Joomla Software solutions Template

Payday loan

УПРАВЛЕНИЕ НА ВЪНШНИЯ ДЪЛГ НА БЪЛГАРИЯ СЛЕД 1994 ГОД.

Принципите за управление на външния дълг за икономиките в преход са .

Правителството да избягва да поема задължения свързани с конкретни икономичиски обекти, официалните задължения и гаранции се свързват единствено с инфраструкторни обекти от национално значение.,като дълговите ангажименти се насочват към официални кредитори в това число правителства и междунарадни институции.

Главна задача на правителството е да осигури стабилност на платежния баланси устойчив темп на икономически растеж.

При валутен режим различен от паричен съвет правителството и Ц.Б. МОГАТ ДА ТУШИРАТ ВЪЗНИКНАЛОТО напрежение в П.Б чрез регулиране и управление на валутния курс.В условията на П.С. Ц.Б. няма възможност да оперира с валутния курс и всички възникващи дефицити се покриват от брутните валутни резерви на страната.Макроикономическата политика  следва да се съобразява с компенсиране на дефицита в текущата сметка с превишение на финансовата сметка на П.Б. така че общия резултат да клони към пълен баланс с оглед да се избягва дефицита който трябва да се финансира от брутните валутни резерви/БВР/.Правителството е длъжно да осигурява безпрепятствено обслужването на външните задължения в условията на П.С.  чрез подържане на устойчиво равнище и динамика на Б.В.Р.УВЕЛИЧАВАНЕТО НА Б.В.Р.предопределя степента на монетарната рестрикция която влияе върху обема на паричното предлагане.

В най-общ план имаме активно и пасивно управление на дълга.

Пасивно – подържане на формираното статуктво , максимално ограничаване на ново задължение и постепеното естествено намаляване на дълговото бреме по линията на последователното му изплащане.

Активно – включва целенасочени действия за промяна на структорните дългови съотношения с оглед достигане на предварително определени структорни характеристики на Б.В.Д. както и за намаляване на различните рискове.

Управлинието на Б.В.Д. е насочено към

1.Абсолютното равнище на БВД.

2.Относителното равнище на БВД

3.Структурата на БВД по кредитори и дебитори.

Редукцията на дълга е възможна при:

1 регулярно изплращане на стари задължения и не допускане на нови.

2 обратното изкупуване на стари задължения –изгодна операция при чуствително намаляване на пазарната оценка на дълговия инструмент/облигация/ и достатъчен размер на брутни валутни резерви .

При не добре извършени предварителни оценки е възможно да се емитира нов дълг при по-лоши параметри.Всяко намаляване на номиналното равнище на  БВД.подобрява кредитния рейтинг на страната.

Самоцелното обратно изкупуване на дълга не е препорачително защото влошава дълговото бреме и се пресичат възможностите за ново преструкториране на дълга , увеличават се претенции те на кредиторите както нови така и стари.Стратегията която се препоръчва е обратно изкупуване с пакет от съпътстващи операции.

Важно значение има съотношението БВД/БВП.Относителното равнище на БВД. е обобщаващ индикатор за величината на дълговата тежест.

БВД се измерва в долари ,евро а БВП. в левове приравняването се извършва чрез валутния курс.В условията на Българската икономика за подобряване на относителното равнище на БВД е нарастването на БВП. има две възможности1 .постигане на реален икономичски растеж на БВП

2изпреварващ растеж на валутната оценка наБВП.което е възможно при системно засилване евентуално НАДЦЕНЯВАНЕ НА ЛЕВА СПРЯМО ДОЛАРА , ЕВРОТО.ПС съдейства за подобно надценяване като има отрицателен и положителен ефект.Отрицателен- намаляване на конкурентноста на местния износ.Положителен-повишаване на международната оценка на местния труд.

Въпреки че БВД се подържа на постояно равнище от 11 милиарда долара относителната оценка на БВД спрямоБВП намалява по –бързо от темпа на прираст на БВП в не изменни левове влеяние за това оказва вал.курс между долара и еврото.Целенасочената промяна в структурата на БВД ПО КРЕДИТОРИ Е ЗА ПРЕПОРЪЧВАНЕ КОГАТО ЗАДЪЛЖИНИЯТА  КЪМ ДАДЕНА ГРУПА КРЕДИТОРИ е за предпочитане т.е по-изгодни условия - лихви. Структурата на БВД. По кредитори се формира от конкретните носители на външен дългПравителство ,БНБ,Т.Б.Промяната в структурата се дължи на това че държавата се стреми постепенно да се отегли при формирането на външен дълг.Промяната на БВД се извършват чрез замени /суапи/-

1.замяна на външен дълг срещу собственост-3 договора между банка кредиторка ,отделна фирма и страната длъжник. 1.продажба на част от външния дълг от банката на фирмата по пазарни цени.2 държавата длъжник е длъжна да изкупи часта си от дълга от фирмата със собствена не конвертируема валута на преференциален курс.3 закупуване от фирмата на акции на местни предприятия или участие в преватизация.

2.замяна на външен дълг срещу вътрешен дълг.

външния дълг се трансформира във вътрешен дълг. Чрез покупка на ДЦК  НА ПРЕФИРЕНЦИАЛЕН КУРСизгодата за кредитора е от префер.курс или от по-високата доходност на ДЦК.

Замяна на външни дългови инструменти.

Страната длъжник емитира нов различен вид дългови инструменти/облигации/с които заменя съществуващите.

4замяна на външен дълг срещу търговия.- част от дълга или целия се заплаща чрез износ на стоки местно производство.

5замяна на дълг срещу околна среда-част от дълга се отписва при поети ангажименти на страната длъжник да проведе мерки за съхранение и рехабилитация на околната среда.

ОСНОВНИ КРИТЕРИИ ПРИ УВРАВЛЕНИЕТО НА ВЪНШНИЯ ДЪЛГ НА БЪЛГАРИЯОбобщават се в законо за държавния дълг и стратегията за неговото управлениеприет през2003год.- регламентира външните и вътрешните задължения.

Държавен гарантиран дълг –всички финансови задължения за които минис.съвет е издал гаранции от името и за сметка на държавата при спазване на конституцията.Освен държавен дълг има дълг на БНБ,на общините и осигурителни те фондове те не са гарантирани от държавата и не са задължение на правителството ака по тях не е издадена държавна гаранция.БНБ действа като държавен агент при условието на държавен гарантиран дълг като за целта води регистри на дълга организира търгове за продажба на ДЦК.но не може да емитира свой дълг с държавна гаранция.Частния дълг- всички финансови задължения поети от резидентите които не действат от името на държавата.

Консулидиран държавен дълг=номиналната стойност на държавния дълг +дълга на общините+дълга на официалните осигурителни фондове.

Държавния дълг се формира чрез:

1емисии на ДЦК

2 чрез официално договорени държавни заеми.

Причини и случаи за емитиране на държавен дълг:

1Финансиране на бюджетния дефицит.2 Финансиране на инвестициони проекти одобрени от нар.събрание.3Рефинансиране на държавния дълг- емитиране на нов за покриване на стар дълг.4Изплащане на изискуеми държавни гаранции.5 За подкрепа на П.Б на страната.

От 1до 4 са чисто държавни дългови ангажименти и нямат отношение към емитирането на частен дълг.5. в П.Б се отразяват всички зад гранични отношения на резидентите /официални и частни/  неравновесието може да се дължи както на неразчетено емитиране на дър.дълг така и на частен дълг.Правителството е длъжно да осигурява достатъчно чужди валутни средства за преодоляване на напреженията в ПБ.

n pixel�( Wd
`��

Cov_(а,в) =

Където

Pi – тегло на достоверност на i-тия актив

Статистическа мярка за степента на зависимост на между две променливи величини е корелационният коефициент – R

R =

В числителя стои ковариацията на двата актива, а в знаменателя – стандартното отклонение на очакваната възвръщаемост на всеки от тях, или записано опростено:

R = , където R=[-1,+1]

От тук дисперсията на възвръщаемостта на финансовия портфейл от 2 актива може да се представи:

σ²_{(а,в) =} σ²_а + σ²_в + 2R σ_а σ_в