Home Икономика ФИНАНСОВИ ПОКАЗАТЕЛИ. ФИНАНСОВО ПЛАНИРАНЕ И ПРОГНОЗИРАНЕ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
ФИНАНСОВИ ПОКАЗАТЕЛИ. ФИНАНСОВО ПЛАНИРАНЕ И ПРОГНОЗИРАНЕ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО ПДФ Печат Е-мейл

ФИНАНСОВИ ПОКАЗАТЕЛИ. ФИНАНСОВО ПЛАНИРАНЕ И ПРОГНОЗИРАНЕ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО

1. Финансови ьпоказатели за анализ и планиране

За да се осъществи ефективно управление на финансите на предприятието е необходимо изграждането на цялостна система от финансови показатели за анализ, контрол, планиране и прогнозиране на стопанската дейност. Това изисква да се познава същността на показателите, методологията и конкретните методи за извършване на анализа, планирането и прогнозирането. Между отделните финансови показатели има определена взаимовръзка, вътрешна логика и различни тенденции на изменения, които могат да бъдат обхванати и оптимизирани чрез икономико-математически модели с цел да се рационализира управлението им.

Финансовите показатели могат да се представят като коефициенти или проценти. Те са групирани по следния начин.

Показатели за рентабилност

Те дават комплексна характеристика и оценка на финансово-икономическата дейност на предприятието и са:

Когато има положителни измерения финансовият резултат е чистата (нетната) печалба, а когато измеренията са отрицателни  загуба.

Показатели за ефективност

Тези показатели изразяват съотношението между приходите и разходите. Те са:

Вторият показател е известен още и под наименованието разходи на 100 лв. приходи. Те са реципрочни помежду си. Затова е излишно едновременно и двата показателя да се използват. За предпочитане е вторият показател.

Показатели за ликвидност

Чрез тях се характеризира способността на предприятието да изплаща текущите си задължения с наличните краткотрайни активи, в които не се включват разходите за бъдещи периоди. Тези разходи не са ликвидни и заемат много малък дял от структурата на актива.

Текущите задължения включват краткосрочните задължения плюс разходите за обслужване на кредитите. Към краткосрочните задължения се включват краткосрочните банкови и търговски заеми плюс задълженията към доставчици, персонала, бюджета, социалното осигуряване и др.

Показателите за ликвидност са конструирани на четири равнища:

Наличието на ликвидност се установява от следното неравенство:

където:

КМА са краткотрайните материални активи;

КВ ­ краткосрочните вземания;

КИ ­ краткосрочните инвестиции;

ПС ­ паричните средства;

КЗ ­ краткосрочните задължения (банкови заеми, търговски заеми, задължения към доставчици, персонала, бюджета, социалното осигуряване и др.)

Показатели за финансова автономност, финансова устойчивост, кредитоспособност и самофинансиране.

Показателите за финансова автономност характеризират степента на независимост на финансовото състояние на предприятието от кредиторите. Тези показатели са:

Тези показатели са реципрочни помежду си. Ако е известен единият показател, другият се намира, като единица се раздели на известния коефициент.

Финансовата устойчивост на предприятието освен чрез горните два показателя може да се характеризира с показателя темп на прираста на реалните активи. Те характеризират степента на нарастване на имуществото на предприятието. Използва се формулата:

където:

J е темпът на прирастът на реалните активи;

ДА ­ дълготрайните активи по първоначална (възстановителна) стойност;

КМА ­ краткотрайните материални активи;

ПС ­ паричните средства;

0 ­  базисната година;

1 ­ отчетната година.

Интерпретацията на тази формула трябва да става в тясна връзка с показателите ефект на финансовия лост, дебиторската и кредиторската задължнялост, бизнес риск и финансов риск. Ако не се вземат под внимание тези фактори, полученият резултат по формулата може да бъде подвеждащ.

Условие за финансовото равновесие се изразява с наличието на чист (собствен) оборотен капитал т.е. той да бъде положително число. Изчислява се по формулата:

ЧОК = КА ­ КП или

ЧОК = СК + ДП ­ ДА,

където:

ЧОК е чистият оборотен капитал;

КА ­ краткотрайните активи;

КП ­ краткосрочните пасиви;

СК ­ собственият капитал;

ДП ­ дългосрочните пасиви;

ДА ­ дълготрайните активи.

Кредитоспособността на предприятието означава, че в него има предпоставки за получаване на кредит и възможности за връщане на кредита в определения срок.

За установяване на кредитоспособността на предприятието се използват редица показатели, но най-важни са нормата на печалбата на вложения капитал и ликвидността. Както вече се посочи, нормата на печалбата на вложения капитал се изчислява като отношение на чистата печалба към реалните активи  дълготрайни и краткотрайни активи. Ликвидността е способност на предприятието бързо да погасява своята задлъжнялост. Всъщност ликвидността на предприятието означава ликвидност на неговия баланс, т.е. покритие на задълженията на предприятието от неговите активи. Това най-добре става, когато се синхронизират сроковете за превръщането на активите в пари със сроковете за погасяване на задълженията. Ликвидността на предприятието най-добре може да се представи с абсолютната ликвидност (отношение на паричните средства, готови за извършване на плащания към текущите задължения).

Кредитоспособността може да се характеризира и с отношението пасиви  собствен капитал (коефициент на задлъжнялост).

Този коефициент отразява степента на финансовата независимост от заемните източници на финансиране.

Най-важните причини за незадоволителната ликвидност и кредитоспособност на предприятието са: нискa ефективност на стопанската дейност; забавена обръщаемост на капитала (основен и оборотен), производство на нискокачествена и неконкурентна продукция; наличие на големи материални и стокови запаси; допусната по-голяма дебиторска задлъжнялост; неизправност към доставчиците (по-голяма кредиторска задлъжнялост) и др.

Ако коефициентите на ликвидност, автономност, задлъжнялост имат ниски стойности, по всяка вероятност в предприятието протичат нежелани процеси, като: забавяне на плащанията към кредиторите; трудности по изплащане на работната заплата, отлагат се текущи и основни ремонти или замяна на основни средства; отлагат се или се отхвърлят инвестиционни проекти. При такова състояние на фирмата кредиторите могат да спрат снабдяването поради забавено плащане.

При положение, че трите коефициента имат високи стойности, могат да се направят следните изводи:

•      Капиталът не се използва ефективно, което намалява неговата възвръщаемост и рентабилност на производството.

•      Поддържат се прекалено големи материални и стокови запаси. А това е свързано с плащането на повече лихви и складови разходи и загуби от залежали стоки.

•      Забавя се документооборотът. Освен това на клиентите се дават неоправдано дълги срокове за изплащане на сметките им.

Това е другата противоположност в оценката за финансовото състояние на предприятието. Както се вижда, необходимо е да се намери оптимумът на равнището на показателите.

За оптизмизиране на капиталовата структура голямо значение има самофинансирането. То означава финансиране за сметка на собствени източници: част от печалбата, амортизацията, продажба на ненужни активи. С вътрешните източници за финансиране може да се манипулира с цел да се промени капиталовата структура и тя да се оптимизира.

Количествената характеристика на самофинансирането може да стане по формулата:

 

където:

Кс е коефициентът на самофинансиране;

ЧП ­ чистата печалба, заделена за финансиране в предприятието;

А ­ амортизационните отчисления;

ЗС ­ заемните средства,

КЗ ­ кредиторската задлъжнялост.

Коефициентът показва съотношението между собствените източници на финансиране (чистата печалба, насочена към инвестиране плюс амортизацията плюс продажба на ненуждни активи) и заемните средства и кредиторската задлъжнялост (дългосрочни задължения по получени банкови и търговски заеми плюс краткосрочни задължения по получени банкови и търговски заеми плюс задължения към доставчици, персонала, социалното осигуряване и др.) Колкото е повисок този коефициент, толкова е по-голямо самофинансирането. Чрез коефициента на самофинансиране се позволява на финансовия мениджър да реагира на негативните изменения между собствените и чуждите източници на финансови ресурси.

Обръщаемост и доходност на активите.

Коефициентът на обръщаемост на активите  коефициентът на търговска активност (Коа) се определя по формулата.

където:

НПП са нетните приходи от продажби;

МА ­ общата сума на материалните активи, а именно: дълготрайни материални активи (ДМА) + дълготрайни нематериални активи (ДНА) + краткотрайни материални активи (КМА).

Този коефициент показва ефективността, с която предприятието използва своите материални ресурси за достигане главната цел  увеличаване обема на продукцията. Повишаването на коефициента показва, че фирмата има стабилни пазарни позиции, увеличаващ се позарен дял и нарастваща ефективност при използването на ресурсите.

Между коефициента на обръщаемост на активите и нормата на печалбата на база нетни приходи от продажби има алгебрична зависимост. Тя е както средва:

->1

Алгебричният израз показва, че нито коефициентът на обръщаемост на активите, нито нормата на печалбата могат да дадат адекватна представа за ефективността на фирмата. При изчисляването на коефициента на чистата печалба на база продажби (норма на печалбата на база продажби) не се отчита степента на използване на материалните ресурси (ДМА + ДНА + КМА), а коефициентът на обръщаемост на активите доходността от продажбите тези недостатъци се отстраняват при показателя доходност на активите (ЧП : МА).

Както се вижда от горната формула, основният показател за оценка на стопанската дейност (доходност на активите, норма на печалбата на активите, коефициент на капитализация на активите, рентабилност на реалните активи) може да се повиши: чрез увеличаване на коефициента на обръщаемост на активите, или чрез повишаване на нормата на печалбата на база продажби, или чрез едновременното повишаване и на двата показателя. Изразените зависимости между показателите дават възможност на финансовия мениджър да прави различни комбинации за постигане целите на предприятието.

Показатели за обръщаемост на краткотрайните материални активи

Показателите характеризират степента на използването на краткотрайните материални активи и ефективността от тяхното използване. Те са:

Изчисляването на средната наличност на краткотрайни

те материални активи (КМА ) става по формулата на средната хронологична величина

където:

х1, х2, ... х13 са КМА в края на всеки един месец; 12 е броят на месеците в годината.

Ефектът от ускоряване (забавяне) на обръщаемостта на краткотрайните материални активи (Еобр) се изчислява по формулата:

където:

Вт и Вп е времето за един оборот през текущия и преходния период;

НПП ­ нетните приходи от продажби.

Числените стойности във формулата показват, че в резултат на ускоряване обръщаемостта на КМА от оборот се освобождават 37,8 хил. лв. Тази сума може да се използва за разширяване на производството или за намаляване на краткосрочните кредити и по такъв начин да се правят икономии на лихви, което е равносилно на увеличаване на печалбата.

Показатели за използване на дълготрайните материални и нематериални активи

С тези показатели се характеризира ефективното използване на дълготрайните материални и нематериални активи (ДМНА). Те са:

1. Коефициент на капиталоотдаване (Ко)

2. Коефициент на капиталоемкост (Ке)

Двата показателя имат проста конструкция и са реципрочни помежду си. Ако е известен единият показател, може да се изчисли другият

Но независимо от простата си конструкция те са алгебрично свързани с редица други показатели. Така

 

където: Пм е годишната проектна произвоствена мощност.

Отношението ДМНА : Пм изразява техническата производителност на дълготрайните материални и нематериални активи. Това отношение показва колко лева ДМНА се падат на единица мощност. То зависи от рационалността на проектирането и икономичността на строителната и монтажна дейност. Отношението НПП : Пм показва степента на използването на производствените мощности.

Друга зависимост:

където:

Рс е средносписъчният брой на персонала.

Отношението ДМНА : Ре е известно като капиталовъоръженост на труда, а отношението ДМНА : Рс е производителност на труда. Както се вижда коефициентът на капиталоемкост е правопорпорционален на капиталовъоръжеността на труда и обратно пропорционален на производителността на труда. За да се подобри коефициентът капиталоемкост е необходимо така да се организира стопанската дейност, че темповете на нарастване на производителността на труда да изпреварват темповете на нарастване на капиталовъоръжеността на труда.

3. Коефициент на възвръщаемост на дълготрайните материални и нематериални активи (Кв). Определя се по формулата

където:

ЧП е чистата печалба (печалбата след лихви и данъци).

4. Реципрочната стойност на този показател е известна под наименованието срoк за откупуване (То).

Получава се по формулата

.

Срокът за откупуване дава информация за какъв период от време ДМНА могат да се откупят от получената печалба за една година.

Показатели за вземанията и погасяване на задълженията

Тези показатели характеризират продължителността на уреждане разчетите на предприятието. Те са:

Изложените дотук показатели за анализ, планиране и прогнозиране се разглеждат в динамиката на времето по отчет, план и прогноза, в сравнение с други предприятия и отрасъла и в структурен аспект с цел да се види тяхното място и значение.

2. Анализ, финансово планиране и прогнозиране

За да се пристъпи към стратегическото финансово планиране ­ прогнозиране, най-напред трябва да се оцени текущото състояние на бизнеса, да се анализира състоянието на пазара, доминиращите пазарни трендове (тенденции) по отношение на продажбите, пазарния дял, паричния поток, печалбата и задълбочено да се анализира и оцени вътрешната среда на предприятието. При анализа е подходящо да се приложи системата SWOT анализ. Английската абревиатура на четирите съставящи букви на матрицата на анализа е:

S ­ Strengths (силни страни);

W - Weaknesses (слаби страни);

О - Оpportunities (възможности);

Т ­ Threats (заплахи)

SWOT анализ е анализ на вътрешните силни и слаби страни на предприятието и анализ на външните възможности и заплахи. Както се вижда това е анализ на околната среда и вътрешнофирмен анализ.

От анализа трябва да се направят изводи и да се аргументират и формират управленски стратегии на равнище предприятие, бизнесравнище и на функционално равнище.

В зависимост от направените изводи в резултат от анализа на равнище предприятие може да се формира стратегия на растеж. Това предполага да се осъществи концентрация на производството, диверсификация, хоризонтална и вертикална интеграция или да се осъществят сливане, поглъщане, изграждане на съвместно предприятие, оптимизиране на качеството на продукцията.

Ако фирмата се ориентира към стратегия на стабилност, тя трябва да се стреми към лидерство в дадената стопанска дейност, да запази традиционните си пазари и да намали риска в икономическата и финансовата дейност.

При неблагоприятна външна и вътрешна среда може да се лансира стратегия на свиване. Това означава, че предприятието трябва да се ориентира към преструктуриране, към ликвидация на някои дейности и разпродажба на обособени части.

На бизнес равнище стратегиите са свързани с доусъвършенстване на стар продукт, на стар пазар, развитие на пазара, развитие на продукта, диверсификация, разходно лидерство и др.

На функционално равнище стратегиите са: маркетингова, производствена, финансова и др.

След анализа следващият етап е разработката на бизнес плана. Финансовият план е съставна част от бизнес плана.В него се обобщават в стойностен израз всички раздели на бизнес плана. Разглежда се като инструмент за управление на финансите.

Процесът на планирането на финансите е многопланов, многоетапен, организационен и информационен процес, в който участват всички звена на предприятието. При осъществяването на този процес голяма роля имат концепциите, критериите, решенията, предложенията, информацията, действията на конкурентите и др.

Във всяка една съвременна и добре поставена фирма се разработват:

  1. Пазарна стратегия разкриване на възможности за реализация на продукцията.
  2. Технико-технологична стратегия  внедряване на нововъведения (продукти, технологии, техника).
  3. Инвестиционна стратегия  извършване на ново строителство, модернизация и реконструкция.
  4. Производствена стратегия  усъвършенстване на асортимента и повишаване на качеството на продукцията и ефективността.
  5. Социална стратегия  развитие на фирмения персонал.
  6. Управленска стратегия  усъвършенстване на собствената система за управление.

Тези стратегии са в основата на изграждането на бизнес плана в т.ч. на финансовия план  плановия счетоводен баланс, плановия бюджет за приходите и разходите и плановия бюджет за движението на паричните средства.

Основата на бизнес плана, в това число и на финансовия план, това е производствената програма (плана за производството), себестойността и качеството на продукцията, печалбата.

Връзката между количеството на произвежданата продукция, нетните приходи от продажби, общите разходи е дадена в диаграмата на равновесието и ефекта на производствения лост (Глава, V, 5). Между себестойността, цената и качеството също има връзка. Тя може да се представи със следната диаграма (фиг. ХVII­1)

 

Разликата между цената и себестойността определя печалбата на производителя. При дадени пазарни условия определено качество осигурява максимална печалба (Кпмах). Вляво и вдясно от качеството Кпмах може да се намери двойката К’пi и К”пi, която осигурява еднаква печалба на производителя при две различни нива на качеството. Решението за избор между К’пi и К”пi се определя от пазарното търсене на изделието, наличието на конкуренция и финансови ресурси на предприятието2.

При наличието на финансови ресурси трябва да се предпочете нивото К”пi. Неговото достигане предполага използването на нови материали и модерни технологии, което гарантира перспективност и конкурентноспособност за по-дълъг период от време.

Както се вижда, качеството се разглежда в относителната координатна система на развитието на обществото. Това обстоятелство има значение при избора на подходи за постигане на желаното качество и определяне на потребностите в съответствие със степента на икономическото и културното развитие на обществото.

Показаните взаимовръзки и интерпретации имат важно значение за разработване на пазарната стратегия, плана за производството, себестойността и печалбата.

Всяка фирма съществува при определени пазарни условия. Пазарът се променя в зависимост от вкусовете, разбиранията на хората развитието на научно-техническия прогрес, доходите на населението, регионалните и световните тенденции. Следователно, пазарът е динамичен и променлив. Тази динамичност налага и съответна динамика в разработването на финансовия план на предприятието.

Обикновено финансовите планове се разработват за една година и за по-къси периоди. Те се състоят от проектобаланс на предприятието, план за приходите и разходите, план на паричния поток на приходите, разходите и чистия паричен поток и план за източниците и разпределението на финансовите средства. Планът за инвестициите е неразделна част от финансовия план. В обяснителната записка към финансовия план се интерпретират финансовите показатели.

За формирането на бюджетите за счетоводния баланс, за приходите и разходите и за движението на паричните потоци съществуват няколко подхода. Най-реалистичен е аналитичният подход, т.е. финансовото планиране се основава на разработените стратегии. Използването им дава възможност не само да се разработи аргументиран финансов план, но и по-точно да се формулират целите и мисията на фирмата.

Много по-бързо може да се състави финансов план чрез използване на линейнотрендови методи, като метода „процент от продажбите”, „метод на паричния бюджет” и др. Тези два метода подробно са разработени в книгата на Димитър Динев и Димитър Ненков „Финанси на съвременната фирма”, изд. ДДС, С., 1992 г., с. 231-236.

Линейнотрендовите методи опростяват начините за определяне на бъдещите приходи и разходи, счетоводния баланс и движението на паричните потоци. Но в замяна на това те са по-бързи и по-евтини.

Да се възприеме единият или другият подход, е въпрос на икономическа оценка и възможности на персонала за рационализиране на разработката на финансовия план на фирмата.

Прогнозите се съставят в дългосрочна перспектива, около 5 години. В тях се обосновават намеренията и възможностите за развитие на предприятието. Прогнозирането означава разработката на перспектива за изменение на финансовото състояние и рентабилност на предприятието. С плана се поставят задачи, които обезателно трябва да бъдат изпълнени, докато при прогнозите се правят само предвиждания на съответни изменения. Ето защо прогнозите винаги се правят вариантно. Обикновено се разработват три варианта: най-вероятен, песимистичен, оптимистичен.

За прогнозирането на финансите на предприятието има много методи. По съществени са:аналитични методи; методи на екстраполацията; икономико-математически и други методи.

Прогнозите трябва да се разработват по няколко метода, за да може този процес на предвиждане да бъде възможно най-точен и да разкрива вземането на рационални, гъвкави и екстремални решения. Всеки годишен финансов план се разработва на основата на прогнозата, а тя на свой ред се коригира с настъпилите реалности и се удължава с един период напред. Така се осъществява непрекъснатост както в планирането, така и в прогнозирането.

 

 

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG