Най-четените учебни материали
Най-новите учебни материали
SMS Login
За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)Произход, същност и еволюция на финансите |
![]() |
![]() |
![]() |
Произход, същност и еволюция на финансите
Финанси и пари не са тъждествени понятия.Парите са форма на проявление на финансите, т.е финансите са парични потоци (приходи и разходи) на държавата и на физическите и юридическите лица.
Докато парите (пълноценните) са възникнали и са функциониралиотделно и независимо от държавата, финансите са изцяло продукт на нейното възникване и функциониране.Осигуряването та необходимите на държавата ресурси за изпълнението нан ейните функции и задачи и тяхното използване е първопричината за възникването на специфични взаимоотношения между държавата и нейните граждани, които по-късно намират своето изражение и проявление в понятието финанси.
Понятието финанси възнква през средните векове. Етимологията на думата финанси е свързана с парични сделки, парични операции, парично плащания.През 16 век финанси е означавало измама, хитрост, а чак през 17в. С понятието финанси започват да се обозначават приходите, а в последствие и разходите на държавата.
В частното стопанство ресурсите се осигуряват чрез влагането на труд в непосредственото обработване на земята и получаването на земеделски продукти, част от които да бъдат продавани или чрез авансиране на средства (капитали) в някаква стопанска дейност.Същността на икономическия принцип, на който се базира частното стопанство, е стойността на призведените блага да е по-голяма от направените разходи за производство, т.е. да има печалба. Държавата от своя страна си осигурява ресурси главно на задължително-принудителна основа (главно чрез данъците). Националното стопанство е съвкупност от държавното и частвоно стопанство.А.Смит е формулирал трите класически правила на финансово-икономическата политика на държавата така:
Съществено значение върху разбирането за понятието и значението на финансите оказва кейнсианската теория за държавно регулиране на икономиката.В съвременните условия субект на финансите е не само държавата както се е считало към ВСВ. Техен субект са също така всички стопански и нестопански единици, всички физически и юридически лица,които получават парично приходи, извършват парични разходи, като се стремят, разбира се, ефективно да ги балансират.В най-общ аспект финансите могат да се дефинират като форма и израз на движение на парични потоци, като осъществяване на парични постъпления (приходи) и извършване на парични разходи, и тяхното рационално и ефективно балансиране. Финансите са наука и изкуство за управление на фискалните ( приходи и разходи на държавата) и нефискалните ( на останалите неправителствени предприятия, организации и институции) парични средства и отношения.
Финансовата система може да бъде разгледана в два аспекта – институционален и икономически.От икономическа гледна точка фискалната система има две основни звена – фискални (публични) финанси, отразяващи приходите и разходите на държавата и нефискални финанси, изразяващи приходите и разходите на физическите и юридическите лица.Фискални финанси - държ.приходи, държ.разходи, държ.бюджет и извънбюджетни фондове. Нефискални финанси – финанси на стопанските единици и звена, банково дело, застраховане, обществено осигуряване, индивидуално семейни финанси и международни финанси. В институционален план финансите се регулират от Министерството на финансите ( с неговите структурни звена данъчни дирекции) и БНБ, която осъществява надзор над търговските банки и небанкови институции. Мисията на финансовото посредничество се изразява в мобилизирането на временно свободни финансови средства и предоставянето им на нуждаещите се от тях икономически субекти. Финансовите институции включват: търговси банки, застрахователни компании, социално-осигурителни фондове, спестовни институции и ипотечни банки, кредитни съюзи и финансови компании, инвестиционни банки, финансови конгломерати и финансово-инвестиционни компании и финансови пазари. Финансовите пазари от своя страна биват:
Тези функции на финансите са присъщи за всички техни звена. Една от тези функции е разпределителната функция, която се състои в разпределението и преразпределението на БВП, н а крайните доходи на всички стопански субекти и гражданите.Друга функция на финансите е управленско-регулативната , тъй като държавата целенасочено регулира, направлява и управлява социално-икономическите процеси с помощта на финансите. Финансите притежават и контролна функция, тоест те осъществяват икономически контрол на стопанските субекти, на приходите и разходите.
Публичните финанси например имат 3 специфични разпределителни функции, а именно: - фискална – осигуряване на необходимие на държавата средства - алокативна – разпределение, насочване и изпобзване на ресурсите в отраслов, регионален и социален аспект. - стабилизационна – поддържане на благоприятна икономическа конюнктура и социална балансираност. За финансите на стопанските предприятия е характерна търговско-възпроизводствената им функция. Банките например се характеризират със своята емисионна функция.
8.1 Здрави финанси – силна армия – характерна в миналото за азиятските държави; там където има добра армия има и добър политически ред. 8.2 Финансите- нервите на държавата – здравата нервна система означава и здрав организъм, т.е. здрава държава 8.3 Консумативна теория за финансите – (Сей, Смит)третира ги като обикновена консумация; според тази теория благата се създават в частното стопанство, а финансите са просто консуматори на тези блага; държавата просто потребява без да произвежда. 8.4 Продуктивна теория за финансите – (Лист, Вагнер) чрез финансово си стопанство държавата преобръща едни ценности в други, произвеждайки по този начин блага от особен хар-ер, които само тя може да произведе. 8.5 Разменна теория и теория а услугите – разглежда финансовото и частното стопанство като две звена, между които се оъществяват разменни отношения. Държавата получава от гражданите средства, но им предлага обществени блага. 8.6 Социална или социалистическа теория за финансите – средставата се изземват главно от едни и се насочват към други класи и социални групи; целта е постигане на социално справедливо общество. 8.7 Морфологична теория за финансите – представена от немската историческа школа; според тази теория във финансите няма постоянни категории и приемственост; тук финансите се третират като “техническо средство”; свеждат ролята на финансовата наука до изучаване на практиката и даване на препоръки на правителствата за осъществяване на фискалната им политика. 8.8 Метафискална теория за финансите – в основата и лежи кейнсианската теория; според тази теория същността на финансите не е в удовлетворяването само и преди всичко на фискалните потребности на държавата, а в регулирането на възпроизводствения процес и на националното стопанство като цяло; тук се говори за т.нар. функционални финанси; тази теория отрича трите правила на Смит. 8.9 Неолиберална теория за същността и ролята на финансите – характерна е за прехода от регулирана към свободна пазарна икономика. Препоръчва се ограничаване на държавната намеса в икономиката чрез приватизация на държ.сектор, данъчни реформи за отстраняване на бюрократичния механизъм, преминаване от пряко и селективно регулиране на икономическите процеси посредством фискалния инструментариум към глобално и косвено регулиране с помощта на монетарната политика, съкращаване на държ.разходи и прилагане на икономическия подход или принцип при минимална държавна намеса. 9. Финансова политика: Фискалната и паричта политики са двете страни на макроикономическата политика. Финансовата политика се дефинира като съвупност от мерки и действия, осъществявани в областта на финансите и чрез финансите за постигането на определени, предварителнопоставени цели и за изпълнението на конкретни задачи в икономическата, социалната и др. сфери на общестения живот. Носители на финансовата политика са парламентът, изработващ законите, и правителството, което организира и осъществява тяхното изпълнение. Общата финансово-парична политика се обособява във : парично-кредитна политика на ЦБ и фискално-бюджетна политика на Министерството на финансите (приходно-данъчна, кредитна, разходна, бюджетна, политика на извънбюджетните фондове и фондовете да соц.осигуряване. Финансовата политика бива два основни типа – кейнсиански и либерален тип.
|