Home Икономика ДЪЛГОСРОЧНО ФИНАНСИРАНЕ С ОБИКНОВЕНИ И ПРИВИЛЕГИРОВАНИ АКЦИИ

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
ДЪЛГОСРОЧНО ФИНАНСИРАНЕ С ОБИКНОВЕНИ И ПРИВИЛЕГИРОВАНИ АКЦИИ ПДФ Печат Е-мейл

ДЪЛГОСРОЧНО ФИНАНСИРАНЕ С ОБИКНОВЕНИ И ПРИВИЛЕГИРОВАНИ АКЦИИ

1. Обикновените акции и техните особености

Влагането на пари в акции и облигации, т.е. във финансови инвестиции, е доходоносен начин за използване на парите във времето. Освен това акциите са привлекателни, защото носят дивиденти, осигуряват участие в управлението на корпорацията и разпределението на печалбата, имат и някои други предимства. Финансовите инвестиции се правят, за да се получи доход при определена сигурност (малък риск) и при висока ликвидност.

Акцията е документ за съсобственост на недвижимо, движимо и интелектуално имущество. Притежателят на акции има право да участва в управлението на активите, да получи процент от печалбата като дивидент и право на участие в ликвидационния дял т.е. да получи част от имуществото на дружеството, ако прекрати то дейността си. Всичките тези права на акционера са пропорционални на участието му в капитала.Освен това инвеститорът трябва да знае, че акциите са с неопределено дълъг срок на съществуване. Те могат да прекратят съществуването си при ликвидация на фирмата, при обратното им изкупуване (което е рядко явление) и при продажба на пазара. Акциите съществуват в три различни форми: капитал от обикновени акции; капитал от привилегировани акции и резерви. Независимо от формите на акции, притежателите им са носители на риска.

Обикновените акции имат номинална стойност, тя е изразена в левове. Това е тази стойност на акцията, с която притежателят є участва в капитала на дружеството. Върху номиналната стойност се изчисляват дивидентите. Останалите права на акционера зависят от сумата на акциите, които той притежава. Този, който издава акциите се нарича емитент. Броят на акциите, умножен по номиналната им стойност показва стойността на основния капитал. Акции издават акционерните дружества, ООД и командитните дружества с акции (КДА). Неограничено отговорните съдружници на КДА отговарят с цялото си имущество за задълженията на дружеството, докато ограничено отговорните съдружници (съдружници в ООД и акционерите) отговарят само до направените вноски. Номиналната стойност, макар и невинаги, е равна на емисионната стойност. Емисионна е тази стойност, която се предлага при набиране на капитала, т.е. това е цената на акциите на първичния пазар. Дружеството няма право да емитира акции с отстъпка. Емисионната стойност може да бъде равна или по-голяма от номиналната стойност на акцията. След емисията на акции за учредяване на фирмата могат да се правят и други емисии на акции и те могат да се предлагат за продажба по два начина: по номинална цена, равна на номиналната стойност и с ажио по цена, по-висока от номиналната стойност. Обикновено такива акции са предназначени за съществуващите вече акционери и тези емисии са известни като .емисия за правоимащия.. Това е така, защото всяка една акция е свързана и с резервния фонд на фирмата, а той е собственост на акционерите.

Повечето дружества имат само един вид обикновени акции. Но се срещат и два класа обикновени акции единият клас е предназначен за широката публика, а другият  за учредителите на публичното дружество. Еднаквостта в двата класа акции е в това, че се дава еднакво право за равно участие в разпределението на чистата печалба под формата на дивиденти и участие в ликвидационния дял на дружеството. Акциите на правоимащите от клас Б имат по-големи права при гласуването.

Балансова и ликвидационна стойност на обикновените акции. Тя се определя като от сумата на собствения капитал се извади номиналната стойност на привилегированите акции в обръщение и получената разлика се раздели на броя на намиращите се в обръщение обикновени акции. Балансовата стойност не винаги съответства на ликвидационната стойност, защото в много случаи акциите се продават по цени различни от балансовата им стойност, особено в случаите, когато продажбите са свързани с разходи. Обикновено балансовата стойност на земите, а така също и правата за разработка на полезните изкопаеми имат сравнително по-ниска стойност, отколко пазарната стойност. За такива фирми ликвидационната стойност може да бъде повисока от балансовата стойност.

Пазарна стойност на обикновените акции. Тя представлява текущата цена, реализирана на пазара (фондовата борса). За котировките на акциите, фондовите борси всеки ден публикуват информация, която е лекодостъпна. Пазарната стойност на акциите се различава от балансовата и ликвидационната стойност. Тя е функция на текущите, очакваните дивиденти на дадената корпорация, нейния просперитет, имидж на мениджърския екип, предлагането и търсенето на акции.

Притежателят на обикновени акции участва с определен дял в капитала на фирмата. Следователно акцията не е дълг, а притежателят є е собственик на фирмата. И като такъв той носи рисковете от стопанската дейност, но се ползва от облагите, които могат да се получат от добрата работа.

Пазарът на акции е първичен и вторичен. Първичен е когато те се предлагат за първи път и това се прави от емитента дружеството, което ги издава, или от упълномощен от него посредник. Това се прави при учредяване на дружеството или при пускане на нова емисия, за да увеличи капитала си. На вторичния пазар акциите се предлагат от собственика им, който се договаря за цената с купувача. Всъщност това е пазарната цена на акциите.

Според удостоверяване на собствеността върху акциите те биват налични и безналични. На свой ред наличните акции се класифицират като поименни и на приносител. Поименните акции са включени в книгата за акционерите. Акциите на приносител не се водят в тази книга и затова като се загубят не може да се докаже, че именно вие сте собственикът им.

Безналичните ценни книжа са тези, собствеността на които се установява чрез книгата за безналичните акции т.е. за тях не се издава хартиен документ. Регистрацията и сделките по тези ценни книжа се води от Централния депозитар. Тази институция обслужва търговията с акции и удостоверява, че дадени книжа наистина се притежават от някого. Институцията съхранява и регистрира акциите, като същевременно организира сетълмента по сделките (продаването на ценните книжа и плащането им), т.е. урежда взаимоотношенията между купувача и продавача. Членове на депозитара са инвестиционни посредници, инвестиционни дружества, приватизационни фондове, емитенти и др.

Обикновените акции се класифицират в две групи: създаващи капитал (реинвестиране в бизнеса) и създаващи доход във вид на дивиденти. Обикновено развиващите се предприятия използват акциите за създаване на капитал, а фирмите с минимални възможности за растеж разпределят печалбата под формата на дивиденти. Те представляват доход, който акционерът получава при разпределението на чистата печалба. Размерът на дивидентите зависи от чистата (нетната) печалба (след като са изплатени всички лихви, данъци, дългове, привилегировани акции и т.н.).

Когато едно акционерно дружество прекрати дейността си, акционерите имат право върху активите, останали след като дружеството е погасило всичките си задължения. При това положение може да има, но може и да няма какво да се разпределя.

От притежаваните обикновени акции може да се печели по два начина:

Единият начин е свързан с дивидентите. За оценките им се използва отношението печалба към акцията, т.е. печалба на една акция. Това отношение има значение, когато се сравни с действащия лихвен процент или при сравняването на една фирма с друга. Безспорно е, че ще се инвестира в онази фирма, при която печалбата на една акция е по-голяма. Ако печалбата на една акция от 100 лв. за една година е 20 лв., а лихвеният процент е 25, то е по-изгодно парите да се инвестират в банката, вместо да се купуват акции. Както се вижда, дивидентът е парично плащане най-често за сметка на печалбата, а понякога за сметка на капитала, в полза на акционерите. Дивидентите се изплащат от печалбата след данъчно облагане и след отчисляване на сумите по привилегированите акции. Акционерите плащат данък общ доход по закона за облагане на физическите и юридическите лица.

За да се платят дивидентите, е необходимо да има решение на общото събрание на акционерите, точно да е определена чистата печалба и среднопретегленият брой на акциите, който се определя така:

1000 акции     х     1 година         =     1 000

500 акции       х     ¾ година      =         375

800 акции       х     ½ година      =         400

Среднопретеглен брой на акциите     1 775.

Ако фирмата „РМ” има чиста печалба, определена за плащане на дивиденти в размер на 505 875 лв. и 1 775 акции по номинал 1000 лв., дивидентът на една акция е 285 лв.

(505 875 : 1 1175).

Другият начин за печелене е от цената на акциите. Акциите на проспериращата фирма се продават на по-висока цена от номиналната.

2. Цена на обикновените акции и цена на финансирането

Съотношението пазарна цена на акцията към печалбата на една акция (дивидентът) се използва като критерий за купуване на акции. По данни от горния пример и при положение, че пазарната цена на една акция е 1 150 лв., критерият за купуване на акции е 4,03 (1 150 : 285 = 4,03). Колкото е по-малко това съотношение, толкова по-изгодно е да се купуват акции. По такъв начин се прави избор на фирма, от която ще се купят акции. Следователно, лицата, закупили обикновени акции, очакват по-високи дивиденти и по-висока цена на акцията.

Закупуването на акции става днес, а доходите ще идват в бъдещи периоди. Ето защо, за да се получи цената на акциите, дивидентът следва да се дисконтира. Нормата на дисконтиране зависи от: 1) Цената на обикновените акции; 2) Очакваните дивиденти. Ако допуснем, че дивидентите нарастват равномерно ежегодно, то дивидентът след една година ще бъде

където:

Дl - е бъдещият дивидент след една година;

Дc - сегашният дивидент;

g ­средногодишен темп на прираста на дивидентите.

При това положение сегашната цена на една акция е

където:

Ц1 - е сегашната цена на една акция;

r­ алтернативна цена на капитала ( очаквана норма на възвръщаемост), дисконтова норма;

g ­ средногодишен темп на прираста на дивидентите.

Пример. Фирма „РМ” има емитирани обикновени акции с оферирана цена 1000 лв., а броят на акциите е 1 775. Печалбата за разпределение на акционерите е 505 875 лв. Норма­та на възвръщаемост е 30%. Анализът показва, че темпът на нарастване на дивидента (g) е 4%. Да се определи сегашната цена (Ц1) на една акция.

1. Сегашен дивидент 505 875 : 1 775 = 285 лв.

2. Бъдещ дивидент

3. Цената на 1 акция е

Както се вижда, сегашната цена на една акция зависи от очакваната норма на възвръщаемост ® и средногодишния темп на прираста на дивидентите (g). При по-добра работа на фирмата нараства печалбата, нарастват дивидентите, нараства и цената на обикновената акция. Всяка следваща це

на на акцията е по-голяма от текущата (Ц1−Ц0). Тази разлика е известна под наименованието капиталова печалба за първата година. При това положение съвкупната норма на възвръщаемост ­ r (съвкупната норма на дохода) се определя така:

където:

r -  е очакваната норма на доходност (норма на дисконтиране);

Д1 - изплатен дивидент на една акция след една година;

Ц0 - цена на акцията в началото на годината;

Ц1 - цена на акцията в края на годината;

g - темп на растеж.

Съотношението Д1: Ц0 представлява възвръщаемост на една акция, а (Ц10) : Ц0 g представлява темпът на растеж. Двете съотношения показват съвкупната норма на дохода. По данни от горния пример общата норма на възвръщаемост е

Съвкупната норма на дохода от една акция може да се определи и по следния начин:

Дивидентната възвръщаемост е Д1:Ц0 = 29,64% и капиталовата възвръщаемост (Ц10) : Ц0 = 14,0%. Ако ни е известен дивидентът в края на първата година и очакваната пазарна цена също в края на годината, то цената на акцията в началото на годината се определя чрез дисконтиране по формулата:

Ако се увеличи периодът на 2, 3, 4 и повече години за определяне на Ц0, то влиянието на капиталовата печалба се намалява и накрая изчезва, тъй като очакваните парични потоци се дисконтират с (1+r )n.

За дълъг период Цn се игнорира и сегашната цена на акциите (Ц0) е равна на очаквания поток от дивиденти

Ако се очаква, че дивидентът няма да нараства (Д1 2n=нулев разтеж), то Ц0 се изчислява така

От формулата се вижда, r = Д/Ц0, което означава, че нормата на дисконтиране е равна на дивидентната възвръщаемост. Ако дивидентите постоянно нарастват, то Ц0 се определя по формулата:

Равенството показва, че ако фирмата отделя повече средства от печалбата за инвестиции, дивидентът ще се увеличи и това ще доведе до по-висока цена на акцията. Но при заделянето на повече пари от печалбата за дивиденти и помалко за реинвестиране в производството, това ще доведе до намаляване на печалбата, следователно и до намаляване на растежа на дивидентите (g) и на цената на акцията.

Описаната технология е основата за определяне на цените на акциите. Но всеизвестно е, че цените зависят от предлагането и търсенето. При акциите тази зависимост се определя от финансовите резултати на дружеството, от имиджа на мениджърите и основните акционери, от очакванията за изплащане на дивиденти, от слуховете за покупка или продажба на големи количества акции и др. Както се вижда става въпрос за дивидентната политика на фирмата. Проблемите са каква част от печалбата да се разпредели между акционерите като дивидент и каква част да се реинвестира обратно във фирмата. От изложеното е ясно, че дивидентната политика е свързана с цената на акциите, с темповете на растеж и с определяне на стойността на фирмата.

Следователно трябва да се търси оптимален баланс между дивиденти и реинвестиране на печалбата с цел да се максимизира пазарната цена на акциите в дългосрочен план. Решаването на този проблем е най-същественото в дивидентната политика.

Изложеното дотук ни дава основание да преминем към определяне цената на финансирането с обикновени акции. За тази цел се използва следната формула:

където:

Цфоа - е цената на финансирането с нови обикновени акции;

Дс - сегашен дивидент;

Ц0 - офертна цена на една акция от новата емисия;

Раз - разходи по емисията, взети в процент спрямо оферираната цена на акцията;

g - средногодишен темп на растеж.

Разходите по емисията на нови обикновени акции не се вземат под внимание, ако те са издадени по-рано и разходите за тях са покрити в ранния период. В такива случаи за изчисляване цената на финансирането се използва горната формула, само че без разходите по емисията.

Цената на финансирането с обикновени акции, или с други думи казано, цената на акционерния капитал, зависи от много фактори и главно от риска, който е свързан с тази инвестиция и срока, за който се инвестират средствата. При висок риск цената на капитала или разходите на фирмата за капитала са високи и обратно, при малък риск и цената на капитала е по-малка. От гледна точка на инвеститорите при голям риск всеки ще иска и по-висока норма на дохода.

Нека да поясним казаното с един пример: Акционерно дружество „РМ” пуска нова емисия на обикновени акции. Цената на една акция е 1000 лв., а емисионните разходи са 5% от оферираната (предлаганата) цена. Дивидентът, който сега получават акциите, е 285 лв. за 1 акция. Средногодишният темп на прираста на дивидентите е 4%. Да се определят:

1. Цената на финансирането с емисия на нови обикновени акции (Цфоа);

2. Цената, която получават инвеститорите за предоставения капитал (Ци)

Изчисленията показват, че при увеличаване на цената на акциите пада цената на капитала и обратно  при намаляването на цената на акциите цената на капитала се увеличава. Ако в бъдеще се очаква средногодишният темп на прираста на дивидентите да нараства, това ще доведе до повишаване на пазарната цена на обикновените акции и оттук до намаляване на цената на финансирането. При обратни процеси цената на финансирането се увеличава. Ефективното развитие на икономиката е в центъра на рационалните решения за избор на източници и цени на финансирането.

3. Цена на финансиране с привилегировани акции

Привилегированите акции получават определен дивидент, докато обикновените  само ако реши това управителният съвет. При издаването на привилегированите акции обикновено се определя дивидент, по-висок от лихвения процент в дадения момент, за да се привлекат купувачи. Предимството на тези акции е и в това, че те са един постоянен източник на доходи и затова са добър избор за инвестиране на пари. За тях се дава твърд дивидент. Съгласно ТЗ те не могат да бъдат повече от половината на акционерния капитал. В някои дружества издаването на такива акции е ограничено.

При ликвидация привилегированите акции осигуряват дял в дружественото имущество. Всяко дружество, което, независимо по какви причини, излиза от бизнеса, най-напред изплаща в пълен размер номиналната стойност на привилегированата акция, а след това на обикновената.

Привилегированите, както и обикновените акции по принцип не подлежат на връщане. При по-особени обстоятелства и по изключение компанията може да изкупи по определени цени свои привилегировани акции.

Привилегированите акционери нямат право на глас в общото събрание на акционерите и не участват в избора на ръководни органи на компанията. Те дори не могат да бъдат и избирани в ръководните є органи. Обаче с ¾ мнозинство общото събрание на привилегированите акционери може да налага вето върху определени решения на фирмата. Обикновено ветото се използва, когато са застрашени интересите на привилегированите акционери.

Ако за определен период от време не се изплащат дивиденти на притежателите на привилегированите акции, в някои устави на акционерни фирми се допуска даването им на право на глас наред с обикновените акционери.

Има случаи, когато привилигированите акции имат право на глас. Но обикновено такива акции са с цена при емитирането по-висока от тази на обикновените акции.

Финансирането чрез привилегировани акции има помалко значение, отколкото използването за тази цел на обикновените акции и облигации.

Цената на привилегированите акции, които обикновено са с твърд фиксиран дивидент, се определя, като годишният дивидент се раздели на нормата на възвръщаемост, която предлагат алтернативните варианти на инвестиране (алтернативна цена на капитала), т.е. изчисленията са както при вечната рента. Например, ако привилегированата акция носи годишен дивидент от 300 лв., а нормата на възвръщаемост е 30%, то сегашната цена на една акция е 300 : 0,30 = 1 000 лв.

Това ни дава възможност да изчислим цената на финансиране с привилегировани акции. Изчисленията стават по формулата

където:

Цфnа - е цената на финансирането с привилегировани акции;

Ц0 - цена на една привилегирована акция;

Д - годишен дивидент, който носи една привилегирована акция;

Раз - разходи по емисията.

Пример. Цената на финансирането чрез привилегировани акции при условие годишен дивидент  300 лв., офертна цена на една акция 1000 лв. и разходи по емисията 5% е

Притежателят на привилегированата акция ще получи следната цена за предоставения капитал (300 : 1 000) .100 = 30%.

4. Собствено финансиране резервите, амортизацията и неразпределената печалба

Резервите представляват задържаният капитал, който остава в бизнеса и за него не се изплащат дивиденти на акционерите. Материята за резервния капитал е уредена в Търгавския закон (ТЗ) и Закона за кооперациите. В тези законодателни актове са посочени източниците за образуване на фонда и начините за неговото използване. Материята правно е уредена в чл. 246 на ТЗ и чл. 36 на Закона за кооперациите. Дружеството образува резервен фонд за сметка на част от печалбата и не може да надхвърли 1/10 част от капитала. Образуването на фонда става по решение на общото събрание на акционерите или съгласно посочени условия в устава. Средствата на фонд „Резервен” на кооперациите трябва да бъдат в размер не по-малък от 20% от сумата на дяловия капитал на кооперацията. Фонд „Резервен” се използва за покриване на годишната загуба от предходната година. Когато средствата от него надхвърлят 1/10 част от капитала на фирмите, тези средства могат да бъдат използвани за увеличаване на капитала (чл. 246, ал. 4 на ТЗ).

Най-добрият и безопасен начин за дългосрочно финансиране са парите, получени от дейността на фирмата  печалбата и от амортизационните отчисления. Този начин на финансиране показва, че фирмата работи добре и е печеливша. Набраните средства от неразпределената печалба и амортизациите не се разграничават и заедно се инвестират за увеличаване на активите на фирмата.

Амортизационните отчисления се правят всяка година в продължение на целия живот на дълготрайния материален актив. Те се начисляват равномерно за целия живот на актива или неравномерно и ускорено. Това е въпрос на възприетата амортизационна политика. Задачата е да се осигурят средства за възпроизводство на дълготрайните материални активи. Амортизационните отчисления се включват в производствените разходи, т.е. третират се като разходи за фирмата и в същото време чрез тях се образува паричен фонд за финансиране на инвестиционни проекти.

Процедурата при финансирането с печалбата изисква най-напред да се определи чистата (нетната) печалба. След това от нея се приспадат начислените дивиденти. Остатъкът се реинвестира във фирмата. Тази част също така е собственост на притежателите на акции или дялове. Но тя се заделя за разширяване и модернизиране на материално-техническата база с оглед в бъдеще богатството да нарасне и да се получат по-добри резултати. За тази част от нетната печалба на акционерите могат да се предложат нови обикновени акции. Финансирането чрез неразпределената печалба също си има цена. Това е цената на финансирането с обикновени акции. Тъй като това е повторно имитиране на акции, то разходите по емисията не се отчитат. Цената на финансирането с неразпределената печалба може да се изчисли по следната формула:

където:

Цнn - е цената на финансирането с неразпределената печалба;

Дс - сегашен размер на дивидента;

g - средногодишен темп на прираста на дивидентите;

Ц0 - сегашна цена на една акция.

За по-голяма яснота нека посочим следния пример: Да се определи цената на финансирането с неразпределената печалба при условие, че пазарният курс на една акция е 1000 лв., последните изплатени годишни дивиденти възлизат на 250 лв., а средногодишният темп на прираста на дивидентите възлиза на 3%.

Цената на това финансиране е

Фирмата трябва да прецени дали трябва да се ориентира към използване на неразпределената печалба за финансиране, или да потърси други финансови източници. Безспорно, финансирането за сметка на неразпределената печалба е по-изгодно, отколкото чрез финансирането при ново пускане (емисия) на обикновени акции. Това е така, защото се спестяват емисионни разходи. Пресметливият финансов мениджър обезателно трябва да съпостави цената на финансирането и с други възможни начини за получаване на капитал, т.е. следва да се изчисли цената на финансирането с привилегировани акции, облигации, банкови кредити и др.

Необходимо е да се отбележи, че е масова практика необходимият капитал да се получава от банковите институции под формата на краткосрочни и дългосрочни заеми. Но за същността на тези заеми ще стане дума малко по-късно. Пари могат да бъдат получени от продажбата на ненужни основни средства, залежали материали и стоки.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG