Home Икономика Финансова система и финансова политика

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Финансова система и финансова политика ПДФ Печат Е-мейл

Финансова система и финансова политика

Финансовите отношения като парични потоци със специфична характеристика могат да се разглеждат като система с все по-нарастващо значение във  възпроизвоствения процес. Финансовата система осигурява инфраструктурата на функционирането на финансовия сектор. Финансовата система се разглежда в два аспекта - икономически и институционален.

Разгледана чрез икономическия аспект, финансовата система е съвкупност от финансови отношения, на базата на които се образуват съответните фондове и се преразпределя обществената продукция. Финансовата система се състои от две структурни звена - фискалн[1]и отношения, които са финансови отношения, изразяващи приходите и разходите на публично-правните дела и нефискални отношения, разглеждащи приходите и разходите на физическите и юридическите лица.

Фискалните финансови отношения включват: държавни приходи, държавни разходи, държавен бюджет, извънбюджетни парични фондове, приходи и разходи на местните бюджети.

Нефискалните финансови отношения включват: приходи и разходи на предприятията, банков кредит и спестовност, застраховане, социално осигуряване, лизинг, международни финанси, семейно-индивидуални финанси.

Според институционалния аспект финансовата система включва всички институции и учреждения, чрез които се осъществява управление на финансови отношения. Съществуват централизирани и децентрализирани финансови институции.

Централизирани финансови институции са Министерство на финансите, БНБ, Сметна палата. МФ е подчинено на правителството, БНБ - подчинена на парламента, Сметнта палата извършва контрол на бюджетните средства.

Децентрализираните институции са поделенията на МФ, БНБ, Сметната палата. Поделения на МФ са данъчни управления, данъчни бюра към местните съвети. Поделения на БНБ са търговски банки и финансово-брокерски къщи. Поделения на Сметната палата има във всички областни градове.

Финансовата политика е сърцевината на всяка икономическа и социална политика. В тесен смисъл на думата тя представлява постигането на по-висока ефективност в процеса на набирането, разпределението и разходването на финансовите ресурси, т.е. как, по какъв начин, чрез какви инструменти се осъществява това. В широк смисъл, финансовата политика определя начина за използване на финасите за постигане на икономическите и социални цели на обществото.

Финансовата политика се реализира на практика от две държавни институции: Министерство на финансите и БНБ. Общата финансова политика, поради факта че се осъществява от тези две звена, може да бъде разглеждана като парична финансова политика /осъществявана от БНБ/ и фискална (финансово-бюджетна) финансова политика /осъществявана от МФ/.

Паричната политика си служи със следните инструменти: определяне на дисконтовия процент; политика на задължителните минимални резерви; политика на открития пазар на ДЦК.

Фискалната политика използва инструментите: държавни разходи /пряк начин за въздействие върху пазара/; данъчна система; трансферни плащания.

Главната цел на общата финансова политика на държавата е повишаването на ефективността на икономиката като основа за подобряване качеството на живота.

По-важните принципни задачи в областта на политиката на публичните финанси са:

3                    изграждане и поддържане на уравновесен държавен бюджет;

3                    рационално и икономично използване на финансовите ресурси;

3                    поддържане на стабилността и покупателната способност на паричната единица;

3                    поддържане на цялостна финансова балансираност в икономиката и в отделни нейни звена и подсистеми;

3                    действия чрез финансовата политика за повишаване на икономическия растеж.

Конкретната финансова политика в България има за цел да съдейства за изграждането на адекватни на преходния период данъчни закони и данъчна политика; последователно прилагане на самофинансиране на стопанските организации и изключване на бюджетното субсидиране; ограничаване на бюджетния дефицит и стремеж към балансиране на бюджета; намаляване на вътрешния и външния държавен дълг; намаляване на инфлацията; създаване чрез бюджета на социални гаранции и сигурност за населението.

Финансовата политика може да бъде два типа според общите й характеристики:

3                    Кейнсианска финансова политика - характеризира се със силна държавна намеса за сметка на големи държавни разходи и високи данъци.

3                    Либерална финансова политика - ограничаване регулативните функции на държавата, намаляване на държавните разходи, намаляване на данъците.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG