Home Икономика Елементи на данъка и принципи на данъчното облагане

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Елементи на данъка и принципи на данъчното облагане ПДФ Печат Е-мейл

Елементи на данъка и принципи на данъчното облагане

  1. Елементи на данъка: Всеки данък съдържа следните елементи:
  • Предмет (обект) на данъка – всичко онова, към което е насочено данъчното обагане, респ. имущество, качества на физическата личност, определени стопански дейности или обороти и др.
  • Субект (платец) на данъка – физическото или юридическото лице, което се намира в отношение на собственост, владение, ползване и пр. с обекта на данъка. Не винаги платецът е фактическият носител на данъка.
  • Данъчен носител – лицето (физическо или юридическо), което действително понася данъчното задължение, независимо от това дали е субект на данъка. Това различие между платец и носител на данъка е доказателство за явлението прехвърляемост на данъка.
  • Данъчен дестинатор – в редица случаи при въвеждането на един или дръг данък правителстовот желае, предполага  и допуска прехвърлянето и понасянето на даден данък от определена социална група или класа. Именно този предполагаем носител на данъка се нарича данъчен дестинатор.
  • Данъчен кредитор (искател) – по дефиниция е държавата, която има изключителното и суверенно право да въвеждя, налага и събира данъци.
  • Данъчен мащаб – определено качество, белег или свойство на обекта на облагане, въз основа на което се установява данъчното задължение на платеца.(например при данъка върху земята  - земя като фактическа площ, добивът или дохода от притежаването на земяята, стойността на земята).
  • Данъчна единица – конкретно определена част от мащаба на данъка, върху която се определя размерът му.( например – 1 дка)
  • Данъчна основа или база – броят на облагаемите данъчни единици, върху които се изчислява данъчното задължение.
  • Данъчен размер – данъкът, с който се облага една (облагаема) данъчна единица.Среща се като данъчна квота, ставка, процент и др.
  • Данъчно задължение – произведението на данъчната основа по данъчния размер.
  • Данъчни тарифи – съдържат почти всички посочени по-гори елементи и служат за улесняване техническото изчисляване на данъка, за установяване на данъчното задължение.
  • Данъчен кадастър – нарочни книги, в които се водят на отчет обектите и платците на данъка.
  • Данъчни досиета – особени носители на информация, която се събира и класира в данъчните служби за всеки данъкоплатец поотделно и служи за целите на данъчното облагане и данъчния контрол.
  • Данъчни картони – лични партиди, коитосе откриват на всеки данъкоплатец.

Към посочените елементи някои автори прибавят следните – данъчен или отчетен период, метод на облагане, ред и начин за изчисляване на данъка, ред и срокове за плащане на данъка и др.

  1. Принципи на  данъчното облагане:

През 1776г. А.Смит е формулирал т.нар. класически принципи на данъчното облагане, които са общоприети и вече над 220г. неизменно намират място във финансовата теория и практика. Те са следните:

  • Равномерност ( съразмерност) на данъка – данъкът трябва да обхваща всички облагаеми обекти равномерно иили съразмерно.
  • Определеност на данъка –  ясно и точно определяне на отделните елементи на данъка.
  • Удобство на данъка – техниката и сроковете за плащането на данъка трябва да са удобни за платеца.
  • Евтиност или рентабилност на данъка – възможно по-голям чист приход за бюджета в сравнение с облога.
  • Единство на данъка – този принцип е аналогичен на принципа за хоризонталната справедливост, която изисква данъкоплатците с еднакви данъчни обекти да плащат еднакви данъци.
  • Неутралност на данъчното облагане

Към тези принципи някои автори посочват още:

  • Системност, относително постоянство и непротиворечивост на данъчните норми
  • Социален принцип –  използването на данъците (чрез които се облагат доходите на населението, а така също и косвените данъци) за провеждането на определена социална политика. Общоприето правило е например, че две лица с еднакво имущество и доходи, но различно семейно положени, да плащат нееднакви данъци (т.нар. вертиикална справедливост).
  • Икономически принцип – използване на данъците (косвените и тези с които се облага бизнесът) за стимулиране или ограничаване на икономическата активност.

От правна гледна точка, данъците не трябва да имат обратна сила, т.е. да важат за време, когато не са били приети все още.

В съвременната данъчна теория се говори за два нови подхода или принципа на данъчното облагане, а именно:

  • Принцип на ползата – бремето на финансиране на държавата трябва да се разпредели между гражданите в завосимост от ползите, които те извличат от потреблението на публично доставяните блага. Плаща се за конкретно потребявано публично благо.
  • Принцип на възможността за плащане – бремето на финансиране на държавата трябва да се пазпредели между гражданите според техните възможности да плащат, без оглед на ползите, които извличат от ползването на публичните блага.

 

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG