Joomla Software solutions Template

Payday loan

ВЪВЕДЕНИЕ ВЪВ ФИНАНСИТЕ И ПУБЛИЧНИТЕ ФИНАНСИ

ПРОИЗХОД И ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ФИНАНСИТ 

1. Въведение и еволюция на финансите – за разлика от парите, които са възникнали много преди възникването на държавата, финансите са изцяло продукт на нейното възникване и функциониране. Независимо от наличието на различни теории, обясняващи възникванито на държавата се счита, че нейни исконни или първоначални функции са:

i.  Вътрешна функция – създаване на вътрешен правов ред, защита на собствеността и интересите на гражданите

ii.  Външна функция – защита на териториалната цялост и суверинитета на държавата.

От гледна точка на осигуряване на необходимите средства за осъществяване на функциите и задачите на държавата възникват специфични отношения между държавата и нейните граждани. Тези отношения макар и покъсно (през Средновековието) се определят с понятието ФИНАНСИ (финансови отношения). Следователно първоначалното разбиране за финансите е, че те обхващат от една страна паричните потоци от гражданите към държавната хазна (държавни приходи), а от друга страна – паричните потоци свързани с осъществяването на функциите и задачите на държавата (държавните разходи). Тук е важно да се отбележи:

• Финансите съществуват много преди определянето им с това понятие
• Първоначална фома на набиране на средства за държавната фазна и за тяхното изразходване не е била паричната, тоест първоначална форма на финансовите отношения  са били натуралните сборове, трудовата повидност, привилегиите и прочие. С осъвършенстване на стоково-паричните отношения финансите постепенно придобиват изцяло парична форма, без да се променя техния характер.

Относно произхода на понятието финанси няма единно становище. Според някои то произлиза от латинските думи finis (край, финал, особено крайна дата на изплащане на задължения, падеж) и finare (приключвам, слагам край, особено слагам край на парични сделки/отношения). Друго становище е от латинската дума fine (документ, издаван при плащане на такси, глоби, и прочие към различните кралски служби). Трето становище е от латинската дума  financia (наличност, доход) през Средновековието, което се трансформира в почти всички езици в думата finance (finenz). През 18 век с понятието finance се означават първоначално държавните приходи, а в последствие и за държавните разходи. По отношение на възникването и развитието на финансовата наука могат да се разграничат следните основни направления:

• Икономическите и в частност  финансовите идеи са били част от цялостното обществено познание. Такива идеи откриваме в трудовете на древните мислители (Ксилофон, Аристотел и така на татък) и представителите на средновековната философска мисъл (Агостин Блажени, Тома Аквински и други).
• Започва открояването на финансовите идеи, но в рамките на учението за държавата. Финансите дълго време са били част от така наречената Камералистика (учение за държавата). Това е учение съдържащо знания по право, география, икономика, финанси, административно управление и прочие, изучавало се е в западните университети с цел подготовка на държавни чиновници
• Финансите, като част от общата икономическа теория (политическа икономия). Заслуга за формулирането и обяснението на финансовите категори имат меркантилистите, физиократите и представителите на класическата школа.
• Оформянето на финансите като самостоятелна наука, чрез отделянето и от политическата икономия. Първият трактат по финанси е написан  през 1766г. от Джоузеф фон Лости „Система на финансовото стопаство”. През 1768г. австрийският министър на финансите Зонен Фелс пише „Основни начала на полицията, финансите и търговията”. Представител на камералистиката.
• Развитие на финансовата наука – промяна на нейния предмет и разширение на обхвата. Тук следва да се откроят две основни групи събития и направления в икономическата мисъл през 20 век.
  • Последиците от световната икономическа криза от 1929-1933г. и утвърждаването на Кейнсиянството. Така започва ерата на регулираната от държавата икономика. Финансовите измерения на този процес  се изразяват в:
    • Активна стопанска дейност на държавата
    • Вместо балансиран, дефицитен държавен бюджет
    • Селективна фискална политика на държавата
• кризите  през 70те години, стагфлационните процеси и добиващите все по-голяма популярност неолиберални идеи. Тласък на тези процеси през 80те и 90те години на 20 век дава разпадането на социалистическите икономики. Финансовите измерения на неолибералния поврат са следните:
  • ограничаване на стопанската дейност на държавата (чрез преватизация)
  • връщане към стария принцип за бюджетна балансираност (чрез данъчна политика)
  • даване на повече автономия на местните органи на власт и управление чрез финансова децентрализация

Във връзка с тези процеси през втората половина на 20 век са характерни следните промени във финансите и в частност във финансовата наука:

• по отношение на предмета на финансите – финансите са насочени не толкова към изследване на държавните приходи и разходи, а към анализ на държавната активност и икономическите последствия от нея, намиращи израз в алокацията на ресурсите, разпределението на доходите и цялостната ефективност на националната икономика.
• По отношение на обхвата на финансите – финансите вече не обхващат само държавните парични потоци, те обхващат паричните потоци на държавата, на фирмите, на гражданите.

Определение:

• Финансите представляват съвкупност от икономически отношения, свързани с формирането разпределението и използването на цетрализирани и децентрализирани парични фондове
• Според американският финансист Гитмън  финансите са изкуство и наука за управление на парите. Включват не само парите, но и тяхното управление.

1. Финансова система и функции на финансите – финансите като система могат да бъдат разгледани от две гледни точки:
   1. От гледна точка на икономическия подход – финансите са съвкупност от парични отношения (парични потоци). Открояват се две основни групи парични отношения/потоци:
   2. Фискални парични потоци (фискални финанси) – тук отнасяме държавните приходи, държавните разходи и фондовите  сметки в така наречените консолидирани фискални програми. Наричат се още публични или държавни финансови отношения (fiscus – кошница).
   3. Нефискални – обхващат паричните потоци на всички останали икономически субекти. От своя страна нефискалните финанси имат следните звена: финанси на предприятието/фирмата (корпоративни финанси), банково дело, застрахователно дело, социално осигуряване (към нефискални финанси отнасяме осигуряването, организирано към частни социално-осигурителни фондове, осигуряването към ДОО се отнася по-скоро към фискалните финанси), международни финанси (паричните потоци между националната икономика и други икономики, към фискалните финанси се отнасят международните финансови отношения намиращи израз в международните финансови институции, както и регионални икономически и финансови съюзи), семейни финанси (лични)
      1. От гледна точка на институционалния подход – съвкупност от институции, които регламентират, управляват, контролират и осъществяват финансовите отношения. Към тези регламентиращи и управляващи финансови отношения отнасяме: народното събрание, министерския съвет, министерството на финансите, сметната палата, НАП, агенцията за държавни вземания, НОИ, НЗОК, комисия по финансов надзор, както и финансово-счетоводните отдели в министрествата, ведомства, общини. Към институциите осъществяващи финансовите отношения отнасяме, както отделните държавни институции, така и отделните граждани, предприятия и прочие организации (всеки, който има приходи и разходи и се стреми да ги управлява). От съвременна гледна точка финансовата система се състои от финансови пазари и финансови институции, тоест нейната мисия е да свързва две основни групи икономически субекти – тези, които се нуждаят от допълнителни парични средства за осъществяване на своите проекти или за „изпреварване”  на възможностите си за потребление (заематели в икономическата система) и субекти, които разполагат с временно свободни парични средства и субекти, които желаят да жертват своето потребление по настоящем, за да увеличат потенциалните си възможности за потребление в бъдеще (спестовници).

Функции: ролята на финансовата система се изразява чрез изпълняваните от нея конкретни функции. Функциите могат да се разделят на общи, отнасящи се за всички финансови звена и специфични, изпълнявани от конкретни финансови звена. Към общите отнасяме следните основни функции:

-   Разпределителна – финансите в най-голяма степен извършват разпределение на ресурсите, брутния вътрешен продукт и доходите в икономическата система. Конкретните методи и форми на това разпределение зависят от степента на равитие на стоково-паричните отношения, а също така от актуалните потребности на икономическата система и популярните икономически идеи.

-   Контролна – осъществява се успоредно с разпределителната и е свързана с осъществяване на  контрол върху обектите и източниците на финансовите средства в лицето на данъчните, бюджетните и банковите закони чрез специално създадени институции.

Допълнителните функции на финансите, които следват от основните са:

-   Икономическо-регулативна функция – финансите са инструмент на държавната икономическа политика, чрез тях държавата целенасочено направлява икономическата активност

-   Социална функция – осъществява се чрез разпределителната функция, тоест чрез различни финансови методи , държавата преразпределя доходите в социален аспект

-   Стабилизационна функция –чрез финансите се преследват целите на макроикономическата политика въоще. В това число осигуряване на устойчив икономически растеж, стабилно развитие на цената, висока заетост, стабилност на финансовите пазари

1. Финансова политика – съвкупност от мерки и дейности в областта на финансите, тоест практическо използване на финансите за постигане на определени цели и за изпълнение на конкретни задачи в икономиката, в социалната сфера и прочие сфери. Целите са:
   1. Алокатабна цел – свързана с разполагането на ресурсите в отраслов, социален и териториален аспект
   2. Разпределителна – въздействие на финансите с оглед преразпределяне на националните доходи
   3. Стабилизационна цел – осигуряване  на благоприятна конюнктура, икономически растеж и прочие
   4. Фискална цел – осигуряване на средства за бюджета

Осъщестяват се в две основни направления:

• Финансово-бюджетна (фискална политика) – политиката с оперативен носител министерството на финансите. Поднаправления са данъчно-приходна политика, разходна политика, бюджетна политика, заемно-дългова политика (на държавата), парафискална политика (в областта на автономните фондове, управлявляващи публични средства – ДОО и НЗОК)
• Парична политика – институционален носител централна банка. Нейна цел е поддържане стабилността на националната парична единица. Осъществява се чрез операциите на открития пазар, дисконтовия инструментариум, политиката по задължителните минимални резерви, лицензирането и надзорът над търговските банки и другите небанкови финансови институции.