Home Икономика Данък добавена стойност

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Данък добавена стойност ПДФ Печат Е-мейл

Данък добавена стойност

Косвените данъци са върху потреблението. Известни са четири класически форми на косвените данъци - финансови (фискални монополи), акцизи, данък върху оборота (ДДС), мита:

1. фискалните монополи са древна форма на косвени данъци, позната още от робовладелската държава. Същността им се изразява в това, че държавата монополизира производството и /или търговията на определен вид стоки и услуги за широко потребление с цел да регулира тяхното производство и потребление (вредни за здравето –алкохол, тютюн), да продава тези стоки и услуги на монополно високи цени с фискална цел. Организационно – правните основи на фискалните монополи могат да са  :

- държавна режия – държавата сама организира и управлява монополизираната дейност

- концесии – държавата отдава за определено време и при определени условия на отделни предприемачи за стопанисване и експлоатация обекти, върху които тя има изключително монополно право. У нас този въпрос се урежда със Закон за концесиите

- смесени дружества – ЕОД, ЕООД, в които акционер е и държавата.

2.  Акцизите също са древна форма на косвено облагане. Целите са също фискални, социални, икономически. Икономическата е насочена към потреблението на определени стоки. Исторически се е преминало през няколко подхода за облагане с акцизи, а именно облагане на земеделските площи, засети с акцизни култури (тютюн, лозя). Облагането на инсталациите и съоръженията (пивоварни, цигарени фабрики) за акцизни стоки. Облагане на суровини и материали (каши за вина и ракии). Но при сега наложилия се начин се облагат готовите продукти. Акцизът може да се наложи върху количествата произвеждани и продавани блага или върху тяхната стойност. Има и трети – смесен начин. У нас акцизите се налагат въз основа на Закон за акцизите и правилник за прилагането му. Всяко лице, което търгува с акцизни стоки трябва да е данъчно регистрирано по Закона за акцизите, да води дневник за покупки и продажби, да попълва и издава данъчни фактури с посочен акциз на отделен ред и спазване на всички изисквания, ежемесечно попълва и представя данъчна декларация за начисления и подлежащ на внасяне акциз. Дължимият акциз става автоматично със закупения бандерол.

3. Данъка върху оборота е произлязъл от акциза и не случайно се нар. универсален акциз. Основоположник на идеята за данък върху оборота Карл фон Сименс, който едновременно с това лансира идеята за неговата по-съвременна теория, а именно данъка върху добавената стойност, който обаче е въведен едва 1956г. Данъка върху оборота се налага основно върху стоки и услуги за лично потребление. Целта била да не се обременява производствената и инвестиционната дейност, като по същата причина от данъка върху оборота бил освободен и износа.

Подобреният вариант на данъкът върху оборота, а именно ДДС се налага почти във всички обороти с малки изключения (оборотното злато, износа). Бил е въведен след ІІ св. война 1956÷1957г. във Франция. Резултатите били толкова добри, че за кратко време ДДС става доминиращ косвен данък във всички развити страни. У нас ДДС се налага от 1993г. Както подсказва името му ДДС се налага само върху добавената стойност. Особеното е, че добавената стойност и съответно данъкът се изчисляват не пряко, а косвено. ДДС се изчислява като разлика между дължимия данък при продажбите  на търговеца и платения данък при покупките.

Нека си представим, че един търговец купува стоки за 10 000лв.

ДДС – 2 000лв. Общо 12 000лв. Продава ги за 15 000лв. Върху продажбата дължи ДДС върху продажбата – 3 000лв. Общо 18 000лв.

5 000лв. – ДДС 1 000 – 6 000лв.

Предимствата на ДДС :

  1. формално лесно се установява
  2. обхваща почти всички обороти
  3. участниците в сделките си осъществяват взаимен контрол

Съгласно Закона за ДДС обект на облагане с този данък е всяка сделка, сключена на територията на РБългария без свободните безмитни зони, като данъчната основа включва следните елементи :

  1. сумата, дължима от купувача на доставчика
  2. всички други данъци и такси, които са дължими от доставчика
  3. дължимите лихви и неустойки от тази доставка, понесени от доставчика (съответно и комисионни, застраховки, транспорт). Ако стоката е внос, данъчната основа е митническата стойност плюс всички дължими митни сборове и такси, събирани от митническите учреждения плюс евентуалния акциз.

Търговецът, който е регистриран по ДДС задължително трябва да води двустранно счетоводство, дневник на покупките и продажбите, да издава данъчни и обикновени фактури и съответно дебитни и кредитни известия към тях. Задължително всеки месец попълва данъчна декларация. Има право на данъчен кредит, но има много възможности за злоупотреби (фиктивни фирми, сделки).

Митата също са древна форма на косвени данъци. Но в средновековието са имали форма на такси за ползване на пътища, бродове, мостове, пристанища и т.н. Със създаването на националната държава през 17 ÷18в. те се оформят като плащания за преминаване през държавните граници. С тях са се облагали внасяни, изнасяни и транзитно преминаващи стоки. Митата са свързани с две основни функции –фискална и икономическа.

Фискалната е свързана с приходи към бюджета, а икономическата се свежда до утежняване цените на внесените стоки, с цел утвърждаване благоприятни за местните стоки условия.

През 1947г. е създадена ГАТТ (генерално споразумение по митата и търговията). От 1996г. тя беше преиминувана в СТО (световна търговска организация). Под егидата на тези организации са проведени 8, в мамента се води 9 кръг от преговори за т.нар. свободна търговия. В резултат на тези преговори в цял свят митата намаляват, но за сметка на това се увеличават на митническите бариери – санитарни, екологически, ветеринарни и др.

В рамките на ЕС търговията е безмитна, а спрямо трети страни се води обща митническа политика.

В зависимост от това как се изчисляват митата биват следните три вида:

1. стойностни (адвалорни) – когато се изчисляват върху стойността на сделката.

2. специфични – изчислява се върху количеството на стоките в натурални измерители.

3. смесени

Митата се установяват въз основа на т.нар. митническа тарифа. Тя съдържа някои основни елементи :

1. номенклатура или класификация на стоките, която се основава на хармонизирана система за описание и кодиране на стоки в рамките на световната митническата организация.

2. тарифни номера – също съобразени с общите правила на световната митническа организация

3. вертикални колони, в които се посочват размерите на митата. В някои страни митническите тарифи имат много колони, но конкретно за България те са две. Първата е за митнически ставки спрямо страни членки на СТО, а втората за преференциални ставки и мита, предоставени на развиващи се страни.

Митническите размери се начисляват върху митническата стойност. Облагат се обикновено вносните стоки. Лицата, които осъществяват външнотърговска дейност трябва за целта да са регистрирани в митническото учреждение, в района на което осъществяват дейността си. Митническата стойност включва всички плащания от купувача в полза на продавача, а именно договорената и реално платената цена на внесените стоки, транспортните разходи до граничния пункт, разходи за товарене, разтоварване и обработка, застраховки, възнаграждения на евентуални борсови посредници, цена на контейнерите, цена на други опаковки свързани с доставката и други разходи по доставката. Това формира митническата стойност.

Тъй като митата доста утежняват стоките се създават т.нар. свободни безмитни зони в най-различни части на света. Целта е те да бъдат включително в международния обмен на стоки.

 

 

 

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG