Joomla Software solutions Template

Payday loan

Модели за управление на паричната наличност

По отношение на това какъв да бъде размера на тези ликвидни средства :

Класическият модел – моделът на Бомол. Този модел или модела БАТ е приложение на модела на Уилсън. Характерно за модела на Бомол – предполага се, че е предварително известна потребността от парични средства. Предпирятието е формирало оптимален размер средства –Q и равномерно ги разходва в течение на времето, на определен период от време.

Постъпващото от реализацията на стоките и услугите парични средства се реализира в ценни книжа – при запас от налични пари Q. Когато този запас се изчерпи –  стане равен на нула или достигне някакво зададено равнище на безопасност, то предприятието продава част от ценните книжа и допълва размера до първоначалния размер  Q.

Q= (корен от ) (2.V.C)/ r :

C – разход, който правим по повод конвертиране на ценните книжа;

r – доход от краткосрочни финансови инвсетиции.

K=V.Q ; TC = C.k + (r.Q)/ 2

Ако разходите за конвертиране на ликвидни ценни книжа и на парични средства в ценни книжа са големи, тоест C има много големи стойности е препоръчително да се поддържа много голям паричен отстатък.

Ако разходите за поддържане на паричните средства са големи – за такива се приемат пропуснатите доходи от инвестиции във високо ликвидни ценни книжа, е препоръчително да се намали паричния отстатък.

Характерно за модела на Ол и Милър е, че се установява горна граница на паричните средства, при достигането на която парите се инвестират в ценни книжа. Формира се долна граница – конвертираме до една определена точка, която се нарича точка на насищане. Когато се достигне до горния праг се формира портфейл от ценни книжа. Този процес се повтаря.

Риск и възвръщаемост

В съвременнаталитература рискът се дефинира различно, от итал. - означава опасност. Във финансовата теория рискът се свързва с протичане на някакви събития, които водят до опасност от възникване на загуби. Рискът при инвестициите е свързан с факта, че действителната стойност на инвестицията се различава от очакваната. Рискът се поражда от факта, че условията, при които фирмите функционират се отличават със значителна сложност и динамичност. Динамична е околната среда, най-често стоковия пазар, промяна на финансовия пазар.

Първата оценка за влиянието на тази среда е когато не е възможно да се определи степента на вероятност и влиянието на факторите върху финансовото състояние на фирмата се говори за неопределеност. Когато не са известни всички фактори – неопределеност. Когато имаме неопределеност не може да се говори за риск, така както се говри във финансовата теория. Във финансовата теория се говори не за неопределеност, а за несигурност. Несигурност- в случаите когато мениджърите могат да направят прогноза за влиянието на околната среда, до определят възможните стойности, които случайната величина печалба, възвръщаемост може да приеме, а също и вероятността тя да приеме тези стойности, се говори за несигурност.

Прави се песимистичен, оптимистичен и реалистичен анализ. Коефицента е по-малък от 1, а вероятностите са = на 1.

Рискът е вероятностното разпределение на резултатите от определено действие. Инвестицията е действието, а очакваната възвръщаемост е вероятността. Колкото е по-голям размаха на тази възвръщаемост, толкова тази инвестиция е по-рискова.

Инструменти за измерване на рискаот инвестицията :

1. Дисперсията – характеризира степента на колебанието на даден показател от средната му стойност. Изчислява се като разликата между фактическите и очакваните постъпления се повдигне на квадрат и се претгли с относителното тегло каквато е вероятността за настъпване на следния сценарий : Риск – възвръщаемост – постигането на по-висока възвръащаемост и на увеличаване на богатството на собственика може да се постигне ако се поеме по-висок риск.

При управление на фирмените финанси се следва принципа максимална възвръщаемост при даден риск. Това налага да се следи връзката между риск и възвръщаемост и в зависимост от отношението възвръщаемост – риск, рискът бива желан. При него възвръщаемостта е по-висока и нараства по-бързи темпове на риска. Рискът е полуприемлив- риск и възвръщаемост нарастват с еднакви темпове, възвръщаемостта нараства с по-бавни темпове и неразумен – възвръщаемостта намалява, а риска продължава да нараства……………….

За изпита : концепцията за сотйността на парите във времето, финансовото планиране, методи за прилагане на финансовото планиране, годишно финансово планиране и методи за продажби. 6 закрити и 6 открити въпроса.