Joomla Software solutions Template

Payday loan

Печалба, разходи, равновесие и продажна цена.

Печалба и растеж на фирмата. Ако печалбата се възприема като цел, тя може да бъде постигната само при 2 у-я: Ф да се управлява интелигентно и ефективно; нац и интернац конюктура да са благоприятни. Отделно трябва да е налице яснота за връзката на печалбата с ефективността, както и за ролята на печалбата за разширяване на пр-то в бъдеще. В този аспект значение имат следните съображения: Ф, която поставя печалбата като цел на своето развитие трудно може да стигне до увеличение на богатството; Несъобразяването на индивидуалните цени с националните перспективи има за следствие тенденция кум намаляване на печалбите; Независимо дали е цел или средство П никога не може да се изолира от бъдещето развитие на Ф и нац ик. Ако П се разглежда като елемент на глобалната цел – растеж на богатството, която съответства на целите на нац ик, положителните резултати са неизбежни.

Печалбата като възнаграждение за риска. Стремежът към големи печалби е тясно свързан с поемането на рискове. Рискът с-вува, защото предприятието, е участник в един пазар, който не е напълно предвидим и овладян. Големият риск от дадено ново начинание може да бъде резултат от неправилно конкурентно поведение, недостатъците на маркетинга и пр-то както и некомпетентноста на мениджърския екип.

Особености на търсенето и предлагането на капитали. За търсещия капитал необходимо условие са перспективите за печалба. От гледище на предлагащия капитали важно значение имат очакванията за печалби. Следователно Т и П се срещат само, ако фин управление осъществява своите функции в съответствие с концепцията за печалба.

Печалбата – важен признак за стабилност на фирмата. Печалбата винаги дава възможност за оптимистични оценки, за повишаване на интереса към даден бизнес и предопределя движението на капиталите

Печалбата и използването на пазара  на капиталите. Всяка Ф която прави печалби и има намерение да използва пазара на капиталите изпада в деликатна ситуация. Известно е че м-у 2 фирми, които турсят капитали ще бъде предпочетена тази, която може поне теоретически да предложи по-високи девиденти. Следователно съперничеството е източник на трайна тенденция кум доказване на определени предимства на правенето на печалба с цел ангажиране вниманието на спестителите. Изкуството на управление по отношение на капиталовите пазари се състои в комбинативност при търсене на печалба и демонстрация на дългосрочни способности да се получава печалба.

Търсене на печалба и предлагане на капитали. Търсенето и предлагането н аакционерен капитал се осъществява на фондовата борса. Печалбата се получава и с помоща на участието на предлагащите капитали, който са едновременно в ситуация на търсене на пласменти и търсене на персонално инвестиране. Оптималното управление на търсещия капитали трябва да съчетава предимствата на участията с предимствата на влоговете и кредитите с благоприятни лихвени %, както и разликите в цените на ценните книжа, които притежават в своя портфеил. Благоприятни от гледище на растежа са дългосрочните инвестиции в реални и финансови активи.

Фиксирани и променливи р-ди на фирмата. Фиксирани р-ди (структурни ) – съставени са от р-дите, които са независими от обема на осъществената дейност (наемите, амортизациите, осигурителните премии, р-дите за управлението и др), ФР не се включват директно в пр-ия или продавания продукт. Променливи р-ди (пропорционални) – свързани са с процесите по пр-во и продажба. ПР много рждко са точно пропорционални на обема на дейноста.

Пълна себестойност на фирмата. ПСФ обхваща всичките променливи р-ди и съответстващите на продукта, за който тя се отнася, постоянни р-ди на Ф. Тя се определя на базата на счетоводноте документи и е коренно различна пред отделните отчетни периоди. Ако величината на пром р-ди еднаква за всяка пр-на единица, то частта на пост р-ди зависи от броя на пр-та единици п-з дадения период.

Променливи разходи и праг на рентабилноста на фирмата. Концепцията за ПрС е своеобразен вариант на американската теза “Diect Costing” (променлива стойност) според която ПосР  не са елемент на себестойноста. Последната трябва да обхваща само ПрР, пряко променящи се с обема на пр-та дейност. Включените в променливата стойност ПрР са в състояние да изчезнат в случаи на спиране на пр-то на даден продукт. От своя страна, ПосР намаляват общия маржинален доход, с което концепцията за променливата стойност съвпада с концепцията за равновесието на Ф.

Маржинална стойност на фирмата. От ик гледна точка маржиналната (пределната) стойност е просто стойността на едно допълнително изделие. С други думи това е стойността, която се получава при увеличаване на пр-то с единица изделие.

Очаквана себестойност и продажна цена на фирмата. Поставените методи за оценка на себестойността на Ф дават възможност по всяко време да се изследват и установят продажните цени. Те могат да се използват за установяване на последващата стойност , което има съществено значение във връзка с пешаването на проблемите, свързани с пр-то на повече или по-малко продукти, с разходите и резултатите.

Ик ефективност и рентабилност на Ф. Ик ефективност е инструмент за анализ и оценка на дейноста на всяка Ф – инструмент, който дава представа за цялостния живот на дадено стопанско звено. Изразът “рентабилност на Ф” в точния смисъл означава измерване на възнаграждението на вложителите на капитали – собствениците на Ф. Рентабилността има предвид само онази част от доходите, която остава след плащането на нормалното възнаграждение по определен % на използваните чужди капитали.

Рентабилността като измерител на ефективността. Измерването на ефективността е важно предназначение на Р. Във връзка с това внимание заслужават няколко гледни точки: Ф е задължена да реализира печалба; Единствено Р стимулира доверието на ик агенти, които сключват с Ф различни договори; Заемодателите и финансовите институции отпускат кредити като преди това следят за рентабилността на Ф; Когато Ф прави разчети за своята печалба трябва да се вземат предвид и работниците. С-вува тясна връзка м-у Ф, плащащи високи заплати и рентабилните Ф; Р на Ф интересува държавата не само поради облагане на резултатите от пр-то, но и поради гаранциите за доброто ик развитие, които тя дава.

Р като финансова необходимост. Р на Ф е реална основа на развитието на пр-то и в същото време е важно условие за фин независимост. При това положение: Р осигурява просперитет на Ф. Тя е предпоставка за въвеждане на по-модерни техники за финансиране като лизинга; Р е основа на фин независимост на Ф;

Измеване на Р. Р се изразява ч-з съотношението м-у печалбата и обема на капиталите – RR=Pr/C*100, където С е величината на капиталите. Освен това Р може да се определи и ч-з съпоставка на печалбата и капиталите с обема на продажбите – RR=(Pr/S*Pr/C)*100, където S е обема на продажбите.

Видове Р: Историческа и прогнозна; кратко и дългосрочна; реална и нереална; максимална (или оптимална).

Възможности за повишаване на ик ефективност. Възможностите за повишаването на ефективността са 2: Въздействие в-у ик у-е на Ф. Ик у-е на всяка Ф по принцип трябва да се стреми към мах на приходите и мин на разходите; Въздействие в-у фин управление. Важен елемент на политиката на намаляване на р-те е съкращението на фин р-ди. Те представляват цената на кредитното финансиране. Тяхното намаляване, при неизменна активност, е свидетелство за ефикастността на фин у-е на Ф. Действието на това у-е се състои в провокиране на целта – намаляване на фин р-ди. Това може да стан еч-з: ускоряване на оборота на елементите на актива; повишаване на ефективността на собствените капитали с помоща на “финансов лост”.