Joomla Software solutions Template

Payday loan

Банкови услуги – Дефиниране и особености на банковите услуги. Възможности за систематизация на банковите услуги.

Ако има някакво единство в становищата относно това „Какво всъщност прави една банка?",то се изразява в отговора "Тя произвежда и предлага специфични услуги." Впрочем в досегашното изложение се показва, че обикновено когато подобен въпрос застава на дневен ред , се отдава предпочитания на две обстоятелства - на т. нар. вътрешнобанкови и   вътрешнопроизводствени процеси и от друга страна - процесите по пласмента на услугите.

В по-старата литература банковата  услуга се определя като „всяко задоволяване потребността на клиентите, което става възможно благодарение дейността на банките.

В по-ново време, през 90-те, анализите се ограничават само с  констатацията, че под банкова услуга се разбира „всички предназначени за пласмент резултати от осъществените производствени дейности в банките”. На този фон услугите на банките се различават на три нива:

- типични банкови услуги - услугите по финансиране, услугите на паричните и капиталовите пазари.

- второстепенни банкови услуги - които допълват тези от първата група: депозитни сделки, управление на капитали и др.

- неутрални банкови услуги – застраховките, консултацията на предприятията и домакинствата, обработката на информацията за работни заплати, посредничеството при пътуване и уреждане на въпроси, свързано с недвижимото имущество на клиенти и т.н. Отстоявайки тезата, че банковите услуги са предназначени само за клиентите, някои икономисти ги определят като пазарни услуги и след това ги класифицират:

- услуги, създадени в(от) технико-opгaнизационната сфера на банковото производство, т.е. услуги в тесния смисъл на думата.

- услуги, създадени във(от) финансовия сектор на банката

- единични услуги, като покупка на валута или на ценни книги от определен вид.

- комплексни услуги, например различни възможности за влогове.

Особености на банковата услуга. Производство по поръчка или продукция на склад.

Дешифрирана малко по-конкретно тази дилема звучи така: "Могат ли банковите услуги да се натрупват и с тях да се създават някакви складови запаси?" 3а да изясним този въпрос е необходимо да се съобразим с обектната насоченост на клиентските интереси. От тази позиция можем да визираме услугите на кредитните институции на две страни. В първия случаи интересите са ориентирани към резултатите "на изхода”, а във втория към процесите, представляващи същинското банково производство.

По принцип изследването на резултатите води до констатацията, че услугите могат да се третират като „годни за складиране”. Например услугата на една транспортна фирма се свежда до промяна местоположението на товара и до колкото в рамките на определен период то остава непроменено, тя може да се счита за един съхранен резултат. Разгледан от подобна позиция резултатът от банковото производство също изглежда така. Извършеното плащане, например води до формиране на парични наличности по сметката. Те са своеобразни запаси, които могат да се трансформират в налични ликвидни активи. Но не само това. Някои автори достигат до извода, че дадените в офиса консултации на клиенти имат „не само учебен ефект, но се съхраняват в главата на получателя си. Когато обаче банковото производство ce приема от неговата процесна конфигурация, като комбинация от фактори, на преден план излиза противоположната теза: процесът по създаването на банковите услуги по принцип не предполага тяхното натрупване. Видяхме, че преди да произвежда, банката трябва да получи поръчка от своя клиент и на тази база да използва предоставените от него външни производствени фактори. Схващането. че банковото производство се характеризира преди всичко като производство "по поръчка", днес е доминирано. То обаче не бива да се абсолютизира.

Абстрактността на банковите услуги.

Тъй като в преобладаваща степен банковите услуги са лишени от материална субстанция, те биват определяни и като абстрактни. Това е типично качество и на услугите в останалите отрасли от третичния сектор. В банковия бранш обаче абстракцията като че ли е най-силно изразена. Абстрактната природа на банковите услуги е една от сериозните причини за негативизма към банките. Тези и много други въпроси, произтичащи от  разглеждания феномен намират приемлив отговор твърде късно. Абстрактността на услугата обаче е толкова условна доколкото банките притежават технологии и производствен инструментариум да демонстрират  резултата от своята дейност. Следователно зад извлеченията от салдата на сметката, което ни дава екрана на банкомата или за данните публикувани в борсовия бюлетин, остават скрити редица невидими „производствени процедури”. Те съчетават компетентността на служителите, производствените фактори и желанието с обслужваните клиенти да се поддържа тесен, близък и доверен контакт.

Контактите с клиентите и специализация на банкерите

Съвременните реалности на банковата сцена обаче променят, съществено представите за характера на взаимоотношенията по линията банка- клиент. На силна еволюция е подложено целеполагането в банките. В светлината на редица нови стратегически концепции идеята. за близката банка вече не е някакво пожелание, а се превръща в ежедневна практика. С други думи връзката с клиентелата вече е един поддаващ се на управление процес. Абстрактността и взаимната обвързаност характеризират банковите услуги още като специфичен производствен резултат, които се нуждае от изясняване, разбиране и уточняване на предназначението му. Самите контакти между банките и клиентите, при които става популяризирането на банковия пласмент, създават една възпроизвеждаща се система на доверителни отношения, толкова характерна за този сектор от предприемачеството.

Днес се налага екипното банкиране. Тази тенденция е пряко следствие от истъняването на банковата организация и активното делигиране на компетенции към специализираните екипи. Те обслужват различни групи клиенти.

Дефицитът на патентната защита

В банковото дело няма правна защита срещу копиране на услугите. Отсъстващата възможност продуктът и услугата да бъдат патентовани открива шансове за конкурентите да заимстват готови похвати на производството на пласмента, без това да създава славата им на имитатори. В резултат на имитациите се появяват т.нар. подражаващи стратегии. Липсата на патентноспособност обуславя по-нататък постепенния стремеж към иновации, а от тук възможното насищане на банковия пазар. В желанието си да ограничат имитацията и копирането на услугите си, банките се ориентират към производство и предлагане на пакети от продукти. Един пакет издържа по-дълго време на конкуренцията и по-трудно може да бъде копиран от друг финансов посредник. Добри резултати при защитата срещу копиране могат да се очакват и във връзка с изясняването на някои ниско рентабилни сделки и дейности от банките и тяхната предислокация към кооперирани партньори от сферата на финансовите услуги. Една друга, много често избирана спасителна алтернатива срещу опасността от копиране на банкови услуги е преходът към система за всеобщо финансово предлагане. То се осъществява под покрива на крупни организационни структури. Това, както подчертахме, са финансови холдинги от вертикален тип.

Многообразие на услугите и възможност за тяхното обособяване.

Според това как последните са сегментирани и какъв акцент се влага при удовлетворяване на техните потребности, банковите сделки и услуги получават различна характеристика. Това позволява те да бъдат идентифицирани от множество позиции.

През последните години широка известност получиха понятията „банкиране на дребно” и „банкиране на едро” (Retail and Wholesale banking).

Да започнем със сектора на дребното банкиране. Това понятие представя ориентираните към относително широк периметър сделки с частната клиентела, самостоятелно функциониращи търговци, малки фирми, по повод на които биват предлагани предимно стандартизирани, хомогенни, неизискващи значително изясняване и възможност за рационална обработка продукти и услуги. В дадената пo-гope дефиниция на дребното банкиране бяха посочени най-важните групи клиенти, за които то е предназначено. "Кого визира приоритетно, в качеството му на Retail-клиент, банковият служител на гишето или в бек-офиса - представители на първата или втората категория?" Обикновено се счита, че това са тъй наречените масови клиенти, към които се включват и тези, осъществяващи само епизодични контакти. Последните обаче не обосноват нито трайни интереси, нито такива потребности от предлагания асортимент. Един стандартизиран базисен продуктов пакет включва извлечения от сметки, получавани текущо от клиента, периодични салда, показващи заверяването и задължаването на сметките, платежни поръчки_, дебитни и кредитни авиза, записване по сметки, получени и теглени средства и др. В посока от клиента към банката произтича и следващата стъпка - типологизиране на банковите филиали, предлагащи услуги на дребно. Какво все пак е характерно за клиента, използващ услугите на дребното банкиране? Без претенции за изчерпателност, ще изтъкнем някои от най-важните му измерения:

- Демонстрация на високо разходно съзнание – опитите на банките да         натоварят клиентелата с такси и комисионни за извършени транзакции срещат критична оценка от клиента, фокусиращ вниманието си върху качеството на услугата.

- клиентьт фаворизира в нарастваща степен фaктopa "Bargain

shopping". Това, че той в даден, конкретно визиран момент получава

услуги от тази банка, съвсем не означава вечна привързаност към

същата.

- Част от индивидуалната клиентела вече е готова да заплати и по-

висока цена, ако насреща получава първокласни банкови услуги.

- През последните години готовността на част от индивидуалната и

малката фирмена клиентела да поеме върху себе си някои функции при

извършване на транзакции нараства.

Накратко и за услугата в сферата Wholesale banking - тe ca предназначени за т.нар. големи институционални  клиенти, многонационални компании и техните дъщерни фирми, банки, застрахователни дружества, пенсионни и инвестиционни фондове, държавни институции и частни инвеститори.

Какво очакват тези клиенти от своята банка: солидно международно присъствие и авторитет, високо развит продуктов и консултантски асортимент, компетентни и мобилни екипи от банкови служители,  дългогодишен опит в корпоративното банкиране, авангардни стандарти за качество.

Една възможна категоризация на банковите услуги за фирмени клиенти изглежда така:

1. Кредитно финансиране и финансиране на потребности от собствен капитал

- Традиционни пapични и гаранционни заеми

- аванси и ипотеки

-алтернативни и особени форми на финансиране.

-залози и поръчителства.

-емисии на акции и облигации

-експортно финансиране.

-проектно финансиране.

2.Търговия с валута и благородни метали

-традиционни и  нови

-риск-мениджмънт

- доверителни сделки

3.Управление на капитал

-търговия с ценни книжа

-управление на портфейли

-инвестиционни сметки

-формиране на инвестиционни фондове

-обслужване на небанкови и банкови институции

4.Консултантско банкиране

-сливания и поглъщания

-реструктуриране

-специално финансиране

-информационно осигуряване на бизнеса

-данъчни консултации

-управление на недвижимости

5. Разплащания

-с традиционни инструменти

-нови системи за разплащания

-електронно банкиране

-банкиране по интернет

-кеш мениджмънт и други.

Възможност за по–фино ограничаване на банковите услуги.

Ако се съобразим с локализацията на банковото предлагане и по точно - с относително обособени съставки, представляващи и съдържанието на финансовия  пазар, услугите ще се групират в рамките на два сектора:

- услуги в сферата на класическото търговско банкиране банкиране (Commercial banking)

- услуги, свързани  инвестиционното банкиране (Investment banking).

Обикновено под „Commercial banking” се разбера системата от активните и пасивните сделки на банките. Тези сделки, от гл.т. на легалната дефиниция на „банка”, са израз на компетенциите на банките „да привличат пари от публиката и да предоставят заеми за собствена сметка и на собствен риск”. В сегмента „търговска дейност” (Comercial Business) банките предприемат трансформации на краткосрочни вложения (спестовни влогове, срочни депозити, касови облигации и др.) в дългосрочни заеми. Тази им способност не датира толкова отдавна. Тя се дължи преди всичко на налагащия се във финансовата сфера процес „секюритизация” и на активния кредитен риск-мениджмънт.

Инвестиционното банкиране се свързва с банковите сделки на паричните и капиталовите пазари. Там кредитната институция предлага услуги за сметка на клиентите, но и за „себе си” (за собствена сметка). От няколко десетилетия националните пазари не са толкова атрактивни откъм изгодни условия за инвестиране и голяма част от инвестициите на паричния пазар са инициирани от чужди финансови посредници. Благодарение на това се обособиха най-важните европарични и еврокапиталови пазари: Лондон, Ню Йорк, Токио, Люксембург, Цюрих и др.

Втората „зона” на инвестиционното банкиране е капиталовият (еврокапиталовият) пазар. Благодарение на своето отдавнашно „присъствие” там водещите евробанки са си спечелили авторитета на „значителни пазарни играчи” и „маркет-мейкъри”. Сделките и услугите им са изключително разнообразни, а в последните години – твърде сложни и рисковани. Сред сегментите на капиталовия пазар с най-важно значение са първичния и вторичния пазар на ценни книжа. Те са много важни „източници” за рефинансиране. На първичния пазар банките участват като емитенти и пласьори на „нови” книжа. Те се търсят за финансиране на различни потребности – капиталови, потребителски, спекулативни и т.н.

В резултат на глобализацията и дерегулирането, „водещи” след себе си такива процеси като сливане, „поглъщане”, „реструктуриране” и др., благоприятни условия за активна банкова намеса се създават и на вторичните пазари за ценни книжа. Съществуват различни варианти на банкови услуги, свързани с транзакции на търгуеми борсови инструменти: заеми за публичноправни институции и правителства, акции и облигации, целият процес от производни (деривативни) инструменти (опции, фючърси и форуърди с валута, ценни книжа, благородни метали и др.), средно- и дългосрочни облигационни заеми (обединени под наименованието „Eurobond-заеми”) и т.н.

Третият сектор на инвестиционни услуги включва услуги на комисионна основа. Те съчетават консултантски с финансови елементи и се представят най-общо с наименованието „Mergers & Acquisitions (M&A)”. Това е термин, с който се представят сделките и услугите по сливания, „поемане” и „поглъщане” на предприятия. Днес този сектор се утвърждава като един агресивен сегмент от пазара на банковите услуги. Всяка кредитна институция, която желае да предлага услуги и продукти в тази сфера и, което е по-важно – я третира като „център на успеха”, трябва да има значително присъствие на водещите европазари и финансови центрове.

От нач. На 60-те год. на 20-ти век в банковата практика навлязоха услуги, които започнаха да се асоциират под общата рубрика „Управление на капитала и доверително банкиране” („Trust Banking”). Става дума, по-конкретно, за професионално управление на чуждите пари, при което клиентът упълномощава своята банка да взема различни инвестиционни решения.

Понятието „управление на капитала” се различава от определението за инвестиционно консултиране на клиентелата. Под „инвестиционно консултиране” се разбира консултиране на клиентите относно вложение на техни пари, при което обаче крайни решения за инвестиране взема не банката, а клиентът. Обикновено за този тип услуги не се плаща директно (сепаративно), а едва когато банката изпълнява (въз основа на клиентското решение)  една или друга транзакция на средства по сметка или открива определен вид депозит (влог).

Trust Banking са услуги, удовлетворяващи потребностите предимно на престижната, имущественосилна частна клиентела и фирмите.