Joomla Software solutions Template

Payday loan

ДЪРЖАВНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ И ПРЕРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОХОДИТЕ  /ПАРИТЕ/.

Държавните финанси са дейност по управлението на парите, която обхваща преблизително половината от паричните потоци в икономиката. Става дума за:

~ ПП, свързани с подръжката на икономическата и непроизводствена сфера:

~ ПП, свързани с балансирането на държавния бюджет.

1. Основните сфери на държавните финанси се обособяват както следва:

~Държавните приходи и методи за събиране на държавни приходи / данъци, заеми/.

~Държавни разходи и управлението на държавните разходи:

~Управлението и балансирането на държавния бюджет:

~Държавното производство на стоки и услуги /държавната икономика/.

Финансите са основна технология  за формиране и структориране на богатството в съответствие с намеренията на неговите притежатели да го съхраняват и увеличават.

2Същност и функции на парите.

Същността на парите има 3 взаимно свързани аспекта: 1 парите, като всеобщ еквивалент-служат за измерване стойността на всички останали стоки: 2 Като израз и носител на определени икономически и социални отношения: 3. Като елемент в организацията на пазарните процеси и отношения и като средство за тяхното управление.

Основни форми на парите са 2. 1. Стокови пари: 2. Парични знаци: а/ държавни книжни пари с преинудителен курс: б/кредитни пари. От техническа гл. т.парите биват: налични, безналични и електронни. Много често се различават: монети, книжни пари и чекови депозити, а заедно с това на национални и м/унационални пари.

3. Функциите на парите са: I.Основни /първични/: 1. Средство за изразяване на стойността. 2. Средство за размяна.II. Вторични /производни/ 1.Средство за плащане на задължения: 2. Средство за натрупване на стойността. В сферата на м/ународните отношения на световния пазар парите се проявяват като: 1.Средсто за изразяване на ст/стите;2,М/ународно покупателно и платежно ср-во;3. Ср-во за пренасяне на богатството.

Още в древността човечеството открива парите първонач. като стока. Значително по-късно се откриват и възприемат паричните знаци, които днес са господстваща форма на парите. Стоката това е пр-кт на труда предназначен за размяна. Първият познат на хората начин за осъществяве на търговия е натурална размяна. С развитието и и разширяването на пр-вото на стоки тази размяна проявява редица недостатъци, които стават пречка за развитието на стоковото пр-во. Преодоляването но тези недостатъци се осъществява чрез парите. Основните изисквания предявени към тях са: качествена еднородност, делимост, лесна преносимост и съхраняемост. На тези изисквания най-пълно и точно отговарят благородните метали – златото и среброто, поради което още в античността те се утвърждават като всеобщ еквивалент в стоковия свят. Първият народ започнал да сече и употребява монети са финикийците.

Типичен представител на нестоковата форма на парите е паричният знак, който най-общо може  да сеопредели като стойностен знак, нанесен в/у определен материален носител. За разлика от стоковите пари паричните знаци не възникват непосредствено от стоковото пр-во и размяната. За разлика от стоковите пари паричните знаци не възникват непосредствено от стоковото производство и размяната. Тяхната основа е: - обръщението на стоковите пари – за появата на класическите книжни пари; - обр-то на полиците – за появата на кредитните пари или банкнотите. Полица – кредитен документ по силата на който едно лице се задължава само или ч/з друго лице в определен срок да заплати посочената парична сума на предявителя на документа. Съвременната полица съществува в 2 осн.форми:1.Запис на заповед – кредитен документ ч/з който платецът се задължава лично да заплати в определено време и място упоменатата сума на друго лице; 2.Менителница – полица по силата на която едно лице задължава друго да заплати след определено време указаната документна сума на трето лице. При нея участват min три лица: издател, платец и получател.

4. Видове пари: І Стокови:а/пълноценни, б/представители на пълноценните пари, в/налични-емитирани от правителствата и ЦБ-ки. ІІ Кредитини пари-издавани от депозитните институции:а/банкови билети, б/безсрочни депозити. ІІІ Квази-пари – актив който не може веднага да се използва като платежно ср-во. Прието е средствата по срочните влогове и депозити да се наричат квази-пари. ІV Парична маса – количеството пари намиращи се в оборота на дадено национално стопанство. V Парични агрегати – показателите ч/з които се контролира и регулира състоянието и изменението в паричната маса. Известни са два вида парични агрегати: 1/Основни – М0, М1 и М2; 2/Допълнителни – М3, М4 и М5 и др. М0-хар-ра общата пар.основа;

М1=пари в населението+пари в предприятия фирми, учреждения+оперативни наличности в касите на ТБ-ки;

М2-сборен показател=М0+безсрочни влогове и депозити в ТБ-ки;

М2=М1+срочни влогове в банки+валутни влогове в отечествени банки; Широки пари=М2+специални депозити в банките;

М3=М2+депозитите и влоговете в кредитини съюзи и др.банкоподобни инс-ции;

М4=краткосрочни дългове на правителството;

М5=краткоср.дългове на частни лица

Анализ на публичните разходи: Теоретични основи на публичните разходи:

Съвременното общество не може да същетвува без държавата. За да финансира многостранните си ангажименти тя прави публични разходи. Ролята на държавата в икономиката на всяка страна се отразява в размера надържавните разходи и в техния относителен дял в БВП. Колкото по-голяма част от БВП се заделя за финансиране на държавната активност при равни други условия, толкова по-малка част остава на разположение у частния сектор.

Публичните разходи са част от БВП, която се разпределя, преразпределя и разходва от държавата с цел задоволяване на обществените потребности. Те са основен инструмен за намеса на държавата в икономиката на една страна.

В подкрепа на това определение можем да дадем няколко аргумента (характеристики) на публичните разходи:

а) ПР са важен макроикономически показател за частта от създадения БВП, която се разходва от държавата;

б) ПР са важен икономически лост за корекция на пазарните дефекти;

в) ПР са важен икономически лост за стабилизация на икономиката – посредством държавни поръчки и инвестици;

г) ПР съдействат за увеличаване на доходите на населението, а оттук на жизненият му стандарт и благосъстояние.

Първият теоретичен фундамент на учението за държавните разходи е тезата за “минималната държава” на Адам Смит. Според него “невидимата ръка” на пазара разполага ресурсите и държавата е освободена от задължението да направлява икономическите агенти. Нейните задължения се свеждат до защита от вършна агресия или несправедливост, причинена от други хора. Втория теоретичен фундамент на учението за публичните разходи е учението за колективните (обществените) потребности. Всеки един от нас изпитва потребност да бъде защитена личната му неприкосновеност, собстеността му, държавата, където живее. Чрез крупни финансови средства, набирани от данъци, такси, заеми, държавата съумява да предложи тези блага. Така се стига до колективно задоволяване на индивидуални потребности. Третият фундамент на учението за публичните разходи е деленето на публичните блага на чисти и смесени. Четвъртият фундамент на теоретичната мисъл в областта на публичните разходи идва от Германия, от Адолф Вагнер. В края на ХІХ век той формулира прогноза за бъдещото развитие на публичните разходи. Тя е известна като “закон на Вагнер”. Според него държавната активност и държавните разходи ще нарастват и в бъдеще, защото възникват нови потребности, а старите се удовлетворяват по-пълно.

Видове публични разходи:

Публичните разходи се класифицират на производителни и непроизводителни, в зависимост от това дали чрез тях се създава БВП и национално богатство или се потребява. Производителните от своя страна биват пряко и непряко производителни. Пряко производителните създават допълнителен БВП или допринасят за генериране на доходи. Непряко (косвено) производителните разходи съдействат за повишаване на покупателната способност и на благосъстоянието на домакинствата.

Разходите могат да се използват за собствени нужди или за нуждите на други институции в правителствения сектор. Първитят вид са трансфери между различните институции в рамките на правителствения сектор. Разходите за трансфери от своя страна биват субсидии и вноски. В зависимост от това дали публичните азходи се повтарят в приблизително еднакъв размер или са породени от извънредни обстоятелства, биват редовни и извънредни.

Съществуват две класификации на публичните разходи: функционална и икономическа. При функционалната класификация разходите се разполагат в зависимост от функциите на правителството. Те са обособени в 9 основни функции. Всяка функция има група и подгрупи. Групите по функции са: 1) общи държавни служби; 2) отбрана и сигурност; 3) образование; 4) здравеопазване; 5) социално осигуряване; 6) жилищно строителство, благоустройство, комунално стопанство; 7) почивно дело, културни и религиозни дейности; 8) икономически дейности и услуги; 9) некласифицирани разходи в други функции.

Рационализиране и повишаване на ефективността на публичните разходи . Публ.разходи са част от БВП. Клас.финансова  теория е формулирала най-общи морално полит. изисквания или принципи, на които трябва да се основават разходите: 1.С тях се задоваляват действително насъщни нужди от публичен х-р.2. Разходите се правят икон. и рационално. 3.Разходите да не накърняват ,а да подпомагат ефективното функциониране на производствения процес. Инвестициите са първостепенен фактор за икон.растеж. Според Кейнс в основата на икон. просперитет  и процъфтяване стоят разходите главно на инвестиции. Отнош-то м/у доходите и инвестициите и неговото количествено изражение се нарича мултипликатор на инвестициите или разходите.Консумативна квота b=C/Y (C-разходи за потребление,Y-доходи). Всяка инвестиция поражда нови инвестиции,т.е. тя се мултиплицира. Мултипликативен ефект имат не само инвестициите, но и трансферните разходи.РАЗХОДИ ЗА стоки и услуги(А)или инвестиционни разходи: dYm=(1/1-b).dA

Мултипликатор на разходи

При трансферни разходи (Tr) dYm=1/1-b.dTr

d-нарастване на дохода

Ym- БВП по продажни цени

b- консумативна квота

Съвременни подходи и методи за анализ  и оценка на ефективността на публичните разходи необход.е отчитане и съобразяване  с промяната в стойността на парите във времето, разраб-то и прилагането на подходящи икон-матем.методи. Отчита се влиянието на фактора време във фискалната сфера.Налага се да се установява стойността на сегашните прих.и разх. в бъдеще време или бъдещите прих.и разх. да се привеждат към настоящата им стойност.Бъдеща стойност:БС=НС-(1+л)-лихвен фактор. л-лихв%;n-период на олих-вяване.БС=НС.(1+л ).(1+л ).....(1+л )

Определяне на мес.лихва: л= к.%.м

100.12

Определяне на лихвата в дни: л= к.%.g

100.360

к- капиталът ,к.се олихвява , м- бр.на мес.,за които се изчислява лихвата ,g- бр.на дните

Настояща стойност-използва се дисконтовият фактор, който е реципрочен на лихвения %

НС=БС.    1     дисконтов фактор

(1+л)

За период по-дълъг от 1 год. : НС=БС1+БС2+.....+БСn    или

НС=БСо+БС1 + БС2+ ....+ БСn бъдещи разходи

1+л    (1+л)         (1+л)

Метод за анализ на разходи-ползи:Р(разх.)

П(ползи)

Степен на полезност и рентабилност: П .100

Р

Стремежът е целта на държавата да се постигне с най-малко разходи, възможно най-голям полезен ефект или възможно най-голяма полза или изгода.Обаче ресурсите са ограничен Реалните ползи се обособяват на директни или индиректни, финални или междинни, вътр.или външни. Освен реални ползите са и парични. Отчитане и измерване степента на разпреде-ление и преразпределение на доходите.- при бизнеса всеки сам поема и понася риска,докато чрез публ.финанси държавата има възможност да разпредели риска м/у гражданите. Най-популярна е кривата на Лоренц и Джини-коефициентите. Тя показва процентния дял от населението,което получава процент от дохода или богатството на нацията. Коеф.на Джини често се използва за измерване на преразпределителната роля на бюджета.