Joomla Software solutions Template

Payday loan

Методика на финансов анализ. Видове печалба. Финансова и капиталова структура. Финансов ливъридж (лост)

-Методите използвани за анализ на финансовото състояние са много. Използват се главно фундаменталните: Метод на сравнението - съпоставят се различни параметри на финансовото състояние на предприятието. Метод на групиране - определят се признаци по които се групират дадени стойности от информационния масив и те са подчинени на предварително определена логика. Балансовия метод - при него отклонението в 1 финансов параметър винаги намира отражение в друг и трябва да се проследи взаимната  връзка и балансираността.  Индексен метод - използва се за количествен индекс за скорост на развитие на дадени процеси. Факторен анализ – откроява действащите сили, които доминират в даден финансов процес. Интегрален анализ – интегриране и дезинтегриране на определени процеси и показатели. Корелационен анализ – изследва процесите които не са подложени на строги и еднозначни зависимости. Графичен метод – използва графики.

-От счетоводна гледна точка печалбата е: финансов резултат, счетоводна печалба (брутна), облагаема и балансова печалба. От гледна точка на държавата има: обичайна печалба и печалба на данъчни обекти. От гледна точка на собственика печалбата е разликата между средната норма на печалба и печалбата в съответното предприятие. От гледна точка на предприемача печалбата се формира като от брутната печалба се извадят данъците за държавата и дивидентите за собствениците. Според качествените характеристики има нормална печалба (цената на капитала за ТД), добавъчна печалба (ако приходите надвишът разходите). Според степента на разпределяне печалбата е балансова, облагаема и неразпределена (остатъчна).

-Капиталовата структура на предприятието изразява величините и съотношението на източниците за дългосрочно финансиране на ТД. Това са обикновенни и привилигировани акции, облигации, дългосрочни заеми. Финансовата структура изразява всички източници на финансиране на ТД независимо от техния срок и вид. Основен показател за капиталовата структура е коефициента дългосрочен капитал

D = D  + D

C    OS

D – дългосрочен дълг; OS – пазарна стойност на обикновенните акции; С – стойност на дългосрочно финансиране на ТД.

-С увеличаването на относителния дял на дълга нараства нормата на печалбата на собствения капитал, респективно печалбата падаща се на 1 акция. Въздействието на промените на относителния дял на дълга върху капитала на ТД  и върху нормата на доходност се наричат финансов ливъридж. Теоретична основа на различни варианти на стратегии за увеличаване на доходността на собствения капитал е Печалбата = rТА – iD

ТА – общи активи; r – рентабилността на общите активи; i – лих % на ползваните кредити; D – дълга на фирмата; ТА = Е + D : Е – собствения капитал; → G = Печалбата

Е

G =   D   . (r -i) + r

Е

Стратегиите за повишаване на доходността са: Финансова стратегия за увеличаване на дълга – тя се основава на привличане на чужд капитал и предполага добавъчна печалба. Тя е ефективна до определени граници. Те се определят от нарастване на задлъжнялостта над определени граници и влошаване на ликвидността. Финансова стратегия на понижаване на лих. %. Колкото по коректни платци сме и колкото по привлекателен е инвестиционния проект толкова лих. % е по-нисък. Маркетингова стратегия за повишаване на доходността. Има 2 варианта, които могат да се използват комбинирано. Екстензивен маркетинг – насочен към разширяване на пазарния дял. Това е продажба на 1 и също количество стоки и услуги на 1 и същи цени. Интензивния маркетинг е продажба на 1 и също количество стоки и услуги но на по-високи цени. Подновява се продукта и се повишава качеството. Продуктова стратегия за увеличаване на доходността. Има 2 варианта: 1-я увеличаване на ефективността на производството чрез понижаване на разходите за 1-ца изделие; 2-я увеличаване на ефективността чрез използване на по-малко количество активи за производство на 1 и също количество продукция. Стратегия на дивидентите – намаляването на изплащаните дивиденти увеличава реинвестираната печалба, така се увеличава рентабилността на собствения капитал.