редица случаи обстоятелствата налагат да се отложи плаща­нето, което предизвиква възникването на разчетни взаимо­отношения. За да се наблюдава тяхното движение за всеки обект и своевременното им уреждане, е задължително да се организира синтетичното и аналитичното им отчитане.

Вземанията възникват при продажби на дълготрайни активи, материални запаси и други ценности, при които плащането е от­ложено. Вземането отразява неговата стойност, която трябва да бъде по-висока от стойността на намалените дълготрайни активи, материални запаси и други ценности. В определени случаи има вземания само срещу увеличаване на приходи. Вземанията по­начало се пораждат при намаляването на активи и увеличаването на пасиви в предприятията.

1. Възникване на вземания по повод    липси, начети и съдебни спорове

Тези разчети могат да бъдат:

-  Вземания по рекламации,

- Вземания по липси и начети,

- Ценови разлики по липси и начети,

-  Вземания по съдебни спорове,

-  Присъдени вземания.

В стойността на тези вземания се включват отчетната стойност на липсващите или рекламирани активи; ценовите разлики между продажната и балансовата стойност на липсващото имущество при виновно поведение; следващият се ДДС при виновно поведение, начислен върху по-високата продажна или балансова стойност; лихвата, изчислена по основния лихвен процент на БНБ за времето от възникване на вземането до неговото издължение, както и съдебните разноски при решаване на спора в съда, които са за сметка на виновното лице или предприятието.

Вземания по рекламации означава  вземанията на предприятието при: установени разлики между фактическите количества, асортимент, качество, цени и др. и договорираните с контрагентите искове за неустойки, денгуби, глоби и т. н.

2. Вземания от   клиенти

Този вид разчети са сред най- важните в предприятието и се получават при продажбите на предприятието. Фирмите функционират в условията на два основни типа пазари: потребителски и бизнес пазар. В известна степен пазарите си приличат, доколкото на всеки от тях купувачите вземат решение за покупка, за да отговорят на определени потребности. Същевременно,  те значително се отличават по своята структура, характера на търсенето, а така също и по поведението на потребителите. Категорията потребител се свързва предимно с процеса на потребление, като се приема, че потреблението е процес, който включва поредица от частни процеси: избор на стока или услуга, покупка, използване (употреба), поддръжка на вещите, ремонт и разпореждане. Категорията клиент е близка до потребител. Разликата е в това, че клиентът, това е потребителят на продукцията на дадена компания. С помощта на тази категория се описва „еднократното или устойчивото взаимодействие на фирмата с тези, които купуват нейната продукция”.

Анализът на вземанията от клиенти  е важен, защото той се свързва с маркетинговата политика на фирмата.

3. Необходимост  от управление на вземанията

Всяка фирма се нуждае от ликвидни средства не само за покриване на външните задължения, но и за своите вътрешни стопански нужди. Потребността от парични средства  се разглежда в динамика, тъй като елементите, от които зависи, се променят непрекъснато.

Управлението на оборотния капитал е тясно свързано с управлението на основните компоненти (статии) в групата на краткотрайните активи и в групата на краткосрочните задължения. Всички те са с различна степен на ликвидност и това определя променливостта в относителните нива на оборотния капитал.

От друга страна, наличността на оборотния капитал зависи от дебиторската задлъжнялост или от сумата, която различни  организации  - физически или юридически лица дължи на предприятието.

Връзката между краткотрайни активи и краткосрочни пасиви е числото за нетни краткотрайни активи, често наричано оборотен капитал на фирмата. То е постоянно променяща се сума. Краткотрайните активи и краткосрочните пасиви се променят не само всеки ден, но и с всяка минута при извършването на дейността. Пари се използват, за да се плащат фактури на доставчиците, за да могат да се произвеждат стоки, които след това се продават, обикновено на кредит, на клиенти, които на свой ред плащат на фирмата. Парите циркулират около фирмата постоянно. При всеки оборот предприятието реализира печалба при продажбата на стоки и услуги на по-висока цена от разходите за производството им, което води до наличието на повече парични средства за разширяване на бизнеса и до закупуването или произвеждането на стоки за продажба.

Краткотрайните активи се състоят от пари или елементи, които бързо могат да се превърнат в пари: стокови наличности, авансови плащания, вземания от длъжници и парични наличности. Краткосрочните пасиви представляват общия размер на плащания към кредиторите, които са с падеж до една година, и отразяват колко ще трябва да плати компанията в близко бъдеще.

Когато стоково-материалните наличности се продадат на клиенти, те се изкачват в класацията за ликвидност на краткотрайните активи, за да станат част от вземанията, и накрая се превръщат в напълно ликвидни активи - част от паричните и банкови средства, когато клиентите изплатят сумите по фактурите си.

От повечето фирми се очаква да продадат стоково-материалните си наличности и да ги превърнат в пари поне веднъж в годината. Ако това не е така, трябва да има много съществена причина за това, фирмата да задържа този елемент или обем от наличностите. Ако стоково-материалните наличности не се превръщат в пари, това означава, че ценни финансови ресурси се задържат, без да водят до възвращаемост.

Вземанията от длъжниците  се делят на длъжници, чиито пари се очаква да бъдат получени от компанията до 12 месеца от датата на счетоводния баланс, и такива, които се очаква да платят по-късно. Често трябва да анализираме приложенията, за да се види точното разпределение на общата сума. Почти всяка фирма се сблъсква с несъбираеми вземания. Някои клиенти могат да фалират или да бъдат заличени от търговския регистър.

Несъбираемите вземания могат да се отписват индивидуално, когато настъпят, или може да има постоянен процент от приходите от продажби, който да се отписва (обезценява) всяка година. Често се предприема втория подход, който се базира на миналия опит на фирмата.

4. Анализ на цикъла на вземания на предприятието

Финансовият цикъл на предприятието представлява период от неговия кръгооброт, който започва от момента на влагането на парите в реални активи и приключва с обратното превръщане на реалните активи в пари. При разглеждането на финансовия цикъл за оперативни периоди не се вземат предвид дълготрайните активи, за които се приема, че са трайно откъснати от кръгооборота.

За да се разбере колко дълго парите на предприятието се намират в стоково-материални запаси, сумата за стоково-материални наличности (запаси) от счетоводния баланс се разделя на средните дневни разходи, за да се стигне до дните, през които средно се задържат във фирмата стоково-материалните запаси.

Използват се средните дневни разходи, защото стоково-материалните запаси се оценяват по по-ниската между доставната и нетната реализуема стойност. Колкото по-дълго се задържат стоково-материални запаси, толкова по-дълго се задържат и финансови ресурси в нещо, което не генерира печалба; колкото е по-нисък броят на стоково-материалните запаси в дни, токова е по-бърз оборотът им. Всеки път, когато има оборот на стоково-материални запаси, предприятието реализира печалба и генерира пари.

Друг начин да се разгледа ефективността на нивата на стоково-материали запаси е да се изчисли оборота им за годината; това може да се направи, като се раздели отчетната стойност на продажбите за годината на стоково-материалните запаси в края на годината. Колкото по-висок е резултатът, толкова по-ефективно фирмата управлява сто¬ково-материалните си запаси.

За да се открие степента на кредитиране на клиентите (кредити към клиенти), като делител се използват средните дневни продажби (СДП). Всъщност предприятията отпускат на клиентите си пари назаем за този период, и докато си получат парите, те трябва да осигурят нужните финанси, за да го поддържат.

Намаляването на стоково-материалните запаси и вземанията от кредити към клиенти води до намаление на използваните в дейността активи и увеличение на печалбата, като по този начин се повишава възвръщаемостта от общите активи. Има пряка връзка между ефективното управление на паричните потоци и общата рентабилност на бизнеса.

Задълженията към доставчиците отразяват парите, които предприятието дължи на доставчиците си за доставените стоки и услуги през годината. Както и вземанията по кредити към клиенти, те следва да се разделят на средните дневни разходи (СДР). По този начин изчисляваме средната продължителност на кредита, който предприятието получава от доставчиците си (обратно на отпуснатите кредити на клиентите).

Сумата на доставките се взема от кредитния оборот на сметки „Доставчици", „Доставчици по търговски кредити", „Доставчици по доставки при определени ус¬ловия", „Доставчици - свързани лица", при положение, че всички доставки са осчетоводени при използването на тези сметки

Разликата между средствата, мобилизирани в запаси, и клиентската задлъжнялост (дебиторска задлъжнялост) и задлъжнялостта на предприятието към доставчиците (кредиторска задлъжнялост) се нарича финансово-експлоата-ционна потребност (ФЕП). Величината на ФЕП се означава още като потребност от оборотни средства или експло¬атационна потребност. Прието е тя да се изчислява като процент към оборота (обема на продажбите, приходите от реализация). Например: (ФЕПДО>)х100, %, където: Q - оборот за даден период от време. Възможно е изчислението да се направи и като ФЕП в дни, т.е. (ФЕПх360)ДО>, дни.

Величината на ФЕП не е еднаква за различните отрасли и даже за различните предприятия. Намалението в сроковете на предоставени търговски кредити е твърде про¬блематично, тъй като в условията на силна конкуренция това би поставило в затруднено състояние предприятието при реализация на продукцията.

Използването на задълженията към доставчиците за финансиране на оборотния капитал е нещо обичайно. Степента, до която се използват парите на доставчиците, зависи частично от нормалното или приемливото в даден бизнессектор ниво, което е следователно приемливо за доставчиците и донякъде зависи и от политиката по управлението на финансите на всяка една фирма. Отрицателно число за паричния поток показва агресивно и положително използване на парите на доставчиците за финансиране на дейността на предприятието.

Паричният цикъл трябва да се пресмята като се вземат средните стойности на началните и крайните стоково-материални запаси, вземанията по кредити към клиенти и задълженията към доставчици. Те се получават, като се съберат числата от миналата и настоящата година за всяко перо и се разделят на две.

Желателно е кредитът на доставчиците (ползваният търговски кредит) с лихвата да покрива дебиторската задлъжнялост. В този случай предприятието ще се окаже с парични средства повече, отколкото е необходимо за осигуряване на непрекъснато производство.

5. Защитен интервал

При оценката на дебиторската задлъжнялост, краткосрочните банкови заеми трябва да се отнесат спрямо положителните парични салда, за да се стигне до нетните парични данни. Наличието на твърде малко пари може да означава потенциални проблеми при плащането на задълженията към доставчиците. Твърде много пари, като неизползван ресурс, показва слабо финансово управление. Самите пари са безполезни, освен ако не се използват за генериране на допълнителен приход за фирмата.

Скоростта, с която парите циркулират в предприятието, може да се прецени, като се свържат приходите от продажби за годината с паричните салда към края на годината или средно за годината. Колкото е по-голямо числото за паричния оборот, толкова е по-бързо циркулирането на парите и толкова е по-добре за фирмата; всеки път, когато се завърши един оборот, се увеличава нейната печалба.

Друг полезен показател за адекватността на ликвидните ресурси е защитният интервал. Ако се отиде в крайна позиция и се допусне, че паричният поток или източниците на кредит към една фирма, без значение поради какви причини бъдат прекратени, нейното оцеляване ще бъде ограничено до времето, до което съществуващите парични салда и краткосрочни инвестиции могат да поддържат операциите, преди фирмата да бъде принудена да разчита на други източници на финансиране, за да посрещне задълженията си. Този коефициент, защитният интервал, се пресмята като се разделят парите и инвестициите на средните дневни разходи.

Колкото е по-ликвидна една фирма, толкова е по-дълъг защитният й  интервал.

Друг начин за изчисляване на защитния интервал е да се използват среднодневните оперативни парични разходи на фирмата. Ако печалбата от дейността се извади от приходите от продажби и се прибави амортизацията, се получава приблизително число за оперативните парични разходи.

Като заменим печалбата от дейността (оперативната печалба) с паричния поток от дейността, ще получим норма на паричния поток и възвръщаемост на активите от паричния поток. Числото за паричния поток от оперативната дейност трудно може да бъде манипулирано, а възвръщаемостта на активите от паричния поток насочва вниманието към способността на фирмата да извлича положителна парична възвръщаемост от използваните активи. Заслужава да бъде проучено от отчета за паричния поток за какво фирмата разходва наличните парични средства? Дали парите се използват за плащане на данъци и дивиденти или се реинвестират в дейността под формата на дълготрайни активи? Сравнението с предходни години ще ни покаже дали фирмата има постоянна политика по отношение на нивото на инвестиции.

Заключение

Разчети  - по различни поводи – възникват във всяко предприятие. От своя страна, разчетите с клиенти определят дебиторската задлъжнялост на предприятията, а оттам се определя и ликвидността на фирмата.

Ликвидността е свързана с възможността на предприятието да покрива непосредствено предстоящите пред него плащания и задължения. От методологическа гледна точка тя е по-тясно понятие от платежоспособността, която включва и възможността на фирмата да покрива предявените към нея плащания в по-дълъг период от време.

Ликвидността на различните предприятия не може да бъде една и съща. Тя зависи основно от отрасъла, големината на фирмата, характера на производствения процес и произвежданата продукция и разбира се, от конкретно сложилото се състояние и дейност на производствената единица.

Препоръчва се обикновено по-малките предприятия да поддържат по-високи коефициенти на ликвидност (и платежоспособност), тъй като те са по-уязвими и по-често понасят загуби. Когато естеството на отрасъла е такова, че делът на краткотрайните активи е значителен, коефициентът на ликвидност може да има и по-ниски стойности, а когато произвежданата продукция е най-общо с нисък коефициент на еластичност, т. е. ако продуктът не е от първа необходимост, са желателни по-високи коефициенти.

Дебиторската задлъжнялост има значение се определя и влияе върху обръщаемостта на активите.

Обращаемостта на активите е понятие, което характеризира способността на фирмата по-бързо или по-бавно да "превръща" различни по своята ликвидност позиции от актива в парични средства. Тя е измерител за степента на ефективно използване на дълготрайните и краткотрайни активи. Поради тази причина при нейното изследване винаги участват нетните приходи от продажби.

При анализа на тези финансово – счетоводни аспекти от дейността на предприятието се търсят в динамичен аспект променливите тенденции, изразяващи се в повишаване или понижаване на стойностите на показателите за обращаемост. Обращаемостта на материалните запаси може да се характеризира с непостоянност и да бъде в зависимост от обема на тяхната моментна наличност. Обращаемостта на вземанията също може да се характеризира с непостоянност и да е в зависимост от тяхната събираемост.