Home Икономика Регламентиране и надзор над международната банкова дейност

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Регламентиране и надзор над международната банкова дейност ПДФ Печат Е-мейл

Регламентиране и надзор над международната банкова дейност

1. Необходимост от надзор над международната банкова система

Необходимостта от международно регламентиране се появява в началото на 70-те години на ХХ век. На 10.09.1974 г. в рамките на Банката за международни плащания (БМП) в Базел председателите на централните банки на развитите страни взимат решение за подпомагане на националните си банки. Целта е по заобиколен начин функцията на кредитор от последна инстанция да покрие и операциите на банките на евровалутния пазар. Това решение обаче не може да се приведе в действие без наличието, на макар и минимален, контрол и надзор над международните банкови дейности.

Под ръководството на БМП се учредява Комитет върху банковия контрол. Той изпълнява три функции: първата е свързана с обмен на информация между правителствените органи; втората - с подобряването на процедурите по контрол, а третата – с изработването на минимално необходимите международни норми за провеждане на международна банкова дейност.

След 1975 г. усилията на Комитета намират израз в създаването на Базелски съюз, който е преразгледан през 1983 г. (след избухването на кризата на задлъжнялостта на развиващите се страни). “Базелският съюз” поставя въпроса за надзор над международната ликвидност и платежоспособността на международните финансови институции.

През 80-те години регулациите на националните финансови системи на развитите страни постепенно да се премахват, с което се цели повишаване на тяхната ефективност и гъвкавост. Националните финансови системи започват все повече да се влияят от свободно функциониращия евровалутен пазар. Увеличаването на суаповите операции на основата на лихвените проценти (или на валутите), чиято цел е да се избягнат различията в регламентирането и в данъчната политика между отделните държави, в крайна сметка води до отпадане на регулациите, което допринася за повишаване на  конкуренцията. Финансовата глобализация, породена от това развитие, изисква нов подход към регламентирането и надзора над многостранната банкова дейнос.

През 1988 г. Базелският комитет за банков контрол-комитет “Кук” (Cooke), публикува отчет за международната съгласуваност на нормите на измерване и адекватност на собствения капитал. Основната цел е противодействие на тенденцията към относително намаляване на собствения капитал на банките и предотвратяване на нелоялната конкуренция в банковия сектор.

След 1992 г. банките, присъстващи на международния пазар, трябва да съблюдават “отношение на платежоспособност” (ratio Cooke), което първоначално е определено на 8%.

2. Рискове, свързани с предоставянето на международни кредити

Познатите рискове при банковата търговия са: риск при активни и пасивни операции, риск от промяна на лихвените проценти и риск на ликвидност. Рискът от промяна на лихвения процент и на ликвидността се променят чрез навлизането на финансовите иновации и чрез титризация във финансовата сфера. Рискът от промяна на лихвените проценти намалява, защото банките прехвърлят на купувачите краткосрочни ценни книжа.

Предполага се, че рискът от ликвидност също спада поради навлизането на възобновяемите ценни книжа, което диверсифицира възможностите за получаване на финансиране от МНК. Независимо от това обаче на капиталовия пазар периодично възниква криза на ликвидност, когато даден инвеститор (или група от инвеститори) не може да получи финансиране чрез пласмента примерно на облигации, ако те са изхвърлени извън пазара (т.е. те са декласирани) и носят висок риск. Макар че се намалява рискът от активно-пасивните операции на банките в някаква степен поради засилването на посредническата им роля в процеса на пласиране на търгуемите ценни книжа, той се прехвърля и върху други участници в сделката. Същевременно нарастването на извънбалансовите операции на банките води до появата на риск от неплатежоспособност (дефолт) на техните клиенти.

Най-общо са познати следните рискове:

Ø Кредитен риск. Определя се при вероятност заемателят да не може да плати част от лихвените проценти или главницата (номиналната сума на кредита). Ето защо колкото е по-голям рискът, присъщ на заемателя, толкова по-висок ще бъде лихвеният процент по кредита. Поради малката възможност за получавеане на информация относно платежоспособността на клиентите американските банки предпочитат да работят само с първокласни заематели – големите корпорации. В някои случаи правителствата на чуждите държави могат да дават на банките гаранции за своевременното изплащане на кредита – например при неплатежоспособност на частни заематели, което повишава привлекателността на този кредит за чуждите кредитори.

Ø Риск при неплатежоспособност на държавата, получател на кредита Този риск произтича от особеностите на политическото решение в отделните държави и по-точно от отношението на правителството към чуждите кредити.

Ø Валутен риск. Свързан е с възможността за изменение на курса на една или друга парична единица, а също и с въвеждането на валутен контрол. Някои чужди кредити се оформят не в долари, а в местни валути. Поради това, когато курсът на тези валути спрямо долара спада, се намалява и изплащането на предоставения кредит. При положение, че местната валута се купува или продава на международните пазари, а срокът на погасяване на предоставения кредит е кратък, банката може да хеджира кредитната операция. Паричните единици на по-голямата част от развиващи се страни обаче не се търсят на международните пазари. Ето защо хеджирането на техните кредити е възможно само в редки случаи.

Друг аспект на валутния риск е валутният контрол. Той се използва доста често от правителствата на развиващите се страни като инструмент за контрол върху вътрешната парично-кредитна маса, но създава пречки при преместването на паричните средства зад граница и затруднява конвертирането на плащанията по кредити, оформени в долари. Като правило, ако дадена парична единица се купува или продава на международните валутни пазари, а балансът на международните плащания на страната се намира в равновесно състояние, валутният риск би бил незначителен. При положение, че държавата има хроничен дефицит в платежния си баланс, може да се въведе валутен контрол.

Банките отделят много средства за изработването на различни техники и методи за оценка на рисковете при предоставянето на международния кредит: Тези оценки се правят от кредитните отдели на банката и са много скъпи. Обект на анализ са макро, микро- и финансовата система на държавата.

Многостранното регламентиране на международните банкови операции се развива паралелно и с процеса на дерегламентиране на националните финансови системи, започнал от началото на 80-те години или дерегламентирането целеше да се повиши ефективността и гъвкавостта на тази система и да се даде тласък на финансовите иновации и технологичния прогрес.

Ø Циклични рискове. Главният фактор, предизвикващ редица потенциални рискове за финансовите институции и фирми, е продължителното неравновесие и спад в развитието на световната икономика. Понижението на цените на ценните книжа е един от основните показатели за настъпването на промени на международния капиталов пазар. Продължителният икономически спад води до намаление на цените на пазарите, които в предишен период са реализирали бурен растеж. Финансирането на търговията зависи от достъпа до финансовия пазар, което се превръща в нож с две остриета, защото при влошаващи се финансови условия инвеститорите търсят сигурни и бързоликвидни ценни книжа. Така по правило цените на заложените търговски ефекти спадат.

Застрахователните компании са най-засегнати от циклични фактори, защото, търгувайки с ценни книжа и формирайки инвестиционния си портфейл, те са зависими от спада в цената на капитала. Масираната продажба на ценни книжа от застрахователни компании е показател за участниците на пазара, че настъпва още по-нататъшно понижение на цените им. Обратно, преобладаването на консенсус относно бъдещото благоприятно икономическо развитие, обуславя подобряването на качеството на ценните книжа и респ. на печалбите на финансовите институции.

Продължителните периоди на икономически спад, съпроводени с ниски цени на ценните книжа, се отразява на финансовото състояние на банките независимо от факта, че то може да се влоши и на по-късен етап. Независимо от усилията на банките да преструктурират балансите си, отпуснатите и необслужените заеми на много компании остават високи в редица държави и продължават да потискат растежа и да подкопават доходите и печалбите на фирмите. Това на свой ред увеличава загубите на банките от предоставените кредити на търговията.

Отварянето на финансовите пазари и дерегламентирането имат и неблагоприятно влияние върху международните финансови отношения. Нарасналата нестабилност на международната финансова система, дължаща се на колебанията на лихвените проценти на капиталовите пазари и на цените на недвижимите активи, засяга разпределението на ресурсите в икономиката и отслабва позициите на финансовите институции в областта на активните и пасивните операции.

Периодичното избухване на валутно-финансови кризи, особено след 1987 г. показва, че международната финансовата система е нестабилна и на нея й е присъщ системичен риск, който не може да се регламентира от международното валутно-финансово регулиране. Той произтича и е свързан със самата система и поради това не може да се прехвърли или разпределя.

3. Правила за предпазване от рискове в банковата система

Правилата за предпазване от риск са отношения за управление на банковата дейност, позволяващи на международните банки и на другите финансови институции да оценяват рисковете, които поемат, и да ги ограничават. В миналото, когато съществуваха граници между отделните сегменти на финансовия пазар, всеки един от тях беше обект на регулиране. Появата на универсална банка и интернационализацията на финансовите дейности, както и нарасналата конкуренция обусловиха необходимостта от обновяване на критериите за оценка на банковата дейност.

Правилата за предпазване имат за цел да ограничат рисковете от промяна на лихвените проценти и на валутните курсове. Всяка финансова институция трябва да се съобразява с нормите на управление, за да се гарантира ликвидността и нейната платежоспособност към вложители и към други лица.

3.1. Видове правила за предпазване

Първото правило е отношението за поддържане на ликвидност. Ликвидните активи на финансовата институция трябва да се равняват на краткосрочните ресурси. Това означава, че краткосрочните кредити трябва да се покриват с подобни финансови ресурси. Стойността на актива и на пасива се изчислява чрез претеглено отношение, което съчетава различната степен на ликвидност на счетоводния баланс на банката.

Ø Отношението за собствен капитал и за постоянен финансов ресурс е свързано с дългосрочните капитали. Ресурсите със срок над пет години трябва да възлизат най-малко на 60% от дългосрочните заеми. Посочените отношения целят оздравяването на баланса на банката във връзка с ликвидността и възможностите за събиране на предоставените кредити.

Ø Отношението за разпределение на рисковете е свързано с правилото за покриване от рискове. Чистият собствен капитал трябва да е по-висок или равен на 5% от общите рискове. Рисковете са обект на сложно изчисление и те се класифицират в две групи. Първата е свързана с рисковете при балансовите операции, а втората с тези, които произтичат от извънбалансовите операции

През 1999 г. Базелският комитет публикува серия от предложения, които целят възприемането на диференциран подход към различните видове рискове в международните финансови отношения. През януари 2001 г. се въвеждат правила за оценка на кредитния риск, риска при банкови операции и риска от промяна на лихвените проценти. Оценката на кредитния риск зависи до голяма степен от повишаването на значението на националната система за преценяване на риска, основана върху общата стойност на портфейлите на банките.

Предложението за оценка на риска при банкови дейности се свежда до надзор и увеличаване на изискванията към фиксирания (изчислен от банките) и променливия капитал (който се индексира върху активите и комисионите на банките). Преодоляването на риска от промяна на лихвените проценти се предоставя на националните банкови системи, които сами трябва да определят таксите при капиталови операции.. Към края на 2001 г. се постига ново споразумение, основаващо се на изискването за покриване на собствен капитал до 8% (получило името ratio МакДонау-McDonough), което влиза в сила от 2004 г.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG