Home Икономика Търговските банки

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Търговските банки ПДФ Печат Е-мейл

Търговските банки

Възникване на банк. операции и банк. дело

Със зараждането на 1те д-жави (преди около 3000г. пр.н.е.) в древ. Изток е било характерно в кач-вото на пари да се use особено важни и обществено значими пред­мети за потребл-е, т.е. стокови пари. Местата за съхранение на сток. пари се установяват в храмовете и в др. култови сгради. Заместването на сток. пари с метални се осъществява п/з дълъг истор. период, при това метал. пари запаз­ват стоковата си форма. При тези процеси парич. обращ-е започва да укрепва и his регулиране изисква бързата замя­на на 1 вид сток. пари с др. вид. Постепенно започва да се развива предоставянето на заеми с отсрочване на плащането. Формиралите се традиции на доверие към храмовете в древ­. Изток за съхраняване на парич. ср-ва и за осъществ. на парич. оборот се пренасят към древ. Гърция, древ. Рим, а по-късо и в средновек. Европа. Постепенно започва и упълномоща­в. на отделни лица да извършват парич. операции, да съх­раняват благор. метали и др. ценности. Във връзка с ус­ложняването и умножав. на тези и др. операции се засилва ролята и влиянието на тези лица. Те се превръщат във фин. посредници (банкери). Още тези 1ви банкери започнали да разбират, че натрупа­ните огромни парич. ср-ва, стоящи без движ-е, не са из­годни, че могат да се отдават за временно ползване, к/о ще до­веде до значит. изгоди. Заедно със заемните (кредитни) операции, постеп. се развива и воденето на с/ки за обслужването на вложителите. Пресмятанията се осъществ. с помощта на т.нар. трансферити, т.е. прехвърлянето на парич. ср-ва от 1 таблица (с/ка) по др. Всеки вложител е имал своя таблица с името си. Парич. ср-ва от таблицата на 1 вложител са прехвърляни по таблицата на др., като по този начин се формиат най-простите форми за безналични разплащ-я. Постеп. премахване на изключит. право на хра­мовете да осъществяват парич. операции в древ. държави започва от VII в. пр.н.е., когато се пристъпва и към сеченето на метал. пари. Стандартизирането и монетизирането на парич­. обращ-е стават изключит. привилегия на д-вата. Сеченето на пари стимулира разв-ето на търг. отнош-я м/у страните. В древ. Гърция, в края на V и нач. на IVв. пр.н.е. в повече от 30 града са действали трапезити (сарафи), като е съ­ществувала известна специализация в тяхната дейност. Едни тра­пезити са извършвали влогонабиране и плащания за с/ка на клиентите си, др. са давали заеми под залог, 3ти отчитали прих. и р-дите (полети), др. събирали парич. ср-ва (аподеки), контролирали верността на парич. операции (логисти), съдебно разрешавали ?си по неправилната отчет­ност и т.н. Дълго t с парич. операции се занимават преди V гър­ци или са били възлагани на роби (диспенсатори). Разширеното на по-късен етап влияние на търгов. къщи, обуславя усъвър­шенств. на посредническите и платежни операции, стимули­ра парич. натрупвания, като концентрацията на търгов. къщи е в основата на зараждането на банките.

Устойчива форма на орг-ята на парич. обращ-е и кредит. дейност в древ. Рим е предприемаческата дей-т на асоциациите. Лицата, к/о изпълнявали парич. опе­рации (аргентарии) създават асоциации, в к/о предприемач. риск се разпределя м/у V участници. Асоциациите са поемали задълж-я по събирането на държ. данъци, уреждали са плащания, осъществ. са операции по влогона­биране, продажба на С на публични търгове, извършвали са кредитни операции и др.

С разцвета на търговията и манифактур. п-во п/з IXв. в северните италиански градове (Венеция, Генуа, Флоренция, Милано, Сиена и др.), банк. дело постепенно за­почва да се развива.

През 1171г. във Венеция е създадена 1та банк. инс­титуция „Асоциация за кредитир. на морската търговия", к/о е наподобявала съврем. банки. Ик. разв-е на градовете в Италия довежда до възникването на гол. ТБ, като тази в Генуа п/з 1407г., в Сиена п/з 1472г. и др. П/з 1473г. са образувани 1те ломбардни бан­ки, к/о разрешават кредити с/у залог на бързо продаваеми вещи.

В Амстердам (Холандия) п/з 1609г. е създадена 1та разменна банка, к/о п/з 1681г. (когато започват да се секат 1те гулдени) е преобразувана в депозитна и преводна (жиро) банка, а осн. й задача се свежда да определя кач-вото на монетите за парич. оборот. П/з 1694г. е учредена Англ. банка, к/о п/з 1742г. се превръща в единен цен­тър за емисия на пари. Отделянето на емисион. дей-т от кредитирането в Англ. банка полага основите на парич. обръщ-е от съврем. тип, регулирано от ЦБ.

Същност на ТБ. Банките като специф. фирми произвеждат продукция, к/о съществено се различава от продукцията в материал. п-во. Те произвеждат не просто С, а С от особен род във вид на пари и платеж. ср-ва. Парите са възпроизводствена категория. Парите, пускани от банките като монопо­листи с/д общата маса на субектите от възпроизводството, обс­лужват както п-вото, така и разпред-ето, размяната и потребл-ето. Затова този продукт на банките е различен вид У с преобладаващо парич. х-ер.

Осн. продукт на банките в сферата на У е не п-вото на С, а предоставянето на кредити. Особе­ността на банк. кредит е, че той се предоставя не като някак­ва сума пари, а като заемен к-л. Това озн., че предоста­вените в заем парич. ср-ва, не просто трябва да извършат кръгооборота в стоп. дей-т на заемателя, но и трябва да се върнат в своята изходна точка банките, при това с нараства­не под формата на лихв. %, като част от новосъздадената ст-ст.

Банките работят преди V на основата на чужди пари, акумулирани на п-па на възвращаемостта, а фирмите осъ­ществ. дейността си, предимно със собств. ресурси. В бан­ките работи особен персонал, преди V служители, к/о се занимават със специф. труд, свързан с парич. операции, об­работка на цифри, информации, ик. анализи, орг-ята на отчетността, разплащ-ята м/у ф-мите и т.н.

Банките не са търговски, а специф. фирми, тъй като: 1.При търг. сделки има непосред. насрещно движ-е на ст-сти, а при кредит. сделки има едно­посочно (едностранно) движ-е на ст-сти (разреше­ният заем се връща, с/д като изтече договор. срок);

2.В търговията собствеността на С преминава от про­давача към купувача. При кредита това не се получава, тъй като заемната сума се прехвърля на заемополучат. за врем. ползване;

3.В търг. сфера се продава това, к/о принадлежи на продавача. При кредита това невинаги е така, тъй като банките в преобладаващите случаи продават това, к/о не им принадлежи, т.е. търгуват с чужди пари;

4.При търг. сделка продавачът получава от купувача цената на С. При кредита, банката кредитор получа­ва обратно не само сумата на отпуснатия кредит, но и при­раст във вид на лихва.

При разкриването на същността на банката от особена важ­ност е her х-ка като ик. институция. Това озн., че банките имат не само юрид. самостоятел­ност, но и това, че:

• банките, като самостоят. стоп. субекти имат мате­р. дей-т;

• дейността на банките е подчинена на дей-ето на общи­те и специф. ик. закони;

• банките работят не само със свои, но и с чужди пари;

• дейността на банките на микро- и макрор-ще се обус­лавя от ик. усл-я в съответ. страна.

Тези и др. черти на банките разкриват тяхното общоик. знач-е. Банките могат да се опр. като спе­циф. ф-ми или паричнокред. институции, к/о осъществ. парично, кредитно, капиталово и платежно посредничество ч/з налични и безналични форми.

Осн. п-пи, х-зиращи дейността на ТБ, могат да се сведат до следните:

1.Банк. дей-т може да се развива само в рамки­те на реалните ресурси. Това озн., че ТБ трябва да обезпечават не само количественото съот­нош-е м/у ресурсите си и кредит. влож-я, но и да осигуряват в съответствие с характерната специфика на банк. активи допълнителни ресурси.

2.ТБ трябва да организират дейността си в/у пълната ик. независимост, юри­д. самостоятелност и ик. отговор­ност за резултатите от дейността си. Ик. самостоят. на банките е свързана със свободата да се разпореждат със собств. и привлеч. ср-ва, със свободен избор на клиентите си и разпореждане с доходите, к/о остават с/д плащането на данъците.

3.3ят п-п произтича от 1те два и изисква вза­имоотнош-ята на ТБ с клиентите да се поставят на пз основа. При разрешав. на кредити ТБ трябва да се ръководят пре­ди V от пз критерии за доходност, риск и лик­видност.

4.Регулирането на дейността на ТБ трябва да се осъществ. само с косвени ик. методи, а не с административни и политич. ср-ва. Д-вата може и трябва да опр. „прави­лата на играта" ч/з пз ориентирано законодател­ство, без да се намесва пряко в оператив. дей-т на ТБ.

Осн.  функции, к/о банките изпълняват и са строго специфич­ни за тях са:

1ва ф-ция на банката е привличането (акумулир.) на парич. ср-ва за осъществяв. на дейностите й.

Тук нещата се свеждат не само до самия акт на привлич. на ресурси, а до обстоятелството, че акумулацията от банките има редица специф. особености като:

• банките привличат не толкова собствени, колкото времен­но своб. чужди парич. ср-ва;

• привлеч. ср-ва се използват не толкова за собстве­ни, а за задоволяв. на чужди потреб.;

•собствеността на привлеч. парич. ср-ва от банки­те си остава на кредиторите на банките, т.е. на техните кли­енти;

• привлич. на чужди парич. ср-ва от банките е 1 от осн. и особени дейности, за к/о е необходим лиценз.

2та ф-ция, к/о е в тясна връзка с 1та, е кре­дит. посредничество, т.е. предоставянето на своб. парич. ср-ва за временно ползване, при условие за връщане в опр. срок, с плащане на лихва на фирми, на д-вата и насел-ето.

3та ф-ция на банките е да съдействат за регулир. на парич. обращ-е. Банките са центрове, ч/з к/о се осъществ. платеж. оборот м/у многобр. стоп. субекти. Ч/з системата за плащания банките дават възмож­ност на клиентите си да извършват обращ-е на парич. си ср-ва и капитали.

4та ф-ция на банките е платеж. посредни­чество. Ч/з банките преминават плащанията м/у фирмите, орг-циите и насел-ето. В този смисъл банките са м/у клиентите и извършват плащания по тяхно нареждане, като пос­редници. Това е единият аспект на посредничеството на банките.

Същността, принципите и функциите на банките опре­делят тяхната роля за ик-ката. Под роля на банките трябва да се разбира тяхното предназнач-е, т.е. това, за к/о са възникнали, съществуват и се развиват. Ролята на банките е специф. и е насочена към ик-ката като цяло, независ. от това какви са банките-емисионни, търгов. или инвестиц.

Критерии за класифик-я на видовете ТБ.

В практиката Э гол. многообр. на ≠ видове ТБ, к/о в зависим. от прилагането на 1 или др. критерий, основно могат да бъдат класифиц. по следния начин:

1.Според формата на собственост: държавни; акционерни; частни; смесени; общински; кооперативни.

2.По мащабите на дейност и големината на осн. к-л ТБ биват: малки; средни; големи; банк. консорциуми; банк. групи - според ЗБ у нас и др.

У нас ТБ са обединени в 5 гр. по след­ния начин:

1ва гр. – вкл. банки с балансово число над 500 млн. лв. - Булбанк, Банка ДСК и ОББ

2ра гр. вкл. банки с баланс. число от 300 до 500 млн. лв. - Българска пощенска Банка, ТБ „Биохим", СЖ »Експресбанк" и др.

3та гр. са банки с баланс. число от 100 до 300 млн. лв. - Росексимбанк, Центр. кооперативна банка, Общинска банка, СИБанк и др.

4та гр. - това са банки с баланс. число до 100 млн. лв. - Юнионбанк, Насърчителна банка, ТБ „Алианц" и др.

5та гр. – вкл. клоновете на чужди банки в Б-я - Пиреос Банк, Афа Банк, ИНГ Банк, Ситибанк, Сосиете Жене-рал и др.

3.С/д териториал. обхват ТБ би­ват: местни; национални; м/унар.

М/унар. банки обслужват връзките на клиентите с ≠те страни.

4.В зависим. от отраслите, к/о обслужват, ТБ могат да бъдат: промишлени; селскостопански; нефтохимич.; транспортни и др.

5.С/д броя на разкритите банкови клонове ТБ могат да са: банки с развита клонова мрежа; банки без клонова мрежа.

6.С/д х-ра на извършваните банк. опера­ции ТБ са: универсални; специализирани.

Към универсал. ТБ се отнасят тези, к/о извършват широк кръг от операции и У на клиентите си. Универсал. банки имат възможности за оптимално разпред-е на риска, предлагат широка гама от банкови про­дукти, имат гол. бр. клиенти и др., к/о им дава възмож. да нямат съществени колебания в доходността си.

Към специализир. ТБ се отнасят:

1.Ипотечни банки - те предоставят дългоср. заеми с/у обезпечение ипотека (земя, сгради и др.).

2.Инвестиц. банки – осн. им функция е да пос­редничат на първич. пз на ЦК.

3.Ломбардни банки – специализир. са в разрешаването на заеми с/у залог на движими вещи.

4.Депозитно-спестовни банки - тяхното предназнач-е е да приемат депозити и влогове.

5.Депозитно-кредитни банки - те приемат депозити и влого­ве и разрешават кредити.

6.Кредит. кооперации - тяхната цел е да задоволяват пот­реб. от малки кредити на членове на кооперациите.

Законодателно регулиране на банк. дей­-т в Б-я

Към специалните закони, регулиращи дейността на ТБ у нас, е  Законът за банките. В него е посочено, че ТБ е АД, к/о извъ­ршва публично привличане на влогове и използва привле­чените парич. ср-ва за предостав. на кредити и за да инвестира за своя с/ка и на собств. риск.

Търг. сделки, к/о банките могат да извършват: са покупка на менителници и записи на заповед; сделки с чуждест­р. ср-ва за плащане и с благор. метали; приемане на ценности на депозит; сделки с ЦК; гаранционни сделки; извършване на операции по безкасови плащания и клиринг на че­кови с/ки на др. лица; покупки на вземания, произтичащи от доставка на С или предоставяне на У, и поемане на рис­ка от събирането на тези взем-я (факторинг); фин. ли­зинг; сделки с фин. фючърси и опции и инструменти, свър­зани с валут. курсове и лихв. %и; предоставяне на бан­к. касети; придобиване и упр-е на дялови участия; кон­султации на дружества относно капиталовата им стр-ра и др. сделки, определени от БНБ.

Банк. дей-т може да се извършва, след като е получе­на лицензия (разрешение) от БНБ.

В нашето законод-во се дава и опр-е на небанкова фин. институция. Такава е институц., на к/о осн. предмет на дей-т е свързан с извършването на 1 или повече от следните сделки: покупка на менителници и записи на заповед; фин. лизинг; придобив. и упр-е на дялови участия; сделки с чуждестр. ср-ва за плащане; консулта­ции на дружества относно капитал. им стр-ра, промиш­лена стратегия и свързаните с това ?си, както и консултации.

ЦБ осъществява надзора на консолидирана основа спрямо банки, банк. групи и фин. холдинги по реда на Закона за банките и нормат. актове, издадени за his прилагане.

Банк. група Э, когато 1 банка има дъщерни др-ва, т.е. обединение от банк. и небанк. фин. институции.

Фин. холдинг е налице, когато предприятие има банка за дъщерно др-во.

Упр-ето на TБ се извършва на принци­пите на АД, регламентирани в Търг. закон. Банките се управляват и представляват най-малко от 2­ма човека. Изискванията към Управит. съвет или Съвета на директорите на банките са: да имат висше образование с придо­бита образователно-квалификац. степен не по-ниска от ма­гистър; управителите на банките да са работили най-малко 5 год. на ръководна длъжност в банка или сравнимо с банка др-во; да не са осъждани; да не са съпрузи или роднини до 3та степен и др.

Във връзка със собств. к-л, V банка е длъжна да разполага по V време с капит. база (собств. к-л), чиито миним. размери, структура и съотнош-е с балансо­вите й активи и пасиви и задбалансови ангажименти се опр. от ЦБ с наредба съобразно кръга на извършвана­та банк. дейност. Миним. необходимият внесен к-л при учредяването на банка не може да бъде по-малък от 10 мил. лева.

С цел поддържането на добра ликвидност банките са задъл­жени да образуват фонд „Резервен". В него се отделя най-малко 1/5 от печалбата на банката след облаг. й с дължими­те данъци и преди изплащането на дивиденти, докато средствата на фонда достигнат 1.25 на сто от сбора на сумата на активите на баланса и задбаланс. ангажименти.

Освен това банките периодично оценяват кредитите и др. рискови активи, вкл. и задбаланс. си задължения, и формират провизии за покриването на рисковите загуби по кри­терии, определени от ЦБ.

С цел защита на интересите на клиентите и ↑нето на доверието към банките, от особена важност е да се пази банк. тайна. Тя задължава служителите на банката, контрол. ор­гани на банката, длъжностните лица в ЦБ, както и V др. лица, работещи в банка, да не разгласяват и да не ползват за лично или на семейството им облагодетелстване фак­ти и обстоятелства, к/о засягат авоарите, операциите по с/ките и влоговете на клиентите на банката.

Законът за банките регулира начините за съхраняв. и пре­доставяне на инфо от TБ; правилата за вътрешен контрол и годиш. счетоводно приключване; право­мощията на ЦБ при надзора на банк. дей-т; изискванията към квесторите; принудит. и добровол­на ликвидация; администр. наказат. разпоредби и др.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG