Joomla Software solutions Template

Payday loan

Пазарни основи на ценообразуването. Потребителско търсене и ценови метаморфози.

Теоретически основи на стоковия пазар. Пазара е съвкупност от: покупко-продажба на стоки, сфера на стоково обръщение и съвк от съответните ик отношения. Веднага следва да се отбележи, че в по-тесен смисъл понятието пазар включва горните х-ки, но само като отделни елементи, които не дават изчерпателна информация за теоретическите му основи. Пълното опознаване на съвременния П е възможно, само когато се изследва във всички направления като: ик категория, обективна реалност, система, маркетингов аспект.

Основни понятия, х-щи съвр П: 1.Пазарната конюктура - състояние на стоковия пазар, в-у който оказват жлияние комплекс от фактори, деистващи във взаимна връзка; 2.Пазарен обем – в-ната на реализираната продукция от конкретна пр-на структура за определен период на географски ограничен пазар; 3.Пазарен дял – изразява % съотношение м-у реализираната от един пр-ел стока в пазарния обем на същия артикул(положението на всяка фирма на съотв П); 4.П потенциал – мах кол продукция, което може да бъде реализирано на конкретния пазар за определен период; 5.Насищането на П – коеф, изразяващ съотн м-у П обем и П потенциал; 6.Цележи П – свързан е със сегментирането. Сегментите към които фирмата насочва своите възможности и интереси, представляват ЦП; 7.П прозорец – онзи П елемент, който се удовлетворява с наличните на пазара стоки, но последните не удовлетворяват изцяло предпоч на купувача; 8.П ниша – обхваща онези П елементи, които осигуряват стабилността на пр-та структура и гарантиратнеината рентабилност. ПН гарантира стабилността на пр-та стр в един по-дълъг период.

Предлагането и търсенето, като елемент на П механизъм. Предлагането включва тази част от БНВП, която достига до потребителите посредством покупко-продажбата. На този фон търсенето е свързано с потребностите. С други думи търсенето представлява онази част от потребностите на домакинствата и пр-те структури, която подлежи на удовлетворяване и е обезпечена с пари.

Ценообразуването при съвършенна и несъв конкуренция. СК е форма на паз конкуренция, при която пр-лят, в това число и търговецът, не биха могли да влияят на цената. В у-ята на съвършен пазар мах печалба на пр-ля се определя от решението на следния оптимизационнен модел: П=U(x)-K(x)—max където х-обема на пр-то; U(x)-съвкупните приходи; K(x)-съвк р-ди; П-съвкупен р-р на печалбата. Този модел е приложим при у-е, че пределните пр-ни р-ди са равни на паз цена р’, определена от конкуренцията, т.е.: d(x) / dx =p’.

Когато с-вува абсолютен монопол пр-лят може да влияе в-у цената, като изменя обема на предлаганата продукция. Пр-ля се интересува не толкова от цената колкото от нарастване на печалбата.

Монополистична конкуренция – тук конкуренцията се осъществява на базата на диференциран продукт.

Олигополът е тип пазарна структура, при който с-вуват ограничен брои големи фирми които контролират пазарните цени.

Потребителско поведение в у-ята на определеност. Изходно у-е за изучаването на потребителското поведение е даването на отговора на въпроса какви видове стоки консумира потребителят. Като основен критерии за извеждането на подобно разграничение се определя времето. В този аспект се формират 2 основни групи: стоки за еднократна и стоки за многократна употреба.

Определяне функцията на полезността. Ф на полезността като цяло се представя като числова стойност, определяща равнището на удовлетвореност за дадена крива на безразличието. Ако се приеме, че дадена крива на безразличието изразява равнище на удовлетвореностот 10 единици, U₁=10, тогава функцията на полезността за всяка точка а, разположена по дадената крива на безразличието ще бъде u(a)=10. В същото време при сравняване на различията м-у нивата на полезност се стига и до развитието и на концепцията за пределната полезност, която изразява степента на нарастване на общата полезност в резултат нарастването на консумацията с 1 при равни други условия.

Потребителско поведение в условията на неопределеност. Х-ките на неопределеността са свързани с обстоятелството, че: 1.Вероятността е израз на възможността дадено явление да се сбъдне, изразено като число м-у 0 и 1. В ик с-ма повечето явления имат вероятност м-у 0 и 1; 2.Когато променливите приемат отделни значения, в резултат влиянието на някаква специфична вероятност се формират “случайни променливи”; 3.Очакваната стойност за група от вероятности е сума от стойностите на случайните променливи като всяка стойност е умножена по вероятността за нейното сбъдване.

Доходът като ограничител на потребителското търсене. Сериозен проблем на всяка ик е ограничеността. Тя засяга както ресурсите с които фирмите реализират своята дейност, така и доходите, с които основните ик агенти разполагат в резултат на участието им в пр-ия процес. С др думи има ограничения, свързани с доходите на потребителите, които формират съответните промени в платежоспособното търсене, както от гледище на индивидите, така и от гледище на нац пазар. На практика това са бюджетни ограничотели на потр търсене, които са функция на на дохода на индивида или домакинството.

Цената като ограничител на потребителското търсене. Цените са променливи, те не са само фактор за стимулиране или дестимулиране на потр търсене и пр-то предлагане – обстоятелство, което налага друг подход на изследване.

Закони на търсенето. 1.По силата на 1закон м-у търсените кол от дадена стока и нейната цена с-вува обратноппропорц зависимост. Т.е. намаляване на търсените кол с увелияение на цената и обратно; 2.Вторият закон повелява, че при дадена промчна в цените реализирания ефект в търсените кол ще бъде по силен в дългосрочен аспект, отколкото в краткосрочен.

Ефект на заместването и ефект на дохода. Трябва да се има предвид, че за различните стоки хората демонстрират различни по х-ера си действия за заместването им. Става дума за разпределението на стоките в 3 основни категории: луксозни стоки; нормални стоки; малоценни стоки. При това състояние на нещата е х-ерно, че когато: 1.Цените на дадена стока растат – потребителитетърсят алтернативи (ефект на заместването); 2.Реалните доходи нададен потребител растат, неговото платежоспособно търсене също расте.

Ценова еластичност на търсенето. ЦЕТ се определя като изразител на връзката м-у степента на изменение в цената и степента на изменение на търсените количества от дадена стока. Могат да се формулират 3 равнища на еластичност: Позитивна – при падане на цената с 1% потр увеличава потреблението с над 1%; неутрална – при падане на цената съответства равно увеличение в потр и обратно; негативна.... Следователно потр на дадена стока е ценово еластично, ако потребените кол и цената се движат в различни посоки.

Фактори на пазарното търсене: 1.Цената – ч-з нея като се следва принципа на мах на полезноста се извеждат законите на търсенето; 2.Влиянието на цените на останалите стоки на пазара е от съществено значение за позиционирането на кривата на паз търсене. Разграничават се 3 основни категории стоки: допълващи, заместващи и независими стоки; 3.Предпочитанията на потр на паз са израз на своеобразния вот, който свободните индивиди упражняват на свободният пазар; 4.Размерът на дохода с който отделните потребители осъществяват платежоспособното паз търсене, е от съществено значение не само за определянето на функцията на ПТ, но той е и важен фактор за постигането и потдържането на общото паз равновесие.

Същност и принципи на борсовата търговия. Основните х-ки на стоковите борси: Б представляват организиран институционализиран пазар; Концентрацията на търсенето и предлагането изключва с-вуването на монопол и толерира конкуренцията; Механизмът на посреднияеско представяне на противоречивите интереси за покупко-продажбите създава реални у-я за лоялна конкуренция.

Принципи на Б търговия: Стоките с които се търгува представляват основни суровини и продукти; Времето за обявяване на офертните цени и постигане на договореност е ограничено в рамките на Б сесия; Типизираните контракти регламентират количеството вкл в тях, като се определя в зависимост от вида на стоката и най-разпространения за нея транспорт; Въведени са Б стандарти относно параметрите за качество на всяка стока; На пода на Б оферирането и договарянето се извършват от посредници, които сключват сделки от свое име, но в полза на клиентите си; При извършване на сделките не се изисква присъствието на стоките на Б под.

Организация на стоковите борси. Дейноста на Б се регламентира от съответното законодателство, и в детайли следва изпълнението на Б правилник.

Общовалидните правила за организация на борсите: Правният статут(Б с частно-правен х-ер; с публично-правен х-ер; със смесено участие); С-мите за определяне на цената; Механизмът на работа; Изискванията за членство на Б.

Борсови сделки. Сключването на сделките на Б кръг е преследваният резултат от работата на Б. Определящи критерии при класифициране на Б сделки са срокът и правото на избор при изпълнението на сделката: В зажисимост от срока на изпълнение сделките се делят на спот и срочни. При спот сделките разпластането става до 4-5 бизнес ден. В този смисъл е валидно определението – сделка с незабавна доставка и неотложен платеж. Срочните сделки навлизат на стоковите Б като сделки на зелено, с което се създава уникалната възможност за сключване на сделка преди стоката да е достигнала договорираното състояние. Същноста на срочните сделки се изразява в регламентирането на период, с който се отлага изпълнението на сделките от датата на тяхното сключване. СС се делят на: фючърсни или фоуърдни; условни или безусловни.

Ценообразуване на стоковите борси. 1.Метод на черната дъска – преминава се п-з 3 стъпки: Отразяване на поръчките при тяхното подаване; подреждане на поръчките по низходящ ред отгоре надолу; при съвпадане на ценовите оферти те се зачеркват и сделката се счита за сключена.  2.Сетълмент цена – Офертите за продажба се класират по низходящ ред, а офертите за покупка по възходящ. Предложената най-висока цена за покупка, на която съответства оферта за продажба по същата цена, е служебен курс. 3.С-ма на открито натдаване – сделките се сключват във времето на Б сесия от специализираните посредници. 4.Електронен фиксинг.