Home Икономика Държавни заеми 1

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Държавни заеми 1 ПДФ Печат Е-мейл

Държавни заеми

1. Икономическа същност и предназначение на ДЗ (държавните заеми)

1.1. Връзка и зависимост между държавните заеми и

1.2. Държавен заем и фирмен кредит

2. Операции с държавни ценни книжа

3. Класификация на ДЗ.

4. Управление на държания дълг.

4.1. Системи и организация за набиране на държаните заеми.

4.2. Способи за погасяване на държаните заеми. Рефинансиране и конверсия на ДЗ.

Науката за финансите разглежда ДЗ-и като инструмент на политиката за акумулиране на средства за покриване на бюджетния недостиг.

Като инструмент на финансовата система, за мобилизиране на свободните парични средства на спестителите.

Като балансьор на паричните потоци и наличните стокови фондове, на основата на балансирането се противодейства с инфлационния натиск на свободните парични средства в обръщението. ДЗ са една от основните форми за набиране на приходи за държавния бюджет. Тяхното утвърждаване във финансовата система на страните наред с данъците се дължи главно на непрекъснатото нарастване на държаните разходи и на политиката за по-пълно удовлетворяване на потребностите на икономиката и социалната сфера на страната. ДЗ е явление характеризиращо се със специфично движение на парите между държавата фирмите, банките и гражданите, което е свъразно с дейността на държавата като заемател на парични капитали. Характерно е че като метод за набиране на паричен кредит и конкретната му форма в случая заемите се използват паралелно с данъците. ДЗ остават предпочитано средство за бързо набиране на временно свободните пари в националната икономика и заедно с данъците са финансовата основа на изпълнението на държавната икономическа и социална политика. Държавните заеми имат две основни форми, вътрешни и външни. По принцип по отношение на националните финанси имат предимно вътрешните държавни заеми. При тях държавата заема пари от физическите и юридическите лица и използва тяхната стойност за финансиране на държавни разходи.

ДЗ и фирмен кредит. Приликите: и в двата случая се касае за средства предоставени на кредит т.е. за предоставен заем, който има цена изразяваща се в лихвен процент, и който в дата на падежа трябва да бъде възстановен. Разлика: предназначението на двата вида кредит. Фирмения кредит е свързан с последващо производствено направление, инвестиране. Като се очаква че то ще донесе допълнителен приход под формата на печалба и тя ще бъде от полза за погасителните вноски на фирмения кредит. ДЗ е насочен предимно за непроизводително разходване. Защо ДЗ са носители на фиктивен капитал – защото ДЗ се използват за финансиране на вече извършени непроизводителни разходи и от тяхното възпроизводство не се очаква никакъв положителен финансов резултат.

2. Операции с държавни ценни книжа (ДЦК). При осъществяването на държавната сделка държавата имитира и продава на заемодателите с който удостоява сумата на своя дълг към тях. Този документ носи общо название облигация. Той е задължение и е основна форма на държаните ценни книжа. Във финансовата практика тези документи имат и други имена съкровищни менителници, съкровищни бонове, съкровищни дългове и др. При тях във всички случай се удостоверява сумата на държавния дълг и правото на кредитора след изтичане на срока на сделката да я получи обратно заедно с полагаемата лихва. Покупкопродажбата на ценни книжа се осъществява на финансовите пазари. Интензивността на операциите с ЦК се намира в зависимост от вида на заема и размера на лихвата по него. Влияние оказва търсенето и предлагането на държавен капитал. Какви са атрибутите, характеристиките на държавните облигации.

Номинална стойност – номиналите на ДЦК са традиционни с тях се характеризира каква част от държавния дълг те представляват. Обикновено основата е единица и кратни на нея.

Емисионна стойност – това е цената с която определена ценна книга се предлага на пазара. Тя може да е под номинала и над номинала. Обикновено те се пласират под номинала като разликата е сконтовия доход, се реализира при обратното им изкупуване.

Пазарна стойност – това е стойността по която се реализират ДЦК на вторичния пазар. По принцип вторичен пазар имат дългосрочните ценни книжа.

Разликата между номиналния и емисонния курс формира възнаграждението на банковата група, която е спечелила конкурса и се ангажира с обслужването на държавния дълг формиран от облигациите на определената емисия. Възможностите за реализацията на ценните книжа на вторичния пазар се определят от доходността на облигациите, пазарния лихвен процент, потребностите на държавата от заем-капитал, политическата и икономическата позиция на държавата. Може да се заключи, че сключването и реализирането на ДЗ зависи от величината на лихвата и курса на държавните ценни книжа.

3. Класификация на ДЗ. Основната класификация на държавните заеми – външни и вътрешни. Външните заеми се сключват на международните външни пазари като най-често са в доминиращата валута на световния пазар – евро и долари. Външните заеми са предимно от слаборазвитите страни. Вътрешните заеми са присъщи за силно развитите държави. Външен дълг на България 4,7 милд. Това са 15% от БНП?!

В зависимост от органа на държавната власт, който инициира сключването на заема се диференцират на централни и местни. В зависимост от начина на погасяването ДЗ биват лихвени и лотарийни. При лихвените заеми приносителя на облигацията по държавни дълг получава еднократно по датата на падежа лихвата плюс номинал, когато заема е дългосрочен лихвата се получава на равни части в частта на заема чрез тъй нареченото “рязане на купони”. Обикновено това става на шест месечен срок. Втория тип на погасяване е така наречения лотариен принцип. При лотарийните заеми облигациите от една емисия се погасяват чрез лихвен доход за печелившите облигации и по номинал за не печелившите. У нас такъв лотариен заем беше сключен през миналия век 1955 г. – заема за развитие на селското стопанство. В зависимост от продължителността на ползването на заема той може да бъда краткосрочен, до една година и дългосрочен от една до десет години. У нас най-разпространени облигации са със срок 9 месеца. В развитите страни краткосрочните са до 3, средносрочните от 4 до 9, дългосрочните от 10 до 30 години.

4. Управление на държавния дълг. Под държавен дълг се разбира общата сума на парите, които държавата дължи на своите кредитори към определена дата. От изменението на държавния дълг най-общо се съди за икономическата на странта. Управлението на Държанвия дъл (ДД) е приоритет на държавата в областта на сключването на земите, емисията на ДЦК и тяхното пласиране. Събюдаване условията на заема, променте на сроковите и лихвите. Изходен момент в управлението на държавния дълг е емисията на облигациите и тяхното разпределени на финансовия пазара т.е. сключването на заемите. Във финансовата практика се използват два основни способа за сключване на заеми. Първо чрез подписка оганизирана от държавата и пласиране от банковата система чрез директна продажба от гишетата на банковите клонове, сключването на заема чрез подписка изисква предварителна информация за условията заема на основата на която заинтересованите физически и юридически лица регистрират своите намерения пред специално натоварени за целта държавни служители. Като цяли откриването на подписката се предшества от публична кампания която има за цел насърчаване на спестители да предоставят своите капитали на държавата.

Начини за погасяване на заема. Основна форма – касови методи. Заключва се в текущо изплащане номинала и дохода на облигациите с настъпил падеж и изплащане на купоните от дългосрочните заеми. Честа среща на практика е изплащането на заема с изтекъл срок, чрез включване на нови заеми. Това явление се нарича рефинансиране на държавния дълг. При него издължаването по дълга се рефинансира чрез емисия на нови заеми с което сумата се прехвърля напред във времето.

Конверсия на държавните заеми. Конверсията е юридическа операция чрез която държава предлага на притежателите цени книжа, намаляване на лихвения процент. Което й позволява да понесе по-лесно тежестта на своя дълг. Във финансовата теория се различава три типа конверсии. Първо задължителна конверсия при нея, държавата налага промяна на лихвения процент без да се съобразява с мнението на совите кредитори. Подобна практика е предпоставка за намаляване на доверието към правителството и се използва рядко. Втори принудителна конверсия. При нея държавата обявява алтернатива между предсрочно издължаване на заема и подписка при нов заем при малко по-изгодни условия анулирайки фиксираните срокове. При това положение кредиторите са принудени да приемат конверсията. Трето доброволна конверсия. При която държавата предоставя необходимата свобода на кредиторите при намаляването на лихвения процент. Обикновено държавата прибягва да методите на конверсия при две условия подобряване състоянието на съкровището или спадане на пазарния лихвен процент. Когато правителството освен промяна в лихвените условия по заема осъществи и промяна по лихвите, тогава е налице частен случай на конверсията наречен косулидация. Когато по различни причини държавата не може да осъществи плащанията в срок тя може да поиска отсрочване на плащанията. Явление което в световната финансова практика се нарича мораториум. Когато правителството не е в състояние да плати своите дългове тогава може да обяви държавен банкрут или фалит.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG