SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Лизинг ПДФ Печат Е-мейл

Лизинг

Това е получаване на заем, но не паричен капитал, ДА. Отдаване под наем на капитал за ползване за определен срок. Това отношение много наподобява наема, но съществено се различава от него. Лизинговите сделки са възникнали в края на ХIX век. На по – късен етап се оформят специализирани лизингови компании. За лизингополучателите има редица предимства:

- в условията на ограничен достъп до финансови и кредитни пазари, лизингът е начин за придобиване на необходимите активи;

- периодичните плащания на лизинговите вноски намаляват инвестиционния риск;

- не се изискват крупни капиталовложения;

- съхранява се нивото на ликвидност;

- спестяват се собствени средства;

- създава се възможност лизинговите плащания да се извършват от текущ доход от експлоатацията на актива;

- в сравнение с банковия кредит значително по – облекчена процедура по получаването на актива.

При оперативният лизинг се избягва риска от морално остаряване на наетия актив. При оперативният лизинг всички вноски са данъчно признати, което намалява размера на облагаемата печалба. При финансовият лизинг наемателите отчитат като данъчно признати разходите – амортизации, ремонт, подръжка и застраховката на актива.

Видове лизинг:

1. Оперативен и финансов лизинг. При оперативният лизинг активите се наемат за период по – кратък от техния икономически срок на годност. Активите не се амортизират напълно и лизинговите вноски не покриват напълно разходите на лизингодателя за придобиване на актива. След прекретяване на договора наетия актив остава собственост на лизингодателя. Той е и анулируем, прекъсваем лизнинг, защото има клауза за прекъсване на лизига. Финансовият лизинг е такъв когато са изпълнени следните условия:

- съдържа се клауза за прехвърляне на собствеността на актива на наемателя;

- прехвърлянето се извършва в края на срока на лизинговия договор или покрива по – голямата част от полезния срок на използване на актива.

Този вид лизинг е непрекъсваем. Лизингополучателят се задължава да придобие актива, включва го в своя баланс и му начислява амортизации, извършва ремонт, подръжки и т.н.

2. Рентен, при който получателят не прави разходи за подръжка, ремонт инетен – получателят прави разходи за ремонт.

3. Директен и обратен (обратим). При директният лизингодателят предоставя собствен или закупен по избор на получателя актив. При обратния лизинг активът е собственост на лизингополучателя. Той го “продава” на лизинговата компания и веднага го наема при лизингови условия. Ефектът е подобряване на платежоспособността на лизингополучателя.

4. Ливъридж лизинг – прилага се при скъпо струващо оборудване, лизингодателите финансират само част от стойността на октива, а останалите средства се осигуряват с помощта на кредит.

5. Сублизинг – лизингополучателят със съгласието на лизивногодателя може да предостави ползването на наетия актив на трето лице.

Основни етапи:

1. Проучване – инициативата за сключване на лизингова сделка е на лизингополучателия. На този етап лизингополучателя проучва конкурентни оферти и избира оптимален вариант. Осъществява контакт с производителя на стоките или оборудването, провежда търговски преговори и специфицира пълният комплект от продукти, които ще бъдат обект на евентуална лизингова сделка.

2. Иницииране – осъществява се контакт между лизиногополучателя и лизингодателя. Лизингодателят отправя запитване към лизингополучателя, за да оцени риска на сделката и вземе решение.

3. Анализ на проект – извършва се анализ на риска, свързан с проекта от експлоатацията на актива, който се наема.

4. Финансово планиране на лизинговата операция – планиране на лизинговия срок, стойността на лизинговата сделка. Трябва да се възвърнат всички разходи на лизингодателя, лихва за риска, комисионна такса. ,говаря се и графикът на лизинговите вноски – равномерни, прогресивни, регресивни.

5. Сключване на лизингова сделка – уточняват се всички обстоятелства около лизинговата сделка в т.ч. застраховане на лизинговото имущество, санкции при просрочване на лизинговите вноски и други.

6. Доставка на обекта на лизиновата сделка.

7. Заплащане на първоначалните разходи – лизингополучателят потвърждава, извършва доставка и монтаж и приема изпълнението на задълженията по договора.

Банкови заеми

Един от най – често ползвани външни източници са банковите кредити. Банките поставят определени условия, на които фирмите трябва да отговарят, за да им предоставят кредит. Те изискват определени документации, въз основа на които преценяват надеждността на клиента и ефективността на проекта, който ще се финансира. Условията и документацията, които се изискват от клиентите са регламентирани във вътрешните правила на кредитната дейност на банките.

Основни документи:

* искане за получаване на кредит – всяка банка си изготвя унифициран формуляр – основни данни за фирмата, данни за заема, цел, размер, срок, начин на усвояване и обезпечение.

* икономическа обосновка на заема – целта на този документ е да разкрие целта и ефективността на кредита – мотиви за избор на проекта, за който се иска кредит, маркетингова информация за пазара на стоките, които ще се произвеждат, договори с доставчици, с клиенти, справка за разходи, свързани с проекта, очаквани парични потоци от внедряването на проекта, при това те се изисква да бъдат в песиместичен, реалистичен, оптимистичен вариант, определяне възвръщаемостта на инвестицията.

* погасителен план – срокове за погасяване на кредите, съобразяваме се с инвестицията, за която заемаме капитала, дали е ефективна или не

* обезпечение по заема – трябва да е ликвидно, продаваемо и т.н.

Видове обезпечения:

1. лични гаранции – поръчителства ;

2. движими вещи – залог; кредити със залог се наричат ломбардни ;

3. недвижими вещи – ипотека, наричат се ипотечни кредити ;

4. документи за съдебна данъчна регистрация – да се потвърди легитимността на обекта ;

5. ГФО за текущата и 2-3 минали години ;

6. различни декларации .

Анализ на банките:

* кредитно качество и кредитен рейтинг

- персонални качества – дееспособност, качество на мениджмънт

- финансово състояние – на база финансови отчети, ефективност на инвестицията ;

- риск, свързан с дадения бизнес – политически фактори, икономически фактори, валутен курс, фазата на икономическия цикъл, технологични фактори (PEST).

Договор за кредит:

- гратисен срок – начислява се лихва, но дълг не се плаща, уговаря се така, че да съответства на очакваните парични потоци;

- срок за ползване – срок за изграждане и въвеждане в действие на обектите и мероприятията, които са обект на кредитиране;

- срок за погасяване – след изтичане на гратисния срок и е свързан със започване на изплащането на главницата по кредита;

- задължителния условия – застраховане на обекта, за да се намали раска, да се представят ГФО, да се поддържа оборотния капитал на определени равнища;

- забранителни условия – с цел да не се разпръсне капитала, например преобразуване на фирмата, да не дава заеми, да не става гарант, да не продава дебиторски сметки (факторинг)

- ограничителни условия – свързани с размера на изплащаните дивиденти, работни заплати, премии, клауза за незабавно погасяване на заема при определени условия;

* банките никога не кредитират изцяло дадена инвестиция – винаги има съфинансиране – от банката и от фирмата.

- цена на кредита – в цена на кредита освен лихвата се включват всички разходи, които правим за неговото получаване – разходи за застраховка, ипотека, такси за обслужване.

Кредити за оборотни средства:

* за постоянни потребности

- overdraft (контокурентен кредит) – кредит, който се допуска по разплащателната сметка. Той е постоянен, автоматично се включва, когато не достигат средства в рамките на ,говорения таван, лихва се плаща само върху размера и дните, за които сме ползвали този кредит.

- револвиращ кредит – за по – големи суми, подобен на overdraft. Например заделени са 200 000 лв, и ако ползваме 50 000 лв плащаме такса за неизползван ресурс 150 000 лв.

- кредитна линия – за голяма потребност от оборотни средства. Например уговарили сме 1 200 000 лв и го ползваме на части, като неизползваната част се оформя като отделен кредит с отделен погасителен план.

* за временни потребности

- ломбардни кредити – кредити със залог движими вещи; ако е ЦК – контоломбарден кредит, за бъдещи вземания – пледжинг и други

- сконтов кредит -  с отстъпка от продаваните полици (запис на заповед и менителница), банката проверява кредитната способност на платеца по полицата. При тези две форми банката предоставя пари.

- авалов кредит – трябва да бъде безспорен платец на задължението по полицата

- акцептен кредит – банката гарантира да плати задължението. (банката акцептира полицата на платеца), банката на платеца акцептира полицата, а банката на контрагента, на който се дължи сумата я авалира. При тези две форми банката дава гарант.

Цена на капитала

(цена на финансиране)

(стойност на капитала)

Ползването на различни източници за финансиране на фирмата е свързано с определени разходи: на акционерите трябва да се плати дивидент, на кредиторите лихва. Общата сума на средствата, която трябва да се плати за ползване на определен обем ресурси се измерва в % към техния размер и се нарича цена на капитала, т.е. тя е относителен показател и се измерва в % за годината.

Цената на капитала е възвръщаемостта, която фирмата трябва да осигури за ползвания капитал от конкурентен финансов пазар, където инвеститорите отчитат всички съществуващи алтернативни инвестиции.

Цена на инвеститорите – цена на капитала за инвеститорите е възвръщемостта, която те изискват да получат за инвестирания капитал.

Тези две цени не съвпадат, тъй като:

1.лихвите по дълга се признават за разход

2.емисията на акции и облигациите е свързана с допълнителни разходи

Цената на капитала се влияе от очакваната безрискова възвръщаемост на финансовия пазар (доходността по ДЦК), риска, свързан с вида на инвестицията (дали си купуваме акция или облигация), от инфлацията, от финансовото състояние на компанията, от срока на предоставяне на ресурсите.

Всяка фирма се финансира с повече от един източник, всеки от които е с различна цена, стойността ( цената) на капитала се определя както за всеки отделен източник, така и за общата съвкупност от ресурси, т.е. определя се средна стойност на капитала.

Историческа цена на капитала – отразява цената на вече привлечения капитал

Пределна (маржинална) цена на капитала – цената на допълнително набирания капитал от даден източник или това е цената, която фирмата би следвало да плати, ако използва съответния източник.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG