Joomla Software solutions Template

Payday loan

Потребностите на хората биват два вида - лични и обще­ствени или публични. Първите се задоволяват на частно-пазарна основа, а вторите - на обществена или публична основа, те. чрез публичните финанси. "Между двете крайности на изцяло частни или изцяло обществени стоки (блага) съществуват множество смесени случаи.Публичните финанси се свеждат преди всичко до приходите^ разходите на държавата"¹, които намират своя синтезиран 'из]заз_в държавния бюджет. Ето защо те (публичните финанси), като централно звено на финансите и финансовата система като цяло, имат три основни структурни звена:

•  приходи на държавата и на автономните публичноправни тела~и

•  разходи на държавата и на автономните публичноправни тела."

Приходите и разходите намират своя синтез в държавния бюджет (и в извънбюджетните фондове - ИБФ).

Споменахме, че "учението за разходите на финансовото стопанство дълго време е било третирано мащенски от финансо­вата наука , в смисъл, че разходите на държавата са считани ка­то обект не на финансовата наука, а само на текущата политика. Впоследствие се заражда и оформя теорията за обществените (колективните) потребности, която напълно "легализира" дър­жавните разходи като елемент на финансите въобще и на публич­ните финанси в частност, като обект_или предмет на финансова­та наука.

2, Теория за публичната

Тео^ията_за публичните стоки (блага) има за своя методо-_логическа основа сходството или аналогията между държав­ното и частното стопанство, схващането за държавата като предприемач или фирма, макар да няма договорни (в икономи­ческия смисъл на думата) връзки между държавата и нейните граждани. Така например Бланкарт пише: "Както един голям пред­приемач, държавата мобилизира и влага (използва) производст­вени фактори, за да произведе публични блага като образование, полицейска защита, външна политика, отбрана и т.н."².

Някои съвременни автори третират държавата като моно­полистична фирма, а демокрацията като основна форма на собст­веност, която има разпръснат и непрехвърляем характер³. В съ­временните учебници по публични финанси (публична икономика, публичен икономикс) често се срещат изрази като: обществени мениджъри, пазарна и политическа конкуренция, предприе-мачество в политиката, политически пазар, пазар на закони и други подобни. Те са проява на опити и тенденция за поставяне функционирането на държавата, на държавното стопанство и публичните финанси на търговско-икономическа основа. За­лезът на кейнсианството и триумфът на неолиберализма активи­зира този стремеж и подсили тази тенденция.

Своеобразен изразна новия пазарен и икономически подход .за третиране  на държавното стопанство и публиличните финансии е теорията за публичните стоки и услуги или блага¹, на "която основа сеправи разграничение между фиск и публични

финанси, доколкото акцентът се поставя не върху фиска (както е било" в миналото), а върху въздействието от страна на публичния ректор относно алокацията на ресурсите, преразпределението на доходите и на стопанската активност.

От позициите на икономическия подход, респ. на неолиберизма, държавата се схваща и третира не в качеството си *на_ / политико-регулираща институция, а като субект на икономическа дейност, чрез която тя създава и предоставя на своите граждани специфични стоки и услуги (блага) - публични блага. В тази_

'връзка вместо за финанси все по-често се пише и говори за Ико^

"номика на публичния сектор (англ. РиЬПс Зес1ог Есопотюз или

'риЬПс Есопот1С5),4тод което се разбира "...икономически анализ, на държавната дейност, при която осигуряването на приходи и из­вършването на разходи е от централно значение"³. От позициите на икономиката на публичния сектор, на публичния икономикс,

"Данъците се третират не толкова като задължително-прину-дителен начин за акумулиране на финансови средства за из­дръжката (финансирането) на непроизводителни държавни институции (структури), а като форма на разходи по произ­водството на разнообразни публични блага, предоставяни от държавата на гражданите-данъкоплатци. С други думи казано, това, което върши държавата се разглежда като икономическа дейност, която трябва да осигури необходимите публични блага при минимални разходи (данъци) и максимален ефект (ползи) за гражданите. Нещо повече дори, търси се не само обществена­та, но и личната изгода на гражданина-данъкоплатец за ползване на публични или смесени блага.

Съвременната държава е не само посредник, но и участ­ник в пазарната икономика. Това прави държавното стопанство пресечна точка между икономика и политика, при което е налице опит и тенденция дори и политиката^а се разглежда от па­зарни позиции.

Икономическият принцип отдавна е възприет и лансират финансовата_наука като принцип, с който трябва да се съобразява бюджетно разходната   политика на държавата^. В рамки

на теорията за обществените потребности той е имал обаче повече формално звучене, отколкото реално практическо приложение. Именно реалното прилагане на този принцип е целта и съдържанието на теорията за публичните стоки и услуги (блага)" която е напълно адекватна на неолибералната доктрина.

Както частното, така и държавното, респективно публично-то^стопанство, произвежда специфични или публични блага  управление, отбрана, лична и социална сигурност, образование,  медицинско обслужване и пр. -които "продава" на своите граждани. Последните "купуват" и заплащат тези блага посредством плаща-~ ните от тях (в полза на държавата) данъци. На тази основа данъците се третират като цена на правителствените или публич­ните стоки и услуги или блага. Същността на въпроса, обаче, е" кои ще бъдат тези публични блага, които държавата ще предоставя на своите граждани "безплатно" и ще финансира тяхното "про­изводство" посредством събираните данъци и кои на пазарна ос­нова, т.е. срещу непосредствено заплащане? Чисти публични блага

Една част от публичните блага могат да се консумират само общо или ко­лективно Тяхното консумиране не може" да се индивидуализира" ^и персонифицира. Типични в това отношение са държавното управление, отбраната, сигурността. Те са чисти публични блага. Финансирането на тяхното "производство" може да стане" (^ става) на обща или колективна основа чрез данъците,   т.е. на не пазарна основа. Тук е трудно, дори невъзможно последователно да се приложи икономическият принцип, а се използва сис­темата и механизмът на^колективните решения, социалният или публичният избор, които имат политическа основа и ха­рактер. Като^хараетерни белези на публичните стоки и услуги (блага) обикновено се изтъкват:

1. В противоположност на свободния пазар, при тях дейст-^ , вува пр*инципът на неизключване на консуматорите (МсМаиз.-зеЬПеВЬагкей). Това ще рече, че всички без изключение индивиди,^ или граждани   на равноправна основа ползуват или "консумират" 'чисти публични стоки и услуги (блага), без да е налице възмож- _ ност или целесъобразност за изключването на едни или други от тях; при частния пазар е налице изключване чрез цената - един > може, друг не може да купи дадена стока,                                            I

27Несъпернмчество (М\с\г\\.ша\\Ш) - отделните индивиди потребяват ипи консумират чистите публичните стоки или услуги/ (блага) "без  взаимно да си пречат или вредят, макар че ползите иммогат да бъдат нееднакви"⁴. При частния пазар е налице съ­перничество или конкуренция.

3 Висок инвестиционен риск и дълъг период на въз-Еугъщаемост, което възпрепятства предлагането им чрез пазара _ Лгго например: изследователски проекти в областта нгГядрената е_нергегика, Космоса и др. подобни.

4^Външните ефекти от производството и потреблението^ над обществените стоки и услуги (блага) са изключително големи, следва да се отчитат и интернационализират.

5. Други автори изтъкват като основно свойство на публичните блага невъзможността и нецелесъобразността от ра­ционализиране на потреблението им и като пример дават на­ционалната отбрана и обществените паркове¹.

.Невъзможността и нецелесъобразността от рационализи­ране потреблението на публичните блага произтича както от из-' "тъкнатите им белези, така и от обстоятелството, че те:

• служат на висши или възвишени обществени или нацио­нални цели и интереси;                                                                     ~~

•  производството, разпределението и потреблението _им като правило се осъществява на непазарна основа;

•  финансирането им е за сметка на общите данъчни пос­тъпления.

Смята се, че предлагането и осигуряването на публич­ни блага може да стане и фактически остава по три начина, чрез" три канала или чрез използването на три възможности.

а)  от частни фирми (които се ръководят от мотиви за пе­чалба на търговсконкурсна основа) чрез възлагане на държавни поръчки;

б) от частни^доброволни сдружения, които се ръководят от хуманни и морални мотиви в своя избор и ~~""~

в)  от "специализирани държавни предприятия - агенти на държавата в^изпълнение на конкретни нейни цели и задачи.²

Тяхната дейност може да се изгради и функционира върху три различни основи за функционирането им: -. бюджетно финансиране;

-  на базата на нон-профит организация и

-   самофинансиране  върху  конкурентно-пазарна  основа или аналогично на частните предприятия и в конкуренция с тях³.

Известно е обаче, че за съвременния неолиберализъм третата възможност е изключена, втората - почти, защото стреме^ жът е тенденцията е бюджетното финансиране да се стеснява, като се въвеждат и прилагат пазарни и квазипазарни подходи "в публичния сектор,

Смесени стоки и Има обаче такива стоки и услуги, които не услуги (блага) "    са напълно или чисто обществени или публични и чието потребление може в определена степен да се индивидуализира или персонифицира. Те обик­новено се дефинират като смесени стоки и услуги (блага). Таки­ва" например са здравеопазването, образованието, социалното * осйгуряване~й~дрТ'От о^е^в^^пе^з.точк? е рационално и це-"" ]"л^ъ56разно_да5?*ос|^гуд1ява и поддържа социалната сигурност, а^ ^2_Iка_също колкото е възможно по-високо здравно и образовател-^^с^валйф11кацио^^но равнище на гражданите и нацията като цяло. .Това е основанието държавата да участвува непосредствено в ^гщоизводството" и предоставянето на посочените обществени .стоки и услуги/Доколкото може да се персонифицира потребле-нието на тези стоки и услуги, и доколкото е морално оправдано и икономически целесъобразно, при заплащането на тяхната стой- ^ ност или цена да участвуват и непосредствените им ползвателй / "или "потребители. Това по същество става посредством системата 7 на т.нар. потребителски такси. 1

Вм§с1о„,за_чисто обществени и смесени стоки и услуги,, ^блага) някои автори говорят за неделими и делими обществ.е,-_, ни стоки и услуги (блага)¹. Очевидно първите се финансират са% мо или изцяло за сметка на данъците, а вторите - за сметка на дат,. нъуите и на потребителските такси, т.е. смесените потребности се^ин^сират гю смесен или комбиниран начин.

Финансирането на смесените стоки и услуги фактичес-.ки се осъществява от три източника, а именно:

а) държавата, респективно бюджета;

б)^-потреб"йтелски такси, плащани от гражданите, непос­редствени ползватели на смесените блага и

в) бмзнес-фирмите на преференциално-данъчна основа,, т.е. средствата, кгоито те предоставят на организациите, произ­веждащи "смесени блага (образование, здравеопазване, социално осигуряване^ наука, култура, благотворителност и др.) обикновено "* се приспадат_от дохода им преди облагането му.

'Стру|<ту_р_ата^^а_ф_инансиране от посочените три източника __ за_отделните смесени блага е твърде различна. Така например" ..." субсидиите (които предоставя държавата   -   В.С.) могат да ва-риратв границите от 0 до 100 %"². Структурата на финансиране и_. ""делът на~държавата, от една страна и на индивидите, от друга Ътрана, се обуславя главно от това дали в смесените блага пре­обладава общественият или личният елемент или интерес, т.е. т. нар. вътрешни и външни ползи (interne nutzen  I externe nutzen).

Мериторични и демериторични блага Известният    американски    икономист-финансистТГроф. Р. Масгрейв счита, че' между чисто личните  (индивидуални) стоки и услуги (блага), от една страна и публичните блага, от дру­га страна, стоят не само смесените такива, но и т.нар. от него ме­риторични стоки или блага (МепЬпзспе Сй1ег). Според него те~ са свързани с интересите и ценностите на определени соци­ални общности. "Така например индивидите от дадена общест-~ вена група манифестират исторически опит или културни тради-~ *ции, върху която основа между тях възниква своеобразен съюз_ "*Гна базата на общи интереси и ценности).

{Тодобни интереси и ценности могат да станат повод и ос­нова за формирането на общи потребности, т.е. на потребности, крито индивидите като част от обществото се чувстват задължени' да подкрепят ... като обичайна индивидуална свобода за вземане" "йа решения"¹. Смята се, че "мериторичните стоки трябва да задо­воляват мериторични потребности; ето защо те биха могли да се дефинират като стоки, които имат намалено търсене от отделните, Траждани поради недостатъчни знания (а понякога и средства - В.^ _С.) от тяхна страна. В подобни случаи правителството следва да се намеси и да стимулира потреблението"² на мериторични блага (например социална програма за предоставяне безплатна храна" ~за най-бедните или програма за запазване културната идентич­ност на определена обществена група).

Обикновено се изтъква, че мериторичните стоки и услуги пораждат три основни проблема, които се изразяват в:

а)  нарушаване суверенитета на потребителите или консу­маторите, в резултат на което се накърняват и деформират инди-

. видуалните им права и преференции;

б)  провокиране на бюджетни разходи и усложняване на_ разпределителните отношения;

в)  идентифицирането на мериторичните потребности, до­колкото " ...те могат да съдържат съществени елементи на специ-" фични публични потребности."³ Макар да счита за неясно кои точно блага се отнасят към мериторичните , може да се каже, че те са форма на своеобразни обществени преференции, които се_пр_едоставят на опредеД "лени социални групи или общности и, доколкото имат задължитем лен характер.,, ограничават свободата на индивидуалните реше"-*! ния.                                                                                                          '

Мериторичните блага като правило се предлагат от дър­жавата и често пъти са свързани с принудителното им потребле-ние като задължителното образование например. "Ето защо - каз-^ва X. Кл. Ректенвалд "-'е спорно дали дадена социална група или един диктатор по-добре могат да знаят и да преценят от отделния индивид какво му е нужно и колко трябва да заплати за него. При това принудата мсже да бъде изкористена за обслужване на гру­пови или елитарни интереси, вместо да бъде в полза на публич­ността и да служи!на общите интереси."¹

.Д-самият Р. Масгрейа-пдедупреждава че "концепцията^^ ^мериторичните и демеритрричните стоки трябва да се приема ' д^щпйливс^защото може да послужи като основа и средство за ^установ"яване~на тоталитарни порядки ... тя може да наложи опре- у делени ограничения на конвенционалната доктрина за свободата ' _>на_ин₁диви₍ду^алните решения"².