Joomla Software solutions Template

Payday loan

Съставяне на проектобюджета. Парламентално разглеждане и утвърждаване на бюджета. Изпълнение на бюджета.

Процедурата по съставяне на проекта на бюджет за следва­щата година е първият етап от бюджетния процес. Той започва от началото на второто полугодие на текущата година.

Съгласно Закона за устройство на държавния бюджет Министерството на финансите съставя бюджетна прогноза за период от три години. Тя се изготвя на основата на извършени от него и от други институции разработки и анализи на основните макроикономически параметри: динамика на БВП, печалба, кредитна и лихвена политика, доходи, заплати и др. Затова прогно­зата носи наименованието „макроикономическа рамка на бюджета".

Разработването на проектите за бюджет започва отдолу нагоре - от най-ниските към по-високостоящите звена. В срок до 15 септември разработените от Народното събрание, Президентството, отделните министерства и областните и общинските администрации проектобюджети се предават в Министерството на финансите, съпроводени от доклад с обосновки на всички планирани приходи и разходи. В същия срок и при същите изисквания проектобюджети представят и Сметната па­лата и Висшия съдебен съвет, за да бъдат включени като със­тавна част от проекта на държавния бюджет. В срок до 15 октомври окончателният проектобюджет се внася за разглеждане в Министерския съвет, придружен от док­лад, изготвен от министъра на финансите.

Обсъждане и приемане на държавния бюджет - Министерският съвет е инстанцията, която преценява дали проектът, изработен от Министерството на финансите, е съоб­разен с бюджетната прогноза за съответната година. Съгласно Закона за устройство на държавния бюджет ця­лата документация по проектобюджета, съпроводена с доклади, разчети, обосновки и обяснителни записки, включително и за общинските финанси, и за извънбюджетните фондове, трябва да бъде внесена от Министерския съвет в Народното събрание до 10 ноември. Често се случва дебатите в Народното събрание, макар и изказани в икономически аспект, всъщност да носят политичес­ки характер. Това е очаквано, тъй като народните представи­тели са издигнати от различни политически партии, в чиито програми се защитават определени приоритети. По този начин представителите на всяка партия се стремят да осигурят по­вече средства за изпълнение на задачите, които, според тях, са от първостепенно значение.

След разискванията се пристъпва към гласуване на бюдже­та на първо и второ четене. Приемането му на второ четене се осъществява в съответствие с единната бюджетна класифика­ция. Бюджетните приходи се обособяват по групи раздели, дей­ности и параграфи и се гласуват поотделно. Гласуваният на второ четене проектобюджет се превръща в бюджет на страната за съответната година, публикува се в Държавен вестник и става закон. В срок до един месец след обнародването на закона за бюд­жета в Държавен вестник Министерството на финансите е длъж­но да публикува Постановление за изпълнението на бюджета, в което се конкретизират финансовите показатели по бюджетите на държавните органи и бюджетните организации. Въз основа на това постановление и в срок до един месец след публикуване­то му, последните трябва окончателно да уточнят бюджетите си по пълна бюджетна класификация и по тримесечия и да ги пред­ставят в Министерството на финансите.

Изпълнение на бюджета по приходната част - При акумулирането на приходите в бюджета може да се каже, че постъпват в „касата" на държавата, затова и изпълне­нието на бюджета по приходната му част се нарича касово из­пълнение на бюджета. Касовото изпълнение на бюджета се изгражда на припни па на единството на касата. Всички приходи постъпват в една обща сметка или каса и само от там се финансират държавни разходи. Известни са две системи за касово изпълнение па бюджета: Ковчежническа система - това е исторически по-стара система. При нея за събиране на приходите по бюджета са се създавали специални каси към данъчните служби, отдели и уп­равления. Особеното при нея е, че се е прилагала в съчетание с фондовото начало в бюджетното управление. Банкова система - възниква като по-съвършен начин за акумулиране на бюджетните приходи. С развитието на бан­ковите институции касовото изпълнение на бюджета постепен­но се утвърждава като една от техните основни функции, а цен­тралната банка постепенно се превръща в главен касиер на дър­жаната. При банковата система банките са упълномощени от държавата да извършват действия по набиране на приходите, тяхното съхранение, обслужване на бюджетните и извънбюджет­ните- сметки и изплащане на суми по държавните разходи на пторизираните за това лица. формира се единна каса.

Изпълнение на бюджета по разходната му част - След утвърждаването на бюджета и разпределението на средствата по тримесечия, започва и изпълнението му по раз­ходната част. Това изпълнение е свързано с огромни отговор­ности и е от особена важност. По тази причина и подлежи на по-строг контрол в сравнение с изпълнението на приходната част. При разходната част утвърдените суми по отделни еле­менти на бюджетната класификация, в границите на които мо­гат да се извършват разходи по бюджета, се наричат бюджет­ни кредити. Бюджетен кредит е „сумата, гласувана в рамките на бюджета, даваща пра­во за извършване на разходи".Изразходването на бюджетните кредити е свързано с пре­доставянето им на лица, наречени разпоредители с бюджетни кредити, които се определят от Министерския съвет. Това са министерства, общини и бюджетни учреждения, които се под­разделят в следния ред:

• 1-ва степен разпоредители с бюджетни кредити - това
  са главните разпоредители по държавния бюджет - министри и
  ръководители на централни ведомства. Ръководените от тях дър­
  жавни органи съставят собствени бюджети.

П-ра степен разпоредители с бюджетни кредити - това
са ръководителите на бюджетни организации в структурата на
министерствата, ведомствата и другите държавни органи. Те не съставят самостоятелни бюджети, а само бюджетни сметки. Всички постъпили в бюджета приходи се разпределят и на­сочват от Министерството на финансите в съответствие с три­месечното разпределение на разходите. Размерът на разходите трябва да е планиран така, че да не надхвърля размера на прихо­дите, постъпили по банковите сметки на републиканския бюд­жет и на разпоредителите с бюджетни кредити. Въвеждането на системата на държавното съкровище (трежъри система) има за цел да централизира държавните ресурси в една сметка с цел рационализиране на платежния процес. Ос­новните функции на системата са свързани с касовото управле­ние, финансовото планиране и прогнозиране на касовите пото­ци и отчетността и контрола на държавния бюджет. Разплащанията по трежъри системата се осъществяват на основата на системата за електронно бюджетно разплащане (СЕБРА). Участници в нея са БНБ, банките, обслужващи бюд­жета и Министерството на финансите в качеството си на упъл­номощена за управлението на държавния бюджет институция. Потребители на СЕБРА са министерството на финансите и всич­ки разпоредители с бюджетни кредити, включени в системата на единната сметка.

През годината министърът на финансите има право, в изпълнение на нормативен акт, да прехвърля кредити между бюджетите в състава на държавния бюджет (републикански, на съдебната власт и на Сметната палата). Това прехвърляне на кредити от един бюджет към друг не трябва да нарушава цялостния баланс на държавния бюджет, а и предназначението и размера на кредитите трябва да се запази.

В случай че през годината възникнат непредвидени дър­жавни разходи, които са важни и не могат да бъдат отложени, за покриването им задължително се иска разрешение от Минис­терския съвет. Сметната палата осъществява контрол върху правилното изпълнение на бюджета през цялата година.