Home Икономика Държавни разходи 4

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Държавни разходи 4 ПДФ Печат Е-мейл

Държавни разходи

1. Общо икономическо съдържание и класификация на държавните разходи

Финансовото въздействие върху икономическите и социалните процеси се осъщетвява по два начина - чрез приходната система и чрез разходната система на финансите.

Разходната система на финансите е съвкупност от елементи (отделните форми на държавните разходи), чрез които се осъществява преразпределението на националния доход в съответствие с целите и задачите на държавната политика.

Отначало учението за разходите и разходната система на финансите е било подценявано от финансовата наука. Тя се е занимавала само с приходната система. Причина за това е ограниченото виждане за ролята и мястото на държавата в икономиката. Чрез разходната система не се е предвиждало никакво въздействие върху икономическите и социалните процеси, затова и не се е изучавала. Но още през 19 век Вагнер формулира закона за увеличаване на държавната дейност и за повишаване на държавните разходи.

Най-добра представа за разходната политика на една страна дава величината на държавните разходи и тяхната структура. Относителният дял на държавните разходи (40 - 60%) предопределя и показва ролята и намесата на държавата в икономиката, в политиката, в социалния живот. Необходимостта от държавни разходи се свързва в началото с определени нужди на хората от сигурност, защита от външни нападения, духовно развитие, правораздаване и прочие, които непрекъснато се увеличават.

В съвременните условия все по-важно значение придобиват държавните разходи, насочени към регулиране на икономиката. Чрез тях правителствата се стремят да стимулират активността и да противодействат на неустойчивостта на цикличното развитие на пазарната икономика. Чрез държавните разходи се продължава и завършва разпределението, започнато с приходната система. Те са процес на потребление на събираните в държавния бюджет финансови ресурси. От тази гледна точка държавните разходи са категория главно на финансовото преразпределение. Чрез тях събраните в централизирания паричен фонд ресурси получават строго целево предназначение - инвестиции, култура, управление, технически прогрес, военно дело и пр. Следователно характеристиката на държавните разходи се свежда до:

1)               Част от БВП, която се разпределя от държавата според държавната политика.

2)               Тяхното предназначение е осигуряването на публични блага и задоволяването на обществените потребности.

3)               Инструмент за въздействие на държавата върху различни страни от дейността на обществото.

Ефективността на държавните разходи зависи не само от техния размер, но преди всичко от тяхната структура. Ако в дадена разходна система превес имат разходи по обслужване на дълга, управленски, военни разходи, то това е синдром за неефективна разходна структура и обратно - насочването на по-големите части от разходи към социалната инфраструктура, стимулирането на стопанската активност и ограничаването на бедността е показател за рационалност на разходната система.

Оценките и планирането на разходите на държавата става въз основа на различни класификации, които се правят на държавните разходи. Финансовата теория и практика е разработила различни класификации на основата, на които се разглеждат разходните системи.

Идеите на А. Смит слагат началото на първата класификация на държавните разходи. Той ги подразделя на продуктивни и непродуктивни. Сега държавните разходи се разделят на производителни, непреки производителни и непроизводителни разходи. Към производителните разходи се отнасят преките инвестиции за разширяване на производствената база и увеличаване на материалните активи. Непреките производителни разходи са държавните разходи, вложени в човешкия фактор. Непроизводителните разходи представляват консумативни разходи, които не увеличават националното богатство като административни и военни разходи, разходи по обслужване на дълга и други. Разграничаването на държавните разходи на производителни и непроизводителни е доста трудно  и условно, защото всеки разход, направен от държавата, има някакъв стопански ефект. От кейнсианска гледна точка всеки държавен разход е производителен, защото увеличава съвкупното търсене.

Втората класификация на държавните разходи ги подразделя на разходи за държавни покупки за стоки и услуги (85%) и трансферни плащания (15%). Държавните покупки обхващат разходите за стоки и услуги, необходими за обслужване на публичния сектор. Към тези разходи спадат разходите за работна заплата на държавните служители, стипендиите и лихвите по обслужване на дълга. Трансферните плащания са прехвърляне на доходи от държавния сектор към бизнес сектора или частни лица, от едни бюджетни звена към други или от едни параграфи към други. Конкретна представа ни дават субвенциите, дотациите и субсидиите. Субвенциите представляват целеви помощи за публични институции. Дотациите допълват общия недостиг на финансови средства, а субсидиите са целеви дотации. Особен вид трансферни разходи са трибутите, контрибуциите и репарациите. Трибути са плащания от политически зависими страни на своите покровители. Контрибуции са плащания към държавите победителки от победените страни. Репарациите съзникват след Първата световна война и са по-цивилизована форма на контрибуциите. Победените страни плащат за компенсиране на нанесените от тях щети.

Когато разходите се подразделят на държавни покупки и трансферни плащания, се следи за различното влияние на държавата чрез тези разходи върху икономиката. Чрез правителствените покупки държавата преразпределя ресурси от частното към общественото стопанство. В този случай намесата й в икономиката е значително по-голяма. Трансферните плащания имат друго значение - те не влияят за повишаване на общественото потребление за сметка на частното, а водят до преразпределяне на личното потребление между различните данъкоплатци и получатели на трансфери.

За управлението на държавните разходи важно значение има т.нар. административна класификация. Според нея разходите се делят на основата на държавните структури - министерства, ведомства. Тази класификация се изразява чрез т.нар. функционална класификация, която проследява насочването на държавните разходи към отделните дейности - държавна администрация, отбрана, икономическа и социална дейности и други. Функционалният аспект на държавните разходи дава възможност да се ощени стойността на държавната администрация и ефективността от денйостта й.

В нашата финансова литература се разглежда и класификация на държавните разходи според целите и предназначението им. Според нея разходите биват:

1)  разходи за националната икономика;

2)  разходи за социално осигуряване;

3)  разходи за образование;

4)  разходи за здравеопазване и физкултура;

5)  разходи за отбрана;

6)  разходи по държавните дългове;

7)  разходи за управление;

8)  разходи за външно-икономическа намеса.

Разходите биват още редовни и извънредни. Редовните разходи се повтарят ежегодно в приблизително еднакви размери, а извънредните не се повтарят и нямат еднакъв обем.

Разходите се подразделят и на вътрешни и външни. Вътрешните разходи обслужват вътрешната политика на страната, а външните разходи се правят при осъществяване на външната политика.

Посочените класификации имат теоретико-познавателно значение. Като класификация с операционно-практически цели се разглежда Единната разходна бюджетна класификация (ЕРБК).

Единната разходна бюджетна класификация се изготвя и се прилага за операционно-практически цели при планирането, разглеждането, утвърждаването и отчитането на държавния бюджет. Тя се утвърждава с нормативни документи, според които разходите се делят, както следва:

1)               По групи:

  • текущи разходи (издръжка на бюджетните организации) - у нас са 73,6% от държавните разходи (за 2000 г.);
  • капиталови разходи (инвестиционни разходи, чрез които се създават ДМА) - 6,7% от държавните разходи;

2)               По функции:

  • общо-държавни служби - 2,5% от брутния продукт;
  • отбрана и сигурност - 5,6% от БВП;
  • образование - 3,8% от БВП;
  • здравеопазване - 4,5% от БВП;
  • социално осигуряване и грижи - 14,8% от БВП;
  • други.

3)               По дейности - в този раздел са изброени над 90 вида дейности като се започне от Народното събрание и се стигне до Националния метеорологичен център.

4)               По раздели

5)               Комбинирано по раздели и дейности

6)               По стопанства - Министерства, Централни ведомства и др.

7)               По разходни параграфи - заплати, осигурителни вноски, стипендии и др.

Независимо от различните методики за групиране и измерване на държавните разходи, тяхното увеличение в абсолютен и относителен размер по отношение на БВП е реален факт. Главните причини за това нарастване са следните:

3                   Увеличаване ролята на държавата и институциите й в икономическия живот.

3                   Финансиране на научно-технически проекти.

3                   Неотклонно увеличаване на военните разходи, разходите за наука и образование и за развитие на инфраструктурата.

3                   Растящата урбанизация на населението обуславя необходимостта от значителни разходи за пътища, развитието на обществения транспорт, ВиК на големите градове, полиция, пожарна охрана и други.

3                   Поддържане качеството на околната среда.

3                   Стремеж да се смегчат последиците от нарастналото социално неравенство, да се ограничи бедността, да се подпомогнат безработните, инвалидите и пр.

Лавината от държавни разходи изисква спазването на определени принципи, върху които следва да се основават те, а именно:

3                   обществена полза - от всеки лев разход да се търси обществена полза;

3                   икономически принцип - постигане на максимален резултат с минимални разходи

3                   разсрочване на държавните разходи - ако това е възможно, държавните разходи трябва да се разсрочват в няколко последователни години;

3                   да не пречат на репродуктивните възможности на капитала.

2. Концепции за ролята на държавните разходи

Съществуват различни теории, които по един или друг начин обясняват ролята на държавните разходи.

Класическата теория, известна като концепцията за държавата потребител, се основава на идеите на либерализма и е за ограничаване на държавната намеса в икономиката и свеждането на държавните разходи до минимум. Тя изразява недоверие към държавните разходи, поради което иска да се правят икономии от тях. Държавните разходи се третират като необходимото зло и ето защо, колкото е възможно, трябва да се съкращават.

Модерната теория, наричана още Кейнсианска или концепция за държавата разпределител, има за основа разбирането, че от гледна точка на икономическата ефективност, държавната намеса е по-рационална от частната инициатива, особено по време на спад в производството и рецесия в икономиката. Тя разглежда държавните разходи като инструмент за преразпределяне. Увеличаването на държавните разходи създава условия за повишена ефективност на използваните национални ресурси. Ето защо тази концепция е за увеличаване на държавните разходи, даже това да става за сметка на бюджетен дефицит.

Неокласическата теория (концепция за порочните ефекти от растежа на държавните разходи) се базира на разбирането, че увеличаването на държавните разходи води до двоен негативен ефект върху икономиката, изразяващ от една страна в повишаване на държавния дълг, а от друга - в ограничаване възможностите на частните инвестиции и от тук в намаляване на производството, заетостта и инфлация, породена от големите държавни дългове. Основа за това е т.нар. “ефект на изместването”.

Концепция за обществените потребности, сериозен принос за развитието на която имат двамата български финансисти проф. Ал. Александров и проф. М. Русенов, се базира на схващането, че обществените потребности са в основата на държавните разходи и тъй като те имат историческа обоснованост и постоянно се увеличават, това води до непрекъснат ръст на държавните разходи. Държавата е длъжна да осигури за всеки гражданин задоволяването на определен минимум от потребности, който той не може да си позволи.

3. Държавни разходи и въздействието им върху икономическите и социалните процеси

Изразходването на държавни средства е подчинено винаги на конкретни цели и задачи - стимулиране, развитие, регулиране, управление и дестимулиране. Всички тези процеси дават съдържание на понятието “държавни финансово въздействие”, което представялава събирането на ресурси в държавния бюджет и тяхното разходване под формата на държавни разходи.

При всички случаи най-общо държавното финансово въздействие се изразява или в стимулирането на даден отрасъл, или в задържането му. Но в условията на децентрализирана икономика нещата стоят по-особено. Чрез държавните разходи също се въздейства върху определени цели, но ограничаването на финансирането не винаги означава задържане развитието на отрасъла. Спирането на финансирането за даден отрасъл може да означава, че той се самоиздържа и това не оказва влияние върху развитието му. В такъв случай държавното финансово въздействие трябва да се изразява чрез приходната система. По отношение на възпроизводството на работната сила, държавните разходи запазват своята задържаща и стимулираща роля и в условията на пазарна икономика. Следователно държавното финансово въздействие трябва да се търси в две насоки:

1)  въздействие върху производството;

2)  въздействие върху трудовите ресурси.

В условията на пазарна икономика въздействието върху производството е свързано най-вече с изграждането на нови производства и осигуряването на необходимите условия за тяхното съществуване.

По отношение за развитието на човешката личност, тя става основен обект на социалната политика и тук държавните разходи бележат най-висок ръст.

В условията на децентрализирана икономика се забелязва едно преструктуриране на държавните разходи. Това се изразява във факта, че фирмите сами трябва да осигуряват средства за иконоката, т.е. държавата трябва все по-малко да се ангажира с развитието на производството и акцентът да падне върху социалната политика, като вътре в социалната политика най-голям дял заемат разходи за образование и здравеопазване.

У нас, в условията на преход към пазарна икономика, все още социалната функция не е водеща. Като израз на икономическата функция на държавата, се запазват разходите й по създаването на нови производства и разходите за подпомагане на нерентабилни и губещи предприятия до тяхната приватизация.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG