Home Икономика Определяне на данъчната основа

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Определяне на данъчната основа ПДФ Печат Е-мейл

Определяне на данъчната основа

Еволюцията в технологията на подоходното облагане през последните години е съобразена и с различните подходи при определяне на облагаемата основа. Данъчната теория и практика познава три начина (системи) за определяне на облагаемата основа - шедулярна, глобална и смесена система.

Исторически първа възниква шедулярната система. Тя е английски тип система и при нея се обхващат и облагат отделно доходите в зависимост от източника на придобиването им и техния характер. Калсическото шедуларно облагане подразделя дохода на 5 шедула:

3                    доходи от поземлена собственост;

3                    доходи от арендуване на земя;

3                    дохдои от ценни книжа;

3                    доходи от предприемаческа дейност;

3                    трудови доходи.

Положителното при тази система е че се отчита характерът на доходите в зависимост от източника им. Но тази система има и недостатък. При нея се губи представата за размера на съвкупния годишен доход. И сега се прилага в някои страни.

Глобалната система, която е от немски тип, има за обект на облагане съвкупният годишен общ доход без оглед на източниците на неговото придобиване. Тази система има за недостатък отчитането на източниците на доходите, но нейното предимство се изразява в това, че се обхваща целият годишен доход. Сега се счита, че глобалното облагане на съвкупния доход е по-модерна алтернатива на шедулярната система. Затова в повечето страни, включително и у нас, се използва глобална система.

Смесената система, която е от френски тип, подразделя дохода на шедули в зависимост от източниците на придобиване, но се държи сметка и за размера на съвкупния годишен доход и когато той надхвърли определени граници, се плаща т.нар. “супер данък”.

Възприемането на идеята за съвкупния доход като данъчна основа поставя пред данъчната практика много проблеми. Те се свеждат до два основни - какво да се разбира под доход и как да се измери той.

Още пред 20те години на нашия век двама изследователи икономисти (Хейк и Саймънс) определят дохода като нетно увеличение на способността на индивида да консумира и натрупва за определен период от време. Според това определение в дохода се включват два елемента: стойността на потреблението и чистият прираст на капиталовите активи. Днес в икономическата литература доход се дефинира като чист прираст на покупателната сила на индивида за определен период от време (1 г.). Така както е дефиниран, доходът включва не само паричните постъпления, но и прираста на притежаваните активи.

Съществуват два начина за измерване на дохода - или като се проследят източниците на придобиването му, или като се проследят направленията на неговото разходване.

Според източниците на придобиването му, доходът се измерва чрез три елемента:

1)  доходи от продажби на фактори на производството;

2)  доходи от трансферни плащания от държавата към индивидите;

3)  чист прираст на стойността на притежаваното от индивида имущество.

Според направленията на разходването му, доходът също има три елемента:

1)  разходи на индивида за текущо потребление;

2)  спестявания;

3)  трансферни плащания от индивидите към държавата (данъци, такси).

Измерен по единия или другия начин, данъкът трябва да даде една и съща величина. Данъчната практика измерва доходите чрез източниците на придобиването им. В крайна сметка какво е това доход и как ще се измери той, това решава законодателят. Например в развитите страни според Хейк и Саймънс първо се формира широка данъчна база (бруто доход), коригира се и се получава нето доходът. От него вече се образува облагаемият доход.

Широка данъчна база                                                Редуциран доход                                Облагаем

(бруто доход)                                                               (нето доход)                                         доход

Бруто доходът представлява реализираните доходи от всички източници. Когато от него се приспаднат законово определените разходи за спечелването му, се получава нетният доход. Когато от нетния доход се приспаднат данъчните облегчения (предоставят за всеки член от семейството), данъчните намаления (вноски за здравни и пенсионни фондове, за местни данъци, за лихви по жилищни кредити, за дарения), се получава облагаемият доход.

 

WWW.POCHIVKA.ORG