Home Икономика ТЕОРИТИЧНИ ОСНОВИ НА ОПТИМИЗИРАНЕ НА КАПИТАЛОВАТА СТРУКТУРА

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
ТЕОРИТИЧНИ ОСНОВИ НА ОПТИМИЗИРАНЕ НА КАПИТАЛОВАТА СТРУКТУРА ПДФ Печат Е-мейл

ТЕОРИТИЧНИ ОСНОВИ НА ОПТИМИЗИРАНЕ НА КАПИТАЛОВАТА СТРУКТУРА

В процеса на своята дейност  всяка фирма взима огромен брой управленски решения. Решаването на един проблем, възникнал във фирмата, предполага и изисква целенасочено събиране, обработване и анализиране на данни с цел вземането на определено решение. Един от най-важните проблеми, който стои пред всяка фирма е как да оптимизира структурата на капиталите.

Капиталовата структура на едно предприятие се състои основно от нейните финансови капитали, Тя е изразител на финансовата стабилност на фирмата. Капиталовата структура (структурата на дългосрочните капитали) на фирмата, която е обект на изследване в настоящата дипломна работа, представлява съвкупност от съотношенията на отделните елементи на дългосрочните капитали, които след изплащане на цената на придобиването им, се използват за финансиране на инвестициите.

Всеки един бизнес има специфична структура на дългосрочните капитали.

Смята се, че анализираните техники за оптимизиране на капитала са надеждна основа за дейността на всеки мениджърски екип, имащ за цел да направи своята фирма рентабилна за по-дълъг период. За основа на изследването се приема тезата, че изследваната фирма „ИВЕКС” ООД – гр. Плевен оптимизира структурата на дългосрочните си капитали чрез развитието на ефекта на  финансовия ливъридж (лост), като активността на фирмата се финансира както със собствен капитал, така също и с дългосрочен заем. За да се въздейства върху пазарната оценка на фирмените акции, мениджърския екип разполага с три инструмента за анализ на процеса на оптимизиране на капиталовата структура, а именно:

-          използване на финансовия лийвъридж;

-          промени в потока на очакваните бъдещи дивиденти;

-          промени в изискванията към процента от възвращаемост от капитал.

Икономическите процеси в България изискват всяка фирма да разполага с определена величина капитали – дългосрочни и краткосрочни. Страната ни се придържа към общоприетите възгледи за финансова политика на САЩ и Западна Европа, според които цялата съвкупност от капиталите в пасива на баланса на фирмата формира финансовата структура, а самите дългосрочни капитали (собствен капитал + средносрочни и дългосрочни дългове) формират капиталовата структура на фирмата.

1. МЯСТО НА ДЪЛГОСРОЧНИТЕ КАПИТАЛИ ВЪВ ФИНАНСОВАТА СТРУКТУРА

За формирането на оптимална капиталова структура на фирмата значение има не само оптималния размер на дългосрочните капитали, но и съотношението в което се намират съставните му части – собствени капитали, дългосрочни и средносрочни заеми. Във връзка с това е целесъобразно да се съблюдават следните принципи:4

  • рисковете на фирмата се покриват със собствени капитали;
  • дългосрочните заеми предполагат дългосрочна платежоспособност на фирмата, зависеща от трайната възвращаемост на фирмата;
  • относителният дял на заеманите капитали в общата величина на дългосрочните капитали трябва да е съобразен със спецификата и особеностите на фирмената дейност, тъй като някои отраслови особености и различия в произвежданата продукция предполагат наличието на рискови елементи в дейността на фирмата.

В определени случаи много от фирмите в страната прибягват до банкови дългосрочни заеми с цел да се възстановят отклонени за инвестиции чисти оборотни капитали. За основен източник на ресурси за издължаване на дългосрочния заем се приемат очакваните печалби на фирмата, като при

4Адамов, В., Оптимизиране дългосрочните капитали на индустриалната фирма, В.Търново, АБАГАР, 1999 г., стр.53

недостиг на последните, заема може да се издължи като се прибегне до използване на амортизациите. Също така като източник на собствени капитали може да се разглежда и неразпределяемата печалба, като в случая, в световната практика се говори за „самофинансиране на растежа”.5 На тази основа може да се твърди, че дългосрочния заем на фирмата е своеобразна форма на бъдещо самофинансиране.

2. „ЦЕНА” НА ДЪЛГОСРОЧНИТЕ КАПИТАЛИ

2.1. Значение на „цената” на дългосрочните капитали за фирмата

Дългосрочните капитали на фирмата се мобилизират чрез емисия и продажба на обикновени акции, привилегировани акции и облигации (дългосрочни дългови ценни книжа). За всеки един бизнес важен въпрос е определянето на цената на тези капитали. Те по принцип се проявяват като разходи, които фирмата плаща, за да използва и управлява дългосрочните си капитали. „Цената” на капитала може да се дефинира като сума, равна на процента на възвращаемост от инвестиционните проекти в процеса на поддържането на пазарната цена на акциите. 6

„Цената” се определя чрез претегляне на по-ниската цена на дълга и по-високата цена на акционерния капитал. Без това понятие просто е немислимо изследването на капиталовата структура, а също така и оптимизирането на капиталовата структура на фирмата.

5 Адамов, В., Финанси на фирмата, В.Търново, АБАГАР, 1997 г., стр.549

6 Адамов, В., Оптимизиране дългосрочните капитали на индустриалната фирма, В.Търново, АБАГАР, 1999 г., стр.60

С определянето на цената на дългосрочните капитали са свързани:

  • всяко увеличение на богатството на фирмата, което изисква редуциране до минимум на разходите за придобиването и поддържането на капитала;
  • ефективността на капиталовите бюджетни решения, която изисква точно определяне на разходите по мобилизирането и използването на капитала;
  • рационалността на инвестиционните решения, които задължително трябва да се съобразяват с лизинга, привлечените и собствените капитали.

Капиталовата структура със своята политика определя целевите пропорции на различните видове дългосрочен капитал. Тези пропорции се установяват с цел да се сведе до минимум претеглената средна цена на капитала на фирмата. Фирмената цена на капитала трябва да отразява средната цена за различните източници на финансови капитали, които се използват, а не само на цената на собствения капитал,  тъй като захранванто на капитала на фирмата може да става както със собствен капитал, така и с дългосрочни дългове.

2.2. Базови понятия на средната претеглена цена на дългосрочните капитали

В съответствие с подготовката на условията за ползотворен анализ на дългосрочните капитали на фирмата, най-напред внимание заслужава т.нар. средна претеглена цена на капитала (Lu = WACC7)

Моделът ‘Претеглена цена на капитала” може да се дефинира като комплексна оценка на база дисконтиране на очаквани бъдещи нетни парични  потоци за всеки използван финансов ресурс, тогава ще съществуват пазарни стойности на всяко финансиране на фирмата.

7 WACC – Weighted Average Cost of Capital

При определянето на средната цена на капитала, трябва да се вземат под внимание някои основни компоненти и понятия като:

  • Съставът на капитала, който се определя от три елемента – собсвен капитал, мобилизиран чрез обикновените акции, от привилегировани акции и дълговете (заемите). Основните елементи на капиталовата структура и техните означения са особено необходими за определяне както на пределната цена на капитала, която може да се използва в капиталовия бюджет, така и  на комбинацията от видове капитал, която ще сведе до минимум общата цена на дългосрочния капитал и така ще повиши максимално стойността на фирмата
  • · Цената на фирмения дълг, като цената на дълга след приспадане на данъка Ld (1-t) е равна на цената на новото дългово финансиране, което взема  предвид възможността данъка да бъде намален с лихвата. Характерно е, че цената на дълга след данъка (Ld (1-t)), която се използва при изчисляването на средната претеглена цена на капитала е равна на лихвения процент на дълга, умножен с (1-t) , където t е данъчния размер на фирмата. 7 Освен лихвените плащания стойността на дълга би трябвало да включи различните добавки за първичния кредитор, обслужващата банка, посредника, което действа в посока на повишаване на стойността на дълга. При плаващ лихвен процент, базиран на LIBOR + инфлационната компонента + риск  е възможно допълнително оскъпяване на вече получения дълг при по-високи от първоначалните нива на инфлация. 8
  • Цената на капитала, мобилизиран чрез привилегировани акции. В съответствие  с утвърдените обозначения, в  трудовете по финансов мениджмънт цената на привилегированите акции (LRr)  е равна на дивидента от привилегированите акции (Dp), разделен на нетната емисия

7Адамов, В., Финанси на фирмата, В.Търново, АБАГАР, 1997, стр.384

8 Коларов, Н., Цит.Съч., стр.135

(Pn). От тук следва да се направи извод, че общата цена на привилегированите акции (LRr) , използван при изчисляването на претеглената цена на капитала е привилегирования дивидент (Dp), разделен на нетния приход от емитирането (Pn) или цената, която фирмата получава след приспадане на емисионните разходи. Общата цена на привилегированите акции се изразява чрез следната формула:

Dp

(1.1)                                                  LRr =

Pn

  • Цена на капитала, мобилизран чрез обикновени акции (Lr). Тя се определя от процента на възвращаемостта (рентабилността) от една обикновена акция, която се очаква от акционерите.

2.3. Методи за определяне цената на акционерния капитал (основния капитал)

Практически е възможно да се използват три метода за определяне цената на акционерния капитал

  • Моделът за оценяване на капиталовите активи;
  • Методът доход от облигации плюс рискова премия;
  • Методът на дисконтирания   паричен поток

Определянето на цената на капитала, мобилизиран чрез емисия и продажба на обикновени акции, според финансистите се подчинява на определени правила. Едно от тези правила е използването на известния във финансовата литература модел за оценка на капиталови активи. За тази цел е необходимо да се направят редица изчисления:

  • безрисковият процент Lf, взет предимно като лихва на безсрочна съкровищна менителница;
  • бета коефициентът (β) на акциите и използването му като индекс на акционерния пазарен риск;
  • очаквания процес на възвращаемост (Lc) от пазарния портфейл;
  • очаквания процент на възвращаемост на една обикновена акция , която е

(1.2)                                                       Lr = Lf + β(Lc – Lf)

Моделът за оценка на капиталовите активи дава възможност да се изчисли цената на капитала от една обикновена акция Lr на базата на безрисковия процент Lf, към който да се прибави рискова премия, равна на премията за една средна акция Lc – Lf , увеличена или намалена, за да отрази относителния риск на акцията, като се умножи с бета коефициента.

Използването на методът от доход от облигации плюс рискова премия се прилага при специални оценки. При него цената на акционерния капитал на фирмата се изчислява, като се прибави рискова премия от два до четири процента към лихвата на притежавания от фирмата дългосрочен дълг. За този метод се счита, че не може да даде напълно точна цена на акционерния капитал, тъй като рисковата премия е относителна величина, а оттам и Lr има относителен характер.

Третото правило, което се използва е технологията за дисконтиране на паричните потоци, която комбинира дивидента с процеса на растежа. Тази техника е за предпочитане, тъй като на тази база се изчислява не само стойността на акционерния капитал, но и поради обстоятелството, че използването на други методи има спомагателно значение и допълва метода на дисконтирането на паричните  потоци.

 

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG