Най-четените учебни материали
Най-новите учебни материали
SMS Login
За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)Данък върху наследствата |
Данък върху наследствата. С данък върху наследствата се облагат наследените по закон или по завещание имущества в страната или в чужбина на български граждани, както и имуществата в страната на чуждите граждани. Имуществата на лица без гражданство се облагат като имущества на български граждани, ако постоянното им местопребиваване е на територията на страната.Наследственото имущество включва притежаваните от наследодателя движими и недвижими вещи и права върху такива вещи, както и другите му имуществени права, вземания и задължения към момента на откриване на наследството, освен ако със закон е предвидено друго. Като наследствено се облага и имуществото, което се получава в случай на смърт на наследодателя непосредствено от трето лице въз основа на сключен от наследодателя договор. Данъкът върху наследството се заплаща от наследниците по закон или по завещание, както и от заветниците.Данък върху наследството не се заплаща от преживелия съпруг и от наследниците по права линия без ограничения.При откриване на наследство данъчно задължените лица по чл. 31 или техните законни представители са длъжни в срок от 6 месеца да подадат декларация в общината по последното местожителство на наследодателя, а ако последния е имал местожителство в чужбина - по местонахождението на по-голямата част от имуществото му в страната.За наследник или заветник, който не е съпруг, низходящ, родител, брат или сестра, 6-месечният срок от подаване на декларацията тече от узнаването, че наследството е открито.За имуществата на лица, обявени от съда за отсъстващи, декларацията се подава от лицата, които се явяват наследници на обявения за отсъстващ към момента на последното известие от него. В тези случаи 6-месечният срок за подаване на декларацията започва да тече от въвеждането във владение. Когато наследникът е лице, което е било заченато към момента на откриване на наследството и е живородено, срокът по ал. 1 за неговите законни представители започва да тече от деня на раждането му. Наследственото имущество, с изключение на освободеното от данък, се определя и оценява в левове към момента на откриване на наследството, както следва: 1. недвижимите имоти - по данъчна оценка съгласно приложение № 2; 2. чуждестранната валута и благородните метали - по централния курс на Българската народна банка; 3. ценните книжа - по пазарна стойност, а когато пазарната стойност не може да бъде определена без значителни разходи или затруднения, те се оценяват по номинал; 4. превозните средства - по застрахователна стойност; 5. останалите движими вещи и права - по пазарна стойност; 6. предприятия или дялови участия в търговските дружества или кооперации - по пазарната стойност, а когато определянето й изисква значителни разходи или затруднения - по счетоводните данни. Правата и задълженията на наследодателя, които не са установени по основание или размер, се декларират, но се оценяват и вземат предвид при определяне на облагаемата наследствена маса след установяването им по основание и размер. В тези случаи дължимият данък се преизчислява. От актива на облагаемата наследствена маса, определен по реда на чл. 33, се приспадат: 1. установените по основание и размер задължения на наследодателя към момента на откриване на наследството, ако срещу тези задължения не се придобива имущество, което е освободено от данък върху наследствата; не се приспадат задълженията към кредитора, вземанията на които към наследодателя са погасени по давност и не са изпълнени в 6-месечния срок по чл. 32; 2. правата и вземанията, които наследниците са прехвърлили в полза на държавата или общините по установения от закона ред в 6-месечния срок по чл. 32; 3. разноските за погребение в размер 1 000 лева; 4. предвидените в закона облекчения. Облагаемата наследствена маса се разделя на наследствени дялове, като за всеки наследник се определя дял по реда на Закона за наследството. Данъкът се определя поотделно за всеки наследник или заветник, както следва: 1. за братя и сестри и техните деца - 0,7 на сто за наследствен дял над 250 000 лв.; 2. за лица, извън посочените в т. 1 - 5 на сто за наследствен дял над 250 000 лв. Данъкът се определя и се съобщава на всеки наследник или заветник поотделно по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Освобождават се от данък: 1. имуществото на загиналите за Република България или при изпълнение на служебния си дълг, или при производствени аварии и природни бедствия; 2.имуществото, завещано на държавата, общините, Българския Червен кръст, законно регистрираните вероизповедания в страната, читалищата и другите юридически лица, които не са търговци с изключение на организациите с нестопанска цел, определени за извършване на дейност в частна полза.; 3. обикновената покъщнина; 4. дребният земеделски инвентар; 5. библиотеките и музикалните инструменти; 6. предметите на изкуството, автор на които е наследодателя, някой от наследниците или техен роднина по права линия без ограничение, а по съребрена - до четвърта степен; 7. неполучените пенсии на наследодателя; 8. имуществата в чужбина на български граждани, за които е платен данък върху наследството в съответната държава. Когато две лица са починали едновременно или непосредствено едно след друго и едното е наследник на другото, не се дължи данък за наследствения дял, придобит от починалия наследник. В случай, че наследодателят е придобил по наследство недвижимо имущество, в наследствената маса се включват 40 на сто от данъчната оценка на това имущество, ако то е придобито до 1 година преди смъртта му; 50 на сто, ако е придобито до 2 години преди смъртта му, и 60 на сто, ако е придобито до 3 години преди смъртта му. Данъкът се плаща в 2-месечен срок от връчване на съобщението. Когато се наследява предприятие на едноличен търговец, участие в събирателно дружество, дялове и акции, представляващи повече от 50 на сто от капитала на търговските дружества, дължимият данък може да бъде заплатен в срок до 1 година от откриване на наследството заедно със законната лихва, която започва да се начислява след изтичане на 2-месечния срок по ал. 1. Сумите по сметки на починали лица се изплащат на техните наследници след представяне на удостоверение от общината, че са посочени в декларацията за облагане с данък върху наследствата и данъкът е платен. Когато данъкът не е платен, той се удържа и се превежда по сметката на съответната данъчна служба в едномесечен срок от представянето на документ за размера на дължимия данък, а на наследниците се изплащат суми до размера на остатъка по сметката на наследодателя. 2.3. Данък при придобиване на имущества по дарение и по възмезден начин Обект на облагане с данък са имуществата, придобити по дарение, както и недвижимите имоти, ограничените вещни права върху тях и моторните превозни средства, придобити по възмезден начин. Подлежат на облагане с данък в размер на данък дарение и безвъзмездно придобитите по друг начин имущества, както и погасените чрез опрощаване задължения. Не се облагат с данък имуществата, придобити по дарение между роднини по права линия и между съпрузи. Данъкът се заплаща от приобретателя на имуществото по чл. 44, а при замяна - от лицето, което придобива имуществото с по-висока стойност, освен ако е уговорено друго. В случай, когато е уговорено, че данъкът се дължи от двете страни, те отговарят солидарно. Когато страните са се уговорили, че данъкът се дължи от прехвърлителя, другата страна е поръчител. Когато приобретателят на имуществото е в чужбина, данъчно задължен е прехвърлителят. Основа за определяне на данъка е оценката на имуществото в левове към момента на прехвърлянето. При дарение на имущество, както и в случаите по чл. 44, ал. 2 данъкът се начислява върху оценката на прехвърляното имущество в размер на: 0,7 на сто - при дарение между братя и сестри и техните деца; 5 на сто - при дарение между лица извън посочените в буква "б". При възмездно придобиване на имущество данъкът в размер 2 на сто върху оценката на прехвърляното имущество, а при замяна - върху оценката на имуществото с по-висока стойност. При делба на имущество, когато притежаваният преди делбата дял се уголемява, данъкът се начислява върху превишението. Освобождават се от данък: 1. придобитите имущества от: а) държавата и общините; българските здравни, образователни, културни и научни организации на бюджетна издръжка, както и домовете за социални грижи и домовете "Майка и дете"; в) Българският Червен кръст; г) национално представените организации на хора с увреждания и за хора с увреждания; д) фондовете за подпомагане на пострадали от природни бедствия и за опазване и възстановяване на исторически и културни паметници; 2. даренията за лечение на български граждани, както и на технически помощни средства за хора с увреждания; 3. даренията с хуманитарна цел на лица с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто и социално слаби граждани; 4. юридическите лица с нестопанска цел, регистрирани в централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел, за осъществяване на общественополезна дейност за получените и предоставените дарения; 6. имуществото, което е прехвърлено по безвъзмезден начин в изпълнение на задължение, произтичащо от закон; 7. даренията в полза на народните читалища; 8. придобитите имущества по реда на Закона за приватизация и следприватизационен контрол; 9. непаричните вноски в капитала на търговско дружество, кооперация или юридическо лице с нестопанска цел; 10. чуждите държави за придобиване на недвижими имоти - при условията на взаимност; 11. безвъзмездно предоставената помощ при условията и по реда на Закона за меценатството. Когато имуществото, получено по ал. 1, бъде прехвърлено на трети лица, несъбраният данък става дължим, ако се докаже, че прехвърлянето не е свързано с изпълнението на преките цели, за които е създадена съответната организация, посочена в ал. 1, или които са посочени като основание за освобождаване от данък.Данъкът се заплаща в общината по местонахождението на недвижимия имот, а в останалите случаи - по постоянния адрес, съответно по седалището на данъчно задълженото лице. Лицата, които нямат постоянен адрес, заплащат данъка по настоящия си адрес. Данъкът се заплаща при прехвърлянето на недвижимия имот, ограничените вещни права върху недвижим имот и моторните превозни средства. Съдиите, нотариусите, областните управители, кметовете на общините и други длъжностни лица извършват сделката или действието, с което се придобиват, учредяват, изменят или прекратяват вещни права, след като установят, че е платен данъкът по тази глава. Службите по вписванията в 7-дневен срок уведомяват съответната община за прехвърлените, учредените, изменените или прекратените вещни права върху недвижими имоти, а органите на Министерството на вътрешните работи и другите компетентни органи уведомяват в 7-дневен срок за регистрираните, отчислените и спрените от движение моторни превозни средства. 2.4. Данък върху превозните средства. С данък върху превозните средства се облагат: 1. превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България; 2. корабите, вписани в регистрите на българските пристанища; 3. въздухоплавателните средства, вписани в държавния регистър на Република България за гражданските въздухоплавателни средства. Данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства. Собствениците на превозни средства декларират пред общината по постоянния им адрес, съответно седалище, притежаваните от тях превозни средства в двумесечен срок от придобиването им. За превозните средства, които не са регистрирани за движение в страната, двумесечният срок започва да тече от датата на регистрацията им за движение. При придобиване на превозно средство по наследство декларацията се подава в срока по чл. 32. Когато собствениците на превозни средства нямат постоянен адрес, съответно седалище на територията на страната, декларации се подават пред общината по регистрация на превозното средство. Собствениците на превозни средства предявяват правото си на освобождаване от данък или за ползване на данъчно облекчение чрез данъчна декларация, която подават в срока по ал. 1. При спиране, съответно при пускане в движение, при кражба и унищожаване на превозно средство, декларация не се подава. Подадената декларация от един от съсобствениците ползва останалите съсобственици. Когато липсват данни за годината на производство на пътното превозно средство, за такава се приема годината на първата му регистрация.При подаване на декларацията по ал. 1 собственикът представя документ за платения данък при придобиването на декларираното превозно средство. За леки автомобили размерът на данъка се определя съобразно мощността на двигателя, коригиран с коефициент в зависимост от годината на производство, както следва: 1. (изм., ДВ, бр. 100 от 2005 г.) до 37 kW включително - по 0,34 лв. за 1 kW; 2. (изм., ДВ, бр. 100 от 2005 г.) над 37 kW до 55 kW включително - по 0,40 лв. за 1 kW; 3. (изм., ДВ, бр. 100 от 2005 г.) над 55 kW до 74 kW включително - по 0,54 лв. за 1 kW; 4. (изм., ДВ, бр. 100 от 2005 г.) над 74 kW до 110 kW включително - по 1,10 за 1 kW; 5. (изм., ДВ, бр. 100 от 2005 г.) над 110 kW - по 1,23 лв. за 1 kW. В зависимост от годината на производство данъкът се умножава с определени в закона коефициенти. За ремаркета на леки автомобили се заплаща следният данък: 1. товарно ремарке - 5 лв.; 2. къмпинг ремарке - 10 лв.; За мотопеди се заплаща данък 10 лв., а за мотоциклети, както следва: 1. до 125 куб.см включително - 12 лв.; 2. над 125 до 250 куб.см включително - 25 лв.; 3. над 250 до 350 куб.см включително - 35 лв.; 4. над 350 до 490 куб.см включително - 50 лв.; 5. над 490 до 750 куб.см включително - 75 лв.; 6. над 750 куб.см - 100 лв.; За триколка данъкът се определя от общото и тегло, а за автобуси данъкът се определя в зависимост от броя на местата за сядане: 1. до 22 места, вкл. мястото на водача - 50 лв.; 2. над 22 места, вкл. мястото на водача - 100 лв.; За товарен автомобил до 12 т технически допустима максимална маса се заплаща данък по 10 лв. за всеки започнат тон товароносимост. За седлови влекач и влекач за ремарке - в зависимост от допустимата максимална маса на състава от превозни средства, от броя на осите и вида на окачването на влекача, посочени в свидетелството за регистрация на влекача. За корабите, вписани в регистрите на малките кораби в българските пристанища и в регистрите на общините за корабите, плаващи по вътрешните води без контакт с Черно море и с река Дунав, без яхтите и скутерите, се събират по 1 лева за всеки започнат бруто тон. За корабите, без яхтите, скутерите, влекачите и тласкачите вписани в регистъра на големите кораби в българските пристанища, се събират по 1 лв. за всеки започнат бруто тон до 40 бруто тона включително и по 0,1 лева за всеки започнат бруто тон над 40 бруто тона. За един джет се заплаща данък 100 лева. За ветроходни и моторни яхти се заплаща данък по 20 лева за всеки започнат бруто тон. За скутери се заплаща данък по 2,70 лв. за киловат. За влекачи и тласкачи се заплаща данък по 0,14 лв. за киловат. За речни несамоходни плавателни съдове данъкът се определя по 0,5 лв. за тон максимална товароподемност. За гражданските въздухоплавателни средства се заплаща данък, както следва: за самолети в експлоатация с валиден сертификат за летателна годност и за вертолети са заплаща данък по 20 лв. за всеки започнат тон максимално излетно тегло; за параплан - 12 лв.за делтаплан - 12 лв.; за мотоделтаплан - 20 лв.; за свободен балон - 30 лв.; за планер - 25 лв. За превозните средства с мощност на двигателя до 74 kW вкл., снабдени с действащи катализаторни устройства, данъкът се заплаща с 50 на сто намаление. Данъкът се заплаща на две равни вноски в следните срокове: до 31 март и до 30 септември на годината, за която е дължим. На предплатилите за цялата година в първия срок се прави отстъпка от 5 на сто. За превозните средства, придобити или регистрирани за движение през текущата година, данъкът се плаща в двумесечен срок от датата на придобиването им, съответно на регистрацията им за движение, в размер 1/12 част от годишния данък за всеки месец до края на годината, включително месеца на придобиването, съответно на регистрацията им за движение. За унищожените или откраднатите превозни средства платеният данък се възстановява пропорционално на броя на пълните месеци до края на годината, считано от месеца на настъпване на събитието, след представяне на документ от съответния компетентен орган. Заплащането на данъка е условие за пускане в движение и за редовност при годишния технически преглед на превозното средство. Данъкът се внася в приход на бюджета на общината по постоянния адрес, съответно седалището на собственика, подал декларацията, а когато не е подадена такава и в случаите по чл. 54, ал. 2 - в приход на общината, в която е регистрирано превозното средство.
|