Joomla Software solutions Template

Payday loan

Управление на оборотния капитал

Същност, състав, обращаемост на оборотния капитал. Управление на запасите. Управление на вземанията. Управление на паричната наличност.

Капиталът е паричен израз на вложените в предприятието активи. Той включва собствените и привлечените средства на фирмата, а също и доходите получени в резултат на дейността на предприятието. Управлението на капитала във фирмата е свързано с фазите, през които преминава той в компанията. Фазите са:

• Осигуряване на капитала. При действащи форми се включват заемни капитали и също източници от самото функциониране на предприятието (амортизационни резерви, неразпределена печалба)
• Инвестиране на капитала. Може да бъде в ДА и КА, включва се и наемане на квалифицирана работна сила.
• Функциониране на капитала в процеса на производството.
• Реализация на готовата продукция. В тази фаза се ползват маркетингови услуги, а финансовите задачи са свързани със своевременно получаване на финансови средства от реализирането на готова продукция.

Кръгооборота на капитала се нарича периодът от време, през който капитала преминава от включването на паричните средства в производството, самото производство, реализацията и възстановяването на средствата в парична форма. Кръгооборотът на капитала се измерва в дни, месеци, години.

Оборот на  капитала – постоянното възобновяване на кръгооборота.

Принципи на управление на капитала:

• Адекватност
• Перспективност - отчитат се перспективите за развитие на предприятието
• Оптималност – поддържане на оптимално съотношение между собствени и заемни капитал, тъй като дълга е източник на риск
• Ефективност – финансовите ресурси да се използват най-ефективно във фирмата

Оборотния капитал е паричен израз на средствата на фирмата, с които са финансирани краткотрайните й активи: краткотрайни материални активи, краткосрочни вземания, краткосрочни инвестиции, парични средства.

Наименованието оборотен е свързано с обстоятелството, че краткотрайните активи, които се финансират с този капитал за разлика от дълготрайните, пренасят изцяло своята стойност в готовата продукция за един кръгооборот на капитала. Често оборотния капитал се отъждествява с краткотрайните активи на фирмата. Това не е много коректно, тъй като капиталът е свързан с решенията за финансиране, с източниците на финансиране, отразени в пасива на баланса на фирмата.

Нето оборотният капитал (НОК) е паричен израз на стойността на краткотрайните активи финансирана от дългосрочни източници на капитал. (НОК=КА – КЗ).

Бруто оборотния капитал (БОК) е сумата на всички източници на средства, с които са финансирани краткотрайните активи на фирмата.

БОК=НОК + КЗ

Управлението на оборотния капитал е съвкупност от дейности, насочени към определяне на оптималния размер на средствата, инвестирани в краткотрайните активи на фирмата така, че да се осигуринепрекъснатост на дейността на предприятието. Финансовите интереси на фирмата са ориентирани към по-малка величина на ангажирания в краткотрайни активи капитал и към по-голяма скорост на неговия кръгооборот. Агресивният мениджмънт на активите се характеризира с поддържането на ниско равнище на краткотрайни активи, висок риск и рентабилност. Консервативният мениджмънт на активите се характеризира с поддържане на високо равнище на краткотрайните активи, нисък риск и рентабилност.

За анализиране обращаемостта на оборотния капитал се изчисляват следните коефиценти:

• Броят на оборотите (коефицент за обращаемост на краткотрайните материални активи) се изчислява, като стойността на нетните продажби за даден период се раздели на средната наличност на краткотрайните материални активи.

БрО=НПр / СрНкма

Където:

НПр е нетния размер на приходите от продажби

СрНкма – средна наличност на краткотрайните материални активи

Съотношението показва броя на оборотите, които извършват краткотрайните материални активи за определен период (обикновено година), а също и обема на продажбите, реализиран с 1 лев краткотрайни материални активи.

• Заетост на краткотрайните материални активи (коефициент на натовареност). Изчислява се като отношение на средната наличност на краткотрайните материални активи към нетните приходи от продажби. Той е реципрочен на коефициента на обращаемост.

Съотношението показва какъв е делът на краткотрайните материални активи в единица продук­ция. За фирмата е благоприятно, ако динамичният анализ на заетостта на краткотрайните материални активи разкрива тенденция към намаление, а при сравнение с данните за отрасъла и конкурентите стой­ностите са по-ниски. За нуждите на анализа е добре да се следи и заетостта на краткотрайните активи на фирмата, материалните й запаси, запасите от готова продукция.

• Времетраене на един оборот (дни на обръщение).

ДОб= СрНкма / НПр * 360

Съотношението разкрива продължителността на един кръгооборот в дни т.е. времето, необходимо на финансовите средства, инвестирани в краткотрайни активи, за превръщането им отново в пари.

Управление на запасите

Максимизирането на ползата на собствениците предполага минимален паричен разход за покупка на суровини, незавършено производство, готова продукция. Поддържането на по-високо равнище на запасите влияе негативно на финансовия резултат, тъй като се увеличават потребностите за финансиране на краткотрайни материални активи, появява се опасност от влошаване на качеството им, морално остаряване , кражби, пропускат се алтернативни инвестиционни възможности. В някои случаи по-високото ниво на запасите е изгодно, тъй като намалява опасността от производствени престои, пропуснати продажби или ползи от по-високи отстъпки при покупки на по-голямо количество и други.

Управлението на запасите изисква  поддържането им на достатъчно ниво при дадени условия, за да функционира фирмата нормално и посреща промените в търсенето.

• Запасите от суровини и материали – ако доставките се правят ежедневно в количества и асортимент, които удволетворяват дневните потребности от материали, фирмата би могла да не формира такива запаси, но това в повечето случаи е невъзможно.
• Запаси от незавършено производство – влияят се от технологичните особености  и продължителността на производствения процес.
• Запаси от готова продукция – в тази група се включват продукти и стоки, готови за продажба. Чрез тези запаси фирмата си осигурява възможността да посрещне неочаквани нараствания на търсенето на продукцията.

Друго деление на запасите е:

• Текущия запас – осигурява нормално протичане на производствения процес в интервала между две поредни доставки. Той приема максимални стойности с момента на доставката и постепенно се изчерпва до получаването на следващата доставка. Тези запаси се управляват чрез определяне момента на изпълнение на доставката и оптималния й размер (обема на запаса). Влияние оказват: вида на отрасъла, сезонност на производството, честота на доставките и големината на партидата.
• Гаранционен запас (Safety stock)

Служи да осигури ритмичност на производствения процес в  случаи на нарушаване на нормалния ход на доставките или ритмичност на производството. Върху равнището на гаранционния запас влияят: неопределеността на търсенето и неопределеността на времето на изпълнението на доставките.Приемливото равнище на резервния запас изисква да се търси равновесие между загубите породени от липса на гаранционни запаси и разходите по съхранението им.

• Запаси на път – това са тези запаси, които се формират по време на доставките, равнището им зависи от времето между заявката иза доставка и нейното изпълнение.

Управлението на запасите на готова продукция включва: текущ, гаранционен, а за някои производства и подготвителен запас. Подготвителния запас се формира в процеса на окомплектоване на готовата продукция и управлението му включва процедури по намаляване на времето на тези операции.

Модел на Уилсън:

В световната практика при управлението и контролирането на запасите се прилага модела АВС. Материалите се класифицират на 4 групи (А,В,С,D) в зависимост от стойността им, влиянието им върху производствения процес и времето за доставка. В група А се включват най-скъпите материали, които заемат 20% от номенклатурата и 70% от стойността. При тях има много строг контрол. В група В се включват материали, които заемат 30% от номенклатурата и 20% от стойността. За тази група контролът е умерен. В група С се включват материали, които заемат 50% от номенклатурата и 10% от стойността. За управлението на запасите от тази група се отделя малко време. Определя се само безопасно ниво на запаса. В група D се включват материали, които престояват дълго време повече от 6 м. Заявка за нова доставка за тях се прави след пълното им изчерпване.

Управление на вземанията

Рационалното управление на вземанията изисква увеличаване на продажбите на кредит, но при по-кратък срок на отлагане на плащанията, повишаване на обращаемостта на вземанията. Фирмите предпочитат да продават стоките си срещу заплащане в брой, но поведението на конкурентите и стремежа към разширяване на продажбите ги заставя да продават и на кредит. При продажби с отложено плащане за продавача възникват краткосрочни вземания по търговски заеми.

Продажбата на стоки срещу уговорката за по-късното им заплащане е един от факторите на дистрибуционната политика на продавача, който влияе на увеличаването на реализацията и приходите. Но някои клиенти поради изпадането им в несъстоятелност не могат да върнат дълга и така се увеличава размера на несъбираемите вземания. Определянето на ефекта от прилагането на продажби на кредит е свързано с изготвянето на прогнози за изменението на приходите и разходите, както и за съотношението между допълнителната печалба от увеличените продажби и допълнително възникналите разходи. Ако повишаването на допълнителната печалба превишава допълнително възникналите разходи, то предоставянето на кредит на купувачите е приемливо. В противен случай търговски кредит не се прилага.

Основните процедури на управлението на вземанията по търговски заеми включват:

• Определяне на ефекта от продажбите на кредит
• Разработване на кредитна политика
• Подбор на надеждни клиенти
• Уговаряне условията на кредита
• Инкасиране на вземанията
• Анализ на дебиторската задлъжнялост

Определяне на ефекта от продажбите на кредит

Продажбата на стоките срещу уговорката за по-късното им заплащане е един от факторите на дис-трибуционната политика на продавача, който влияе на увеличаването на реализацията и приходите. Едновременно с това трябва да се отчита и фактът, че ще се появят допълнителни разходи във фир-мата-доставчик, свързани с управлението на търговския кредит. Не всички клиенти ще заплатят пре­доставените им стоки в уговорения срок, което ще повиши дебиторската задлъжнялост и разходите за нейното финансиране. Увеличава се размерът на несъбираемите вземания, тъй като някои клиенти, поради изпадането им в несъстоятелност, никога няма да върнат дълга. Повишават се разходите, свър­зани с издръжката на кредитния отдел на фирмата - разходи за проучвания или комисионни такси, изп­лащани на агентства във връзка с анализ на кредитоспособността на клиентите; разходите, свързани с комисиони и такси, изплащани на факторингови компании и агенции за събиране на вземанията и тяхното управление.

Определянето на ефекта от прилагането на продажби на кредит е свързано с изготвянето на прогнози за изменението на приходите и разходите, както и за съотношението между допълнителната печалба от увеличените продажби и допълнително възникналите разходи. Ако повишаването на допъл­нителната печалба превишава допълнително възникналите разходи, то предоставянето на кредит на купувачите е приемливо, в противен случай търговски кредит не се прилага.

Разработване на кредитна политика

Тя включва:

• определяне дела на продажбите на кредит в общия размер на продажбите
• разработване на стандарти за кредито способност на клиентите и приемливия риск
• определяне на кредитни лимити по отрасли, продукти, клиенти
• определяне на кредитния период
• определяне размера и срока на действие на отстъпките за по-ранно плащане
• разработване на система за инкасиране на вземанията
• разработване на система от коефиценти за оценка и анализ на кредитната политика.

Кредитната политика е „мека” и „твърда” . Меката (експанзионистична) кредитна политика се характеризира с увеличаване дела на продажбите на кредит, предоставяне на кредити на по-широк кръг клиенти – увеличаване на кредитния срок и отстъпка за по-ранно погасяване. Този тип кредитна политика се избира от фирми , които се стремят да разширят пазарните си позиции и сравнително лесно привличат чужд капитал.

Твърдата (рестрективна) кредитна политика се характеризира с намаляване дела на продажбите на кредит. В резултат продажбите намаляват , намаляват и разходите за финансиране на дебиторската задлъжнялост и несъбираемите вземания. Твърдата кредитна политика е подходяща за фирми, чиято бизнес перспектива е да запазят пазарните си позиции, имат достатъчно клиентела и нямат проблеми с пласмента на продукцията.

Подбор на надеждни клиенти

Процедурата за оценка на кредитоспособността включва 3 етапа:

Първият етап включва събиране на информация за клиента. Събира се информация за:

•    финансовото състояние на клиента;

•    търговските му отношения с доставчици, клиенти;

•    параметрите на производствената му дейност (брой служители, производствени линии, други дълготрайни активи, запаси, сезонност);

•    качеството на фирменото управление (квалификация, опит, мотивация);

•   дееспособността;

•   репутацията;

•    потенциала на развитие.

Източниците на информация: собствена картотека, анкети, беседи, посещения, информация от дру­ги доставчици, съдебни справки, годишни счетоводни отчети се изследват задълбочено, за да се добие ясна представа за състоянието на клиента. Финансовият мениджър трябва да следи разходите по съби­рането на информацията да не превишат очакваната допълнителна печалба и времето за обработката й да не задържа допълнително реализацията.

На втория етап се анализира кредитоспособността и се определя рисковата категория на клиен­та. Анализът на кредитоспособността изисква да се даде отговор на въпросите: Каква е вероятността клиентът да обслужи търговския кредит? Ще може ли той да плати навреме? Каква е вероятността длъжникът да не върне кредита поради изпадане в несъстоятелност? Очаква ли се разширение на тър­говските контакти? Заслужава ли си сътрудничество с него в бъдеще?

Установяването на кредитоспособността е продължителен и скъп процес. Затова при продажби на кредит за малки суми (в Англия под 20 000 J), както и при продажби на стоки, които са залежали, морално остарели, бързо развалящи се, тя се установява чрез някои от методите, утвърдени в све­товната банкова практика: CAMPARI, РАRSER, Петте "С". При тях се анализират няколко основни елемента, характеризиращи бизнеса на компанията, които се приемат като достатъчни за определяне надеждността и платежоспособността на клиента.

За установяване кредитоспособността на нови клиенти, с които обаче се очертават трайни търговс­ки отношения и предоставяне на кредит в по-големи размери, е необходимо да се проведе по-детайлен анализ и окончателното решение за предоставяне на кредит да се базира на позицията на ексттерт-ана-литик2. Анализът на кредитоспособността обхваща задълбочена оценка на факторите, които пораждат кредитния риск: външна среда, отрасъл, финансово състояние, персонални качества на контрагента - управление, репутация, дееспособност.

На третия етап се приема решение дали на клиента да се продава с отсрочено плащане. На него ще обърнем специално внимание в следващия параграф.

Уговаряне условията на кредита

Ако решението за предоставяне на кредит e утвърдително се преминава към следната процедура – уточняване условията на кредита, размера на кредита, срок, размер и срок на действие на отстъпката, санкции, гаранции и форма на плащане.

Инкасиране на вземанията

След юридическото оформяне на взаимоотношенията с купувача и предоставянето на стоките се налага следене на кредитите (мониторинг) и инкасиране на вземанията. Тези процедури се явяват „инкасиционна политика”. Тя включва:

• Информационна система за отчитане вземанията на фирмата по предоставени кредити (регистър на продажбите)
• Установяване на дебитарската задлъжнялост чрез наблюдение, оценка и провизиране на кредитите
• Оценка и провизиране на кредитите
• Подбор на методи за ускоряване на събираемостта на вземанията и намаляване на безнадежните дългове

Основната й цел е да се осигури събирането на вземанията съгласно уговорените срокове и да се намали размерът на просрочените и несъбираеми вземания.

Анализ на дебиторската задлъжнялост

Заключителният етап на управлението на продажбите на кредит във фирмата е обобщаване и анализ на резултатите. Практиката на големи западни фирми показва, че успешният кредитен менидж­мънт изисква системно да се анализират данните за дебиторските вземания по предоставени търговски заеми, да се съпоставят с предходните периоди, с планираните показатели, с прогнозите и своевременно да се вземат мерки при откриване на неблагоприятни тенденции. Налага се актуализиране на кредитната политика, коригиране на кредитните лимити, прилагане на по-строги кредитни условия и мерки при инкасиране на вземанията.

Базов показател за оценката на управлението на вземанията е периодът за събиране на вземанията от клиенти. Той се нарича още среден срок на събиране на вземанията и беше вече разгледан в глава шеста на учебника. Определянето на приемлив период за събиране на вземанията е елемент на финан­совата политика на фирмата. Анализът на дебиторската задлъжнялост изисква съпоставяне на средния срок за събиране на вземанията с плановия и с този на други фирми от отрасъла. Ако периодът на събиране на вземанията е по-голям от плановия, това показва, че политиката на фирмата по продажби на кредит, наблюдаването им и инкасирането е много либерална и се налага коригирането й.

Желателно е също така:

•   да се следи обращаемостта на вземанията по търговски заеми;

•   да се определя ефектът от управлението на продажби на кредит;

•   да се анализира кредитната политика на корпорацията;

•   да се анализира делът на вземанията в имуществената структура на компанията;

• периодично да се оценява качеството на кредитния процес във фирмата.

Управление на паричната наличност

Паричната наличност включва касовата наличност и банковите депозити по разплащателните сметки, депозити и други сметки в национална и чужда валута. Определят се като активи, които не носят доход. Поддържането им е необходимо за нормалното протичане на производствения процес. Фирмата се нуждае от парични средства за закупуване на дълготрайни активи, суровини, материали, за плащане на заплати, осигуровки, лихви и погасителни вноски по заеми, данъци, дивиденти на акционерите. В развитите страни делът на тези активи в имуществената структура на фирмите е нисък, приблизително 1,5%. Когато предстои погасяване на заеми, изплащане на съдебни искове, значителни инвестиции, техният дял се увеличава. При развит финансов пазар практиката на компаниите е в тези случаи да увеличават дела на краткосрочните си инвестиции. Те обхващат високо ликвидните ценни книжа, които сравнително лесно се продават и пазарната им цена не се отклонява силно от теоретичната. Фирмата получава доход от тези вложения, а при необходимост от налични пари ги продава на вторичния пазар. Целта на управлението на паричната наличност е да се инвестира временния й излишък за получаване на печалба и в същото време фирмата да е ликвидна, да има достатъчно парични средства за обслужване на предстоящите плащания.

Доколкото паричната наличност не носи доход, задачата на контрола и регулирането е тя да се оптимизира до размера, необходим за нормалното провеждане не деловите операции на фирмата. За целта доходите от инвестираните освободени парични средства (лихви, дивиденти, капиталова печалба) се съпоставят с разходите за осигуряване на такива (лихви по банкови заеми, брокерски комисионни, такси за закупуване на ценни книжа, капиталова загуба от курсови разлики ).

Мотиви за поддържане на паричната наличност:

• Транзакционен (сделков) мотив – произтича от функцията на парите като средство за размяна. Фирмите държат пари в брой и по разплащателна сметка за нормално осъществяване на плащанията по ежедневните операции (сделки).
• Осигурителен (гаранционен) мотив – паричната наличност се поддържа за извънредни разходи.
• Спекулативен мотив – някои от фирмите предпочитат да държат големи размери налични средства при очакване на изгодни инвестиции, но повечето от тях влагат тези средства във високо ликвидни ценни книжа или ползват банкови заеми при възможност за изгодни сделки.

Методи за повишаване ефективността на управлението на паричните средства:

• Съставяне на план за паричните потоци
• Синхронизиране на постъпления и разплащания
• Договаряне на овърдрафт
• Ускоряване на паричните постъпления
• Задържане на паричните постъпления
• Регламентиране на плащанията

Финансовия мениджър трябва да може да познава начина на оформяне на плащанията, във връзка с ускоряване на постъпването на парите във фирмата и плащането на задълженията й.