Joomla Software solutions Template

Payday loan

Международни финансови организации

26.1. Международен валутен фонд

Обща характеристика

Международният валутен фонд е създаден по препоръка на конференци­ята в Бретън Уудс като специализирана организация на ООН през 1945г .От 35 участници през 1945 г. броят на държавите членки към края на 1995 г. достига 179.

Според Устава на МВФ неговите це­ли са:

- да съдейства на международното сътрудничество чрез механизъм на взаимни консултации и взаимопо­мощ при международни парични въпроси;

- да допринася за стабилността на ва­лутните курсове и за избягване на конкурентната обезценка на наци­оналните валути;

- да стимулира многостранната сис­тема за разплащания при текущите операции и за премахване на валут­ните ограничения, затрудняващи международната търговия;

- да предоставя временно финансови ресурси на държавите членки, кои­то прилагат подходящи мерки на икономическата си политика, припокриване на дефицити по платеж­ните им баланси.

Всяка държава участва във фонда с квота (вноска), сумата от които е ос­новен източник на предоставяните кредити. Всяка държава внася 25 % от квотата си в СПТ (до 1976 г. в злато или в дола­ри), а останалите 75% - в своята местна валута. Първо за определяне на броя на гласовете, с които държавата участва при взимането на решения. Всяка държава притежава по 250 гласа, плюс по един глас за всеки 100 ООО СПТ от квотата си. Втората роля на вноската е при определяне на сумите на заемите по различните видове възможности, предоставяни от МВФ, всяка от които се обвързва в определено отношение към размера на квотата.

Решенията на МВФ в по-голямата си част се взимат с обикновено мнозин­ство. Втора част ("по-важните" реше­ния), например разходи на фонда, оп­ределянето на лихвения процент и др., се взимат с квалифицирано мнозинство от 70%. Най-важните решения, включ­ващи промяна на структурата и на У с­тава на МВФ, измененията в квотите, емисията на СПТ и др. подобни, се взи­мат с т. нар. висше мнозинство от 85% от гласовете. Последното условие оси­гурява право на вето за САЩ и за стра­ните от Европейския съюз като цяло.

26.1.1. Надзорна роля на МВФ

Надзорната роля на МВФ се основа­ва върху уставното положение, с което на фонда се възлага "да упражнява твърд надзор върху валутно курсовата на страните членки" и да „Определя специфични принципи за насочване на всички държави членки при провежда­нето на тази политика". При нормални ус­ловия всяка държава се изправя поняко­га пред дефицит в платежния си баланс, който в рамките на международната парична система може сравнително лесно да бъде финансиран. Когато оба­че дефицитът придобие хроничен("фундаментален") характер, неговото финансиране по обичайните междуна­родни канали не може да продължава дълго.

Той може да бъде отстра­нен чрез един от следните три начина или тяхното съчетаване. Първият е чрез намаляване на вътрешното търсене (ограничават се държавните разходи и/или се увеличават данъците), т. е. със средствата на разходо променящата по­литика. Вторият начин е девалвацията на местна валута, целяща ограничаване на разходите за внос (разходо пренасочваща политика). Третият начин за противодействие на хроничен дефи­цит по текущата сметка е въвеждането на търговски и валутни ограничения.

МВФ провежда своя надзор по две линии. Първата включва редовни (обикновено веднъж годишно) ддвустранни консултации с отделните държа­ви: които са известни като "консултации в рамките на чл.ІV". При тях се прави преглед на стопанското развитие и на икономическата политика на съ­ответната страна и на тяхното отраже­ние върху валутния курс и платежния баланс. През последното десетилетие обхватът на тези консултации включва и аспекти на структурната политика, а също регионалната, социалната и екологичната политика. Второто направление на надзорната роля на МВФ е в рамките на многостранни консултации, провеждани                два пъти годишно "Световен икономически  обзор, публикуван от МВФ.От 1985 г. МВФ започна да прилага и т. нар. разширен надзор. Той включва преценка на цялостната макроикономическа политика на държавата членка и на възможните резултати от прилаганите икономически програми за отстраняване на неравновесията в нейното стопанство.

26.1.2. Кредити и условия

Според замисъла при създаването му:

- Кредитната дейност на МВФ е предназна­чена да подпомага страните при отстраня­ване на дефицити по платежните им ба­ланси.

Когато дефицита има временен и обратим характер, краткосрочното финансово подпомагане от МВФ е достатъчно само по себе си.

Условност на кредитите, предоставяни от МВФ. Нейното съдържание се свежда до изискването държавата заемополуча­тел да поеме изрични задължения в ли­цето на конкретни мерки в икономи­ческата си политика, насочени към от­страняване на реалните и финансовите неравновесия в стопанството си в рам­ките на определен период.

Условността се проявява в това, че държавата кредитополучател приема програма, чието изпълнение се обвър­зва с използването на кредита.

Обвързването между използването на предоставения кредит и изпълнени­ето на правителствени програми тех­нически се постига посредством стендбай кредитиране и критерии за иконо­мическите промени.

До средата на 70-те години стенд бай споразуменията бяха практически единственият механизъм за получаване на кредити от МВФ. Но след установя­ването на плаващите валутни курсове смисълът и насочеността на кредитите от МВФ претърпяха определена промя­на. Ясно започнаха да се открояват та­кива причини за външни дефицити, които или са външни за отделната страна (например повишаването на цените на нефта), или имат дългосрочен структу­рен характер. . И в двата случая традиционният подход на МВФ, предпола­гащ краткосрочни и вътрешни причи­ни, довели до дефицита по платежния баланс, вече се оказа неподходящ.

С плаващите валутни курсове пре­дишната обвързаност на надзорната функция с девалвацията се обезсмисли, с нея и възловото значение на офици­алните резерви, а оттук - и проблемът за международната ликвидност в трак­товката му от 60-те години.

Ако използването на външно фи­нансиране е невъзможно или нежелано, то остава вариантът на плавaща обезценка на местните пари. Именно тук отново се появява надзорната роля

на МВФ, но вече с увеличен обхват и дълбочина.

Променените условия в междуна­родната парична система и новите предизвикателства пред икономичес­ката политика доведоха до сериозни изменения и в механизмите на кредит­ната дейност на МВФ. Една от насо­ките на приспособяване на МВФ към новите предизвикателства е появата и развитието на допълнителни и специални възможности за финансиране от МВФ.

26.1.3.Възможности за получаване на кредити и заеми от МВФ

Редовни възможности

Резервен транш. Всяка държава разполага с възможност да ползва вне­сената от нея 25-процентова част от квотата си в СПТ без формалности са­мо при деклариране на необходимост от покриване на дефицит в платежния баланс. Това ползване не е под формата на кредит, не се плащат лихви, няма и задължения за връщане. Поради тези причини неизползваната част от резер­вния транш се включва в официалните резерви на държавите.

Кредитни траншове. МВФ предос­тавя кредити на държавите членки под формата на траншове (части), общо че­тири, всеки от по 25% от вноската им. Първият кредитен транш се получава сравнително лесно при доказана нужда от финансиране на външен дефицит и не се обвързва сериозно с изисквания към икономическата политика.

Следващите три кредитни транша ("горни траншове") се предоставят на части, обвързват се с икономическа програма, съгласувана с МВФ, и мо­гат да се използват от съответната държава само при изпълнение на програмата. Предоставянето на таки­ва кредити се оформя по правило чрез споразумения за стенд бай кредит или чрез споразумения за разширено финансиране.

Споразуменията за стенд бай кре­дит по правило са за период от 12-18 месеца (но с възможност до 3 години), а кредитите по тях се предоставят за срок до 3-5 години. Ползването им се извършва по тримесечия в зависимост от постигнатите резултати на икономи­ческата политика в сравнение с догово­рените критерии. МВФ периодически проверява изпълнението на икономи­ческата програма. В случай че резулта­тите от стопанското развитие не са от­говорили на критериите в програмата, използването на поредната част от стенд бай кредита е възможно само след нови договорености между стра­ната и МВФ.

Разширеното финансиране се пре­доставя от МВФ за преодоляване на де­фицити по платежния баланс, причина за които са структурни неравновесия и ко­ито изискват по-продължителен период на икономическо приспособяване. Спо­разуменията за този вид кредити се сключват за 3 години (в изключителни случаи - до 4 години) и за суми, които са по-големи от споразуменията за стендбай кредитите. Годишният размер на кредита по двата вида редовно финанси­ране може да достигне до 100% от квотата на страната, а общо договорената сума за ползване на кредити по тях - до300% от квотата. Сроковете на кредитите по разширеното финансиране също са по-продължителни от тези по стенд бай кредита - 4,5-10 години.

Държава, която кандидатства за разширено финансиране, трябва да изгот­ви икономическа  програма, покриваща целия период на споразумението. Тя трябва да предоставя ежегодно подро­бен отчет за изпълнението на програ­мата, включващ и предвижданите мер­ки за следващите 12 месеца. Ползване­то и критериите са подобни на тези при стенд бай кредитите, въпреки че е въз­можна и полугодишна вместо триме­сечна периодизация.

Допълнително резервно улесне­ние. Това улеснение бе създадено през декември 1997 г. в рамките на цялост­ната система от мерки за противодейс­твие на финансовата криза, започнала през средата на същата година в Тай­ланд и разпространила се и в други далекоизточни държави като Корея, Ин­донезия и Малайзия. Неговата цел е да предоставя кредити на държави, които изпитват изключителни, но кратко­срочни затруднения при финансиране на дефицитите по платежните си баланси, предизвикани от внезапна и с потенциални разрушителни последици загуба на доверие от страна на финансовите паза­ри. За непосредствен белег на такава загуба се смята рязкото влошаване на капиталовия баланс, предизвикващо силна загуба на валутни резерви.

Предоставянето на средства по до­пълнителното резервно улеснение се обвързва с очаквания за прилагане на значителни мерки за приспособяване, водещи до подобряване на платежните позиции в кратък период. Изисква се и държавата кредито получател да си оси­гури съпровождащо финансиране и от други частни и официални източници. Кредитът се погасява в срок от година и половина след предоставянето на всеки транш, но Съветът на директо­рите на ВВФ може да удължава този срок с една година.

Специални възможности

Компенсационно и форсмажорно улеснение. Заемите по това улеснение се предоставят до общ размер от 95% от квотата на държавата и за срок до 5 г. Те са предназначени за страни, чийто платежен баланс се е влошил рязко под действието на непредвидени външни фактори: падане на експортни­те цени или увеличаване на вносните цени и на лихвените проценти на меж­дународния капиталов пазар. Получа­ването на конкретните заеми е обвър­зано с количествени показатели за кон­кретните причини, довели до потреб­ността от заемите.

Улеснение за финансиране на бу­ферни запаси. Заемите се предоста­вят за финансиране на вноските на дър­жавите в съществуващите междуна­родни стокови фондове, предназначени за регулиране на международните це­ни. Размерът им е ограничен до 35% от квотата, а срокът им е между 3 и 5 г. След 1984 г. не са предоставяни кредити по това улеснение.

Привилегировани улеснения

Финансиране на ускорено струк­турно приспособяване (ESAF) . Създадено през 1987 г., това улеснение бе разширено през 1994 г. По този начин то се превърна в основния източник, чрез който МВФ предоставя заеми на най-бедните страни, които имат хро­нични дефицити в платежните си ба­ланси. За разлика от останалите форми на финансиране, чийто източник са вноските на страните членки, заемите по ESAF се предоставят от специална доверителна сметка. Средствата по нея се внасят целево от държави - членки на МВФ (около 40 страни, половината от които са развиващи се). Разширява­нето на улеснението през 1994 г. донесе5 млрд. СПТ. Заедно с вече предоставе­ните 5,1 млрд. СПТ общият обем на ресурсите по това улеснение достига общо 10,1 млрд.

Размерът на догoворения заем за от­делна държава може да достигне до 190% от квотата и, в изключителни случаи - и до 225%.

Други финансови възможности на МВФ. за случаите, които не могат да бъдат посрещнати в рамките на същест­вуващите улеснения, фондът има въз­можност да финансира държавите член­ки с помощта на някои специални меха­низми. Към началото на 1998 г. те включваха механизма за спешно финан­сиране, подкрепата на валутни стабили­зационни фондове и спешна помощ.

Механизмът за спешно финансиране представлява процедурен ред, целящ да облекчи бързото действие на Изпълни­телния съвет на МВФ при одобряване на финансова помощ от фонда в случаи на непосредствена заплаха от финансо­ва криза в страна членка. Помощта се

отпуска незабавно, като размерът и обикновено не превишава 25% от внос­ката на страната. Условие за предоста­вяне на такава спешна помощ е страна­та да взаимодейства с фонда при търсе­нето на решения за проблемите с пла­тежния баланс. В повечето случаи след

предоставянето на такава помощ след­ва сключване на споразумение в рам­ките на редовните кредитни улеснения.

Традиционният подход на МВФ

Този подход при оценка на програми­те на правителствата дълго време бе съсредоточен върху отстраняване на причините, предизвикали външно не­равновесие (дефицита по баланса на те­кущата сметка). Вторият вид мерки включва отстра­няване на неравновесията, ограничава­щи експортния растеж, либерализация на ценовата система и повишаване на ефективността на правителствените разходи. Особено внимание се обръщана валутния курс и на лихвения процент, но вече не толкова като инструменти за ограничаване на вътрешното търсене, а преди всичко като фактори на вътреш­ните спестявания и инвестиции.

26.2.Световна банка

Под наименованието "Световна бан­ка" се обединяват няколко самостоятел­ни, но тясно свързани помежду си меж­дународни финансови организации. Во­деща сред тях е Международната банка за възстановяване и развитие (МБВР). През 1956 г. като неин първи филиал бе създадена Международната финансова корпорация (МФК). През 1960 г. послед­ва вторият филиал – Международната асоциация за развитие (МАР), а през1988 г. се появи и третият филиал на МБВР - Агенцията за многостранно га­рантиране на инвестициите (АМГИ).

Международна банка

за възстановяване и развитие

МБВР бе създадена едновременно с МВФ съгласно споразумението от Бре­тън Уудс. Официално тя започна да действа от края на 1945 г.

Основната цел на банката е да пре­доставя дългосрочни заеми и да гаран­тира такива заеми, както и чужде­странни инвестиции, с което да съдейс­тва за икономическия растеж в страни­те заемополучатели.

Финансовите източници на МБВР са собствените и средства и главно зае­маните от нея средства на международ­ния финансов пазар. Собствените сред­ства на банката се образуват от вноски­те на страните членки. В МБВР могат да членуват само държави, които вече са членове на МВФ. Вноската на всяка държава се определя в зависимост от квотата и в МВФ и се внася под форма­та на акционерно участие в банката. И тук относителният дял на това участие определя броя на гласовете на държа­вата при взимане на решения, но за раз­лика от МВФ не влияе върху възмож­ностите и да получава заеми. Друга раз­лика е, че само 10% от вноските се пра­вят в злато (СПТ) или в долари, а оста­налите 90% - в национална валута.

Основният източник за кредити­те, които предоставя МБВР, са заеми­те, които тя получава чрез емисия на облигации на основните международни финансови центрове. Това е и принцип­ната и разлика в сравнение с МВФ. До­като фондът има характер по-скоро на клуб, членовете на който обсъждат и съгласуват мерки в областта на между­народния финансов ред и имат право да бъдат подпомагани при временни за­труднения в посрещането на външните си плащания, банката действа като ти­пичен финансов посредник. Тъй като се ползва със статут на първокласен длъжник, тя получава облигационните си заеми при най-благоприятни усло­вия. Предоставяйки получените сред­ства на страните членки с минимална надбавка, банката им осигурява дъл­госрочно външно финансиране при ус­ловия, каквито тези държави едва ли биха получили самостоятелно на фи­нансовия пазар.

Заемите на МБВР обикновено се предоставят за срок до 20 години с пет­годишен гратисен период. До 1982 г. лихвите бяха фиксирани, а от средата на същата година те вече са плаващи, като се променят на 6 месеца в зависи­мост от лихвите на международния фи­нансов пазар. Към края на 1995 г. под­писаният капитал на МБВР е 115,7 млрд. долара, но от тях са внесени само 8,5 млрд.

Международна асоциация за развитие

Това е вторият по значение член на Световната банка. Със създаването на МАР през 1960 г. банката по същество започна да предоставя и помощи, наред с отпусканите от МБВР заеми. Въпреки че имат кредитна форма, заемите на МАР са МНОГО близко до помощите, тъй като срокът им е 50 години, а лихвата­ под 1% (комисионна такса от 0,75%). За разлика от МБВР МАР предлага сво­ите заеми само на най-бедните страни. Друга разлика е, че докато банката на­бира източниците си на международ­ния финансов пазар, асоциацията из­ползва за тази цел периодично получа­вани доброволни вноски от развитите държави и от богатите развиващи се страни.

При предоставянето на заемите си и двете организации прилагат едни и съ­щи критерии и изисквания към финан­сираните проекти; често спазването им се наблюдава и за двете организации от едни и същи чиновници.

Международна финансова корпорация

След създаването си през 1956 г. МФК също е предоставяла заеми, но за разлика от тези на МБВР заемите на МФК са насочвани предимно към ви­соко рентабилни проекти, при това без държавна гаранция, каквато е необхо­дима за заемите на МБВР. От 1961 г. МФК получи и непосредствено право да инвестира акционерен капитал в из­граждани или разширявани предприя­тия. С това нейната дейност придоби нова насоченост. Внасяйки до 35% от капитала, МФК упражнява каталити­чен ефект за привличането както на чуждестранни, така и на местни частни капитали. По правило корпорацията продава своя дял след стабилизиране на финансираното предприятие. Със своя­та дейност МФК се прояви като първия инструмент на Световната банка, насо­чен изцяло към подкрепа за развитието на частния сектор в страните членки.

Агенция за многостранно гарантиране на инвестиции

Основната цел на агенцията, в която към 1995 г. членуват 128 държави, е да стимулира разширяването на чужде­странните преки инвестиции в развива­щите се страни. Това тя прави чрез за­страховане на политически рискове, както и посредством предоставяне на

консултантски услуги на страните ­членки на Световната банка, за прив­личане на такива инвестиции.

Застраховките, предоставяни от агенцията, покриват срокове до 15 го­дини (рядко до 20). По принцип не е оп­ределена минимална сума на гаранти­раните инвестиции, но досегашната практика е максималната сума да не превишава 50 млн. долара за отделен проект.

Държавното застраховане на преки инвестиции в чужбина не е нова прак­тика. Още през 1948 г. в САЩ е било осигурено държавно застраховане на инвестициите на американски фирми в Западна Европа "срещу катастрофи". Сега в повечето развити държави, как­то и в някои развиващи се страни, съ­ществува подобен род държавно, а и частно застраховане. Но частните за­страховки на преките инвестиции в чужбина покриват само риска от екс­проприация, и то за срок до три години. Държавните гаранции, които обикно­вено ограничават дейността си само за инвеститори от своите страни, не по­криват някои видове инвестиции (нап­ример крупни добиващи и промишлени обекти, както и финансови институ­ции). Освен това трите най-крупни дър­жавни застрахователи (САЩ, Япония и Германия) ограничават гарантирането предимно за инвестиции в своите частина света. Това оставя непокрити с по­добна услуга значителни области с ог­ромни перспективи за преките чужде­странни инвестиции, каквито са Афри­ка и най-вече посткомунистическите страни.

АМГИ застрахова четири основни вида риск:

- ограничения върху валутните пре­води от чуждестранни инвестиции;

- експроприация;

- загуби от войни и граждански без­редици;

- нарушаване на договорните условия от приемащата държава.

Агенцията работи в тясно взаимо­действие с МФК и със създадената от последната през 1986 г. Консултантска служба за чуждестранни инвестиции. След началото на 90-те години АМГИ активизира дейността си и в приемащи­те страни. В 18 държави действат 21 консултантски проекта, а специални конференции за привличане на чужде­странни преки инвестиции са проведе­ни в Унгария, Гана, Пакистан и Ямай­ка. През 1994 г. агенцията е предоста­вила гаранции за 652 млн. долара ин­вестиции, от които в Източна Европа­ за 92 млн. (Словения - 50 млн., Чехия­32 млн., Румъния - 10 млн.).

Заеми и условия

Проектни заеми. Със създаването на МБВР се предполагаше, че основна­та 11 роля ще бъде "възстановяването", т. е. финансирането на проекти в разру­шените стопанства на държавите от За­падна Европа.

До средата на 80-те години Светов­ната банка чрез МБВР и МАР предос­тавяше заемите си изключително за финансиране на конкретни проекти и непосредствено на правителства, други официални организации и на държавни предприятия. В последния случай зае­мите трябва да бъдат държавно гаран­тирани. Тази "продържавна" насоче­ност отразяваше преобладаващите до това време виждания за начина, по кой­то трябва да бъде насочвано икономи­ческото развитие - под непосредстве­ното ръководство на държавата.

Заеми за структурно развитие. Пър­воначално преобладаваше представата за водещата роля на финансираните проекти и на техните показатели за по­добряване на характеристиките на ико­номическото развитие в страната зае­мополучател.

След средата на 70-те години на пре­ден план все повече започна да се от­кроява ролята на икономическата сре­да в държавата заемополучател за ефи­касността на проектите, финансирани от Световната банка. Все повече се налага убеж­дението, че добрият проект в една ло­ша икономика се оказва лош проект..

26.3. Тенденции и перспективи в дейността на МВФ и Световната банка

Ориентация към качеството

на икономическия растеж

Вече бе посочено, че МВФ във все по ­голяма степен поставя на преден план целта за стимулиране на стопанския рас­теж. При оценяването на мерките, насо­чени към стимулиране на икономичес­кия растеж, МВФ вече обръща сериоз­но внимание на характеристиките на този растеж. Съществуват различни на­чини, по които може да бъде постигнат стопанският растеж.

През 70-те години в редица разви­ващи се страни той бе постиган за смет­ка на големи заеми и инфлация. Това доведе до огромни дефицити в държав­ните бюджети и във външните плаща­ния и допринесе за кризата на дълговете през следващото десетилетие.

Друг компрометиран способ за постигане на икономически растеж е чрез протекционистични мерки за из­брани сектори на стопанството.

Познато е и постигането на крат­косрочен растеж за сметка на бързото разрушаване на природните ресурси и на околната среда.

Условията, с които МВФ обвързва предоставянето на своите кредити, са подчинени на представата за качествен растеж.