Joomla Software solutions Template

Payday loan

Разлика между държавното и частното стопанство

Особеностите на държавното и частното стопанство твърде рано са схванати и разбрани. В частното стопанство ресурсите се осигуряват чрез влагането на труд и капитали в конкретна стопанска дейност, чието съчетано използване ще доведе до създаването на определени блага.

Държавата получава необходимите ресурси и блага по съвършено различен начин в сравнение с частното стопанство. Тя получава готови ресурси, които са произведени в частното стопанство и ги присвоява на задължително принудителна основа.

Ето защо националното стопанство се е разглеждало от класиците като съвкупност от частното и държавното. Те добре са разбрали , че държавата не е абстракция, а единна съвкупност от определени органи на държавна власт и управление, които функционират на публично правна основа. Те потребяват без да създават национален продукт.

Следователно произходът и развитието на понятието „финанси" сочи, че то плътно се свързва с държавата, с акумулирането на определена част от БВП и предоставянето му в нейното разпореждане, за финансирането на използваните от нея функции и задачи.

Първоначално се приема етакритичният¹ характер за ограничаване и обособяване на финансите от останалите парични отношения. За финанси се приемат онези парични отношения чиито субект е държавата и които имат задължителен характер.

Именно класиците на политическата икономия - Д. Рикардо и А .Смит отделиха финансите от общо икономическата теория и ги обособиха като самостоятелна наука..

Така класиците и А. Смит по-конкретно, формулирал ПРИНЦИПА за 1/10-та т.е. за предоставяне на държавното стопанство 10% от БВП. Той формулира и трите класически правила за финансово икономическата политика на държавата които се свеждат до:

1.У мерена стопанска дейност /от страна на държавата/ в смисъл, че стопанската дейност е естествено поле за проявление на частния капитал. Държавата може да се занимава с такава дейност само в умерени граници като

изграждане на пътища, пристанища, канали, инфраструктури обекти и съоръжения, които са капиталоемки и непривлекателни за частния капитал.

2.        Балансиран или бездифицитен бюджет

3.     Неутрална данъчна и финансова политика, т.е. финансова политика,
която няма да променя позициите на стопанските субекти, установени чрез
действието на „невидимата ръка", т.е. на свободните пазарни сили.

3. Еволюция на финансите

В основата на тази еволюция, която по същество е еволюция на икономическата теория и политика, стоят последиците от първата световна

¹ Етакритичен-разумен

функционират и да изпълняват възложените им обществени функции са необходими материални блага, средства които се получават по особен ред.

Именно изземването на част от БВП и предоставянето му на държавата за финансиране на изпълняваните от нея функции и задачи стои в генезиса на финансите.

1.2. Възникване и утвърждаване на понятието „Финанси"

Финансите като особена форма на взаимоотношения между държавата и нейните граждани са възникнали и функционират успоредно с възникването и функционирането на държавата. Понятието „финанси" което изразява съдържанието на тези взаимоотношения, се оформя едва през средните векове. Това означава че, финансите са съществували векове и хилядолетия без да бъдат дефинирани като такива.

Едни икономисти смятат, че понятието „финанси" произлиза от древно латинския глагол „финис" или „финар", а други - от средновековното съществително от латински произход „финансия" .

Глаголът „финис" т.е. приключване на нещо и по-конкретно приключване на парични сделки и операции. Следователно етимологията на думата „финанси" е свързана с парични сделки, парични потоци, парични плащания т.е. боравене с пари.

Интересно е да се подчертае, че понятието „финанси" през средновековието /XVI век/ е означавало измама, хитрост и зли помисли. Под „финанси" се е разбирало лихварство, спекула, парична измама.

Едва по-късно през XVII век думата „финанси" се употребява в смисъл на държавни приходи. Държавните разходи все още не се включват в обсега на финансите. Това става по-късно.

2. Разлика между държавното и частното стопанство

Особеностите на държавното и частното стопанство твърде рано са схванати и разбрани. В частното стопанство ресурсите се осигуряват чрез влагането на труд и капитали в конкретна стопанска дейност, чието съчетано използване ще доведе до създаването на определени блага.

Държавата получава необходимите ресурси и блага по съвършено различен начин в сравнение с частното стопанство. Тя получава готови ресурси, които са произведени в частното стопанство и ги присвоява на задължително принудителна основа.

война и тези от Световната икономическа криза от 1929 - 1932 г. Разруха, спад на производството, безработица, инфлация, обедняване, социално напрежение.

На тази основа вярата в Класическото учение е била разклатена. Държавите просто са били принудени да предприемат антикризисни мерки и действия, които не са били в духа на традициите на духа на Класическото либерално учение, защото и „невидимата ръка" се оказва безсилна да се справи с нововъзникналите остри икономически и социални проблеми.

Тези спонтанни антикризисни мерки и действия на държавата все още не са били „благословени" от теорията. Тази „благословия" фактически дава известния английски икономист Джон Кейнс. Още по време на великата депресия той си кореспондира с тогавашния президент на САЩ - Хувър. В писмата си до него и в противовес на официалната все още Класическо либерална доктрина, той му препоръчва правителството да поеме инициативата в свои ръце и да провежда активна антикризисна политика. Кейнс излага своята противоположна на класическото учение доктрина в знаменитото си съчинение „Обща теория за заетостта, лихвата и парите" 1936г.

Така приключва ерата на Класическото либерално учение и настъпва ерата на Кейнсиянството, на регулираната от държавата икономика. Това бележи съществен етап в развитието и еволюцията на финансовата теория и политика. Джон Кейнс по същество обърна с главата надолу трите класически правила на финансово икономическата политика формулирана от А. Смит.

1.Вместо умерена, препоръчва активна стопанска дейност                                                                                         от

страна на държавата.

2.Вместо уравновесен - дефицитен държавен бюджет.

3.Вместо      неутрална-      целенасочена      регулативна      финансова политика.

Тезата за държавата като „чуждо" тяло в националното стопанство бе отхвърлена. Държавата е издигната като единствен спасител на силно разстроеното частно пазарно стопанство, на националното стопанство като цяло.

Именно Кейнсианската концепция доведе до съществени количествени и качествени промени в областта на финансите. Количествената промяна се изразява главно в обстоятелството, че формулираната от А. Смит квота акумулиране в бюджета на държавата на 1/10 част от БВП е превишена многократно и достига 40-50%.

От казаното до тук могат да се направят следните изводи:

■4. традиционният предмет и обхват на финансите значително се е разширил финансовата теория и политика се е интегрирала плътно до общо икономическата теория и политика

4- силно е нараснала прагматичната функция и роля на финансите

4     границата между финанси и пари още повече се премахва Следователно, в най общ аспект финансите могат да се дефинират като форма и израз на движение на парични потоци - като парични приходи и разходи.

Паричните, респективно финансовите отношения се обособяват в две големи групи.

А) Парични /финансови/ отношения с фискален характер, които изразяват парични приходи и разходи на държавата и тяхното балансиране

Б) Парични /финансови/ отношения с не фискален характер, които изразяват паричните постъпления и разходи на всички не фискални /недържавни/ предприятия, организации, включително и отделните семейства и индивиди и тяхното балансиране.

Казаното дотук дава основание да определим финансите като наука и изкуство за управлението на фискалните и не фискалните парични средства и отношения.

4. Основни звена на финансите

Разгледаният обхват на финансите позволява формулирането на три основни техни звена:

•4- държавни финанси

-4-  финанси на местните органи и управление 4- финанси на фирмите

Държавните финанси като звено на финансите изразяват специфично движение на парите, породено от разпределението и преразпределението на БВП.

Чрез държавните финанси БВП и преди всичко националният доход се разпределя в:

4-   териториален

4- отраслов

4-  социален аспект

Разпределението на националния доход в териториален аспект посредством финансите се осъществява чрез акумулиране на част от създадения доход в даден регион в бюджета на държавата и предоставяне на парични средства на друг регион, който изпитва недостиг на средства за финансиране на местните разходи. По такъв начин се създават условия за нормално социално-икономическо развитие на всички териториални общности в страната.

Разпределението и преразпределението на националния доход в отраслов аспект посредством държавните финанси се извършва чрез акумулиране на част от дохода или печалбата, създадени в едни отрасли и предоставяне на парични помощи под най-различни форми на търговски дружества от други отрасли на националното стопанство, с цел преодоляване на финансови трудности. Така държавните форми получават възможност за стабилизиране без да увеличават цените на стоките които произвеждат.

Разпределението и преразпределението на националния доход чрез държавните финанси в социален аспект се осъществява посредством по-високо облагане на лицата със значителен доход и предоставяне на парични средства на населението под формата на социални помощи, пенсии, стипендии и т.н.

Държавните финанси и финансите на местните органи на управление са основните звена на публичните финанси. Те са две части на едно цяло, имащи еднакви функции на различно равнище - национално и регионално.

Финансите на фирмата, наричани още и „корпоративни финанси" изразяват специфичното движение на парите породено от формирането, разпределението и преразпределението на паричните постъпления със цел осъществяване непрекъснатост на стопанската дейност и увеличаване богатството на собствениците на фирмата.

5. Финансова система

Формирането на финансовата система зависи от редица системообразуващи фактори.

А) Основен системообразуващ фактор на финансовата система са: 4-      държавата -4-      общината 4.      търговските дружества

Държавата регулира финансовите отношения свързани с формирането и използването на централизираният й паричен фонд. Тя регулира и паричните

потоци в търговските дружества, като създава тяхната обществена организация посредством финансово право.

Б) Системообразуващ фактор е и административно териториалното деление на страната. Колкото по-сложно е това деление, толкова повече са структурните звена на финансовата система.

В) Системообразуващ фактор на финансовата система са и принципите за нейното изграждане. Основен принцип за изграждането на финансовата система е единството, то се изразява в единна нормативна база, единна приходна система.

Г) Тясно свързана с принципа за единство е централизацията на финансовата система. Тя се изразява в предоставяне организацията и управлението в ръцете на висшестоящите публични институции. Оперативното ръководство на финансовата система се осъществява от Министерството на финансите, а нормативните актове за управление от Министерски съвет.

Д) Важен принцип за изграждането на финансовата система е финансовата автономия. Тя се проявява в предоставените права на нисшестоящите звена на финансовата система при вземане на решения от финансов характер.

Е) От голямо значение при изграждане на финансова система е специализацията на нейните звена. Този принцип се проявява чрез създаване специализирани учреждения с определено функционално предназначение. Чрез тях се осъществява движението на финансовите потоци между отделните субекти - държавата, търговските дружества, учрежденията и населението.

Разкриването на същността на финансовата система е свързано с формирането на нейните елементи. Всеки елемент на финансовата система има конкретна цел която е част от финансовата система като цяло.

Отделните елементи на финансовата система не са равностойни. Едни от тях заемат централно място, други са производни.

Централният елемент лежи в основата на финансовата система и влиза във взаимоотношения с всички останали елементи. Централния елемент на финансовата система са финансовите отношения.

Друг елемент на финансовата система е финансовата политика. Тя е съставна част на икономическата политика и представлява научно обусловена дейност на държавните и частните органи на управление.Съществен елемент на финансовата система е финансовия контрол, органите, учрежденията и институциите. Тясно свързани с финансовите учреждения и институции са:

- Народното събрание и Министерския съвет, които са върховни органи на държавната власт и управление. Те създават нормативната база за организация и управление на финансовата система. Народното

събрание избира ръководителите на Сметната палата и на Министерството на финансите. Сметната палата е ново звено на финансовата система. Тя осъществява финансов контрол върху всички организации на бюджетна издръжка и на търговските дружества, получили дотации от държавата.