Home Икономика Застрахователен бизнес

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Застрахователен бизнес ПДФ Печат Е-мейл

Застрахователен бизнес

  1. Същност и функции на застраховането

Застраховането е метод за съвместно възстановяване на вредите, при който група от лица прехвърлят риска на даден застраховател с  цел да може сравнително точно да се прогнозират, вредите и така да се организира тяхното финансиране от общ фонд. Следователно:

  1. Застраховането е метод за съвместно възстановяване на вредите, при който хората работят в свой интерес и си помагат помежду си, като заплащат сравнително малка премия в замяна на сигурността, че ще бъдат финансово компенсирани за потенциално големи по размер вреди.
  2. Застраховането въвлича голям брой индивиди, които са изложени на едни и същи събития.
  3. Застраховането позволява на всяко увредено лице да разхвърли своите финансови загуби върху всички участници в застрахователните правоотношения при условията, които поставя застрахователя.
  4. Чрез застраховането се формират парични фондове по установена схема от застрахователни премии, които се изчисляват на базата на прогнози за бъдещите вреди.
  5. Застраховането обезщетява увредените лица съобразно условията на подписания застрахователен договор.

Застраховането притежава три основни функции: трансферна функция, преразпределителна функция и дискриминационна функция:

Трансферната функция (risk transfer) или още наречена акцептираща функция отрежда на застраховането възможността да се прехвьрлят финансови загуби от едно лице или група липа върху даден застраховател. В случая застрахователят приема (акцептира) задължението да обезщети застрахованото лице срещу заплащането на застрахователна премия (цената на поетия ангажимент). Извършеният трансфер обаче не е еквивалентен. Това означава, че от някои застраховани лица ще се събира вноска, а няма да се изплаща обезщетение. При други лица обезщетението ще надхвърля десетки пъти платената вноска. Еквивалентността е повече частен (изолиран) случай отколкото установен принцип.

Преразпределителна функция (risk distribution) предполага възстановяването на възникналите вреди да е за сметка на всички застраховани лица. Преразпределението се осъществява в посоко от застрахованите без загуби към тези засегнати от застрахователното събитие. Трябва да се подберат справедливи (разумни) критерии за преразпределение (да не се получава така, че някои лица да се облагодетелстват без основание за сметка на други). Преразпределителната функция се реализира най - вече чрез размера на застрахователните премии.

Дискриминационната функция (discrimination) се свързва с различното ценово третиране на застрахованите лица. За да се възползват от действието на централната гранична теорема, застрахователите образуват хомогенни застрахователни съвкупности, т.е. те се опитват да застраховат обекти, които следват едно и също вероятностно разпределение(т.е. са с еднаква вероятност да погинат). В случая казваме, че    застрахователите групират (дискриминират) застрахователните лица според очакваните вреди и за съответната група се предлага уникална цена.

Една от широко използваните системи за групиране на застра­хованите лица е системата "Бонус-Малус". Дискриминирането при нея става въз основа на регистрираните случаи. Колкото по-често възникват вреди за конкретна личност, толкова по-скъпа ще е застрахователната услуга за нея и обратно. Така например, ако едно лице декларира, че ни­кога не е било засягано от дадено събитие ще получи отстъпка от заст­рахователната премия (например до 50%). То ще се възползва от клауза­та "Бонус". Ако регистрира вреди за него ще се приложи клаузата "Малус". В България засега се прилага само клаузата "Бонус".

Дискриминацията води до различни ценови оферти не само между различните групи застраховани лица, но и между различните застрахователи, защото техните клиенти са специфични по брой и рискови характеристики. Логично индивидите ще предпочитат този застраховател, който им предлага най-ниска застрахователна премия. Проблемът е в това, че те знаят за високия риск, на които са изложени, но въпреки то­ва искат по-ниска цена. Това потребителско поведение се_нарича "антагонистична (враждебна) селекция" (adverse selection).

При наличието на „антагоносточна селекция” застрахователите коригират своите застрахователни премии, защото очевидно не са успели да оценят коректно очакванията на своите клиенти за потенциалните им вреди. От друга гледна точка застрахователите нямат нищо против „антагонистичната селекция”, защото тя подпомага действието на „централната гранична теорема”. За целта те формират провизии или въвеждат гратисни периоди в рамките на които не се изплаща обезщетение, за да могат да посрещнат негативните ефекти от антагонистичната селекция.

  1. Видове застраховане

Застраховането може да се класифицира по много критерии.

► В зависимост от застрахованите лица, с които е сключен зас­трахователния договор, различаваме: лично застраховане, групово застраховане и корпоративно застраховане.

  1. Личното (personal) застраховане обхваща индивидуалните, респ. семейните потребности на застрахованите лица. Обекти в личното застраховане могат да бъдат живота, здравето и личното имущество на физическите лица. Този тип застраховане е строго персонифицирано, като данните на застрахованото лице задължително фигурират в застрахо-вателния договор.

Разновидност на личното застраховане е/взаимното застраховане. То позволява застрахователния договор да се сключи със съпрузи, с лица във фактическо извънбрачно съжителство, с лица в родствена връзка, със съдружници в събирателно, командитно и неперсонифицирано дружество.

  1. Груповото (group) застраховане обикновено се организира от работодателите в полза на група работници и служители. В този слyчaй не е необходимо застрахователния договор да съдържа имената и адресите на застрахованите лица, но технця брои трябва да е известен. Предмет на груповите даговори могат да бъдат живота, здратвето, работоспособността и пенсионните плащания на работниците и служителите.
  2. Корпоративното (commercial) застраховане има за свой субект едноличните търговци, търговските и неперсонифицирани дружества, бюджетните предприятия и други бизнес единици. Специфичното за този тип застраховане е, че то е имуществено застраховане ( наприер при производствени аварии) и застраховане на отговорности.

► В зависимост от обекта, за който се предоставя застрахователната защита застраховането бива; животозастраховане, имуществено застраховане и застраховане на отговорности. В европейската застрахователна практика имущественото застраховане плюс застраховането на отговорности носи наименованието общо застраховане (general
insurance).

  1. 1. Животозастраховането (life insurance) е свързано със съби­тия, касаещи живота, здравето и телесната цялост на физическите лица. Такива събития могат да бъдат: общи заболявания, професионални бо­лести, трудови злополуки, пътни инциденти, бременност, неравновесия на трудовите пазари и др. Животозастраховането покрива следните застраховаеми случаи
  • смърт
  • инвалидност (трайно загубена или намалена работоспособност)
  • временна неработоспособност
  • старост
  • брак (женитба)
  • раждане на дете или навършване на определена възраст от детето
  • безработица.

Много често на практика се предлагат смесени животозастраховки. Те покриват едновременно няколко случая. Животозастраховките могат да бъдат лични, взаимни и групови.

  1. 2. Имущественото застраховане (property insurance) касае движимото и недвижимо имущество на ФЛ и ЮЛ. То покрива, както непосредствени щети на имуществото, така и индиректните (логически) загуби от погиването на имуществото.

Обекти на имуществените застраховки могат да бъдат всякакви превозни средства, товарите по време на превоз (вкл. стоки, багаж и др.), сградите, парите и ценностите, кредитите (стокови и банкови), зе­меделските култури, домашните животни и птици др. Събитията, за които застрахователите предлагат покритие са най - разнообразни: по­жар, експлозия, гръм (мълния), буря (ураган), свлачища, проливен дъжд, градушка, измръзване, кражба и др. За да се получи конкретен вид иму­ществена застраховка трябва да се комбинират обектите със събитията, които могат да причинят вреди. Така се получава асортиментния чадът на всеки застраховател.

  1. 3. Застраховането на оттоворности (liabilitу insurance) има за цел да компенсира вредите на трето лице, нанесени от застрахованото лице. За трето лице се смята всяко увредено лице, с изключение на виновното лице и неговото семейство. Самото притежаване и използване на движимото и недвижимо имущество поражда риск да се засегнат ин­тересите на трети лица. Ето защо застраховките за отговорности ус­пешно се предлагат в комбинация с имуществените застраховки.

Застрахователят заплаща имуществените вреди на увредените лица (но не и вредите на виновното лице), пропуснатите ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от увреждането, както и причинените им травми и смърт. Той покрива и съдебните ртаноски на своите клиенти по предявени претенции от увредените лица. Обикновено размера на изплащаните обезщетения е ограничен (в границите на до­говорената застрахователна сума). Застрахователят има право на регрес, което означава право да получи от виновното липе платеното обезщетение при определени условия.

► В зависимост от техниката, която се използва при изплащането на обезщетения застраховането бива: застраховане в размер на вредата и застраховане за определена сума.

  1. 1. При застраховането в размер на вредата, застрахователят покрива фактическа стойност на вредата. Изплащаното обезщетение може да има установена горна граница, т.нар. застрахователна сума. Принципно изискване е застрахователната сума да е равна на действтелната стойност на застрахования обект, т.е. на застрахователната стойност на обекта. Това по различни причини често не е така. В случаите, когато застрахователната сума надхвърля застрахователната стойност е налице  надзастраховане, а когато е по ниска е налице подзастраховане.

3a да се приложи застраховането в размер на вредата е необходимо фактическата стойност на вредата да може да се измери в пари. Като цяло имуществените вреди се поддават на оценка. Ето защо имущественото застраховане и застраховането на отговорности са този тип. От животозастраховането само здравното застраховане може да покрива точния размер на вредата. При диагностика и лечение могат да се документират направените медицински разноски.

Фактическата стойност на вредата (асtual cash value) може да се определи по три начина - на база разходите за възстановяване на застрахования обект, по справедливата пазарна стойност на обекта и  чрез доказателствен материал.

Разходите за възстановяване отчитат текущите плащания за възстановяване на засегнатото имущество. Проблемът тук е, че възстановяването става с нови материали. При условие, че повреденото имущество е било употребявано трябва разходите да се коригират с инфлацията и амортизациите за времето на собственост.

Справедливата пазарна стойност е цената, по която застрахованото лице може да закупи идентична вещ на пазара. Под идентична вещ се разбира вещ, която е идентична по фукции, марка, производител, дата на производство, начин на стопанисване и т.н. с погоналата вещ. Този метод е по- справедлив, защото пазара е адекватен оценител на стойността.

За да се определи фактическата стойност на вредата може да се изисква голям доказателствен матерна. По този начин се вземат предвид всички въздействащи фактори върху вредите и тяхното възстановяване. Тези фактори могат да бъдат: текущата стойността на амортизирания актив, пазарната стойност на актива, настоящата стойност на очак­ваните доходи, произлизащи от собствеността, съпоставимите продажби на сходни стоки, качествата на оценителя (вещото лице) и др.

  1. 2. Застраховането за определена сума е свързано с предвари­телното уточняване на фиксирана сума за плащане. Размерът на фикси­раната сума зависи от потребностите на застрахованото лице и неговите финансови възможности да плаща, премиите. При настъпването на заст­рахования случай застрахователят изплаща еднократно или периодично точния размер на фиксираната в_договора застрахователна сума. Като цяло животозастраховането е застраховане за определена сума. Тъй като фактическата стойност на човешкия живот е субективна категория самите застраховани лица определят каква сума ще им е необходима при смърт, трайна неработоспособност, брак, раждане на дете, безработица и т.н.

► В зависимост от собствеността на застрахователния бизнес застраховането бива: държавно застраховане и частно застраховане.

  1. 1. Държавното застраховане (government insurance) се осъществява от национални агенции, които застраховат и презастраховат за сметка на държавата. Обикновено агенциите са търговски дружества, чийто едноличен собственик е държавата. Дейността им се урежда в специализиран закон. Подобно на всеки застраховател националните агенции събират премии по сключени застрахователни договори, като при необходимост разчитат на трансфери от държавния бюджет.

Към държавното застраховане се отнасят и т.нар. социално осигурителни програми (Social Security program). Те обаче са организирани като задължителни застрахователни програми. Обхвата на заст­рахованите лица се определя по закон. Те покриват основно случите: смърт, старост, инвалидност временна неработоспособност и безработица. Администратори на програмите са организации на бюджетна из­дръжка- за България това са НОИ и НЗОК.

  1. 2. Частното застраховане (private insurance) се осъществява от търговски дружества с изцяло частен капитал. То се осъществява на пазарен принцип характеризира се с много голямо разнообразие на предлаганите застрахователни продукти.

► В зависимост от начина на възникване на застрахователното отношение застраховането бива: задължително застраховане и доброволно застраховане.

  1. 1. Задължителното застраховане (involuntary insurance) възниква по законодателен път. В известна степен то е по- лесно за администриране, защото застрахователното покритие   -минималната отговорност на застрахователите са стандартизирани. Като правило държавното животозастраховане е задължително. Някои видове частни застра­ховки особено за отговорности също са задължителни.
  2. 2. Доброволното застраховане (voluntary insurance) е много по- клиентски ориентирано и в много по-голяма степен задоволява потребностите на пазара. То е уникално за всеки застраховател и зависи от неговата маркетингова политика. Като цяло частния сектор е специализиран в доброволното застраховане.
  3. Изисквания към застраховаемите събития

Застрахователите застраховат основно чистите събития и по изключение някои от спекулативните събития. Не всички чисти събития обаче са застраховаеми. Съществуват шест изисквания за предоставя­не на застрахователна защита. Разбира се, на практика е невъзможно всичките шест изисквания да бъдат изцяло изпълнени, но е достатъчно застрахователите да се придържат към тях в максимална степен. Съби­тията, които перфектно пасват на застрахователната дейност следва да отговарят на:

  1. 1. Много на брой лица трябва да са застрашени от събитието;
  2. 2. Вредите трябва да възникват инцидентно и неочаквано;
  3. 3. Вероятностното разпределение на вредите трябва да е известно;
  4. 4. Вредите трябва да се поддават на оценка, т.е. да са измерими;
  5. 5. Събитията не трябва да са катастрофични;
  6. 6. Премията трябва да бъде приемлива за клиента.
  7. 1. Застрашените от събитията лица трябва да са достатъчно мно­го, за да може да се приложи „Централната гранична теорема”,т.е. вредите да могат да бъдат сравнително точно и коректно предсказани.
  8. 2. Вредите трябва да са неочаквани поради две основни причини: (1) Ако се покриваха умишлено предизвиканите вреди, тогава неосезаемите рискови обстоятелства (измамите) значително щяха да нараснат, което ще доведе до увеличаване на премията по застраховките. Увели­чената премия ще отдръпне потребители и от там ще се намалят застра­хованите обекти и няма да може да се приложи „Централната гранична теорема”(2) -Закона за големите числа предполага събитията да възникват случайно. Ако се знае кога събитието ще възникне, тогава прогнозните данни няма да са верни.
  9. 3. Вредите трябва да са измерими по място, време и стойност. Само така застрахователите ще знаят кога и колко дължат на своите кли­енти. По принцип оценката на вредите в животозастраховането е по- лесна. Има обаче и вреди, които са трудни за оценяване от типа на вре­менна загуба на работоспособност.
  10. 4. Застрахователят трябва да може да определи вероятността за възникване на вреди със сравнително голяма точност. Това изискване спомага да се определи премията така, че тя да е достатъчна за изплащане на обезщетенията. Понякога невъзможността да се изпълни това правило прави едно събитие незастраховаемо.
  11. 5. Събитията не трябва да са катастрофични, за да се застраховат. Това означава, че не трябва голяма част от изложените на риск обекти да погиват по едно и също време. Ако събитието засегне всички обекти в съвкупността, тогава преразпределителната функция на застраховането няма да проработи. За такива събития се изискват големи премии, които обезсмислят застраховането. При равни други условия застрахователите избягват катастрофичните събития, но те са неизбежни (настъпват извън волята на заст­рахователите - природните бедствия). За да се преодолее проблема с катастрофичните събития се предприемат няколко действия: (1) презастраховане, (2) териториално разпределение на обектите, (3) използване на финансови инструменти за прехвърляне на риска, от типа на катастрофичните облигации (catastrophe bоnds).
  12. 6. Премията трябва да е реалистична и платима от клиента. За да може да се намали премията трябва да имаме малка вероятност за възникване на вреди. Съществува правило според което, ако вероятността да възникне вреда е над 40%, то премията ще бъде приблизително равна на договорената застрахователна сума (горната граница на отговорност­та на застрахователя).
  13. Причини за изключване на събития от застрахователното покритие

Застраховатлите не застраховат всеки предложен обект, респективно всяко събитие на което е изложено застраховаемото имущество. Причините за това са:

  1. 1. Да се избягват събития, които които не отговарят на изискванията за застраховаемост или са недопустими по закон;
  2. 2. Да не се покриват извънредни рискови обстоятелства. Ако има наложена практика и сериозни стимулизастрахованото лице да промени условията, при които използва застрахования обект е по – добре последния да не бъде застрахован;
  3. 3. Да се преодолява двойното застраховане.понякога различни видове имуществени застраховки покриват вредите на едни и същи вещи. Така констатирането на двойното застраховане е затруднено и не могат своевременно да се договорят начините за неутрализирането му.
  4. 4. Да не се толерират нравствените рискови обстоятелства. Наличието на нарвствени рискови обстоятелства увеличава честотата на възникване на вредите, същевременно обследването им е скъпо струващ процес;
  5. 5. Да не се предлагат нетърсени застраховки. Възможно е да не съществуват предпоставки да се сключат застраховки с определено покритие, защото то е безпредметно или ще оскъпи услугата.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG