Joomla Software solutions Template

Payday loan

Произход, същност и еволюция на парите

Парите са един от продуктите и символите на цивилизацията.Те са древно и спонтанно човешко изобретение, чийто “корени” стигат до първите случайни актове на размяна (на продукти или блага ) между хората.

1. Произход и причини за възникването на парите:

Произходът на парите се свързва от различните автои и школи с три основни фактора  и  причини:

• Държавата, която се смята за “творец” на парите. Основен привърженик на тази държавна теориян за парите е Георг Кнап. Днес паричната емисия и паричното обръщение са под контрола на държавата в лицето на нейната национална банка.
• Изискванията и закономерностите на стоковото производство и обръщение
• Техническите трудности, с които е свързана натуралната размяна (бартерът), а така също и намаляването на високата издръжка на обръщението, която той обуславя. Приемат се и двете виждания – парите като единствена алтернатива на бартера  и бартера като единствена алтернатива на парите. Бартерът разкъсва сделката във времето и пространството, а това разкъсване стои в основата на обособяването на паричната и реалната икономика.

1. Същност на парите:

2.1. Общо за същността на парите:

Въпросът за същността на парите е изключително дискусионен, а мненията – противоречиви. Историята познава  множество школи и теории,  които се опитват да обяснят същността и ролята на парите по различен начин. По-важните от тях са: металическата теория за парите (меркантилизъм), теория за перите като техническо средство, номиналистическа теория за парите, количествена теория за парите(Монтескьо), теория за трудовите пари (Прудон), трудовата теория за стойността на парите на класиците на икономическата наука А.Смит, Д.Рикардо и К.Маркс.

Независимо от многобройните теории за същността и ролята на парите, с известна условност те биха могли да се обобщят  в две основни напавления:

• Стоково-стойностно – парите произхождат от стоковия свят, самите те са стока и притежават всички нейни атрибути и преди всичко собствена стойност.
• Функционално–количествено направление – пари е всичко, което изпълнява парични функции и стойността им зависи от тяхното количество съотнесено към количеството на стоките и услугите, чието обръщение те обслужват.

2.2.     Функции на парите:

Същността на парите намира проявление в изпълняваните от тях функции. В качеството си на всеобщ еквивалент парите изпълняват четири основни функции:

• Сметна или разчетна единица за измерване на стойността (ценността на стоките и услугите), т.е. мярка на стойността и средство за изразяване и съпоставяне на цените им. В исторически план стоковите пари и златните и сребърни монети са били първи и са притежавали собствена стойност. Съвременните пари нямат нито собствена стойност, нито представителна стойност, а само декретна номинална стойност или покупателна сила. Обезценяването на съвременните пари или инфлацията е заложено в самата им същност.

M .V = T . P

M – количество пари в обръщение

T – количество на стоките формиращи БВП

V – скорост на  обръщение

P – равнище на цените на стоките

• Всеобщо средство за размяна – това е пълвичната и традиционна функция на парите. Те опосредстват размяната на стоките – всяка стока се продава срещу пари и всяка стока може да се купи срещу пари. При изпълнението на тази своя функция парите не е необходимо да притежават своя собствена стойност.
• Всеобщо платежно средство, т.е. средство за погасяване на възникнали плащания и отложени задължения. ( наложени данъци, глоби, кредитни сделки).
• Средство за натрупване (спестяване), съхранение и пренасяне на стойност, распективно на богатство.  За разлика от златото и среброто съвременните пари не са подходящи за съхранение, защото с времето се обезценяват.Спестяванията от своя страна изпълняват капиталообразуваща функция и служат за развитие и разширение на производството.

1. Еволюция и бъдеще на парите:

В своята над пет хилядогодишна история парите са претърпели една забележителна еволюция. Тя преминава през следните етапи, респективно видове пари:

3.1. Стокови пари -  те са първичният и най-нисш етап от развитието на парите. Те са свързани с натуралната размяна (бартер), при която една стока се обменя срещу друга стока. Бартерната размяна се свързва с големи трудности и ограничения.

3.2 Златни ( и сребърни) пари –  златните пари във вид на монети са циркулирали до началото на ПСВ. Успоредно с тях са циркулирали и сребърни монети. Един от основните проблеми на биметалистичото парично обръщение е било съотношението между стойностт на златото и среброто. Характерен за биметализма е закона на Грешам, според който по-лошите сребърни пари изтикват от обръщение по-добрите златни пари. Друг проблем е било разнообразието на монетите, намиращи се в обръщение.

3.3 Банкноти – възникват през късното Средновековие. Те са изработени от хартия , нямат собствена стойност, а само представителна такава ( представляват определено количество злато) и по желание на притежателя им те винаги могат да бъдат върнати в банката и обменени за съответстващото им количество злато (това ги предпазва от обезценяване).

3.4 Книжни пари – те нямат реално стоково обезпечение и неизбежно предизвикват инфлация.Не се обменят за злато в банката.След ВСВ единствената валута, частично обменяема срещу злато, е бил американският долар. От 1971г. вече не съществуват банкноти.

3.5 Кредитни или дългови пари – свързани са и произтичат от депозитната и        кредитната дейност на банките.Те също са една от основните причини за инфлацията.

3.6 Хибрид между съвременни банкноти и книжни пари или просто активи, които изпълняват парични функции.

Днес съществуват са во декретни пари – всичко онова, което държавата по законодателен път е определила като законно и всеобщо платежно средство. Днес съществуват също електронни, дигителни и интернет пари. Според една от футуристичните визии на парите те ще се сведат до една единствена световна валута или световни пари. Сочи се, че към края на ХХ век са прилагани 456 системи за местни валути и разплащания в 136 страни на света. Налице е и връщане към бартера.