Joomla Software solutions Template

Payday loan

ТЕОРИИ ЗА КАПИТАЛОВАТА СТРУКТУРА

Капиталовата структура на фирмата е понятие, което постоянно се дискутира във финансовата  литература, Почти винаги нещата опират до тезата за използването на дълга за създаване на финансов лост и влиянието му върху цената на капитала и стойността (цената) на фирмата. Не рядко нещата се обособяват с т.нар „крива на цената на капитала” и нейната форма. Обикновено кривата представлява цената на капитала след данъците по отношение на дългосрочния дълг или процента на дълга в капиталовата структура. Във връзка с това могат да се разграничат:

3.1. Наивна теория за капиталовата структура, според която общата цена на капитала спада с нарастване на коефициента на дълга. Приема се, че цената на дълга остава непроменена с нарастване на процента на дълга в капиталовата структура. На тази основа се приема, че акционерния капитал (Le) остава непромене. С нарастването на дълга е нормално коефициента на дълга, отвъд точката, в която започва риска „неизплащане”, заемодателите да изискват по-високи лихви, за да бъде компенсиран този риск. При всички случаи рискът  от неизплащане ще се повишава с увеличаващите се нива, докато се достигне до момента, в който неизплащането стане реалност и никой не желае да дава заеми на която и да е фирма, и на каквато и да е цена. Цената на акционерния капитал  също е непостоянна величина. С нарастването на дълговият коефициент инвеститорите в обикновени акции усещат големия риск, свързан с инвестициите им. Този риск приема две форми:

• увеличаване колебанието в цената на една акция в резултат на финансовия лост;
• неизплащането на дълга, което ще се изложи на опасност или ще елиминира плащането на дивидента по обикновените акции.

3.2. Традиционната теория за структурата на капитала.
Според нея капиталовите цени не остават непроменени, когато дълговият коефициент нараства. Когато капиталовата структура е изцяло акционерна общата цена на капитала (L) и акционерния капитал (Le) естествено са идентични. Напълно реално е с нарастване коефициента на дълга да се увеличи и рискът неизплащане, което се усеща от капиталовите пазари и предизвиква извиването на Ld  и Le нагоре с нарастване на нивото. При нея, когато неизплащането на дълга стане предстоящо дълговият капитал няма да е разполагаем на пазара при никакви благоприятни условия и обикновените акции ще бъдат напълно дискредитирани поради високия коефициент на финансовия лост, свързан с цената на една акция и заплахата от неизплащане.

Според традиционната  теория оптималната капиталова структура трябва да съдържа пропорциите на дългосрочния дълг и стойността на обикновените акции. Тя е интуитивна в своята концепция, внедрена само в разумната логика и при обикновеното наблюдаване на капиталовото пазарно поведение. В нейна подкрепа нв съществува нито математически логичен модел, нито сериозно емпирично проучване. Според традиционната теория оптималната капиталова структура трябва да задържа пропорциите на дългосрочния дълг и стойността на обикновените акции.

3.3. Теория на Фр.Модилиани и М.Милър – „М и М” теория

Фр.Модилиани и М.Милър разработват съвременна теория на капиталовата структура, която е подкрепена със сериозни математически аргументи. Теорията „М и М” се основава на няколко допускания:

• няма корпоративни или индивидуални данъци върху дохода
• няма пречки за инвеститорите да притежават облигации или акции, както и да заемат пари
• акциите или облигациите се търгуват на съвършени пазари, което означава, че няма разходи по осъществяване на сделките
• ^· всички инвеститори могат да получат заеми при един и същ лихвен процент, независимо от сумата. ⁹

⁹ Адамов,В., Финанси на фирмата, В.Търново, АБАГАР, 1997 г., стр.463

Теорията „М и М” е известна още, като теория на зависимостта или теория на чистата печалба, приема, че пълната цена на капитала (L) и общата стойност на фирмата (V) остават непроменени, когато коефициента на дълга нараства от 0 и достига до 100%. Теорията се гради основно на две хипотези. Първата се нарича аргумент за запазване на стойността, което означава, че една фирма може да натрупа дадена брутна печалба и в същото време е подложена до определена степен на бизнес риск, тогава се предполага, че всички инвеститори имат еднакви преценки за очакваните печалби преди ливата и данъците, и че бизнес риска на фирмата може да бъде измерен чрез стандартното отклонение или коефициента на вариация на нейните печалби преди лихвите.

Нарастването на оакваната възвращаемост на  обикновените акционери е резултат и от финансовия лост, което нарастване отразява допълнителния риск, който е резултат от допълнителния финансов лост. Правим извода, че с нарастване коефициента на дълга възвращаемостта от инвестициите нараства толкова, колкото да компенсира по-високото очакване на акционерите. Цената на акционерния капитал (Le) нараства  линейно и може да компенсира включването на допълнителните увеличения на дълга с по-ниска цена (Ld).

Чистият ефект от нарастването на коефициента на  дълга се състои в това, че цената на акционерния капитал (Le) нараства линейно и може да компенсира включването на допълнителни увеличения на дълга на по-ниска цена (Ld). В същото вре,е общата цена на капитала (L) остава непроменена.

Персоналният мотив, според „М и М” теорията, модифицира капиталовата структура. Той е свързан с обстоятелството, че всеки, който инвестира в обикновени акции, може да си направи своя собствен разчет до всяка желана степен. Теорията „М и М” дава основание да се смята , че фирмената капиталова структура е неудачна. По този начин ефектът на всеки коефициент на дълга, който може да бъде постигнат от фирмата, няма никаква стойност за нейните акционери.